№ 25
гр. София, 05.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД в публично заседание на седемнадесети
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:БИЛЯНА МАГДЕЛИНОВА
при участието на секретаря Юлия С. Д.а Асенова
като разгледа докладваното от БИЛЯНА МАГДЕЛИНОВА Гражданско дело
№ 20201100109781 по описа за 2020 година
Предявен е иск срещу ЗАД“ ОЗК-з.“ с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40 000лева, изразяващи се в болки и
страдания, подробно описани в исковата молба, в резултат от ПТП, настъпило на
20.02.2020г. в гр.София, при което л.а. “Фолксваген“ с рег.№****, управляван от И. А. А. ,
се движи по ул.“Проф. д-р Александър Станишев“ с посока на движение ул.“Тодор
Николов“ към бул.“Царица Йоанна“. На кръстовището с бул.“Добринова скала“,
извършвайки маневра завой наляво, става причина и реализира ПТП с пресичащата,
придвижвайки се с бастун, на зелен сигнал на светофара, ищца, в резултат от което
настъпили процесните вреди.
Ответникът ЗАД“ ОЗК-з.“ е представил писмен отговор в срок, в който прави възражение
за недопустимост на предявения иск , тъй като не е спазена процедурата на чл.380 от КЗ,
което представлява абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на
прекия иск за заплащане на обезщетение за вреди. Твърди, че на 11.06.2020г. е подадено
заявление за изплащане на застрахователно обезщетение от ищцата , но след обработването
й е установено, че същата не е окомплектована надлежно, поради което са изискани
допълнително документи, но такива не са предоставени на застрахователя.
Излага съображения за неоснователност на иска поради недоказаност на механизма на
ПТП, като оспорва представения констативен протокол по съображения, че не представлява
доказателство с обвързваща доказателствена стойност по отношение посочения механизъм
на ПТП с оглед чл.179 от ГПК. Твърди, че ПТП е настъпило по вина на ищцата , която не се
е съобразила със сигнала на светофарната уредба и е навлязла на пътното платно на
нерегламентирано място, където няма пешеходна пътека, при ограничена видимост и без да
се съобрази с разстоянието до наближаващото МПС и неговата скорост. В условията на
1
евентуалност прави възражение за съпричиняване на вредите от поведението на ищцата,
която е нарушила чл. 113, ал. 1, т. 1, 2, и 3, чл.114, т.1 и т.2 от ЗДвП. Оспорва наличието на
причинно-следствена връзка между ПТП и вредите, за които се претендира заплащане на
обезщетение.
Прави второ възражение за съпричиняване от страна на ищцата поради неизпълнение на
медицинските предписания за лечение, рехабилитация и/или физиотерапия, което
значително е увеличило периода на претърпените болки и страдания, както и техния
интензитет. Оспорва иска за присъждане на законна лихва за забава от датата на ПТП, която
се дължи , според ищеца, от датата на уведомяването -16.04.2021г.
Не оспорва наличието на сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“,
относно л.а. “Фолксваген“ с рег.№****.
В допълнителна искова молба ищцата оспорва направените от ответника възражения,
конкретизира и допълва доказателствените си искания.
В отговор на допълнителна искова молба ответникът поддържа всички оспорвания и
възражения.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на
страните, приема за установено от фактическа страна следното:
С определение от 17.09.2021г. на основание чл.146, ал.1, т.3 и т.4 са приети за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства:
1. Настъпване на ПТП на 20.02.2020г.;
2. Наличието на сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ относно л.а.
“Фолксваген“ с рег.№****, валиден към датата на ПТП, с ответника;
За установяване механизма на ПТП е представен констативен протокол№К-95, в
които е посочен механизъм на настъпване на произшествието, като е посочено, че на
20.02.2020г. около 08.15часа, водачът на товарен автомобил "Фолксваген Кади" с рег.№
**** И. А. се движел по ул.“Проф. д-р Дертлиев“ с посока ул.“Тодор Николов“ към
бул.“Царица Йоанна“ и на пешеходната пътека в района на кръстовището с бул.“Добринова
скала“ извършва маневра ляв завой, като участва ПТП с пресичащия от ляво на дясно
пешеходец Л. Ф..
Приета е авто-техническа експертиза, по която са дадени следните отговори на
поставените въпроси:
- ПТП е настъпило по механизъм, идентичен с посочения в констативния протокол,
като е установено, че автомобилът е навлязъл в кръстовището без да спира при жълт сигнал
на светофара и се движи със скорост от около 21км.ч. В същото време пешеходката Ф.
предприема пресичане на пътното платно, движейки се от ляво на дясно по посока на
завиващия автомобил, при предприето пресичане на зелен сигнал на светофара.
Траекториите им на движение се пресичат, при което настъпва удар в тялото на
пострадалата от предната част на лекия автомобил, при което тялото на пешеходката е
2
отхвърлено напред и същата пада на асфалтовата настилка, от което получава травматични
увреждания. По лекия автомобил не са описани деформации в резултат от ПТП.
-Според вещото лице, по делото няма данни пешеходката да е възприела
приближаващия от дясната й страна автомобил. След направен анализ е направен извод, че
за водача на автомобила е било по-лесно да възприеме пресичащата пешеходка.
-Направено е заключение, че пешеходката би могла да предотврати настъпване на
ПТП, ако не беше предприела пресичано, но в конкретната ситуация е преминавала на зелен
сигнал на светофарната уредба на пешеходна пътека.
-Причина за настъпване на ПТП е несвовременното възприемане на пешеходката и
движението й на пътното платно от водача на автомобила и е изцяло от субективен
характер, че водачът с поведението си е станал причина за ПТП, тъй като не е пропуснал
преминаването на пресичащата пешеходка.
Приета е съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещото лице С., което е
направило следното заключение:
-При процесното ПТП ищцата е получила счупване на горния край на дясна раменна
кост, имащо характер на трайно затруднение на движенията на десния горен крайник за срок
повече от 30 дни, контузия в тилната част на главата, контузия на шията, контузия на дясна
тазобедрена става. Прието е че всички увреждания са причинили болка и са в причинно-
следствена връзка с ПТП.
-При нормално протичане на лечебния процес, без усложнения, възстановителния
период при такъв тип увреди е около 3 месеца, като през първите 45 дни болките са с по-
висок интензитет.
Направен е извод за наличие на придружаващи заболявания при ищцата, които са
довели до увеличаване на възстановителния период.
-Според вещото лице възрастта на пострадалата може да увеличи срока на
възстановителния период и да доведе до по-лоши резултати от проведеното лечение.
-От представената епикриза е установено, че са назначени контролни прегледи на
ищцата, но няма данни такива да са проведени.
За установяване механизма на ПТП са събрани гласни доказателства чрез разпит на
двама свидетели. Свидетелят И. А., който е участник в произшествието. Същото настъпило
при пътуване за работа, като трябвало да завие на ляво на светофара. Пред него се движел
автобус и след като той преминал ударил една жена, която преминавала на пешеходна
пътека. Било хлъзгаво и мокро, валял дъжд, Забелязал пешеходната пътека, но не успял да
спре на светофара. Движел се със скорост около 20км.ч., тъй като бил спрял на светофара и
потеглил при зелен сигнал. Опитал се да спре, за да предотврати удара, но колата се
подхлъзнала. Видял пешеходеца, след като тръгнал и спрял веднага. Огледал се , преди да
предприеме маневрата. Според него сигналът на светофара за пешеходците вероятно също е
бил зелен. След настъпване на ПТП отишъл при жената и я попитал как е, след което се
3
обадили на 112 и извикали линейка. Преместили жената и я завили с одеяло. Жената
говорела и казала, че е добре, само я боли рамото.
Свидетелят Г. помни ПТП, при което пострадала жена, което настъпило в
сутрешните часове, при ръмеж и хлъзгав път. Движел се с автомобила си, когато видял
струпване на коли и затапване, при което отишъл да обезопаси мястото , като длъжностно
лице, като не е пряк очевидец на настъпване на ПТП. Същия е очевидец на идването на
линейката и преместване на пешеходката, като не помни дали е имало пешеходна пътека, но
кръстовището било урегулирано.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни
изводи:
Съгласно чл. 432, ал.1 от КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност". Между страните не е спорно наличието на застрахователно
правоотношение по договор за застраховка "Гражданска отговорност" между ответното
дружество и собственика на лек автомобил л.а. “Фолксваген“ с рег.№****.
От събраните по делото писмени доказателства и заключението на вещото лице по
авто-техническата експертиза се установява механизмът на ПТП, който е идентичен с
посочения в исковата молба и констативния протокол, съставен от длъжностно лице на
МВР. При преценка доказателствена стойност на констативния протокол съдът взема
предвид съдебната практика, обективирана в решение №85 от 28.05.2009г. на ВКС по т.д.
№768/2009г. ТК , в което е прието, че неоспореният в процеса констативен протокол за
ПТП, изготвен от органите на МВР, съставлява официален документ, който се ползва не
само с формална, но и с материална доказателствена сила относно самото удостоверително
изявление с уточнението, че съдът не е освободен от задължението да изследва механизма и
с други доказателствени средства.
В тази връзка в настоящото производство е приета авто-техническа експертиза,
която съдът кредитира като обективна и обоснована. В същата е приет механизъм на
настъпване на процесното ПТП, идентичен с посочения в констативния протокол, като е
направено заключение, че причина за настъпване на ПТП е несвовременното възприемане на
пешеходката и движението й на пътното платно от водача на автомобила и е изцяло от
субективен характер, като водачът с поведението си е станал причина за ПТП, тъй като не е
пропуснал преминаването на пресичащата пешеходка
Този извод се потвърждава от показанията на водача на автомобила, който
свидетелства, че е забелязал пешеходеца едва след като е потеглил. Предприел е маневра
спиране, но не е успял да предотврати удара, тъй като автомобилът се подхлъзнал.
Посоченият механизъм на ПТП се потвърждава от всички събрани по делото
доказателства, от които съдът приема за установена вината на водача на лек автомобил л.а.
“Фолксваген“ с рег.№**** за настъпване на произшествието, при което е пострадала
ищцата, поради което е установена пасивната материално-правна легитимация на ответника
4
по предявения иск за заплащане на обезщетение за настъпилите в резултат от ПТП вреди.
Съгласно чл. 45 във връзка с чл. 51 и чл. 52 от ЗЗД на обезщетение подлежат всички
вреди, които са в пряка и непосредствена последица от увреждането. От заключението на
вещото лице се установява, че са получени описаните по-горе травматични увреждания,
изразяващи се в счупване на горния край на дясна раменна кост, имащо характер на трайно
затруднение на движенията на десния горен крайник за срок повече от 30 дни, контузия в
тилната част на главата, контузия на шията, контузия на дясна тазобедрена става, които са в
причинно-следствена връзка с ПТП. В резултат от същите ищцата е търпяла болка, която в
първите 45 дни е с по-висок интензитет. Според вещото лице при нормално протичане на
лечебния процес, без усложнения, възстановителния период при такъв тип увреди е около 3
месеца. Доказателства за настъпване на други неимуществени вреди не са ангажирани.
В задължителните за съдилищата указания, дадени в Постановление № 4/23.12.1968
г. на Пленума на ВС и множество решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК е
прието, че понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на
конкретни обективно съществуващи в действителността обстоятелства. За да се реализира
справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се
отчете действителният размер на моралните вреди, като се съобразят характерът и тежестта
на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията,
дали същите продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в
страната и общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от
развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити по
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
При определяне размера на дължимото обезщетение за причинени неимуществени
вреди следва да се вземат предвид горепосочените, установени по делото и релевантни
обстоятелства, въз основа на които съдът определя обезщетение в размер на 10 000лева, като
приема, че е неоснователна претенцията за обезщетение за разликата от 10 000 лева до
40 000лева.
Направено е възражение за съпричиняване с твърдения, че ищцата е предприела
пресичане на пътното платно на червен сигнал на светофара и без да се огледа. При
преценка основателността на възражението за съпричиняване следва да се вземе предвид
задължителната практика на ВКС – решение № 206 от 12.03.2010г. по т.д. № 35/09г. на ВКС,
ТК, ІІ т.о., решение № 98 от 24.06.2013г. по т.д. № 596/12г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение №
151 от 12.11.2010г. по т.д. № 1140/11г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 169 от 02.10.2013г. по
т.д. № 1643/12г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. решение № 16 от 04.02.2014г. по т.д. № 1858/13г. на
ВКС, ТК, І т.о. и решение № 92 ог 24.07.2013г. по т.д. № 540/12г. на ВКС, ТК, І т.о.,
постановени по реда на чл.290 ГПК, според която, за да бъде намалено на основание чл.51,
ал.2 ЗЗД дължимото обезщетение, приносът на пострадалия следва да бъде надлежно
релевиран от застрахователя чрез защитно възражение пред първоинстанционния съд, и да
бъде доказан по категоричен начин при условията на пълно и главно доказване от страната,
която го е въвела. Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не
5
може да почива на предположения, а следва да се основава на доказани по несъмнен начин
конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за
вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото настъпване.
Намаляване на обезщетението за вреди на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е допустимо, само ако
са събрани категорични доказателства, че вредите не биха настъпили или биха били в по-
малък обем, ако по време на произшествието пострадалият не е извършил нарушение в
правилата за движение по пътищата.
От заключението на САТЕ се установява, че причина за настъпване на ПТП е
поведението на водача на автомобила, който не е възприел своевременно пресичащата на
зелен сигнал пешеходка, поради което възражението за съпричиняване е неоснователно.
По претенцията за присъждане на лихва за забава съдът следва да вземе предвид
приетото в решение № 128 от 04.02.2020 г. по т. д. № 2466/2018 г., Т. К., І т.О. на ВКС,
постановено по реда на чл.290 от ГПК, в което е прието, че в хипотезата на пряк иск от
увреденото лице срещу застрахователя по застраховка «Гражданска отговорност» в
застрахователната сума по чл. 429 КЗ / в сила от 01.01.2016 г. / се включва дължимото от
застрахования спрямо увреденото лице обезщетение за забава за периода от момента на
уведомяване на застрахователя, респ. предявяване на претенцията от увреденото лице пред
застрахователя, а не и от момента на увреждането.
Установява се, че ищцата е подала заявление за плащане на застрахователно
обезщетение до ответното дружество на 11.06.2020г., поради което следва да се приеме, че
ответникът дължи лихва за забава върху присъденото обезщетение от тази дата, но с оглед
диспозитивното начало в гражданския процес следва да се приеме, че се дължи законна
лихва от 11.09.2020г. до окончателното му плащане.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на
ищеца направените по делото разноски, съобразно с уважената част от исковете.
Представени са доказателства за направени разноски в размер на в размер на 400,00лева –
възнаграждение за вещи лица, от които следва да се присъдят 100,00лева.
На основание чл. 78, ал.3 от ГПК ищцата дължи на ответника направените разноски,
съобразно с отхвърлената част от исковете. Представени са доказателства за направени
разноски в размер на 2076,00лева за адвокатско възнаграждение, от които следва да се
присъдят 1557,00лева, както и 400,00лева възнаграждение за вещи лица и 120,00лева други
разходи, от които следва да се присъдят 390лева.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК з.“АД с ЕИК1**** да заплати на Л. А. Ф. с ЕГН********** на
основание чл.432, ал.1 от КЗ, обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000лева,
в резултат от ПТП, настъпило на 20.02.2020г., ведно със законната лихва от 11.09.2020г. до
6
окончателното плащане, както и на основание чл.78. ал. 1 от ГПК направените по делото
разноски, съобразно с уважената част от исковете в размер на 100,00лева, КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди до пълния предявен
размер от 10 000,00лева до 40 000,00лева.
ОСЪЖДА Л. А. Ф. с ЕГН********** да заплати на ЗАД „ОЗК з.“АД с ЕИК1**** на
основание чл.78. ал. 3 от ГПК направените по делото разноски, съобразно с отхвърлената
част от исковете в размер на 1557,00 за адвокатско възнаграждение 390, 00 лева,
възнаграждение за вещи лица и други разходи.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от съобщението до страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7