Решение по дело №2050/2024 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1148
Дата: 27 септември 2024 г.
Съдия: Пламен Димитров Караниколов
Дело: 20243110202050
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 май 2024 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 1148
гр. Варна, 27.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Пламен Д. Караниколов
при участието на секретаря Таня Г. Иванова
като разгледа докладваното от Пламен Д. Караниколов Административно
наказателно дело № 20243110202050 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:




Настоящото производство е образувано на осн. чл.59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от Р. М. Д. от гр. Варна, чрез адвокат Д., ВАК,
срещу Наказателно постановление № 24-0442-000208/04.04.2024 г. на
Началник Сектор към ОД МВР - Варна, Четвърто РУ, с което на лицето били
наложени административни наказания глоба в размер на 50.00 /петдесет/ лева
и лишаване от право да управлява МПС за 1 /един/ месец, на основание чл. 53
от ЗАНН и чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП.

Жалбоподателят счита наказателното постановление за
незаконосъобразно и противоречащо на материалния закон. Оспорва приетата
1
от наказващия орган фактическа обстановка. Не отрича, че е управлявал лек
автомобил на посочените в акта място и време, но твърди, че е бил
възпрепятстван да спре поради наличието на други движещи се в района
автомобили. Намира и че в акта и в наказателното постановление не са
посочени доказателства за твърденията на АНО, че му е бил подаден ясен
сигнал за спиране по надлежния за това ред и че не е изпълнил задължението
си да спре. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло
наказателното постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява
лично и с адв. А. Д. от ВАК, който поддържа жалбата на изложените в нея
основания.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.
Депозира писмени бележки, в които изразява становище за неоснователност
на жалбата. Моли същата да бъде оставена без уважение, като претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В случай, че жалбата бъде
уважена, възразява срещу размера на евентуално претендираните от
жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение.


Жалбата е подадена от надлежна страна– наказаното физическо лице,
в преклузивния 14-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, срещу акт, подлежащ
на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на
претендираното нарушение, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:


Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи
от фактическа страна следното:

На 06.03.2024 г. жалбоподателя управлявал лек автомобил марка
2
"Ауди А3" с ДК № *** в гр.Варна, по ул."Първи май" в посока кв. ."Галата"
гр. Варна, след комплекс ."Южен залив", посока Аспарухов маост Около
07:41 часа същият се движел в района на т. нар. "Дървен мост". В същото
време на посоченото място свидетелите А. Д. и К. Й. - служители в Четвърто
РУ при ОД на МВР-Варна следели за спазване на ЗДвП от страна на водачите.
Св. К. Й. решил да извърши проверка на жалбоподателя и му подал сигнал със
."стоп-палка.". Р. Й. възприел сигнала и направил жест с ръка по посока на
свидетеля, но след това продължил движението си в същото направление.
Свидетелите Д. и Й. последвали управлявания от жалбоподателя
автомобил с включен звуков и светлинен сигнал за спиране и успели да го
застигнат до светофара, който се намирал до магазин ."Лиддл" "Миньор",
където той преустановил движението си.

Проверяващите запитали водача защо не е спрял при подадения му
сигнал, при което Р. Д. заявил - …бързах…аз се обърках…момчета
извинявайте не беше нарочно…

Във връзка с тези констатации на същата дата бил съставен акт за
установяване на административно нарушение на жалбоподателя за това, че не
е спрял при подаден сигнал за спиране със стоппалка по образец от
униформен служител на МВР на посоченото място и е продължил движението
си в посока гр. Варна. Актът бил съставен в присъствието на нарушителя, бил
предявен и подписан без възражения.

Писмени такива не били депозирани и в срока по чл. 44, ал. 1 от
ЗАНН.

Въз основа на съставения акт на 04.04.2024 г. било издадено и
атакуваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя били
наложени наказания глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за 1 месец за извършено нарушение на чл. 103 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
3
основа събраните по делото доказателства: основно от разпита на свидетелите
- А. Д. и К. Й., както и от приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени
доказателства.

Показанията на посочените свидетели следва да бъдат кредитирани
като последователни, безпротиворечиви и логични. Същите не извличат ползи
от твърденията си и не се намират в някакви особени отношения с
жалбоподателя, като няма данни изобщо да са го познавали, при което за съда
не съществуват основания за съмнение в достоверността на техните
показания. Двамата са възприели лично и от близко разстояние действията на
Р. Д. и заявяват, че той е разбрал правилно ясно подадения му сигнал да спре,
но въпреки това е продължил движението си. Посочените свидетели са
категорични, че вдясно от управлявания от жалбоподателя автомобил не е
имало други превозни средства и не е имало пречка да се подчини на дадения
му сигнал за спиране.

По делото като свидетел е разпитано и лицето С.С., което заявяваа, че
пътувала с Р. за да я заведе до болницата на лекар. При преминаване покрай
полицаите забелязала, че единия от тях "държи палката до лявото си бедро и я
върти на двете страни без да я вдигне.. нямаше сигнал, че ни спират".

Не са налице обаче основания твърденията и да бъдат кредитирани.
На първо място, свидетелката е в приятелски отношения със санкционираното
лице, при което по начало е налице съмнение в достоверността на нейните
показания. На следващо място, предвид противоречието с останалите
достоверни доказателства по делото, се налага извода за липса на обективност
и недостатъчна достоверност на изявленията и.

Проверяващите заявяват, че не е имало никаква обективна пречка
жалбоподателят да спре. Предвид липсата на основания за съмнение в
обективността на свидетелите Д. и Й., съдът намира, че следва да бъдат
кредитирани именно показанията на двамата полицейски служители, които
позволяват изложената фактическа обстановка да бъде счетена за установена
4
по несъмнен начин.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от
правна страна следното:

В настоящото производство съдът следва да извърши проверка на
законността на оспореното пред него наказателно постановление, като следва
да прецени правилно ли са приложени процесуалният и материалният закон, с
оглед описаните в НП факти и обстоятелства, както и съответстват ли те на
приложената от административнонаказващия орган санкционна норма.

При извършената цялостна служебна проверка, с оглед задължението
си по чл. 314, ал. 1 НПК, съдът установи, че при издаването на обжалваното
наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални
нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Съставеният
АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат законоустановените в чл.
42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити. Същите са издадени в предвидените за това
срокове, като при връчването им не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган
(видно от приложеното копие на Заповед № 8121з1632/02.12.2021 г. на
Министъра на вътрешните работи). Описанието на нарушението е достатъчно
пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере
извършването на какво деяние му е вменено и да организира адекватно
защитата си.

По приложението на материалния закон съдът установи
следното:

Процесното деяние е квалифицирано от наказващия орган като
нарушение на чл. 103 от ЗДвП, задължаващ водачите на пътни превозни
5
средства, при подаден сигнал за спиране от контролните органи, да спрат
плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от
представителя на службата за контрол място и да изпълняват неговите
указания. По изложените по-горе съображения съдът приема за установено по
несъмнен начин, че на процесната дата жалбоподателя е управлявал лек
автомобил по ул."Първи май" в посока кв. ."Галата" гр. Варна, след комплекс
."Южен залив", посока Аспарухов маост му е бил подаден сигнал за спиране,
но същият не е изпълнил дадените му указания, а именно- да спре на това
място. Безспорно е също така, че свидетелите Д. и Й., в качеството им на
служители на Четвърто РУ при ОД МВР - Варна, са били надлежно
овластени да регулират и контролират движението по пътищата. Доколкото
жалбоподателят не се е подчинил на подадения му сигнал от контролните
органи за спиране, видно е, че същият виновно е нарушил разпоредбата на чл.
103 от ЗДП. Доводите на санкционираното лице, че е било невъзможно да спре
безопасно на указаното му място, са неоснователни. Както беше посочено, от
показанията на свидетелите Д. и Й. се установява, че не е имало обективна
пречка за изпълнение на процесното задължение. Следва да се отбележи
също, че водачът не е спрял не само веднага след подаването на сигнала, но и
след отминаването на пътния участък, за който е твърдял, че е опасен, въпреки
наличието на няколко места, на които е можел да спре без опасност за
движението. Същият е преустановил движението си едва след като е бил
застигнат от полицейските служители, които са му подали звуков и светлинен
сигнал за спиране. При това положение за съда няма съмнение, че
жалбоподателят не се е подчинил на подадения му сигнал за спиране по свои
подбуди, а не поради обективни причини. Следва да се отбележи, че
изпълнението на задължението по чл. 103 от ЗДвП не е предоставено на
волята на водачите на ППС, нито на тяхната преценка дали и къде да спрат, а
същите следва незабавно да преустановят движението си. Да се сподели
становището на жалбоподателя би означавало да се предостави изпълнението
на процесното задължение на добрата воля на водачите, а това би осуетило
възможността за извършване на проверки от контролните органи и би
породило съществена опасност за движението.

За извършеното нарушение на В. законосъобразно е наложено
наказание на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, предвиждащ санкции за
6
водач, който откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и
регулиране на движението, какъвто е и разглежданият случай. Наказанията са
наложени в минималните допустими размери и няма възможност за
понататъшна индивидуализация.

Не са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като нарушението не се отличава с по-малка
тежест от обичайните такива от този вид. Напротив, както беше изтъкнато,
жалбоподателят не е спрял не само на посоченото му място, но и след
отминаването му, като се е наложило да бъде преследван с патрулния
автомобил, а това налага извода за сравнително високата тежест на
нарушението. Липсват и някакви особени извинителни обстоятелства около
извършването му, които да обусловят извод за маловажност на случая.

Предвид всичко изложено искането за отмяна на наказателното
постановление се явява неоснователно и жалбата следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на делото и направеното от пълномощника на
въззиваемата страна съответно искане, на основание чл. 63д, ал. 4, вр. ал. 1 от
ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 4 от АПК, вр. чл. 144 от АПК вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК на
ОД на МВР-Варна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, в
размер определен в чл. 37 от Закона за правната помощ, съгласно
препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН. Съгласно чл. 37, ал. 1 от
ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП. За защита по дела по ЗАНН чл. 27е. от Наредбата за
заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение в размер от 80.00
до 120.00 лева. Според разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК размерът на
юрисконсултското възнаграждение се определя от съда. В случая
юрисконсултът не е участвал лично в проведените съдебни заседания, като
случаят не се отличава с фактическа или правна сложност, поради което съдът
намира, че следва да се присъди възнаграждение в размер на предвидения в
закона минимум от 80.00 /осемдесет/ лева.
7


Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24 – 0442 -
000208/04.04.2024 г. на Началник Сектор към ОД МВР - Варна, Четвърто РУ,
с което на Р. М. Д. от гр. Варна, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 1,
т. 4 от ЗДвП, са наложени административни наказания глоба в размер на 50.00
/петдесет/ лева и лишаване от право да управлява МПС за 1 /един/ месец за
нарушение на чл. 103 от ЗДвП, като законосъобразно.

ОСЪЖДА Р. М. Д. от гр. Варна, да заплати на ОД на МВР-Варна
сумата от 80, 00 лева /осемдесет лева/, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд –
Варна.

След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.





Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8