Решение по дело №2335/2014 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ …………/25.10.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

 

               ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, XXXIX - ти състав състав, в публично съдебно заседание проведено на тридесети септември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:                                          

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Христина Колева

 

при секретаря Д.Д., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 2335 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

               Производството е за делба на недвижим имот във фаза по извършването й.

               С влязло в сила решение, постановено по настоящото дело е допусната съдебна делба на недвижим имот, представляващ АПАРТАМЕНТ № *, представляващ самостоятелен обект с идентификатор № *имот с идентификатор *, с площ от *,* квадратни метра, състоящ се от коридор, дневен тракт, две спални, баня-тоалет и два балкона, ведно с прилежащата Изба №6 с площ от 4,94 квадратни метра, както и 5,7616 % от общита части на сградата, с административен адрес град В., община В., област Варненска, улица „Я.П." №*, при граници на самостоятелния обект на същият етаж №*.1.3,№*.1.5,под обекта №*.1.13, над обекта №*.1.8., между съсобствениците и при квоти в съсобствеността, както следва: 1/2 ид. части за Х.С.Н., ЕГН: **********; 1/4 ид. части за Г.Х.Р., ЕГН: ********** и 1/4 ид. части за П.Х.Р., ЕГН: **********, като съсобствеността между страните е възникнала на основание наследяване на Р. Г.К., б.ж. на гр.В., починала на 07.05.2012 г., както и възмездна сделка - договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт №*, том IV, регистрационен №*, дело №* от * година на нотариус Т.М., на основание чл. 34, ал. 1 ЗС.

               Със същото решение, съдът на основание чл. 344, ал. 2 ГПК е осъдил Х.С.Н., ЕГН **********,  с адрес: *** да заплаща на Г.Х.Р., ЕГН: **********, с адрес: *** и П.Х.Р., ЕГН: **********,  с адрес: ***  сумата от по 81.25 лева /осемдесет и един лева и 0.25 ст./ месечно, представляваща дължима сума срещу ползването на общата вещ от Х.С.Н., в периода от влизане в сила на решението, имащо характер на определение в тази част до окончателното извършване на делбата, като е отхвърлил иска за разликата от 81.25 лева до пълния предявен размер от 400.00 лева месечно.

               І. ПО ПРЕКРАТЯВАНЕ НА СЪСОБСТВЕНОСТТА

С оглед изследване на въпроса за реалната поделяемост и действителната пазарна цена на допуснатия до делба недвижим имот, по делото са ангажирани специални знания посредством проведената СТЕ, заключението на вещото лице Р.П., по която установява, че делбеният имот е реално неподеляем на три дяла, съобразно правата на всеки от съделителите в общността. Действителната пазарна стойност на имота, определена съгласно чл. 349, ал. 4, пр. ІІ ГПК, възлиза на 91 400 лева. Заключението на вещото лице е кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено.

В срока по чл. 349, ал. 4, пр. І ГПК ответникът Х.С.Н. е направил искане за възлагане на неподеляемо жилище с правно основание чл. 349, ал. 2 ГПК.

За да бъде извършена делбата чрез възлагане на имота по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК е необходимо същия да е жилищен по своето предназначение, да отговаря на изискванията на ЗУТ за самостоятелно жилище, да е реално неподеляем и съсобствеността върху него да е възникнала по наследяване. Недопустимо е извършване на делбата чрез възлагане на имота по този ред, когато съсобствеността, която следва да бъде прекратена в делбеното производство, е смесена (напр. наследяване и прекратена съпружеска имуществена общност - в този смисъл т.8 от ТР № 1 от 19.05.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1/2004 г., ОСГК).

В разглеждания случай съсобствеността върху имота се поражда от различни юридически факти – от наследяване и възмездна сделка.

В случая не се установява да са налице, не само предпоставките по чл.349, ал.2 ГПК за възлагане на имота в дял на съделителя Н., а не се установява изобщо законова възможност за възлагане на делбения имот на една от страните, тъй като регламентираната по чл. 349, ал.2 ГПК възможност за възлагане е относима единствено към съсобственост по отношение на неподеляем имот, съставляващ жилище, възникнала в резултат на наследяване, каквото в процесния случай безспорно не е налице.

Не са налице и предпоставките по чл.349, ал.1 ГПК – неподеляемия имот да е жилище, което е било СИО, прекратена с развод, и бившия съпруг, на когото са предоставени родителските права по отношение на децата от брака, да няма собствено жилище. В случая имотът е неподеляемо жилище, което обаче не е било семейна имуществена общност, прекратена с развод. Доколкото страните не са имали сключен граждански брак, няма как придобитото от двамата имущество, макар и по време на съвместното им съжителство, да представлява семейна имуществена общност по смисъла на чл.21 СК. Само в изрично посочени хипотези законът дава равни права на съпрузите и лицата, които са във фактическо съпружеско съжителство /например чл.166, ал.1, т.2 ГПК – за правото да отказ от свидетелстване/, като характера на имуществото, придобито по време на фактическото съпружеско съжителство, не попада в тази хипотези. Доколкото в нотариалният акт не е посочено при какви квоти двамата купувачи придобиват собствеността върху недвижимия имот, следва да се приеме, че двамата купувачи са придобили по 1/2 ид.ч. от процесния недвижим имот в обикновена съсобственост. Ето защо предявената претенция за възлагане на допуснатия до делба недвижим имот следва да се отхвърли като неоснователна.

Обстоятелството, че имотът е неподеляем е видно от заключението на вещото лице по назначената техническа експертиза.

Предвид неподеляемостта на процесния имот, невъзможно е и осигуряването на дял в натура на съделителите и ликвидирането на съсобствеността по реда на чл. 353 ГПК. Поради това и по аргумент от чл. 348 ГПК, делбата на имота следва да се извърши чрез изнасянето му на публична продан.

Изнасянето на имота на публична продан по реда на чл. 348 ГПК, не лишава съсобствениците, вкл. и неоснователно претендиращия възлагане Х.Н., от възможността да изкупят делбения имот при условията на чл.505, ал.2 ГПК, съгласно разпоредбата на чл. 354 ГПК.

На основание чл. 355, пр. І ГПК вр. чл. 8, пр. І от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съобразно квотите им в съсобствеността и стойността на имота, съделителите следва да бъдат осъдени да заплатят поотделно държавна такса в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС. Съделителят Х.С.Н. следва да бъде осъден да заплати сумата в размер на 1828 лева, а всеки един от останалите съделители следва да бъде осъден да заплати сумата от 914 лева.

ІІ. ПО ПРЕТЕНЦИИТЕ ПО СМЕТКИ

В срока по чл. 346 ГПК, съдът е сезиран с претенцията на Г.Х.Р. и П.Х.Р. с правно основание чл.31, ал.2 ЗС за осъждане на съделителя Х.С.Н. да им заплати обезщетения за еднолично ползване на делбения имот, считано от месец февруари 2014 г. до датата на влизане в сила на Решението по допускане на делбата – 11.12.2015 г., в размер на 81.25 лв. /осемдесет и един лева и двадесет и пет стотинки/ месечно за Г.Х.Р. и 81.25 лв. /осемдесет и един лева и двадесет и пет стотинки/ месечно за П.Х.Р., или обща стойност в размер на 1950.00  лв. по отношение на всеки от тях.

Ответникът, оспорва претенцията по сметки по основание и размер.

От фактическа страна съдът приема следното:

Вещото лице по допуснатата СОЕ дава заключение относно средния месечен наем за апартамент № * - необзаведен в размер на 325 лева.

С протоколно определение от 25.03.2016г., съдът на основание чл.146, ал.1, т.3 ГПК е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните, че в периода от м.февруари 2014 г. до 11.12.2015 г. имотът се е ползвал еднолично от ответника Х.С.Н..

На лист 218 от том I е приложена покана от 20.06.2014г. от Г.Р. и П.Р., получена от ответника от Х.Н. най - късно на 25.06.2014г. /л.219/. Със същата Н. е поканен да им заплаща обезщетение за лишаване от ползване на имота в общ размер на 800 лева.

Така изложената фактическа установеност обуславя следните правни изводи:

Обезщетението за ползване на съсобствен имот има компенсаторна функция спрямо останалите съсобственици и е изискуемо от деня на писменото му поискване. Едва след осъществяване на посочените релевантни факти – еднолично ползване на имота от съсобственика, адресат на волеизявлението на съсобственика - ищец, че желае да се ползва от правомощията си на собственик, едноличното ползване на общата вещ може да се квалифицира като неправомерно. Поради това и от този момент нататък ограничението, наложено на другия съсобственик в упражняването на правото му на собственост, следва да се компенсира.

Съгласно дадените с ТР № 7/2012г. на ВКС, ОСГК разяснения, лично ползване по смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС е всяко поведение на съсобственик, което възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ, съобразно правата им, без да се събират добиви и граждански плодове. В конкретния случай не е спорно, че в периода м.февруари 2014 г. до 11.12.2015 г. имотът се е ползвал еднолично от ответника Х.С.Н..

Г. и П. са отправили писмена покана до съсобственика, обективираща искането им за заплащане на обезщетение за едноличното ползване на общия имот, достигнала до знанието на ответника най-късно на 25.06.2014г., видно от отговора му във връзка с отправената до него покана. По делото липсват данни ползващият съсобственик в отговор на отправената му покана да е предоставил ползването на общата вещ в съответствие с правата на съсобствениците – ищци и последните да са отказали предложеното им ползване /Решение № 676/13.01.2010г. по гр.д. № 2179/2008г. ІІ ГО на ВКС/. Ето защо от момента на получаване на поканата, ползващият съсобственик дължи на неползващия обезщетение за ползването на неговата идеална част от общата вещ в размер на средномесечния пазарен наем.

Фактът, че един от съсобствениците ползва цялата вещ, сам по себе си дава правото на другия съсобственик да претендира заплащане на обезщетение от деня на писменото поискване, тъй като е лишен от възможността да извлича ползите от вещта по причина действията на другия съсобственик /ползващия вещта/. Неползващият вещта не е длъжен да изяви желание за лично ползване, за да може да претендира обезщетението, тъй като причина за разместването на блага в имуществените сфери на съсобствениците е осъщественото само от един от тях ползване на цялата съсобствена вещ, а не липсата на изразена воля от неползващия вещта да ползва вещта според правата си. Разпоредбата на чл.31, ал.2 ЗС обвързва задължението за заплащане на обезщетение пряко с осъществяваното само от единия съсобственик ползване на цялата вещ. Достатъчно е неползващия съсобственик да отправи писмена покана за заплащане на обезщетение, за да възникне отговорността на ползващия вещта съсобственик.

Ето защо съдът счита, че е ирелевантно по делото обстоятелството дали и кога ответникът е предоставил на ищците, за да ползват част от жилището, тъй като с оглед разположението на жилището и очевидно влошените отношения между съсобствениците, съвместно ползване е невъзможно. Естеството на процесното жилище не позволява ползване на общата вещ от всички съсобственици, съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на другите съсобственици.

Доколкото по делото е установено, че общият имот се ползва понастоящем от ответника Х.Н., то в полза на неползващите ищци следва да се присъдят суми срещу ползването. Установеният актуален размер на средномесечния пазарен наем за ползването на общото жилище е 325 лв. Съразмерно с дела на съсобствениците ищци в общността, дължимите месечни суми са в размер на по 81.25 лева за всеки.

 При тези фактически и правни изводи съдебният състав приема, че са налице материалноправните предпоставки на претенцията по чл. 31, ал. 2 ЗС, която се явява частично основателна. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищците сумата от по 1423.17лв., представляваща обезщетение за периода от 25.06.2014г. до 11.12.2015 г., като за разликата до пълния предявен размер от 1950 лв. и за периода на претенцията от 01.02.2014г. до 25.06.2014г., като неоснователна следва да се отхвърли.

На основание чл. 355, пр. ІІ ГПК и чл. 1 от Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС държавна такса върху уважената част на предявените искове по чл. 31, ал. 2 ЗС в общ размер на 113.85  лв., а ищците следва да бъдат осъдени да заплатят по сметка на ВСС държавна такса върху отхвърлената част на предявените от тях искове по чл. 31, ал. 2 ЗС в размер на 21.07 лв. всеки.

Съдът е приел за съвместно разглеждане в рамките на делбеното производство предявените от ответника Х.С.Н. претенции с правно основание 59 ЗЗД и чл.30, ал.3 ЗС за осъждане на всеки един от съделителите Г.Х.Р. и П.Х.Р. да заплати сумата в размер на 21819.01 евро /двадесет и една хиляди осемстотин и деветнадесет евро и 0.01 евроцента/, съставляваща една четвърт от изплатен в периода м.12.2006г. – м. 02.2016г. от Х.С.Н. кредит по Договор за банков кредит №**/**/* от * г., за заплащане от страна на Г.Х.Р. и П.Х.Р. на сумата в размер от по 4000 лв. /четири хиляди лева/, съставляваща една четвърт част от стойността на подобренията /индивидуализирани в молба от 29.02.2016г./, извършени в процесния имот от ответника в периода: месец 12.2006 г.- месец 04.2007 г. включително, като и за заплащане на сумата от по 172 лв. /сто седемдесет и два лева/, представляваща една четвърт от заплатените данъци за имота за времето от 2007 г. до 2012 г. вкл..

Ответниците, оспорвават претенциите по сметки по основание и размер.

От фактическа страна съдът приема следното:

От представения с исковата молба НА за покупко-продажба на недвижим имот от *г. е видно, че съделителят Н. и наследодателката на Г.Р. и П.Р. са купили делбения недвижим имот от Стройбилд ООД за сумата от 23 980 евро, като в нотариалния акт е изрично посочено, че сумата в размер на 2398 евро е напълно изплатена на продавача, а сумата 21 582 евро ще бъде изплатена след вписване на акта, със заемни средства от Булбанк АД по Договор за кредит № **/**/* от *г..

Представен е НА за учредяване на договорна ипотека върху апартамента в полза на Булбанк АД, обезпечаваща задължение на кредитополучателя Н. в размер на 45 418 евро за СМР.

 Представен е договор за извършване на ремонтно – строителни работи /л.41 том I/, сключен на 10.10.2006г. между Х.Н. и Стройбилд ООД, с предмет - извършване на довършителни строително ремонтни работи по ап.4. Договореното възнаграждение е в размер на 50 520 евро. В т.9 от договора е уговорено, че сумата от 45 468 евро ще бъде заплатена от възложителя със средства по договор за кредит от Булбанк АД.

Представена е разписка от 13.11.2006г. /л.44 том I/ за получени суми в размер на 45 417.57 евро, заплатени по договор за СМР от Х.Н. на Стройбилд ООД.

На л.45 том I е представен договор за банков кредит от *г., със страни Булбанк АД кредитодател и Х.Н. кредитополучател, и Р. К. солидарен длъжник, с размер на кредита 67 000 евро. Посочената цел е покупка на недвижим имот и СМР. Срокът за погасяване на заема е 20.11.2018г. Кредитът е обезпечен със законна ипотека за сумата 21 582 евро, договорна за сумата 45 418 евро и залог върху трудовото възнаграждение на кредитополучателя. Сумата в размер на 21 582 евро е преведена по сметка на продавача, а сумата в размер на 45 418 евро ще бъде изтеглена на каса за СМР на закупения имот.

Представен е Анекс №1/20.08.2009г. към договора за кредит от *г., за частично погасяване на главницата с 8600 евро, като след частичното погасяване главницата възлиза на 47 473.01 евро с падеж 20.01.2017г. /л.48 том I/

На л.49 том I е приложен Договор за залог върху парични средства /трудово възнаграждение/ № 391/05201/0253 от *г., сключен между Булбанк АД и Х.Н., обезпечаващ кредит в размер на 67 000 евро.

Представено е Разпореждане № **********/01.03.2011г. на ТП на НОИ В. за отпусната, считано от 11.08.2010г. пенсия за инвалидност поради общо заболяване 100% на Р. Г.К. в общ размер на 170.62 лева месечно. /л.55 том I/

На л.58-85 том I са приложени извлечения за наличности и движения по банкови сметки с титуляр Х.Н. в периода 2008-2013г..

На л.139-146 том I са приложени вносни бележки с посочено основание вноска по кредит в размер 675 – 700 лева.

 Видно от приложения на л.151 том I Нотариален акт, през 2003г. Р. К. и двамата съделители са се разпоредели с недвижим имот в гр. П. за сумата от 4000 лева.

Представени са доказателства за реализирани доходи от П.Р. в периода 2008-2012г. /л.171-201 том I/

Представен е предварителен договор за покупко - продажба на делбения имот, сключен между Стройбилд и Х.Н.. /л.214 том I/.

Съделителят Н. е представил приходни квитанции за заплатени в периода 2007-2012г. данък недвижими имоти и такса битови отпадъци. /л. 280-283 том II/

Видно от приложените на л.310-311 том II пълномощни, на * и 16.05.2008г. Х.Н. е упълномощил Р. К. да тегли, внася и нарежда неограниченно суми по посочените две банкови сметки в банка Булбанк АД.

От заключението по допуснатата СТЕ за оценка на твърдяните подобрения и увеличената стойност на имота вследствие направата им, се установява, че общата стойност на извършените подобрения в периода м.12.2006-04.2007г. възлиза на 10 700 лева. В.л. Т. определя размер на увеличението на стойността на имота вследствие на извършените подобрения 19 365 лева. /л.362-370 том II/

В представеното допълнително заключение вещото лице определя, че след приспадане на СМР, които не се извършват обичайно при предаване на обекти, стойността на подобренията възлиза на 9 350 лева, а увеличената стойност на имота е 17 260 лева.

От заключението по допуснатата ССчЕ на в.л. М. С. се установява, че за периода м.12.2006г. до м.02.2016г. размерът на сумите внесени за погасяване на кредита, отпуснат по договор за банков кредит № **/**/*/*г. е общо 83124.18 евро. В периода 01.2007-03.2012г., Р. К., в качеството й на пълномощник е изтеглила от сметките на Х.Н. в Първа инвестиционна банка 106 100 щатски доллара. Г.Р., в качеството на пълномощник е изтеглил общо 10 960 щатски долара в периода 05.2012-11.2012г. Вещото лице уточнява, че сумите са теглени на каса. Вноските по кредита също са правени на каса. След смъртта на К. са погасени 29 464.24 евро общо .

В полза на Х.Н. са събрани гласни доказателства, за доказване претенциите му по сметки.

Св. Д. заявява, че се е запознал с Х. и Р. по повод покупката на жилището от „Стройбилд”. Първо се запознал с Х., а по-късно и с Р.. Х. му обяснил, че няма възможност да плати апартамента в брой и ще трябва да тегли кредит. На срещите, които се провеждали във връзка с покупката идвал само Х.. Апартаментите, които продавали били на гипсокартон и подова замазка. Клиентите сами си ги довършвали. Х. се е консултирал с него за довършителните работи. Монтирали климатик, за който платил Х.. От разговорите, които е провеждал с Р. знае, че чакали винаги Х. да се прибере, за да правят определени покупки независимо, че тя имала пълномощно да тегли от сметката му. Знае, че Х. издържал семейството.

Св. Д.Ц. установява, че от края на 2012 г. започнали да се срещат с Х.. Х. давал пари на Г., за да плаща кредита за жилището. След това и предоставил пълномощно, за да внася тя вноските.

В полза на ответниците по претенциите по сметки също са събрани гласни доказателства за доказване съвместното участие на страните при извършване на подобренията, твърдяни от ищеца по претенции по сметки, включително и за установяване на отношенията между страните, във връзка с придобиване на недвижимия имот.

Св. Т.П. /баба на Г. и П. по майчина линия/ в показанията си установява, че Х. и Р. заживели заедно като семейство от 1997г. в жилището на Р. в П.. През 2000-та година  се преместили във В.. Първо живеели на квартира. Р. била добра шивачка и имала ателие в П.. Като се преместили във В. продължавала да работи. От 1997 г. до 2005 г.-2006 г. Х. не работел и Р. издържала семейството. Пред 2005 г.-2006г. решили да купят жилище. Семейството на Р. помогнало за закупуването му. Продали ниви и им дали пари. Р. си продала апартамента в П.. Парите не стигнали и затова теглили кредит. През 2006г. Х. започнал работа кано механик на кораб. Когато отсъствал, Р. се грижила за семейството, вкл. и за довършителните работи по апартамента. До смъртта на Р. са живеели като семейство.

Св. М.К. заявява, че познава страните. През 1997г. се запознала с Р.. С Х. заживели заедно през 1998г. в апартамента на Р. в П.. При тях живеели и децата на Р.. Р. имала шивашко ателие. Х. работел само в петък и събота, в нощно заведение, като дисководещ. През този период Р. издържала семейството. През 2000 г. се преместили във В.. Р. продължавала да шие в къщи. Били много хубаво, сплотено, здраво семейство. С продажната цена, която взели от апартамента в П., довършили новото жилище. Св. твърди, че апартамента в П. е продаден след 2006г. за сумата 15-16 000 лв. През 2004г. продали ниви, за които получили 10 000 лева. Вложили средствата в ремонта на апартамента във В..

Така изложената фактическа установеност обуславя следните правни изводи:

По претенцията на Х.Н. против Г.Р. и П.Р. за заплащане на сумата от по 21 819.01 евро, представляваща 1/4 от сумата, изплатена по договор за кредит от *г. в Уникредит Булбанк само от ищеца за периода м.12.2006г. – 02.2016г. /молба от 12.02.2016г. и уточняваща молба от 29.02.2016г., л. 292 от том II/

Съдът счита, че предявената претенция е частично основателна.

Фактическото съпружеско съжителство се определя като неформална трайна интимна, духовна и материална връзка между мъж и жена. Именно поради неформалния характер на тази връзка, по аргумент за противното от чл.20, ал.1 ЗЛС, чл.2 СК от 1968 г отм. , чл.6, ал.1 СК от 1985 г отм. и чл.4, ал.1 СК от 2009 г., същата няма действието на гражданския брак и се свързва с правни последици само когато изрична законова норма му придава такива. По тази причина в случаите на фактическо съжителство на съпружески начала не намират приложение разпоредбите, уреждащи имуществените отношения между съпрузите, включително тези, регламентиращи общност на правата (само върху вещи – при действието на Семейния кодекс от 2009 г. и Семейния кодекс от 1968 г., а при действието на Семейния кодекс от 1985 г. – върху вещи и върху парични влогове) придобити по време на брака. Ето защо при лицата, които живеят съвместно без да са сключили брак, доходите и разходите следва да се разглеждат индивидуално. Във връзка с разпределението на доказателствената тежест при установяване принадлежността на средствата, с които едно от съжителстващите лица е финансирало разходи за извършването на подобрения в съсобствен имот, следва да се прилага принципното правило на чл.154 ГПК, съгласно което всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава исканията или възраженията си. Оттук следва, че всяка страна носи доказателствена тежест за фактите, от които извлича изгодни за себе си правни последици. В отношенията между съжителстващите лица не намират приложение разместващите доказателствената тежест презумпции, съставляващи част от регламентацията на имуществените отношения между съпрузите. Законодателят установява презумпции по изключение, а прилагането на тази за съвместен принос спрямо лица, които фактическо съжителстват на съпружески начала, е несъответна на отношенията между тях. Ето защо и като се изхожда от обичайното житейско правило, че лицата извършват плащания със средства, които са лично притежание, тежестта да докаже нещо различно е за лицето, което е възразило, че плащането не е извършено със средства, които са собственост на извършилия това действие. В този см. Решение № 65/18.05.2015г. по гр.д. № 7088/14г. на ВКС, ГК, II г.о., постановено в производство по чл.290 ГПК.

Вещото лице по допуснатата ССчЕ дава заключение, че в периода м.12.2006г. – м.12.02.2016г. внесените суми по договора за кредит са в общ размер на 82 451.89 евро. Р. К. е теглила суми от сметки в Първа инвестиционна банка с титуляр Х.Н., а след смъртта й суми са теглени от Г.Р.. И двамата са внасяли суми по банковата сметка, водена в УниКредит Булбанк с титуляр Х.Н., по която е обслужван кредита. Общо изтеглените суми от Р. К. за периода м.01.2007г. до м.03.2012г. са 106 100 щатски долара, а от Г.Р. в периода м.05.2012-м.11.2012г. 10 960 щатски долара.

Съдът приема, че вноските по кредита са заплащани със средства на Н., получени от трудовото му правоотношение. Няма данни платените от Р. вноски да са били с общи пари на домакинството, поради което Н. е заплатил с негови лични средства сумата от EUR 82 451.89.

Не се установиха твърденията на ответниците, че Р. е разполагала с толкова средства, за да внесе сумите. Не се установи и да са заети от нея от друго лице или получени възмездено или безвъзмездно. По делото се събраха доказателства, че при внасянето на сумите Р., а след това Г. са действали като пълномощници на Н.. Не се установи също, че П. е предоставяла средства за погасяване на кредита. С оглед, това съдът приема, че неоснователно ответниците са се обогатили за сметка на ищеца Н. със сумите от EUR 20 612.97. За разликата над този размер до предявения от 21 819.01 евро /1206.04/ претенциите подлежат на отхвърляне като неоснователни.

Съгласно чл.55, ал.2 ЗЗД, не може да иска връщане на даденото онзи, който съзнателно е изпълнил свой нравствен дълг. Това е така, защото съзнателното изпълнение на нравствен дълг, представлява в случая основание на което е извършено разместването на блага. В настоящия случай, ответниците не доказаха твърдението си, че ищецът е изпълнил свой нравствен дълг към тях или съответно към майка им, с изплащането на кредита. Наличието на близки отношения между ищеца и ответниците, както и съвместното съжителство на ищеца и майката на ответниците не обуславят изпълнение на нравствен дълг от страна на ищеца при заплащането на вноските по кредита.

По възраженията за давност на ответниците, с оглед основателност на исковете за сумите от по 20 612.97 евро.

Като погасени по давност са сумите платени преди 12.02.2011г. в общ размер на 43 540.78 евро. Поради основателност на възражението, всеки един от ответниците следва да бъде осъден да заплати на Н. сумата 9 727.77 евро, представляваща ¼ от сумите платени в периода 18.02.2011г. – 22.01.2016г. вкл. по договора за кредит от *г..

На основание чл. 355, пр. ІІ ГПК и чл. 1 от Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС държавна такса върху уважената част на предявените искове по чл. 59 ЗЗД в размер на 761.03  лв. всеки, а ищецът следва да бъде осъден да заплати държавна такса върху отхвърлената част на предявените от него искове по чл. 59 ЗЗД в общ размер на 1891.87 лв..

По претенцията за заплащане на стойността на подобренията, извършени в процесния имот от Н. в периода: месец 12.2006 г.- месец 04.2007 г..

Не е спорно между страните, че тези подобрения са извършени по съгласие на съделителите.  

Предявената от Н. при условията на чл.346 ГПК претенция по сметки за присъждане на стойността на извършени от него подобрения в съсобствения между страните имот, намира своето правно основание в разпоредбата на чл.30, ал.3 ЗС, доколкото в случая нито се твърди, нито се установява направените от него разноски да са извършени в качеството му на владелец в хипотезата, разяснена с т.І.5. от ППВС № 6/1974 г. Събраните по делото доказателства (писмените доказателства, показанията на разпитаните свидетели и експертното заключение на в.л. Т.) установяват извършването на описаните в молбата по чл.346 ГПК подобрения, както и стойността на разходите за направата им (10 700 лв.) и сумата, с която те водят до увеличение на стойността на обекта (19 365 лв.). Съгласно т.ІІ.8. от ППВС № 6/1974г. само движимостите, отделянето на които не води до съществено изменение на имота, не съставляват подобрение, какъвто настоящият случай не е.

На следващо място се поставя въпросът за принадлежността на средствата, с които са финансирани полезните разноски. Писмените доказателства и свидетелските показания на Д. безпротиворечиво установяват извършването на плащанията по възложените строителни и монтажни работи от страна на Н.. Предвид липсата на доказателства, които да установяват, че плащанията са извършени със средства, които не са лично притежание на Н., се налага извода, че всички изразходвани за ремонта и обзавеждането на жилището суми са заплатени с негови средства. Противното не се установява от показанията на свидетелите на ответниците, доколкото същите нямат лични възприятия досежно начина на заплащане на разходите и по същество възпроизвеждат направени пред тях изявления от Р., които не се подкрепят от останалите събрани по делото доказателства / НА от 2003г., находящ се на л.151 том I/. Изложеното сочи, че е настъпило неоснователно разместване на имуществени блага, което следва да бъде отстранено при условията на чл.30, ал.3 ЗС. Съдът кредитира заключението по първоначалната СТЕ. Извършените подобрения са в общ размер на 10 700 лева /заключението по СТЕ на в.л. Т./, като средствата за подобренията са били предоставени от съделителя Н..

Предвид квотите на останалите съделители, всеки от тях следва да участва в тези подобрения със сумата 2675 лева. За разликата до претендираните размери от 4000 лева, претенциите следва да се отхвърлят като неоснователни.

С оглед частичното установяване на вземанията за подобрения, съдът дължи произнасяне по направените от съделителителите Г. и П. възражения за изтекла погасителна давност.

Възражението е основателно. Претенцията по сметки има облигационен характер, като исканията се погасяват по давност на общо основание, съгласно чл.110 ЗЗД. Погасителната давност е петгодишна и тя започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. В случая няма данни съделителят Н. да е упражнявал самостоятелно владение, а е бил държател на частите на другия. Изискуемостта настъпва в момента на извършване на подобренията – когато са били направени разходите за тях. Това е началният момент на погасителната давност. Тъй като подобренията са извършени 2006-2007 г., погасителната давност е започнала да тече от м.12.2006 г. и е изтекла м.12.2011 г. Искът за делба е бил предявен на 20.02.2014г., претенцията по сметки на 12.02.2016г., поради което същите като неоснователни и погасени по давност следва да се отхвърлят изцяло в претендирания размер от по 4000 лева. 

            На основание чл. 355, пр. ІІ ГПК и чл. 1 от Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС държавна такса върху върху отхвърлената част на предявените от него искове по чл. 30, ал.3 ЗЗД в общ размер на 320 лв..

По претенцията на Х.Н. за заплащане на сумите от по 172 лв., представляваща 1/4 от заплатените данъци за имота за времето от 2007 г. до 2012 г.

Съдът счете, че тази претенция намира правно основание именно в нормата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД, защото със същата ответникът поддържа, че въпреки, че не е задължен по закон, е платили със съгласието на  Р. К., задълженията й от общо 344 лева за дължими от нея данъци и такси битови отпадъци за процесния апартамент, от който общ факт тя се е обогатила с тази сума за негова сметка без основание (в този смисъл т. 1 от ППВС № 1/1979 г.).

 В подкрепа на претенцията са представени приходни квитанции за платени в периода от 2007-2012 г. данъци и такси битови отпадъци за апартамента, които ответниците са оспорили единствено с твърдението, че е изпълнил нравствен дълг, което възражение съдът намери за неоснователно. Доколкото тези квитанции са представени по делото от Н., следва да се приеме, че именно той е платили с тях посочените в същите данъци и такси за отразения в тях съсобственик на апартамента за посочената в тях текуща година от исковия период. А доколкото всеки от съсобствениците на един имот дължи съгласно чл. 12 ЗМДТ съответна на идеалната си част от него - част от дължимите се за текущата година данък и такса битови отпадъци за същия имот, поради което от момента на плащането и на неговата част от тях от друг съсобственик, възниква и става изискуемо и вземането му срещу и задължението на първия по чл. 59, ал. 1 ЗЗД да му върне платеното.

По възраженията на ответниците за погасяване по давност на претенциите.

Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността по чл. 110 ЗЗД за погасяването им, е изтекла за платените преди 12.02.2011г. суми, преди Н. да предяви по делото на 12.02.2016 г. претенцията си по сметки по чл. 59, ал. 1 ЗЗД за връщането им.

Възраженията на ответниците по чл. 120 ЗЗД са частично основателни. Платените на 04.06.2009г.; 20.05.2008г. и 13.08.2007г. суми са погасени по давност. Ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят сумите от по 60.32 лева, представляващи платени на 18.02.2011г. 40.18 лв. - задължения за 2010г.; на 12.10.2011г. 40.32 лв. – задължения за 2011г. и на 18.10.2012 и 40.14 лв. - задължения за 2012г..

На основание чл. 355, пр. ІІ ГПК и чл. 1 от Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС държавна такса върху уважената част на предявените искове по чл. 59 ЗЗД в размер на 17.53  лв. всеки, а ищецът следва да бъде осъден да заплати държавна такса върху отхвърлената част на предявените от него искове по чл. 59 ЗЗД в общ размер на 64.93 лв.

С оглед изхода на делото по предявените от страните претенции по реда на чл.346 ГПК и представените доказателства за действително извършени разноски, Х.Н. следва да заплати на Г.Р. 837.28 лв., а на П.Р. 738.60 лв.. Г.Р. и П.Р. следва да заплатят на Х.Н. по 112.54 лв. всеки.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд

 

Р Е Ш И:

                                              

ОТХВЪРЛЯ възлагателната претенция, с правно основание чл. 349, ал.2 ГПК, на съделителя Х.С.Н., ЕГН **********,  с адрес: ***, като неоснователна.

ПОСТАНОВЯВА ДА БЪДЕ ИЗНЕСЕН НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН следния недвижим имот: АПАРТАМЕНТ № *, представляващ самостоятелен обект с идентификатор № *имот с идентификатор *, с площ от *,* квадратни метра, състоящ се от коридор, дневен тракт, две спални, баня-тоалет и два балкона, ведно с прилежащата Изба №6 с площ от 4,94 квадратни метра, както и 5,7616 % от общита части на сградата, с административен адрес град В., община В., област Варненска, улица „Я.П." №*, при граници на самостоятелния обект: на същият етаж №*.1.3,№*.1.5, под обекта №*.1.13, над обекта №*.1.8., на стойност 91 400 лева /деветдесет и една хиляди и четиристотин лева/, при начална цена, определена от съдебния изпълнител, като получената при продажбата сума се разпредели между съделителите съобразно техните квоти, а именно: 1/2 ид. части от правото на собственост за Х.С.Н., ЕГН: **********, 1/4 ид. части от правото на собственост за Г.Х.Р., ЕГН: ********** и 1/4 ид. части от правото на собственост за П.Х.Р., ЕГН: **********, на основание чл. 348 ГПК.   

ОСЪЖДА Х.С.Н., ЕГН **********,  с адрес: ***  ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС сумата 1828 лева /хиляда осемстотин двадесет и осем/, представляваща държавна такса по иска за делба, на основание чл.355 ГПК вр. чл. 8 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

ОСЪЖДА Г.Х.Р., ЕГН: **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС сумата 914 лева /деветстотин и четиринадесет лева/, представляваща държавна такса по иска за делба, на основание чл.355 ГПК вр. чл. 8 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

ОСЪЖДА П.Х.Р., ЕГН: **********,  с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС сумата 914 лева /деветстотин и четиринадесет лева/, представляваща държавна такса по иска за делба, на основание чл.355 ГПК вр. чл. 8 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

 

ОСЪЖДА на основание чл. 31, ал. 2 ЗС Х.С.Н., ЕГН **********,  с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на Г.Х.Р., ЕГН: **********, с адрес: *** сумата от 1423.17 /хиляда четиристотин двадесет и три лева и 0.17 ст./ лева, представляваща обезщетение за лишаване на Г.Р. от ползването на съсобствения делбен имот, съразмерно на притежавания от него дял в общността, вследствие едноличното му ползване от съсобственика Х.Н., за периода от 25.06.2014г. до 11.12.2015 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 1950 лв. и за периода от 01.02.2014г. до 25.06.2014г., като неоснователен.

ОСЪЖДА на основание чл. 31, ал. 2 ЗС Х.С.Н., ЕГН **********,  с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на П.Х.Р., ЕГН: **********,  с адрес: ***  сумата от 1423.17 /хиляда четиристотин двадесет и три лева и 0.17 ст./ лева, представляваща обезщетение за лишаване на П.Р. от ползването на съсобствения делбен имот, съразмерно на притежавания от нея дял в общността, вследствие едноличното му ползване от съсобственика Х.Н., за периода от 25.06.2014г. до 11.12.2015 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 1950 лв. и за периода от 01.02.2014г. до 25.06.2014г., като неоснователен.

ОСЪЖДА на основание чл. 355, пр. І от ГПК вр. чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК Х.С.Н., ЕГН **********, с адрес: ***  ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС сумата от 113.85 лева /сто и тринадесет лева и 0.85 ст./, представляваща дължима държавна такса по уважената част на исковете с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС.

ОСЪЖДА на основание чл. 355, пр. І от ГПК вр. чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК Г.Х.Р., ЕГН: **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС сумата от 21.07 лева /двадесет и един лева и 0.07 ст./, представляваща дължима държавна такса по отхвърлената част от иска с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС.

ОСЪЖДА на основание чл. 355, пр. І от ГПК вр. чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК П.Х.Р., ЕГН: **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС сумата от 21.07 лева /двадесет и един лева и 0.07 ст./, представляваща дължима държавна такса по отхвърлената част от иска с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС.

 

ОСЪЖДА на основание чл. 59 ЗЗД Г.Х.Р., ЕГН: **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на Х.С.Н., ЕГН **********,  с адрес: *** сумата от  9 727.77 евро /девет хиляди седемстотин двадесет и седем евро и 0.77 евроцента/, представляваща ¼ от сумите платени от Х.Н. в периода 18.02.2011г. – 22.01.2016г. по договор за кредит № **/**/* от *г. в Уникредит Булбанк, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 21 819.01 евро, като неоснователен /за сумата над 20 612.97 евро до 21 819.01 евро/ и като погасен по давност /за сумата над 9727.77 евро до 20 612.97 евро и за периода м.12.2006г. – 24.01.2011г./.

ОСЪЖДА на основание чл. 59 ЗЗД П.Х.Р., ЕГН: **********,  с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на Х.С.Н., ЕГН **********,  с адрес: *** сумата от  9 727.77 евро /девет хиляди седемстотин двадесет и седем евро и 0.77 евроцента/, представляваща ¼ от сумите платени от Х.Н. в периода 18.02.2011г. – 22.01.2016г. по договор за кредит № **/**/* от *г. в Уникредит Булбанк, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 21 819.01 евро, като неоснователен /за сумата над 20 612.97 евро до 21 819.01 евро/ и като погасен по давност /за сумата над 9727.77 евро до 20 612.97 евро и за периода м.12.2006г. – 24.01.2011г./.

ОСЪЖДА на основание чл. 355, пр. І от ГПК вр. чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК Х.С.Н., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС сумата от 1891.87лв. /хиляда осемстотин деветдесет и един лева и 0.87 ст./, представляваща дължима държавна такса по отхвърлената част на исковете с правно основание чл. 59 ЗЗД.

ОСЪЖДА на основание чл. 355, пр. І от ГПК вр. чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК Г.Х.Р., ЕГН: **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС сумата от 761.03 лв. /седемстотин шестдесет и един лева и 0.03 ст./, представляваща дължима държавна такса по уважената част от иска с правно основание чл. 59 ЗЗД

ОСЪЖДА на основание чл. 355, пр. І от ГПК вр. чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК П.Х.Р., ЕГН: **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС сумата от 761.03 лв. /седемстотин шестдесет и един лева и 0.03 ст./, представляваща дължима държавна такса по уважената част от иска с правно основание чл. 59 ЗЗД.

 

ОТХВЪРЛЯ претенцията на Х.С.Н., ЕГН **********,  с адрес: *** с правно основание чл.30, ал.3 ЗС срещу Г.Х.Р., ЕГН: **********, с адрес: *** за заплащане на сумата 4000 лева /четири хиляди лева/, представляваща ¼ от стойността на подобренията, извършени в делбения имот в периода: месец 12.2006 г.- месец 04.2007 г., като неоснователен /за сумата над 2675 лева до 4000 лева/ и като погасен по давност /за сумата 2675 лева /.

ОТХВЪРЛЯ претенцията на Х.С.Н., ЕГН **********,  с адрес: *** с правно основание чл.30, ал.3 ЗС срещу П.Х.Р., ЕГН: **********,  с адрес: *** за заплащане на сумата 4000 лева /четири хиляди лева/, представляваща ¼ от стойността на подобренията, извършени в делбения имот в периода: месец 12.2006 г.- месец 04.2007 г., като неоснователен /за сумата над 2675 лева до 4000 лева/ и като погасен по давност /за сумата 2675 лева /.

ОСЪЖДА на основание чл. 355, пр. І от ГПК вр. чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК Х.С.Н., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС сумата от 320 лв. /триста и двадесет лева/, представляваща дължима държавна такса по отхвърлената част от иска с правно основание чл.30, ал.3 ЗС.

 

ОСЪЖДА на основание чл. 59 ЗЗД Г.Х.Р., ЕГН: **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на Х.С.Н., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от  60.32 лева /шестдесет лева и 0.32 ст./, представляващи 1/4 от заплатените данъци за делбения имот в периода от 18.02.2011г. до 18.10.2012 вкл., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 172 лева, като погасен по давност.

ОСЪЖДА на основание чл. 59 ЗЗД П.Х.Р., ЕГН: **********,  с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на Х.С.Н., ЕГН **********,  с адрес: *** сумата от 60.32 лева /шестдесет лева и 0.32 ст./, представляващи 1/4 от заплатените данъци за делбения имот в периода от 18.02.2011г. до 18.10.2012 вкл., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 172 лева, като погасен по давност.

ОСЪЖДА на основание чл. 355, пр. І от ГПК вр. чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК Х.С.Н., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС сумата от 64.93 лв. /шестдесет и четири лева и 0.93 ст./, представляваща дължима държавна такса по отхвърлената част на исковете с правно основание чл. 59 ЗЗД.

ОСЪЖДА на основание чл. 355, пр. І от ГПК вр. чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК Г.Х.Р., ЕГН: **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС сумата от 17.53 лв. /седемнадесет лева и 0.53 ст./, представляваща дължима държавна такса по уважената част от иска с правно основание чл. 59 ЗЗД

ОСЪЖДА на основание чл. 355, пр. І от ГПК вр. чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК П.Х.Р., ЕГН: **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС сумата от  17.53 лв. /седемнадесет лева и 0.53 ст./, представляваща дължима държавна такса по уважената част от иска с правно основание чл. 59 ЗЗД.

 

ОСЪЖДА на основание чл. 355 ГПК Х.С.Н., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на Г.Х.Р., ЕГН: **********, с адрес: *** сумата от 837.28 лв. /осемстотин тридесет и седем лева и 0.28 ст./, представляваща реализирани съдебни разноски, съобразно уважената и отхвърлената част от претенциите по сметки между съделителите.

ОСЪЖДА на основание чл. 355 ГПК Х.С.Н., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на П.Х.Р., ЕГН: **********, с адрес: *** сумата от 738.60 лв./седемстотин тридесет и осем лева и 0.60 ст./, представляваща реализирани съдебни разноски, съобразно уважената и отхвърлената част от претенциите по сметки между съделителите.

ОСЪЖДА на основание чл. 355 ГПК Г.Х.Р., ЕГН: **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на Х.С.Н., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 112.54 лв. /сто и дванадесет лева и 0.54 ст./, представляваща реализирани съдебни разноски, съобразно уважената и отхвърлената част от претенциите по сметки между съделителите.

ОСЪЖДА на основание чл. 355 ГПК П.Х.Р., ЕГН: **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на Х.С.Н., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 112.54 лв. /сто и дванадесет лева и 0.54 ст./, представляваща реализирани съдебни разноски, съобразно уважената и отхвърлената част от претенциите по сметки между съделителите.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните, на основание чл. 259, ал. 1 ГПК.

Препис от настоящото решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.

 

 

                                                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: