Решение по дело №679/2024 на Административен съд - Пловдив

І. За характера на производството, исковете и становищата на страните:

1. Производството по делото е по реда на Глава Единадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.

2. Образувано е по искова молба, предявена от Д. И. Ц., с [ЕГН], чрез пълномощника си адвокат Н.Д., срещу Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”.

Ищецът иска ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение в размер на 15 000 лв., за периода от 15.04.2022 г. до 01.04.2024 г. – датата на подаване на исковата молба, за престоя му в Затвора Пловдив, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, за претърпени от него неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания, обида, огорчение, възмущение, внушаване на чувство за малоценност в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода (в Затвора Пловдив), изразяващи се в: липса на достатъчно жилищна площ (нетната площ не е надвишавала 3 кв. м.) в килиите, в които е бил настанен; без санитарен възел на определените и задължителни места; лоша хигиена в килиите, в които е бил настанен - наличие на дървеници, хлебарки и гризачи; липса на адекватно лечение; липса на подходяща храна за здравословното му състояние; няма пералня, поради което перели дрехите си на ръка и простирали в килиите, в резултат на което имало мухъл и плесен; не ползвал каре, тъй като работел и по този начин бил лишен от правото на престой на открито; работата, която работел била крайно неподходяща за здравословното му състояние. Претендира се присъждане на разноски, а именно 10 лв. за държавна такса и адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата.

3. Ответникът - Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”, чрез процесуалния си представител, оспорва така предявената искова молба и счита същата за неоснователна и недоказана, поради което моли да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение.

4. Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за частична основателност на исковата претенция, като счита, че размерът на претендираното обезщетение е завишен, поради което следва драстично да бъде намален.

ІІ. За фактите:

5. От данните по делото се установява, че Д. И. Ц. е изтърпявал наказание лишаване от свобода в Затвора Пловдив от 12.04.2022 г. до настоящия момент.

През исковия период е пребивавал само в стая № 33, чиято площ е 29,60 кв/м. (без площта на санитарния възел), т.е. с капацитет за 7 лишени от свобода. Същата разполага с два отваряеми прозореца с размери 1.20 м. x 1.20 м. и 1.20 м. x 1.20 м. Санитарният възел е 3.96 кв.м. с един отваряем прозорец с размери 1.20 м. х 1.20 м., с достъп до течаща студена вода.

През периода от 15.04.2022 г. до 01.04.2024 г. включително, в спално помещение № 33, заедно с ищеца са били настанени между 4 и 7 лишени от свобода.

Отоплението се осъществява чрез централно - локално парно отопление през отоплителния сезон. Проветряването на стаята е по желание на лишените от свобода и могат да правят това чрез отваряне на прозорците. Хигиената в спалните помещения се осъществява също от настанените, като за целта получават съответните прибори, както и могат да ги закупуват от лавката на затвора Пловдив или да им бъдат донасяни от близките им съгласно списък на разрешените вещи, предмети и хранителни продукти, които лишените от свобода могат да получават, ползват и държат при себе си (зап. ЛС-04-642/28.11.2018г. на Министъра на правосъдието).

Във всяко спално помещение има течаща студена вода и санитарен възел и л. св. имат неограничен достъп до тях. Лишените от свобода имат право да притежават нагреватели, с които могат да си топлят вода. Санитарните възли са плътно преграД.от спалните помещения и нямат визуален контакт с тях.

На всички лишени от свобода е осигурен достъп до течаща топла вода (в банята) съгласно графика за разпределение на времето на лишените от свобода от съответната група, а работещите имат достъп (до баня) всеки работен ден. Банята за лишените от свобода е обща. Подът е с мозайка, а стените са с фаянсови плочи. В банята има обособена съблекалня за преобличане и не се налага лишените от свобода да се придвижват без дрехи по карето.

Главна дирекция „Изпълнение на наказанията" сключва централен договор за ДД обработки на всички помещения в затворите и общежитията към тях. Има утвърден график, по които се извършва дезинсекция и дератизация на помещенията в затвора. Договорът за ДДД обработка, сключен от ГДИН е действащ до м. май 2023 г. След този период ДД обработките се правят самостоятелно за всяка една териториална структура на ГДИН /по затвори/. Периодът на обработване е на два месеца или при необходимост, като се третират само определени сектори в местата за лишаване от свобода. В тази връзка са представени протоколи за ДДД от февруари, март, май, юни, август, септември, ноември 2022 г., януари, февруари, март, май, ноември и два протокола от декември 2023 г. и месец февруари и април 2024 г.

В цитираните протоколи са описани размера на третираната площ („всички части“), препаратът, с който е третирано и неговото количество, срещу какви вредители, имената и/или подпис на лицето извършило описаните в протокола дейности и имената и/или подпис на лицето, приемащо извършената работа.

На лишените от свобода се полагат миещи и перилни препарати. Ежемесечно се дават по 2 броя сапуни и 400 грама прах за пране, съгласно утвърдена таблица № 6 представена по делото.

Прането на дрехите на л. св. става по усмотрение на самите лишени от свобода - в пералнята на затвора, ръчно или чрез изнасяне за пране от близките.

За периода, през който ищецът е пребивавал в Затвор Пловдив е имало налична професионална пералня, която е функционирала и лишените от свобода са имали достъп до нея по утвърден график (л. 19, 64).

Същата от началото на 2023 г. е в продължителен ремонт, като в пералното помещение са в процес на работа сушилнята за дрехи и гладачния каландър.

Обезпечаването на процеса на пране на спалното бельо и дрехите на работещите л.св., по време на ремонта на професионалната пералня, е чрез два броя по-малки перални машини с по-малък капацитет на килограми за пране.

Прането се осъществява чрез молби от лишените от свобода според нуждите им през месеца.

Простори за дрехи има в общите помещения на лишените от свобода на всеки пост.

Представен е също така и график за разпределението на времето на лишените от свобода на трети пост, на който ищецът е бил настанен (л. 61, 62), според който престоят на открито на лишените от свобода (т.нар. „каре“) е всеки ден от 9:00 до 10:00 часа.

Представена е докладна записка от Д-р Ж. П. (л. 80), според която за периода от м. февруари 2024 г. до настоящия момент лишеният от свобода Ц. редовно е посещавал МЦ за контролни прегледи по график и е получавал при необходимост медикаментозна терапия в цитирания период. В тази връзка е представен Амбулаторен лис от 16.04.2024 г. (л. 85) за общо медицински преглед, който обаче е извършен извън исковия период (който е до 01.04.2024 г. вкл.).

6. От страна на ответника не са представени изисканите в първото по делото съдебно заседание:

- копия от книгата за планирани прегледи и от регистър за извършени прегледи, ако има такъв в частта, в която фигурира името на ищеца за процесните периоди;

- справка относно здравословното състояние на ищеца през исковия период;

- копие от медицинско досие на ищеца;

- данни бил ли е назначен на работа Ц. през исковия период (на каква работа и за какъв период от време, осигурявани ли са му предпазни средства (маски или др.).

7. По делото като свидетел е разпитан Г. Д. И.. Същият заявява, че е бил в една стая с Д. Ц. от май 2022 г. до преди четири месеца - в стая 33 на Затвора Пловдив. В тази стая били не по-малко от шест човека. Имало е един единствен път, през който били седем човека за кратко време, около месец. Условията в стаята били много зле - мухъл по таваните, нямало балатум, имало дървеници, хлебарки, нямало топла вода, нямало простори в стаята, нямало нищо. По принцип простирали в стаята, защото нямало помещение за простиране на дрехите. Перели в стаята като си топлили вода. В легени и кофи перели. Д.имал проблем със зъболекар и му било отказано. За лекар не знае. Имало зъболекар, но не му знае графика. Д., когато търсел зъболекар, зъболекарят го нямало. Д.му разказал, че му отказват зъболекар и че го няма в момента. След това дали на Д.някакви хапчета, но свидетелят не си спомня дали той сам си ги е поръчал или някой му ги е дал. Общата баня се намирала извън корпуса, където спели, ходели голи по хавлии. Минавали през едно каре и банята се намирала под медицинския център. Котките били постоянно в столовата, в стаите. Котки имало много. Не знае дали на Д.му прели котките. Не знае дали затворниците хранят котките. Той не е хранил котки и не е виждал затворниците да ги хранят, но е виждал котките да се разхождат по масите и каквото остава от храната те го ядели.

ІІІ. За правото:

8. Според чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.

Според чл. 12, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС, прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби се осъществяват от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, която е юридическо лице на бюджетна издръжка към министъра на правосъдието със седалище София, като съответно затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“ са териториални служби на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“.

Това от своя страна определя като пасивно, материално и процесуалноправно легитимирана страна по заявените главни искови претенции за сочените периоди именно Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, София.

9. Каза се, главната искова претенция на ищеца е за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразна дейност на администрацията на Затвора [населено място] към Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. Дейността по фактическото изпълнение на наложено наказание лишаване от свобода или мярка за неотклонение задържане под стража, обемаща, разбира се, и осигуряване на условията за упражняване на правата от задържаните лица и изпълнението на техните задължения, съобразно правното им положение и статус, е административна по своето естество.

10. На следващо място, следва да бъде съобразено, че според чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Като според чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

При това положение, установяването на кой да е от фактите, посочени в хипотезите на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, обосновава извод, че е налице нарушение на забраната осъдените и задържаните под стража да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Това разбира се очевидно налага, преди всичко да се установи, че ищецът действително, фактически е изтърпявал наказание "лишаване от свобода" в някое от специализираните за това места и по-точно в тези изрично посочени от ищеца.

В случая, от наличните по делото доказателства се установява, че през процесния период от 15.04.2022 г. до 01.04.2024 г., Ц. е пребивавал в Затвора Пловдив.

12. За разрешаването на настоящия административноправен спор е необходимо да бъде съобразена относимата в случая нормативна уредба.

Според чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС, държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3. В случаите по чл. 3, ал. 2 съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора (чл. 284, ал. 2 ЗИНЗС), а в случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното (ал. 5 на чл. 284 от закона).

В чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС е предвидено, че всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на поправително въздействие, а арестите - за поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване човешкото достойнство на задържаните лица.

В чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС е установено изискването минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е по-малка от 4 кв. м. Доколкото обаче, не съществува легална дефиниция на понятието „жилищна площ“, то тя следва да се определя по общоприетите правила, а именно като се измерва по контура на съответните вертикални конструктивни елементи – стени и колони. А за да е достатъчна тази жилищна площ, то тя следва да осигурява възможност лицата да сменят позата си и да извършват свободно движения за задоволяване на битовите си нужди - спане, обличане, занимания в затворени помещения, като гледане на телевизия, четене на книги и т.н.

Според чл. 43, ал. 5 от ЗИНЗС, количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения, се определят с правилника за прилагане на закона, като в чл. 20, ал. 2 и 3 от ППЗИНЗС е конкретизирано, че на лишените от свобода се осигурява пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено проветряване, постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения.

На лишените от свобода се осигуряват условия за къпане - по възможност всеки ден, но най-малко два пъти седмично съгласно чл. 151, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС.

13. Съотнасянето на описаните данни в предходния раздел на решението и цитираните правни норми, налагат да се приеме следното:

13.1. Помещението, което е обитавал Ц. при изтърпяване на наложеното му наказание „лишаване от свобода“ през исковия период в Затвора Пловдив, е разполагало със санитарен възел и постоянно течаща вода, с възможност за проветряване чрез отваряем прозорец. Ищецът е имал достъп до баня два пъти седмично, което е съобразено с изискванията на чл. 151, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС.

Що се отнася до хигиената в спалните помещения, последната се осъществява от лицата, настанени в тях.

Действително от показанията на разпитания свидетел се установява, че в помещението в Затвора Пловдив, в което е бил настанен ищецът е имало мухъл и влага. Техният произход, обаче, включително и според ищеца, се дължал на ползването на спалните помещения за място за сушене на изпраните дрехи на лишените от свобода, макар в затвора да е налично обособено перално помещение и места за простиране на дрехи. Освен това, установява се, че лишените от свобода имат по всяко време възможност за проветряване на помещенията с оглед незадържането на влага в тях чрез отваряне на прозорците.

13.2. За периода от 15.04.2022 г. до 01.04.2024 г. в Затвора Пловдив не се установява и нарушение на чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС, а именно ищецът да е обитавал помещения, в които минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода (в т.ч. и за него) да е по-малка от 4 кв. м. Конкретните данни в тази насока предоставени от Затвора Пловдив са описани подробно в т. 5. от настоящото решение, поради което няма да бъдат преповтаряни.

13.3. Относно твърдението на ищеца, че не му е осигурявана подходяща храна за здравословното му състояние, достатъчно е да се посочи, че от събраните по делото доказателства, не се установява ищецът да е имал здравословни проблеми, изискващи спазване на определен хранителен режим.

13.4. Настоящият съдебен състав не приема за доказани и твърденията за претърпени вреди от наличието на дървеници, хлебарки и гризачи в обсъждания период в Затвора Пловдив, тъй като от страна на ответника, както вече бе казано, са ангажирани доказателства за периодично извършени дезинфекция, дезинсекции и дератизации против хлебарки, дървеници и гризачи въз основа на сключен договор от страна на ответника, а именно протоколи за извършени дейности по ДДД в Затвора Пловдив, подробно описани в т. 5 от настоящото решение, които съдържат информация за размера на третираната площ, препарата, с който е третирано и неговото количество, срещу какви вредители, имената на лицето, извършило описаните в протокола дейности и имената на лицето заявило/приело обработката, като за периода след изтичане на договора (след м. май 2023 г.) изрично е посочено, че ДДД обработките се правят самостоятелно за всяка една териториална структура на ГДИН /по затвори/. Този извод не се променя и от показанията на разпитания по делото свидетел, доколкото от страна на администрацията на ответника са предприети необходимите действия по ДДД, което изключва незаконосъобразното й бездействие.

13.5. Както вече се посочи по-горе, прането в пералнята става с молба от лишения от свобода и по утвърден график (представен по делото). По делото не се твърди и не се установява, ищецът да е поискал и да му е отказано използването на пералнята в затвора. Такива данни не могат да бъдат извлечени и от показанията на разпитания по делото свидетел.

13.6. Липсата на баня и тоалетна „на коридора“ в Затвора Пловдив, не може да се тълкува като нечовешко и унизително отношение, доколкото изграждането на баня и тоалетна „на коридора“ в Затвора Пловдив, не са нормативно установени задължения на ответника.

13.7. По отношение на следващото твърдение на ищеца, а именно, че като работещ не му е осигуряван престой на открито (т.нар. „каре“), е необходимо да се съобрази следното:

Участието в трудова дейност на лишените от свобода има изрична регламентация в ЗИНЗС и ППЗИНЗС, като продължителността на работния ден на лишените от свобода, минималната междудневна и междуседмична почивка, полагането на извънреден труд, условията за работа, се определят съобразно разпоредбите на трудовото законодателство (чл. 79, чл. 175 ал. 2 ЗИНЗС, чл. 59-61, чл. 172, чл. 174 ППЗИНЗС). Това налага да се приеме, че дневният режим на работещите лишени от свобода е различен от този на неработещите. Според чл. 169а, т. 1 от ППЗИНЗС, по време на работа на лишените от свобода не е разрешено да напускат определените от администрацията работни места, което изключва възможността им да присъстват с останалите лишени от свобода (неработещите) на т.нар. в исковата молба „каре“ или престой на открито. За сметка на това пък на работещите лишени от свобода се осигурява почивка през работния ден, същите получават възнаграждение за положения труд, а последният се зачита за намаляване срока на наказанието, като два работни дни се считат за три дни лишаване от свобода (чл. 41, ал. 3 НК). При това положение, не може да се приеме, че с назначаването на работа (от която е можел да се откаже по всяко време), ищецът е бил поставен в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, още повече, че започването на работа е по желание на съответния лишен от свобода (чл. 164, ал. 5 от ППЗИНЗС).

13.8. Непротиворечива в горния смисъл е изисканата от органите по изпълнение на наказанията информация обективирана в цитираните по-горе становища (описани в т. 5 от настоящото решение).

Доказателства, които да подложат на съмнение обсъжданата информация не се ангажираха от страна на ищеца.

С оглед изложеното следва да се подчертае, че възведената в закона презумпция в чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС е само за настъпването на неимуществените вреди, но не и за фактите, обосноваващи наличието на нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС (които подлежат на установяване от ищеца), поради което следва да се приеме, че условията обсъД.до тук, в които ищецът е изтърпявал наказанието лишаване от свобода през процесния период не могат да се квалифицират като неблагоприятни по смисъл на чл. 3, ал. 2 от закона, нито могат да се приемат като такива подлагащи го на жестоко, нечовешко или унизително отношение.

Само за пълнота следва да се посочи, че според практиката на Европейския съд по правата на човека разликата между понятието "изтезание" и понятието "нечовешко или унизително отнасяне или наказание" се състои в "различната интензивност на причиненото страдание" (в този смисъл - решение от 18.01.1978 г., по делото Ireland v. the United Kingdom). Приема се, че не всяко действие, което има определени емоционални последици, съставлява "нечовешко или унизително отнасяне", а само действията, които причиняват "тежко физическо или душевно страдание на едно лице", каквито не се доказаха в настоящото съдебно производство. Причинените страдание и унижение трябва да надхвърлят онзи неизбежен елемент на страдание или унижение, който е свързан с дадена форма на легитимно третиране или наказание. Мерките, лишаващи определено лице от свободата му, често могат да съдържат такъв елемент. При все това не може да се каже, че лишаването от свобода само по себе си поставя въпроси свързани с нечовешко или унизително отнасяне.

14. Независимо от изложеното обаче, следва да се констатира, че от страна на ответника не се ангажираха никакви доказателства, че през исковия период на ищеца е било осигурено медицинско обслужване.

Както вече бе казано (т. 6 по-горе), от Началника на Затвора Пловдив изрично са изискани, но не са представени конкретно посочени справки и документи (копия от книгата за планирани прегледи и от регистър за извършени прегледи, ако има такъв в частта, в която фигурира името на ищеца за процесните периоди; справка относно здравословното състояние на ищеца през исковия период; копие от медицинско досие на ищеца), като същият е предупреден и за последиците от неизпълнението на това задължение по чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС.

Според цитираната разпоредба, Съдът задължава специализираните органи по изпълнение на наказанията да предоставят информация от значение за правилното установяване на фактите по делото. В случай на неизпълнение на това задължение съдът може да приеме за доказани съответните факти.

Това ще рече, че при наличие като проявен юридически факт на неизпълнение от страна на административния орган, на указаното му съобразно разпределението на доказателствената тежест задължение, да представи конкретни данни, както и при липсата на каквито и да е данни за противното, ще следва да бъде приложено цитираното нормативно установено допускане, като се приеме за установено, че административният орган не е изпълнил задължението си да осигури на Ц., нормални условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, изразяващи се в липса на медицинско обслужване, което на практика е поставило ищеца в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС.

Тоест, с оглед правилото на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС, следва да се приеме за установено от фактическа страна, че в периода от 15.04.2022 г. до 01.04.2024 г. включително, тоест за период от 718 дни, ищецът Ц. е търпял заявените в исковата молба неимуществени вреди, в резултат на бездействие на администрацията на ответника да му осигури нормативно установените условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, в частност, касаещи медицинското му обслужване. Въпросните нормативно установени условия най-общо се свеждат до следното:

При изпълнение на наказанието лишаване от свобода се създават условия за опазване на физическото и психическото здраве на лишените от свобода. За всеки лишен от свобода се създава медицинско досие, което съдържа информация и постоянно поддържани данни за здравословното му състояние (чл. 128, ал. 1 ЗИНЗС).

Профилактична дейност и насоки на медицинското обслужване на лишените от свобода е уредена изрично в чл. 139 и сл. от ЗИНЗС. Всеки лишен от свобода след постъпването му се подлага на първичен медицински преглед за оценка на общото му здравословно състояние и санитарна обработка (чл. 139, ал. 1 от закона). На всеки лишен от свобода най-малко веднъж годишно се извършват профилактичен преглед, флуорографски и лабораторни изследвания и се провеждат задължителните планови имунизации и реимунизации. За всички лишени от свобода се осигуряват условия за доброволно, анонимно или конфиденциално консултиране и изследване за ХИВ/СПИН (чл. 140, ал. 1 и 2 от закона).

Условията и редът за медицинското обслужване на лишените от свобода в затворите, поправителните домове и арестите са подробно уреД.в издадената, на основание чл. 128, ал. 3 от ЗИНЗС, НАРЕДБА № 2 от 22.03.2010 г. за условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода.

В случая, както вече бе констатирано, от страна на ответника не се ангажираха доказателства за осигуряване на каквото и да било медицинско обслужване на ищеца през исковия период.

Само за пълнота следва да се добави, че описаната в т. 5 от настоящото решение докладна записка от Д-р Ж. П. (според която за периода от м. февруари 2024 г. до настоящия момент лишеният от свобода Ц. редовно е посещавал МЦ за контролни прегледи по график и е получавал при необходимост медикаментозна терапия в цитирания период), няма как да бъде съобразена при постановяване на настоящия съдебен акт, доколкото единственото писмено доказателство в тази насока е Амбулаторен лист от 16.04.2024 г. (л. 85) за общо медицински преглед, който каза се е извършен извън исковия период (15.04.2022 г. до 01.04.2024 г.).

15. Конкретният размер на следващото се обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди за посочения в т. 14 по-горе период, или общо за 718 дни, следва да бъде определен при съблюдаване изискването на чл. 52 от ЗЗД, приложим в настоящото производството по препращане от § 1 от ДР на ЗОДОВ.

Според цитираната разпоредба на ЗЗД (чл. 52), размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя по справедливост. Понятието „справедливост“ е морално-етична категория и включва съотношението между деянието и възмездието. Всъщност, размерът на обезщетението като паричен еквивалент на причинените неимуществени вреди следва да бъде определен при съобразяване характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените вредни последици, ценността на засегнатите нематериалните блага и интереси и при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на увреждането, така, че обезщетението да не бъде средство за неправомерно обогатяване. Спазването на принципа на справедливостта като законово въведен критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размерът на обезщетението за претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда, с оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото лице и в рамките на претендирания размер на съответното обезщетение.

Отчитайки посочените по-горе обстоятелства, периодът на увреждането, характерът и интензитета на породените страдания и негативни преживявания, икономическия стандарт в страната към момента на увреждането (минималната работна заплата през 2022 г. е 710 лв., през 2023 - 780 лв., а през 2024 г. - 933 лв.), обстоятелството, че ищецът претендира 20.891 лв. обезщетение на ден (15000 лв. : 718 дни) и като се съобрази, че само едно от твърденията изложени в исковата молба настоящият съдебен състав възприема като основателно, на ищеца следва да се присъди обезщетение по справедливост, както следва:

- в размер на 3590 лева за престоя му в Затвора Пловдив през периода от 15.04.2022 г. до 01.04.2024 г. вкл. (общо 718 дни), който най-точно и съответно ще овъзмезди претърпените от него неимуществени вреди, като искът за разликата от 3590 лв. до пълния му размер от 15 000 лв., следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Съответно, спрямо тези размери на главния иск, ще следва да бъде уважена и акцесорната претенция за присъждане на обезщетение за забавено плащане на парично задължение, в размер на законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба – 01.03.2024 г. до окончателното изплащане на сумата.

ІV. За разноските:

16. С оглед изхода на спора, на основани чл. 286, ал. 3 от ЗИНЗС, във връзка с чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата и чл. 8, ал. 1, във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ответникът следва да бъде осъден да заплати на пълномощника на ищеца адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство по настоящото дело в размер на 419 лв., съразмерно уважената част от иска.

17. Ще следва също така, ответникът да бъде осъден да заплати в полза на ищеца, сумата от 10 лв., представляваща разноски за заплатената държавна такса.

 

 

Така мотивиран, Пловдивският административен съд, ІІ отделение, ХVІІ състав,

 

Р Е Ш И

 

ОСЪЖДА Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията” към Министъра на правосъдието, [населено място], да заплати на Д. И. Ц., с [ЕГН], изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора – Пловдив, обезщетение в размер на 3590 лв., ведно със законната лихва считано от 01.03.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, за претърпени от него неимуществени вреди през периода от 15.04.2022 г. до 01.04.2024 г. вкл., в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия при изтърпяване на наложената му наказание „лишаване от свобода“ в Затвора Пловдив, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от 3590 лв. до пълния му размер от 15000 лв.

ОСЪЖДА Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията” към Министъра на правосъдието, [населено място], да заплати в полза на Д. И. Ц., с [ЕГН], изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора - Пловдив, сумата от 10 лв., представляваща разноски за заплатената държавна такса.

ОСЪЖДА Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията” към Министъра на правосъдието, [населено място], да заплати в полза на Н.П. Д., адвокат при Адвокатска колегия – Пловдив, Персонален номер **********, с адрес [населено място], [улица], сумата от 419 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство по адм. дело № 679 по описа за 2024 г. на Административен съд Пловдив.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред тричленен състав на Административен съд – Пловдив в четиринадесетдневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.