№ 637
гр. Плевен, 28.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Светослава М. Цонева
при участието на секретаря Д.А В. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от Светослава М. Цонева Административно
наказателно дело № 20224430201958 по описа за 2022 година
Обжалвано е Наказателно постановление № 35-0000870 от 23.08.2022
година на ***, с което на Т. Г. Т. от ***, ЕГН *** е наложено
административно наказание на основание чл. 93 ал. І т. 1 от ЗАвПр - глоба в
размер на 2 000 лева за извършено административно нарушение по чл. 18 т. 5
от Наредба № Н-8 от 27.06.2008 година на МТ.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ редовно призован, не се явява и не се
представлява в съдебно заседание. В жалбата, депозирана до съда, моли съда
да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното
постановление като неправилно и незаконосъобразно, издадено при
нарушение на материалния и процесуалния закон.
ОТВЕТНИКЪТ - редовно призован, не се представлява в съдебно
заседание и не взема становище по така депозираната жалба. В съпровождащо
същата писмо с регистрационен № 52-00-53-6472/3/ от 14.10.2022 година
ангажира становище, че наказателното постановление е законосъобразно и
обосновано и следва да бъде потвърдено като такова.
СЪДЪТ, като съобрази събраните по делото доказателства - поотделно
и в тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата и становището на
жалбоподателят, намира за установено следното:
1
ЖАЛБАТА е подадена в рамките на преклузивният срок по чл. 59 ал. 2
от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана.
По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата съдът съобрази следното:
Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен,
място и материя орган. Видно от приложената към делото в заверено
ксерокопие Заповед № РД-08-30 от 24.01.2020 година на Министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията е, че директорите
на РД „ АА“ са овластени да издават наказателни постановления за
извършени нарушения по ЗАвПр.
На 03.08.2022 година жалбоподателя Т. Г. Т. управлявал товарен
автомобил „***“ с регистрационен № ***. Движел се по републиканската
пътна мрежа. В района на ***, на главен път *** бил спрян за проверка от
***. В хода на същата било установено, че жалбоподателят извършва превоз
на товари / пилешки продукти/ за собствена сметка по маршрут от *** до
***. От водача били изискани документи за проверка, в това число и карта за
квалификация на водач. Жалбоподателят представил такава карта № Р135811,
валидна до 07.03.2021 година. За така констатираните обстоятелства на Т. Г.
бил съставен акт за извършено административно нарушение по чл. чл. 18 т. 5
от Наредба № Н-8 от 27.06.2008 година на МТ. Актът бил съставен в
присъствието на водача и връчен му по надлежния ред
Впоследствие, на 23.08.2022 година било издадено обжалваното
наказателно постановление, което санкционира жалбоподателя с глоба в
размер на 2 000 лева за нарушение по чл. 18 т. 5 от Наредба № Н-8 от
27.06.2008 година на МТ.
Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от
представените по делото писмени доказателства - наказателно постановление
№ 35-0000870 от 23.08.2022 година на ***; акт за установяване на
административно нарушение № 326876 от 03.08.2022 година на ***; заверено
копие от карта за квалификация на водач на МПС на името на жалбоподателя
Т. Т.; Заповед № РД-08-30 от 24.01.2020 година на Министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията; пощенски плик с дата на
пощенското клеймо 17.10.2022 година, както и справка с изходящ № 11-00-58
от 16.11.2022 година на Агенция „Пътна инфраструктура“, Областно пътно
управление - Плевен.
2
В подкрепа на възприетата от съда фактическа обстановка са и
показанията на свидетелите Д. К. и М. Х., разпитани непосредствено в
съдебно заседание.
При така приетото за установено от фактическа страна съдът прие за
установено от правна страна следното:
Според разпоредбата на чл. 6 ЗАНН административно нарушение е това
деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на
държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с
административно наказание, налагано по административен ред.
Административно наказателното производство въвежда строги правила
за осъществяването му както в основния закон – ЗАНН, така и в
специализираните закони, които определят различните видове
административни нарушения и наказания за тях. Ето защо и особено важно е
за държавните органи, които прилагат административно наказателните
разпоредби да извършват това при стриктно съблюдаване на законовите
разпоредби. Това се налага не от обстоятелството, че прилагането на нормите,
които определят отговорността на всеки нарушител е самоцелно, а от
обстоятелството, че стриктното им спазване е гаранция за справедливост на
процедурата и липсата на произвол. Във всеки конкретен случай когато
държавните органи искат да ангажират административно наказателна
отговорност на конкретен субект, извършител на административно
нарушение, са задължени съобразно чл.6 от ЗАНН да опишат това нарушение
както от обективна, така и от субективна страна с неговите признаци, които
сочат че е осъществено, както и с настъпилия вредоносен резултат, както и
конкретно да посочат законовите разпоредби, които са нарушени.
Изпълнението на тези изисквания е от огромно значение не само за защитата
на жалбоподателя, който има право да научи в цялост какво точно нарушение
е извършил, за да организира защитата си, но и с оглед на спазването на
принципа на законосъобразност, който стои в основата на административното
право.
В процеса на проверка на законосъобразността на наказателното
постановление съдът прие, че са спазени всички процесуални правила,
визирани в разпоредбите на чл. 34, чл. 40 и чл. 57 ал. 1 ЗАНН.
Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен,
3
място и материя орган. Същото е издадено въз основа на акт за установяване
на административно нарушение, съставен от ***, в рамките на неговата
материална и териториална компетентност. В съответствие с разпоредбата на
чл. 52 ал. 4 ЗАНН наказващият орган е пристъпил издаване на обжалваното
наказателно постановление при всестранно и пълно изясняване на всички
релевантни обстоятелства към. В този смисъл съдът прие, че при издаването
на наказателното постановление е спазен изцяло процесуалния закон.
Относно приложението на материалния закон, съдът прие за установено
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 18 от Наредба № Н-8 от 27 юни 2008 г. за
условията и реда за извършване на превоз на пътници и товари за собствена
сметка при извършване на превози на товари за собствена сметка водачът е
длъжен да представи при поискване от контролните органи редица документи
в това число и карта за квалификация за водач. Фактическия състав на
нарушението, посочено в акта и наказателното постановление обхваща
непритежаването на един от посочените документи. Предвид събраните по
делото доказателства съдът намери изводите на наказващият орган за
осъществено от страна на жалбоподателя нарушение на сочената законова
разпоредба за правилни и законосъобразни. Представената в хода на
проверката карта за квалификация на водач Р135811 безспорно е била с
изтекъл срок на валидност, което се приравнява на липсата и въобще към
датата на проверката.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да бъде
наложено на жалбоподателя наказващият орган е съобразил разпоредбата на
чл. 27 ЗАНН, съгласно която за всяко нарушение се определя и налага
наказание в рамките на същото, предвидено в конкретната санкционна
разпоредба на специалния закон. Случая касае хипотезата на чл. 93 ал. 1 т. 1
ЗАП, която именно санкционира непритежаването при проверка на карта за
квалификация на водач и предвижда наказание глоба в конкретно определен
размер от 2000 лева. В този смисъл съдът намери, че наказващият орган
правилно е приложил материалния закон и е определил наказание като вид
глоба за физическото лице.
В хода на въззивното производство са представени и приети към
доказателствата по делото заверено копие от Удостоверение за
4
професионална компетентност за извършване на превоз на товари № 173-
000240 от 31.08.2022 година; заверено копие от трудов договор № 194 от
27.01.2021 година, сключен между *** и *** М.; заверено копие от болничен
лист № Е20222169532; разпечатка от Търговски регистър и регистър на
юридическите лица с нестопанска цел за ***. Същите писмени доказателства
установяват, че жалбоподателят е собственик на дружество *** със седалище
и адрес на управление в ***, чиято дейност включва и продажба на стоки,
собствено производство. Въз основа на трудов договор от 27.01.2021 година,
*** М. бил назначен за шофьор в дружеството с цел обезпечаване търговската
му дейност. Несъмнено установено от горните доказателства е и че през
периода 26.07.2022 година – 28.08.2022 година, М. е ползвал отпуск по
болест, което е препятствало изпълнението на служебните му задължения,
както и че жалбоподателят е притежавал карта за квалификация на водач, но
срокът и бил изтекъл – обстоятелството, което установил в деня на
проверката.
Съгласно Тълкувателно решение № 1 /2007 година на ВКС предмет на
преценка в настоящото производство е не само законосъобразността на
наказателното постановление, но и неговата правилност и обоснованост,
обуславящи се от правилната преценка на конкретната тежест на
извършеното нарушение и степента на засягане от негова страна на
установените и защитени с конкретния закон обществени отношения. Съдът
счита, че деянието, осъществено от страна на жалбоподателя макар и
формално да осъществява признаците на посоченото нарушение с оглед на
своята ниска степен на обществена опасност, причините довели до
извършването му, конкретната фактическа обстановка при установяването му,
липсата на настъпили каквито и да е вредни последици от деянието, фактът,
че веднага след проверката същият провел периодично обучение по чл. 18 от
Наредбата именно с цел да поднови картата си квалификация на водач,
определят същото като явно малозначително. В този смисъл съдът намира, че
в случая следва да се приложи разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.
При така изложените правни и фактически съображения СЪДЪТ счита,
че Наказателно постановление № 35-0000870 от 23.08.2022 година на ***, с
което на Т. Г. Т. от ***, ЕГН *** е наложено административно наказание на
основание чл. 93 ал. І т. 1 от ЗАвПр - глоба в размер на 2 000 лева за
извършено административно нарушение по чл. 18 т. 5 от Наредба № Н-8 от
5
27.06.2008 година на МТ е незаконосъобразно и необосновано и следва да
бъде отменено. Като приема, че извършеното нарушение представлява
маловажен случай съдът намира, че жалбоподателят следва да бъде
предупреден, че при извършване на друго административно нарушение от
същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от
влизането в сила на съдебното решение, за това друго нарушение ще и бъде
наложено административно наказание.
Водим от горното и на основание чл. 63 ал.4 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 35-0000870 от 23.08.2022
година на ***, с което на основание чл. 93 ал. 1 т. 1 от ЗАвПр на Т. Г. Т. от
***, ЕГН *** е наложено административно наказание за извършено
нарушение по чл. 18 т. 5 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008 година на МТ.
ПРЕДУПРЕЖДАВА Т. Г. Т. от ***, ЕГН ***, че при извършване на
друго административно нарушение от същия вид – такова по чл. 18 т. 5 от
Наредба № Н-8 от 27.06.2008 година на МТ, представляващо маловажен
случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебното решение, за
това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
Решението може да се обжалва в 14 дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено пред Административен съд – Плевен.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6