№ 17954
гр. С, 02.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20221110158530 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от Н. И. Х - Б, ЕГН ********** със
съдебен адрес: гр. С, ул. „П“ № 24, ет. 2, офис 2, срещу С. И. Б., ЕГН ********** с адрес:
гр. С, ул. „МПТ“ № 12-14, с която са предявени обективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правна квалификация чл. 232, ал. 2, предл. 2 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищцата дължими по договор за наем от 22.09.2021 г. консумативни
разходи за ползване на апартамент №7 и паркомясто пред гараж № 2 на адрес гр. С, кв. „С“,
ул. „Н“ №108, етаж 5 на обща стойност 1471,36лева /след изменение на иска/, от които
сума в размер на 1231,46 лева, заплатена на „Т С“ ЕАД за абонатен номер 357856 по
фактури с номера **********, **********, **********, **********, **********,
**********, **********, издадени в периода месец 05.2022 г. до месец 09.2022 г.; сума в
размер на 200 лева, заплатена на „Т С“ ЕАД от общо дължима сума 514,93 лева по фактури
с номера **********, **********,**********, **********, **********, 12011506363,
**********, **********, издадени за периода от месец 09.2021 г. до месец 04.2022 г. /вкл./.,
сума в размер на 10 лева /намален размер от първоначално предявен – 15,58 лева/ за разходи
към „ЕП“ АД за абонатен номер 310220487247 за месец септември 2022 г. и сума в размер
на 29,90 лева за разходи към „Т С“ ЕАД за абонатен номер 357856 за месец септември 2022
г., ведно със законната лихва върху сумите от датата не депозиране на исковата молба в
съда - 28.10.2022 г.. до изплащане на вземането.
Ищцата твърди, че с ответника сключили договор за наем от 22.09.2021 г., по силата на
който ищцата предоставила на ответника за временно и възмездно ползване недвижими
1
имоти, представляващи апартамент №7 и паркомясто пред гараж № 2, находящи се на адрес
гр. С, кв. „С“, ул. „Н“ №108, етаж 5, срещу заплащането на месечна наемна цена в размер на
600 евро, която следвало да се заплаща от наемателя в срок от първо до десето число на
текущия месец. Посочва, че договорът бил сключен за срок от една година, считано от
01.10.2021 г., поради което ищцата изпратила до ответника покана, получена от адресата на
19.08.2022 г., в която го уведомила, че действието на наемния договор няма да бъде
продължено и същият ще се прекрати с изтичане на срока, за който е сключен. Сочи, че
ответникът предал имотите на представител на ищцата с приемо-предавателен протокол на
30.09.2022 г., като представил и два броя разписки за заплатени консумативни разходи за
електрическа енергия и потребена вода в общ размер от 119,02 лв. Страните констатирали,
че липсва плащане на последния дължим наем в размер на 600 евро за месец септември 2022
г., но ищцата посочва, че е извършила извънсъдебно прихващане на посочената сума с
предадения й от ответника при подписване на договора за наем депозит в същия размер, с
оглед което не претендира посочената сума в настоящото производство. Твърди, че
ответникът не изпълнил задължението си по чл. 4.2. от сключения договор за наем за
заплащане на всички консумативни разходи за имота в периода на осъществяване на
възмездното ползване на жилището и паркомястото, собственост на ищцата. Липсата на
погасяване на натрупаните задължения за консумативни разноски наложило ищцата да
изплати същите на съответните търговски дружества, но въпреки това от страна на
ответника не последвало изпълнение (съгласно уточнителна молба с вх. № от 03.11.2022 г.).
Моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, в
който предявените искове се оспорват като недопустими и неоснователни. Ответникът
признава, че в процесния период се е намирал в облигационна връзка с ищцата по договор за
наем от 22.09.2021 г. с посоченото в исковата молба съдържание. Твърди обаче, че при
сключване на договора е предал на ищцата депозит в размер на два наема или сумата от
общо 1200 евро, като всички суми за заплащане на наемна цена за целия срок на договора
били изцяло изплатени. Поддържа, че е заплащал надлежно всички суми, дължими за
консумативни разходи за имота в периода на възмездното ползване, като посочва, че за
жилището е имало непогасени стари задължения за топлинна енергия, за които не следвало
да отговаря. Изразява готовност за заплащане на сума в размер на 140 лв. за доставена до
имота топлинна енергия в периода м.05.2022 г. – м.08.2022 г., както и на сумата от 15,58 лв.,
представляваща разходи към „ЕП“ АД за м.09.2022 г., след представяне на фактури и сметки
за задълженията. Оспорва твърдението, че дължи сума за потребена топлинна енергия за
имота в размер на 1091,86 лв., начислена за м.09.2022 г., доколкото твърди, че е напуснал
същия още в началото на месеца, а и консумацията не отговаряла на външната температура
от 25 градуса. Моли за отхвърляне на исковете.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
За основателността на предявения иск с правно основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД
съществуване на валидно наемно правоотношение в рамките на процесния период, по което
2
е предаден процесния недвижим имот срещу поето от ответника задължение за заплащане
на наемна цена в претендирания размер и възникване на конкретни разходи за ползване на
имота за комунални услуги в процесния период.
В случая страните не спорят, а и се установява от представения с исковата молба
Договор за наем от 22.09.2021 г., че помежду им е сключен договор, по силата на който
ищецът като наемодател, а ответникът като наемател постигнали съгласие за отдаване под
наем за срок от една година считано от 01.10.2021 г. на недвижим имот – апартамент №7 и
паркомясто пред гараж № 2 на адрес гр. С, кв. „С“, ул. „Н“ №108, етаж 5 срещу наемна цена
в размер на 600 евро. Съгласно чл. 2.2 от договора за наем наемателят при подписване на
договора заплаща 600 евро – наем за първия месец. Съгласно чл. 2.3 наемателят заплаща
депозитна вноска в размер на 600 евро като гаранция за непокрити консумативни разходи по
ползването на имота и евентуални щети. Съгласно чл. 2.5. договорът служи за разписка за
сумите, платени съгласно чл. 2.2. и 2.3. Уговорено било, че депозитът се възстановява от
наемодателя след приключването на договора и след като наемателят е удостоверил, че
всички дължими консумативи са изплатени.
Не се спори между страните, че договорът за наем е прекратен на 01.10.2022 г. с
изтичане на едногодишния срок, за който е бил сключен съгласно чл. 5.1. Видно от приемо-
предавателен протокол, представен с исковата молба, ответникът предал на ищцата наетите
имоти на 30.09.2022 г.
Предвид посоченото съдът приема за доказано, че от 01.10.2021 г. до 30.09.2022 г.
между страните е съществувало валидно наемно договорно правоотношение, в рамките на
срока на действие на което ответникът дължи заплащане на наемната цена и разходите за
ползване на имота за отопление, вода и електричество.
По претенцията за разноски за ел. енергия
Установява се от представената Разписка от 29.09.2022 г., че на каса на Изи пей е
заплатена сумата от 9,03 лева – ел. енергия за периода от 07.08.2022 г. до 06.09.2022 г. От
представена от ищцата в о.с.з. разписка е видно, че на 02.11.2022 г. е заплатена сумата от
15,58 лева в полза на ЕП АД за периода от 07.09.2022 г. до 28.10.2022 г. След извършеното
изменение на иска за разходи за ел. енергия до сумата от 10 лева и с оглед представените
доказателства, доколкото с отговора на исковата молба ответникът заявява съгласие да
заплати сумата, претенцията в тази част се явява основателна и следва да се уважи в пълния
размер от 10 лева след изменението.
По претенцията за разходи за топлинна енергия
Видно от представената с исковата молба разписка от 27.05.2022 г. на каса на Изи пей
е заплатена в полза на на „Т С“ ЕАД сума в размер на 200 лева за частично погасяване на
задължения в общ размер 514,93 лева, представляваща начисления за имот с адрес: гр. С, ул.
Н № 108, вх. 1, ап. 7 за периода от 09.2021 г. до 04.2022 г. Видно от представената с
исковата молба разписка от 06.10.2022 г. на каса на Изи пей е заплатена сумата от 1231,46
лева по фактури №**********, **********, **********, **********, **********,
**********, издадени в периода месец 05.2022 г. до месец 09.2022 г Видно от представената
разписка от 02.11.2022 г. ищцата е заплатила на „Т С“ ЕАД и сума в размер на 30,67 лева по
3
фактура № **********/26.10.2022 за месец септември 2022 г.
От друга страна ответникът представя разписка, от която е видно, че на 31.05.2022 г. е
заплатил на „Т С“ ЕАД сумата от 287,79 лева, представляваща начисления по месечни
фактури за периода от 12.2021 г. до 04.2022 г. От ответника са представени и разписки за
заплатена ел. енергия за периоди, извън процесния и за плащания в полза на „СВ“ АД, които
не касаят процесните вземания.
Видно от представената от ответника изравнителна сметка стойността на реално
потребената в наетия имот топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г. е на
обща стойност в размер на 1724,46 лева, като помесечните прогнозни начисления са 522,42
лева, поради което сумата за доплащане за ответния период е в размер на 1202, 04 лева.
Представените от ищцата и ответника доказателства, преценени в тяхната съвкупност
и при съобразяване твърденията на страните, обосновават извод, че ответникът не е
изпълнил в цялост задълженията си да заплаща консумативите за ползването на наетата вещ
за топлинна енергия за отопление и топла вода. Заплатените от ищцата суми в полза на „Т
С“ ЕАД са за погасяване вземания на дружеството, формирани както от прогнозни месечни
начисления в периода от 09.2021 г. до 09.2022 г. вкл. /частичното плащане от 200 лева и
сума от 139,60 лева, част от общо платената на 06.10.2022 г. сума 1231,46 лева след
приспадане сумата от 1091,86 лева, начислена с фактура № ********** и сумата 30,67 лева
за септември 2022 г./, така и от изравнителната сметка, изчислена като разлика между
реално потребеното количество топлинна енергия и прогнозните начисления /плащането от
1091,86 лева фактура № **********, извършено на 06.10.2022 г. със заплащане на обща
сума от 1231,46 лева/.
Изравняването съгласно чл. 32, ал. 3 от Общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от “Т С” EАД, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на
КЕВР, се извършва в края на отчетния период, който според чл. 5, т.1 е от 01.05.2021 г. до
30.04.2022 г. Поради това и сумата от изравняването се начислява след приключване на
отчетния период и изготвяне на изравнителната сметка Видно и от самата изравнителна
сметка до 31.08.2022 г. е бил срокът за допълнителен отчет и рекламации. Поради това и с
фактура № ********** от месец септември 2022 г. е начислена сумата за доплащане от
изравняването, която в случая е в по-нисък размер /1091,86 лева/ от изчислената от ФДР – Б
/1202, 04 лв/. Следва да се посочи, че имотът е предоставен на ответника под наем считано
от 01.10.2021 г. и освободен на 30.09.2022 г., следователно и в този период за същия е
съществувало задължение да заплаща консумативните разноски и дължи тяхната стойност
на ищцата, а за останалата част от периода от 01.05.2021 г. до 30.09.2022 г. същият не се
установява да е задължено лице за разходите по ползването на вещта. Видно обаче от
представената от ответника изравнителна сметка, 1159, 17 лева /1170,954 лв -11,783 лв/ е
изравнителната сума за доплащане само за периода от 01.10.2021 г. до 30.04.2022 г., в който
той е ползвал имота. Тази сума е в размер, по-висок от начислената и платена сума от
1091,86 лева за изравняването по фактура № ********** . Предвид посоченото, противно на
твърдения на ответника, не се касае за начисляване на разход за септември месец в
несъответен на потребеното за този месец количество топлинна енергия или за стари
4
задължения преди наемане на имота, а за резултат от извършеното изравняване за отчетния
период в рамките на дължимите от него консумативи. С отделна фактура е начислена
стойността на ТЕ за месец септември 2022 г. и именно тя е заплатена отделно от ищцата на
02.11.2022 г. в размер на 30,67 лева /т.е. в размер по-висок от претендирания от 29,90 лева
за този месец/.
По възраженията на ответника следва да се посочи и че платежните документи,
ангажирани от него като доказателства, касаят заплащане на 31.05.2022 г. на прогнозните
месечни начисления за топлинна енергия за периода на наемния договор в останалите
частично незаплатени размери след извършеното от ищцата на 27.05.2022 г. частично
плащане на сумата от 200 лева. Поради това и не установяват изпълнение именно на
процесните задължения.
Неподкрепено от доказателствата е и твърдението на ответника, че е заплатил на
ищцата сумата от 1200 евро като депозит. Видно от съдържанието на договора, същият
служи за разписка за плащането на общо 1200 евро, но 600 евро е наемната цена за първия
месец от ползване на имота, а също 600 евро е депозитът. Следователно с оглед направеното
от ищцата прихващане погасено е било задължението за наем за месец септември 2022 г., но
не и задължения за консумативи.
По изложените съображения съдът намира, че претенциите на ищцата са основателни и
следва да се уважат в пълните им претендирани размери.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора ищцата на основание чл. 78, ал. 1 ГПК има право на разноски
в размер общо 459,08 лева /59,08 лева за държавна такса и 400 лева за адвокатска защита
съгласно изявлението на адвоката в списъка с разноски/.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. И. Б., ЕГН ********** с адрес: гр. С, ул. „МПТ“ № 12-14 да заплати на
Н. И. Х - Б, ЕГН ********** със съдебен адрес: гр. С, ул. „П“ № 24, ет. 2, офис 2 на
основание чл. 232, ал. 2, предл. 2 ЗЗД сумата 1471,36 лева, представляваща дължими
консумативни разходи за ползване по силата на договор за наем от 22.09.2021 г. на
апартамент №7 и паркомясто пред гараж № 2 на адрес гр. С, кв. „С“, ул. „Н“ №108, етаж 5,
от които сума в размер на 1231,46 лева – стойност на топлинна енергия, предоставена от „Т
С“ ЕАД и начислена за абонатен номер 357856 по фактури с номера **********,
**********, **********, **********, **********, **********, **********, издадени в
периода от 05.2022 г. до 09.2022 г., сума в размер на 200 лева, част от обща сума 514,93
лева по фактури с номера **********, **********,**********, **********, **********,
12011506363, **********, **********, издадени в периода от месец 09.2021 г. до месец
04.2022 г. /вкл./, сума в размер на 10 лева за разходи към „ЕП“ АД за абонатен номер
310220487247 за месец септември 2022 г. и сума в размер на 29,90 лева за разходи за
топлинна енергия, предоставена от „Т С“ ЕАД за абонатен номер 357856 за месец септември
5
2022 г., ведно със законната лихва върху сумите от 28.10.2022 г.. до изплащане на
вземането.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК С. И. Б., ЕГН ********** с адрес: гр. С, ул.
„МПТ“ № 12-14 да заплати на Н. И. Х - Б, ЕГН ********** със съдебен адрес: гр. С, ул.
„П“ № 24, ет. 2, офис 2, сумата 459,08 лева – разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6