№ 5731
гр. София, 31.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА АС. БОЖКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело
№ 20231110147751 по описа за 2023 година
Делото е образувано по искова молба, подадена от В. П. М., с ЕГН **********, адрес:
/адрес/ срещу „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: /адрес/,
с която е предявен отрицателен установителен иск по чл. 439, ал.1 от ГПК за следното:
Да се признае за установено, че всички суми по заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК и издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 21811/2013 г. по описа
на СРС, 90 с-в, са погасени по давност. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът оспорва предявения иск. Претендира направените по делото разноски.
Ищцата В. П. М. твърди, че не дължи на „Т.С.“ ЕАД следните суми: 2304,06 лв.,
представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от м.12.2010 г. до м.04.2012
г., ведно със законна лихва за периода от 21.12.2013 г. до изплащане на вземането; 314,96 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 31.01.2011 г. до 19.12.2013 г. и 270,95 лв.,
представляваща разноски по ч.гр.д № 21811/2013 на СРС, 90 с-в, за които суми е издаден
изпълнителен лист от 11.02.2014г. по ч. гр. д. № 21811/2013 на СРС, 90 с-в, въз основа на
който е образувано изп. дело № 2015************ по описа на ЧСИ С.Х., peг. № **** в
КЧСИ, поради погасяването им по давност. Сочи, че вземанията за цена на доставена
топлинна енергия, представляват периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД,
поради което за тях е приложима кратката тригодишна погасителна давност. Ищцата сочи,
че на 24.02.2015 г. били изпратени запорни съобщения до „Ц.К.Б.“ АД, „Ю.Б.“ АД, „П.И.Б.“
АД, „О.Б.Б. АД, „Б.Д.“ АД, „О.Б.“ АД и „Р.Б.“ АД, от която дата започнал да тече
двугодишният срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, през който не били поискани и предприети
следващи изпълнителни действия, поради което изпълнителното дело било прекратено по
силата на закона на 24.02.2017 г. Макар по делото да е била налична молба от 28.02.2017 г. за
1
предприемане на изпълнителни действия, същата не била годна да прекъсне нито срока за
перемпция, доколкото такава вече била настъпила, нито срока на погасителната давност,
доколкото освен, че молбата не представлявала същинско изпълнително действие и не била
годна сама по себе си да прекъсне давността, но и същата била подадена по вече перемирано
дело. Съдебният изпълнител също бил констатирал настъпването на перемпция, поради
което бил прекратил изпълнителното дело, за което ищцата била уведомена със съобщение с
изх. № 24746/25.05.2023 г. Излагат се доводи, че дори да се приеме, че на 24.02.2017 г. не е
настъпила перемпция, то последното изпълнително действие, което би било годно да
прекъсне давността, било налагането на възбрана на 12.03.2018г., като от тази дата до датата
на подаване на исковата молба в съда, били изминали повече от пет години.
Ответникът „Т.С.“ ЕАД, чрез юрк. С.Р. оспорва предявения иск. Твърди, че изп. дело №
2015************ по описа на ЧСИ Х. е образувано по молба на ответника от 04.02.2015г.,
с която съдебният изпълнител бил упълномощен с правомощията по чл. 18 ЗЧСИ. Твърди, че
в случая е приложима общата петгодишна погасителна давност, тъй като разпоредбата на
чл. 117, ал. 2 ЗЗД намирала приложение както когато вземането е установено с влязло в сила
съдебно решение, така и когато е установено с влязла в сила заповед за изпълнение, какъвто
бил процесният случай, като излага подробни аргументи в тази насока. Твърди, че по
изпълнителното дело били извършени следните изпълнителни действия: наложени запори
върху банковите сметки на длъжника, открити в редица банки, а именно: на 05.03.2015г. в
„У.Б.“АД, на 09.03.2015г. в „Ю.Б.“ АД, на 20.03.2015г. в „Р.Б. (Б.)“ АД, на 13.02.2018 г. в
„Б.П.Б.“ АД, на 25.10.2019 г. в „У.Б.“ АД, а на 30.03.2018 г. била вписана възбрана в Служба
по вписванията - Каварна върху притежаван от длъжника недвижим имот. Ответникът
регулярно депозирал молби за предприемане на изпълнителни действия с посочени
конкретни изпълнителни способи, в т. ч. на 05.03.2015г., 28.02.2017 г., 18.02.2020 г. и
23.11.2023 г. Изпълнителното производство било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК на 25.05.2023г., след което на 23.11.2023 г. изпълнителното производство било
преобразувано при ЧСИ В. М., peг. № 860 КЧСИ под № ***********, като съдебният
изпълнител отново бил упълномощен с правомощията по чл. 18 ЗЧСИ. Излага доводи, че
погасителната давност е започнала да тече за първи път на 26.06.2015г., когато с ТР №
2/26.06.2015г. по тълк. дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС било обявено за изгубило сила
ППВС № 3/1980г., съгласно което в изпълнителния процес погасителна давност не тече, като
впоследствие погасителната давснот била прекъсвана многократно както с оглед
депозираните молби, предприетите изпълнителни действия, така и с постъпилите плащания.
Давността била прекъсната и с преобразуване на изпълнителното дело при ЧСИ В. М. и с
предприетите от съдебния изпълнител изпълнителни действия. Отделно от това, сочи, че в
периода от 13.03.2020г. до 20.05.2020 г. давност не е текла на основание ЗМДПИП (ДВ, бр.
34 от 09.04.2020 г.). Ето защо счита, че правото на ответника да иска принудително
изпълнение на вземанията по процесния изпълнителен лист не е погасено по давност.
За безспорни и ненуждаещи се от доказване по делото са обявени обстоятелствата, че
срещу ищцата В. П. М. и в полза на ответника „Т.С.“ ЕАД е издаден изпълнителен лист от
2
11.02.2014 г. по ч. гр. д. № 21811/2013 на СРС, 90 с-в, въз основа на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по същото дело, както и че въз основа на
изпълнителния лист е образувано изп. дело № 2015************ по описа на ЧСИ С.Х., peг.
№ **** в КЧСИ, за посочените по-горе суми, за събиране на вземания за неплатена
топлинна енергия.
От събраните по делото писмени доказателства се установи още във фактическо и правно
отношение следното:
Предявеният иск е допустим, а правният интерес на ищцата от предявяването му се
основава на неприключилото производство по изпълнително дело № *********** по описа
на ЧСИ В. М.. Съгласно чл. 439, ал. 1 от ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск
изпълнението, какъвто е и настоящият случай. Този иск може да се основава само на факти,
настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание. В настоящият казус това е заповедта за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК. Макар по делото да няма данни кога същата е влязла в сила,
по силата на ТР № 2/26.06.2015г. по тълк. дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, с което е
обявено за изгубило сила ППВС № 3/1980г., съгласно което в изпълнителния процес
погасителна давност не тече, погасителната давност е започнала да тече от 26.06.2015г. Тъй
като влязлата в сила заповед за изпълнение на парично задължение относно установяване на
вземането е приравнена на влязло в сила съдебно решение, в случая е приложима общата
петгодишна погасителна давност, на основание чл. 117, ал. 2 от ЗЗД. Видно от изпълнително
дело № 2015************ по описа на ЧСИ С.Х., прието като доказателство по настоящото
дело, последното принудително изпълнително действие, годно да прекъсне погасителната
давност е осъществено на 12.03.2018г., когато с постановление на ЧСИ е наложена възбрана
върху два недвижими имота, представляващи земеделски земи в с. Топола, общ. Каварна,
собственост на длъжника по делото В. П. М.-Н.. С постановление за прекратяване от
15.05.2023г., влязло в сила на 14.06.2023г., изпълнителното производство по изп.д. №
434/2015г. по описа на ЧСИ С.Х. е прекратено поради това, че взискателят не е поискал
извършване на изпълнителни действия в продължение на 2 години. На 23.11.2023г. въз
основа на процесния изпълнителен лист от 11.02.2014г. е образувано изп. № *********** по
описа на ЧСИ В. М.. На същата дата – 23.11.2023г. ЧСИ е насрочил опис на движими вещи в
дома на длъжника и това е следващото действие по принудителното изпълнение след
наложената възбрана върху земеделските земи на 12.03.2018г., годно да прекъсне
погасителната давност. Но същата, считано от 12.03.2018г. е изтекла на 12.03.2023г., поради
което на тази дата процесното вземане е погасено по давност. По изложените съображения,
предявения иск следва да бъде уважен.
На осн. чл. 78, ал.1 от ГПК разноски се дължат на ищцата, съгласно списъка по чл. 80 от
ГПК, в общ размер на 1 087, 60 лв., от които: 972 лв. с вкл. ДДС и 115, 60 лв. – държавна
такса.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
3
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по иска, предявен от В. П. М., с ЕГН **********, с адрес:
/адрес/ срещу „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: /адрес/,
по чл. 439, ал.1 от ГПК, че В. П. М. не дължи сумите, предмет на вземането по заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК и изпълнителен лист, издаден на
11.02.2014г. по ч.гр.д. № 21811/2013г. по описа на СРС, 90 с-в, въз основа на който са
образувани изп.д. № 2015************ по описа на ЧСИ С.Х. и изп.д. № *********** по
описа на ЧСИ В. М., като погасени по давност.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: /адрес/
да плати на В. П. М., с ЕГН **********, с адрес: /адрес/ сторените по делото разноски в общ
размер на 1 087, 60 лв., на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в 2-седмичен срок от съобщението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4