№ 1018
гр. Пловдив, 13.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
при участието на секретаря Пенка В. Г.а
като разгледа докладваното от Елена З. Калпачка Въззивно гражданско дело
№ 20225300501312 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.
Делото е образувано по постъпила въззивна жалба от Областна дирекция на МВР –
гр. Пловдив, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Княз
Богориди” № 7, представлявана от Директора Д.Б., чрез юрисконсулт И.П., срещу решение
№ 399/08.02.2022 г. по гр.дело № 15550 по описа на РС Пловдив за 2021 г., в частта, в която
са уважени предявените пред РС искове, както и насрещна въззивна жалба, подадена от Б.
В. Н., чрез адв. Г., срещу решение № 399/08.02.2022 г. по гр.дело № 15550 по описа на РС
Пловдив за 2021 г. в частта, с която са отхвърлени предявените пред РС искове.
С обжалваното Решение № 399/08.02.2022г. по гр.д.№ 15550/21г по описа на Районен
съд – Пловдив І гр.с., ОД на МВР – Пловдив е осъден да заплати на Б. В. Н., ЕГН
********** следните суми: 1249,23 лева, представляваща дължимо допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд от 154 часа, получен в резултат на
преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143, за периода 01.09.2018г. –
10.07.2020 г.; 247,62 лева мораторна лихва за периода 01.11.2018г. – 1.10.2021 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 1.10.2021 г. до
окончателното изплащане на дължимата сума, както и разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 396 лева, като са отхвърлени исковете за разликата им от
уважените до пълните им предявени размери от 1507,36 лева за главница и 271,57 лева за
мор. лихва, като неоснователни.
Недоволен от решението в частта, в която са уважени предявените искове
жалбоподателят ОД на МВР – Пловдив го обжалва, като сочи, че е неправилно и
необосновано, издадено в противоречие на материалния закон. Излага съображения, че е
налице неправилно субсидиарно приложение на чл. 9, ал. 2 от Наредба за структурата и
организацията на работната заплата, приета с ПМС № 4 на МС от 17.01.2007 г., въпреки
специалната и пълна законова уредба – чл. 142, ал. 2 от ЗМВР. Твърди, че с издадената въз
основа на чл. 187, ал. 9 от ЗМВР наредба е дадена изчерпателна регламентация на
отчитането и компенсирането на положения от държавните служители на МВР извънреден
труд и нощен труд и няма празнота в закона, като липсата на норма, която да предвижда
преизчисляване на часовете нощен труд не е законодателен пропуск, а е целенасочено
1
уеднаквяване на начина на изчисляване и отчитане на работното време и постигане на по-
голяма яснота по отношение на отработеното време и положения труд извън установеното
работно време. Оспорва се правилността на решението по отношение на определената цена
на исковете, като счита, че същите са завишени, тъй като не е отчетено заплатеното за
отработеното време възнаграждение на ищеца като дневен труд. В тази връзка се прави
възражение, че и исковете за мораторна лихва се изчисляват върху завишен размер
главница. Претендира се присъждане на разноски. При условията на евентуалност се прави
се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна.
Постъпил е писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемия Н., чрез адв. Р.Г., с
който са изложени съображения за неоснователност на въззивната жалба, с позоваване на
разпоредбите на чл.187, ал.1, т.3, чл.179, чл.187, ал.9 ЗМВР, възразява се по доводите на
жалбоподателя с аргументи от разпоредбите на чл.187, ал.1 и ал.3 ЗМВР, разпоредбата на
чл.136 КТ, както и с изтъкване на изричната разпоредба на чл.188, ал.2 ЗМВР, въз основа на
които се прави извод за празнота в нормативната уредба по отношение на начина на
отчитане и заплащане на положените часове нощен труд, с оглед специалната закрила на
държавните служители по КТ. Моли да се потвърди решението на ПРС в частта, в която е
уважена исковата претенция. Претендира се присъждане на разноски за настоящото
производство.
Постъпила е и насрещна въззивна жалба от Б. В. Н., от гр. К., чрез адв. Р. Н. Г., АК –
Пловдив, с която се обжалва така постановеното от PC-Пловдив решение по гр.д.№
15550/2021г. на ПРС - I гр.с. в частта, в която са отхвърлени исковете заплащане на
допълнително възнаграждение за извънреден труд над уважения размер от 1313,10 лв. до
пълния им предявен размер от 1507,36,43 лв. за главницата и над 247,62 лв. до 271,57 лв. за
мораторна лихва. Сочи се неправилност на решението в тази му част поради неправилно
определена начална дата, от която следва да се отчита изменението в ЗМВР, доколкото
извънредният труд на служителите на МВР се изчислява на тримесечие, нормата е
материално правна и се прилага занапред, след датата на изменението от 07.07.2020г., като
изменението ще рефлектира в изчисляването на възнаграждението за последното
тримесечие на 2020 г. Моли да се отмени решенето в тази му обжалвана част и се присъдят
посочените искови претенции в пълен размер. Претендира се присъждане на разноски на
основание чл.78, ал.1 ГПК за настоящото съдебно производство.
По насрещната въззивна жалба не е постъпил писмен отговор по насрещната
въззивна жалба от ОД на МВР - Пловдив.
Жалбите са подадени в срок, от надлежна страна, с правен интерес от обжалване и са
процесуално допустими.
При служебната проверка по чл. 269 от ГПК въззивният съд констатира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което жалбите следва да бъдат
разгледани по същество.
Пловдивският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по
реда на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:
Производството по делото е образувано по предявени от Б. В. Н. от гр. К., чрез адв.
Р.Г., обективно съединени искове по чл. 178, ал.1, т.3 във връзка с чл.187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР
и чл. 86 от ЗЗД за заплащане на възнаграждение за положен извънреден труд след
преобразуване на нощния към дневен такъв за периода 01.09.2018 г. – 30.09.2020 г. в размер
на 1507,36 лв. (след допуснато изменение на размера на иска от 1000 лв.) мораторната
лихва за забава в размер на 271,57 лв. (след допуснато изменение на размера на иска от 200
лв.) за периода 01.09.2018 г. – 01.10.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата до
окончателното й изплащане.
Безспорно е по делото, че ищецът е работил и полагал труд на длъжността *** I
степен в група „***“ на сектор „Охранителна полиция“ към РУ – К. при ОДМВР –Пловдив,
като е работил на ненормиран работен ден при изпълнение на служебните си задължения на
смени – дневни и нощни, всяка с продължителност от 12 часа, съгласно изготвени и
утвърдени от Началника на РУ месечни графици при сумирано отчитане на работното
време. Положеният от ищеца нощен труд не е бил преобразуван в дневен, като не е било
заплащано допълнително възнаграждение за извънреден труд.
В първоинстанционното производство е прието заключение на съдебно-счетоводна
експертиза, неоспорено от страните, от което се установява, че през процесния период
ответникът не е прилагал Наредбата за структурата и организацията на работната заплата
2
относно превръщането на нощния труд в дневен с коефициент 1,0143. През периода
01.09.2018 г. – 30.09.2020 г. ищецът е положил 1282 часа нощен труд, който преизчислен с
коефициент 1,143 е равен на 1465,3 часа. Разликата от 183,3 часа според заключението
представлява положен извънреден труд, който в стойностно изражение е в размер на 1507,36
лева. Мораторната лихва, изчислена върху всяка тримесечна сума на извънредния труд,
считано от падежа до завеждането на исковата молба – 01.10.2021 г., възлиза общо на 271,57
лева.
При така установеното от фактическа страна районният съд е уважил предявеният
иск за заплащане на допълнително възнаграждение за извънреден труд за периода от
01.01.2018 г. до 10.07.2020 г., като е приел, че за този период, с оглед разпоредбата на чл. 9,
ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата от 2007 г.,
положеният от ищеца нощен труд за периода е следвало да бъде приравнен на дневен с
коефициент 1,143 и съответно – да бъде допълнително заплатен този приравнен на дневен
положен от ищеца нощен труд, поради наличие на законодателна празнота и необходимост
от субсидиарно приложение на общите разпоредби за закрила на служителите, полагащи
труд между 22,00 часа и 6,00 часа. Съобразено е депозираното по делото заключение на в.л.
К., неоспорено от страните, при което е установен размерът на положения 1077 часа нощен
труд за този период – 01.01.2018 г. до 10.07.2020 г., при разлика от 154 часа, явяваща се
извънреден труд, който не е бил заплатен от ответника и остойностен в размер на сумата от
1249,23 лева, с начислена мораторна лихва в размер на 247,62 лева. За процесния период от
11.07.2020 г. до 30.09.2020 г. в решението на районния съд е прието приложението на
законодателното изменение на разпоредбата на чл.187, ал.1 ЗМВР, съответно в ред. ДВ ,
бр.60 от 2020г. от 07.07.2020г., в сила от 11.07.2020г., поради което и липсата на основание
за субсидиарно приложение на НСОРЗ. Поради това е прието, че искът за заплащане на
допълнително възнаграждение за положения извънреден труд следва да се уважи за сумата
до размера от 1249,23 лева, за периода 01.09.2018 г. – 10.07.2020 г., както и този за
обезщетение за забава до размера от 247,62 лева, за периода 01.11.2018г. – 01.10.2021г., като
за разликата над тези размери за периода от 11.07.2020 г. до 30.09.2020 г. исковете да се
отхвърлят.
Настоящият състав на съда споделя направения извод от първоинстанционния съд за
основателност на предявените искове за заплащане на допълнително възнаграждение за
положен нощен труд и намира подадената въззивна жалба неоснователна по следните
съображения:
Съгласно чл. 176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните
служители в МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни
възнаграждения. Към основното месечно възнаграждение на държавните служители се
изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд – чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР.
Съгласно чл. 187, ал. 1 от ЗВМР през процесния период нормалната продължителност на
работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-
дневна работна седмица. Работното време на държавните служители се изчислява в работни
дни – подневно, а за работещите на 8, 12 или 24 часови смени сумирано за тримесечен
период – чл. 187, ал. 3, изр. 1 от ЗМВР. При работа на смени е възможно полагането на труд
и през нощта между 22,00 часа и 6,00 часа, като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период – чл. 187, ал. 3, изр. 3 от ЗМВР. Работата извън
работното време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за
отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, чрез
заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение – чл. 187, ал. 5,
т. 2 във вр. с ал. 6 от ЗМВР. Разпоредбата на чл. 188, ал. 2 от ЗМВР предвижда, че
държавните служители, които полагат труд за времето между 22,00 часа и 6,00 часа, се
ползват със специалната закрила по Кодекса на труда.
Съгласно чл. 179, ал. 1 от ЗМВР на държавните служители се изплащат допълнителни
възнаграждения за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч., за
полагане на труд на официалните празници и за времето на разположение. В ал. 2 на същата
разпоредба е предвидено, че условията и редът за изплащане на допълнителните
възнаграждения по ал. 1 се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а
техният размер – с негова заповед. През процесния период е действала Наредба № 8121з-
776/29.07.2016г., в чл. 3, ал. 3 от която е предвидено, че за държавните служители в МВР е
възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 часа и 6,00 часа, като работните
часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В същата наредба е
предвиден и редът за отчитането на отработеното време между 22,00 часа и 06,00 часа с
3
изготвяне на протокол и лицата, които го изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане
на броя отработени часове, но липсва изрична разпоредба, предвиждаща преобразуване на
часовете положен нощен труд в дневни, за разлика от действалата до 31.03.2015г. Наредба
№ 8121з-407 от 11.08.2014г., която в чл. 31, ал. 2 е регламентирала, че при сумирано
отчитане на отработеното време, общият брой часове положен нощен труд между 22,00 часа
и 06,00 часа за отчетния период се умножава с коефициент 0,143. С оглед на това
настоящият състав на съда намира, че е налице непълнота в ЗМВР и специалните актове по
приложението му, поради липсата на предвиден механизъм за преизчисляване на нощния
труд в дневен при сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните
служители в МВР. Тази непълнота следва да бъде преодоляна по предвидения в чл. 46, ал. 2
от ЗНА ред, чрез прилагане на разпоредби, отнасящи се до подобни случаи, каквато е
разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата, съгласно която при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент, равен на съотношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане
на работното време.
Допълнителен аргумент в подкрепа на направения извод е разпоредбата на чл. 188,
ал. 2 от ЗМВР, съгласно която държавните служители, които полагат труд за времето между
22,00ч. и 06,00 ч., се ползват със специалната закрила по КТ, като това препращане също
предпоставя извод за субсидиарно прилагане на регламента в НСОРЗ за превръщане на
нощните часове в дневни. При принципно утвърдения режим на работа през деня логично се
явява съотнасянето на положения нощен труд при специфичната организация на 8, 12 и 24-
часови дежурства към дневния, посредством нормативно установеното съотношение в
нормата продължителност при различните условия.
Разпоредбата на чл. 67, ал. 3 от ЗДСл също препраща към общата уредба в трудовото
законодателство, като предвижда, че минималните и максималните размери на основните
заплати по нива и степени за държавните служители, размерите на допълнителните
възнаграждения по ал. 7, т. 1 – 5, както и редът за получаването им, се определят с наредба
на Министерския съвет и не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото
законодателство. В конкретната хипотеза се касае за специална закрила на нощния труд по
КТ, поради което общите правила следва да намерят приложение във всички случаи и по
отношение на държавните служители. И тъй като размерите на допълнителните
възнаграждения не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство и
при липса на изрична уредба в наредбите, издадени от Министъра на вътрешните работи, то
следва да намери приложение Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата.
Приетото по-горе не противоречи на постановеното решение от СЕС от 24.02.2022г.
по дело С-262/20, според което чл. 8 и чл. 12, б. а от Директива 2003/88/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията
на работното време трябва да се тълкуват в смисъл, че не налагат да се приема национална
правна уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд на
работниците в публичния сектор като полицаите и пожарникарите, е по-кратка от
предвидената за тях нормална продължителност на труда през деня. При всички случаи в
полза на такива работници трябва да има други мерки за защита под формата на
продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки,
които да позволяват да се компенсира особената тежест на полагания от тях нощен труд.
В разглеждания случай не би могло да се приеме, че в ЗМВР са предвидени мерки за
защита, които да компенсират особената тежест на нощния труд, при положение че липсва
изрична регламентация за възможността същият да бъде възмезден. В специалния закон има
редица разпоредби, предвиждащи заплащането на: допълнително възнаграждение за
прослужено време – чл. 178, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, обезщетения за неизползван платен
годишен отпуск – чл. 189, ал. 1 от същия закон, обезщетения за прекратяване на служебното
правоотношение – чл. 234, ал. 1, предвиден е по-благоприятен режим за заплащане на
извънредния труд съобразно неговата продължителност – чл. 187, ал. 5, 6 и 7, право на
почивки през работния ден, междудневна почивка, междуседмична почивка и почивка в
празнични дни – чл. 187, ал. 10 и др., но същите нямат характер на обезщетение и не
осигуряват допълнителна защита във връзка с полагането на нощен труд по см. на
Директивата и на цитираното решение на СЕС. Тези придобивки ползват всички служители
на МВР, а не само полагащите нощен труд и не се предоставят съобразно
продължителността на труда през нощта само на тази категория служители.
4
С решението на СЕС от 24.02.2022г. по дело С-262/20 е прието също, че членове 20 и
31 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че
допускат определената в законодателството на държава членка нормална продължителност
на нощния труд от седем часа за работниците от частния сектор, да не се прилага за
работниците от публичния сектор, включително за полицаите и пожарникарите, ако такава
разлика в третирането се основана на обективен и разумен критерий, тоест е свързана с
допустима от закона цел на посоченото законодателство и е съразмерна на тази цел. В т. 75
от решението е взето предвид, че съгласно чл. 187, ал. 1 и 3 от ЗМВР нормалната
продължителност на труда през деня и през нощта е еднаква и затова съотношението между
нормалната продължителност на труда през деня и тази през нощта е 1 и не налага
преобразуване. Подобен аргумент според СЕС видимо не отразява допустима от закона цел,
годна да обоснове разглежданата в главното производство разлика в третирането. От друга
страна запазването на подобен механизъм за преобразуване би изисквало значителни
допълнителни финансови средства – т. 77. Подобен аргумент обаче не може да се приеме.
Всъщност правото на Съюза наистина не е пречка за държавите членки да вземат предвид
бюджетни съображения, успоредно със съображения от политически, социален или
демографски порядък и да въздействат върху естеството или обхвата на мерките, които
смятат да приемат, но такива съображения не могат сами по себе си да представляват цел от
общ интерес – т. 78. В следващата т. 79 е обосновано, че ако не се основава на такъв
обективен и разумен критерий, всяка разлика в третирането, която разпоредбите на
националното право в областта на нощния труд въвеждат по отношение на различни
категории работници, намиращи се в сходно положение, би била несъвместима с правото на
Съюза и би налагала в такъв случай националният съд да тълкува националното право във
възможно най-голяма степен, с оглед на текста и целта на съответната разпоредба на
първичното право, като вземе предвид цялото вътрешно право и приложи признатите от
последното тълкувателни методи, за да гарантира пълната ефективност на тази разпоредба и
да достигне до разрешение, съответстващо на преследваната с нея цел (решение от 6
октомври 2021г., Sumal, С-882/19, EU:С:2021:800, т. 71 и цитираната съдебна практика).
В контекста на изложеното от СЕС и в разглеждания случай с оглед данните по
конкретното дело настоящата инстанция намира, че липсва разумен и обективен критерий,
поставен от законодателя и допустима цел, която да оправдае по-неблагоприятни условия за
полагания нощен труд от работниците от публичния сектор – полицаи и пожарникари, а
напротив изрично в чл. 179, ал. 1 от ЗМВР е предвидено, че на държавните служители се
изплащат допълнителни възнаграждения за полагане на труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч. и
в КТ е предвидена специална закрила на нощния труд. Подобен подход на законодателя е
напълно оправдан, при положение че нощният труд се полага през време, което по начало е
необходимо за сън и възстановяване, води до повишаване на психическото натоварване, до
нарушаване ритъма на жизнената дейност на човешкия организъм, претоварване и
преумора, поради което няма основание да не се прилагат компенсаторни механизми за
допълнителна защита на този труд.
С оглед на приетото в решението на СЕС и предвид преобладаващата част на
исковия период на претенцията до изменението на ЗМВР ДВ, бр.60 / 2020г. не е налице
определена нормална продължителност на нощния труд по смисъла на цитирания закон.
По отношение на размера на исковете, същите са уважени при съобразяване с
установените по делото данни относно броя на часовете нощен труд, положени от ищеца за
процесния период и следващото му се възнаграждение при приравняването на часовете
нощен труд на дневен труд с коефициент 1,143, съобразно депозираното заключение по
назначената по делото ССЕ, неоспорено от страните по делото. От така приетото
заключение се установява, че полученият брой часове надхвърлят установеното работно
време, поради което разликата се явява извънреден труд.
По така изложените съображения въззивната жалба се намира за неоснователна, а
обжалваното решение на първоинстанционния съд, в частта, в която са уважени предявените
искове, като правилно ще се потвърди.
Съдът намира подадената насрещна въззивна жалба за основателна, като споделя
изложените в същата съображения за прилагане на изменението на чл.187, ал. 3 от ЗМВР за
последното тримесечие на 2020 г. по следните съображения: Уреденият в специалния закон,
с разпоредбата на чл.187, ал. 3 от ЗМВР, ДВ бр.60 от 2020 г. от 07.07.2020г., в сила от
11.07.2020г., начин на отчитане и изчисление на работното време е при тримесечно му
отчитане и сумирано изчисление на работното време за този период, при който началният
5
момент на сумарното отчитане за периода е започнало при действието на нормата преди
изменението на нормата на чл.187, ал. 1 от същия закон. Като норма с материалноправен
характер се прилага принципно занапред и следва да намери отражение за следващият, след
влизането и в сила, тримесечен период.
С оглед на това насрещната въззивна жалба се явява основателна и като такава
следва да се уважи, а решението на районния съд в тази обжалвана част следва да се отмени,
като предявените искове се уважат в пълния им претендиран размер. Следва решението да
се отмени и в частта, в която са присъдени разноски, съразмерно отхвърлената част от иска,
в размер на 16 лева, платими от ответника, както и да бъдат присъдени допълнително
такива за първоинстанционното производство, с оглед крайния резултат от правния спор, до
претендирания размер от 425 лв., или още 29 лв.
С оглед резултата от спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на въззиваемата
страна Б.Н. се следва присъждане на заплатеното адвокатско възнаграждение, съгласно
представен списък на разноските и договор за правна защита и съдействие, в размер на 425
лв.. Въззивният съд намира, че възражението на жалбоподателя за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение е неоснователно, доколкото е уговорено и
заплатено в размер на минимално определения по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения с добавен ДДС. Или
общо в производството пред двете инстанции, с оглед уважената насрещна въззивна жалба,
следва да бъдат присъдени разноски в размер на 454 лв.
Водим от горното и на основание чл. 271, ал. 1, пр. 1 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 399 от 08.02.2022 г. постановено по гр.д. № 15550/21 г. по описа
на Районен съд – Пловдив, I гр.с., в частта, в която са отхвърлени предявените от Б. В. Н., от
гр. К., искове за заплащане на допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в
резултат на преизчисляване на нощен труд, приравнен към дневен, за периода от 11.07.2020
г. до 30.09.2020 г., над уважения размер от 1249,23 лв. до пълният предявен размер от
1507,36 лв., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на депозирането на
исковата молба до окончателното й изплащане; за заплащане на мораторна лихва над
уважения размер от 247,62 лв. до пълния предявен размер за сумата от 271,57 лв., както и в
частта, в която жалбоподателят е осъден да заплати на ОД на МВР – гр.Пловдив разноски по
съразмерност от 16 лева за юрк .възнаграждение, като вместо това ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – гр. Пловдив, БУЛСТАТ *********, да
заплати на Б. В. Н., ЕГН **********, от гр. К., ул. ***, сумата от 258,13 лв. (двеста петдесет
и осем лева и тринадесет стотинки) представляваща допълнително възнаграждение за
положен извънреден труд в резултат на преизчисляване на нощен труд приравнен към
дневен за периода от 11.07.2020 г. до 30.09.2020 г., ведно със законната лихва върху тази
сума от датата на подаване на исковата молба – 01.10.2021 г. до окончателното й изплащане,
както и още сумата от 23,95 лв. (двадесет и три лева и деветдесет и пет стотинки) мораторна
лихва за периода 01.11.2018 г. – 01.10.2021 г.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 399 от 08.02.2022 г. постановено по гр.д. № 15550/21 г.
по описа на Районен съд – Пловдив, I гр.с., в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – гр. Пловдив, БУЛСТАТ ********* да заплати
на Б. В. Н., ЕГН **********, от гр. К., ул. ***, сумата от 454 лв. (четиристотин петдесет и
четири лева) направени разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3 от ГПК.
Председател: _______________________
6
Членове:
1._______________________
2._______________________
7