Решение по дело №10949/2019 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№....................

град София, ………..2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, II-А въззивен състав, в публичното съдебно заседание на тридесети януари две хиляди и двадесета година, в състав:               

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА

               ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА 

                                                                                                 СВЕТЛОЗАР ДИМИТРОВ

с участието на секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от мл. съдия Димитров в. гр. д. № 10949 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 101672/23.04.2019г., постановено по гр. д. № 40715/2018г., Софийски районен съд (СРС) е признал за установено по предявения от Л.Г.Х. срещу „Т.С.“ ЕАД иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че ищецът не дължи сумата от 240,33лв., представляваща главница за потребена топлинна енергия за периода 01.11.2017г.-28.02.2018г. за обект, представляващ апартамент № 15, находящ се в гр. София, ж. к. „******, аб. № 312285, като е отхвърлил иска за разликата над уважения размер до пълния предявен от 736,70лв.

В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е депозирана въззивна жалба от ищеца, с която се обжалва първоинстанционното решение в отхвърлителната част. Излагат се съображения за неправилност на решението в обжалваната част. Поддържа се, че от събраните доказателства не се установява ищецът да е потребявал топлинна енергия за процесния период. Твърди се, че няма данни общите условия да са публикувани, както и месечните дължими суми. Посочва се, че липсват доказателства ищецът да е уведомен за смяната на дружеството за дялово разпределение, както и общият топломер да е изправен. Поддържа се, че начислената топлоенергия не е отчетена на база показанията на уредите за измерване. Съобразно изложеното се моли за отмяна на решението в обжалваната част и уважаване на предявения иск. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна.

В частта, с която са уважени предявените искове, първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

За да постанови обжалваното решение, районният съд е приел, че между страните съществува облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия за процесния период, поради което ответникът дължи заплащане стойността на доставената в имота топлинна енергия. Кредитирал е заключенията на приетите по делото съдебно-техническа и съдебно-счетоводни експертизи относно обема на доставената в имота топлинна енергия и начина на нейното остойностяване. Приел е, че задълженията на ищеца за процесния период, които не са погасени чрез плащане, възлизат на 537,69лв. и е отхвърлил отрицателния установителен иск иска за този размер.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Решението на СРС е и правилно, като настоящата въззивна инстанция споделя изложените в съдебния акт съображения и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях. Независимо от това, с оглед релевираните във въззивната жалба оплаквания, съдът приема следното:

Съдът счита, че на етапа на въззивното производство не е спорно обстоятелството, че ищецът е собственик на процесния топлоснабден имот, а единствено дали реално е доставена топлоенергия, нейното количество и стойност.

От приетата в първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза, която не е оспорена от страните и съдът възприема за обективна и компетентно изготвена, се установява, че процесният имот се захранва от абонатна станция за долен кръг. Вещото лице е посочило, че в имота има 3 броя радиатори и 1 щранг-лира, като за периода м.11.2017г.-м.01.2018г. е изчислена служебно топлоенергията съобразно броя отоплителни тела поради неосигурен достъп до имота, а за остатъчния период, предмет на спора, е изчислена на база реален отчет на уредите, с изключение на щранг-лирата, за която няма монтирано измервателно средство и се изчислява служебно на база инсталирана мощност умножена по МСРС. Експертът е достигнал до извода, че служебно начислената топлоенергия е правилно калкулирана съгласно Наредба № 16-334/06.04.2007г. В чл. 70, ал. 2 от Наредба № 16-334 е уредено задължението на всички клиенти да осигурят достъп до отоплителните тела и изводите за гореща вода в имота си на представителите на топлопреносното предприятие и/или лицето по чл. 139б ЗЕ за отчитане на показанията на уредите и водомерите за гореща вода и/или осъществяване на визуален оглед на контролните приспособления към тях. Съгласно ал. 4, на клиентите, неосигурили достъп за отчет, за всички отоплителни тела в имота се начислява енергия по реда на т. 6.5 - от приложението по чл. 61, ал. 1 като отоплителни тела без уреди. Ищецът по делото не е изложил твърдения, нито е ангажирал доказателства, да е осигурил достъп до имота си за извършване на реален отчет на измервателните уреди. Съгласно чл. 29, ал. 2 от общите условия към договора за продажба на топлинна енергия на битови клиенти клиентите, неосигурили достъп до имотите си за отчитане на уредите за дялово разпределение, могат да поискат срещу заплащане, съгласно ценоразписа на търговеца, допълнителен отчет и преработване на изравнителните сметки (обща и индивидуални) в тримесечен срок от датата по чл. 28, ал. 2. По делото няма събрани доказателства и това да е сторено от страна на ищеца. Ето защо правилно е начислена служебна топлоенергия по предвидената в подзаконовия нормативен акт формула, като съгласно заключението на СТЕ извършеното от ответника изчисление отговаря на формулата.

В експертното заключение по СТЕ е посочено също, че на общия топломер за долен кръг в сградата са извършвани проверки на 04.08.2016г. и на 30.07.2018г. (период по-кратък от 2 години) и са приключили със заключение, че същият съответства на техническите изисквания и не са констатирани отклонения извън допустимите. Последната проверка има валидност до м.07.2019г. Следователно за процесния период общият топломер в сградата, в която се намира процесното жилище, е бил изправен, а твърденията на въззивника за противното не са подкрепени с доказателства.

Оплакването във въззивната жалба за липса на уведомяване на ищеца досежно смяната на дружеството, осъществяващо услугата дялово разпределение, е неоснователно, доколкото за ответното дружество не съществува подобно задължение. Изборът на лице, извършващо услугата дялово разпределение, се осъществява от етажните собственици в топлофицираната сграда – чл. 139б от ЗЕ. Съгласно ал. 3 от този член, за резултатите от избора клиентите уведомяват писмено топлопреносното предприятие или доставчика на топлинна енергия. Ето защо клиентите са длъжни да уведомят дружеството – доставчик на топлоенергия за направения избор, а не обратното.

Изложените за пръв път в писмените бележки пред първата инстанция и поддържани във въззивната жалба доводи относно липсата на данни за публикуване на общите условия към договора за продажба на топлинна енергия не следва да бъдат обсъждани, тъй като не е допустимо да се въвеждат нови твърдения и обстоятелства на този етап от производството, освен по обективни причини, каквито в случая не се сочат. Но за пълнота може да се посочи, че на съда е служебно известно, че общите условия са публикувани.

Други релевантни оплаквания във въззивната жалба не са направени.

По изложените съображения, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора, право на разноски има въззиваемата страна. В последното открито съдебно заседание се е явил процесуален представител на ответното дружество, който е оспорил въззивната жалба и е претендирал разноски. Съдът счита, че с оглед процесуалното поведения на въззиваемия, следва да му бъде присъдено юрисконсутлско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 50лв.

Предвид цената на исковата претенция и на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, решението на въззивния съд е окончателно.

При тези мотиви, съдът

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 101672/23.04.2019г., постановено по гр. д. № 40715/2018г по описа на Софийски районен съд, I ГО, 169-ти състав.

ОСЪЖДА Л.Г.Х., ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 50 /петдесет/ лева – сторени разноски във въззивното производство за юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ: 1.                                  2.