Определение по дело №132/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

И за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.413 ал.2 ГПК във вр. с чл.274 ал.1 т.2 ГПК и е образувано по частна жалба на „ОББ” със седалище и адрес на управление:гр.С.ул.”С.г” №5,подадена Ч. упълномощен процесуален представител-А.П. като управител на адвокатско дружество „Зотева,Рашев,П.”-Б. против разпореждане №1964/03.05.2010г. на РС-Разлог по чгр.д.№617/2010г. в частта,в която е оставено без уважение заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение против длъжника В. Г. Г. с ЕГН-* ,с А.гр.Б. ,ул."А. С. №38 за разноските по производството за адвокатско възнаграждение в размер на 574.02лв.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакувания първоинстанционен С. акт и се иска отмяната му.Представени са нови доказателства :фактура №82/30.04.2010г. изд. от адвокатско дружество „Зотева,Рашев,П.”-Б. ,възлагателен протокол от 30.04.2010г. и банково извлечение за движение по сметка от 18.05.2010г.

Частната жалба е процесуално допустима-подадена е в срока по чл.275 ал.1 ГПК от надлежно упълномощен процесуален представител на заявителя и при наличие на правен интерес,тъй като е насочена срещу обжалваем С. акт,с който е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение за вземането му за част от съдебно-деловодните разноски в заповедното производство.

Разгледана по същество частната жалба е основателна.

За да отхвърли заявлението на жалбоподателя в обжалваната му част досежно разноските за адвокатско възнаграждение по производството, РС –Разлог е приел,че заявителят не е доказал реално плащане на такива разноски,тъй като в представения със заявлението договор за правна помощ с адвокатско дружество „З.,Р.,П.”-Б. е договорено адвокатското възнаграждение в размер на 574.02лв. да се плати по банков път,а такова плащане не било доказано.

Въззивният съд намира ,че изводите на първата инстанция са необосновани и не намират опора в закона. Изискуемостта на вземането на заявителя за деловодни разноски за адвокатско възнаграждение действително настъпва от извършването им,както е приел РС.В случая извършването на тези разноски се установява с договора за правна помощ, сключен между заявителя и посоченото по-горе адвокатско дружество ,в който адвокатското възнаграждение е вписано като внесена сума.Без значение е как страните по договора за правна помощ са уговорили плащането-в брой или по банков път. За да се счете ,че разноските за адвокатско възнаграждение са извършени ,е достатъчно отразяването им като платени в графа „внесена сума” на договора за правна помощ.Това е така защото с отбелязването на адвокатското възнаграждение като внесено в договора за правна помощ адвокатът –пълномощник става данъчно задължено лице за приходите,които е отразил като получени от адвокатската си дейност по сключените с клиенти договори за правна помощ.Тоест-адвокатското възнаграждение се счита получено от адвоката /респ.адвокатското дружество/ ,а при това положение не може да се отрече извършването на такива деловодни разноски от задължения за плащането на адвокатското възнаграждение клиент. В чл.39 ал.1 от Закона за адвокатурата е регламентирано като възможност ,но не и задължение,откриването на клиентска сметка ,по която постъпват не само възнагражденията на адвоката,но и суми за други разходи /чл.39 ал.3 ЗА./ ,направени от адвоката /респ.адвокатското дружество/ при изпълнение на договора за правна помощ.Поради това плащанията по клиентската сметка касаят само отношенията между адвокат /клиент, съгласно чл.39 ал.4 от ЗА.,без да служат като единствен способ за доказване на извършеното от клиента плащане на адвокатско възнаграждение.Плащането на последното се удостоверява и с договора за правна помощ,при положение че дължимата за адвокатско възнаграждение сума е отразена като внесена.

За пълнота на изложението следва да се отбележи,че представените с частната жалба писмени доказателства потвърждават факта на плащане на адвокатското възнаграждение от жалбоподателя по настоящето заповедно производство.

По изложените съображения и на основание чл.278 ал.1 и 2 ГПК,Благоевградският Окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ разпореждане №1964/03.05.2010г. на РС-Р. по чгр.д.№617/2010г. в частта,в която е оставено без уважение заявлението на„ОББ” със седалище и адрес на управление:гр.С,ул.”С. г.” №5 за издаване на заповед за изпълнение против длъжника В. Г. Г. с ЕГН-* ,с А.гр.Б. ,ул."А. С. №38 за разноските по заповедното производство за адвокатско възнаграждение в размер на 574.02лв лв. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

УВАЖАВА искането на ОББ” със седалище и адрес на управление:гр.С.,ул.”С. г.” №5 по заявлението за издаване на заповед за изпълнение противдлъжника В. Г. Г. с ЕГН-* ,с А.гр.Б. ,ул."А. С. №38 за разноските по заповедното производство за адвокатско възнаграждение в размер на 574.02лв /петстотин седемдесет и четири лева и 2 стотинки/ , представляваща деловодни разноски по производството за адвокатско възнаграждение .

ВРЪЩА делото на РС-Р. за издаване на заповед за изпълнение за посоченото по-горе вземане.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: