№ 161
гр. Сливница, 02.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Ангелина Г. Гергинска
при участието на секретаря Мария В. И.а
като разгледа докладваното от Ангелина Г. Гергинска Гражданско дело №
20221890100175 по описа за 2022 година
Ищецът, К. Л. К., ЕГН **********, с *********, представлявано от
********** К. иск, с който моли да бъде осъден ответникът да му заплати
сума в размер на 100,00 лева, представляваща частичен иск от 1 790.83 лева,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи
се в увреждане на: врата предна лява, врата задна лява, броня задна, джанта
задна лява, гума фулда 195/65/15, подкалник заден ляв, носач заден ляв долен
напречен, носач надлъжен ляв и амортисьор заден ляв на собствения му л.а.
марка „Опел“, модел „Вектра“, с рег. № ** в резултат на настъпило на
13.03.2021 г. ПТП в гр. Божурище, бул. „Европа“, което ПТП е реализирано
по вина на водача на л.а. марка „Пежо“, модел „406“, с рег. № ***, ведно със
законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на
сумата. Претендират се съдебните разноски.
В исковата си молба твърди, че на 13.03.2021 г. около 21:50 часа в гр.
Божурище, управлявайки личния си автомобил марка „Опел“, модел
„Вектра“, с рег. № **, се движел по бул. „Европа“, с посока от ул. „Бор“ към
ул. „Гурмазовско шосе", когато водачът на л.а. „Пежо 406“, с рег. № ***,
който се движел в обратна посока, навлязъл в неговата лента и го блъснал в
задна лява част. Твърди, че за настъпилото ПТП уведомили контролните
органи, които, след като посетили местопроизшествието и след изясняване на
механизма на произшествието, съставили Протокол за ПТП с №
1748676/13.03.2021 г., в който, като виновен за настъпването на пътно-
транспортното произшествие, е посочен водачът на л.а. „Пежо 406“, с рег. №
1
***, а като причина за настъпване на произшествието, е посочено, че водачът
на л.а. „Пежо 406“, с рег. № ***, при движение с несъобразена скорост,
навлиза в лентата за насрещно движение и удря л.а. марка „Опел“ модел
„Вектра“, с рег. № **. Твърди, че лекият автомобил на виновния водач е
застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” от застрахователна
компания ЗД „БУЛ ИНС” АД, със срок на действие 14.12.2020 г. - 13.12.2021
г., която полица е действаща към датата на ПТП.
Ищецът твърди, също така, че на 15.03.2021 г. уведомил застрахователя
на виновния водач за настъпилото ПТП. Служител на ответника извършил
оглед на автомобила, изготвил снимков материал и съставил Опис-
заключение № 211 07445/, в който са описани като увредени следните
детайли: врата предна лява, врата задна лява, калник заден ляв, броня задна,
джанта задна лява, гума фулда 195/65/15, подкалник заден ляв, носач заден
ляв долен напречен, носач надлъжен ляв и амортисьор заден ляв. Ищецът,
обаче, твърди, че не е получил застрахователно обезщетение от ответното
дружество.
Към исковата молба представя писмени доказателства, прави
доказателствени искания, а именно допускане изслушването на САтТЕ, с
въпроси, изчерпателно формулирани, както и събирането на гласни
доказателства.
Ответникът, ЗД „БУЛ ИНС" АД, с ЕИК **, е представил писмен отговор
по реда на чл. 131 от ГПК, с който оспорва предявения иск по изложени
подробни съображения. Прави доказателствени искания. Прави възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, като твърди, че
същият не е поставил обезопасителен колан, с което е нарушил чл. 137 от
ЗДвП. Не възразява срещу представените писмени доказателства. Прави
доказателствени искания.
В съдебно заседание ищецът – редовно призован, не се явява, не се
представлява. Постъпила е молба-становище от процесуалния му
представител по делото – адв. Й. А. – АК-Варна, който поддържа предявения
иск и моли съда да го уважи. Представя и списък на разноските по чл. 80 от
ГПК.
Ответното дружество не се представлява от законов или упълномощен
представител. От същото е постъпило становище, с което се оспорва
предявения иск, както по основание, така и по размер, по съображения,
изложени в отговора на исковата молба. Излагат се възражения за
прекомерност на претендираното от ищцовата страна адвокатско
възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе
2
предвид доводите на страните, прие за установено следното от фактическа
страна:
На 13.03.2021 г., около 21.50 часа, в гр. Божурище, по бул. „Европа“
ищецът, управлявайки личния си автомобил марка „Опел“, модел „Вектра“, с
рег. № **, се движел по бул. „Европа“, в посока от ул. „Бор“ към ул.
„Гурмазовско шосе“. В този момент лицето Г. И. Г., с ЕГН **********,
управлявайки лек автомобил марка „Пежо“, модел „406“, с рег. № ***,
собственост на **, с ЕГН **********, навлиза в платното за насрещно
движещи се автомобили и се удря в лявата странична част на движещия се в
момента в това платно лек автомобил марка „Опел“, модел „Вектра“, с рег. №
**.
Местопроизшествието е посетено от полицейски служители, които на
място са съставили протокол за ПТП № 1748676, направили са схема на ПТП
и като причина за възникването му са посочили, че при движение с
несъобразена скорост водачът на л.а. „Пежо 406“ с рег. № *** навлиза в
лентата за насрещно движение и удря л.а. „Опел Вектра“ с рег. № **.
Управляваният от Г. И. Г. лек автомобил „Пежо 406“ с рег. № *** има
валиден договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” към
датата на ПТП, склочен със ЗД „БУЛ ИНС“ АД, с полица №
BG/02/120000850708 от 14.12.2020 г., валидна до 13.12.2021 г., като
обстоятелството, че за л.а. „Пежо 406“, с рег. № *** е налично валидно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, сключена с ответното дружество, съдът, с определение №
231/05.07.2022 г., е отделил като безспорно и ненуждаещо се от доказване
такова.
На 15.03.2021 г. ищецът е уведомил ответното дружество –
застраховател на виновния водач, за настъпилото пътно-транспортно
произшествие. Извършен е оглед на автомобила от служител на ответното
дружество, изготвен е снимков материал и е съставен опис-заключение №
**********. В описа като увредени са описани следните детайли: врата
предна лява, врата задна лява, калник заден ляв, броня задна, джанта задна
лява, гума фулда 195/65/15, подкалник заден ляв, носач заден ляв долен
напречен, носач надлъжен ляв и амортисьор заден ляв. Ищецът твърди, че
към момента не е получил необходимото застрахователно обезщетение,
което, видно от калкулация на щета № **********/15.03.2021 г. по № на
полица: BG/02/120003424085, възлиза на сумата от 589,15 лева. Същият
посочва, че е извършил проучване в няколко сервиза, занимаващи се с ремонт
и възстановяване на увредени автомобили, колко ще му струва ремонтът на
неговия автомобил и установил, че сумата, необходима за възстановяване на
автомобила му, възлиза на 1790,83 лева.
3
Според заключението на изготвената и приета по делото съдебна
автотехническа и оценителна експертиза, на процесната дата, при движение
по бул. „Европа“ в гр. Божурище, лек автомобил марка „Пежо 406“ с рег. №
***, управляван от Г. И. Г. навлиза в платното за насрещно движещи се
автомобили и се удря в лявата странична част на движещия се в момента в
това платно лек автомобил марка „Опел“, модел „Вектра“, с рег. № ***,
управляван от ищеца К. Л. К.. Според вещото лице няма данни и признаци, по
които достатъчно точно да се определи скоростта на движение на лек
автомобил „Опел Вектра“ с рег. № *** и на лек автомобил „Пежо 406“ с рег.
№ ***, но същият е категоричен, че ищецът се е опитал да избегне челен
удар, но страничният удар е бил непредотвратим, докато за водача на лек
автомобил „Пежо 406“ с рег. № *** ударът е бил претвратим, ако водачът не е
навлизал в лентата за насрещно движещи се автомобили или своевременно е
предприел маневра за връщане на автомобила в правилната лента за
движение.
Заключението на вещото лице е, че стойността на ремонта на
процесното МПС, изчислена съгласно приложения № 1-6 от Наредба №
24/2006 г. за задължителното застраховане по чл. 249, т.1 и 2 от КЗ е 927,20
лева без ДДС и 1 112,64 лева с включен ДДС, а пазарната му стойност към
момента на ПТП е била 2100 лева, т.е. възстановяването му е икономически
целесъобразно, тъй като в конкретния случай не е налице „тотална щета“ по
смисъла на чл. 390, ал. 2 от КЗ.
При тези данни от фактическа страна, съдът, приема, че е сезиран с иск
с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ, във вр. чл. 45 от ЗЗД.
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал.1 КЗ, е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
"Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и
застрахователя. Следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от
фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на
прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на
причинените вреди. Като условие за допустимост на исковата претенция по
чл. 432, ал. 1 КЗ, законодателят е въвел изискването увреденото лице да е
отправило към застрахователя на делинквента писмена застрахователна
претенция при условията и по реда, предвидени в чл. 380 от КЗ. В процесния
случай от представените от ищеца доказателства е видно, че последният в
качеството си на увредено лице е заявил писмено претенцията си към
ответното дружество – застраховател на гражданската отговорност на
делинквента. Следователно предявената искова претенция е допустима.
В настоящия случай бе доказано, че на 13.03.2021 г. около 21:50 часа в
4
гр. Божурище, управлявайки личния си автомобил марка „Опел“, модел
„Вектра“, с рег. № **, ищецът К. Л. К. се движел по бул. „Европа“, с посока
от ул. „Бор“ към ул. „Гурмазовско шосе", когато водачът на л.а. „Пежо 406“, с
рег. № *** – Г. И. Г., който се движел в платното за насрещно движение,
навлязъл в неговата лента и го блъснал в задна лява част. Механизмът на
ПТП и вината на водача на лек автомобил „ Пежо 406“ с рег. № СО5281ВТ се
доказват от приобщените по делото писмени доказателства, както и от
заключението на съдебната автотехническа и оценителна експертиза, която
установява и наличието на причинно-следствена връзка между ПТП и
нанесените щети по автомобила на ищеца. Още повече, вещото лице заявява,
че причина за реализираното ПТП са субективните действия, респективно
бездействия на водача на лек автомобил „Пежо 406“ с рег. № ***.
Установено е, а и не се оспорва от ответното дружество, че за
управлявания от Г. И. Г. лек автомобил „ Пежо 406“ с рег. № *** има валиден
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” към датата
на ПТП, склочен със ЗД „БУЛ ИНС“ АД, с полица № BG/02/120003424085 от
14.12.2020 г., валидна до 13.12.2021 г.
Следователно от събраните по делото доказателства се установяват
всички обстоятелства, съставляващи основание на исковата претенция, а
именно: реализирано застрахователно събитие – ПТП, предизвикано
противоправно и виновно от застрахован при ответника водач на МПС по
застраховка „Гражданска отговорност“, с валидно застрахователно покритие
към датата на произшествието, претърпени от ищеца вреди и настъпването им
в причинно-следствена връзка с процесното събитие.
По отношение на размера на дължимото застрахователно
обезщетение, съдът съобразява, че разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ
предвижда, че застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на
размера на вредата към деня на настъпване на събитието, като целта е да се
стигне до пълно репариране на вредоносните последици. Дължимото
обезщетение от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ се
остойностява с размера на действителната стойност на вредата към деня на
настъпване на събитието. В конкретния случай, обаче, ищецът е предявил
искова претенция в размер на 100 /сто/ лева, представляваща частичен иск от
1790,83 лева, представляващи причинени имуществени вреди, в резултат на
процесното ПТП.
Предвид изложеното, искът следва да бъде уважен в пълния предявен
размер от 100 /сто/ лева, като основателен и доказан.
Настоящият състав на съда намира за неоснователно направеното от
ответника възражение за съпричиняване на причинените от процесното ПТП
вреди. Съпричиняването на вредоносния резултат е поведение на самия
5
пострадал, с което той обективно е допринесъл за неговото настъпване,
създавайки предпоставки или улеснявайки настъпването му, без да е
необходимо да е действал виновно. Ответникът, който в разглеждания случай
има доказателствена тежест по правилата на чл. 154, ал. 1 от ГПК, не
установи и ищецът, като водач на лек автомобил „Опел Вектра“, със своите
действия да е нарушил правилата за движение по пътищата, както и с това да
е съпричинил настъпването на вредоносния резултат. Напротив, от
изготвената по делото съдебна автотехническа и оценителна експертиза се
доказа, че ищецът се е опитал да избегне челен удар, но страничният удар е
бил непредотвратим за него и не е могъл да го избегне. не на последно място
следва да се отбележи, че във връзка с процесното ПТП е установено че
ответникът е управлявал личния си автомобил след употреба на алкохол, за
което му е ссъставен и АУАН. По тези съображения съдът приема, че в
случая не е налице съпричиняване от ищеца на процесните вреди, което да
бъде основание за намаляване на размера на отговорността на застрахователя,
съгласно разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.
По акцесорната претенция за лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
В случая основателността на главния иск в посочения размер води до
основателност и на акцесорната претенция, така, както е поискана от ищеца, а
именно: от датата на предявяване на иска - 08.10.2021 г. до окончателното
изплащане на дължимото обезщетение.
С оглед изхода на спора, направеното искане от страна ищеца и на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца сумата от 350,00 /триста и петдесет/ лева, представляваща сбора на
реално заплатените по производството разходи за държавна такса и
възнаграждение за вещо лице. Съгласно цитираната разпоредба, страната има
право да му бъде заплатено като направени от него разноски и
възнаграждението за един адвокат. Представен е и списък на разноските по
чл.80 ГПК, в който посочените разноски за адвокатско възнаграждение не
касаят настоящото дело, поради и което съдът не ги коментира. В конкретния
случай ищецът е представляван от адвокат с представен договор за правна
помощ от който е видно, че между тях е договорено и заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 780,00лв. Съгласно чл.78, ал.5 от ГПК, всяка
страна може да поиска , съдът да присъди по-нисък размер на разноските,
представляващи адвокатски възнаграждение. Възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение е направено от ответната страна, като не е
посочено основание за това искане. Съгласно цитираната по-горе разпоредба,
относно прекомерността на заплатеното от страната адвокатско
възнаграждение е поставено във връзка с действителната правна и фактическа
сложност на делото, като съдът следва да преценява наличието на тези
предпоставки за всеки конкретен случай. В конкретния случай предявеният
иск е в размер на 100,00лв., поради и което минималният размер на
6
адвокатско възнаграждение възлиза на 400 /четиристотин/ лева. Както се
изясни, в случая ищецът е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на
780,00 лева с ДДС. Съдът намира, че същото се явява прекомерно с оглед
фактическата и правна сложност на делото – представена е искова молба, с
анализ на предявената претенция, представяни са писмени становища
относно извършване на съдопроизводствените действия, поради което и на
основание чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, и във връзка с направено от
ответното дружество възражение за прекомерност на претендираното от
ищеца адвокатско възнаграждение, ответникът следва да бъде осъден да му
заплати сумата от 400 /четиристотин/ лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД "БУЛ ИНС" АД, с ЕИК **, със седалище и адрес на
управление: гр. София 1407, район Лозенец, бул. „Джеймс Баучер" № 87,
представлявано от ********** К. ДА ЗАПЛАТИ на К. Л. К., ЕГН **********,
с адрес: гр. ********, чрез адвокат Й. А. - ВАК, по частичен иск с правно
основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането във вр. с чл. 45 от ЗЗД,
сумата от 100 /сто/ лева, представляваща частично обезщетение за
имуществени вреди, причинени на лек автомобил марка „Опел“, модел
„Вектра“, с рег. № ***, вследствие на пътно-транспортно произшествие,
станало на 13.03.2021 г. между лек автомобил марка „Опел“, модел „Вектра“,
с рег. № *** и лек автомобил марка „Пежо“, модел „406“, с рег. № ***,
управляван от Г. И. Г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 08.10.2021 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, ЗД "БУЛ ИНС" АД, с ЕИК
**, със седалище и адрес на управление: гр. София 1407, район Лозенец, бул.
„Джеймс Баучер" № 87, представлявано от ********** К. ДА ЗАПЛАТИ на
К. Л. К., ЕГН **********, с адрес: гр. ********, чрез адвокат Й. А. – ВАК,
сумата от 350,00 /триста и петдесет/ лева, представляваща сбора на реално
заплатените по производството от ищеца разходи за държавна такса и
възнаграждение за вещо лице.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, във вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, ЗД "БУЛ ИНС" АД, с ЕИК **, със седалище и адрес на
управление: гр. София 1407, район Лозенец, бул. „Джеймс Баучер" № 87,
представлявано от ********** К., ДА ЗАПЛАТИ на К. Л. К., ЕГН
**********, с адрес: гр. ********, чрез адвокат Й. А. – ВАК, сумата от 400
/четиристотин/ лева, представляваща минималното адвокатско
възнаграждение, предвидено за такъв вид процесуално представителство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
7
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
8