№ 2570
гр. ***, 17.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
при участието на секретаря МИРЕЛА Р. ЗАХРИДОВА
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело №
20241110156350 по описа за 2024 година
намери следното:
Делото е образувано по искова молба от Л.И. срещу С.О. с искане
ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 358,57 лева – заплатено от
ищеца застрахователно обезщетение вследствие на настъпило ПТП, ведно със
законната лихва от подаването на исковата молба до окончателното изплащане
на сумата и 90 лева – мораторна лихва върху главницата за периода от
27.09.2022 г. до 24.09.2024 г. Ищецът твърди, че на 03.04.2022г., около
21.00часа, в гр. *** лек автомобил марка СИТРОЕН, модел С5 с рег. № ***
управляван от С. И. И. по време на движение по бул. *** с посока на движение
към кв. *** на връзката с ул. ***, преминал през несигнализирана и
необезопасена неравност /дупка /на пътното платно, като реализирал ПТП с
материални щети по автомобила - скъсани предна и задна леви гуми.
Автомобилът бил застрахован по застраховка Каско към ищеца, валидна от
15.06.2021 г. до 14,06.2022 г. След подадено заявление била образувана щета,
изготвени били опис - заключение, калкулация по щета и ликвидационен акт,
като щетата била оценена на 284,57 лева. За репатриране на автомобила били
изплатени допълнителни 74 лева. Сумата в общ размер на 358,57 лева била
изплатена на собственика на увреденото МПС на 18.04.2022 г. Пътят, по който
се движил автомобилът при настъпване на произшествието, бил част от
общинската пътна мрежа, за поддържането на която отговарял ответникът.
Ищецът поканил ответника да му изплати тази сума с писмо, получено от
него на 16.09.2022 г. Ищецът счита, че му се дължат изплатеното обезщетение
и лихви и моли съда да осъди ответника да му ги заплати. Претендира
разноски. Ответникът в срока по чл. 131 ГПК подава отговор на исковата
молба. Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение, плащането
от ищеца на застрахователното обезщетение и получаването на писмото.
Оспорва наличието на необезопасена дупка на пътното платно на мястото на
1
възникване на твърдяното ПТП. Оспорва факта на възникване на задължение
за ищеца да заплати застрахователно обезщетение. Оспорва наличието и
механизма на процесното ПТП. Счита, че размерът на щетите бил преценен
завишено. Прави възражение за съпричиняване от страна на водача на вредите
по процесния автомобил, който не бил съобразил поведението си на пътя с
конкретната пътна обстановка. Моли съда да отхвърли иска като
неоснователен.
В последното по делото съдебно заседание страните, редовно призовани,
изпращат представители и поддържат исканията си.
Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Безспорни между страните са фактите наличието на застрахователно
правоотношение и плащането от ищеца на застрахователното обезщетение.
По делото е представен препис от Протокол за ПТП № *** от 18.03.2022 г.
(л. 6 от делото), от който се установява, че на същата дата водачът С. И. е
управлявал процесния автомобил, като при движение по бул. *** по посока на
бул. *** и на връзката с ул. ***, преминал през несигнализирана и
необезопасена неравност /дупка /на пътното платно. От представеното опис-
заключение (л. 32 от делото) се установява, че и на двете леви гуми е
необходима подмяна. Стойността на тези гуми – сумата от 284,57 лева – е
заплатена на собственика, видно от платежно нареждане от 18.04.2022 г. – л.
17 от делото. За репатриране на автомобила са заплатени 74 лева, видно от
представен касов бон (л. 16 от делото). С регресна покана, получена от
ответника на 16.09.2022 г. (л. 18 от делото) ищецът е предявил вземането си.
По делото като свидетел беше разпитан С. И. И. – водач на автомобила.
Заявява, че си спомня за инцидента. Не помни деня. Било неделя вечерта,
много лошо време. Спускал се по *** надолу в посока кв. Дружба, тръгнал по
***, през кв. ***. На спускането спрял, огледал се, видял че няма коли и
тръгнал наляво, в посока кв. ***. Точно под моста колата ударила в
изключително голяма дупка. Дупката била пълна с вода от дъжда и не се
виждала, колата навлязла с ниска скорост. Спукани били предна лява и задна
лява гума. Ударът бил силен и колата не можела да се предвижва на собствен
ход. Десет метра след удара свидетелят спрял и видял, че гумите били срязани.
По същото време на 10-15 метра пред него имало още два автомобила в
същата ситуация. Свидетелят имал резервна гума, но при две срязани гуми,
нямал опция да продължи. Обадил се на свои роднини за помощ. Обадил се и
на полиция. Пристигнал полицай и съставил протокол. Уведомил
застрахователя. Използвал репатрак, пътна помощ. Нямало маркировка, било
тъмно вечерта, валяло силен дъжд и дупката била пълна с вода.
Обезщетението било изплатено. Нямало пътни знаци, от които да е видна
неравност и била необходима пътна помощ.
Свидетелските показания съдът намира за вътрешно и взаимно
съответстващи на останалата част от доказателствената съвкупност, като
липсата на спомени за отделни детайли или объркването на точната дата на
ПТП са лесно обясними с оглед изминалия период от време и особеностите на
човешката памет.
По делото е изслушана и приета неоспорена от страните съдебно
автотехническа експертиза. Установява, че най-вероятният механизъм на
2
осъществяване на ПТП е посоченият в протокола и свидетелските показания,
като причинените вреди са в пряка причинно-следствена връзка с него.
Размерът на щетите по средни пазарни цени възлиза на 348,89 лева.
Въз основа на така възприетите факти, съдът достига до следните правни
изводи: С плащането на застрахователно обезщетение застрахователят встъпва
в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето,
застраховало неговата гражданска отговорност. За възникване на регресното
вземане е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор
за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който
и вследствие виновно и противоправно поведение на ответника, да е
настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на
договорното си задължение застрахователят да е изплатил на застрахования
застрахователното обезщетение. Заплащането на обезщетението и наличието
на застрахователно правоотношение не се оспорват от страните. Механизмът
на ПТП, настъпилите вреди, както и причинната връзка между двете, съдът
намира за установени от представеното уведомление за щета, приетата
експертиза и свидетелските показания. По отношение на сумата от 74 лева –
стойност за репатриране на увредения автомобил, съдът намира следното:
съгласно Общите условия на ищеца – т. 1,5 от приложимата в случая Клауза 1
– Всички рискове (л. 24 in dosso от делото) – застрахованият има право да
ползва помощ на пътя при обездвижване на увреденото МПС. От показанията
на свидетеля се установи, че автомобилът не е можел да се придвижва на
собствен ход след ПТП, т.е. плащането е сторено основателно, ищецът е бил
длъжен да го заплати и респективно има правото да го претендира от
ответника в регресното си вземане.
С оглед на всичко изложено, съдът приема, че е настъпил застрахователен
риск, носен от ищеца, като в изпълнение на договорното си задължение,
същият е заплатил застрахователно обезщетение в размер на общо 358,57
лева. Обемът на суброгационното право включва както правата срещу
физическото лице - пряк причинител на вредата, така и правата на увредения
срещу лицата, които носят отговорност за чужди виновни действия - в този
смисъл р. V от ППВС № 7/4.10.1978 г.
Не се спори, че улиците, на които е реализирано произшествието, се
намират в населено място и не са част от републиканската пътна мрежа, а
представляват местен път по смисъла на Закона за пътищата и като такъв са
публична собственост на С.О.. На това основание именно ответникът е
задължен да осъществява дейностите по поддържането му, включително да
означи съответната неравност, дупка, с необходимите пътни знаци, с оглед
предупреждаване на участниците в движението съобразно, както и да
отстрани съответни препятствия във възможно най-кратък срок – така чл. 167,
ал. 1 ЗДвП. Общината като юридическо лице осъществява тези дейности чрез
своите служители или други лица, на които е възложила изпълнението.
Установената дупка по пътното платно представлява "препятствие на пътя" по
смисъла на § 6, т. 37 от ДР ЗДвП, тъй като нарушава целостта на пътното
покритие и създава опасност на движението. По делото не се доказа тази
дупка да е била обезопасена с нарочен пътен знак, който да указва на водачите
да я заобиколят, за да продължат движението си. Налице е бездействие на
служителите на Общината, натоварени със задължението да сигнализират
препятствията по пътя и да ги отстраняват, с което да обезпечават
безопасността на движението, поради което и на основание, ответникът носи
3
отговорност за причинените при процесното ПТП вреди. Налице е основание
за суброгация срещу ответника. Не се установява съпричиняване на
вредоносния резултат. Следва да се отбележи, че в дължимата грижа при
управление на МПС не се включва изискване за знание за неравностите по
пътя или презумиране за наличие на такива. Необозначената и
несигнализирана дупка не представлява предвидимо препятствие, за да е
налице задължение за водача да избира скоростта така, че да може да спре.
Според заключението на САТЕ пазарната стойност на щетите към датата
на застрахователното събитие е 348,89 лева с ДДС. Искът за главница е
доказан по основание и размер и следва да бъде уважен в цялост.
По отношение иска за мораторна лихва от доказателствата по делото –
регресна покана от регресна покана, получена от ответника на 16.09.2022 г. (л.
18 от делото) се установява, че на тази дата ответникът е получил от ищеца
покана за изпълнение на това задължение. Считано от 27.09.2022 г. ответникът
е бил в забава за изпълнение на вземането си и дължи мораторна лихва. Съдът
изчисли служебно размера на тази лихва за периода от 27.09.2022 г. до
24.09.2024 г. и установи, че той е 90,87 лева. Този иск също е доказан по
основание и размер и следва да бъде уважен в цялост.
С оглед изхода на производството, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
разноски се дължат единствено на ищеца. От същия бяха заплатени сумите:
100 лева – държавна такса, 360 лева – депозит за експертиза, 100 лева –
депозит за свидетел и юрисконсултско възнаграждение, което с оглед
фактическата и правна сложност по делото съдът определя на 150 лева.
Искането за разноски следва да бъде уважено частично. Съгласно чл. 1 от
Тарифа за таксите, които се събират от съдилищата по реда на ГПК,
държавната такса за предявяване на искова молба е в размер на четири
процента от цената на иска, но не по-малко от 50 лева, като в случая е 50 лева.
Като е внесъл сумата от 100 лева, вместо 50 лева – държавна такса, при това
по свой почин, а не поради указание на съда, ищецът е надвнесъл дължимата
от него такса. Единствено сумата от 50 лева е законосъобразно платена и
единствено нея може ищецът да иска на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Останалата сума от 50 лева не следва да се присъжда в тежест на ответника и
следва да бъде върната на ищеца след влизане на решението в сила. При този
изход на спора на ответника не се дължат разноски.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С.О., ЕИК: ***, с адрес на управление гр. ***, представлявана
от Васил Терзиев – кмет, да заплати на Л.И., ЕИК *** със седалище гр. ***,
бул. *** на основание чл. 410 КЗ във вр. с чл. 49 от ЗЗД 358,57 лева –
заплатено от ищеца застрахователно обезщетение вследствие на настъпило
ПТП, ведно със законната лихва от 24.09.2024 г. до окончателното изплащане
на сумата.
ОСЪЖДА С.О., ЕИК: ***, да заплати на Л.И., ЕИК *** на основание чл.
86, ал. 2 ЗЗД сумата от 90 лева – мораторна лихва върху главницата за периода
от 27.09.2022 г. до 24.09.2024 г.
ОСЪЖДА С.О., ЕИК: ***, да заплати на Л.И., ЕИК *** на основание чл.
78, ал. 1 ГПК сумата от 50 лева – държавна такса, 360 лева – депозит за
4
експертиза, 100 лева – депозит за свидетел и 150 лева – юрисконсултско
възнаграждение.
СУМАТА от 50 лева – надвнесена държавна такса да се възстанови на
ищеца по посочената в исковата молба банкова сметка след влизане на
решението в сила.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач Ю.Л.
на страната на ответника С.О..
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5