Р Е
Ш Е Н
И Е
№…….....................
гр. София, 31.03.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV-Б състав, в публичното заседание на двадесет
и четвърти март, две хиляди двадесет и
втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАЙНА МАРТИНОВА
мл.с.БОЖИДАР
СТАЕВСКИ
при
секретаря Йорд.Петрова, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 3274 по описа за 2021г. на СГС, за да се
произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение №
20019383/21.01.2021г. по гр.д. № 45329 по описа за 2019г. на Софийски
районен съд, 166-ти състав З.А.Д.„А.”АД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** е осъдено да заплати на М.Б.П.-С., ЕГН ********** , с адрес: *** сумите в размери и на основание, както
следва: на основание на чл. 432 от КЗ (
в сила от 01.01.2016г.) и чл. 86 от ЗЗД сумата от
4000лв., ведно със законната лихва
от 02.08.2019г. до изплащането й, представляващи обезщетение за претърпени
от ищеца неимуществени вреди
представляващи болки и страдания от увреждания-травма на окосмена част на
главата и травма на гръдния кош, причинени
при ПТП, настъпило на 23.03.2017г. в гр. София поради виновно
противоправно поведение на водач на мотоциклет „Ямаха” , рег. № *****,
застрахован по сключена при ответника
застраховка „Гражданска отговорност”, както и на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК съдебни разноски от 480лв., З.А.Д.„А.”АД, ЕИК ******** е осъдено да
заплати на адв. В. В.О. на основание на чл. 78, ал. 1 от ГПК
и чл. 38, ал.2 от ЗАдв. възнаграждение от
520лв., като неоснователен е
отхвърлен иска за горница над 4000лв. до предявен размер от 5 000лв, като М.Б.П.-С.,
ЕГН ********** е осъдена да заплати на З.А.Д.„А.”АД, ЕИК ******** на основание
на чл. 78, ал.3 от ГПК съдебни разноски
от 110лв.
Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх. № 25021769/08.02.2021г. по регистъра на СРС от
ответника по исковете З.А.Д.„А.”АД,
ЕИК ******** в частта, в която искове са
уважени за горница над 2 000лв. до 4 000лв. Изложило е съображения, че
решението в тази част е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени
правила и на материалния закон. Посочило е, че в случая установено било че
раната на главата на ищеца е повърхностна, нямало данни ищцата да е губила
съзнание, не било установено да е претърпяла мозъчно сътресение,
причинно-следствена връзка между изведената 16 дни по-късно черепно-мозъчна
травма и процесното ПТП не била установена.
Не било установено белега на челото на ищцата да е резултат от увреждане
при процесното ПТП. Установено било че причината за по-дългото възстановяване
на ищцата от травмата на гръдния кош се дължало на предшестващо заболяване на
ищеца, прогнозата за възстановяване била отлична. Не било установено психиката
на ищцата да е засегната повече от обичайното. Присъден размер на обезщетението
бил прекомерен при установените увреждания и възстановителен период от 2-3
седмици. Претендирало е разноски.
Въззиваемият
–ищец в М.Б.П.-С., ЕГН **********
предоставения
срок за отговор е оспорил жалбата.Установените травми при съобразяване на
икономическите условия в страната, застрахователните суми по договорите
обосновавали извод, че присъдения размер на обезщетението от 4000лв. е
справедлив. Период на възстановяване бил 51 дни Претендирала е разноски,
процесуалният й представител е поискал да му се присъди възнаграждение на
основание на чл. 38, ал.2 от ЗАдв., като е посочил че е регистриран по ЗДДС.
Съдът, след
като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира
за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.№
2020287/02.08.2019г. на М.Б.П.-С.,
ЕГН ********** срещу З.А.Д.„А.”АД,
ЕИК ********, с която е поискала от съда
на основание на чл. 432 и чл. 497 от КЗ
вр. с чл. 86 от ЗЗД да осъди ответника да му заплати сумата от 5000лв. ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба до изплащането й, представляващи обезщетение за
претърпени от ищеца неимуществени
вреди представляващи болки и страдания от увреждания, причинени при ПТП от
23.03.2017г. в гр. София поради виновно противоправно поведение на водач
на мотоциклет „Ямаха” модел „БЗС 100 Фазер”, рег. № *****, застрахован по сключена при ответника застраховка
„Гражданска отговорност” полица № BG/11/116000953545/2016г. Навела е твърдения,
че на 23.03.2017г. в гр. София на бул. „Сливница” пътувала на управляван от Е.С.мотоциклет „Ямаха” модел „ФЗС 100 Фазер”,
рег. № *****, застрахован по сключена
при ответника застраховка „Гражданска отговорност, като пред бл. 5 настъпило
ПТП поради управление с несъобразена скорост от водача, за което била
ангажирана административно-наказателната му отговорност. При това ПТП
ищцата получила контузия на гръден кош,
разкъсно-контузна рана на главата, сътресение на мозъка, церебрастен синдром,
отоневрологичен синдром,. Посочила е, че
при преглед на 27.03.2017г. било установено че има травма на нерви на
гръбначния мозък на ниво гръден кош; травма на мускули и сухожилия на ниво гръден
кош, предписано е домашно лечение за 11 дни, на 07.04.2017г. била поставена
диагноза „световъртеж от централен произход, състояние след ЧМТ с мозъчно
сътресение; травматична церебрастения, приета била в клиника за лечение,
изписана била на 11.04.2017г. с препоръки за домашно лечение от общо 50 дни. Навела е твърдения, че дълго време
имала силно главоболие придружено на моменти с гадене и замайване, болки в
гръдния кош, трудно преодоляла стреса от ПТП, сега се страхувала да излиза
навън, не спи спокойно след ПТП, станала много чувствителна, налагало се да
приема силни обезболяващи, справедливото обезщетение на вредите й било 5000лв.
Претендирала е разноски, процесуалният й представител е поискал да му се
присъди възнаграждение на основание на чл. 38, ал.2 от ЗАдв.
Ответникът З.А.Д.„А.”АД,
ЕИК ********в предоставения му срок е оспорил исковете. Навело е твърдения,
че застрахования при него водач не бил
провел виновно противоправно поведение в причнно следствена връзка от което
ищцата да е претърпяла неимуществени вреди, справедливо обезщетение на окито да
е 5000лв. Събитието било случайно, защото водач не можел да го предотврати ,
нямало протокол сочещ че ищцата е пострадала при процесното ПТП, че тя е
пътувала на мотоциклета, че е получила твърдените увреждания. Сътресението на мозъка, церебрастния синдром и отоневрологичния синдром
не били в причинно-следствена връзка с процесното ПТП, те били установени 15
дни след него, преди това не било съобщено за гадене, загуба на съзнание. Претендиран
размер на обезщетението бил прекомерен. Ищцата била допринесла за вредоносния
резултат, защото не носела защитна
каска. Ищцата имала предшестващи увреждани и те повлияли на
оздравителния процес. Претендирало е разноски.
С определение от 27.02.2020г. районният съд е посочил,
че страните не спорят за наличието на валидно застрахователно правоотношение
между ответника и водача на мотоциклет „Ямаха”, рег. № ***** към 23.03.2017г.
по застраховка „Гражданска отговорност”.
По делото е прието неоспорено от страните извлечение
ог регистър на Гаранционен фонд,
съгласно което за МПС рег. № ***** за
периода от 26.03.2016г. до 25.03.2017г. е имало сключен договор за застраховка
„Гражданска отговорност” от застраховател З. „А.”АД полица №
BG/11/116000953545/26.03.2016г.
По делото са
приети книжа по административно-наказателна преписка за ПТП от 23.03.2017г.,
съгласно които на 24.03.2017г. е съставен АУАН № 129323 за извършено от Е.С.нарушение
на правила за движение по пътищата при
управление на мотоциклет Ямаха, рег. № ******в гр. София, бул. „Сливница” срещу
бл. 5 – движение с несъобразена скорост , довело до реализиране на ПТП с
паркиран вдясно автомобил, АУАН е
подписан без възражения от водача и на 10.05.2017г. е съставено Наказателно
постановление с което му е наложена
глоба за нарушение на чл. 20, ал.2 от ЗДвП вр. с чл. 179 от ЗДв П.
Приети са писма от НЗОК, съгласно което за ищеца няма
данни да е заболяла, преглеждана и да е провеждала лечение 6 месеца преди
23.03.2017г., но още от 27.07.2010г. е поставена диагноза „салпингит и
оофорит”, същата диагноза е поставена и на 13.08.2010г., на 26.08.2010г., на
01.09.2010г., на 25.05.2016г-., когато е посочено че е хроничен; на
18.08.2010г. е поставена диагноза за заболяване „”увреждане на междупрешленните
дискове и други отдели”, същата диагноза е поставена и на 14.09.2010г.
Приети са амбулаторен лист от 23.03.2017г. от МБАЛ „ВМА”, лист за преглед на пациент от
3.03.2017г., амбулаторен лист от
27.03.2017г.болничен лист от 27.03.2017г., лист за преглед от 31.03.2017г., епикриза от 11.04.2017г.-, издадена от
НМТБ-Цар Борис ІІІ, клиника по неврология, болничен лист от 07.04.2017г. и от
10.05.2017г., съгласно които на 23.03.2017г. ищцата е била докарана във ВМА от екип на Спешна медицинска
помощ, прегледана е от д-р Д. установил,
че се оплаква от болки в гръдния кош, няма травматични промени на заснети
ребра, белодробен паренхим, насочена е към специалист и преглед е направен от
невролог , установил, че ищцата не
съобщава за гадене, повръщане загуба на съзнание, била объркана за кратко след
инцидента, има ограничена болезненост в лява половина и десен лакът, без
оплаквания от крайниците и по хода на гръбначния стълб, състоянието й е
нормално, отказала предложена
хоспитализация , препоръчано е болничен лист за 14 дни, на 27.03.2017г. ищцата
е прегледана лекар, установил „травма на нервите и гръбначния мозък на ниво
гръден кош; травма на мускули и сухожилия на ниво гръден кош, даден е болничен
лист за 11 дни, на 31.03.2017г. е била прегледана от лекар поради оплаквания от
болки в ребрата в ляво, предписано е лечение с медикаменти, на
07.04.2017г. е постъпила в болница
за лечение поради оплаквания за шум в ушите, гадене, замаяност, залитане, главоболие, скованост и болки в шийна област,
болки в лява гръдна област от 23.03.2017г., поставена е диагноза „световъртеж от централен произход;
състояние след ЧМТ с мозъчно сътресение; травматична церебрастения, лекувана е
в болница 5 дни, била в отпуск по болест с тази диагноза за 34 дни, в
последствие продължен с още 20 дни.
Приета е молба от ищеца до ответника от 10.08.2017г. и от 27.12.2018г., съгласно която
ищцата е поискала на10.08.2017г. . от ответника да й заплати обезщетение за
претърпени от нея неимуществени вреди , причинени от процесното ПТП от 23.03.2017г.
Разпитан по делото св.
Е.С.е заявил, че е съпруг на ищцата, на 23.03.2017г. управлявал мотоциклет
„Ямаха” по бул. „Сливница” със скорост
около 60 км/ч., ищцата се возела на този
мотоциклет, пред тях се движел кумът им с друг мотоциклет и след тунела към
ж.к. „Люлин” малко преди бензиностанция „ШЕЛ” свидетелят видял как движещия се
пред него мотоциклет без причина поднесъл, същото се случило и с тях –
мотоциклет поднесъл и те паднали.Ищцата след падането гледала в една точка,
лежала и не реагирала, след около 2 минути о попитала какво става, не можела да
стане, боляло я цялото тяло. Дошла линейка, откарали ищцата в спешно отделение,
свидетелят бил с ищцата през цялото време и тя го питала постоянно какво се е
случило, свидетелят й обяснявал, но тя след 2-3 минути отново го питала същото.
Ищцата се лекувала около 3 месеца, имала силни болки и 1,5 месеца била на силни
болкоуспокояващи, но те спрели да й действат и следващата стъпка била морфин.
Заявил е, че и до днес при ищцата има изтръпване на крайниците – веднъж лявата
ръка, друг път левия крак, за да
поддържа нормален живот ежеседмично ищцата ходела на болезнени масажи, в
противен случай имала много силни болки във врата и в гръбнака. По време на ПТП
ищцата била с каска на главата и екип. Не знаел дали ищцата е загубила
съзнание, защото първоначално ищцата лежала на земята без да мърда и за мига,
гледала нагоре и за 2-3 минути не реагирала изобщо, не мърдала.
С прието по делото заключение по
съдебно-автотехническа- експертиза
вещото лице след запознаване с доказателствата по делото е посочило,
че ПТП е настъпило по дължината на пътно
платно на бул. „Сливница” срещу бл. 5 в гр. София , в дясно от платно за
движение, няма данни от които да се определи скорост на движение на мотоциклет,
причината за ПТП е движението с несъобразена скорост на мотоциклета, реализирал
удар с паркиран автомобил, удар е в предна част на мотоциклет. Посочило е, че
при такъв удар от инерционни сили е възможно тялото на ищеца да падне на пътно
платно в следствие на загуба на устойчивост на мотоциклета.
С прието по
делото заключение по комплексната съдебно-медицинската експертиза
вещото лице след запознаване с доказателствата по делото и преглед на ищеца е посочило, че при
процесното ПТП ищцата е получила увреждания:
повърхностна рана на окосмена част на
главата и травма на гръдния кош – травма на нерви, гръбначен мозък и на мускули
и сухожилия на ниво гръден кош. Посочило е, че по медицински документи за
ищцата при първичните прегледи не е установено да има черепно-мозъчна травма
/ЧМТ/ - мозъчно сътресение, нямало данни за такова и поставената диагноза е била „повърхностна
рана на окосмена част на главата”. Едва 16 дни по-късно е съобщено пред лекари за признаци на такова увреждане
Такава диагноза която да е за увреждане от процесното ПТП не можело да се
постави след 16 дни само въз основа на анамнеза на ищцата. Такава травма се установявала на момента.
Изведените 16 дни след ПТП диагнози били само по данни на ищеца. Отказът от
болнично лечение на ищцата непосредствено след ПТП говорело, че тя не се е
чувствала зле. Нямало данни за кървяща рана на глава, белегът на челото от
1,2см. можело да е от други увреждания, което водело до извод, че ищцата по
време на ПТП е била с поставена защитна каска. Повърхностната рана на главата
можело да се получи и при поставена каска.
При ищцата още преди ПТП имало заболяване „увреждания на
междупрешленните дискове и в други отдели” и това довело до по-дълъг
възстановителен период и по-тежко възстановяване. Установените травми можело да
се получат от пътник на мотоциклет
претърпял ПТП с данни за същото по делото. Травмите на ищцата изисквали лечение
за 2-3 седмици, в момента състоянието на ищцата било добро, нямало документи за
продължаващи болки и страдания, прогнозата за в бъдеще е отлична.
С оглед на така установената фактическа обстановка,съдът намира от правна
страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по
валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите
въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния
случай постановеното по делото решение е
валидно и в обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението :
Доколкото договора за застраховка
„Гражданска отговорност” е сключен през 2016г. и като застрахователното събитие е настъпило през 2017г., то съдът приема, че
приложимият материален закон за процесния случай е Кодекса за застраховането в
сила от 01.01.2016г.
Предявените искове са с правно
основание чл. 432 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД вр. с чл. 45 и сл., чл. 52,чл. 51 и
чл. 86 от ЗЗД .
За да бъде уважени така
предявените искове по делото следва да
се установи кумулативно наличие на следните предпоставки: деликт, извършен от
лице, което е застраховано към момента на деликта по застраховка „ГО” при ответника, вреди, причинени на ищеца от
този деликт, който представлява застрахователното събитие, обстоятелства, които
да обосноват определяне по справедливост на размер на неимуществени вреди, за
които е предявена претенция, противоправно поведение на застрахован, причинна
връзка между същото и вредите, за които предпоставки ищецът следва да проведе пълно и главно доказване.
Със застраховката Гражданска
отговорност застрахователят се задължава да покрие в границите на определена от
застрахователния договор сума отговорността на застрахования за причинени от
него вреди на трети лица. Застрахователят по застраховка „ГО” на автомобилисти покрива
отговорността на застрахования за
причинени на трети лица, вреди
вследствие на притежаването или използването на МПС, включително имуществени и
неимуществени вреди от телесно увреждане.
Съгласно разпоредбата на чл. 432 от КЗ увреденият,
спрямо който застрахователят е отговорен , но не е платил доброволно обезщетение за вреди, има право на иск пряко срещу застрахователя за обезщетение на претърпените от него вреди, като застрахователят може да
прави всички възражения, произтичащи от договора за застраховка, с изключение
на тези по чл. 395, ал. 6 и 7, чл. 430, ал.1,
т.1-4, и ал. 2 от КЗ, а при задължителната застраховка „ГО на автомобилистите”–
и с изключение на възраженията за самоучастие на застрахования, както и тези по
както и по чл.363, ал. 4,
чл. 364, чл. 365, ал.2 от КЗ.
Съдът приема за установено по делото, че на
23.03.2017г. в гр. София на бул. „Сливница” ищцата пътувала на управляван от Е.С.мотоциклет „Ямаха” модел „ФЗС 100 Фазер”,
рег. № *****, застрахован по сключена
при ответника застраховка „Гражданска отговорност, като пред бл. 5 настъпило
ПТП поради управление с несъобразена скорост от водача мотоциклет се ударил в
паркиран в дясно автомобил, ищцата паднала и получила повърхностна рана на
окосмена част на главата и травма на гръдния кош – травма на нерви, гръбначен
мозък и на мускули и сухожилия на ниво гръден кош, по време на ПТП ищцата била
с поставена предпазна каска на главата.
Във въззивното производство не са въведени оплаквани срещу изводите на районния съд за тези обстоятелства, при
обосноваването им районният съд не е
допуснал нарушение на императивна правна норма поради което и при съобразяване
на ограниченията по чл. 269 от ГПК съдът приема за установени тези
обстоятелства. Същите се установяват от приети по делото неоспорени от страните АУАН, наказателно постановление, заключение
по съдебните експертизи, гласни доказателства, които съдът кредитира в тази им
част като верни и задълбочени, неопровергани от останалите събрани по делото
доказателства.
Съдът приема, че по делото не е установено в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП
ищецът да е претърпял увреждане черепно-мозъчна травма-мозъчно сътресение,
церебрастен синдром, отоневрологичен синдром Такава диагноза не е поставена на
ищеца от лекарите, извършили прегледа й непосредствено след ПТП, такава не е установена и от вещото лице изготвило
заключението по съдебно-медицинската експертиза. Установява се от лист за преглед от 23.03.2017г., че пред
неврохирурга в деня на ПТП ищцата не е съобщила да има гадене, повръщане и
загуба на съзнание, поради което и неврохирург е преценил състоянието й като
добро и е поставил диагноза „повърхностна травма на окосмена част на главата”. Обстоятелството,
че несъобщаването на тези симптоми
изрично са записани в листа за прегледа обосновават извод, че същите са
били част проведения преглед и снемане
на анамнеза. Вещото лице по медицинската експертиза е било категорично в извода
си, че за първи път ищцата е съобщила на лекуващи лекари за такива симптоми 16
дни след процесното ПТП, което прави невъзможна причинно-следствената връзка
между процесното ПТП и това увреждане. Съдът изцяло кредитира заключението на
вещото лице като вярно и задълбочено, неопровергано от останалите събрани по
делото доказателства. Извода, че за първи път тези симптоми са съобщение от ищцата
16 дни след ПТП се подкрепя от приети по делото листове за прегледи. Вещото
лице е посочило, че диагноза ЧМТ-мозъчно сътресение се поставя на момента въз
основа на оплакванията на пациента и не е възможно да се постави едва 16 дни
след увреждане и то само по данни от
пациента, като се изведе връзка между процесното ПТП и това увреждане. В случая
при първичните прегледи на ищцата от лекари,
включително и от неврохирург, не е установено ищцата да е имала оплаквания – субективни
и обективно, от гадене, повръщане, замайване, загуба на съзнание, поради което
и поставената 16 дни по-късно диагноза
съдът приема, че не е установено по
несъмнен начин да е в причинно-следствена връзка с процесното ПТП.
Действително, свидетелят С.е посочил по делото, че първоначално за първите 2-3
минути след ПТП ищцата не реагирала, но свидетелят е заявил, , че не може да
каже дали ищцата е загубила съзнание, тя
била объркана. Симптомът объркване е бил съобщен при първичния преглед
от неврохирург, но същият е бил изолиран и не е обосновал поставяне на диагноза
ЧМТ на 23.03.2017г. Следва да се посочи, че свидетелят С.е дал показания за
болки на ищцата, които обаче са свързани с травмата на гръдния кош, а не тези
на главата. Разпитания по делото свидетел С.не е посочил ищцата да е имала
гадене, повръщане, замайване непосредствено след ПТП, което е допълнителен
довод да се приеме, че при процесното ПТП ищцата не е претърпяла
черепно-мозъчна травма. В тежест на ищеца е било по несъмнен начин да докаже
причинно-следствената връзка между ПТП и това увреждане, а такова доказване не е проведено по делото.
По размера
на обезщетението:
Съгласно разпоредбите на чл. 51 и чл. 52 от ЗЗД, които съдът приема за приложими в
случая за размера на обезщетението, на
обезщетение подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
неправомерното поведение. Съгласно разпоредбата на чл. 45 вр. с чл. 51 и чл. 52
от ЗЗД на обезщетение подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането. В случаите на увреждане пострадалият понася
страдания, които пораждат за него правото да търси обезщетение за неимуществени
вреди. Обезщетението следва да репарира претърпените болки, страдания,
накърнените личните права и интереси, към момента на възникването на правото,
но и съобразявайки новонастъпили обстоятелства - следва да се прецени
обществено-икономическата конюнктура към увреждането, за да съответства това
обезщетение на социалната справедливост, за да може размерът на обезщетението
да е еквивалент на претърпените неимуществени вреди и да ги компенсира.
Обезщетението за неимуществени вреди се присъжда не за абстрактни, а за
конкретно претърпени физически и психически болки и страдания, неудобства и
всякакви други негативи, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането (В този смисъл Постановление № 4/23.12.1968г. на Пленума на ВС;
Решение № 28/09.04.2014г. по т.д.№ 1948/2013г., ІІ-ро Т.О.; Решение 0917/1999г.
на ІІІ ГО на ВКС, Решение 0213/18.04.2000г. по гр.д.№1265/99г. на ВКС; Решение
№764/10.12.1999г. по н.д.№695/1999г. ІІ НО).
Съдът приема, че от приетите по делото медицински документи, заключение по съдебно медицинската експертиза, което съдът кредитира като неопровергано от други доказателства, от показанията на свидетеля, които съдът кредитира като резултат от
лични впечатления на свидетеля, по делото се установява, че в следствие на процесното ПТП ищецът на възраст от 34 години е претърпяла повърхностна рана на окосмена част на
главата и травма на гръдния кош – травма на нерви, гръбначен мозък и на мускули
и сухожилия на ниво гръден кош, обичайния период за възстановяването й от тези
травми е около 3 седмици, но поради съществуващо при ищцата заболяване „увреждане
на „междупрешленни дискове и в други отдели” при ищцата възстановителния период
е бил по-дълъг, продължил е около 3 месеца с болки и необходимост от ежеседмични
масажи, към момента няма данни за невъзстановени травми и прогнозата е отлична.
При така установеното, съдът приема, че справедливото обезщетение на вредите е 3000лв. За да определи този размер на
обезщетението съдът съобрази
сравнителното младата възраст, на която ищецът е претърпял травмите,
отличната прогноза за възстановяването й, както и че към момента няма данни да
има останали невъзстановени травми, същевременно съдът съобрази сравнително дългия период на
възстановяването й и на интензивните
болки, механизъм на настъпването на
вредите, стресогенния характер на същите, типичните за такъв тип травми болки и
ограничения в движението, социално-икономическите условия в страната към 2017г. Съдът съобрази и обстоятелството,
че не са установени твърдените от ищеца като настъпили от процесното ПТП вреди
– стрес, нарушение на съня, черепно-мозъчна травма, както и субективната оценка
на ищцата за претърпените от нея вреди, включително за тези, които не са
установени по делото.
С оглед гореизложеното съдът приема, че решението на СРС в частта, с която е уважил
иска за 1000лв. /горница над 2000лв. до
3000лв/ е правилно и следва да се потвърди, а решението в частта в която е
уважил иска за горница над 3000лв. до
4000лв. е неправилно и следва да се отмени, като иск за 1000лв. следва да
се отхвърли.
По
отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема, че ищецът
следва да бъде осъден да заплати на ответника съдебни разноски за производство
пред СГС от 20лв. за държавна такса и 50лв. възнаграждение за юрисконсулт.
На адв. О. следва да се присъди възнаграждение за
производство пред СГС в размер на 222лв. с ДДС на основание на чл. 38, ал.2 от
ЗАдв.
За производство пред СРС на ответника по исковете следва да се присъдят разноски в размер на
още 110лв.
Решението на СРС в частта, с която в тежест на
ответника по исковете са поставени разноски от 120лв. в полза на ищеца и 130лв.
възнаграждение за адв.О. следва да се отмени.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение № 20019383/21.01.2021г. по гр.д. № 45329 по описа за 2019г. на Софийски районен съд, 166-ти
състав в частта, с която З.А.Д.„А.”АД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** е осъдено да заплати на М.Б.П.-С., ЕГН ********** , с адрес: *** сумите в размери и на основание, както
следва: на основание на чл. 432 от КЗ (
в сила от 01.01.2016г.) и чл. 86 от ЗЗД сумата от
1000лв. /горница над 3000лв. до 4000лв/, ведно със законната лихва от 02.08.2019г. до изплащането й,
представляващи обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди представляващи болки и страдания от
увреждания-травма на окосмена част на главата и травма на гръдния кош,
причинени при ПТП, настъпило на
23.03.2017г. в гр. София поради виновно противоправно поведение на водач на
мотоциклет „Ямаха” , рег. № *****, застрахован по сключена при ответника застраховка
„Гражданска отговорност”, както и на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК съдебни разноски от 120лв., както и в частта, с
която З.А.Д.„А.”АД, ЕИК ******** е
осъдено да заплати на адв. В. В.О. на основание на чл. 78, ал. 1 от ГПК
и чл. 38, ал.2 от ЗАдв. възнаграждение от
130лв., и вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ иск
на М.Б.П.-С., ЕГН **********
, с адрес: *** срещу З.А.Д.„А.”АД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** с правно основание чл. 432 от КЗ ( в сила от 01.01.2016г.) и
чл. 86 от ЗЗД за заплащане на сумата
от 1000лв. /горница над 3000лв. до
4000лв/, ведно със законната лихва от 02.08.2019г. до изплащането й,
представляващи обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди представляващи болки и страдания от увреждания,
причинени при ПТП, настъпило на
23.03.2017г. в гр. София поради виновно противоправно поведение на водач на
мотоциклет „Ямаха” , рег. № *****, застрахован по сключена при ответника З.А.Д.„А.”АД застраховка „Гражданска отговорност”.
ОСЪЖДА М.Б.П.-С., ЕГН ********** да заплати на З.А.Д.„А.”АД, ЕИК ******** на основание на чл. 78, ал.3 от ГПК
сумата от общо 180лв. /сто и осемдесет лева/, представляващи
съдебни разноски за производство пред
СРС и СГС.
ОСЪЖДА З.А.Д.„А.”АД, ЕИК ******** да заплати на адв. В.
В.О. ЕГН ********** с адрес: ***
основание на чл. 78, ал. 1 от ГПК и чл.
38, ал.2 от ЗАдв. сумата от 222 лв.
/двеста двадесет и два лева/ с включен ДДС представляващи възнаграждение за
процесуално представителство на М.С. в производство пред СГС.
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 20019383/21.01.2021г. по гр.д. № 45329 по описа за 2019г. на Софийски районен съд, 166-ти
състав в останалата обжалваната част.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.