№ 44
гр. Габрово, 12.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на дванадесети юли
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Симона Миланези
при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева
като разгледа докладваното от Симона Миланези Търговско дело №
20214200900066 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано въз основа на подадена искова
молба от ОГН. М. СТ., ЕГН **********, действащ със съгласието на своята
майка и законен представител М. СТ. Г., чрез адв. И.Х. – ГАК, против ЗАД
„"ДаллБогг: Здраве" АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, р-н Изгрев, ж. к."Дианабад", ул. „Г. М. Димитров“ №
1.
В исковата молба се твърди, че на 29.10.2019 г. около 15:35 ч. в гр.
Габрово на ул. „К.“ ** настъпило пътно-транспортно произшествие (ПТП)
между ищеца, в качеството му на велосипедист, и л.а. марка „М.“ модел „С.“ с
рег.№ ***, управляван от водача И.П. Ч.. Посочва се, че водачът на лекия
автомобил се движел в нарушение на правилата за движение по пътищата,
като при избор на скорост на движение не се съобразил с пътните условия и
интензивността на придвижване на пешеходците. При така извършеното
нарушение на ЗДвП водачът И.Ч. блъснал преминаващия велосипедист О.С.,
вследствие на което ищецът претърпял следните травматични увреждания –
разместено счупване на дясната ключица, контузия на главата с хематом в
дясната тилна област, контузия на десен глезен, мозъчно сътресение.
Непосредствено след инцидента ищецът бил транспортиран по спешност до
МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ АД – Габрово, където бил прегледан и насочен
към ортопед. Въз основа на извършеното рентгенологично изследване била
констатирана фрактура на лявата клавикула в средна част, на пострадалия
било предписано лечение чрез поставяне на мека обездвижваща превръзка на
двете рамена за период от един месец и препоръка за извършване на
контролен преглед. Във връзка с процесното ПТП бил съставен констативен
протокол от органите на МВР. Ищецът излага твърдения, че към датата на
настъпване на ПТП-то отговорността на водача на лекия автомобил била
1
застрахована чрез валидно сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ за автомобилистите с ответното дружество. На 18.06.2021 г.
ищецът отправил извънсъдебна претенция към застрахователното дружество
по реда на чл. 380 КЗ. С писмо от 08.07.2021 г. ответникът отказал да
определи и изплати претендираното застрахователно обезщетение с мотив, че
не са представени всички необходими документи от значение за установяване
на обстоятелствата по образуваната щета относно процесното ПТП. Ищецът
посочва, че вследствие на процесното ПТП е претърпял значителни
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от нанесените
телесни увреждания; негативна промяна в начина му на живот, резултат от
проведеното лечение и наложените ограничения при движение; развитие на
дегенеративни промени и продължаващи болки; затруднения в
самостоятелното обслужване и необходимост от чужда помощ; засягане на
достойнството, личната му самооценка и нормалния процес на съзряване;
невъзможност да посещава учебни занятия и затрудняване на образователния
процес. Предвид така изложените фактически твърдения ищецът претендира
ответното дружество да бъде осъдено да му заплати сумата от 60 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие
на настъпило ПТП по вина на водача И.П. Ч., чиято отговорност е била
застрахована от ответното дружество, ведно с лихвата върху горепосочената
сума, съгласно разпоредбата на чл. 497, ал. 1, т. 1 от КЗ. Претендират се и
сторените съдебни разноски пред настоящата съдебна инстанция.
Ответното дружество в депозирания отговор излага подробни
съображения срещу допустимостта и основателността за предявената искова
претенция. Излага становище за нередовност на исковата молба, изразяващи
се в допусната непълнота в обстоятелствената част при описание на
механизма на настъпване на ПТП и липса на посочена банкова сметка с
титуляр увреденото непълнолетно лице съгласно изискванията на чл. 17 от
Наредба №49 от 16.10.2014 г. за задължително застраховане по застраховка
Гражданска отговорност на автомобилистите и Злополука на пътниците в
средствата за обществен транспорт. Не оспорва наличието на валидно
застрахователно правоотношение между водача на л. а. „М.“ с рег.№ *** и
дружеството, валидно към 29.10.2019 г. Оспорва твърдението на ищеца за
осъществено противоправно и виновно поведение от страна на водача на
лекия автомобил. Оспорва факта на настъпване на описаните от ищеца
вредоносни последици – получени телесни увреждания следствие на
процесното ПТП, респективно техния характер и интензитет. Оспорва
твърденията на ищеца, касаещи механизма на настъпване на пътно-
транспортното произшествие. Излага доводи за несъответствие на
претендирания размер на обезщетението за неимуществени вреди със
законоустановения критерий за справедливост в чл. 52 ЗЗД. Оспорва
наличието на причинно-следствена връзка между процесното пътно-
транспортно произшествие и посочените от ищеца телесни увреждания.
Ответното дружеството релевира възражение за съпричиняване от страна на
ищеца, който в нарушение на чл. 79 ЗДвП управлявал неизправен велосипед;
в нарушение на чл. 80, т. 2 ЗДвП не управлявал велосипеда възможно най-
2
близко до дясната граница на платното за движение; в нарушение на чл. 15,
ал. 5 от ЗДвП – не се движел по разположения отдясно на посоката му на
движение пътен банкет или тротоар; предприел пресичане на необозначено за
пресичане място без да слезе от управлявания от него велосипед и навлязъл
внезапно на пътното платно, заемано от управлявания от водача на лекия
автомобил. Ответникът прави възражение за съпричиняване от страна на
майката на ищеца М.Г., която в нарушение на чл. 125, ал. 3 СК не положила
грижи за детето си, с което способствала за настъпване на вредоносния
резултата и увеличаване на размера на вредоносните последици. Посочва се,
че поведението на ищеца и неговите родители се намирало в пряка причинно-
следствена връзка с настъпването на процесното ПТП, като допуснатото
бездействие от страна на родителите по упражняване на надзор и полагане на
грижа за детето не следвало да бъде източник на обогатяване на пострадалото
лице и неговите родители. Изтъква, че при ищеца били налице прехождащи
процесното ПТП заболявания, които допринесли за настъпване на процесните
травматични увреждания, продължителността на възстановителния процес и
настъпването на здравословни усложнения. Излага се становище в посока на
това че процесното ПТП съставлява случайно деяние по смисъла на чл. 15
НК, т. к. водачът на автомобила не е могъл и не е бил длъжен да предвиди, че
в тази част на денонощието и в конкретния пътен участък настъпването на
ПТП при конкретните обстоятелства, а същевременно ПТП е било технически
непредотвратимо. Оспорва претенцията за присъждане на законна лихва в
частта на посочената начална дата от която следва да се дължи, поради
непосочване на лична банкова сметка на пострадалото лице по реда на чл. 17
от Наредба №49 от 16.10.2014г., като посочва, че при уважаване на искането
лихвата следва да се начислява от датата на депозиране на исковата молба.
Претендират се разноски.
Ищецът е представил допълнителна искова молба по реда на чл. 372 от
ГПК. Оспорва изложените от ответника твърдения за нередовност на исковата
молба доколкото към отправената извънсъдебна претенция към
застрахователното дружество е била посочена банкова сметка на майката на
пострадалото лице. Оспорва твърденията за неоснователност на иска за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди. Оспорва възражението
за съпричиняване от страна на майката на пострадалото лице. Оспорва
становището на ответното дружество за приложимост на чл. 15 НК по
отношение на процесното ПТП. Оспорва твърдението на ответника за
завишен размер на претендираното обезщетение. Оспорва становището на
ответника за недължимост на законната лихва преди датата на депозиране на
исковата молба, като посочва, че съгласно чл. 497, ал. 1, т. 1 КЗ
застрахователното дружество следва да заплати законна лихва върху
претендираното обезщетение, считано от 05.07.2021г. – след изтичане на 15
дни от датата на депозиране на извънсъдебна претенция към застрахователя.
Взема се становище по доказателствата.
Ответното дружество в изпълнение на указанията на съда по реда на чл.
373 от ГПК е представило отговор на допълнителна искова молба, чрез който
поддържа изложените твърдения и възражения.
3
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа
исковата молба и допълнителната такава, като оспорва възраженията
наведени в подадените отговори и претендира разноските по делото за адв.
възнаграждение, което да бъде определено по реда н чл. 38 от ЗАдв.
Ответната страна оспорва исковата молба и допълнителната такава, поддържа
отговорите и претендира разноските по делото. И двете страни представят
писмени бележки.
Габровският окръжен съд като изслуша твърденията на страните и като
прецени събраните по делото доказателства, а именно: констативен протокол
за ПТП с пострадали лица № 2019-1034-501; фиш за спешна медицинска
помощ от 29.10.2019 г.; лист за преглед на пациент в КДБ/СО
№017350/29.10.2019 г.; допълнителен лист към лист за преглед на пациент в
КДБ/СО №017350; съдебномедицинско удостоверение № 24/2021 г.;
претенция на осн. чл. 380, ал.1 от КЗ за изплащане на обезщетение за
неимуществени вреди; известие за доставяне от 15.06.2021; уведомление с
изх. № 3419/08.07.2021 г.; протокол за оглед на местопроизшествие от
29.10.2019 г.; фотоалбум към местопроизшествие от 29.10.2019 г.; копие на
ДП № 632/2019 г. на РУ – Габрово; приетите съдебно - медицинска
експертиза и съдебно – автотехническа експертиза, изслушаните свидетелски
показания, по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното
от фактическа страна:
За ненуждаещо се от доказване и за безспорно е обявено от съда
обстоятелството, което се признава от ответното дружество, а именно, че към
момента на настъпване на процесното ПТП за лек автомобил, марка „М.“,
модел „С.“ с рег.№ *** е имало валидна застраховка "Гражданска
отговорност" при ответното дружество.
От приетата по делото съдебно – автотехническа експертиза се
установява, че на 29.10.2019 г., около 15:35 ч., в гр. Габрово на ул. „К.“
възниква ПТП между л.а. „М.“, модел „С.“ с рег.№ ***, управляван от И. Ч. и
велосипедиста ОГН. М. СТ.. Лекият автомобил се е движил в посока от „Ш.“
към бул. „С.“, със скорост от 36 км/ч. По същото време велосипедистът О.С.,
на 12 години, предприема пресичане на платното за движение пред паркиран,
от ляво на посоката за движение на автомобила товарен автомобил, от ляво на
дясно спрямо посоката на движение автомобила и перпендикулярно на оста
на пътя, достигайки 10 км/ч. Виждайки велосипедиста водачът на лекия
автомобил предприема спиране, достигайки скорост около 33,3 км/ч,
траекториите на двамата се пресичат и настъпва удар между тях, при което е
причинена средна телесна повреда на С. изразяваща се във фрактура на
ключицата. От анализираните доказателства вещото лице е установило, че по
лекия автомобил има ожулване на предната броня в ляво на дължина 6 см.,
паяжинообразно счупване на предното стъкло и побитост на предния капак,
което показва, че първоначалния удар е в предна лява част с последващо
приплъзване на велосипедиста по предния капак и удар в предното стъкло.
Велосипедът е с изкривено на дясно кормило и седалката изкривена на ляво,
което сочи, че за велосипеда и велосипедиста удара е от дясно. С оглед на
това е определил, че сблъсъкът между лекия автомобил и велосипедиста е
4
настъпил надлежно на 11 -11,5 м. преди линията на ориентир 1 и напречно на
3,5- 3,7 м. от десен край на платното на движение. С оглед установената
спирачна следа от 4,51 м. вещото лице е определило, че автомобилът се е
движил със скорост 36 км/ч. Относно скоростта на велосипедиста вещото
лице е изчислил същата в два варианта: 1) ако се приеме, че детето е
потеглило от място, с оглед възрастта му – 12 г. и опит да премине бързо
преди видяната от него кола, велосипедистът е ускорявал непрекъснато от
потеглянето до удара, като скоростта е достигнала 10 км/ ч.(САТЕ л. 130 от
делото); 2) ако се приеме, че велосипедистът не е спирал, а е навлязъл на
пътното платно за движение без да спре, то средната скорост на движение е
била 12 -15 км/ч. (САТЕ л. 131 от делото). За определяне на възможността за
предотвратяване на ПТП-то вещото лице е определило опасната зона на
автомобила за определената скорост на движение и разстоянието, на което се
е намирал автомобила от мястото на удара, като е приел, че опасната зона е
21,3м. Вещото лице е разгледало и двете хипотези, а именно, че
велосипедиста е спрял, огледал се е и е потеглили, като в този случай
навлизайки на пътното платно автомобила се е намирал на 19,9 м. от мястото
на удара, както и хипотезата при която велосипедиста е навлязъл в пътното
платно без да спира, като тогава лекия автомобил се е намирал на 13, 2 м. от
мястото на удара (САТЕ л. 133 от делото). Приравнявайки времето на
движение на велосипедиста с времето на движение на автомобила, то в
хипотезата при която детето е спряло и се е огледало навлизайки на платното
автомобила се е намирал на 13, 4 м., а в хипотезата при която се е движело и
не е спряло преди да предприеме навлизане в пътното платно то лекия
автомобил се е намирал на 8,9 м. от мястото на удара. И в двете хипотези,
според вещото лице, ПТП-то не е било предотвратимо от водача на лекия
автомобил чрез спиране, защото и при двете хипотези велосипедиста навлиза
в пътното платно за движение в опасната му зона и пред паркираният
автомобил. Вещото лице приема, че причина за настъпване на ПТП-то, от
техническа гледна точка, е предприетото от велосипедиста пресичане на
платното за движение пред паркираните автомобили в опасната зона пред
движещия се автомобил (САТЕ л. 136 от делото). В заключението вещото
лице приема, че водача на л.а. е имал техническа възможност да забележи
велосипедиста като участник в движението при излизането му пред
паркирания отляво автомобил, като при нормална видимост би трябвало да
съобрази, че това е дете, в същото време при отговора на въпрос 5.3. вещото
лице е заключило, че водача при нормална видимост към намиращия се на
тротоара велосипедист би трябвало да съобрази, че е дете, но според
показанията на детето, то се е надигнало на пръсти за да се огледа, което
показва, че водача не е имал видимост към него. Вещото лице е констатирало,
че хоризонталната маркировка е износена единична прекъсната линия,
вертикална маркировка няма, като преди зоната на произшествието има
поставен знак „Забранено паркирането“. От показанията на велосипедиста се
установявало, че се движил попътно на платното с лекия автомобил, спрял
пред паркиран автомобил с цел пресичане на платното на движение (надигнал
се на пръсти за да се огледа) след което предприел пресичане –
5
перпендикулярно на платното за движение от ляво на дясно спрямо посоката
на движение на колата (САТЕ л. 137, отговор на въпр. 5.5.). Велосипедистът е
имал възможност да възприеме приближаващия се автомобил преди да
предприеме пресичане на платното за движение, като няма данни от които да
се определи разстоянието на което се е намирал автомобила, когато
велосипедиста е могъл да го възприеме. Вещото лице приема, че от
техническа гледна точка опасността е възникнала с потеглянето на
велосипедиста за започване на пресичане, защото се е намирал в опасната
зона на леки автомобил, при което водачът на автомобила не е нямал
възможност да предотврати настъпването на ПТП-то чрез спиране.
Велосипедистът е имал техническата възможност да пропусне/изчака лекия
автомобил да премине, след което да предприеме пресичане на пътното
платно за движение. В позицията, в която велосипедистът е имал възможност
да възприеме приближаващия се автомобил е могъл да не предприеме
пресичане, тъй като според показанията на пострадалия не е бил в движение.
При хипотеза, че велосипедистът е потеглил от място навлизайки в пътното
платно за движение, то лекия автомобил се е намирал на разстояние 19,9 м.
от мястото на удара. При хипотеза, че велосипедистът е навлязъл на пътното
платно за движение без спиране, то в този случай л.а. Мицубиши се е
намирало на разстояние 13, 4 м. от мястото на удара. Опасната зона за лекия
автомобил при така изчислената скорост е 21, 3 м. В заключението на вещото
лице при така направените изчисления е прието, че от техническа гледна
точка ПТП-то не е било предотвратимо чрез спиране от страна на водача на
лекия автомобил, като и в двата случая при навлизане на платното за
движение и при излизане пред паркирания автомобил. От техническа гледна
точка пресичането на велосипедиста в този момент и по този начин не е било
безопасно. В съдебно заседание вещото лице, в отговор на въпрос на
процесуалния представител на ищеца, уточнява, че при определяне времето
за реакция на шофьора е взел средни стойности от 0,8 сек. до 1, 2 сек, но дори
при време от 0,8 сек. опасната зона ще се удължи с 2 м. и това няма да
предотврати ПТП-то, тъй като е бил толкова близо, когато велосипедиста е
стъпил на платното за движение на 13, 9 м., когато е излязъл пред колата е
бил на между 8,9 – 13, 4 м. от мястото на произшествието, като времето за
реакция на водача на л.а. не се е отразява на разстоянието, на която се
намирал от удара, а от скоростта на автомобила. Вещото лице уточнява, че
опасната зона е 19, 28 м., при 0,8 сек. време за реакция на водача, разликата е
60 см., но в конкретния случай има внезапно навлизане в пътното платно от
страна на велосипедиста.
От показанията на св. Т., се установява, че видяла детето как се движи и
колата го блъснала. Детето не предприело никакви действия, то не е спирало.
Колелото се движело срещу нея, скочило от тротоара срещу масата, на която
тя работи. Продава зеленчуци на Ш.. Там няма пешеходна пътека. На въпрос
за скоростта на автомобила, свидетелства, че не се е движил бързо, иначе
нещата щели да бъдат фатални. Детето изхвръкнало много силно, то трябвало
да спре да погледне, а то директно се хвърлило на пътя. След удара започнало
да плача и викало „ мамо“. Тя му дала столче да седне и дошла линейка. Не е
6
губило съзнание. Само се изправило и викало майка си. Тя явно била наблизо.
Водачът дошъл да помогне. Но не се движела силно колата. А там винаги има
паркирани коли, имало и спрян камион. Колелото било в движение, не е
видяла детето да спре и да погледне. Детето не е имало видими увреждания,
не е било с каска и наколенки. Било само, а след това дошла и майка му, явно
била наблизо. Тя го видяла когато детето излязло на пътя, преди това не е
видяла то къде се движи. Близо да мястото, където влязло на пътното платно
имало на 10 м. спрян камион, след камиона не знае какво имало нататък.
Видяла, че детето изскача на пътя и го удрят. Там, където е излязъл
велосипедиста бордюрът бил висок. Времето било ясно и слънчево, не било
много натоварено в този момент, нямало много хора.
От показанията на свидетеля И. Ч. се установява, че случката станала на
пазара на Ш.. Едно дете излязло с колело, не успял да реагира и го бутнал.
Веднага се обадил на 112, детето искало да си тръгне, но го задържали. От
двете страни имало спрени автомобили, като то излязло напреки между
колите, като карало колелото. Той го видял в последния момент, бил пред
колата. Карал с 30- 35 км/ч. На детето нямало видими травми. След като
дошла линейката го взели. Времето било ясно. Той не можел да го види дали
имало движение на хора по тротоарите, тъй като от едната страна имал по -
голяма видимост, но от другата имало паркиран един бус, а след него имало
паркирани други коли. Детето излязло напреки. В първи момент, в която
видял детето било пред колата и веднага реагирал, натиснал спирачка.
От приетата по делото съдебно – медицинска експертиза се установява,
че при процесното ПТП ищецът е получил счупване на лявата ключица на
границата средна- вътрешна трета, като е приложено лечение с мека
имобилизация за срок от 1 месец. След това още един месец и половина
пострадалият е бил в процес на раздвижване на левия горен крайник в
раменната става. Получил е и травма на главата в дясната тилна област
изразяваща се в кръвонасядане в посочената област, която му е причинила
временно разстройство на здравето, неопасно за живота за срок от около 1
месец. Получил е и травма на десния глезен, като болката продължила около
месец и носил еластична превръзка на глезена. Ищецът е носил мека
имобилизация тип раница в продължение на 1 месец, като през този период не
е посещавал училище, а в продължение на 1,5 месеца не можел да се облече,
да се обуе, да се измие и изкъпе, за което му помагала майка му. Можел да се
храни и да използва тоалетна. Имал е силни болки в лявото рамо, поради
което приемал обезболяващи. Месец и половина след инцидента имал
главоболие и слаб световъртеж, имал непоносимост към от шум и светлина.
След процесното ПТП не кара колело поради страх от ПТП и изпитва страх
пресича улицата, посещават психолог около 3- 4 месеца след инцидента. При
събеседването вещото лице установило, че ищецът става психомоторно
напрегнат при спомена за събитията от произшествието. Обективно в
областта на лявата ключица се установява палпаторна болезненост /реагира
при натиск/, на границата вътрешна средна трета, където има изглаждане на
над- и подключичната ямка. Движенията в лявата раменна става са в пълен
обем. В заключението на вещото лице е прието, че причините за настъпилите
7
увреждания за ищеца, са: 1) травмата на главата е причинена при
съприкосновение между дясната тилна област и предното стъкло на
автомобила в областта на концентричното паяжевидно напукване на същото;
2) травмата на лявата ключица е получена при падане върху лявото рамо на
подлежащия терен-асфалтова настилка; 3) травмата на десния глезен е
получена най-вероятно при съприкосновение между вътрешната част на
глезена и велосипеда управляван от пострадалия. Към момента се оплаква от
болки в лявото рамо. Вещото лице е установило, че до момента на инцидента
няма данни от медицинската документация изискана от РЗОК гр. Габрово,
ищецът да е страдал от заболявания на опорно-двигателни апарат или други
заболявания, които биха могли да благоприятстват настъпването на ПТП и да
доведат до удължаване и утежняване на оздравителния период. Към момента
на прегледа извършен на 17.06.22г. в МБАЛ- гр. Габрово, в присъствието на
майката и бащата, се установява, че О.С. се намира в добро общо
здравословно състояние. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че
ищецът не е провеждал рехабилитация за по – бързо възстановяване, като
това може да е удължило оздравителния процес. Вещото лице смята, че
ищецът се е възстановил добре, движи ръката в пълен обем, няма
функционелен дефицит, като към момента има епизодични оплаквания, които
ще отзвучат и няма да има последици за неговото здраве.
От свидетелските показания на св. С.А., баща на детето, се установява,
че по документи той не е посочен кат негов баща, но той му у син. Разбрал за
случая, когато го ударили на пазара, една жена му звъннала, защото го
познавала. Той бил на работа, но майката се явила на място. Те го откарали в
болницата., където той го заварил. Две години минали от тогава. Когато
отишъл в болницата момчето било много зле, оплаквало се от крака и ръката
си. Бил уплашен. В болницата им казали, че трябва да купуват колани, че
ръката му е счупена и глезена навехнат. Взели коланите, превързали го и го
прибрали в къщи. Майка му през цялото време се грижела за него.
Психически детето не е добре, когато ходи с него навън, той има стрес. Имал
нужда от помощта на майка си близо два месеца. В момента още има
последствия, стресът, като наближат пешеходна пътека започва да се
оглежда. Разбрал, че го ударила кола. Той (детето) му казало, че пресичало и
го ударила кола на пазара на Ш.. Той бил до пешеходна пътека. Не знае дали
детето е бутало колелото или го е карало. Детето ходило на училище, докато
майка му се грижела за него, за малко бил спрял да посещава училище, не
може да си спомни за колко време. Ходи на психолог, но не знае дали има
документ, защото мака му се занимавала с това.
При така установеното от фактическа страна, настоящият състав на съд
приема следното от правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 във вр. чл. 493, ал. 1, т.
1 КЗ във вр. с чл. 52 и чл. 86 ЗЗД, а именно пряк иск на увреденото лице
срещу застрахователя на гражданската отговорност на застрахования водач,
причинил процесното ПТП.
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432 КЗ е
8
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
"Гражданска отговорност" между прекия причинител на вредата и
застрахователя. В конкретния случай застрахователят не оспорва наличието
на покритие по застрахователната полица ГО. Предявеният иск за
неимуществени вреди е допустим, на основание чл. 380 от КЗ във вр. с чл.
498, ал. 3 от КЗ. От приложените към исковата молба доказателства се
установява, че преди сезиране на съда е отправена застрахователна претенция
от увреденото лице, като в срока по чл. 380 от КЗ ответното дружество, видно
от тяхното писмо с изх. № 3419 от 08.07.2021 г., е отказало да изплати
обезщетение по заведената щета.
Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по
правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента, поради което
следва да са налице всички кумулативни предпоставки от фактическия състав
на чл. 45 ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител -
застрахован спрямо увредения, за обезщетяване на причинените вреди, а
именно настъпило увреждане, причинено от виновно и противоправно деяние
от страна на застрахования, причинна връзка между деянието и вредоносния
резултат, както и вида и размера на претърпените вреди.
Установи се по делото, че на 29.10.2019 г., около 15:35 ч., в гр. Габрово
на ул. „К.“ е настъпило ПТП между л.а. „М.“, модел „С.“ с рег.№ ***,
управляван от И. Ч. и велосипедиста ОГН. М. СТ.. Установи се, че в
следствие на пътното произшествие ищецът О.С. е получил следните
травматични увреждания: счупване на лявата ключица на границата средна-
вътрешна трета, травма на главата в дясната тилна област изразяваща се в
кръвонасядане в тази област и травма на десния глезен, видно от приетата по
делото съдебно – медицинска експертиза.
Установяването на тези обстоятелства не е достатъчно за да се уважи
предявения иск, тъй като застрахователят дължи обезщетение за вредите,
само ако застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице, като в случая
не се установи водача на лекия автомобил да е извършил противоправно
деяние, респ. същото да е виновно извършено. За да се ангажира
гражданската отговорност на дееца, респ. на застрахователя, деянието следва
да е извършено противоправно и виновно, като съдът намира, че е в случая от
доказателствата по делото се оборва презумпцията за виновност по чл. 45, ал.
2 от ЗЗД. Не се доказа твърдението, че водачът на лекия автомобил е
извършил противоправно деяние в нарушение на правилата за движение по
пътищата. Съгласно чл. 20 от ЗДвП водачите на МПС трябва при избиране на
скоростта за движение да изберат скорост съобразена с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред
всяко предвидимо препятствие. В конкретния случай водачът на МПС-то се е
движил с 36 км/ч. видно от заключението на САТЕ, което е под разрешената
за населени места скорост съгласно ЗДвП, в район на пазар, на който в този
момент не е имало много хора (св. П. Т.) и внезапно е излязъл велосипедист –
9
ищеца по делото, който е пресякъл перпендикулярно пътното платно от ляво
на дясно спрямо посоката на движение на автомобила, излизайки между
спрели автомобили. Излизането на велосипедиста на пряко на пътното
платно, с цел пресичането му, е било непредвидимо препятствие за водача на
лекия автомобил, тъй като видно от заключението на вещото лице по САТЕ,
той не е могъл да го възприеме (да го види), тъй като на първо място от
страната на движение на велосипедиста е имало спрян бус/камион и други
коли, което не е позволило на шофьора предварително да възприеме детето,
тъй като не е имал видимост към него (САТЕ л. 136, т. 5.3.). На второ място,
съдът като анализира събраните доказателства – св. показания на св. Т. и
обясненията на вещото лице в с.з., приема, че детето е изскочило внезапно
(иззад спрелите автомобили) на пътното платно, не е спирало да се огледа, а
карайки по тротоара е слязло на платното и движейки се е продължило
пресичането му перпендикулярно на платно за движение на автомобила. След
като св. Т. – очевидката на случилото се, свидетелства, че същото е пресякло
пътното платно без да спре, то следва да се приеме, че скоростта му на
движение е била между 12 – 15 км/ч (л. 131 от делото), опасната зона за
водача е била 21, 3 м., а видно от изчисленията на вещото лице, в този случай
колата се намирала на 13,4 м. от мястото на удара, т.е. велосипедистът
внезапно е влязъл в опасната зона за водача, в която независимо от времето
на реакция на шофьора, същият не е могъл да предотврати ПТП-то, както
приема и вещото лице (л. 135 от делото) и сблъсъка е бил непредотвратим
въпреки действията на водача, който е предприел спиране. Предвид
изложеното водачът на МПС-то нито е бил длъжен, нито е могъл да предвиди
действията на пострадалия, който е излязъл на пътното платно внезапно,
измежду спрени други превозни средства и доколкото същият се е движил със
съобразената за пътната обстановка скорост и в рамките на допустимата
такава, а велосипедистът го е поставил в обективна невъзможност за реакция
в рамките на опасната му зона, то следва, че поведението му не е било
противоправно и виновно, което го освобождава от отговорност по чл. 45 от
ЗЗД. С оглед гореизложеното, след като не може да се ангажира гражданската
отговорност на водача за обезщетяване на вредите, то не може да се ангажира
и отговорността произтичаща от застрахователното покритие по ГО за
застрахователя, която е функционално обусловена от отговорността на прекия
причинител, поради което и предявеният иск следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
При този изход на делото в полза на ответното дружество, на осн. чл.
78, ал. 3 от ГПК, следва да се присъдят направените разноски по делото в
размер на 540 лв. съдебно -деловодни разноски, от които 500 лв. внесени
депозити за двете експертизи и 40 лв. депозити за двама свидетели, както и
150 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, Габровският окръжен съд
РЕШИ:
10
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск, с пр. осн. чл. чл. 432, ал. 1 във вр. чл.
493, ал. 1, т. 1 КЗ във вр. с чл. 52 и чл. 86 ЗЗД, от ОГН. М. СТ., ЕГН
**********, действащ със съгласието на своята майка и законен представител
М. СТ. Г., за осъждане на ЗАД "ДаллБогг: Здраве" АД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, р-н Изгрев, ж. к."Дианабад", ул.
„Г. М. Димитров“ № 1, да му заплати сумата от 60 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на настъпило
ПТП на 29.10.2019 г. в гр. Габрово по вина на водача ИВ. ПЛ. Ч., управлявал
л.а. „М.“, модел „С.“ с рег.№ ***, застрахован по застраховка Гражданска
отговорност при ответното дружество, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ОГН. М. СТ., ЕГН **********, действащ със съгласието на
своята майка и законен представител М. СТ. Г. ДА ЗАПЛАТИ на „ДаллБогг:
Здраве" АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
р-н Изгрев, ж. к."Дианабад", ул. „Г. М. Димитров“ № 1 разноски по делото в
размер на общо 690 лв. (шестстотин и деветдесет лева), на осн. чл. 78, ал. 3 от
ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд - Велико
Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Габрово: _______________________
11