Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. Варна, 10.08.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 47 състав, в открито съдебно заседание, проведено на седемнадесети юли през две
хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЙОАНА ВАНГЕЛОВА
при участието на секретаря Теодора Костадинова,
като разгледа докладваното от съдията гр.
д. № 8708 по описа за 2019 година на Варненския районен съд, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове с правно основание чл. 79, чл. 92, ал.
2 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както и осъдителни искове с правно основание чл. 335 във
вр. с чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „А.Б.“ ЕАД твърди, че в негова полза е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д 18157/2018 г. по описа на ВРС
срещу ответника П.И.И. за вземанията, предмет на
предявените установителни искове. Обосновава правния си интерес от предявяване
на иск по реда на чл. 422 ГПК с обстоятелството, че заповедта за изпълнение е
връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.
Поддържа, че между дружеството и ответника е
сключен рамков договор за предоставяне на електронни съобщителни услуги и
продукти № *** от 06.10.2016г., като индивидуалният абонатен номер на ответника
е ***Твърди, че към посочения рамков
договор е подписано Приложение № 1 от 06.10.2016 г., с което е избран тарифен
план ***г. за телефонен номер ***. Уговорена е месечна абонаментна такса в
размер на 23.99 лева с ДДС /19.99 лева без ДДС/, като договорът е сключен за
срок от 24 месеца, т.е. до 06.10.2018 г.
Наред с абонаментната такса за процесния период са фактурирани и други
предоставени услуги съобразно действащата тарифа на мобилния оператор. Заявява,
че към посочената мобилна услуга е предоставено устройство на изплащане, във
връзка с което е сключен Договор за продажба на изплащане от 06.10.2016 г. за
срок от 23 месеца. По силата на последния на ответника е прехвърлено правото на
собственост върху устройство ***Уговорено е цената на последното да бъде
изплатена на 23 месечни вноски, всяка от които в размер на 1 лев.
В исковата молба се излага, че съгласно общите
условия на ищцовото дружество за предоставените услуги и продукти се издават
ежемесечно фактури. Посочено е, че за периода от 12.10.2016 г. до 13.03.2017 г.
за ползваните от П.И. мобилни услуги са издадени фактури на обща стойност
279.02 лева. Наред с това в периода от 12.10.2016 г. до 11.04.2017 г. са
издадени фактури на обща стойност 23 лева за дължими вноски по договора за
продажба на изплащане от 06.10.2016 г. Ищецът уточнява, че договорът за
продажба на изплащане е прекратен поради неплащане на дължимите месечни вноски,
поради което и всички вземания до края на срока му са станали изискуеми.
Поддържа, че описаните фактури не са оспорени от ответника и съгласно т. 26.5
от Общите условия изискуемостта на задълженията по тях е настъпила след
изтичането на 15-дневен срок от датата на издаване на съответната фактура.
Посочва, че върху сумите е начислено обезщетение за забава, както следва: върху
главницата от 279.02 лева – в размер на
55.40 лева за периода от 28.10.2016 г. до 29.11.2018 г., върху главницата
от 23 лева – в размер на 3.89 лева за периода от 28.10.2016 г. до 29.11.2018 г.
Ищцовото дружество заявява, че договорът за услуги
с ответника е прекратен предсрочно поради неизпълнение в срок на задължението
му за заплащане на предоставените услуги на основание чл. 40ж във връзка с чл.
54.1 от Общите условия. Поради изложеното са начислени следните неустойки: за
предсрочно прекратяване на договора в размер на три стандартни месечни
абонаментни такси от 19.99 лева /без включен ДДС и без отстъпки/ - 59.97 лева;
за направена отстъпка от пазарната цена на устройство ***, предоставен в пакет
със SIM картата по договора – 73.83 лева.
Отправя искане до съда за приемане за установено,
че П.И.И. дължи на „А.Б.“ ЕАД следните суми:
- сумата
от 279.02 лева – незаплатена цена на предоставени далекосъобщителни услуги по
фактури за периода от 12.10.2016 г. до 13.03.2017 г. по Договор № *** от
06.10.2016 г. за абонат с клиентски номер ***, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 30.11.2018 г.
до окончателното изплащане на задължението;
- сумата
от 59.97 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на договора в размер на
три стандартни месечни абонаментни такси от 19.99 лева /без включен ДДС и без
отстъпки/;
- сумата
от 73.83 лева – неустойка за направена отстъпка от пазарната цена на таблет ***, предоставен в пакет със SIM картата по
договора;
- сумата
от 55.40 лева – обезщетение за забава върху главницата от 279.02 лева,
начислена за периода от 28.10.2016 г. до 29.11.2018 г.,
за
които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр. дело №
18157/2018 г. по описа на ВРС.
Наред с това предявява искове за осъждане на
ответника да заплати на ищцовото дружество следните суми:
- сумата
от 23 лева – неизплатени вноски по фактури за периода от 12.10.2016 г. до
11.04.2017 г. по Договор за продажба на изплащане от 06.10.2016 г.;
- сумата
от 3.89 лева – обезщетение за забава върху главницата от 23 лева, начислена за
периода от 28.10.2016 г. до 29.11.2018 г.
Претендира присъждане на извършените по делото
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначения
от съда особен представител, е депозирал писмен отговор, с който навежда доводи
за недопустимост и неоснователност на предявените искове. Оспорва активната
процесуална легитимация на ищеца, както и наличието на специалните предпоставки
за допустимост на предявените по реда на чл. 422 ГПК искове. Оспорва наличието
на валидно възникнало облигационно отношение между страните по описаните в
исковата молба договор за предоставяне на мобилни услуги и договор за продажба
на изплащане, като счита същите за нищожни. Оспорва да е настъпила
изискуемостта на претендираните вземания. Счита, че е недопустимо кумулирането на претендираната неустойка и обезщетение за
забава.
Моли предявените искове да бъдат отхвърлени, а в
условията на евентуалност – на основание чл. 241 ГПК да бъде разсрочено
изпълнението на претендираните вземания.
В съдебно заседание процесуалният представител на
ответника уточнява, че представените договори за мобилни услуги и за продажба
на изплащане са нижощни поради липса на воля, тъй като не са подписани от
ответника.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и
обсъди доводите на страните, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Съдът
намира за неоснователно възражението за недопустимост на исковете поради
липсата на активна процесуална легитимация на ищеца. Процесуалната легитимация
на страните се определя от твърденията на ищеца относно спорното право, както
същото е индивидуализирано от основанието и петитума на исковата молба. От
наведените от ищцовото дружество твърдения, а именно – че ответникът дължи суми
по сключени с „А.Б.“ ЕАД договори, може да се заключи, че дружеството е активно
процесуално легитимирано. Дължимостта на претендираните вземания касае
основателността на исковете, а не тяхната допустимост.
Не могат да
бъдат споделени доводите на особения представител на ответника, изложени в
представената писмена защита, че предявените искове са недопустими поради порок
в упълномощаването на процесуалния представител на ищеца. На първо място,
евентуални недостатъци на упълномощаването не съставляват отрицателна
процесуална предпоставка, а могат единствено да доведат до нередовност на
исковата молба. Наред с изложеното съдът намира, че в случая упълномощаването е
редовно. По делото е представено както пълномощно от ищцовото дружество „***/с
предходно фирмено наименование „Мобилтел“ ЕАД, видно от служебно извършената
справка в ТР/ към Адвокатско дружество „“, така и пълномощно, въз основа на
което адвокатското дружество е преупълномощило адв***. Видно от представеното удостоверение за актуално
състояние /л. 52/, последното е подписано от законния представител на
адвокатското дружество.
Налице са и специалните предпоставки за
допустимост на исковете, предявени по реда на чл. 422 ГПК. Претенциите за заплащане на цена на предоставени далекосъобщителни
услуги и начислено върху същата обезщетение за забава, както и за неустойки за
предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги, са предявени по реда на
чл. 422 ГПК. От приложеното ч. гр. д. № 18157 по описа за 2018 г. на ВРС, 40
състав, се установява, че в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 ГПК срещу ответника за тези вземания, която е връчена на
длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. В изпълнение указанията на съда
заявителят в законоустановения преклузивен срок е предявил установителни искове
за вземането си. Поради изложеното съдът намира, че се породил правен интерес
от предявяване на исковете и същите са допустими.
По претенцията за незаплатена цена на предоставени
мобилни услуги:
За да бъде уважена тази претенция, ищецът следва да установи в
условията на пълно и главно доказване, че между него и ответната страна е
налице валидно възникнало облигационно отношение по договор за предоставяне на
мобилни услуги, както и че реално са предоставени посочените услуги и
стойността им е начислена правилно съобразно сключения индивидуален договор и
общите условия.
От представените с исковата молба писмени
доказателства се изяснява, че между страните е сключен договор от 06.10.2016
г., ведно с приложение № 1 от същата дата /л. 28-32/. Доводите на особения
представител за нищожност на договора поради липса на съгласие не могат да
бъдат споделени. Същите се основават на твърдения, че въобще липсва подпис на
потребителя в посочените документи, които се опровергават от съдържанието на
ангажираните от ищеца писмени доказателства – както договорът, така и
приложението са подписани лично от абоната. Същевременно, особеният
представител не е оспорил положените от последния подписи. По силата на така
сключения договор на ответника е предоставен за ползване мобилен телефонен
номер *** при тарифен план ***2016 август 2 год. От съдържанието на т. 3 от
приложението става ясно, че месечната абонаментна такса за избрания от абоната
тарифен план възлиза на 23.99 лева. Между страните е уговорено, че новият
тарифен план влиза в сила, считано от 06.10.2016 г., като срокът на договора е
24 месеца – до 06.10.2018 г. /чл. 6.2.2 от приложение № 1/.
Следователно по безспорен начин се установява наличието на облигационно
отношение между ищцовото дружество и П.И.И.. Потвърждава се, че в процесния период ответникът е
ползвал мобилни услуги посредством мобилен номер ***. Доколкото номерът е ползван
при условията на месечна абонаментна такса в размер, уговорен със сключения
между страните договор, за процесния период несъмнено е възникнало задължение
на ответника да заплаща въпросната такса. Последната се явява възнаграждение за
правото на достъп до мрежата на оператора, предоставено чрез активиране на
съответната СИМ карта, което се установява с представения по делото договор за
мобилни услуги, подписан от ответника. За процесния период дължимата абонаментна
такса е в размер от 23.99 лева месечно. Видно от съдържанието на приложените по
делото фактури, по договора е начислена абонаментна такса по фактури за периода
от 12.10.2016 г. до 13.03.2017 г., като нейната стойност възлиза на общо 143.94
лева.
От подробните справки за потреблението, приложени към съответните
фактури, става ясно, че за процесния период са отчетени ползвани услуги в
рамките на предоставения абонаментен план, като за ползването им е начислявана
дължимата абонаментна такса. Наред с нея по процесните фактури са начислени и
допълнителни суми за услуги като
изпращане на SMS, мобилен интернет роуминг извън ЕС,
екстри за ползване на мобилен интернет на максимална скорост. Същевременно,
ищецът не ангажира каквито и да било доказателства, че подобни допълнителни
услуги са действително предоставени. Издадените от ищцовото дружество фактури
сами по себе си не са основание за плащане – такова е доставката на услугата, а
фактурите удостоверяват този факт за данъчни цели /Решение № 46 от 27.03.2008
год. на ВКС по т.д. № 454/2008 год., ІІ т.о./. Касае се за едностранно
съставени от ищеца частни документи, които имат единствено формална, но не и
материална доказателствена сила. Тъй като не се установява ответникът да е
ползвал услуги в претендирания размер, следва да се приеме, че не е възникнало
задължение за заплащането на такива.
От гореизложеното следва, че претенцията с предмет незаплатена цена на предоставени далекосъобщителни
услуги по Договор № *** от 06.10.2016 г. е
доказана до сумата от 143.94 лева, на колкото възлиза
стойността на начисления месечен абонамент за процесния период. Именно до тази
сума искът следва да бъде уважен, като за разликата над нея до предявения
размер на претенцията от 279.02 лева искът
следва да бъде отхвърлен.
По
претенцията за обезщетение за забава върху вземането за предоставени
далекосъобщителни услуги:
За
да бъде уважен акцесорният иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, трябва да
се установи съществуването на следните материалноправни предпоставки: 1)
наличие на неудовлетворено парично вземане в полза на ищеца; 2) ответникът да е
изпаднал в забава.
Предвид частичната основателност на
главния иск безспорно е налице неудовлетворено парично притезание
в полза на ищеца. Съгласно т. 26.5 от Общите условия на ищцовото дружество /л. 7-27/
изискуемостта на дължимите суми за потребени мобилни услуги настъпва в
15-дневен срок след издаване на съответната фактура. Следователно от посочения
момент ответникът дължи и обезщетение за забава върху същите. Съдът, като
съобрази определения с ПМС № 426 от 18 декември 2014 г. размер на законната
лихва, изчисли, че дължимата лихва за забава върху сумата от 143.94 лева,
представляваща
дължима главница по Договор № *** от 06.10.2016 г. за периода от 28.10.2016 г. до
29.11.2018 г., възлиза на 27.49 лева;
Следователно
акцесорният иск е основателен до размера на сумата от 27.49 лева, като за
разликата до предявения размер от 55.40 лева следва да бъде отхвърлен.
По претенците за неустойка поради предсрочното прекратяване на
договора за мобилни услуги:
Основателността на иска с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД е обусловена
от наличието на следните материалноправни предпоставки: 1) наличието на валидна
неустоечна клауза в сключения между страните договор; 2) прекратяването на
договора по вина на потребителя.
Процесният договор за мобилни услуги включва клауза, съгласно която в случай на предсрочното му прекратяване по инициатива
или вина на потребителя последният дължи неустойка в размер на стандартните
месечни абонаментни такси /без отстъпки/ до изтичане срока на договора. Изрично
е предвидено, че когато абонатът е физическо лице, максималният размер на
неустойката не може да надвишава трикратния размер на месечните абонаментни
такси за услугите на срочен абонамент по техния стандартен размер без отстъпка.
В посочената хипотеза в допълнение абонатът дължи и възстановяване на част от
стойността на отстъпките от абонаментните планове и от пазарните цени на
крайните устройства /закупени или предоставени на лизинг или изплащане/,
съответстваща на оставащия срок на ползване по съответния абонамент.
В чл. 40 ж от Общите условия на мобилния оператор изрично е предвидено
правото на последния да спре предоставянето на услугата на абоната или да
прекрати сключения договор за услуги, в случай че същият нарушава свои
задължения във връзка с ползването на
услугата. Тази клауза е доразвита в чл. 54.1 от ОУ, съгласно който ищцовото
дружество има право едностранно да прекрати договора при неплащане на дължими
суми след изтичане срока за плащане. Макар в цитираните клаузи да се използва
понятието „прекратяване“ на договора, по същество се касае за развалянето му
поради виновно неизпълнение на насрещните задължения на потребителя и в
частност – тези за заплащане на дължимите суми за потребени мобилни услуги.
Доколкото в общите условия не е предвиден особен ред за упражняване
потестативното право на доставчика на мобилни услуги да развали договора,
настоящият съдебен състав намира, че волеизявлението може да бъде и чрез конклудентни действия – спиране на достъпа до мобилната
мрежа. Видно от съдържанието на последната фактура, издадена за процесния
период /л. 47-48/, със същата не е начислена абонаментна такса, като по този
начин ищецът недвусмислено е изразил волята си да не предоставя услугата
занапред. Следва да се приеме, че достигането му до ответника е осигурено чрез
самото фактуриране, за което той е уведомен при сключване на договора.
Предвид изложеното е възникнало основанието за начисляване на
претендираните неустойки, а именно – предсрочно прекратяване на договора поради
виновно неизпълнение от страна на потребителя.
Не могат да бъдат споделени доводите на особения представител на
ответника за недопустимост на кумулирането на
неустойката за предсрочно прекратяване на договора и обезщетение за забава,
доколкото двете обезщетяват различни вреди. Докато мораторната лихва обезщетява
вредите от неточното във времево отношение изпълнение на задълженията на
потребителя за заплащане на дължимите суми по сключения договор за мобилни
услуги, неустойката обезщетява претърпените вреди вследствие на предсрочното
прекратяване на облигационното отношение.
В случая размерът на дължимата неустойка поради предсрочно прекратяване
на договора се равнява на 59.97 лева /3 х 19.99 лева, на колкото възлиза
дължимата абонаментна такса без ДДС/, колкото е именно и претендираният с
исковата молба размер. Предвид изложеното искът следва да бъде изцяло уважен.
Възникнало е и основанието за начисляване на втората претендирана от
ищцовото дружество неустойка, съизмерима с направена отстъпка от пазарната цена
на устройство, предоставено в пакет със SIM картата по договора. В случая
направената отстъпка от цената на устройството при сключване на договора за
продажба на изплащане е обусловена от сключването на договор за мобилни услуги.
С развалянето на последния поради виновно изпълнение от страна на потребителя
отпада и основанието за прилагане на отстъпката за остатъка от срока на
договора за продажба на изплащане. Видно от сметката, приложена на гърба на л.
48 от делото, неоспорена от ответника, коментираната неустойка е на стойност 73.83
лева. Доколкото предявената с исковата молба претенция е именно в посочения
размер, същата следва да бъде уважена изцяло.
По претенцията за дължими вноски по договор за
продажба на изплащане:
Дължимостта на посочената сума е обусловена от наличието на валидно
сключен договор за продажба на изплащане, въз основа на който ищцовото
дружество да е предоставило на ответника мобилно устройство, а последният да се
е задължил да заплати за същото определена цена.
От ангажираните от ищеца писмени доказателства се
потвърждава, че на 06.10.2016 г. ответникът е сключил с ***/понастоящем „А.Б.“
ЕАД/ договор за продажба на изплащане /л. 37-39/ за срок от 23 месеца, с
предмет устройство ***По силата на последния П.И.И. се е задължил да заплати първоначална вноска в размер на
1 лев при подписване на договора и 23 месечни лизингови вноски, всяка от които
в размер на 1 лев. В текста на договора е обективиран и приемо-предавателен
протокол, от който се потвърждава, че ответникът е получил съответното устройство.
Договорът, както и приложенията към него /приемо-предавателен протокол и
погасителен план/ са подписани лично от ответника, поради което безспорно между
страните се е породило облигационно отношение. По отношение на възражението на
особения представител за нищожност на този договор са изцяло приложими
мотивите, изложени по-горе относно договора за мобилни услуги, които съдът не
намира за необходимо да преповтаря.
Следователно
безспорно се установява сключването на договор за продажба на изплащане. Ответникът,
полагайки подписа си, е удостоверил изпълнението на основаното задължение на продавача,
а именно – да му предаде вещта. Предвид изложеното и доколкото понастоящем са падежирали всички задължения по договора, ответникът дължи
изплащането на вноските до края на срока му. По фактурите, издадени в периода
от 12.10.2016 г. до 11.04.2017 г. те възлизат
на 23 лева, колкото е размерът и на предявената осъдителна претенция, поради
което и същата се явява изцяло основателна и следва да бъде уважена.
По претенцията за
обезщетение за забава върху вземането за вноски по договора за продажба на
изплащане:
Предвид основателността на главния
осъдителен иск основателен се явява и акцесорният такъв за присъждане на
обезщетение за забава върху дължимите вноски по договора за продажба на
изплащане. При съобразяване размера на законната лихва съдът изчисли, че за
процесния период от 28.10.2016 г. до 29.11.2018 г., дължимото обезщетение за
забава възлиза на 3.87 лева, до който размер предявеният иск следва да бъде уважен.
За разликата над тази сума до предявения размер на претенцията от 3.89 лева
искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Възражението на особения
представител за погасяване по давност на част от вземанията, предмет на
предявените искове, релевирано за първи път с писмената защита, не следва да
бъде разглеждано като преклудирано.
По искането
по чл. 241, ал. 1 ГПК:
Съгласно чл. 241, ал. 1 ГПК при постановяване на
решението съдът може да отсрочи или разсрочи неговото изпълнение с оглед
имотното състояние на страната или други обстоятелства. В случая не са
ангажирани каквито и да било доказателства относно имущественото състояние на
ответника или други обстоятелства, които да обусловят основателност на искането
за разсрочване, поради което същото следва да бъде отхвърлено.
По разноските:
С оглед изхода на спора и предвид отправеното от
страна на ищеца искане, съобразно задължителните указания, дадени с т. 12 на ТР
№ 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сторените в заповедното производство разноски за държавна такса съразмерно на
уважената част от исковете, предявени по реда на чл. 422 ГПК – общо в размер на
15.41 лева.
Наред с изложеното на ищеца следва да бъдат
присъдени и разноски за исковото производство съразмерно на уважената исковете.
С представения списък на разноски се претендират такива в размер на 177.20 за
заплатена държавна такса, както и депозит за особен представител в размер на
151.10 лева, като в тези суми е включена и такса за банков превод. При
съобразяване общия размер на така извършените разноски съдът намира, че ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество сума в общ размер на 218
лева съразмерно на уважената част от исковете.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответникът П.И.И., ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ на ищеца „А.Б.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
следните суми: СУМАТА ОТ 143.94 лева /сто четиридесет
и три лева и деветдесет и четири стотинки/ – незаплатена цена на предоставени далекосъобщителни услуги по фактури за
периода от 12.10.2016 г. до 13.03.2017 г. по Договор № *** от 06.10.2016 г. за
абонат с клиентски номер ***, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 30.11.2018 г. до окончателното изплащане на задължението;
СУМАТА ОТ 27.49 лева /двадесет и седем
лева и четиридесет и девет стотинки/ – обезщетение за забава върху
главницата от 143.94 лева, начислено за периода от 28.10.2016 г. до 29.11.2018 г.; СУМАТА
ОТ 59.97 лева /петдесет и девет лева и деветдесет и седем стотинки/ –
неустойка за предсрочно прекратяване на договора в размер на три стандартни
месечни абонаментни такси от 19.99 лева /без включен ДДС и без отстъпки/; СУМАТА ОТ 73.83 лева /седемдесет и три лева и осемдесет и три
стотинки/ – неустойка за направена отстъпка от пазарната цена на таблет ***, предоставен в пакет със SIM картата по
договора; за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр. дело № 18157/2018 г. по описа на ВРС, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявените искове за разликата
над сумата от 143.94 лева /сто
четиридесет и три лева и деветдесет и четири стотинки/ до пълния претендиран размер на
вземането за главница по Договор № *** от 06.10.2016 г. от 279.02 лева /двеста седемдесет и девет лева и две стотинки/; за разликата над сумата от 27.49 лева /двадесет и седем лева и четиридесет и девет стотинки/ до пълния претендиран размер
на вземането за обезщетение за забава от 55.40 лева /петдесет и пет лева и четиридесет стотинки/.
ОСЪЖДА П.И.И., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на „А.Б.“ ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, следните суми: СУМАТА ОТ 23
/двадесет и три/ лева – неизплатени вноски по фактури
за периода от 12.10.2016 г. до 11.04.2017 г. по Договор за продажба на
изплащане от 06.10.2016 г.; СУМАТА
ОТ 3.87 лева /три лева и осемдесет и
седем стотинки/ – обезщетение за забава върху
главницата от 23 лева, начислена за периода от 28.10.2016 г. до 29.11.2018 г., КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
обезщетение за забава върху главницата от 23 лева за разликата над сумата от
3.87 лева /три лева и осемдесет и седем стотинки/ до пълния претендиран размер на вземането от 3.89 лева /три лева и осемдесет и девет стотинки/.
ОТХВЪРЛЯ искането
на П.И.И.,
ЕГН **********,***, за разсрочване на
изпълнението на решението.
ОСЪЖДА П.И.И., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на „А.Б.“ ЕАД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, СУМАТА
ОТ 15.41 лева /петнадесет лева и четиридесет и една стотинки/,
представляваща сторени в заповедното производство разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА П.И.И., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на „А.Б.“ ЕАД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, СУМАТА ОТ 218
/двеста и осемнадесет/ лева, представляваща сторени в
исковото производство разноски, на
основание чл.78, ал.1 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: