Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.
София, 30.08.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско
отделение, II „Е” състав в публично
заседание на петнадесети април две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ПЕТЪР САНТИРОВ
мл.с-я ВИКТОРИЯ СТАНИСЛАВОВА
при секретаря Елеонора Георгиева,
разгледа докладваното от съдия Сантиров гр. д. № 14127/2020 г. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по
подадена въззивна жалба от С.О., чрез процесуалния си представител - юрк. М. А.,
с надлежно учредена представителна власт по делото, срещу решение № 20232434 от
22.10.2020 г., постановено по гр. д. №69244/2019 г. на СРС, 178 състав, с което
е уважен предявеният З. „Б.В.И.Г.” АД, иск с правно основание чл. 410 КЗ, вр.
чл. 49 ЗЗД, за сумата от 287, 08 лв., представляваща регресно вземане за
платено обезщетение за имуществени вреди от ПТП, настъпило на 18.07.2019г.. в
гр. София по бул. „Никола Петков“ в посока „Цар Борис III”,
ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба – 28. 11.2019г. до окончателното изплащане на
задължението. Със същото решение ответникът е осъден да заплати на ищеца, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК и сумата от 1010, 00
лв., представляващи разноски в производството пред СРС. Както
и сумата от 50, 00 лв., останала незаплатена държавна такса по сметка на СРС.
Във въззивната
жалба са наведени оплаквания за неправилност на решението поради допуснати от
първоинстанционния съд нарушения на материалния закон и необоснованост.
Въззивникът посочва, че при постановяване на първоинстанционното решение съдът не
е съобразил, че ищецът не е успял да докаже наличието на настъпването на ПТП,
както и че механизмът на настъпването му е причинен от необезопасена дупка на
пътното платно на бул. „Никола П.“, в посока бул. Цар Борис III”, за отстраняването на която ответникът да
отговарял. Твърди, че по делото липсват доказателства, сред които и констативен
протокол за настъпилото ПТП, като съдът е уважил предявения иск единствено въз
основа на показанията на водача на процесния лек автомобил, който е
заинтересовано лице. Оспорва извода на СРС за наличието на покрит
застрахователен риск като една от задължителните предпоставки, необходима за
възникването на регресното вземане на застрахователя. Твърди, че според общите
условия на застрахователя е предвидено, че обезщетение за гума се дължи от
застрахователя, само ако е била заплатена допълнителна премия за допълнително
покритие „гуми“, но в случая такова не е заплатено. От което следва, че застрахователят
изрично е изключил риска „повреда на гуми“ от застрахователния договор и не е
бил длъжен да плаща претендираното обезщетение. Такава застраховка на гумите в
настоящия случай липсвала, тъй като ищецът не е ангажирал доказателства за допълнително
покритие относно гумите на МПС. Отделно от това сочи, че според общите условия,
Раздел VI „Изключения”, не се покриват разходи за ремонт или подмяна на гуми на
застрахованото МПС, когато гумите не са обозначени с марка „Е”. Доколкото
застрахователят по имуществена застраховка не дължи на застрахования
застрахователно обезщетение за непокрит с договора застрахователен риск, то
въззивникът счита, че за ищеца не е възникнало регресно право към С.О. за
изплатеното застрахователно обезщетение. Посочва още, че е извършено нередовно
уведомяване на застрахователното дружество от страна на водача на процесното
МПС, тъй като последното било извършено лице, което не е разполагало с
представителна власт. От което следвало, че застрахователят е заплатил
обезщетение без да е надлежно сезиран за същото. Сочи, че процесното МПС е било
управлявано от водач, който не е разполагал с пълномощно за управление на МПС,
от което следвала необходимостта дадените от водача показания да не бъдат
възприемани като доказателства относно описания механизъм на ПТП. Предвид
изложеното моли обжалваното решение да бъде отменено, а искът изцяло отхвърлен,
като му бъдат присъдени и сторените по делото съдебни разноски.
Въззиваемият – ищец
З. „Б.В.И.Г.” АД в законоустановения срок е подал отговор на въззивната жалба,
с който оспорва същата. Излага доводи за правилност и законосъобразност на
постановеното първоинстанционно решение, тъй като за процесното МПС е налице
покрит застрахователен риск „Пълно каско“, който според Общите условия на
застрахователя, раздел „Допълнение Гуми“, т. 1, включва и обект на покритие
гуми. Твърди, че с представените по делото доказателства по безспорен начин е
доказан механизмът на процесното ПТП, както и причинната връзка с причинените
вреди. Иска съда да отхвърли жалбата и да присъди направените по делото разноски.
Жалбата е подадена
в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, като е
заплатена дължимата държавна такса, поради което е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Решението е валидно
и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата
по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за
съдебна защита.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за неоснователна по
следните съображения:
Съгласно цитираната
разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на
фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната
жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените
процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации
на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното
решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци.
Предявеният пред
СРС иск от З. „Б.В.И.Г.” АД *** сумата от 287, 08 лв лв., представляваща
регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по застрахователна
полица №4704180200012768, намира своето правно основание в нормата на 411 КЗ.
Суброгирането на застрахователя в правата на застрахования предпоставя
кумулативното наличие на следните предпоставки: 1) валиден договор за
имуществено застраховане с увредения, с период на покритие към датата на
настъпване на вредите; 2) настъпване на застрахователно събитие; 3) възникване
на право на увредения срещу причинителя на вредата; 4) обезщетяването на
увредения от страна на застрахователя чрез изплащане на застрахователно
обезщетение.
Между страните по
делото не съществува спор, че в срока на договора за застраховка „Пълно каско“ ищецът е заплатил претендираната сума като
обезщетение за причинени щети по десните гуми на застрахован при него лек
автомобил. Спорен между страните се явява механизмът на процесното ПТП. Във
връзка с него по делото е изслушано е заключение на вещо лице, което настоящия
състав кредитира като обективно дадено, и което е неоспорено между страните,
съгласно което процесното МПС „Фолксваген Пасат ЦЦ“ с рег. № ******“, движейки
се по бул. „Никола Петков“ с посока към бул. „Цар Борис III” и преди кръстовището на ул. „Любляна“ е попаднал в
дупка на пътното платно, в резултат на което са причинени вреди, намиращи се в
причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП. По делото са изслушани
свидетелските показания на св. Ц. П. - водач на процесното МПС към момента на
реализиране на събитието. Цялостната преценка на така описаните доказателствени
средства, включително съобразяването на показанията на свидетеля Ц.П. при
условията на чл. 172 ГПК с оглед на заключението на вещото лице по изслушаната
САвТЕ и всички други данни по делото позволяват да бъде направен обоснован извод,
че процесното ПТП е настъпило по сочения от ищеца механизъм.
Във връзка с
оплакванията във въззивната жалба, следва да бъде посочено, че спорно по делото
е и наличието на правно основание за заплащане на застрахователно обезщетение
от застрахователя, тъй като въззивникът оспорва процесното ПТП да представлява
покрит по полицата застрахователен риск.
От представената
застрахователна полица № 4704180200012768 от 06.11.2018 г. по застраховка
„Каско Стандарт“ се установява, че застрахователят е поел застрахователния риск
да покрие щети, причинени от застрахователно събитие, посочено в клауза „Пожар,
природни бедствия, ПТП и
злоумишлени действия“. Съдържанието на тази клауза е определено от приложените
по делото Общи условия към застраховката, които дефинират „Пътно-транспортно
произшествие“ като събитие, възникнало в
процеса на движение на ППС и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на ППС, път, пътно съоръжение,
товар или други материални щети.
В ОУ на
застрахователя по застраховка „Булстрад каско стандарт“, глава втора „Покрити
рискове и изключения“ на Раздел „Каско“ е предвидено, че отговорността на
застрахователя е съобразно покритите рискове, групирани в клаузи, по избор на
застрахования, сред които - т. 4 клауза „Пълно каско". Като допълнителни
покрития към тази клауза са уредени по т. 6.1. „Помощ на пътя" (Асистанс),
т. 7.1. „Механична повреда" и т. 7.2. „Гуми“ - за застраховани МПС без
подзастраховане и общо тегло до 3,5 тона. Допълнителните покрития по т. 6 и т.
7 се предоставят в изрично предвидените в ОУ случаи при заплащане на
допълнителна премия (т. 8 от ОУ). Конкретно за клаузата допълнение „Гуми",
в т. I, наименувана „Oбект на покритие" е описано, че обект на покритие са
гумите на МПС, застраховано по клаузи, сред които и „Пълно каско“ без
подзастраховане, описани в застрахователната полица/спецификация. Съгласно т.
IV, 1.1. „Покритие“ - срещу допълнително платена застрахователна премия застрахователят
обезщетява застрахования за щети по гумите на МПС, причинени от внезапна
повреда, деформации, спукване или пробиване на гумата от дупки или предмети на
пътя. Изключение от това правило е предвидено в т. VI.8. „Изключения“, според
което не се покриват разходи за повреда, причинена от ПТП.
Визираните по-горе
разпоредби от общите условия, изясняващи съдържанието на основното покритие
„Пълно каско“ и това на допълнителното покритие „Гуми“, налагат обоснован
извод, че когато вредите по гумите са причинени от ПТП по смисъла на клауза
„Пожар, природни бедствия, ПТП и злоумишлени действия“, вредите подлежат на
обезщетяване по силата на клауза „Пълно каско“, тъй като в него е включено
всяко застрахователно събитие, което води до повреди по застрахованото МПС,
възникнали при движението му. Извод в обратна насока не може да бъде обоснован
с обстоятелството, че спукването на гума от попадане в дупка е сред изрично
посочените рискове, които се покриват по допълнение „Гуми“, тъй като тази
клауза не дерогира и не въвежда изключения от предвидените покрити рискове по
покритие „Пълно каско“. Подобно изключение, каквото е предвидено при
допълнителното покритите „Гуми“ (т. VI.8. „Изключения“), не е изрично уредено и
в останалите разпоредби на ОУ, относими съм клауза „Пълно каско“ и доколкото
дефинираното в ОУ понятие за ПТП не изключва обезщетяването на вреди от попадането
в дупка на пътното платно, то и необоснована се явява тезата на въззивника, че
не е налице покрит застрахователен риск по клауза „Пълно каско“.
Неоснователни се
явяват и оплакванията на ответника за допуснати нарушения във връзка с
надлежното сезиране на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие.
Видно от представените по делото доказателства застрахователят е бил сезиран от
лицето, управлявало процесното МПС към момента на неговото настъпване. Още
повече, че липсата на ненадлежно сезиране би могла да бъде релевирана в
отношенията между застрахователя и застрахования, доколкото последният не е бил
удовлетворен от заплатено застрахователно обезщетение, но не би могло да служи
за освобождаване от отговорност на субекта, чието поведение се намира в
причинна-връзка с настъпването на вредата. В този смисъл несъстоятелно е и
оплакването, съгласно което автомобилът е бил управляван от лице без да
разполага с пълномощно за целта.
Въз основа на
изложеното настоящият състав достига до извода, че с оглед на доказания
механизъм на процесното ПТП, размерът на причинените от него вреди и
заплатеното обезщетение от страна на застрахователя към увреденото лице, то с
неговото настъпване и изплащането на застрахователното обезщетение, ищецът се е
суброгирал в правата на застрахования срещу причинителя на вредата С.О., поради
което искът по чл. 411 КЗ в съответствие с установените факти законосъобразно е
бил уважен.
Тъй като правните
изводи на двете инстанции съвпадат изцяло, то и обжалваното решение следва да
бъде потвърдено, а въззивната жалбата оставена без уважение.
При този изход на
въззивното производство на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 273 ГПК в
полза на въззиваемия следва да се присъди претендираното по представения списък
по чл. 80 ГПК адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв. с ДДС.
С оглед на цената на иска въззивното решение
по процесното търговско дело не подлежи на касационно обжалване по правилата на
280, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Така мотивиран,
Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20232434
от 22.10.2020 г., постановено по гр. д. №69244/2019 г. на СРС, 178 състав.
ОСЪЖДА
С.О., с адрес гр. София, ул. „*********, да заплати на З. „Б.В.И.Г.” АД, ЕИК*********,
със съдебен адрес ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. чл. 273 ГПК,
сумата от 360,00 лв. с ДДС, представляваща
разноски за адвокатско възнаграждение в производството пред СГС.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: