Определение по дело №202/2024 на Административен съд - Пловдив

Производство по реда на чл.248 от ГПК във връзка с чл.144 от АПК.

Образувано е по искане на адв. Й. Я. – процесуален представител на Общински съвет Калояново за изменение на определение № 8083 от 24.09.2024г. постановено по адм. дело № 202/2024г. по описа на Административен съд - Пловдив, в частта му за разноските с присъждане на сумата от 1250 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.

Препис от молбата е връчен на жалбоподателя В. Д. В., който в срок е представил отговор с възражение срещу молбата на адв.Я.. В. В. посочва, че по делото липсва платежен документ, удостоверяващ плащането на възнаграждението. Прави и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Като взе предвид доводите и възраженията на страните, съдът намира за установено следното:

С определение № 8083/24.09.2024 г. по адм. д. 202/2024 г. е оставена без разглеждане жалбата, подадена от В. Д. В., против Решение № 18 от извънредно заседание на Общински съвет Калояново, взето с протокол № 3/21.12.2023г., с което е одобрен окончателен проект на Общ устройствен план на Община Калояново, ведно с правилата и нормативите за неговото прилагане, в частта му касаеща ПИ с идентификатор 24000.10.4 по КККР на с. Дуванлии, община Калояново, обл. Пловдив и е прекратено производството по адм. дело № 202/2024 г. по описа на Административен съд - Пловдив. Със същото определение В. Д. В. е осъден да заплати на Община Калояново, разноски в размер на 511,20 лева.

Определението е съобщено на адв. Й. Я. на 24.09.2024 г., като молбата за изменение е подадена по електронната поща на същата дата 24.09.2024 г. Искането за изменение на определнието в частта за разноските е подадено в срока по чл. 248 от ГПК вр. чл. 144 от АПК, но настоящата инстанция намира същото за процесуално недопустимо на друго основание.

С разпоредбата на чл. 248, ал. 1 от ГПК е предвидено, че съдът по искане на страната може да допълни или да измени решението в частта му за разноските. Следователно текстът разграничава две хипотези, свързани с промяна на вече постановения съдебен акт в частта му, с която е определена отговорността за разноски, установени като изключение от правилото на чл. 246 от ГПК. Пропускът на съда да се произнесе по своевременно направеното от страната искане за разноски се преодолява с предвидената възможност за допълване на съдебното решение и не се преклудира при липса на представен списък по чл. 80 от ГПК, поради което и представянето на списък на разноските не е предпоставка за реализиране на допълване на решението в тази му част. При втората хипотеза на чл. 248, ал. 1 от ГПК, след като съдът е определил дължимите разноски, е налице искане от страната те да бъдат приведени в съответствие с нейното твърдение за осъществяването им, което искане не е за допълване, а за изменение в размера на вече присъдени разноски. В случая е налице хипотеза на искане за изменение на решението в частта за разноските, тъй като съдът е постановил диспозитив, с който са присъдени в полза на ответника разноски. По тази причина, въпреки, че в молбата е заявено и искане за допълване на определението в частта за разноските, същата следва да се разгледа като искане за изменение на определението в частта за разноските, с присъждане на адвокатско възнаграждение.

Съгласно т. 2 от диспозитива на ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС и чл. 80 ГПК, страната, която е поискала присъждане на разноски, следва да представи списък на разноските. Този списък съдържа изброяване на всички разходи, които страната е направила и които счита, че следва да й бъдат присъдени. Страната следва да представи списък за разноски по чл. 80 ГПК, дори когато е направила само един разход в производството, за който е представено доказателство.

Със заявление вх.№ от 06.02.2024г. (лист 104, 105) за достъп до електронни съдебни дела и електронни съобщения в Единния портал за електронно правосъдие, адв.Я.е представила пълномощно (лист 106), а с представения писмен отговор на жалбата е направила искане за присъждане на направените по делото разноски (лист 365). Списък по чл. 80 от ГПК не е представен.

Противно на твърдението на адв. Я.изложено в молбата й по чл.248 от ГПК, договор за правна защита и съдействие не е представен по делото до постановяване на определение № 8083/24.09.2024 г. Такъв договор е представен едва с молба на адв. Я.с вх.№ от 25.09.2024г. (един ден след подаване на молбата по чл.248 от ГПК), а с втора молба отново от 25.09.2024г. е представено преводно нареждане за плащане на уговорения адвокатски хонорар.

Следва да се подчертае, че още с представения на 19.03.2024г. писмен отговор (лист 365) адв. Я.поддържа недопустимост на жалбата. По делото са проведени общо четири съдебни заседания (на 26.04.2024г., 23.05.2024г., 20.06.2024г. и на 12.09.2024г.), като ход на делото е даден в с.з. проведено на 23.05.2024г., в което адв. Я.поддържа писмения отговор и моли да не се допуска до разглеждане жалбата. Следователно оставянето без разглеждане на жалбата на В. и прекратяването на производството е искания от ответника резултат и той не е неочакван за да е попречил на ответника да реализира правата си. До постановяване на определение № 8083/24.09.2024 г. списък на разноските по чл. 80 от ГПК не е представен. Такъв не е представен и с молбата по чл.248 от ГПК.

Нещо повече, договорът за правна защита и съдействие, представен едва след подаване на молбата по чл.248 от ГПК е с дата 31.01.2024г. (подписан един ден след образуване на делото в Административен съд – Пловдив), а видно от преводно нареждане на лист 1133 по делото, уговорения адвокатски хонорар е платен на 07.02.2024г. Т.е. ответникът и процесуалният му представител са имали правна възможност да представят по делото както списък на разноските по чл. 80 от ГПК, така и договорът за правна защита и съдействие, и доказателства за заплащането на уговорения адвокатски хонорар, не само с отговора на жалбата, но и в проведените четири съдебни заседания.

Както се посочи по-горе, наличието на списък на разноските е условие за допустимост на искането за изменение на съдебния акт в частта за разноските. Касае се за процесуална предпоставка от категорията на абсолютните, за която съдът следи служебно и при липсата на която производството по искане за изменение на постановеното определние в частта за разноските е процесуално недопустимо, поради което следва да бъде оставено без разглеждане. В този смисъл т. 8 и т. 9 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, което е задължително за административните съдилища съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт.

В този смисъл е и константната практика на ВАС: Определение № 1523 от 8.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1220/2024 г., Определение № 10868 от 9.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 10514/2023 г., Определение № 2755 от 23.03.2022 г. на ВАС по адм. д. № 2558/2022 г., II о., Определение № 7802 от 31.08.2022 г. на ВАС по адм. д. № 3924/2022 г., Определение № 7647 от 8.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2403/2018 г., Определение № 10696 от 21.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8172/2021 г., Определение № 3002 от 13.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1931/2024 г., Определение № 9927 от 27.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3161/2019 г., Определение № 5704 от 13.05.2016 г. по адм. д. № 3699/2016 г., 5 чл. с-в на ВАС.

По изложените съображения, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на адв. Й. Я. – процесуален представител на Общински съвет Калояново за изменение на определение № 8083 от 24.09.2024г. постановено по адм. дело № 202/2024г. по описа на Административен съд - Пловдив, в частта му за разноските.

Определението подлежи на обжалване с частна касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 7-дневен срок от съобщаването.