№ 94
гр. Плевен , 19.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и първи април, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Весела Л. Сахатчиева
Членове:Рени М. Спартанска
Красимир И. Петракиев
при участието на секретаря Вергиния Н. Петкова
като разгледа докладваното от Красимир И. Петракиев Въззивно гражданско
дело № 20214400500246 по описа за 2021 година
Производство по чл.258 и следващите от ГПК.
С Решение № 260104/09.02.2021 г., Плевенски районен съд по гр. дело
№ 6557/2020г. по описа на същия съд е изменил на основание чл. 150 от СК
определената с решението по гр. д. № 6934/2016 г. по описа на РС Плевен
издръжка, като осъдил И. Н. И., да заплаща на Н.И. И.а, ЕГН *** чрез нейната
майка и законен представител П. К. Х., месечна издръжка вместо по 105,00
лева - по 200,00 лева, платима до 10-то число на текущия месец, считано от
датата на завеждане на исковата молба – 04.12.2020г., до настъпването на
причини за нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска и осъдил И. Н. И., да заплаща на К.И. И.а,
ЕГН ***, чрез нейната майка и законен представител П. К. Х., месечна
издръжка вместо по 105,00лева - по 200,00 лева, платима до 10-то число на
текущия месец, считано от датата на завеждане на исковата молба –
04.12.2020г., до настъпването на причини за нейното изменяване или
прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.
1
Осъдил на основание чл. 78, ал. 6 от И. Н. И. да заплати по сметка на
ПлРС сумата от 273, 60 лева, представляваща държавна такса върху
увеличения размер на издръжките.
Осъдил на основание чл. 78, ал. 1 от И. Н. И., ДА ЗАПЛАТИ на П. К. Х.,
сумата от 300,00 лева – деловодни разноски за адвокатско възнаграждение.
Постъпила е въззивна жалба от И. Н. И. срещу така постановеното
решение от Плевенски районен съд. В нея се правят оплаквания, че същото е
неправилно и необосновано. Счита, че изводите на съда относно настъпилата
промяна на обстоятелствата и увеличените нужди на децата от издръжка са
правилни, с оглед тяхната възраст, но неправилен е изводът за размера на
същата, която той може да заплаща. Счита размера за завишен, като заявява,
че може да заплаща по 170лв. на дете. Твърди, че съдът не е взел предвид
факта, че е трайно безработен, че майката на децата живее заедно с
родителите си и не заплаща наем, че получава социални помощи за децата,
които следва да се приспаднат от общия размер на издръжката, както и че
реализира доходи значително надхвърлящи неговия. Заявява също, че децата
не посещават извънучилищни курсове, уроци, спортни занимания, които
следва да се заплащат. Също така съдът не е отчел факта, че дъщеря му К.
получава и социална пенсия, която е достатъчна да покрие разходите по
лечението й. Моли да се отмени решението на първата инстанция като се
намали издръжката в размер на 170лв. месечно за всяко от децата.
Срещу така подадената въззивна жалба е постъпил писмен отговор от
П. К. Х., чрез адв.Б. Б.. В него излага становище, че жалбата е неоснователна.
Навежда доводи, че съдът правилно е преценил доходите на страните и
определената издръжка е съобразена с тях. Твърди, че въззивникът е в
трудоспособа възраст и реализира доходи с частна работа, а няма пречка да
започне и редовна работа. Моли Окръжния съд, да потвърди обжалваното
решение, като претендира присъждане на разноски за въззивната инстанция.
Окръжният съд, като прецени доводите, изложени в жалбата и
доказателствата по делото, намира за установено следното от
фактическа страна:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от активно
2
легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е частично основателна.
Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, тъй като не е
постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за
валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по
спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание.
Предметът на настоящето производство обхваща решението само в
обжалваните му части – относно предоставяне на родителските права върху
децата на техния баща и местоживеене в дома му, определения й режим на
лични контакти с децата и размера на издръжката. В останалата част
решението не е обжалвано и е влязло в сила.
Въззивната инстанция приема, че решението в обжалваната част е
допустимо, тъй като са били налице положителните предпоставки и са
липсвали отрицателните за предявяване на исковата молба, а съдът се е
произнесъл именно по исковата молба с която е бил сезиран, поради което
няма произнасяне в повече от поисканото.
Безспорно по делото е и видно от приложените копия от удостоверение
за раждане, родители на децата Н. и К. са страните по делото.
Също така не се спори че с влязло в сила решение №1982/04.12.2016г.
постановено по гр.д.№6934/2016г. на Плевенски районен съд въззивникът
И.И. е осъден за заплаща на всяко от децата месечна издръжка в размер на
105лв., считано от 04.12.2016г.
Не се спори и е видно от представеното копие от служебна бележка от
04.12.2020 г., че детето К. посещава 4-та подготвителна група в детска
градина в с.***.
Безспорно е и видно от представеното копие от служебна бележка от
03.12.2020г. , че детето Н. е записана като ученичка във втори клас за уч.
3
2020/2021 г. в ОУ с.***.
От приложеното копие от решение на ТЕЛК от 04.05.2018г. се
установява, че детето К. страда от хронично заболяване бронхиарна астма,
като от представените копия на Епикризи се установява, че поне два пъти в
годината постъпва за лечение в болнични заведения.
Спорен по делото е въпросът настъпили ли са промени в
обстоятелствата при които е определена издръжката и следва ли същата да
бъде изменена?
Следва да се отбележи, че във въззивната жалба не се оспорват
правните изводи на съда относно настъпилите промени в обстоятелствата при
които е определен предходния размер на издръжката. Настоящият състав
споделя също тези изводи, тъй като и изминало време от близо 5 години от
предходното дело, децата са пораснали, посещават учебни заведения за
съответната възраст, нараснали са нуждите им от храна облекло и учебни
помагала, а с оглед и на епидемичната обстановка в страната е от средства за
провеждане на дистанционно обучение.
Основният спорен въпрос е дали издръжката определена да се заплаща
от бащата е съобразена и с неговите възможности?
От представеното копие от удостоверение изх. № 90/03. 12. 2020г. се
установява, че получаваното от майката П.Х. нетно ТВ е в размер на около
250.00 лева., като работи по трудов договор с 4 часово работно време.
По отношение доходите на въззивника не са представени писмени
доказателства. Същият е заявил в лични обяснения, че е трайно безработен,
но чрез почасова работа при частни лица в животновъдството реализира
доход от около 430лв. месечно. Липсват данни за неговото имотно състояние.
Съгласно чл.143 ал.1 и ал.2 от СК „Всеки родител е длъжен съобразно
своите възможности и материално състояние да осигурява условия на живот,
необходими за развитието на детето. Родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали
могат да се издържат от имуществото си.“
В чл.142 ал.1 и ал.2 от СК е предвидено изрично, че „Размерът на
4
издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на
издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи. Минималната
издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната
работна заплата.“ Към момента на приключване на съдебното дирене и
изготвяне на решението пред настоящата въззивна инстанция МРЗ е
определен с ПМС № 331/26.11.2020 г. в размер на 650лв., т.е минималната
издръжка е в размер на 162.50лв.
Съдът счита, че изводът на РС-Плевен относно необходимия размер от
издръжка на всяко от децата от по 380лв. не е установен. Съобразно данните
на НСИ за дете на техните години, предвид факта, че К. макар и по-малка,
страда от заболяване изискващо ежемесечно лечение и профилактика, което
изравнява потребностите им от издръжка, Окръжният съд приема, че същите
се нуждаят от 340лв. месечно. В това число се включват основните за едно
лице разходи за живот: разходи за храна и безалкохолни напитки, облекло и
обувки, жилище, вода, ел. енергия, горива; жилищно обзавеждане и
поддръжка на дома; здравеопазване и транспорт.
С оглед посочените доходи двамата родители трябва да участват по
равно в издръжката на всяко едно от двете си деца. Вярно е, че майката е
натоварена с преките грижи по отглеждането и възпитанието на децата, но
тук се отчита, че тя реализира постоянни доходи, макар и в минимален
размер, От друга страна, тя получава детските добавки и социалната пенсия
на детето К.. Съгласно постановките на ППВС № 5/ 1981 г. получаваната
помощ следва да се включи в доходите на родителя, който се грижи за детето,
и да се съобрази при определяне на издръжката.
Извън направеното устно признание за реализиране на доход от 430лв.
по делото са налице само данни /от устния социален доклад/, че бащата е
безработен. Този факт е достатъчен да се определи и издръжка към
минималния размер, предвиден в закона. Дори и да се приеме реализирането
на заявения от него доход от 430лв. при определянето на издръжка на двете
деца от по 200лв би означавало същия да остане изцяло без средства за
собственото си съществуване.
Ето защо Окръжният съд счита, че от необходимата за всяко от децата
издръжка следва бащата да заплаща сумата от 170лв., тъй като това е
5
възможната към този момент максимална сума за него.
По изложените съображения решението следва да бъде отменено в
частта, в която исковата претенция по чл. 150 СК е уважена за разликата над
170 лв. до присъдените 200 лв., в която следва да се отхвърли. Също така
следва да се отмени и в частта за държавната такса за разликата над
дължимите 187.20лв. до присъдените 273,60лв.В останалата обжалвана част
решението следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.
Съдът, на основание чл. 271 и чл. 280, ал. 3 от ГПК
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260104/09.02.2021 г., Плевенски районен съд по
гр. дело № 6557/2020г. по описа на същия съд, в частта, в която на основание
чл. 150 от СК е изменен размера на издръжката по гр. д. № 6934/2016 г. по
описа на РС Плевен издръжка, дължима от бащата И. Н. И. ЕГН **********,
за детето Н.И. И.а, ЕГН *** чрез нейната майка и законен представител П. К.
Х., и за детето К.И. И.а, ЕГН ***, чрез нейната майка и законен представител
П. К. Х., чрез увеличаването й, за разликата над 170 лв. до 200 лв., считано от
датата на предявяване на исковата молба – 04.12.2020г., до настъпването на
причини за нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска, и в частта на определената държавна такса, за
разликата над дължимите 187.20лв. до присъдените 273,60лв., като вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения на основание чл. 150 СК вр. чл. 142, ал. 1 СК
иск от П. К. Х., като майка и законен представител на Н.И. И.а, ЕГН *** и
К.И. И.а, ЕГН ***, за увеличаване на издръжката на всяко от децата по гр. д.
№ 6934/2016 г. по описа на РС Плевен за разликата над 170 лв. до 200 лв.,
считано от датата на предявяване на исковата молба – 04.12.2020г., до
настъпването на причини за нейното изменяване или прекратяване, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7