МОТИВИ
По нохд № 95.14г. по описа на АРС, четвърти наказателен
състав
Съдът е сезиран с обвинителен акт срещу Р.С.Ю., ЕГН- **********,***,
по народност българин, български гражданин, с основно образование, пенсионер по
болест, неженен, неосъждан, за това, че на 25.06.2013г. в гр. Асеновград, обл.
Пловдивска, е намерил чужда движима вещ- мобилен телефон „СамсунгГалаксиНексус“
с ИМЕЙ 351554054728275, на стойност 490,00 лева и в продължение на една седмица
не е съобщил за това на собственика й – Й.Е.М. и на властта-престъпление по чл.
207 ал.1 от НК.
По същество:
В съдебно заседание подсъдимият се представлява от
служебно назначения му в хода на ДП защитник- адвокат М.И.. Тя пледира за
постановяване на оправдателна присъда, с оглед липса на умисъл у подсъдимия, тъй като счита, че същият не е
могъл да разбира обществено опасните последици и да ги предвиди.
Подсъдимият не взема отношение по същество.
Представителят на РП- Асеновград пледира за признаване на
подсъдимия за виновен по предявеното му обвинение при факти, описани в обв. акт
и за налагане на наказание „глоба“ в минимален размер от 100 лева, с оглед
наличието единствено на смегчаващи отговорността обстоятелства.
По фактите:
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства, от фактическа страна намери за установени следните факти:
Подсъдимият не е осъждан и има добри характеристични
данни.
Свидетелката Й.М. през август 2012г. закупила мобилен телефон
„СамсунгГалаксиНексус“ с ИМЕЙ 351554054728275.В обедно време на 25.06.2013г. тя
отишла да пазарува в супермаркет „Била“ и в аптека, като прибирайки се с личния
си автомобил в дома си, установила, че липсва мобилния й телефон. Отишла в РУП-
Асеновград и подала жалба. Същият ден, подсъдимият Ю. намерил мобилният телефон
на свидетелката М. ***, като извадил от него сим картата и се прибрал с него в
дома си, като известно време след това го ползвал за лични нужди, докато
телефонът не блокирал, което накарало подсъдимия да го предаде на племенничката
си- свидетелката М. Е.Ю., за да го поправи. Тя сторила това, като го ползвала в
рамките на няколко дни, след което подсъдимият си го взел обратно, след което
го продал на свидетеля А.А.М. на пазара в град Асеновград, за сумата от 65,00
лева, като не му обяснил от къде има телефона. Свидетелят М. ползвал телефона
известно време, след което го изгубил в град Пловдив. Стойността на телефона е
оценена от СОЕ на 490,00 лева.
В хода на ДП и в съдебната фаза на делото, са изготвени
СПЕ-зи, от които се установява, че подсъдимият страда от епилепсия, епилептична
характеропатия, като липсва психично заболяване в тесен смисъл на думата.Налице
е умствен дефицит, въпреки който той е в състояние да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си, макар и да не е разбирал
непозволеността и наказуемостта на извършеното и не е могъл да предвиди
последствията на своите действия, като отклоненията в психичното състояние
касаят болестни промени в характера.Същият не страда от психично заболяване,
съставляващо краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието, може да
участва в наказателния процес и да носи наказателна отговорност.
По доказателствата:
Съдът намери така установените факти по делото от
протоколите за разпит на свидетелите М. Е.Ю., М.А.Б., Й.Е.М., А.А.А., които
прочете на основание чл. 371т.1 вр.чл. 283 от НПК и чиито показания кредитира
като обосновани, непротиворечиви и незаинтересовани. Съдът кредитира и
прочетените на същото правно основание заключение на първоначална и
допълнителна СПЕ-зи, чиито заключения кредитира като обосновани и изготвени от
лица с надлежни познания в областта на психиатрията.
Съдът кредитира и заключението на изготвената в хода на
съдебното следствие СПЕ-за, също като обосновано и изготвено от лице с познания
в областта на психиатрията.
Съдът кредитира и прочетеното на основание чл. 371т.1
вр.чл. 283 от НПК заключение на СОЕ-за по делото.Същото е изготвено след
надлежно проучване на пазара и от лице, имащо компетенции в областта на
пазарната оценка на вещи.
Съдът кредитира и писмените доказателства по делото-
справка за съдимост, характеристична справка, справки от оператори за имеи и
разпечатки с разговори, както и медицински документи относно здравословното
състояние на подсъдимия, като надлежно приобщени по реда на чл. 159 от НПК.
По правото:
При така приетите за установени факти, от правна страда,
съдът намери, че подсъдимият е осъществил както от обективна, така и от
субективна страна състава на престъпление по чл. 207 ал.1 от НК, тъй като на
25.06.2013г. в град Асеновград е намерил чужда движима вещ- мобилен телефон
„СамсунгГалаксиНексус“- собственост на свидетелката Й.Е.М., оценен на стойност
490,00 лева и от тази дата в продължение на една седмица, не е съобщил за това
на властта или на собственика й. деянието е осъществено чрез бездействие, при
предписано от НК дължимо действие, дължимо в едноседмичен срок от намиране на
чужда движима вещ, а от субективна страна същото е извършено с пряк умисъл, при
съзнавани общественоопасен характер предвиждане на неговите обществено опасни
последици и тяхното целене. Неговата способност за интелектуален и волеви
момент се определя от категоричното заключение и на трите СПЕ-зи за това, че
същият е могъл да ръководи постъпките си и е разбирал свойството и значението
на извършеното.
По отношение на възраженията на адвокат И. за липса на
умисъл при осъществяване на престъплението, предвид заключението на СПЕ-зи по
делото за липса на възможност у подсъдимия да предвиди последиците от своите
действия, съдът намери същото за неоснователно, по следните съображения:
Не е налице невменяемост на подсъдимия Ю., тъй като
същият не стара нито от постоянно, нито от временно разстройство на съзнанието,
нито пък от умствена недоразвитост, като не е засегнат и волевата му възможност
да ръководи постъпките си, в каквото отношение е заключението и на трите СПЕ-зи
по делото. Фактът, че деецът поради наличие на епилепсия е претърпял промени в
интелектуалните си качества и характерови такива, както и заключението, че
същият не е могъл да съзнава последиците на деянието, не променят извода на
съда за наличие както на вменяемост на извършителя, така и за умишлено
извършване на престъплението по чл. 207 ал.1 от НК.Невъзможността да предвиди
последиците от своите действия е развита от експерта в съдебно заседание като
особеност, която не възпрепятства деецът да разбира свойството и значението на
деянието и да ръководи постъпките си, както и да осъзнава неправомерността на същото,
а се сочи, че се има предвид епилептичната промяна на личността и привитивизма
на самото лице, водещо до липсата на знание за това, че извършеното от него е
престъпление. Липсата на знание за престъпния характер на дадена постъпка не
изключва умисъла за извършване на същата, каквото основание не е болестната
изкривеност на характера и личността на дееца, които не са го възпрепятствали
да съзнава общественоопасните последици и да ги цели.
С оглед на което и съдът го призна за виновен по
предявеното му обвинение за престъпление по чл. 207 ал.1 от НК.
По отношение на наказанието:
Съдът отчете тежкото материално положение на
подсъдимия- безработен, страданието му от епилептично заболяване,
което задължава постоянно медикаментозно лечение, че същият има умствен
дефицит, което е способствало изпълнението на престъплението, чистото му
съдебно минало, добрите му характеристични данни, като смегчаващи отговорността
обстоятелства. Утежняващи такива не се установиха, с оглед на което и при
законовоопределено наказание „глоба“ от 100 до 300 лева, съдът го осъди на
основание чл. 54 ал.1 от НК при наличие единствено на смегчаващи отговорността
обстоятелства на „глоба“ от 100-сто лева, платима в полза на държавата. С този
вид и размер на наказанието, съдът счита, че ще се постигнат целите на
наказанието, визирани в чл. 36 от НК.
По отношение на разноските:
Тъй като подсъдимият бе признат за виновен, на основание
чл. 189 ал.3 от НПК, съдът осъди подсъдимия Ю. да заплати и направените в хода
на производството- съдебна и досъдебна фаза разноски, от които в полза на ОД на МВР- сумата от 125,00 лева- сто двадесет и пет лева, за
първоначална и допълнителна СПЕ и за СОЕ и сумата от 50-петдесет лева, в полза
на РС- Асеновград, за СПЕ-за в съдебната фаза на процеса.
По изложените мотиви, съдът постанови своята присъда.
Районен съдия: