№ 145
гр. В., 20.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В. в публично заседание на деветнадесети септември
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВЙМ
при участието на секретаря ИСК
като разгледа докладваното от ВЙМ Гражданско дело № 20241300100425 по
описа за 2024 година
Делото е образувано по искова молба от В. П. Д., ЕГН **********, постоянен
адрес: е гр. В., ул."ИВ" № *** срещу: „УБ” АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. С. 1000, район Възраждане,пл. „СН” ** с правно
основание иск за връщане на даденото без основание по смисъла на чл. 55,
ал.1, предл. „първо“ ЗЗД, цена на иска: 22 047.70 CHF
Твърди се в исковата молба, че между страните е сключен договор за ипотечен
кредит от 24.08.2006г., сключен с ЕВБББ, чиито правоприемник е „УБ“ АД.
По силата на договора за кредит, банката е предоставила в собственост на
кредитополучателя заемен ресурс с размер на 29 000 CHF, от които 23 500
швейцарски франка за лични и семейни нужди и 5500 шв. франка за
закупуване на АтЕ.е със застроена площ от 45. 26 кв.м., находящо се в гр. В.,
на таванския етаж на сграда, ЖСК „ИВ“ - 30.. Страните са се съгласили
срокът на договора да бъде 24.08.2026г. Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора,
погасяването на кредита се извършва с 240 месечни вноски, като първите 12
погасителни вноски, считано от 05.09.2006г. са равни и са в размер на 159
CHF. Останалите 227 погасителни вноски, считано от 05.09.2007г. до
24.07.2026г. се формират от сбора на главница плюс лихва, определена на база
плаващ лихвен процент, съгласно чл. 9, ал. 2 и към подписване на договора са
в размер на 210 CHF. Актуализациите на Базовите лихвени проценти на
банката се отразяват в промяна на размера на погасителната вноска съгласно
1
т.3, 12.4, „а“ от общите бизнес условия на банката, за което
кредитополучателят дава своето безусловно и неотменяемо съгласие.
Съгласно чл. 10, ал. 9 от договора, кредитополучателят декларира, че е
запознат с обстоятелството, че промяната на фиксинга на БНБ за швейцарски
франкове към български лева или евро (валутен риск), може да има за
последица повишаване на месечните погасителни вноски по кредита при
издължаването му в български лева и в тази връзка напълно приема да носи за
своя сметка валутния риск, свързан с промяната на фиксинга на БНБ.
Съгласно чл. 10, ал. 10 от договора, кредитополучателят декларира, че са му
били разяснени разпоредбите на чл. 10, ал. 4 до ал. 9 и е напълно запознат и
разбира смисъла и последиците от същите разпоредби.
В изпълнение на договора ищецът е заплатил в периода от 06.09.2006г. до
27.12.2024г. сума в общ размер на 48 031.79 СНЕ.
Сочи се, че ищецът, като по-слабата страна в кредитното
правоотношение - потребител е поел изцяло валутният риск от повишаването
на курсовата стойност на валутата по кредита - швейцарският франк. Курсът
на швейцарският франк се увЕ.чил , което довело до значително повишаване
на месечната погасителна вноска спрямо курса на платежното средство, в
което потребителят получава своите доходи - българския лев.
Твърди се, че ответната банка се е обогатила неоснователно за сметка на
потребителя, тъй като клаузите от процесния договор, предвиждащи
прехвърлянето върху ищеца на всички икономически неизгоди от повишаване
на курса на швейцарски франкове са нищожни като неравноправни.
Нищожността на валутната клауза, като уреждаща основния предмет на
договора за кредит влече цялостната нищожност на кредитното
правоотношение.
Сочи, че процесният договор за кредит е изначално недействителен, тъй
като изпълнява условията за неравноправност, изведени в практиката на Съда
на ЕС и на ВКС:
С Решение от 20.09.2017г. Andriciuc , дело С- 186/16 и с Определение от 22
февруари 2018г. по дело С - 119/17г., СЕС е извел задължителните за
националните съдилища тълкувателни разяснения кога е изпълнен
фактическия състав на неравноправността при предоставяне на кредит в
чуждестранна валута. въведената с Директива 93/13 относно неравноправните
2
клаузи защита се основава на идеята, че потребитЕ.те са в положението на по-
слабата страна в отношението с доставчика, по специално в степента си на
информираност, поради което върху кредитора тежи задължението за
обективно и прозрачно съставяне на договорните клаузи (така т. 44 от
решение по дело С-186/16г). Директива 93/13 въвежда изискването
доставчикът на заемен ресурс да разпише в договора точният механизъм, за
който се отнася съответната клауза, както и евентуално отношението между
този механизъм и механизма, предвиден в други клаузи, така че потребителят
да може да предвиди въз основа на ясни и разбираеми критерии
произтичащите за него икономически последици така т. 44 от решение по дело
С-186/16г., решение от 10 юни 2021 г., BNP Paribas Personal Finance, C-776/19
—C-782/19, т. 63 и 64). Съгласно т. 47 от решение по дело С-186/16г.
търговецът дължи да уведоми потребителя за всички обстоятелства, които са
могли да дадат отражение върху обхвата на неговото задължение, като му
позволят включително и да изчисли общата цена на своя заем.
Твърди се в исковата молба, че в настоящия случай се установява
неравноправност и на договорката за валутния риск и на процесния договор за
кредит:
Считат, че банковата институция не е представила цялата релевантна
информация на ясен и разбираем език, по такъв начин, че ищецът да разбере
валутния риск и по- специално да разбере как евентуалните промени на
обменния курс ще рефлектират върху възможността му да престира във
швейцарски франкове. Твърди, че банката не е разяснила на
кредитополучателя преди сключването на договора, че швейцарският франк
може да се оскъпи драстично спрямо българския лев, нито е представила на
потребителя възможните промени в обменните курсове и свързаните с тях
валутни рискове.
За разлика от тях ответната банка е разполагала с информация и е имала
нужната експертна компетентност, че предстои скок на стойността на
швейцарската валута и въпреки това тази банка е предлагала тези кредити:
Твърди, че банката е имала информация, че франкът ще увЕ.чи
курсовата си стойност и с това е свързан валутен риск за потребитЕ.те се
извлича и от съдържанието на създадената от нея типова декларативната
клауза на чл. 10, ал. 9 от договора от 2006г., която ясно говори, че нейните
служитЕ. са разполагали с информация за възможността франка да
поскъпне спрямо лева/евро. Именно защото банката е разполагала с
информация за движението на франка на валутните пазари, с тази
3
бланкетна клауза, включена в съдържанието на всички договори за
кредит, предоставени в швейцарски франкове, банковата институция е
наложила на кредитополучатЕ.те да декларират, че са запознати с
възможността промяната в курсовете на швейцарския франк към евро/
лева и превалутирането да доведат до повишаване на размера на
погасителните вноски в евро/лева и че приемат да носят изцяло за своя
сметка валутния риск и че се съгласяват да поемат всички евентуални
вреди /включително пропуснати ползи/, произтичащи от промяната на
валутните курсове.
Декларацията, обективирана в чл. 10, ал. 9 от договора за кредит от
2006, гласяща че кредитополучателят е запознат с обстоятелството, че
швейцарският франк може да промени стойността си спрямо лева/еврото
и че поема да носи валутния риск от поскъпването му не е равнозначна
на реално изпълнение на задължението на търговеца да предостави
достатъчна преддоговорна информация и да информира потребителя за
възможното драстично увЕ.чаване на курсовата стойност, за риска от
това увЕ.чение и по какъв начин това изменение ще окаже влияние върху
финансовото му задължение, чрез разяснения и представяния на
възможните промени в обменните курсове, които ще доведат до знанието
му достатъчно по обем и съдържание информация, необходима му да
вземе решение дали да сключи кредитната сделка /противно на
изискванията, изведени в преюдициалното заключение по дело С-П8/16г.
на СЕС/.
Търговецът не е разяснил на кредитоискателя към момента на
сключване на договора съществени негови условия:
Обстоятелството, че швейцарският франк е стабилна валута за
разлика от българският лев.
Възможните промени в размерът на месечната погасителна вноска
спрямо българския лев с оглед преценка на възможностите на
потребителя да изплаща кредита и възможността в случаите на
икономически сътресения и криза общата себестойност на кредита,
преизчислена по актуалните курсове на чуждата валута към датите
на престирането на всяка вноска да надвишава значително същата
себестойност спрямо курса на франка към датата на усвояване на
кредита.
- Конкретните икономически дадености към момента на сключване
на договора, а именно исторически ниските нива на швейцарските
франкове, високите курсови разлики в периода на кризата през 97г. и
очакваните тенденции за повишението на курса му.
Освен това, съгласно заключението по дело № С-449/13г. на СЕС
типова декларативна клауза в потребителски договор, с която
потребителят е декларирал, че му е предоставена преддоговорна
информация не освобождава търговеца от носенето на доказателствената
тежест да установи, че действително е изпълнил задълженията си да
осведомява потребителя в преддоговорната фаза за характеристиките и
за цената на услугата. От това преюдициално заключение се извежда
принципът, че търговецът не може да се освободи от реалното
изпълнение на задълженията си чрез включването на уговорки в
потребителските контракти, с които той налага на потребителя от
позицията на по - силната страна в икономическия оборот да декларира
изпълнението им и така да заобиколи поставените законови изисквания
към дейността му в ущърб на клиентите му.
4
Във връзка с изложеното, въпреки декларираното в чл. 10, ал. 9 от
договора, потребителят е останал неинформиран за начина, по който
промяната във валутния курс е възможно да повлияе върху
съдържанието и обхвата на конкретното му задължение за погасяване на
кредита. Непредоставянето на подобна информация от страна на банката
е в нарушение на изискването за добросъвестност по чл.143 ЗЗП.
При липса на прозрачност търговецът е възложил върху клиента си
валутния риск, с който не може да се очаква потребителят да се съгласи,
ако при сключването на договора е бил добросъвестно информиран по
разбираем за него начин за последствията от носения риск.
Сочи се, че валутната клауза на чл. 1, ал. 1 от договора, съгласно
която на кредитополучателят се отпуска кредит в размер на 29 000 СHF е
неравноправна, тъй като с нея потребителят, без да е информиран за
икономическите последици на носения от него валутен риск, е поел
изцяло финансовата тежест от увЕ.чаването на курса на швейцарския
франк спрямо лева - валутата, в която ищецът получава доходите си.
Тази клауза характеризира основния предмет на процесния договор за
кредит, нищожността на която има за правна последица изначална
недействителност на цялата кредитна сделка.
Сочи се, че В настоящия случай ищецът има вземане в размер на
22 047.70 CHF, съставляващо заплатени от него без правно основание
суми над чистата главница по кредита в размер на 29 000 швейцарски
франка:
В изпълнение на договора ищецът е заплатил в периода от
06.09.2006г. до 27.12.2024г. сума в общ размер на 48 031.79 CHF.
Твърди, че когато клаузите за възнаградителна или обезщетителна
лихва по договор за банков кредит са нищожни, то това може да се отрази
на размера на задължението за главница, тъй като извършените от
кредитополучателя плащания биха имали различен погасителен ефект
при приложение на разпоредбата на чл. 76, ал. 2 ЗЗД- така изрично
Решение № 50005 от 31.07.2024г. по т.д. № 1430 на ВКС, 1 т.о.
В приложение на нормата на чл. 76, ал. 2 от ЗЗД, плащанията за
месечните погасителни вноски, включително за такси за управление на
кредита и за законна мораторна лихва следва да се отнесат за погасяване
на главничния дълг в размер на 29 000 шв.ф.
Всички плащания над главницата, които към датата на подаване
на исковата молба са в размер на 22 047.70 шв.ф, са платени без правно
основание, поради което следва да бъдат реституирани на ищеца.
С оглед горното молят Съда , да осъди ответната банка да
възстанови на ищеца, платената от него, въз основа на нищожния
договор за ипотечен кредит от 24.08.2006г., сключен с ЕВБББ, чиито
правоприемник е „УБ“ АД, в периода от 06.09.2006г. до 27.12.2024г. сума
над чистата стойност на кредита в общ размер на 22 047.70шв.фр, ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане.
Постъпил е отговор на искова молба от „УБ“ АД с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление - гр. С., пл. „Св. Неделя“ №7, представлявано
от изп. директори ЦМ и А. Т., чрез процесуалния си представител адвокат
Ради Георгиев от Софийска адвокатска колегия и Адвокатско дружество „КГ“.
5
Сочи , че ищецът основава своята кондикционна претенция на сключен от
него договор за ипотечен кредит от 24.08.2006г. („Договора/ът“) с „ЕВБББ“
АД (праводател на на УБ АД), за който се твърди, че е нищожен поради
наличие на неравноправна клауза в него (по-конкретно чл. 1, ал.1 от
Договора).
Не оспорват обстоятелството, че между „ЕВБББ“ АД и ищеца е бил сключен
на 24.08.2006г. договор за ипотечен кредит със съдържанието, обективирано в
писмените доказателствени средства, приложени към исковата молба.
Процесният договор валидно поражда облигационни отношения между
страните по настоящото дело, доколкото не са налице твърдяните от ищеца
неравноправни клаузи, които да обуславят неговата нищожност.
Сочат, че съгласно трайната практика на СЕС, част от нея цитирана от
ищеца, неравноправна е неиндивидуално договорена клауза от договор за
кредит в чуждестранна валута, последиците от която са цялостно прехвърляне
на валутния риск върху потребителя и която не е съставена по прозрачен
начин, така че кредитополучателят не може да прецени на основание ясни и
разбираеми критерии икономическите последици от сключването на
договора и когато при проверката и за неравноправния характер бъде
констатирано, че въпреки изискванията за добросъвестност, тя създава във
вреда на потребителя значително неравновесие между правата и
задълженията на страните, произтичащи от договора.
Посоченото разяснително задължение за кредитодателя, изводимо от чл. 4,
пар. 2 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета ЕИО относно неравноправните
клаузи в потребителските договори („Директива 93/13“) относно условията,
при които договорът за кредит ще бъде сключен, респ. при които ще се
погасява главницата заедно с акцесорните плащания (в това число
възнаградителни лихви), следва да бъде тълкувано в смисъла, посочен в т.45
от Решение на СЕС по дело C-186/16, а именно: да е прозрачно изложен
точният механизъм, за който се отнася съответната клауза, както и евентуално
отношението между този механизъм и механизма, предвиден в други клаузи,
така че потребителят да може да предвиди въз основа на ясни и разбираеми
критерии, произтичащите за него икономически последици. В този смисъл са
и Решения на СЕС по дела C-26/13 и C-96/14.
Заявяват, че Съгласно чл. 10, ал. 9 от Договора кредитополучателят (ищец по
6
настоящото дело) е декларирал, че е запознат с обстоятелството, че промяната
на фиксинга на БНБ за швейцарски франкове към български лева или евро,
както и превалутирането по смисъла на договора за кредит, може да има за
последица повишаване на месечните погасителни вноски по кредита при
издължаването му в български лева, в резултат на приложен по- висок лихвен
процент, съгласно действащите лихви по Лихвения бюлетин на Банката за
физически лица. Освен описателна, посочената клауза съдържа и семантично
пояснение на икономическите последици, доколкото мълчаливо препраща към
правилото на чл. 10, ал. 6 и 7 от Договора, което дефинира понятията „валутен
риск“ и „лихвен риск“. Последните са обяснени конкретно и достатъчно ясно
дори и за най-незапознатия потребител, доколкото съдържат подробна
информация за потенциално неизгодния за потребителя стопански резултат,
коренящ се в „промяна на фиксинга на БНБ за швейцарски франкове към
български лева или евро за срока от действието на кредита“ , и „във
възможността в резултат на превалутирането да бъде приложен по-висок
лихвен процент, което би имало за последица повишаване на месечните
погасителни вноски по кредита при издължаването му в български лева“.
Именно с оглед на горното, кредитополучателят е декларирал изрично,
че при подписване на настоящия договор са му били разяснени разпоредбите
на чл. 10, ал. 4 - чл.10, ал. 9 и че е напълно запознат и разбира смисъла и
последиците от същите разпоредби. Това изявление (декларация)
представлява от своя страна извънсъдебно признание на факт по смисъла на
чл. 175 ГПК, доколкото представлява неизгодно за ищеца обстоятелство,
касаещо знанието му за потенциалния икономически риск промяна във
фиксинга на БНБ в курса на швейцарския франк. Освен това, посоченото
признание обхваща в себе си и констатацията, че клаузите са били достатъчно
ясни и разбираеми, доколкото в противен случай кредитодателят не би бил
„запознат“ и не би разбирал „последиците от същите“. Съгласно чл. 20 ЗЗД,
при тълкуване на договорите следва да се търси общата воля на страните.
Общата воля от своя страна е равносилна на съгласието по смисъла на чл. 8,
ал. 1 ЗЗД. За да е налице съгласие, следва съдържанието на договора да е ясно
за двете страни и смисълът на клаузите да се тълкува по един и същи начин от
всяка една от тях, за да може същият да се изпълнява добросъвестно и точно.
Поради тази причина, доколкото страните са уредили изрично за цЕ.те на
договора определени термини като „лихвен риск“, „валутен риск“ и пр. по
ясен и разбираем начин с общоупотребими български думи, разбираеми и за
относително неосведомения в икономически смисъл потребител, следва да се
предположи in favorem validitatis, че всяка от страните е сключила договора с
ясното съзнание за възможните негативни последици от настъпването на
флуктуации във фискинга на БНБ за швейцарския франк.
Съгласно изрично възприетото от СЕС виждане, клауза относно
валутния риск не подлежи на преценка относно нейния неравноправен
характер, дори когато тя създава в ущърб на съответния потребител
7
неравнопоставеност между правата и задълженията на страните по договора,
стига същата да е била уговорена на ясен и разбираем език - т. 49 от
Решение на СЕС по дело C-118/17 вр. с т. 31 от Решение на СЕС по дело C-
38/17.
Сочи се ,че твърдението на ищеца, че СЕС обявявал за нищожни изцяло
договори за кредит, сключени във валута швейцарски франк, се явява невярно.
Самата уговорка в чужда валута не е проблем, водещ до нищожност на
договора; проблем е налице едва тогава, когато не е изяснен по ясен и
разбираем за потребителя начин механизмът, по който ще се изчислява и
превалутира кредитът при промяна на котировката на валутата. Такава
хипотеза в настоящия случай не е налице предвид обстоятелството, че
банката е изпълнила „информационното“ си задължение. Това е видно от
езиковото и систематично тълкуване на чл. 10, ал. 4 - чл. 10, ал. 9 от Договора.
В тези клаузи се съдържа информацията относно икономическите причини,
обуславящи включването им в договора: възнаградителните лихви, платими
от кредитополучателя да бъдат съразмерни на актуалната стойност на
швейцарския франк към момента на възникването на задължение за
заплащането им. Поради тази причина може да се заключи, че за ищеца е бил
ясен механизмът за определяне на размера на лихвата, доколкото същият е
пряко свързан с възможността лихвеният процент да бъде по-висок,
вследствие на повишаването на стойността на швейцарския франк.
Твърди се,че за да е налице нищожност на договора поради наличие на
неравноправни клаузи, следва икономическият риск от превалутирането на
кредита да е прехвърлен изцяло върху потребителя. В настоящия случай
ситуацията с ищеца не е такава. Напротив - съгласно чл. 10, ал.4 от Договора
ищецът е имал право по всяко време от действието на договора, включително
през процесния период, да поиска превалутиране в български лева или в евро,
съгласно чл. 10, ал. 4 от договора за кредит. Срещу това притезателно право на
кредитополучателя стои насрещното задължение на Банката да превалутира
кредита, ведно с всички дължими лихви, произтичащи от него. Потребителят
е имал възможност да упражни правото си по чл. 710, ал. 4 от договора и при
несъществено поскъпване на чуждестранната валута, което той счита за
неизгодно за себе си. Следователно не може да се приеме, че върху него са
възложени всички икономически несгоди от повишаването на обменния курс
на швейцарския франк спрямо българския лев, защото в крайна сметка
потребителят разполага с реципрочна правна възможност на тази по чл. 10, ал.
5 от Договора (отнасяща се до кредитодателя), с която да преустанови
неблагоприятно за него повишаване на обменния курс, без Банката да има
възможност да възрази срещу упражняването на уговореното право. От друга
страна Банката не е уговорила в своя полза право да поиска превалутиране на
кредита в български лева или в евро, ако обменният курс на швейцарския
франк спрямо тях се понижи неблагоприятно за него. Точно обратното - в чл.
10, ал. 5 от Договора е уреден правен механизъм за служебно превалутиране
на кредита от страна на банката само при повишаване на курса на
швейцарския франк към лева с 20% в сравнение със средната стойност на
швейцарския франк спрямо българския лев за полугодието, през което е
отпуснат кредитът. Банката не разполага с такова право при намаляване на
курса на швейцарския франк, при който тя би понесла загуби от курсови
разлики. .
Сочи,че ако ищецът се бе възползвал до момента на окончателното
8
погасяване на главницата и уговорените лихвиот даденото му в чл. 10, ал. 4 от
Договора право в продължение на всичките години на договорно изпълнение,
щеше да намали евентуално вредите от по-високия лихвен процент
вследствие на превалутирането. Доколкото договорът за банков кредит е
двустранен, двете страни по него имат задължения, респ. всяка от страните се
явява едновременно кредитор и длъжник. Предвид това обстоятелство,
приложение намира правилото на чл. 83, ал. 2 ЗЗД, според което длъжникът
(кредитодател) не носи отговорност за вредите, които кредиторът по
вземането за главница (кредитополучателя) би могъл да избегне като положи
грижата на добър стопанин. Цитираната норма представлява общ принцип в
гражданския оборот и се отнася включително и за потребителя по аргумент от
по- силното основание на чл. 63, ал. 2 ЗЗД, вж. и Решение 35-2022-IV ГО ВКС.
Ако се допусне логически подобно положение, на практика би се получила
абсурдната ситуация, в която банката изначално е престирала определена сума
пари без задължение за лихва, нещо което не би представлявало договор за
кредит, доколкото последният е възмезден - арг. от чл. 430, ал.1 ТЗ.
С оглед изложеното считат, че валутната клауза на договора не е
неравноправна, предвид факта, че същата е изразена на ясен и разбираем език
- в този смисъл т. 50 на Решение на СЕС по съединени дела С-776/19 - C-
782/19.
В случай, че се приеме от Съда, че договорът за нищожен , ответната
страна прави възражение за изтекла погасителна давност на иска по чл.
55 ЗЗД.
Изрично в Решението на СЕС от 16.07.2020 г. по съединени дела C-
224/19 и C- 259/19, на което се позовава ищеца, е прието за съвместимо с
правото на Съюза възражение за погасителна давност, като направеното в
производството по настоящото дело. В т.4 от диспозитива на решението на
СЕС от 16.07.2020 г. изрично се приема, че е допустимо реституционните
искове да бъдат обвързани с давностни срокове, при условие че началният
момент на този срок, както и неговата продължителност не правят
практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правото
на потребителя да иска връщане. Това разбиране се възпроизвежда и в
Решение от 22.04.2021 г по дело С-485/19 на СЕС.
Сочи се, че въпросът относно определянето на началния момент, от
който започва да тече погасителната давност, тоест моментът, от който
вземането става изискуемо, както и продължителността на този срок,
основанията за спиране и прекъсване на давностните срокове, не е уреден на
общностно ниво. Това означава, че държавите членки са свободни, въз основа
на принципа на автономност, сами да определят характеристиките на
давностните срокове. Същото е прието и в решението на СЕС в т 83 от
Решение на СЕС от 16.07.2020 г. по съединени дела С-224/19 и С-259/19, в
която се казва, че в това отношение „липсва специална правна уредба на
Съюза“, поради, което този въпрос се „урежда във вътрешния правен ред на
държавите членки по силата на принципа за процесуалната им автономия.
В националната ни правна уредба е предвиден петгодишен давностен
срок за претендиране на сумите, платени по кредитно правоотношение.
Петгодишен срок е дълъг срок и е напълно достатъчен, за да може
кредитополучателят да ангажира своята защита и да се консултира с адвокат
и/или кредитен експерт, който да му разясни последиците от сключения
9
договор и дали същият по някакъв начин го уврежда.
Твърди се, че националното ни право е предоставило и защита,
съизмерима с Директива 93/13. Тя се изразява във възможността на
кредитополучателя във всеки един момент от сключването на договора да
сезира съответния съд, който да разреши въпроса дали дадена клауза е
неравноправна. На още по-голямо основание, съдът служебно следи за
неравноправност в договорните клаузи между потребител и търговец, като
може да се произнесе за неравноправност на дадена клауза, дори и
потребителят да е пропуснал това. Това означава, че в действащото
национално законодателство се съдържат достатъчно гаранции за защита
правата на потребителя, което прави петгодишния давностен срок абсолютно
оправдан и съотносим с принципите на равностойност и ефективност.
В т 86 и т.87 от Решение на СЕС от 16.07.2020 г. по съединени дела С-
224/19 и С- 259/19 по аргумент за по-голямото основание изрично се сочи, че
след като двугодишните и тригодишните давностни срокове са в съответствие
с принципа на ефективност, то на още по-голямо основание петгодишният
давностен срок за предявяваме на иск относно реституционните претенции по
повод установяване на нищожност на неравноправна клауза в договор за
ипотечен кредит е съобразен с изискването да не възпрепятства
упражняването на правата, предвидени в Директива 93/13 г.
Изводът, който може да се направи, е че Решение на СЕС от 16.07.2020 г.
по съединени дела С-224/19 и С-259/19 и решение от 22.04.2021 г. по С-485/19
на СЕС не може да се приемат за основание за оборване на националната
правна уредба и съдебната практика досежно началния момент, от който
започва да тече давността за вземането по чл. 55, ал.1, пр.1 от ЗЗД. Поради
което следва, че трябва да се приложи националната правна уредба на Р
България (чл. 55, ал.1, пр. 1 от ЗЗД) и задължителната практика на Върховния
съд (ППВС №1 от 28.05.1979 Г.) и Върховния касационен съд (ТР №5 от
21.11.2019 г по т.д. № 5/2017 г. на ВКС).
Заслужава да се сподЕ. и мнението на генералния адвокат по дело С-
485/19 на СЕС, според което, доколкото общностното право не урежда
изрично условията и реда за връщане на платените суми въз основа на
договорни клаузи, които противоречат на Директива 93/13, държавите членки
трябва да установят такива правила и те могат да предвидят давностни
срокове (т.57). При тълкуване на норми от правото на съюза се изхожда от
правилото за разумния давностен срок (т.59). Разумният давностен срок
трябва да бъде на практика достатъчен, за да може потребителят да упражни
правата си, като същевременно от потребителя също се изисква определена
бдителност относно собствените му интереси (т. 66). Приема се в пълно
съответствие с разпоредбите на българското право, че плащането от
потребителя с намерение да изпълни договора представлява събитието, което
поставя началото на давностния срок, както и че давностният срок се
изчислява поотделно за всяко плащане, извършено от потребителя в хода на
изпълнение на договора (т.70).
С оглед на горното и на осн. т.7 от ППВС № 1/79г., давностният срок за
погасяване на предявената кондикционна претенция започва да тече от деня
на получаването на престацията, доколкото от този момент вземането е
изискуемо - чл. 114, ал.1 ЗЗД. Този срок е петгодишен, по арг. от чл. 110 ЗЗД,
поради което отдавна е изтекъл. Предвид това обстоятелство исковата
претенция се явява погасена.С оглед горното, молят Съда да отхвърли
10
предявената кондикционна претенция като неоснователна.
Видинският окръжен съд, като взе предвид постъпилата искова молба,
становището на ответниците по делото, представените писмени
доказателства, прие за установено следното :
По делото е безспорно обстоятелството, че ответникът „УБ“ АД и
универсален правоприемник на прекратената без ликвидация, поради
вливането си в „УБ“ АД, „ЕВБББ“ АД, което се установява и от приложения
Анекс№2/15.03.2016г.
По делото страните не споря, а и от приложените доказателства се установява,
наличието на сключен сключен договор за ипотечен кредит от 24.08.2006г.,
сключен с ЕВБББ, чиито правоприемник е „УБ“ АД.
По силата на договора за кредит, банката е предоставила в собственост
на кредитополучателя заемен ресурс с размер на 29 000 CHF, от които 23 500
швейцарски франка за лични и семейни нужди и 5500 шв. франка за
закупуване на АтЕ.е със застроена площ от 45. 26 кв.м., находящо се в гр. В.,
на таванския етаж на сграда, ЖСК „ИВ“ - 30.. Страните са се съгласили срокът
на договора да бъде 24.08.2026г.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора, погасяването на кредита се
извършва с 240 месечни вноски, като първите 12 погасителни вноски,
считано от 05.09.2006г. са равни и са в размер на 159 CHF. Останалите 227
погасителни вноски, считано от 05.09.2007г. до 24.07.2026г. се формират от
сбора на главница плюс лихва, определена на база плаващ лихвен
процент, съгласно чл. 9, ал. 2 и към подписване на договора са в размер
на 210 CHF. Актуализациите на Базовите лихвени проценти на банката се
отразяват в промяна на размера на погасителната вноска съгласно т.3,
12.4, „а“ от общите бизнес условия на банката, за което
кредитополучателят дава своето безусловно и неотменяемо съгласие.
Съгласно чл. 10, ал. 9 от договора, кредитополучателят декларира,
че е запознат с обстоятелството, че промяната на фиксинга на БНБ за
швейцарски франкове към български лева или евро (валутен риск), може
да има за последица повишаване на месечните погасителни вноски по
кредита при издължаването му в български лева и в тази връзка напълно
приема да носи за своя сметка валутния риск, свързан с промяната на
фиксинга на БНБ. Съгласно чл. 10, ал. 10 от договора,
кредитополучателят декларира, че са му били разяснени разпоредбите на
чл. 10, ал. 4 до ал. 9 и е напълно запознат и разбира смисъла и
последиците от същите разпоредби.
В изпълнение на договора ищецът е заплатил в периода от
06.09.2006г. до 27.12.2024г. сума в общ размер на 48 031.79 СНЕ.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора, погасяването на кредита се извършва с
240 месечни вноски, дължими на 5-то календарно число от всеки месец за
11
срока на действие на договора. Първите 12 бр. погасителни вноски, считано от
05.04.2006г. до 05.03.2007г. са равни и са в размер на 159 СНF, представляващ
сбор от главница плюс лихва, определена на база фиксиран лихвен процент,
съгласно чл. 9, ал.1. Останалите 228бр. погасителни вноски, считано от
05.09.2007г. до 24.07.2026г., се формират от сбора от главница плюс лихва
определена на база плаващ лихвен процент, съгласно чл.9, ал.2, и към
подписване на договора са в размер на 210 СНF ( двеста и десет швейцарски
франка). Посочено е, че актуализациите в Базовите лихвени проценти на
Банката се отразяват в промяна размера на погасителната вноска съгласно
т.3.12.4.”а” от Общите бизнес условия на Банката, за което
кредитополучателят и солидарният длъжник дават своето безусловно и
неотменяемо съгласие.
Съгласно чл.8 при ползване и/или погасяване на кредита във валута,
различна от тази посочена в настоящия договор, за арбитражиране се прилагат
съответните курсове на Банката за деня.
В чл. 9, ал. 1 от договора е предвидено, че за усвоените суми по кредита
за първите 12 месеца, до 05.08.2007г., включително и гратисния период се
начислява фиксирана лихва в размер на 2,9% на годишна база, а в ал. 2 - че за
останалия период до окончателното погасяване на кредита,
кредитополучателят заплаща лихва, определена на база променлив годишен
лихвен процент, представляващ Базовия лихвен процент (БЛП) на Банката,
който към момента на подписване на договора БЛП за СОТ е в размер на 6,
62%. В ал.3 е предвидено, че при просрочие на която и да е вноска
кредитополучателя дължи наказателна лихва в размер на сбора от
определената в ал.1, съответно ал. 2, лихва и наказателна надбавка в размер на
10 процентни пункта.
В чл.10,ал.1,т.12 от договора е предвидено, че кредитополучателят
заплаща на Банката годишна такса за управление на кредита в размер на 0,25%
върху непогасения остатък от главницата по кредита непосредствено преди
падежа на погасителната вноска през месец декември на всяка календарна
година от срока на действие на договора за кредит. Таксата се събира заедно с
погасителната вноска през месец декември.
В чл. 10, ал. 4 от договора е уговорено, че кредитополучателят има
право да поиска Банката да превалутира представения му ипотечен кредит в
швейцарски франкове съответно в български лева или евро, като за услугата
се съгласява да плати съответната комисионна, съгласно Тарифата на банката
за физически лица. Кредитополучателят изрично се съгласява с подписване на
договора за кредит Банката да превалутира заема в лева или евро по търговски
курс "купува" на Банката към датата на превалутирането и лихвени проценти,
съгласно действащ лихвен бюлетин за физически лица на Банката за
12
съответната валута и съответния вид кредит.
Съгласно чл. 10, ал. 5 с подписване на договора за кредит
кредитополучателят изрично се съгласява Банката да има право служебно да
превалутира заема в лева или евро по търговския й курс купува към датата на
превалутирането и лихвени проценти съгласно действащия лихвен бюлетин за
физически лица на Банката за съответната валута. Правото за служебно
превалутиране възниква в полза на Банката единствено в случай, че средната
стойност на швейцарския франк към българския лев за текущото полугодие,
определена като усреднена стойност на ежедневните котировки на фиксинга
на БНБ за швейцарския франк за съответното полугодие се повиши с 20% в
сравнение със съответната стойност на швейцарския франка към българския
лев за полугодието, през което е отпуснат кредита.
Съгласно чл. 10, ал. 8 от договора като превалутиране по смисъла на
договора за кредит се определя промяната на валутата, в която се изчислява
стойността на задължението, при което следва да се приложи действащият
лихвен процент на Банката, съгласно лихвения бюлетин за физически лица на
новата валута за изчисляване на лихвата по задължението.
С чл. 10, ал. 9 кредитополучателят декларира, че е запознат с
обстоятелството, че промяната на фиксинга на БНБ за швейцарски франкове
към български лева или евро (валутен риск), както и превалутирането по
смисъла на договора за кредит може да има за последица повишаване на
месечните погасителни вноски по кредита при издължаването му в български
лева в резултат на приложен по-висок лихвен процент, съгласно действащите
лихви по Лихвения бюлетин на Банката за физически лица. Посочено е, че в
тази връзка напълно приема да носи за своя сметка валутния и лихвения риск,
свързан с промяната на фиксинга на БНБ или превалутирането, както и се
съгласява да поеме всички евентуални вреди (включително и пропуснати
ползи), произтичащи от промяна на валутните курсове и лихвите след
превалутиране на кредита.
Видно от чл.13 на договора за обезпечение на всички вземанията на
кредитора по договора кредитополучателя е учредил в полза на Банката -
кредитора първа по ред договорна ипотека върху недвижим имот с
административен адрес: гр.В., ул.’’ ИВ ” № 30,атЕ.е с площ 45,26 кв.м,
собственост на кредитополучателя.
С Анекс № 001/15.08.2016 г. към сключения договор за банков
ипотечен кредит е уговорено, че кредитополучателят -длъжник се съгласява
да осигури по сметката си при кредитодателя необходимите суми за
подновяване вписването на обезпеченията по кредита, преди изтичането на
законоустановения срок за вписването им, както и всички необходими
13
документи за подновяване на тези вписвания
От приетото заключение на назначена съдебно-икономическа
експертиза /СИЕ/, която съдът кредитира като компетентно изготвена и
обоснована с доказателствения материал по делото, се установява следното:
Договорената кредитна сума в размер на 29 000,00 швейцарски франка е
усвоена изцяло на 30.08.2006 г. като е преведена по разплащателна сметка на
кредитополучателя- ищец във швейцарски франкове.
Видно от т.2 на заключението, ищеца е погасявал получения кредит в
швейцарски франкове през периода от 24.08.2006 г. до 07.05.2007 г. в Банка
„Б. „-клон В., а лед вливането й в „У. „Б. „АД ищецът е продължил да
погасява от 07.05.2007 до 27.12.2024г , като е погасил в швейцарски
франкове: главница - 24 666.98 СHF; договорна лихва – 24 912.84 СHF; лихва
за просрочие - 227.32 СHF такси- 1240,56 СHF
При тези данни ВОС достигна до следните изводи:
По установителния иск:
За основателността на иска по чл. 26, ал. 1, предл.1-во ЗЗД ищцата следва да
докаже следните факти: наличието на облигационно правоотношение по
договор, да е сключен в нарушение на закона и в нарушение на добрите нрави,
сключен при неравноправни клаузи и изискване за добросъвестност по
смисъла на чл. 3, § 1 от Директива 93/13 .
По делото не е спорно, а и видно от приложения договор за ипотечен кредит
между ищцата и вляло се в ответника дружество „ЕВБББ „АД е сключен
договор за ипотечен кредит от 24.08.2006г., сключен с ЕВБББ, чиито
правоприемник е „УБ“ АД. По силата на договора за кредит, банката е
предоставила в собственост на кредитополучателя заемен ресурс с размер на
29 000 CHF, от които 23 500 швейцарски франка за лични и семейни нужди и
5500 шв. франка за закупуване на АтЕ.е със застроена площ от 45. 26 кв.м.,
находящо се в гр. В., на таванския етаж на сграда, ЖСК „ИВ“ - 30.. Страните
са се съгласили срокът на договора да бъде 24.08.2026г.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора, погасяването на кредита се извършва с 240
месечни вноски, като първите 12 погасителни вноски, считано от 05.09.2006г.
са равни и са в размер на 159 CHF. Останалите 227 погасителни вноски,
считано от 05.09.2007г. до 24.07.2026г. се формират от сбора на главница плюс
лихва, определена на база плаващ лихвен процент, съгласно чл. 9, ал. 2 и към
подписване на договора са в размер на 210 CHF. Актуализациите на Базовите
14
лихвени проценти на банката се отразяват в промяна на размера на
погасителната вноска съгласно т.3, 12.4, „а“ от общите бизнес условия на
банката, за което кредитополучателят дава своето безусловно и неотменяемо
съгласие.
Процесният договор за ипотечен кредит е сключен на24.08.2006 г. поради
което приложим към момента на възникване на облигационното
правоотношение между кредитора и кредитополучателя е Законът за банките
(обн., ДВ, бр. 52 от 1997 г.; доп., бр. 15 от 1998 г.; изм., бр. 21, 52, 70 и 98 от
1998 г., бр. 54, 103 и 114 от 1999 г., бр. 24, 63, 84 и 92 от 2000 г., бр. 1 от 2001 г.,
бр. 45, 91 и 92 от 2002 г., бр. 31 от 2003 г., бр. 19, 31, 39 и 105 от 2005 г., бр. 30,
ЗЗ и 34 от 2006 г.) и отменен със Закона за кредитните институции в сила от
01.01.2007 г. Към датата на сключване на договора е действал и Законът за
защита на потребитЕ.те, който е влязъл в сила на 10.06.2006 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 39, ал. 1 ЗБ (отм.); при отпускане на кредити
банката задължително предоставя безплатно на клиента своите правила за
делова дейност, които съдържат: данни за общите разходи по заема (лихви,
такси, комисиони и други) и за обективните критерии, въз основа на които
тези разходи могат да се изменят; метода за изчисляване на лихвата, ако
периодичните лихвени задължения не са пропорционална част от годишния
лихвен процент; допълнителните задължения, свързани с разплащанията;
размера на ефективния лихвен процент, изчисляван по начин, определен от
Централната банка. Възнаградителната лихва се определя еднозначно в
теорията като възнаграждение за ползвания финансов ресурс - чл. 430, ал. 2
ТЗ и представлява стойността на заетия капитал за определен период от време.
Съществуват два основни начина за определяне на нейния размер: първият
начин - фиксирането й като точно определен процент за цЕ.я период на
договора и втори начин - променлива лихва, която се състои от два
компонента-базисно /реферативно/ лихвено равнище - динамичен компонент,
доколкото лихвената стойност на капитала зависи и се променя с промяната на
определени икономически условия и надбавка /марж/ над него - постоянен и
неподлежащ на промяна компонент. Съгласно чл. 147, ал. 1 ЗЗП основанията
за изменение на "цената" на банковата услуга (възнаградителната лихва)
следва да бъдат уговорени ясно и разбираемо за средния потребител.
Следователно, видно от цитираната разпоредба на ЗБ(отм.); и на ЗЗП "цената"
15
на заемния ресурс трябва да бъде изрично установена, а обективните
критерии, при които се поражда потестативното право на банката едностранно
да изменя нейния размер (вкл. чрез увЕ.чението на лихвената ставка), трябва
да бъдат изчерпателно изброени. Предвид това, Окръжен съд - В. намира, че в
самия договор за ипотечен кредит е следвало безусловно и изцяло да се
уговорят всички разходи, които кредитополучателят има/ще направи във
връзка с отпуснатия кредит.
Както се обсъди вече, в каузата на чл. 4, ал. 1 страните са уговорили че през
първите 12 месеца погасителната вноски включва главница и лихва,
определена на база фиксиран лихвен процент-2,9 %, а след изтичането на този
едногодишен срок следващите погасителни вноски се формират от главница и
лихва, определена на база плаващ лихвен процент, като актуализацията на
базовите лихвени проценти се отразяват в размера на погасителната вноска, а
променливият годишен лихвен процент е образуван от базовия лихвен
процент (чл. 9, ал. 2). В последната уговорка - за погасителни вноски, изрично
е установено субективно потестативно право на банката да променя с
едностранно волеизявление размера на възнаградителната лихва, за което
"кредитополучателят дава своето безусловно и неотменно съгласие" (чл. 4, ал.
1 изр. последно от договора).
Законът за защита на потребитЕ.те обявява за неравноправна всяка уговорка
във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя - чл. 143 ЗЗП, като примерно
изброява редица типични случаи, измежду които и клауза, която позволява на
търговеца или доставчика да променя едностранно условията на договора въз
основа на непредвидено в него основание - т. 10 или клауза, която дава право
на търговеца да увЕ.чава цената, без потребителя да има право в тези случаи
да се откаже от договора, ако окончателно определената цена е значително
завишена в сравнение с цената, уговорена при сключването на договора - т. 12.
Същевременно, от забраните по чл. 143, т. 10 и т. 12 са предвидени
изключения по отношение на доставките на финансови услуги, каквато
представлява и процесния договор за банков кредит съобразно § 13, т. 12 ЗЗП.
Изключенията са уредени в чл. 144 ЗЗП. От систематичното тълкуване на
разпоредбите на чл. 143 и чл. 144 ЗЗП, отчитайки и целта на закона, следва да
се приеме за допустима уговорка в договор за кредит, предвиждаща
16
възможност за увЕ.чаване на първоначално уговорената лихва, само ако тя
отговаря на следните кумулативни условия: 1) обстоятелствата, при чието
настъпване може да се измени лихвата, трябва да са изрично уговорени в
договора или в Общите условия към него, 2) тези обстоятелства следва да са
обективни, т. е. да не зависят от волята на кредитора - тяхното определяне или
приложение да не е поставено под контрола на кредитора, 3) методиката за
промяна на лихвата да е подробно и ясно описана в договора или Общите
условия (чл. 144, ал. 4 ЗЗП), т. е. да е ясен начина на формиране на лихвата, 4)
при настъпването на тези обстоятелства да е възможно както повишаване,
така и понижаване на първоначално уговорената.
Преценени през призмата на посочените изисквания процесните клаузи на чл.
4, ал. 1 в частта от изр. 3 след думата "лихва" словосъчетанието: "определена
на базата на плаващ лихвен процент", изр. 4 и клаузата на чл. 9, ал. 2, изр. 1 от
договора не отговарят напълно на тях. Действително, в чл. 9, ал. 2, изр. 1 е
предвидено, че годишният лихвен процент се образува от базовия лихвен
процент на банката, намален с 0, 366%, но в договора не е посочен алгоритъм
или правило, по което се определя базовия лихвен процент, компонентните от
които е образуван; не са посочи и обективните критерии въз основа на които
може да се промени БЛП; отсъства и правило за обвързаност на изменението
на лихвения процент по кредита с изменението на стойностите на факторите,
които принципно биха били основание за промяната. Следователно, банката е
обезпечила за себе си правото произволно, при упражняване на дискреция
(право на автономна преценка) да променя БЛП, като го увЕ.чава със ставка,
която тя счете за целесъобразна. По този начин се накърнява принципът на
добросъвестност, който е основополагащ в частноправните отношения при
упражняване на породените от договора субективни права.
Предвид изложеното, клаузите на чл. 4, ал. 1, изр. 3 и изр. 4, както и на чл. 9,
ал. 2, изр. 1 от договора, даващи право на банката едностранно да променя
лихвения процент на кредита въз основа на промяна на приет от банката БЛП
са неравноправни, а и от там нищожни, като противоречащи на закона.
По отношение на клаузите, касаещи валутния риск, Окръжен съд - В. намира
същите за неравноправни, следователно за нищожни като противоречящи на
закона.
В разглеждания случай няма спор, че кредитополучателят има качеството на
17
потребител, по смисъла на ЗЗП, а банката - ответник представлява търговец,
съгласно § 13, т. 2 от същия закон. Посочи се вече, че по смисъла на
разпоредбите на чл. 143 и чл. 146, ал. 1 ЗЗП, нищожна е неравноправна клауза
в договор, сключен с потребител, представляваща уговорка в негова вреда,
която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя, освен ако клаузата е уговорена индивидуално. Според
разпоредбата на чл. 143, т. 19 ЗЗП неравноправна е онази клауза в договор с
потребител, която не му позволява да прецени икономическите последици от
сключването на договора. Отбеляза се и, че разпоредбата на чл. 147, ал. 1 ЗЗП
предвижда клаузите на договорите, предлагани на потребитЕ.те, да бъдат
съставени по ясен и недвусмислен начин, като съгласно, ал. 2 при съмнение
относно смисъла на определено условие то се тълкува по благоприятен за
потребителя начин.
С оглед разпоредбата на чл. 145, ал. 1 ЗЗП, оспорваните клаузи от договора за
кредит, касаещи поемането на валутния риск, следва да се тълкуват заедно
една с друга и ведно с останалите клаузи в него, както и с оглед всички
обстоятелства, свързани със сключването на договора-кредитът се предоставя
в швейцарски франкове- чл. 1, ал. 1; погасяването му е до 24.08.2026 г. в
швейцарски франкове, като към момента на подписване на договора БЛП за
швейцарския франк е 6, 62% чл. 4, ал. 3 и чл. 9, ал. 2, тоест цената на кредита -
възнаградителната лихва, се формира въз основа на БЛП за кредити в
швейцарски франкове;
Няма спор, че към датата на сключване на договора валутният курс на банката
за 1 швейцарски франк е 1, 22869 лева; не се спори, а и се установява от
заключението на ССчЕ, че към датата на сключване на договора курсът на
БНБ за 1 швейцарски франк е 1, 23724 лева, че към в края на процесния
период - към 27.12.2004 г. е 2,08156 лева.
Макар на банката да е разрешено принципно и същата да има право да
извършва сделки с чуждестранна валута, съгласно чл. 1, ал. 2, т. 2 и т. 11 б. "б"
от ЗБ(отм.); , договорът за банков кредит в чуждестранна валута не
представлява договор за покупка или продажба на чужда валута, пътнически
чекове или международни парични преводи в чужда валута. Договорът за
кредит не е ценна книга, нито е сделка с финансови инстР.ти (решение №
18
95/13.09.3016 г. по т. д. № 240/2015 г. на ВКС, II ТО), а цената на кредит в
чуждестранна валута по смисъла на чл. 144, ал. 3, т. 1 вр. чл. 143, т. 12 ЗЗП е
единствено възнаградителната лихва, но не и допълнителните разходи, които
прави кредитополучателят вследствие поемането на валутния риск.
Съобразявайки изложеното до тук, Съдът намира че клаузата на чл. 8 от
договора според която при ползване или погасяване на кредита във валута,
различна от тази по договора, за арбитражиране се прилагат съответните
курсове на банката за деня е неравноправна, съответно-нищожна.
Предвидената в чл. 10, ал. 5, изр. 1 от договора възможност за
кредитополучателя да поиска превалутиране на предоставения кредит в
швейцарски франкове съответно в български лева или евро не защитава в
достатъчна степен правата му на потребител, тъй като предвижда
дължимостта на комисионна и обвързаността с валутен курс, едностранно
определен от банката. Отделно от това потребителят не е защитен от тази
клауза, тъй като упражняването на правото на превалутиране е предпоставено
от съгласието на банката, която има противоположни на кредотополучателя
икономически интереси и би се съгласила на превалутиране единствено при
неизгоден за кредитополучателя валутен курс. (решение № 384/29.03.2019 г.
по т. д. № 2520/2016 г. на II ТО на ВКС).
Видно от чл. 10, ал. 9 от договора за кредит кредитополучателят декларира, че
е запознат и съгласен с обстоятелството, че промяната на фиксинга на БНБ за
швейцарски франк към българския лев или евро, както и превалутирането по
смисъла на чл. 10, ал. 8 от договора, може да има за последица повишаване
размера на дължимите погасителни вноски по кредита, при издължаването му
в български лева в резултат на по-висок лихвен процент, съгласно
действащите лихви по Лихвения бюлетин на Банката, като напълно приема да
носи за своя сметка валутния и лихвения риск, свързан с такива промени на
фиксинга на БНБ или превалутирането, както и се съгласява на поеме всички
евентуални вреди, произтичащи от промяната на валутните курсове и лихвите
след превалутирането. Според чл. 10, ал. 10 от договора потребителят е
декларирал, че разбира икономическия смисъл и правните последици на
клаузите на договора и е съгласен с настъпването им.
По силата на цитирания текст на чл. 10, ал. 5 от договора кредитополучателят
се съгласява Банката служебно да превалутира погасителните вноски по
19
търговския курс на банката към датата на превалутирането. Доколкото не е
установено кредитополучателят да получава дохода си във валутата по
договора, може обосновано да се заключи, че погасяването на задълженията за
месечните вноски ще се извършва в местната валута - лева.Ясно е, че когато
изпълнението по договора предвижда необходимост от превалутиране на
постъпленията по анюитетите, се поставя въпросът за ефекта от разликите във
валутните курсове върху изпълнението и разпределението между страните на
последиците от неблагоприятните промени.
В подобна хипотеза, приложението на потребителската защита,
регламентирана в Директива 93/13/ ЕИО на Съвета от 5 април 1993 г. и
националния ни закон, изисква потребителят да е добре и детайлно осведомен,
че със сключването на договора за кредит в чуждестранна валута, той се
излага на определен риск, свързан с обменния курс, който евентуално ще му
бъде икономически трудно да понесе при обезценяване на валутата, в която
получава доходите си. В този аспект, от банковата институция се изисква да
предостави на потребителя цялата относима информация, позволяваща му да
прецени икономическите последици от клаузата за превалутиране върху
финансовите му задължения.
В това производство не се твърди, нито са ангажирани доказателства, че
сочените уговорки по кредитното съглашение са били индивидуално
уговорени, като потребителят е имал възможност да изрази становище или да
повлияе на тяхното съдържание.Цитираните разпоредби от договора не могат
да се възприемат като съставени на ясен и разбираем език за потребителя и
предоставящи му подходяща информация, към момента на сключване на
съглашението, за отчитане на икономическия ефект от проявлението на
условията, свързани с валутния курс, върху финансовите му задължения по
кредита, при значимо обезценяване на валутата, в която той получава доходите
си. Анализът на цитираните разпоредби на ЗЗП и конкретната договорна
регламентация сочи, че простото деклариране от страна на потребителя, че му
е известно, че промяната във валутния курс може да доведе до негативна
промяна и до повишаване размера на дължимите погасителни вноски,
изразени в лева, както и че разбира икономическите последици и е съгласен с
настъпването им, не може да се счете за достатъчно. Това е така, тъй като не
са ангажирани доказателства, нито се твърди, че направената в договора
20
декларация от икономически по-слабата страна е била подплатена с
информираност за очакваните прогнози в дългосрочен план, предвид
продължителността на договора за кредит, относно котировките на
швейцарския франк или осведомяването за варианти за предотвратяване на
негативния ефект, посредством застраховането или употребата на други
финансови инстР.ти. Банката, като по-силната по правоотношението страна и
професионалист със специфична компетентност, освен че е следвало да
предостави на кредитополучателя възможност да направи информиран избор
дали да встъпи в съглашението, като му даде достъп до експертни данни за
очакваното движение на валутния курс, е следвало по ясен и разбираем за
средния потребител начин да очертае отражението, което една потенциална
промяна на курса, при обезценяване на националната валута, би имало върху
конкретния размер на вноските по кредита.
Ето защо следва да се приеме, че цитираните клаузи на чл. 8, чл. 10, ал. 5, ал.
6, ал. 9, ал. 10 не са индивидуално уговорени, неравноправни са и поради това
нищожни. В този смисъл в решение № 67 от 12.09.2019 г. на ВКС по т. д. №
1392/2018 г., решение № 295 от 22.02.2019 г. на ВКС по т. д. № 3539/2015 г.,
решение № 384 от 29.03.2019 г. на ВКС по т. д. № 2520/2016 г. и решение №
294 от 27.03.2019 г. на ВКС по т. д. № 1599/2017 г. ВКС еднозначно сочи, че
въз основа практиката на СЕС, "неравноправна е неиндивидуално договорена
клауза от кредитен договор, последиците от която са цялостно прехвърляне на
валутния риск върху потребителя и която не е съставена по прозрачен начин,
така че кредитополучателят не може да прецени на основание ясни и
разбираеми критерии икономическите последици от сключването на договора
и когато при проверката й за неравноправния характер бъде констатирано, че
въпреки изискванията за добросъвестност, тя създава във вреда на
потребителя значително неравновесие между правата и задълженията на
страните, произтичащи от договора, като в този случай не се прилагат
изключенията на чл. 144, ал. 3 ЗЗП".
Предвид неравноправния характер на клаузите на чл. 4, ал. 1, изр. 3 и изр. 4,
както и на чл. 9, ал. 2, изр. 1 и клаузи на чл. 8, чл. 10, ал. 5, ал. 9, ал. 10 и ал. 11,
съответно нищожния им характер, настоящия съдебен състав намира, че
следва да се прогласи нищожността на цЕ.я договор за ипотечен кредит.
По предявените осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1,
21
предл. първо от ЗЗД
По делото не се спори, че между "УБ" АД и ищеца В. П. Д. е сключен
договор за предоставяне на кредит, по силата на който Банката е изпълнила
задължението си да предаде на кредитополучателя договорената сума в
швейцарски франкове, чрез превод по банкова сметка, от която
предоставеният кредит е усвоен. От изслушаната по делото съдебно-
икономическа експертиза се установи, че в периода от 06.09.2006г. до
27.12.2024г. ищецът е заплатил следните суми:Главница = 24 666.98 CHF
Договорна лихва = 24 912.84 CHF:Лихва за просрочие = 227.32 CHF:Такси =
1 240.56 CHF:
Общо заплатеното от ищеца е в размер на 51 047.70 CHF Заплатеното от него
над главничния дълг, който е 29 000 CHF е в размер на 22 047.70 CHF.
С оглед прогласената нищожност на така посочените клаузи, платените въз
основа и при приложение на същите клаузи завишени стойности на
погасителните вноски, са платени без основание.
Доказа се основателността на исковата претенция за сумата в размер на 22
047.70 CHF: В този смисъл са и решение № 50011 от 26.11.2024г. по т.д.
№1060/22г. на ВКС, 1 т.о. и Решение № 5008 от 05.13.2025г. по т.д. №
1367/21г. на ВКС, 2 т.о.
От изслушаната по делото съдебно-икономическа експертиза се
установи, че в периода от 06.09.2006г. до 27.12.2024г. ищецът е заплатил
следните суми:Главница = 24 666.98 CHF Договорна лихва = 24 912.84
CHF:Лихва за просрочие = 227.32 CHF:Такси = 1 240.56 CHF:
Общо заплатеното от ищеца е в размер на 51 047.70 CHF Заплатеното от него
над главничния дълг, който е 29 000 CHF е в размер на 22 047.70 CHF.
Съгласно установеното в практиката на СЕС, при обявена нищожност
вследствие на внесена в отношенията между страните търговец/доставчик и
потребител, последният следва да се постави във фактическото и правното
положение, в което той би се намирал без приложението на неравноправните
клаузи. За да бъде постигнат този ефект, в патримониума на ищеца, който
желае да се ползва от правните последици на неравноправностт, следва да
бъде възстановена получената от банката облага за договорна лихва, за
22
мораторна лихва и за такси в общ размер на 22 047.70 CHF.
Спорен въпрос между страните е приложението на правилата за
погасителната давност към заявените претенции, доколкото от една страна
искът е за връщане на суми, платени в период, покрит от давността,
предвидена в чл. 110 ЗЗД, но от друга страна ищецът се ползват със засилена
защита на правата си като потребител и се позовава на практика на СЕС,
намерила израз в Решение С-80/21-С-82/21, съгласно която дори двойно по-
дългият давностен срок от десет години, установен в полското
законодателство е приет за несъответен на принципа за ефективност,
установен с директива 93/13.
По този въпрос съдът намира следното:
Чл. 110 от ЗЗД предвижда, че с изтичане на петгодишна давност се погасяват
всички вземания, за които законът не предвижда друг срок.
Началният момент, от който тече погасителната давност за вземане по чл. 55,
ал. 1, предл. първо от ЗЗД, е моментът на получаване на сумата при начална
липса на основание /ППВС 1/79 г. /.
С Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно
неравноправните клаузи в потребителските договори /Директивата/
държавите членки са задължени чрез националната си правна система да
осигурят неприложимост спрямо потребителя на неравноправни клаузи в
потребителски договори и да осигурят подходящи и ефективни мерки за
предотвратяване на употребата на неравноправни клаузи в потребителски
договори.
С Решение от 08.05.2022 г. по Съединени дела 80/21—С-82/21, Съдът е приел,
че Директивата не допуска национална съдебна практика, съгласно която
десетгодишен давностен срок за предявяване на иск от потребителя за
връщане на суми, които са недължимо платени на продавач или доставчик в
изпълнение на съдържаща се в договор за кредит неравноправна клауза,
започва да тече от датата на всяка изпълнена престация от потребителя, дори
самият той да не е могъл към тази дата да оцени неравноправността на
договорната клауза или не е знаел за нейната неравноправност, и без да се
отчита обстоятелството, че периодът за издължаване по договора — в
разглеждания случай тридесет години — значително надхвърля
десетгодишния законов давностен срок.
23
С формираната национална практика, намерила израз в Решение №
124/24.07.2024 г. на ВКС, I ТО по т. д. № 342/2023 г. е възприето следното:
"С оглед на засилената защита на потребителя като икономически по- слабата
страна, предвидена в директивата и разяснена в практиката на Съда на
Европейския съюз, изключването на действието на неравноправната
договорна клауза, която налага плащането на суми, оказали се недължими,
поражда съответния реституционен ефект за връщането им, какъвто е
разглежданият казус. Основната цел е възстановяване на правното и
фактическо положение, в което потребителят би се намирал при липса на тази
клауза. В практиката на СЕС са дадени насоки относно приложението на
правния институт на погасителната давност при реституционни претенции на
потребителя, който по правило се урежда от националното законодателство. В
този смисъл установените от националните законодателства ред и условия не
следва да бъдат по-неблагоприятни от тези относно сходни съдебни
производства по вътрешното право (принцип на равностойност) или да бъдат
уредени по начин, който прави практически невъзможно или прекомерно
трудно упражняването на правата, предоставени от общностния правов ред
(принцип на ефективност) - така в решение от 26.10.2006 г. по дело C-
168/05,Mostaza Claro, т. 24; решение от 16.07.2020 г. по съединени дела C-
224/19 и C259/19, т. 83; решение от 22.04.2021 г. по дело C-485/19, т. 52. СЕС
приема, че противопоставянето на давностен срок на исковете с
реституционен характер, предявени от потребител с цел претендиране на
права, черпени от Директива 93/13, само по себе си не противоречи на
принципа на ефективност, стига прилагането му на практика да не прави
невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правата, предоставени
с тази директива (така в решение от 10.06.2021 г. по съединени дела C-776/19
и C-782/19, т. 40; решение от 16.07.2020 г. по съединени дела C-224/19 и C-
259/19, т. 92; решение от 25.04.2024 г. по дело С-484/21, т. 27). Счетено е, че
давностен срок може да бъде съвместим с принципа на ефективност, ако
потребителят е имал възможност да узнае за правата си, преди този срок да
започне или да изтече (в този смисъл решение от 10.06.2021 г. по съединени
дела С-776/19 и С- 782/19, т. 46; решение от 09.07.2020 г. по съединени дела С-
698/18 и С-699/18, т. 67; решение от 16.07.2020 г. по съединени дела С- 224/19
и С-259/19, т. 91). В решение от 25.04.2024 г. по дело С-484/21, т. 32-35, и
решение от 25.04.2024 г. по дело С-561/21 на СЕС, т. 36-38, са дадени
24
разяснения, че давностният срок по реституционни претенции, който започва
да тече от датата, на която влиза в сила съдебният акт, с който е установена
неравноправността на съответната договорна клауза в потребителския договор
и е обявена нищожността й, е съвместим с принципа на ефективност, тъй като
потребителят има възможност да се запознае с правата си, преди този срок да
започне да тече или да изтече, като продавачът/доставчикът си запазва
възможността да докаже, че потребителят е знаел или разумно е можел да знае
за неравноправността й, преди да бъде постановен такъв съдебен акт. В същия
смисъл е и даденото от СЕС тълкуване с оглед принципа на правна сигурност
в т. 39-42 и в т. 1 от диспозитива на решение от 25.04.2024 г. по дело С-561/21.
Това разрешение е възприето от касационната инстанция в Решение №
106/15.07.2024 г. по т. д. № 2746/2022 г. по описа на ВКС, ТК, II т. о., според
което началният момент, от който тече 5-годишната погасителна давност за
вземане по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, произтичащо от приложението на
неравноправна клауза в дългосрочен потребителски договор, е моментът на
получаване на сумата при начална липса на основание (т. 7 от ППВС № 1/79
г.), при условие, че към този момент потребителят е знаел или разумно е
можел да знае за неравноправния характер на клаузата, от която произтича
реституционната претенция, а при липса на така посоченото условие -
моментът на осъществяването му.
Преценката за това е конкретна въз основа на установените по делото
обстоятелства. В хипотеза, в която с влязло в сила решение, по което страна е
потребителят, е обявена за нищожна като неравноправната клауза, към датата
на влизане в сила на решението потребителят със сигурност е узнал за правата
си, като това не лишава от възможност продавачът/ доставчикът да докаже, че
потребител е знаел или разумно е можел да узнае за това обстоятелство преди
този момент. ".
Като възприема изцяло така цитираната практика на СЕС и ВКС и като
извърши конкретна преценка на фактите по настоящото дело, съдът намира
следното:
Анализа на горецитираната съдебна практика налага извода, че
противопоставянето на възражение за изтекъл давностен срок на исковете
връщане на надплатени суми, предявени от потребител с цел претендиране на
права, черпени от Директива 93/13, само по себе си, не противоречи на
25
принципа на ефективност, но следва при разглеждане на такова възражение
съдът да съобрази, че прилагането му не трябва да прави невъзможно или
прекомерно трудно упражняването на потребителските права по директивата.
Решаваща за преценката дали съответният национален правен режим
осигурява подходящи и ефективни мерки за осигуряване на потребителската
защита от неравноправни клаузи е не толкова продължителността на
давностния срок /тя обичайно е определена със закон и предварително
известна на страните, поради което принципно е достатъчна за организация на
защитата им/, колкото моментът, от който тече давността. Предвид
обстоятелството, че потребителят е в положение на по-слабата икономически
страна от гледна точна възможността за преговори и информираност, следва
да се приеме, че релевантен е моментът, в който потребителят е знаел или
разумно е можел да си даде сметка за неравноправния характер на клаузата, от
която произтича реституционната претенция, като определянето на този
момент е въпрос на конкретна преценка, въз основа на конкретните
обстоятелства по делото. Следва да се опредЕ. моментът, към който
потребителят е могъл да оцени неравноправността на договорната клауза или
да узнае за нейната неравноправност, за да упражни правата си.
В свое становище ищецът твърди, че е узнал за възможността за наличие за
неравноправни клаузи, след като в интернет и пресата е публикуван коментар
на Решение на ВКС от 26.11.2024 г. по т.д. № 1060/2022 I-во. Т.О. на ВКС.
В решение от 08.05.2022 г. по съединени дела С-80/21-С-82/21 СЕС е посочил,
че давностният срок може да е съвместим с принципа за ефективност - ако
потребителят е имал възможност да узнае за правата си преди този срок да
започне да тече или да изтече. В настоящия случай, посоченият принцип е
спазен, доколкото се приема, че давностният срок е започнал да тече от
момента, в който по делото има данни потребителят да се е позовал на
неравноправността на процесните клаузи пред съд, а именно - датата на
исковата молба от 27.12.2024 г. Следва да се прецени, че към този момент
потребителят е знаел или поне е твърдял, че процесният договор съдържа
нищожни като неравноправни клаузи и е поискал от съда прогласяване на
тяхната нищожност. Ето защо следва да се приеме, че петгодишната
погасителна давност е започнала да тече на 27.12.2024 г., като дори и до
постановяване на настоящото решение, същата не е изтекла.
26
Разноските по делото.
С оглед изхода на спора, право на разноски има ищецът, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК. Такива следва да му бъдат присъдени в общ размер от 7448.42
лв, от които 1834.69-държавна такса/ 1583.44 лева за първоначална д.т и
251.25 лв.за увЕ.чение на предявения иск/ и 5 613.73 лв. адвокатско
възнаграждение с включено ДДС-/ 4 678.11 лв-адв. Възнаграждение и
935,62 лв.ДДС. /За разноските се представя списък по чл.80 от ГПк, с
приложени платежни документи.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за нищожен Договор за ипотечен кредит от
24.08.2006 г., сключен между В. П. Д., ЕГН **********, постоянен адрес: е гр.
В., ул."ИВ" № *** и "УБ" АД, ЕИК: ***/, в качеството й на универсален
правоприемник на "Ейч Ви Би Банк Б." АД на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД
във вр. с чл. 146, ал. 1 ЗЗП във вр. с чл. 143, ал. 1 ЗЗП.
ОСЪЖДА "УБ" АД, ЕИК: ***, правоприемник на "ЕВББа Б." АД, да
заплати на В. П. Д., ЕГН **********, постоянен адрес: е гр. В., ул."ИВ" №
*** сумата от 22 047.70 /двадесет и две хиляди и четиридест и седем CHF и
седемдесет / CHF, на основание чл. 55, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, ведно със законната
лихва върху сумата , считано от 27.12.2024г. до окончателното издължаване.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК "УБ" АД, ЕИК: ***,
правоприемник на "ЕВББа Б." АД, да плати на В. П. Д., ЕГН **********,
постоянен адрес: е гр. В., ул."ИВ" № *** сторените разноски в общ размер
от 7448.42 / седем хиляди четиристотин четиридесет и осем лева и 42 ст /
лв ., от които за адвокатско възнаграждение 5 613.73 / пет хиляди шестстотин
и тринадесет лева и седемдесет и три стотинки / лева и 1834.69/ хиляда
осемстотин тридесет и четири лева и шестдесет и девет ст. / лева - заплатена
държавна такса.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
27
Съдия при Окръжен съд – В.: _______________________
28