Решение по дело №429/2019 на Окръжен съд - Хасково

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 378               17.10.2019 година                        гр. Хасково

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ОКРЪЖЕН  СЪД  ХАСКОВО .……………...................трети   въззивен    състав  

на   …..двадесет и пети септември....……  две  хиляди  и деветнадесета  година

в публично съдебно заседание в състав :

 

                                                 Председател : АННА ПЕТКОВА

                                                         Членове : ЙОНКО ГЕОРГИЕВ

                                                                          М. ИВАНОВА–ГЕОРГИЕВА

секретар    Д.. Х…………………….……………………………………..….……… 

прокурор…………………. .....................................................…..……….…….......

като разгледа докладваното от...........съдия Петкова..….................…..………….

В гр. дело  №  429 по описа за  2019  год., ………....................…....................….

 

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба, подадена от „ ЕВН България Електроснабдяване”, ЕАД гр. Пловдив.        

С Решение № 118/15.05.2019 година, постановено по гр.д. № 120/2019 година, РС Свиленград е осъдил „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, район Централен, ул.”Христо Г.Данов” №37 да заплати на Д.А.Е. с ЕГН ********** обща сума 1283,73 лева – платена без правно основание цена за електрическа енергия, начислена като корекция на сметка за периода от 01.06.2018 година до 30.08.2018 година по фактура № **********/04.10.2018 година, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 20.02.2019 година до окончателното ѝ изплащане, както и сумата 453 лева – разноски по делото.

Недоволен от постановеното решение е останал въззивникът  „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД – Пловдив, който чрез процесуалният си представител обжалва същото в срок. Навежда доводи за неправилност на постановеният съдебен акт, поради неговата  необоснованост и материална  незаконосъобразност. Въззивникът настоява, че съществува правото за едностранна корекция на сметките, като в тази връзка се позовава на разпоредбите чл. 98 а, ал. 2 т. 6 и чл. 104 а, ал. 2 т. 5 от Закона за енергетиката във връзка  с чл. 83, ал. 1,т. 6 от ЗЕ, във връзка с чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ, вр. чл. 48, ал. 2, във вр. с ал. 1 ПКЕЕ. Според него, в случая била налице промяна в схемата на свързване. Съответно на чл. 48 ал. 2 ПИККЕ следвало да бъде извършена корекция на сметката въз основа на констативен протокол за установяване на намесата в измервателната система. Въззивникът счита, че при коригиране количествата на консумираната електроенергия е спазена установената за това методика. Отчита факта, че в едната си част разпоредбите на ПИККЕ са отменени с решение № 1500/06.02.2017г., постановено по гр.д. № 2385/2016г. на ВАС-5 членен състав, но в същото време твърди, че те са заместени от действащите в дружеството Общи условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на „ЕВН България Електроснабдяване “ ЕАД-гр. Пловдив. Настоява, че правилата за измерване на количествата енергия в случаите като процесния са уредени в тях. Позовава се на извършената и приета по делото съдебно техническа експертиза, установяваща действителното намесване в измервателната система. Счита, че е установен и периодът на неправилното и неточно измерване. Алтернативно заявява, че е спазен ограничителният 90- дневен период, установен в  правилата. Намира за илеревантно кой е извършил фактическата намеса в измервателното устройство. Позовава се на формираната от ВКС практика и моли с тези и останалите доводи за уважаване на депозираната от него жалба. Прави възражение за прекомерност на претендирания от ищеца, респективно въззиваемия, адвокатски хонорар и претендира юрисконсултско  възнаграждение, както  и деловодни разноски за двете инстанции.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил писмен отговор от Д.А.Е., подадена чрез упълномощен адвокат М.Д.. Въззиваемият заема становище за неоснователност на подадената въззивна жалба. Моли въззивния съд да постанови решение, с което да потвърди постановеното от РС-Свиленград решение, както и да присъди направените по делото, пред въззивната инстанция, разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, констатира следното от фактическа страна:

Въззивната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Преценена по същество е неоснователна. Постановеното от първоинстанционният съд решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

           РС Свиленград е сезиран с иск с правно основание чл. 55 ал. 1 предложение първо от ЗЗД, предявен от Д.А.Е. *** против „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД гр. Пловдив. Претендира се сумата от 1283,73 лева, представляваща корекция на сметка за периода 01.06.2018 година – 30.08.2018 година по фактура № **********/04.10.2018 година, начислена във връзка с установено неточно измерване на количество електрическа енергия.

При разглеждането на спора първоинстанционният съд е събрал всички съотносими към спора и сочени от страните доказателства. Въз основа на тях е достигнал до правилния и законосъобразен извод, че предявения иск е основателен и доказан, поради което го е уважил. Пред настоящата инстанция не се представиха нови доказателства, които да дават основание да се направи извод, различен от направеният от решаващия съд.

                По делото няма спор, че между страните съществува облигационно правоотношение по договор за доставка на електрическа енергия за битови нужди. Не се спори и по въпроса, че процесното вземане представлява начислена от доставчика-въззивник сума като корекция в цената за реално доставена и консумирана за минал период ел.енергия. Основният спор по делото е – имало ли е дружеството-ищец законово и фактическо основание да извърши т.наречената „корекция на сметка” - допълнително начисляване на електроенергия.

ХОС в настоящия си състав споделя становището, че към периода 01.06.2018 година – 30.08.2018 година липсва приложим материален закон, в съответствие с който да бъдат установявани случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. Процедура по извършване проверките на СТИ и установяване на неправилното отчитане е била разписана в чл. 47 ПИКЕЕ, която норма, обаче, е отменена с Решение № 1500/06.02.2017 година на ВАС по адм.дело № 2385/2016 година, в сила от 14.02.2017 година. Останалите правила, регламентирани в чл. 48 - чл. 51 ПИКЕЕ са действали до 23.11.2018  година. Но те не уреждат основанието, условията и реда за установяване на самото неправилно отчитане на електроенергията, а само начина на преизчисляването й. Липсващата нормативна уредба не може да бъде заместена по аналогия с правни норми, съществуващи в други източници на правото, тъй като съгласно чл. 1 от ЗЕ процесните обществени отношения се уреждат именно със специалния закон. Да се приеме обратното на практика означава - както субектите, за които Правилата са създавали права и задължения, така и съдът в производство като настоящото, да заобиколят ефекта на решението на административния съд за преустановяване занапред действието на съответните правни норми поради отричане на юридическата им сила. Разписаните в Общите условия на дружеството-въззивник правила не могат да заместят липсващата нормативна уредба за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия.

Поради гореизложеното считаме, че правото на ответника – въззивник да начисли исковата сума въз основа на констатациите от проверка, извършена след 14.02.2017 година, т.е. след отмяната на чл. 47 от ПИКЕЕ, следва да се отрече изцяло. С оглед на този извод, не се налага обсъждането на останалите оплаквания, въведени с въззивната жалба.

Споделят се и останалите мотиви на първостепенния съд, поради което ХОС препраща към тях на основание чл. 272 ГПК.

С оглед изхода на делото, тежестта от направените от въззиваемия разноски следва да бъде понесена от дружеството-въззивник. Представя се договор за правна помощ, сключен между въззиваемия и представляващия го адвокат. В договора е посочено, че договореното възнаграждение е заплатено изцяло и в брой, поради което в тази част той има характера на разписка и доказва действетелно сторените от Д.Е. деловодни разноски за въззивната инстанция. Направеното от въззивника възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение е неоснователно, тъй като то е определено в размер, съобразен с правилата по чл. 7 ал. 2 т. 2 от Наредба № 1/2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

             Мотивиран така, съдът

 

Р        Е        Ш        И

 

          ПОТВЪРЖДАВА решение № 118/15.05.2019 година, постановено по гр.дело № 120/2019 година на Районен съд – Свиленград.

          ОСЪЖДА „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр.Пловдив, ул.“Христо Г. Данов“ № 37 да заплати на Д.А.Е. с ЕГН **********, с адрес: *** сумата в размер на 400 лева – деловодни разноски за възнаграждение за адвокат за осъществено процесуално представителство пред въззивния съд.

          РЕШЕНИЕТО  не подлежи на обжалване.

 

 

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                        ЧЛЕНОВЕ: