Р Е Ш Е Н И Е
№ 1867 година 2012 град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен
съд,
наказателна колегия
IХ наказателен състав
На шести ноември година 2012
В публично заседание в
следния състав:
Председател: ИСКЪР ИСКЪРОВ
Съдебни заседатели:
Секретар: Красимира
Маргаритова
Прокурор:
като разгледа докладваното
от съдията ИСКЪРОВ
НАХ дело № 3340 по описа за
2012 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59-63 от ЗАНН и е образувано по повод жалбата на М.П.П. с ЕГН **********,
с адрес:***, против НП № 6516/02.08.2011 г. на Началника на сектор ПП при ОД
на МВР - Бургас, в ЧАСТТА МУ, с която за нарушение на чл. 119, ал. 1 ЗДвП, на
осн. чл. 183, ал. 4, т. 1 (отм. – ДВ, бр. 60/2012 г., в сила от 07.08.2012 г.) ЗДвП,
на жалбоподателя е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 50 лв.
и за нарушение на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП, на осн. чл. 183, ал. 4, т. 7 ЗДвП –
наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 50 лв. С жалбата се
оспорва по същество първото от твърдяните нарушения и се моли за отмяна на
издаденото НП в обжалваната му част, като не се ангажират доказателства.
В
съдебно заседание жалбоподателят – ненамерен на посочения от самия него в
жалбата адрес, не се явява и отново не ангажира доказателства.
Административно-наказващият
орган – чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и също не ангажира
други доказателства.
Съдът
намира жалбата за процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна
страна, в законоустановения за това срок и съдържа необходимите реквизити, а
като взе предвид разпоредбите на закона, доводите на страните и представените
по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 18.07.2011
г., около 14.50 часа, в гр. Бургас, по бул. “Демокрация” – в посока към ЦГЧ, жалбоподателят
управлявал лек автомобил „Форд Мондео“ с рег. № без да използва наличния в
автомобила обезопасителен колан за водача. На намиращата се на пресечката на
бул. „Демокрация“ с ул. „Иван Богоров“ пешеходна пътека тип „зебра“ жалбоподателят
не спрял, за да пропусне преминаващ по пешеходната пътека пешеходец. Тези
обстоятелства били установени визуално от служители на полицейски автопатрул
при сектор ПП при ОД на МВР – Бургас, в състава на който бил и свид. В.С.С. - мл.
автоконтрольор, които спрели управлявания от жалбоподателя автомобил за
проверка, като с оглед констатациите на полицаите свид. С. на място съставил на
жалбоподателя АУАН № 6516/18.07.2011 г. (с бланков № 898111) за нарушения на
чл. 119, ал. 1 и чл. 137а, ал. 1 ЗДвП. Актът бил съставен в присъствие на жалбоподателя,
бил му предявен за запознаване и бил подписан от него без възражения. Писмени
такива не постъпили по акта и в законоустановения за това срок по ЗАНН. Въз
основа на така съставения акт впоследствие било издадено и обжалваното
понастоящем НП № 6516/02.08.2011 г., с което в обжалваната му част, за
нарушението на чл. 119, ал. 1 ЗДвП, на осн. чл. 183, ал. 4, т. 1 (отм.) ЗДвП на
жалбоподателя било наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 50 лв.
и за нарушението на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП, на осн. чл. 183, ал. 4, т. 7 ЗДвП –
наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 50 лв.
Описаната
по-горе фактическа обстановка, идентична с тази, описана както в съставения на
жалбоподателя АУАН, така и в издаденото въз основа на него НП в обжалваната му
част, съдът намира за безспорно установена по делото от събраните в хода на настоящото
производство доказателства, обективирани в гласните доказателствени средства –
безпротиворечивите и незаинтересовани показания на свид. С. /на л. 13 по описа
на материалите по НАХД № 3340/2012 г. на БРС/, а и същата не е била оспорена от
жалбоподателя в хода на производството по установяване на посочените две
административни нарушения, като относно нарушението по чл. 137а, ал. 1 ЗДвП,
тази фактическа обстановка не се оспорва жалбоподателя и в хода на настоящото
съдебно производство – видно от доводите, изложени в жалбата, а относно
„оспореното“ с жалбата нарушение по чл. 119, ал. 1 ЗДвП не се ангажират каквито
и да е доказателства от страна на жалбоподателя.
При
така приетата за установена фактическа обстановка съдът намира, че жалбата се
явява НЕОСНОВАТЕЛНА, като съображенията за това са следните:
По
мнението на настоящия съдебен състав, както при съставяне на АУАН, така и при
издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на
чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй
като при реализиране на административно-наказателната отговорност на
жалбоподателя не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до
порочност на административно-наказателното производство против същия.
С
оглед така приетата за установена фактическа обстановка съдът намира, че в
случая жалбоподателят действително е нарушил нормата на чл. 119, ал. 1 ЗДвП, съгласно
която при приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово ППС е длъжен
да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци,
като намали скоростта или спре, поради което и правилно е бил санкциониран на
основание действащата към онзи момент санкционна разпоредба на чл. 183, ал. 1,
т. 4 (отм.) ЗДвП с ГЛОБА в размер на 50 лв. Въпреки отмяната на посочената
разпоредба към настоящия момент, съдът намира, че в случая по отношение на
жалбоподателя не е приложим принципът на чл. 3, ал. 2 ЗАНН, тъй като
понастоящем правилото на посочената разпоредба се съдържа в нормата на чл. 183,
ал. 5, т. 2 ЗДвП и това правило въвежда по-строга наказуемост за нарушенията на
чл. 119, ал. 1 ЗДвП.
Отново
с оглед така приетата за установена фактическа обстановка съдът намира, че в
сручая жалбоподателят действително е нарушил и нормата на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП,
вменяваща задължение за водачите на автомобили да използват обезопасителни
колани при наличието на такива, поради което и правилно е санкциониран на осн.
чл. 183, ал. 4, т. 7 ЗДвП с ГЛОБА в размер на 50 лв. Съгласно цитираната
санкционна норма, предвиденото в закона наказание за извършеното от
жалбоподателя нарушение е абсолютно определено по вид и размер, поради което и
същото не може за бъде заменяно/намалявано.
Мотивиран
от изложеното, Бургаският районен съд намира, че издаденото НП в обжалваната му
част следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, поради което и на
осн. чл. 63, ал. 1 ЗАНН,
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
НП № 6516/02.08.2011 г. на Началника на сектор ПП при
ОД на МВР - Бургас, в ЧАСТТА МУ, с която за нарушение на чл. 119, ал. 1 ЗДвП,
на осн. чл. 183, ал. 4, т. 1 (отм. – ДВ, бр. 60/2012 г., в сила от 07.08.2012
г.) ЗДвП, на М.П.П. с ЕГН **********, с адрес:***, е наложено административно
наказание ГЛОБА в размер на 50 лв. и за нарушение на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП, на
осн. чл. 183, ал. 4, т. 7 ЗДвП – наложено административно наказание ГЛОБА в
размер на 50 лв.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Бургас в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
В.О.:К.М.