Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 23.03.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА
КОЛЕГИЯ, XXV състав, в публично заседание проведено на двадесет и шести
февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретаря Елица
Трифонова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело №13 896 по описа за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 124,ал.1 В.Т.
й. срещу „Е.****”АД за приемане за
установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответника
заплащането на сумата от 16006.65 лева,
начислена по фактура №**********/05.07.2019г. за подпериода 29.03.2019г.
до 17.04.2019г. по партида с клиентски
№****** и абонатен №****** с адрес на потребление ******“.
Ищцата излага, че на 17.04.2019г.
служители на „Е.****“ ДА посетили адреса й и извършили подмяна на процесния
електромер с нов, като основанието за това било, че същият бил много стар и не
отчитал нощна тарифа. При демонтажа бил съставен протокол №М1349699, в който
били записани показанията на електромера – 76 704 в графа дневна тарифа.
След няколко дни установила, че тези показания не били записани правилно, тъй
като след цифрата „4“ в последното деление имало още една цифра, която била
застанала между две и три. Сверила показанията с последния отчет от
28.03.2019г. и установила, че в първото деление била цифрата „0“, а не „7“,
както било записано в протокола и впоследствие застанала на циферблата на СТИ.
Депозирала възражение, с което изразила несъгласие то си с протокола. На
25.04.2019г. обекта бил посетен отново от служители на „Е.****“ АД, с което
процесния електромер №3645046 бил иззет, за което бил съставен протокол
№11270628. На ищцата било изпратено писмено становище, че СТИ е демонтирано
поради изтекъл срок на валидност на периодична проверка. Било установено, че
показанията се отчитат ежемесечно по утвърден график, но поради липсата на
достъп на отчетника до СТИ, тъй като се намирало в имота на абоната, за
отчетните периоди, предхождащи датата на подмяна, количествата ел.енергия за
процесния обект се начислявало по показания от смоотчет, като последния бил
извършен в периода 27.02.2019г. – 27.03.2019г. В становището било посочено, че
СТИ ще бъде изпратено за експертиза в БИМ, както и че възражението на ищцата е
неоснователно поради липсата на основания и данни за извършване на корекция на
количествата консумирана ел.енергия. След няколко дни ищцата получила писмо, с
което била уведомена, че във връзка с подадена информация от Е.**** за получен
протокол за експертиза от БИМ е издадена фактура №**********/05.07.2019г. на
стойност 16 007.33 лева за периода 29.03.2019г. до 17.04.2019г. , в която
били включени два подпериода : 29.03.2019г. – 17.04.2019г. с начислени
количества ел.енергия въз основа на показанията на демонтирания електромер –
76 704 квтч и от 18.04.2019г. до 25.04.2019г. с начислени количества,
отчети от монтирания нов електромер.
Ищцата депозирала три поредни жалби, тъй като не била съгласна с
количествата по първия период. Последвал отговор, в който се поддържало вече
изложеното становище.
Твърди, че за процесния период
29.03.2019г. – 17.04.2019г.не е потребявана начислената ел.енергия.Оспорва
документите, въз основа на които е начислена процесната сума и правилността на
приложената методика. Оспорва да е възможно през електрическата мрежа в това
число и процесния електромер да се достави и премине ел.енергия в размер на 70024квтч за 19 календарни дни. В евентуалност счита, че ако е била налице
неизправност върху точността на измерване обслужващите измервателни системи и
свързващите ги ел. инсталациии, то тя е възникнала по време на демонтажа на СТИ
на 17.04.2019г. , което не може да се вмени във вина на абоната, тъй като СТИ
не е негова собственост. Изложено е също, че СТИ е бил с изтекъл срок на
метрологична годност, като същият е преминал последна проверка през 1977г. и е
бил негодно средство за търговско измерване.
Изложени са и други подробни правни съображения за
основателност на иска.
В срока по
чл.131 ГПК ответникът- „Е.****” АД е депозирал писмен отговор, в който се излагат подробни съображения за неоснователност на претенцията.
Не се оспорва обстоятелството, че страните са обвързани от договор за продажба на ел.енергия.
Твърди се, че процесната сума
представлява цената за реално консумирана ел.енергия за периода 29.03.2019г. – 17.04.2019г. Основание за издаване на Фактурата бил КП
№1292/28.05.2019г. на БИМ. Твърди се, че процесният електромер е собственост на
клиента поради обстоятелството, че същият се е намирал в неговата сграда без
външен достъп , като в тази връзка е имало предписания за изнасянето му на
табло М3, които не били спазени от абоната.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно
и поотделно, и по вътрешно убеждение, съобразно чл.235 от ГПК, приема за
установено от фактическа страна следното:
Съгласно Протокол за демонтаж №1349699 от 17.04.2019г. е извършен демонтаж
на електромер с фабричен №36450** от адрес на потребеление м-ст *****с клиентски №******, абонатен №****** с
вписани показания по дневна тарифа 76 704. Протоколът е подписан от ищцата
В.Ю..
В Констативен протокол за извършена метрологична експертиза
№1293/28.05.2019г., издаден от БИМ, Регионален отдел Варна са описани
констатациите от извършена експертиза на електромер с фабричен №36450** като в същия е описано, че не е осъществен
достъп довътрешността на електромера, същият съотвества на метрологичните
характеристики, отговаря на изискванията за точност при измерване на
електроенергия, съответства на техническите изисквания.
На 05.07.2019г. „Е.**** „АД е издало фактура №********** с получател В.Т.Ю. с начислена сумата от общо 16 007.33
лева за ползвана ел.енергия за периода 29.03.2019г. – 17.04.2019г. с отразено
количество за доставена ел.енергия по дневна тарифа- 70024 за обект №******.
Представена е справка за потреблението на клиентски №***** за периода 2006г.
–2019г.
Представена е кореспонденция между ищцата и ответното дружество по повод
подавани от първата възражения срещу начисляването на процесната сума.
Свидетелят Николай Валентинов Стефанов- служител на „Е.****” АД, заемал
длъжността „Отчетник” в с.Константиново в периода 2013-2019г. излага, че със
сигурност не знае как е било отчитането на процесния абонат.Не е сигурен и къде
е мястото за въпросния обект. Отчетените показания се въвеждали директно в
терминал. Когато нямал достъп до обекта въвеждал код „ Без достъп сезонен” или „Без достъп необитаем” т.е. нулеви
показания. Нанасянето на показания ставало в терминала определения абонат или
ако има изнесен самоотчет, които се въвеждали с код „Самоотчет” и със снимка. Не
можеда си спомни дали е виждал ищцата и нейния съпруг. Кодът за самоотчет бил
111, но не знае как излиза в програмата. Когато сам извършвал отчет не въвеждал
код, защото въвеждал цифрите.
От заключението на проведената по
делото СТЕ се установява, че Наредба
№3/09.06.2004г. за устройство на ел.уредби и ле.проводни линни допустимата
инсталирана мощност при монофазно захранване на битови абонати и предпазители с
63 А е до 10 кW,
поради което потреблението в обект с абонатен
№****** за 20 дни може да достигне до 3360 кW. Техническите параметри на присъединителните
поражения и техния допустим продължителен ток на захранващите проводници
показват, че отчетената електроенергия за периода 23.03.2019г. до 17.04.2019г.
от 70024 кW е извън рамките на допустимото количество и
не може да бъде доставена. Количеството ел.енерия от 70024 кW е от редовен отчет. Процесният електромер тип А1-6 с фабричен
№36450** е от одобрен тип и е регистриран в ДР под
№704 от 1977г. , като съищят съобразно експертизата на БИМ отговаря всички
изисквания. Количествата ел.енергия в процесната фактура са остойностени
правилно съгласно Решение Ц-11/01.07.2018г. на утвърдението от КЕВР цени.
Съдът с оглед гореустановената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи :
Предявен е отрицателен установителен иск, с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК. Абсолютна процесуална предпоставка за неговото разглеждане, е наличие на правен интерес за ищеца за разрешаване със сила на пресъдено нещо на спора за отричаното от него материално
право, като бъде установено действителното правно положение в отношенията между
страните, във връзка с конкретно притезание, както и за осуетяване на възникването на нов спор на същото основание. Правният интерес да се предяви установителен иск следва да е налице
към момента на неговото предявяване до приключване на устните състезания. В конкретната
хипотеза, наличието на спор между страните относно дължимостта на вземане, произтичащи от
договор за продажба на електрическа енергия, който застрашава имуществената сфера на ищеца и възможността за едностранното спиране на електрозахранването в обекта, обосновават правния интерес от избраната
форма на защита, респ. процесуалната допустимост на иска.
По предявения отрицателен иск с правно основание чл.124,ал.1 ГПК в тежест
от ответника е при условията на главно и пълно доказване е да установи
наличието на валидно правоотношение по доставка на ел. енергия,
количеството доставена и потребена
ел.енергия.
Процесната сума е начислена при
реалното отчитане на показанията на електромера в обекта на потребление.Ищецът
оспорва дължимостта на процесните суми с твърдението,че за периода, за който същите са начислени не е имало реална доставка на
ел.енергия на адреса в такъв размер.
Ел. енергията е движима вещ, поради което нейната продажба се
подчинява на общите правила на договора за продажба и купувачът дължи заплащане
на продажната цена винаги за реално предоставена стока. От представените писмени
доказателства и от заключението на вещото лице не се установява наличие на
данни за неизправност на СТИ в процесния период или за доставяне на ел.
енергия, която не отговаря на показателите и стандартите за качество. Същевременно обаче от заключението на вещото лице
се установява и обстоятелството, че потреблението в
обект с абонатен №****** за 20 дни може да достигне до 3360 кW. Отчетената
електроенергия за периода 23.03.2019г. до 17.04.2019г. от 70024 кW е извън
рамките на допустимото количество и не може да бъде доставена. Не се установяват твърденията на ответното
дружество, че процесният електромер е бил отчитан основно при давани показания
от абоната при така наречения самоотчет. В тази връзка са събрани гласни
доказателства чрез разпота на служителя на „Е.****”АД, който е отчитал района,
в който се намира обекта. Същият не си
спомня конкретно как е ставало отчитането на процесния електромер, а изнася
данни единствено за начина, по който се снемат показанията от електромерите и
как същите се съсеждат в базата данни. Дори и да имаше конкретика в неговите показания
след като количеството ел.енергия от 70024 кW е невъзможно да бъде доставено и да премине през
процесния електромер в процесния период се извежда извод, че то не може да бъде
потребено от абоната, като цена за ел.енергия се дължи при доставка съобразно
доставеното реално количество. При липсата на успешно проведено от ответното дружество доказване на твърдяната реална доставка съдът намира
предявения иск за основателен, поради и което следва да бъде уважен.
По разноските :
С оглед изхода на делото в полза на ищцата
следва да бъдат присъдени направените от нея разноски в размер на 645.50
лева за заплатена д.т. и 1 200 лева за заплатено адвокатско възнаграждение, които следва да бъдат
възложени в тежест на ответника на
основание чл.78,ал.1 ГПК. Възражението за прекомерност на възнаграждението,
платено от ищцата за процесуланото й предствителство, отправено от ответната
страна е несъстоятелно с оглед на цената на иска.
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО на основание чл.124,ал.1 ГПК по отношение на „Е.П.” АД, ЕИК
: *****, със седалище и адрес на управление ***, че В.Т. X., ЕГН: ********** с
адрес *** не дължи заплащането на сумата от 16 006.65/шестнадесет хиляди и шест лева и шетдесет и пет ст./ лева, начислена по фактура
№**********/05.07.2019г. за подпериода 29.03.2019г. до 17.04.2019г. по партида с клиентски №****** и абонатен №******
с адрес на потребление с.******“, на основание чл.124,ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „Е.П.” АД, ЕИК : *****, със седалище и адрес на управление *** да заплати на В.Т. X., ЕГН: ********** с адрес *** сумата от 1845.50/хиляда осемстотин
четиридесет и пет лева и петдесет ст./ лева, представляваща реализирани
разноски в производството по делото, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от получаването му пред
Варненския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: