Р Е Ш Е Н И
Е № 1911
гр. Пловдив, 17.05.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр. с-в, в открито съдебно заседание на 19.04.2019
година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАФИНА
АРАБАДЖИЕВА
секретар: Петя Мутафчиева, като
разгледа докладваното от съдията гр. дело №
7631 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на Ю ЕН ТРАНС ЕООД, ЕИК: ********* против *** ЕООД, ЕИК: *********, с която са
предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 232, ал.2, чл. 236,
ал. 2 ЗЗД, чл. 86 и чл. 92 ЗЗД за заплащане на наемна цена през време на действието на
договора за наем и обезщетение за ползването му след прекратяване и предаване
на наетата движима вещ.
Съдът е сезиран с искова молба от Ю
ЕН ТРАНС ЕООД, ЕИК: *********
против *** ЕООД, ЕИК: *********,
с която са предявени обективно съединени искове за осъждане на ответника да
предаде държането на наетата въз основа
на Договор за наем от 28.10.2016 г. движима вещ – товарен автомобил „ИВЕКО“ модел 80 Е 17, с ДК ***, бял на цвят, както и да заплати
сумата от 2700 лв. – сбор от дължими
месечни наемни вноски от по 450 лв. месечно за периода от 01.11.2016 г. до
01.05.2016 г. , сумата от 3420 лв.- обезщетение за ползване на наетата вещ след
прекратяване на договора за наем, считано от 21.04.2017 г. за периода от месец
май 2017 г. до 18.12.2017 г. и сумата от
253 лв.- сбор от обезщетения за забава върху всяка от месечните наемни вноски
за периода от 01.11.2016 г. до 18.12.2017 г. и неустойка за забава в размер от
общо 302,44 лв., определена съгласно чл. 8 от договора върху всяка неплатена
наемна вноска за периода от 02.11.2016 г. до 18.12.2017 г. Претендират се и разноски по делото.
Ищецът твърди, че на 28.10.2016 г. е сключил с ответника договор за наем на
автомобил, съгласно който в качеството си на наемодател е предоставил на
ответника в качеството на наемател за временно ползване собствения си товарен
автомобил „ИВЕКО“ модел 80 Е 17, с ДК № ***,
бял на цвят срещу възнаграждение в размер
на 450 лв. месечно. Посочва се, че веднага след подписване на договора,
товарният автомобил били предаден, като съгласно чл.4, ал.4 от договора, при
липса на протокол за предаването се приема, че автомобилът е бил предаден в
добро техническо състояние. Относно
плащането било уговорено, че първата наемна вноска се заплаща в деня на
подписването, а останалите се заплащат най – късно до първо число на следващия
месец. Било уговорено, че плащането се извършва по банкова сметка ***, както и
че наемателят дължи обезщетение в размер на средната пазарна стойност на
товарния автомобил. Договорът бил сключен със срок 6 месеца, като поради липса
на плащане е прекратен от ищеца с предизвестие, считано от 21.04.2017 г.
Отправена е покана и за връщане на автомобила, но същият не е върнат от
ответника. С оглед на факта, че
ответникът е продължил да ползва автомобила и след прекратяване на договора, се
претендира и обезщетение по чл. 236, ал. 2 ГПК равняващо се на договорения
наем. Посочва се, че поради забава в плащанията се дължи и обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху всяка от просрочените наемни вноски,
считано от падежа до 18.12.2017 г. Освен обезщетение за забава се посочва, че в
договора е уговорено, че се дължи и неустойка за забава в размер на 3 % от
дължимата сума за всеки просрочен ден. Претендират се и разноски по делото.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е
постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който се оспорва искът,
както по основание, така и по размер. Не
се спори, че между страните е сключен договор за наем на посочения автомобил от 28.10.2016 г., като
се твърди, че автомобилът е бил предаден на ответника още в началото на
октомври, тъй като е следвало да се извърши ремонт. Ответникът твърди, че на
външен вид автомобилът изглеждал добре, но на практика бил тотално амортизиран
и негоден да се движи по републиканската пътна мрежа, поради което се наложило
сериозен ремонт, който включвал подмяна на детайли, описани подробно в
приложените към отговора на исковата молба фактури, както и в самия
отговор. За стойността на така извършения ремонт , посочена в размер на
сумата от 6692,96 лв. се прави
възражение за прихващане. С оглед
изложеното се моли исковете да се отхвърлят, като неоснователни и недоказани
или погасени чрез прихващане.
Съдът,
след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното:
По делото не се спори, а и от представения договор
за наем се установява, че на 28.10.2016
г. между ищеца в качеството на наемодател и ответника в качеството на наемател
е сключен договор за наем на автомобил, по силата на който наемодателят
предоставя на наемателя за временно ползване
срещу възнаграждение собствения автомобил, а именно: товарен автомобил „ИВЕКО“ модел 80 Е 17, с ДК№ ***, рама № ***.
В чл. 2 от договора е уговорено, че наемателят се задължава да ползва
автомобила с цел транспортна дейност, по реда и условията на ТЗ, ЗАП, ЗЗД и
свързаните с тях нормативни актове. Предвидено е, че наемателят няма право да
пренаема автомобила без писменото съгласие на наемодателя. Наемателят се е
задължил да приведе и обслужва периодично автомобила на наемодателя за ползване
в състояние, което отговаря на целите, за които е нает и нормалните законни
отклонения от фабрични спесификации. В чл.4, ал. 2 от договора е предвидено, че
наемателят е длъжен да проверява ежеседмично или при видимо променено състояние
от фабричното на автомобила и незабавно да отстрани повредите и промените с
изрично съгласие на наемодателя. Съгласно чл. 4, ал. 3 наемодателят не отговаря
за недостатъците на наетия автомобил, които наемодателят е знаел или при
обикновен преглед е могъл да узнае при сключването на договора, освен ако
недостатъците са опасни за неговото здраве или за здравето на в. и на лицата,
които ще бъдат обслужвани с автомобила. Съгласно чл. 4, ал. 4 предаването на
автомобила, неговото състояние, както и възраженията на наемателя се удостоверяват в протокол,
като при липса на протокол се приема, че автомобилът е предаден в добро
техническо състояние. В чл.5, ал.1 е предвидено, че наемодателят предоставя на
наемателя автомобила срещу наемна цена в размер на 450 лв. месечно, като
съгласно ал. 2, 3 и 4 наемателят се е задължил да изплати авансово на
наемодателя първата наемна вноска в деня на сключване на договора, а останалите
наемни вноски се изплащат най – късно до 1 –во число на следващия месец с
куриерска фирма или по банков път. Съгласно чл. 6 от договора наемодателят е
длъжен да предаде автомобила на наемателя съобразно правилата, посочени в чл. 4
от договора. В чл.7 от договора са отразени задълженията на наемателя, сред
които са плащането на наемната цена, отстраняването на повреди, свързани с
обикновената употреба на автомобила, връщане на автомобила след прекратяване на
договора в същото състояние, в което е предаден, като се отчита нормалното
изхабяване. В чл. 8 от договора страните
са се уговорили, че при забава на плащането на наемна вноска наемателят дължи
обезщетение в размер на законната лихва, увеличена с 3 пункта за всеки просрочен ден. Съгласно чл.
10 договорът се сключва за срок от шест месеца, считано от 01.11.2016 г., като
е предвидено, че ако след изтичането на наемния срок по договора наемателят
продължи да ползва наетия автомобил със знанието и без противопоставянето на
наемодателя, договорът се счита продължен за още 6 месеца. В чл. 11 е предвидено, че договорът се
прекратява по взаимно съгласие, при изтичане на срока, едностранно от
наемодателя с писмено предизвестие до наемателя, направено поне десет дни по –
рано и при неизпълнение на всяка една от точките с правата и задълженията на
наемателя.
Не се спори и в приетото по делото свидетелство за
регистрация е отразено, че ищецът е собственик на наетия от ответника
автомобил.
На 21.04.2017 г. ищецът в качеството на наемодател
е връчил на ответника в качеството на наемател нотариална покана, с която го
уведомява, че от началото на действие на договора за наем не заплатена нито
една наемна вноска, поради което прекратява договора за наем на основание чл.
11, като му дава срок до 28.04.2017 г. да съобщи ден и час за връщане на
автомобила.
По делото е приета, като доказателство Фактура №
********** от 14.10.2016 г., в която е отразено, че ответното дружество е
закупило от СКУБА БЪЛГАРИЯ АД следните стоки – въздушен филтър Р780848 МВ
Р780848, горивен филтър КХ 80D MB PU999/1N, дюза IVE
**********, кормилна щанга МВ ********** и филтър маслен Е 500 HD37
МВ Н12140Х на обща стойност 2882 лв. Във
фактура № ********** от 14.10.2016 г. e отразено,
че ответното дружество е закупило от СКУБА БЪЛГАРИЯ АД щанга надлъжна МВ
**********, а във фактура от 11.10.2016 г. е отразено закупуване на казанче МВ
**********. Във фактура от 08.11.2016 г. след сключване на наемния договор е
отразено закупуване на гарнитура глава 1,25 ММ IVE 1407948,
гарнитура картер IVE 1703081 и сегменти STD
IVE 29992560 на обща стойност 477,76 лв., а във фактура от
11.11.2016 г. е отразено закупуване на биелни лагери STD
IVE 2996044.
В приетата по делото работна карта, която не става ясно от кого е издадена, се
сочи, че е констатирано, че процесният автомобил пуши бял дим, поради което е
подменена гарнитура глава, шлайфана е главата и е тестван, като е отразена
входяща дата 16.11.2016 г. и изходяща дата 28.12.2016 г.
Приета е фактура от 21.10.2016 г., в която е
отразена доставка на обща стойност 900
лв.
По делото са
събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите на ищеца и на ответника. От
разпита на св. К. Б., който се познава с у. на ищцовото дружество от 6-7 години
„по кучкарски“ т.е. покрай кучетата, които имат и разхождат. Свидетелят отишъл
заедно с него да докарат от Г. процесния камион, тъй като у. на ищцовото
дружество нямал книжка категория С. Взели камиона от Г., като само те му
навъртели около 2500 км. Ходили и до Холандия да вземат някакви печки,
спечелени на търг от ищеца. Камионът минал технически преглед в Германия,
дадени му били транзитни номера и тръгнали с него в петък, като пътували до
неделя и минали през Австрия, Унгария, Румъния, Видин и се прибрали. Това се случило преди 2-3 години. Свидетелят
си спомня добре камиона, който бил светъл с надстройка отгоре за спане на ш. –
марка Ивеко. Свидетелят посочва, че камионът е бил в много добро техническо
състояние, като не е имал никакви проблеми при пътуването. След този случай не
е помагал за друг камион, нито е виждал камиона след това, но посочва, че ако
го види може да го познае. Посочва, че у. на ищцовото дружество след докарване
на камиона не му е споделял нищо свързано с него. Свидетелят А. М. – *** на у.
на ищцовото дружество потвърждава изложеното от св. Б., като сочи, че камионът
е бил доставен от Германия с помощта на
приятел на б. му, който го докарал. Св. М. сочи, че е свързал б. му с
ответника, тъй като поддържал приятелски отношения с у. на ответното дружество,
който искал б. му С. да купува камиони, които ответникът да ползва под наем.
Знае за подписания договор, като посочва, че от сключване на договора не е
заплащан наем от страна на ответника. Свидетелят М. потвърждава изложеното от
св. Б., като посочва, че камионът е бил в много добро състояние, дори
„идеално“. Допълва, че преди да бъде предаден на ответника камионът е бил
прегледан и от познат на св. М. м., за да го предадат в перфектно състояние.
Посочва, че първо спор възникнал относно гумите на камиона, като твърди, че при
закупуването на търга в описанието е било отбелязано, че гумите са нови, като
това си личало и от снимките, които били направени на камиона непосредствено
преди предаването му на ответника. Св. М.
посочва, че лично е присъствал на предаването на камиона, като изтекъл срока на
договора свидетелят посъветвал б. си да отидат да си вземат камиона от
ответника, който твърди, че е работил с него през този период, за да не стои
при него само да го чупи, без да плаща наем. Отишли при ответника и казали, че си вземат камиона, като у. на
ответното дружество го нямало, затова го заявили на неговата „дясна ръка“ Н..
Взели камиона и го закарали в с. Д. на 3 км. от П.. След проведени разговори и
молби от страна на у. С. С., както и обещания, че ще започне да плаща б. на
свидетеля – у. на ищцовото дружество, решил да даде втори шанс и върнал камиона
на наемателя. Камионът бил качен на платформа от ответника, като ключовете били
при ищеца, и бил закаран в новата база на ответника. С., чрез Н., ги уведомил, че е паднал борда на камиона,
като свидетелят посочва, че камионът след закарването му в новата база е
тотално окраден, имало печка за 2 или 5 хиляди евро, било изкъртено вандалско.
Свидетелят посочва, че бордът не е паднал, а бил развит. Имало покани от С. към С. и обратно за вземане на камиона,
като свидетелят посочва, че поканата от С. е била за връщане на камиона в
същото състояние, в което е предаден, тъй като той вече не бил в това
състояние. Свидетелят посочва, че след изтичане на срока на договора
многократно били отправяни покани от б. му към С. за връщане на камиона, но
последният отказвал, тъй като работел с него, изкарвал пари. Свидетелят
посочва, че е виждал камионът да работи. След вземането на камиона от Д. се
обадили с б. му на полицията, откъдето предупредили ответника, че не имат
основание да го заключат, защото без да уведоми собственика прави каквото си
иска.
Св. Н. Т.- посочен, като „дясната ръка“ на С. С. от
св.М. потвърждава сключването на договора за наем. Свидетелят посочва, че С. и
С. са говорили да се направи двигателя на камиона, като се приспаднат разходите
от сумата за наема, но не става ясно дали този разговор е провеждан преди или
след сключване на наема и дали съответно не е намерил отражение в договорената
между страните цена. Съдът не кредитира показанията на свидетеля, че камионът е
бил в сервиз два месеца, каран е един месец и след това е бил взет от ищеца,
доколкото същите не кореспондират нито с изложеното в отговора на исковата
молба, нито със събраните по делото доказателства. В работната карта е
отразено, че камионът е излязъл от ремонт на 28.12.2016 г., а от събраните
гласни доказателства се установява, че е взет едва след
изтичане на срока на договора на 01.05.2017 г. от ищеца. Не става ясно и дали работната
карта, приета като доказателство по делото е издадена от посочения от
свидетеля м. – З., който се сочи, че е
отремонтирал камиона. Свидетелят
посочва, че са закупили нови гуми на камиона. Свидетелят посочва, че предният
борд е бил свален от него, тъй като имало опасност да падне при качване на
пътна помощ. Наложило се да качат камиона на пътна помощ, тъй като нямали ключ
за него. Свидетелят посочва, че преди ответникът да вземе камиона той е бил с
нови части и работещ, но след това не бил в същото състояние. Посочва, че
камионът е бил в Д., като най – вероятно има предвид Д. (св. М. потвърждава
това обстоятелство) около 2-3 месеца. Установява се както от показанията на
свидетеля М., така и от показанията на св. Т., че след вземането на камиона от
ищеца и закарването му в базата в с. Д.,
ответникът не е разполагал с ключове за камиона и не го е ползвал. Св. Т.
посочва, че след като се договорили да се върне камиона С. докарал камиона в
базата на ответника, като го заключил и взел ключа. След това базата била
купена и затова се наложило да го качат на платформа и да го откарат в новата
база. Относно отремонтирането на камиона посочва, че лично е бил при м., като
сочи, че са сменени части, дюзи, филтри, масла, щанги кормилни. Свидетелят посочва, че лично е закупувал неща,
необходими за отремонтирането на камиона, които е носил в сервиза.
От приетото по делото заключение на съдебно –
техническата експертиза не се установява дали действително посочените от
ответника резервни части са били вложени в него. При външния оглед се установява, че
автомобилът е със свален бард, който е оставен встрани, задният регистрационен
номер е свален от борда, брезентът на горната щора на автомобила е скъсан.
Относно гумите сочи, че предна дясна гума е марка DUNLOP-
годна за употреба с необходимия грайфер, предна лява гума марка „SAWA“ е силно
износена и негодна, задни десни гуми „BRIDGESTONE“
– 2 бр. – годни за употреба с необходимия грайфер и задни леви гуми – 2 бр.
силно износени. Констатирано е, че лявото странично огледало е счупено, а пред
резервоара и зад таблото за управление на падащия борд има висящи кабели. По
отношение на кабината се сочи, че няма разкъсвания по тапицерията и счупвания
по пластмасовите елементи, като пластмасовият панел на волана е разглобен. С
оглед липсата на акумулатор не може да се установи функционалността на
отделните системи – осветителна, запалителна, подгряване на двигателя,
светлинна индикация на арматурното табло. Посочва, че двигателното отделение на
може да се отвори и да се извърши оглед на двигателя, като вещото лице
констатира в заключение, че товарният автомобил към 30.10.2018 г. е в лошо
техническо състояние, неизправени и нефункционален. По отношение на приетите
писмени доказателства, касаещи твърденията на ответника за извършен ремонт на
автомобила, вещото лице посочва, че от приетата фактура, издадена от ГУМИ НИРА
ЕООД не може да се направи категоричен извод, че отразената сума касае именно
закупени 6 броя автомобилни гуми. Относно отразеното в работната карта сочи, че
същото касае ремонт на двигателя на автомобила, като от датата на завършване на
ремонта до датата на огледа са изминали почти две години. През този период автомобилът
е бил в експлоатация и на открит паркинг, което затруднява и прави невъзможно
установяване на действително извършените ремонти и вложени части. Частите,
отразени в работната карта, се сочи, че са с такъв характер, че се монтират в
самия двигател и не може да бъде установено действително ли са вложени и дали е
извършен ремонт с тях. Посочва, че частите, вложени в горивната система са били
в експлоатация почти две години, което не позволява да се направи разлика между
стари и нови и действително вложени. При извършеният оглед вещото лице
установява, че частите по ходовата част са окислени ( с ръжда) поради
експлоатацията и съхранението на открито, което не позволява да се направи
разлика между вложени при ремонтни дейности преди две години и останалите части
по ходовата част. Установява се с категоричност, че на автомобила няма четири
задни гуми от една и съща марка с еднаква степен на износване и няма две предни
гуми от една и съща марка с еднаква степен на износване, поради което вещото
лице приема, че не са монтирани закупените с фактура от 21.10.2016 г. гуми.
Вещото лице посочва, че закупените нови части с посочени във фактурите
каталожни номера отговарят за части за товарен автомобил модел „Ивеко МЛ 80 ЕЛ
17 П“, какъвто е моделът на процесния автомобил. В приложената работна карта са
посочени дейности, свързани с ремонт по двигателя- шлайфане на глава, шлайфане
на блок, смяна на основни и биелни лагери, смяна на сегменти, смяна на
семеринги, смяна на цилиндрова втулка, като тези дейности са стандартни и се
извършват при всеки един ремонт на двигател на товарен автомобил, независимо от
марката и модела на автомобила. Относно останалите изброени в картата части
също се сочи, че се влагат при извършване на ремонт по двигателя на всеки един
товарен автомобил, като в картата липсват каталожни номера, поради което не
може да се установи идентичност с тези, отразени в приетите фактури.
Приета е по делото е допълнително заключение на
САТЕ, след осигуряване на акумулатор и опит за стартиране на двигателя. Вещото
лице посочва, че е направен опит за стартиране на двигателя, но той е завъртял
без да запали. Чувало се шум от двигателя, характерен за загуба на компресия.
При опит да се вдигне кабината на автомобила, за да се провери техническото
състояние на двигателя се установява, че два от хидравличните маркучи на крика
за вдигане са прекъснати и и това прави вдигането на кабината невъзможно.
Представителите на ищцовото дружество са отремонтирали маркучите и кабината е била повдигната. При техническия
оглед на двигателя се установява, че дюзите на автомобила (4 броя) са свалени и
липсват. Вещото лице посочва, че това прави невъзможно стартирането на
двигателя и установяване на техническото му състояние и техническото състояние
на останалите възли и агрегати на товарен автомобил „Ивеко МЛ 80 ЕЛ 17 П“.
По делото е приета съдебно – счетоводна експертиза
– основно и допълнително заключение, от която се установява, че общата стойност
на сумите по приложените от ответника фактури е в размер от 4707,96 лв., като
обезщетението за забава на сумите по фактурите е в общ размер от 743,36 лв. Установява се, че
размерът на дължимите по договора наемни суми за периода от 01.11.2016 г. до
30.04.2017 г. е 2700 лв., а дължимите суми за месечни наеми след изтичане на
срока на договора за периода от месец май 2017 г. до 18.12.2017 г. е в размер
на 3420 лв. Лихвите за забава на неплатените наемни вноски за периода от 01.11.2016 г. до 30.04.2017 г. са в общ размер
от 253 лв. и обхващат периода от 01.11.2016 г. до 18.12.2017 г. , а неустойката
за забава, съгласно чл. 8 от договора за този период е в размер от 298,72 лв.
С оглед
на установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Ищецът
следва да докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно
правоотношение с ответника по силата на твърдения договор, както и, че е
изправна страна по договора. Следва да докаже предаване на наетата
движима вещ и приемането й от ответника. Относно претенцията за
обезщетение за забава следва да се докаже датата на настъпване на падежа на
всяка наемна вноска и съответно размера на обезщетението за забава и неустойка
за забава. Ответникът следва да докаже твърденията си за положителни факти в
исковата молба в т.ч. размерът и
основанието на претенцията, за която е направено възражение за прихващане с
претендираната сума, като в случая с оглед разпоредбата на чл. 231, ал. 2 ЗЗД
следва да установи предпоставките за ангажиране на отговорността на
наемодателя. В случай, че твърди, че е върнал наетата вещ след прекратяване на
договора, то следва да го докаже.
Не се спори
и от представения по делото договор за наем от 28.10.2016 г. се установява, че
на тази дата между ищеца в качеството на наемодател и ответника в качеството на
наемател е сключен договор за наем на процесния автомобил. В чл. 4, ал. 4 от
договора страните са уговорили, че в случай, че липсва протокол за предаване на
автомобила, то се приема, че автомобилът е предаден в добро техническо
състояние. Така установената от страните презумпция не е оборена от ответника,
като при разпределената му доказателствена тежест за това, ответникът не можа
да установи по безспорен и категоричен начин, че камионът е бил в много лошо
състояние и са се договорили с ищеца да извърши ремонт на същия за сметка на
дължимия наем. Свидетелят на ответника посочва, че камионът пушел бяло и го
откарали в сервиз за отремонтиране, като не става ясно дали това е било преди
сключване на писмения договор или след това, доколкото в приетата работна карта
се сочи, че камионът на 16.11.2016 г., а ответникът твърди, че същият е
предаден още преди сключване на договора за наем и първо е бил отремонтиран,
като при сключване на договора е имало устна уговорка за приспадане на наема. Относно
наличието на уговорка за ремонт на двигателя и постигане на устна уговорка за
приспадане на стойността му от дължимия наем, както и за извършването на такъв,
са събрани гласни доказателства чрез
разпита на св. Н. Т., които обаче са изолирани и противоречащи на останалите
събрани по делото доказателства. Представената работна карта не представлява
годно доказателство, доколкото липсва подпис на лицето, което я е изготвило,
както и същата е оспорена от ищеца. С оглед на лошото техническо състояние на
автомобила към настоящия момент не може да се потвърди достоверността на
изложеното от свидетеля Т., както и твърденията на ответника за извършени ремонти
на наетия автомобил. С категоричност обаче се установява, че камионът не е с
шест нови гуми, както и че фактурата от
21.10.2016 г. от ГУМИ НИРА ЕООД удостоверява закупуване на гуми за този камион.
При
разпределената му доказателствена тежест за това ответникът не успя да
установи, че при предаването на наетия автомобил е била налице повреда, за
която наемодателят отговоря и която той е отстранил сам за сметка на наема,
поради което възражението за прихващане се явява неоснователно и недоказано.
Следва да
се разгледат главните искове на ищеца за заплащане на наем за периода до
прекратяване на договора и обезщетение за ползване след изтичане на срока на
договора, както и акцесорните такива за обезщетение за забава и неустойка за
забава.
Съдът счита
за основателен иска за осъждане на ответника да заплати на ищеца дължимите
наемни вноски за периода от сключване на договора за наем до датата на
прекратяването му – посочена в уточнителната молба и уговорена между страните –
21.04.2017 г. По делото безспорно се
установи наличието на облигационно правоотношение по сключения договор за наем
на автомобил, като е ирелевантно за заплащането на дължимия наем дали
ответникът реално е ползвал наетия автомобил в този период. В Решение по т.д. № 73/2012 г. по описа на
ВКС, І-в т.о., Решение № 97/23.07.2013 г. по т. д. № 73/2012 г. на ВКС, ТК,
I т. о. и др. е прието, че наемателят дължи заплащането на наемна цена
за наетия недвижим имот и ако фактически не го е ползвал, след като наемният
договор не е бил прекратен на основания, посочени в договора, или уредени от
закона. Така приетото от
съдебната практика е приложимо при наем,както на недвижими имоти, така и на
движими вещи. Съгласно
разпоредбите на ЗЗД договорът за наем се прекратява с изтичане на срока, за
който е сключен, а ако е без определен срок – по реда на чл.238 ЗЗД с
едномесечно предизвестие, като развалянето поради неизпълнение е уредено в
нормата на чл.87 ЗЗД. След прекратяване на наемното правоотношение наемателят е
длъжен да върне вещта – чл.233, ал.1 ЗЗД, а последиците от неизпълнение на това
задължение са предвидени в правилата по чл.236 ЗЗД. Връщането на вещта по
смисъла на чл.233, ал.1 ЗЗД следва да се изразява в предоставяне на държането
върху вещта от наемателя на наемодателя, като конкретните обстоятелства относно
предаването се определят съобразно с договора, вида на вещта и други факти. Сам
по себе си фактът, че наемателят не е ползвал предадената му по договора вещ,
не обуславя извод за прекратяване на наемното правоотношение и за връщането на
вещта. Съгласно
съдебната практика под "връщане" на имота, предмет на
наемния договор, законът разбира предаването му от страна на наемателя на
наемодателя. Предаването на имота не се изчерпва само и единствено с преустановяване
ползването му от страна на наемателя. Имотът е предаден по смисъла на чл. 233, ал. 1, изр.
1 ЗЗД, когато
наемателят е осигурил на наемодателя достъп до имота и му го е предал в
състоянието, в което имотът е бил към момента на сключване на наемния договор.
Предаването на държането на имота в състоянието, в което е бил към момента на
сключването на наемния договор включва комплекс от фактически действия, които
законът е възложил на наемателя именно с разпоредбата на чл. 233, ал. 1, изр.
1 ЗЗД. По своята
правна същност връщането е двустранен акт на наемателя и наемодателя и то
предприет от самия наемател.
В случая ищецът се позовава на прекратяване на
договора с едностранно писмено предизвестие до наемателя, получено от последния
на 21.04.2017г., което съгласно клаузите на сключения договор и необходимостта
да бъде депозирано 10 дни по рано изтича на 01.05.2017 г. – договорения срок на
договора.
С оглед на гореизложеното
и предвид липсата на представени от ответника доказателства за заплащане на
наемни вноски по сключения договора за наем за периода на действието на същият,
по претенцията за заплащане на наемните вноски за периода от 01.11.2016 г. до
01.05.2017 г. се явява основателна и установена по размер от приетото
заключение на съдебно – счетоводната експертиза, поради което следва да се
уважи изцяло до размера на сумата от 2700 лв. Съгласно чл. 8 от договора
страните са уговорили неустойка за забава в плащането на наемна вноска в размер
на законната лихва, увеличена с 3 пункта за всеки просрочен ден .Съгласно нормата на чл. 86 ЗЗД при неизпълнение на
парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, като нормата е диспозитивна
и съответно страните могат да уговорят и по – голям размер, какъвто е настоящия
случай. Законодателното разрешение отговорността при неизпълнение да не е
ограничена до размера на уговорената неустойка, а кредиторът да има право да
претендира и обезщетение за по-големи вреди, обуславя извод, че уговорената в
договора неустойка за забава принципно не изключва възможността на кредитора да
претендира обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД в размер на законната лихва вместо договорната неустойка или над нейния
размер. В този смисъл са изложени съображения в мотивите на Решение №
230/13.07.2011г. по т.д.№ 1088/2009г. на ВКС, ТК, ІІ отд., постановено по реда
на чл.290 ГПК. Недопустимо е обаче да се претендират както обезщетението по
чл.86, ал.1 ЗЗД в размер на неустойката, така и договорната мораторна неустойка
за едно и също неизпълнение. Правната доктрина определя няколко вида неустойки
в зависимост от възможността освен неустойка да се претендира и обезщетение за
вреди. Алтернативната неустойка предоставя избор на кредитора – да иска или
неустойката или обезщетението. Кумулативната неустойка се дължи заедно с
обезщетението за вреди и в този случай неустойката изпълнява и наказателна
функция. Изключителната неустойка е уговорка, при която е длъжникът е освободен
от отговорността за действителните вреди. Евентуалната неустойка може да се
претендира само ако размерът й е по-малък или равен на размера на вредите. Договорната
свобода по чл.9 ЗЗД и диспозитивността на нормата на чл.92 ЗЗД дават възможност
за различни разрешения с оглед на уговорките между страните. Правилата на чл.92 ЗЗД и чл.82 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД намират приложение само при липса на
договорна клауза. Ако неустойката е алтернативна, кумулативна, изключителна или
евентуална, то възможността за кумулиране на неустойка и обезщетение или за
изключване на претенциите било за обезщетение или за неустойка, следва да е
изрично уговорена. Ако страните единствено са включили клауза за неустойка в
договора, но без допълнителни уговорки, от които да може да се направи извод за
съотношението между неустойката и обезщетението за вреди, то последиците от
неизпълнението се уреждат съобразно със законовите норми.
Доколкото в случая в договора не
е налице изрична уговорка за кумулиране на неустойка за забава в сочените
размери и законна лихва, то по правилата на чл.92 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД е
недопустимо кумулирането на неустойка за забава за неизпълнение на парично
задължение с обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД в размер на законна лихва за същото
неизпълнение, поради и което в полза на ищеца следва да се присъди неустойка за
забава, но не и обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за същото неизпълнение. Ищецът
разполага с правото да претендира едно от двете, но не и двете едновременно.
С оглед на изложеното и
предвид уважаването на претенцията за главница за периода, през който договорът
е действал, то съдът счита за изцяло основателна и претенцията за неустойка за
забава върху уважената главница, представляваща неплатени наемни вноски в установения
от съдебно – счетоводната експертиза размер от 298, 72 лв. за периода от
01.11.2016 г. до 18.12.2017 г., като за разликата до пълния претендиран размер
от 302,44 лв. претенцията следва да се отхвърли, като неоснователна и
недоказана. Следва да се отхвърли и претенцията за обезщетение за забава в
размер на 253 лв. на основание гореизложените доводи и недопустимото кумулиране
на обезщетения за едно и също неизпълнение.
Относно претенцията за
заплащане на наем за ползване на процесния автомобил след прекратяване на
договора на 01.05.2016 г. до 18.12.2017 г., то следва да се посочи, че съгласно
чл. 236, ал. 2 ЗЗД ако наемателят продължи ползването на наетата вещ въпреки
противопоставянето на наемодателя, той дължи обезщетение и трябва да изпълнява
всички задължения, произтичащи от прекратения наемен договор. В случая обаче от
събраните по делото гласни доказателства, преценени във връзка едно с друго и с
останалите доказателства по делото се установява, че след прекратяване на
договора ответникът не е ползвал наетата движима вещ, тъй като ищецът е
разполагал с двата чифта ключове за автомобила (това обстоятелство се признава
и от св. М. – б. на у. на ищцовото дружество) и той е бил заключен, поради и
което претенцията по чл. 236, ал. 2 ЗЗД за заплащане на обезщетение за ползване
се явява неоснователна и следва да се отхвърли изцяло в претендирания размер от
3420 лв. и претендирания период от месец май 2017 г. до 18.12.2017 г.
Относно иска за връщане
на наетата вещ след прекратяване на договора за наем, доколкото се установява,
че процесният товарен автомобил не е в движение, въпреки че ключовете за него
се намират у ищеца, претенцията се явява основателна. От събраните по делото
доказателства се установява, че договорът е прекратен, а наетата вещ към
настоящия момент се намира в базата на ответното дружество, поради и което
същото следва да бъде осъдено да я върне на наемодателя – ищцовото дружество.
По отношение на доводите на ищеца, че товарният автомобил не е в състоянието, в
което е предаден, то не са заявени претенции в този смисъл, предмет на
настоящото производство.
С оглед частичната основателност на предявените искове, то в
полза на ищеца следва да се присъдят
разноски по съразмерност. Ищецът е представил списък с разноски по чл. 80 ГПК и
претендира разноски в общ размер от 1334
лв., от които съразмерно на уважената част от исковите претенции следва да му
се присъди сумата от 599, 26 лв. Ответникът чрез процесуалния представител
заявява изрично в последното по делото съдебно заседание, че не претендира
разноски.
С оглед изложените
мотиви, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА „***“ ЕООД,
ЕИК: ********* ДА ПРЕДАДЕ НА
„Ю ЕН ТРАНС“ ЕООД, ЕИК: *********
държането на наетата въз основа на Договор за наем от 28.10.2016 г.
движима вещ – товарен автомобил
„ИВЕКО“ модел 80 Е 17, с ДК№ ***,
бял на цвят.
ОСЪЖДА
„*** “ ЕООД, ЕИК: ********* ДА ЗАПЛАТИ
НА „Ю ЕН ТРАНС“ ЕООД, ЕИК:
********* сумата от 2700 лв. – сбор от дължими месечни наемни
вноски от по 450 лв. месечно за периода от 01.11.2016 г. до 01.05.2016 г. и неустойка
за забава в размер от общо 298,72 лв., определена съгласно чл. 8 от договора върху
всяка неплатена наемна вноска за периода от 02.11.2016 г. до 18.12.2017 г. и
сумата от 599, 26 лв. – разноски по съразмерност, като ОТХВЪРЛЯ предявените от „Ю ЕН ТРАНС“ ЕООД, ЕИК: ********* против
„***“ ЕООД, ЕИК: ********* искове за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 3420 лв.- обезщетение за ползване на наетата вещ след
прекратяване на договора за наем, считано от 21.04.2017 г. за периода от месец
май 2017 г. до 18.12.2017 г. и сумата от
253 лв.- сбор от обезщетения за забава върху всяка от месечните наемни вноски
за периода от 01.11.2016 г. до 18.12.2017 г. , както и за разликата между
претендирания размер от 302,44 лв.- неустойка за забава, определена съгласно
чл. 8 от договора върху всяка неплатена наемна вноска за периода от 02.11.2016
г. до 18.12.2017 г. и установения размер
от 298,72 лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ОС – Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!ВГ