Р Е
Ш Е Н
И Е N
гр. София, 04.07.2017 г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, гражданско отделение, IV Г въззивен състав, в
откритото заседание на четвърти април през две хиляди и седемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА
ПОПКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА
Мл. съдия
САВА ШИШЕНКОВ
при участието на секретаря Галина Стоянова, като разгледа докладваното
от Сава Шишенков въз. гр. д. № 15266 по описа за 2016 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е
въззивно и се движи по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК.
С Решение от 27.07.2016 г. по гр. д. № 56708 по описа на Софийски районен
съд, ГО, 50 състав за 2012 година съдът е отхвърлил изцяло предявения от С.О.
против „Д.М.С.2.“ ЕООД иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от
13831,25 лева, представляваща неустойка по чл. 12, ал. 1, т. 5 от Договор №
268-00/28.03.2002 година, както и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
присъждане на сумата от 369,14 лева,
представляващи законна лихва за забава за периода 19.06.2012 година до
29.11.2012 година върху претендираната неустойка.
Срещу така постановения съдебен акт е подадена въззивна жалба от С.О.. В жалбата атакуваното решение е определено като неправилно и
необосновано. Аргументирано е, че неправилно СРС е приел, че исковете са
неоснователни поради настъпил ефект на погасителната давност. Аргументирано е,
че решението противоречи на целта на закона и конкретния приватизационен
договор. Изложени са съображения, че клаузите на договора, определящи
задълженията на купувача и предвидените неустойки за тяхното неизпълнение,
както и сроковете за изпълнение на задълженията са съобразени с целите и
възможностите на купувача по приватизационния договор. Поискано е обжалваното
решение да бъде отменено. Претендирани са разноски.
В срока за отговор въззиваемата страна не е изразила становище.
Въззивният съд намира жалбата за редовна и допустима,
подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен
интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт районен съд.
При извършване на служебна проверка настоящата инстанция
констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед обхвата на
обжалването –допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност
и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от
въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред СРС
доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Приетата от страна на първоинстанционния съдебен състав фактическа
страна по делото е пълна и последователна и настоящият състав на основание чл.
272 ГПК препраща към нея. Наред с това по делото е представен протокол от
29.07.1992 година, от който се установява, че Столичен общински съвет е взел
решение да създаде Столична общинска агенция за приватизация като специализиран
орган към Столичен общински съвет за организиране, осъществяване и контрол на
приватизацията на общината.
Видно от Правилник за дейността Столичната общинска
агенция за приватизация е самостоятелно юридическо лице, в чиято компетентност
влиза оперативен контрол на процеса по преобразуване и приватизация на
общинските предприятия и обекти в съответствие със Закона и решенията на СОС.
От Договор – 268 – 00 се установява, че на 28.03.2002
година „С.О.“ и ЕТ „Д.М.С.– Б.Д.“ постигнали съгласие да бъде извършена
покупко-продажба на обект – Обществена тоалетна, находяща се на пл. „В.З.“, срещу
Семинарията, общински нежилищен имот, стопанисван от район „Лозенец“. В
договора страните уговорили купувачът ЕТ „Д.М.С.– Б.Д.“ да запази и развие през
десетгодишния период на неотчуждаване на обекта като предмет на дейност в него
– обществена тоалетна и да разкрие и поддържа в него в рамките на десетгодишния
период три броя работни места на трудов договор.
Съдът е приел Констативен протокол от 17.05.2012 година,
от който се установява, че С.О. извършила проверка на ЕТ „Д.М.С.– Б.Д.“ във
връзка с Договор 268-00 и констатирала, че чл. 8, ал. 4 от Договора не се
изпълнява – не са представени документи, удостоверяващи поддържането на работни
места за периода 01.01.2012 година до 28.03.2012 година и че чл. 8, ал. 6 не се
изпълнява – не е представен работен проект, одобрен от съответните компетентни
органи и на място не са изпълнени предвижданията, залегнали в идейния проект.
От
Протокол № 176/27.05.2012 година се установява, че на тази дата била извършена
проверка на Обществена тоалетна,
находшща се в гр. София, пл. „В.З.“, срещу семинарията и било констатирано, че от 15 до 15:30 часа
представител на ЕТ „Д.М.С.– Б.Д.“ не се явил.
Видно от Решение № 216/01.06.2012 година Надзорният съвет
на СОАП взел решение за неразкрити и неподдържани три броя работни места в
обект Обществена тоалетна, находяща се в гр. София, на пл. „В.З.“, срещу
Семинарията да санкционира ЕТ „Д.М.С.– Б.Д.“ с неустойка в размер на 9560,07
лева и за неизпълнен идеен проект за обекта, изразяващ се в неразработен
работен проект, одобрен от Главния архитект на гр. София и ДАГ за реконструкция
на съществуващата тоалетна и изграждането на санитарен възел за инвалиди да
санкционира ЕТ „Д.М.С.- Б.Д.“ с неустойка в размер на 13831,25 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира
от правна страна следното:
С оглед правилото на чл. 92 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението
на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е
необходимо те да се доказват. За да бъде уважена претенцията за неустойка, следва
да бъдат доказани предпоставките по наличие на договорно задължение,
неизпълнение, уговорка за неустойка при съответния вид неизпълнение.
Правилно СРС е намерил, че в становищата на страните в
процеса не е налице противоречие касателно обстоятелството по сключване на
Договор за приватизиране на обект – обществена тоалетна. Наличието на
облигационна връзка между въззивник и въззиваем се явява доказано и с оглед
приетия като доказателство Договор Р-
268-00.
От текста на цитирания договор правилно СРС е намерил, че
доказана се явява и клаузата за неустойка. В чл. 12, ал. 1, т. 5 от договора
страните са уговорили при неизпълнение на задължението за идеен проект
купувачът да дължи 25 % от продажната цена.
Настоящата инстанция споделя извода на СРС, че по делото
не е доказано въззиваемата страна да е представила одобрения пред компетентните
органи работен проект за обществената тоалетна, предмет на процесния договор.
Правилно СРС е приел като основателно и релевираното
възражение за изтичане на срока на погасителната давност. В Договор Р-268-00 страните
не са уговорили срок, в който купувачът да разработи и представи работен проект.
Предвид това и с оглед правилото на чл. 69, ал. 1 ЗЗД задължението е възникнало
в момента на съвпадение на волеизявленията на страните – 28.03.2002 година.
Съобразно чл. 114 от ЗЗД, който повелява, че „давността почва да тече от деня,
в който вземането е станало изискуемо“, правилно първоинстанционният състав е
съобразил, че в процесния случай давностният срок е започнал да тече на
28.03.2012 година и е изтекъл преди предявяване на исковата молба.
Неоснователни се явяват наведените от въззивника доводи.
В жалбата хронологично са описани установените по настоящия казус фактически
обстоятелства и е акцентирано, че на 17.05.2012 година е съставен протокол за
констатиране на неизпълнението на задълженията по договора, както и че
въззиваемото дружество е правоприемник на ЕТ „Д. М.С. – Б.Д.“.
Действително дружеството „Д.М. с.2.“ ЕООД е правоприемник
на ЕТ „Д. М.С. – Б.Д.“, но това обстоятелство е ирелевантно по отношение на възприетите
от двете инстанции правни изводи. Искът на въззивника е отхвърлен поради
погасяването му по давност, а не поради предявяването му против ненадлежна
страна. Настоящият състав не споделя и възражението, че е извършена
констатацията на неизпълнението на договора. Фактът на изпълнение не се явява
доказан по делото, извод, който е възприет и от двете инстанции. Наред с това
надлежното му констатиране посредством нотариус не влияе на възприетия от съда
извод за погасяване на претенцията поради изтичане на давностния срок.
Така, след като възгледите на двете инстанции съвпадат,
атакуваното решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно,
а въззивната жалба – оставена без уважение.
По разноските:
С оглед изхода на процеса въззивникът следва да понесе
своите разноски така, както ги е сторил. Въззиваемата страна е претендирала
разноски в размер на 1000 /хиляда/ лева за процесуално представителство пред
въззивната инстанция. Видно от представения Договор № 648936 страната е
уговорила възнаграждение в размер на 1000 лева, като същото е заплатено в брой.
С оглед изложеното съдът намира, че страната е доказала както уговарянето, така
и заплащането на разноските, поради което същите следва да й бъдат присъдени.
Ръководен от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 27.07.2016 година по гр.д. № 56708 по описа за 2012 година на
СРС, I
ГО, 50 състав.
ОСЪЖДА С.О., адрес гр. София, ул. „********, със съд. адрес ***, пл. „********,
да заплати на „Д.М. С. 2.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес а
управление *** сумата от 1000 /хиляда/ лева, представляваща сторени разноски
пред въззивния съд.
Решението подлежи обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен
срок от съобщаването му на страните
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: