№ 1028
гр. София, 18.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря ВЕРА С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско
дело № 20231110121795 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Предявен е иск от /фирма/, ЕИК ********* срещу /фирма/, ЕИК
********* за признаване за установено, че /фирма/, ЕИК ********* дължи на
/фирма/, ЕИК ********* сумата в размер на 955,30 лева (деветстотин
петдесет и пет лева и 30 стотинки), представляваща незаплатено регресно
вземане за платено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка
„Каско” за вреди на лек автомобил марка /марка/, модел /модел/, с рег. №
********, причинени от пътнотранспортно произшествие, настъпило на
10.03.2018 г., и разходи за определянето му по щета **************, както и
сумата в размер на 291,12 лева (двеста деветдесет и един лева и 12 стотинки)
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 18.11.2019 г.
до 18.11.2022 г., заедно със законната лихва от 18.11.2022 г. до погасяване на
задължението, за които е издадена заповед за изпълнение от 15.02.2023 г. по
ч.гр.д. № 62963/2022 г. на СРС, 166 състав.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за
имуществена застраховка „Каско” е настъпило събитие – ПТП, в причинна
връзка с което са причинени вреди на застрахования при него автомобил.
Поддържа, че вредите са на стойност 14966 лева, в който размер е изплатил
застрахователно обезщетение, както и че са сторени разноски за определянето
му в размер на 15 лева. Твърди, че ответникът е застраховател по валидна
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на делинквента, поради
което в полза на ищеца възниква регресно вземане срещу него за платеното
обезщетение и ликвидационните разноски, от които след приспадане на
платената сума от 13389,20 лева има неплатен остатък в размер на 955,30
лева. Претендира и обезщетение за забава в размер на 291,12 лева.
Ответникът оспорва иска, като твърди, че платеното обезщетение
надхвърля размера на действителните вреди, като твърди, че при определяне
на размера на щетите трябва да бъде приложен и коефициент на овехтяване.
Счита, че е погасил изцяло задължението си.
Софийският районен съд, като прецени събраните по делото
1
доказателства и взе предвид наведените възраженията на насрещната страна,
приема следното:
Срещу издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 62963/22 г., СРС е
подадено в срок възражение. В едномесечен срок от получаване на
разпореждането по чл. 415, ал. 1 ГПК, ищецът е предявил иск.
За възникване на регресното вземане по иска с правно основание чл.
411, изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД е необходимо да се установят следните факти: да
е сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и водача на
увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и
вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято
гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило
събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното
си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно
обезщетение в размер на действителните вреди. Съобразно разпоредбата на
чл. 154 ГПК ищецът следва да установи горепосочените обстоятелства. По
иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи наличието на главен
дълг и изпадането на ответника в забава, в случая и с оглед разпоредбата на
чл. 84, ал. 2 ЗЗД – отправянето на покана и получаването й от длъжника. В
тежест на ответника, при доказване на горните факти, е да докаже, че е
погасил претендираното вземане на падежа.
В случая посочените предпоставки са налице.
С определението от 26.09.2023 г. всички факти, включени във
фактическия състав на вземането и некасаещи неговия размер, са обявени за
безспорни между страните. Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът
приема осъществяването им за доказано.
Спорен между страните е единствено въпросът, в какъв размер е
възникнало регресното вземане.
Съгласно чл. 499, ал. 2 КЗ, при вреди на имущество обезщетението не
може да надвиши действителната стойност на причинената вреда. В хода на
производството е прието заключение на САТЕ /неоспорено от страните в
срока по чл. 200, ал. 3 ГПК/, от което се установява, че средната пазарна
стойност на ремонта на лек автомобил марка /марка/, модел /модел/, с рег. №
******** е 29 067 лева. Съгласно дадените в откритото съдебно заседание
обяснения на вещото лице и отговора на т. 4 от експертизата, действителната
стойност на застрахованото МПС по средни пазарни цени към датата на ПТП
е 19 664 лева. Съгласно чл. 390, ал. 2 КЗ тотална щета е увреждане, при което
разходите за ремонта надхвърлят 70 % от действителната стойност на
имуществото. В настоящия случай е налице тотална щета, доколкото
ремонтът на увреденото МПС надвишава неговата стойност.
Константната съдебна практика приема, че когато
при тотална щета увреденото имущество има остатъчна стойност /запазени
части, които могат да се използват/ стойността на запазените части следва да
се приспадне от действителната стойност на вещта (виж Определение №
**/20.02.2014 г. по т. д. № 2662/2013 г. на 2-ро т. отд. на ВКС; Решение №
165/24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г. на 2-ро т.отд. на ВКС). Този
механизъм на определяне на обезщетението съответства на разпоредбата на
чл. 386, ал. 2 КЗ, съгласно която обезщетението трябва да бъде равно на
размера на вредата към деня на настъпване на събитието /вредата не би била
стойността на погиналия автомобил в цялост, ако от същия са останали
запазени части/. Този размер следователно е и противопоставимият на
делинквента/на застрахователя на неговата гражданска отговорност.
От заключението на САТЕ се установява, че действителната стойност на
процесния автомобил към датата на настъпване на застрахователното
събитие е в размер на 19 664 лева, а стойността на запазените му части е 20 %
от тази стойност, т.е. 3 933 лв. След приспадане на тази сума от
2
действителната стойност на автомобила, размерът на дължимото обезщетение
възлиза на 15 731 лева, към което следва да се включат и ликвидационните
разноски от 15 лева. Общият размер на регресния дълг възлиза на 15 746
лева, от които ответникът е погасил 13 389,20 лева /който факт е обявен за
безспорен в производството/, поради което остава неплатен остатък от 2
356,80 лева. Принципът на диспозитивното начало задължава съда да даде
защита на правото само в рамките на посочения от ищеца размер (чл. 6, ал. 2
ГПК), поради което и като съобрази, че искът е предявен за неплатено
обезщетение за претърпени имуществени вреди по /марка/, модел /модел/, с
рег. № ******** за сумата от 955,30 лева, то същият се явява основателен до
този размер.
Съгласно чл. 412 КЗ застрахователят по имуществена застраховка, който
е встъпил в правата на застрахованото лице, следва да предяви претенцията си
срещу застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност". Срокът за
плащане е 30 дни, считано от представяне на необходимите документи, т.е.
забавата настъпва след покана, а не от датата на застрахователното плащане,
от когато ищецът претендира лихва. Видно от приложената по делото покана
за плащане на регресната претенция на ищеца по щета **************,
същата е получена от ответника /фирма/ на 18.06.2018 г. Съгласно
споразумение за разсрочено плащане от 18.09.2018 г. между /фирма/ и
/фирма/ АД, ответникът е отказал плащане по щетата за разликата над
13389,20 лева до претендирания размер от 14981 лева. Исковата претенция за
лихва касае период от 18.11.2019 г. до 18.11.2022 г., поради което несъмнено
в този период, ответникът е бил в забава. Ето защо искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД
се явява установен по основание и изчислен на осн. чл. 162 ГПК с интернет
калкулатор е в размер на 291,12 лева. Налага се извода, че искът е
основателен в цялост.
По разноските:
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва
да бъдат присъдени своевременно поисканите разноски в исковото и
заповедното производство /предвид т. 12 от ТР 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС
следва да се постанови осъдителен диспозитив за разноските в заповедното
производство/. За заповедното производство на ищеца се следват разноски в
общ размер на 75 лева , от които 25 лева - държавна такса и 50 лева –
юрисконсултско възнаграждение.
За исковото производство в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
сторените разноски за държавна такса в размер на 25 лева, юрисконсултско
възнаграждение , определено на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК в размер на 50 лева и
300 лева, депозит за САТЕ.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал.
1 ГПК с правно основание чл. чл. 411, изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1
ЗЗД искове от /фирма/, ЕИК ********* срещу /фирма/ , ЕИК *********, че
/фирма/, ЕИК ********* дължи на /фирма/, ЕИК ********* сумата в размер
на 955,30 лева (деветстотин петдесет и пет лева и 30 стотинки),
представляваща незаплатено регресно вземане за платено застрахователно
обезщетение по имуществена застраховка „Каско” за вреди на лек автомобил
марка /марка/, модел /модел/, с рег. № ********, причинени от
пътнотранспортно произшествие, настъпило на 10.03.2018 г. и разходи за
определянето му по щета **************, ведно със законната лихва от
18.11.2022 г. до погасяване на задължението, както и сумата в размер на
3
291,12 лева (двеста деветдесет и един лева и 12 стотинки) обезщетение за
забава в размер на законната лихва за периода от 18.11.2019 г. до 18.11.2022
г., за които е издадена заповед за изпълнение от 15.02.2023 г. по ч.гр.д. №
62963/2022 г. на СРС, 166 състав.
ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК ********* да заплати на /фирма/, ЕИК
********* на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 75 лева (
седемдесет и пет лева), представляваща разноски за заповедното
производство, както и сумата от 375 лева (триста седемдесет и пет лева) –
разноски за исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4