Р Е Ш Е Н И Е
№....................
гр. София, 05.10.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ А въззивен състав, в публично съдебно заседание на десети юни през две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
Председател: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
ДИМИТЪР
КОВАЧЕВ
при участието на секретаря Емилия Вукадинова, разгледа
докладваното от съдия Мариана Георгиева въззивно гражданско дело № 747 по описа
за 2021г. по описа на СГС и взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.
С решение от 29.04.2020г.,
постановено по гр.д. № 24001/2018г. на СРС, ГО, 142 състав, е уважен предявеният от В.С.Я. срещу П.на Р.Б.иск с
правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за осъждане на ответника да
заплати сумата от 2 500 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се в стрес, притеснения, негативни емоции и накърняване на
доброто име от повдигане и поддържане на обвинение за престъпление по чл. 209,
ал. 1, предл. 1-во от НК, за което е оправдан с влязло в сила решение от
12.10.2015г. по наказателно касационно дело № 1105/2015г. по описа на ВКС,
ведно със законната лихва от 12.10.2015г. до окончателното изплащане, като
предявеният иск е отхвърлен за разликата над сумата от 2 500 лева до пълния
предявен размер от 20 000 лева.
Срещу решението, в частта, в която е отхвърлен
предявеният иск, е подадена въззивна жалба от ищеца В.С.Я., в която са изложени
оплаквания за допуснато от съда нарушение на материалния закон. Поддържа се, че
по делото са установени всички елементи на предявеното вземане, но при определяне
на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, съдът не е отчел релевантни
по делото факти, относими към определяне на по-висок размер на обезщетението.
Твърди, че по време на водене на наказателното производство е претърпял
притеснения и неудобства, които са се отразили негативно върху неговия живот и
този на малолетните му деца. През периода на наказателното преследване ищецът
се е грижил сам за двете си малолетни деца, което обстоятелство не е било
съобразено от първоинстанционния съд. Не било съобразено също, че повдигнатото
обвинение е за тежко умишлено престъпление, което е от значение при определяне
на конкретния размер на обезщетението за неимуществени вреди.
Първоинстанционният съд не бил взел предвид и установеното по делото относно
продължилото в неразумни срокове наказателно проиводство. Счита, че
производството по наказателното дело се е забавило по независещи от него обстоятелства.
За определяне на по-висок размер на обезщетението следвало да се съобрази, че с
постановената на първа инстанция присъда подсъдимият бил признат за виновен.
Това довело до силен стрес, негативни емоционални преживявавия, водещи до
отчужденост от близки и познати. Връстниците на малолетните му деца се
отдръпнали от тях поради повдигнатото срещу техния баща незаконно обвинение. Не
бил съобразен и фактът, че ищецът не е бил осъждан, поради което воденото
наказателно производство срещу него повлияло изключително негативно на емоционалната
му сфера. В жалбата се твърди още, че по време на наказателното преследване от
2013г. до 2015г. по процесното наказателно производство срещу ищеца не били
водени други наказателни производства. Поддържа се, че съдът не е отчел
установеното по делото обстоятелство, че в резултат на процесното наказателно
производство, въззивникът бил принуден да напусне бизнеса си и не е имал
никакви доходи за осигуряване издръжка на децата си. По тези съображения е
направено искане за отмяна на решението в обжалваните му части и постановяване
на друго, с което предявеният иск да се уважи в пълен размер.
Насрещната страна П.на Р.Б.оспорва въззивната жалба
като неоснователна.
Първоинстанционното решение в частта, в която е уважен
предявеният иск до размер на сумата от 2 500 лева, е влязло в законна сила като
необжалвано.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за
установено следното:
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни
материално-правни норми. По изложените във въззивната жалба оплаквания намира
следното:
Ищецът претендира заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в престъпление, за
което е оправдан.
В срока за отговор на исковата молба
ответникът П.на Р.Б.е оспорил исковете с правоизключващи спорното право
възражения, включително, че не е налице причинно-следствена връзка между
процесното обвинение и твърдените вреди. Поддържа, че в периода, за който се
претендират вредите, срещу ищеца били водени още множество наказателни
производства за престъпления от общ характер. Освен това по отношение на едно
от водените наказателни производства, завършило с оправдателна присъда, ищецът
предявил в друго исково производство претенция за обезщетяване на идентични
неимуществени вреди с тези, предмет на настоящото производство. Претенцията се
оспорва и по доводи за липса на доказателства за голяма част от изложените в
исковата молба факти, представляващи негативно отражение върху личността на
ищеца. Навеждат се и възражения за прекомерност на търсеното обезщетение.
За да постанови решението си,
първоинстанционният съд е приел, че в
полза на ищеца е възникнало вземане за обезщетение за вреди от незаконно
повдигане и поддържане на обвинение за престъпление, за което е оправдан с
влязла в сила присъда. Претърпените от ищеца вреди, изразяващи се в страх,
стрес, притеснения, негативни емоции и накърняване на доброто име, както и
наличието на причинно-следствена връзка между вредите и незаконното обвинение,
са приети за доказани въз основа на събраните по делото гласни доказателствени
средства. По отношение размера на дължимото обезщетение съдът е съобразил, че наказателното
производство е продължило в разумен срок от 2 години и 9 месеца; взетата спрямо
ищеца мярка за неотклонение “подписка”, която е най-леката от предвидените в
закона мерки; доказаните причинени неудобства, свързани с участието в
процесуалните действия при разглеждане на делото в досъдебна и съдебна фаза,
като в досъдебната фаза ищецът се е явил общо три пъти, а в съдебната два пъти
- по време на проведените заседания; възрастта на ищеца, семейното му
положение, изградените социални контакти и среда, семейните и приятелски
връзки, които са били неминуемо повлияни негативно вследствие на процесното наказателно
преследване; факта, че срещу него са се водели и други наказателни производства
през процесния период, за който ищецът твърди да са му причинени неимуществени
вреди; че в резултат на повдигнатото обвинение ищецът влошил отношенията си с
бизнес клиенти, които отказвали да работят с него докато не приключат
наказателните дела; разделил се със съпругата си, децата останали да живеят
него. В мотивите на решението е посочено, че по делото е установено, че през
същия период срещу ищеца са се водели и други наказателни производства, като
свидетелските показания разкриват емоционалното състояние на ищеца и
изпитваните от него проблеми в личен и професионален план през целия период, в
който спрямо Я. е осъществявано наказателно преследване. По тези съображения е
направен извод, че описаните негативни преживявания не са в причинна връзка
единствено с процесното наказателно производство, но са резултат и от
останалите водени срещу лицето дела. Първоинстанционният съд се е мотивирал с
показанията на свид. Рангелов, който изрично е посочил, че не може да прецени
дали разказът му за емоционалното състояние на ищеца описва проблемите му,
които са причина именно от настоящото производство, поради което съдът е приел,
че свидетелските показния не изясняват обстоятелства, свързани с процесното
наказателно производство, а установяват общо как проблемите на ищеца с П.са
оказали въздействие върху него и семейството му. Съобразено е още, че според
показанията на разпитания по делото свидетел проблемите на Я. с бизнеса и
влошените отношения със съдружниците му са резултат от няколко повдигнати срещу
ищеца обвинения, които са се застъпвали, поради което промяната у ищеца се
дължи на съвкупното въздействие от водените наказателни производства през
годините. При отчитане на всички тези обстоятелства, включително
продължителността на наказателното производство, естеството и интензивността на
извършените процесуални действия в наказателното производство и съобразно
критериите, посочени по-горе, съдът е приел, че справедливото обезщетение е в
размер на 2 500 лв.
На етапа на въззивното производство е
безспорно установено, че с постановление от 25.01.2013г. по досъдебно
производство № ЗМ 1358/2012г. по описа на 01 РУП – СДВР, пр. пр. № 4690/2012г.
по описа на СРП, В.С.Я. е привлечен в качество на обвиняем за извършване на
престъпление от общ характер по чл. 209, ал. 1, предл. 1-во от НК, за това, че на неустановена дата през месец март на 2008г., в гр.
София, ул. “Г.С. ******, заведение “Шоколад”, с цел да набави за себе си имотна
облага възбудил заблуждение у М.Г.К., че ще намери купувач за сумата от 33 000
лева на предоставения му на същата дата и място л.а. с марка „Ауди“, с рег. № ******,
с което причинил на собственика на автомобила Г.А.К.имотна вреда в размер на 14
000 лева. Спрямо обвиняемия била взета мярка за неотклонение “подписка”. В хода
на досъдебното производство ищецът бил призоваван и същият се е явявал на 24.07.2012
г. и на 10.10.2012г. да дава показания в качеството си на свидетел. По
досъдебното производство са събирани множество доказателства, но не са
извършвани други процесуални или следствени действия с участието на ищеца, тъй
като от образуването на досъдебното производство до 25.01.2013г. наказателното
производство се е водило срещу неизвестен извършител.
На 09.04.2013г. било образувано НОХД № 5943/2013 г. по
описа на СРС, НО, 3 състав по внесен обвинителен акт срещу ищеца за
престъпление по чл. 209, ал. 1, пр. 1 от
НК. По делото са проведени шест публични съдебни заседания. Първото от
тях, насрочено на 02.07.2013г., не било проведено, тъй като подсъдимият В.Я. е
бил нередовно призован и не се е явил, като изпратените призовки на актуалния
постоянен и настоящ адрес на лицето, съвпадащ с обявения от него в досъдебното
производство адрес, са върнати в цялост с отбелязване, че лицето не живее на
адреса. В това съдебно заседание подсъдимият е бил обявен за общодържавно
издирване и делото е било отложено за 13.11.2013г. Подсъдимият Я. се явил в
съдебоното заседание на 13.11.2013г., на което бил даден ход на съдебното
следствие, конституиран бил граждански ищец и частен обвинител, приет е за
раглеждане предявения от Г.К.граждански иск, разпитани били свидетели. По
искане на защитника на подсъдимия били допуснати гласни доказателствени
средства, като делото било отложено за събиране на така допуснатите
доказателства. Съдебното заседание на 13.04.2014г. било отложено поради
заболяване на защитника на В.Я.. На 01.07.2014г. били разпитани свидетели,
прието било заключение на оценителна експертиза и по искане на защитника на
подсъдимия били допуснати гласни доказателствени средства чрез разпит на нови
свидетели, за призоваването на които делото било отложено за 28.10.2014г. В
това съдебно заседание бил даден ход на устните състезания и била постановена
присъда, с която подсъдимият В.С.Я. бил признат за виновен в това, че на неустановена дата през месец март
на 2008г., в гр. София, ул. “Г.С. ******, заведение “Шоколад”, с цел да набави
за себе си имотна облага възбудил заблуждение у М.Г.К., че ще намери купувач за
л.а. с марка „Ауди“, с рег. № ****** и с това причинил другиму – на Г.А.К., който е собственик на
автомобила, имотна вреда в размер на 14 000 лева, поради което и на основание
чл. 209, ал. 1, вр. чл. 2, ал. 2, вр. чл. 54 от НК на същия било наложено
наказание лишаване от свобода за срок от една година, изпълнението на което
било отложено за срок от три години на основание чл. 66, ал. 1 от НПК. Със
същата присъда бил отхвърлен предявеният граждански иск, а наложената на
подсъдимия мярка за неотклонение „подписка“ била отменена.
Подсъдимият упражнил правото си на жалба, по която
било образувано на 22.01.2015г. ВНОХД №
251/2015г. по описа на СГС. По делото са проведени три открити съдебни
заседания на 09.03.2015г., 11.05.2015г. и 08.06.2015г., като ищецът В.Я. не е присъствал
на нито едно от тях. Въззивният съд се произнесъл на 08.06.2015г. с присъда, с
която отменил първоинстанционната присъда, признал подсъдимия Я. за невиновен в
повдигнатото му обвинение и го оправдал. Със същата присъда бил отхвърлен
предявеният иск от гражданския ищец Г.К.срещу В.Я. за заплащане на сумата от 14
000 лева – имуществени вреди.
Срещу въззивната присъда била подадена касационна
жалба от частния обвинител и граждански ищец Г.К., по която било образувано наказателно
дело № 1105/2015г. по описа на ВКС. Касационното производство било проведено в
едно открито съдебно заседание на 06.10.2015г. С решение от 12.10.2015г.,
постановено по наказателно дело № 1105/2015г. по описа на ВКС, въззивната
присъда била потвърдена.
В първоинстанционното производство са
събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свид. П.Р.. Свидетелят
упражнява професията адвокат и в това си качество познава ищеца повече от 10
години, тъй като го е представлявал по образуваните от него граждански дела. От
неговите показания се установява, че през 2012-2013г. ищецът започнал да има
проблеми с прокуратурата, тъй като срещу него били образувани няколко наказателни
дела. След образуването на тези дела съдружниците на ищеца в две търговски
дружества го принудили да напусне фирмите. Освен това В.Я. се разделил с жена
си и останал да се грижи сам за двете си деца. Това довело до допълнителни
проблеми за ищеца, той се затворил, не искал да се среща с приятели. Свидетелят
сочи, че наказателните дела се водили в продължение на около 4 – 5 години, но
не може да отговори с категоричност дали състоянието на ищеца се дължи
единствено на делото по процесното незаконно обвинение.
Така установеното от фактическа страна
обуславя следните правни изводи:
Съгласно нормата на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1-во, във вр.
с чл. 7 и чл. 4 ЗОДОВ, държавата - в лицето на
съответните органи на дознанието, следствието, прокуратурата, съда, - отговаря
и дължи обезщетение за всички причинени имуществени и неимуществени вреди,
които са пряка и непосредствена последица от незаконно обвинение в извършване на престъпление, по което ищецът
е оправдан, независимо от
това дали вредите са причинени виновно от съответните длъжностни лица, намиращи
се в трудово или служебно правоотношение със съответния правозащитен орган (вж.
и разясненията, дадени в тълкувателно
решение № 3/22.04.2005 г. по тълк. гр. д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС на РБ, задължителни за
съда). Основанието за ангажиране на отговорността по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 2 ЗОДОВ е обективният факт, че лицето е било
обвинено в извършване на престъпление по Наказателния
кодекс, като по повдигнатото и поддържано
срещу ищеца обвинение e постановена оправдателна присъда с влязъл в сила
съдебен акт, т.е. налице е незаконен акт на правозащитен орган. Отговорността
на ответника произтича от законоустановените правомащия на прокурора да
ръководи разследването и да осъществява постоянен надзор за законосъобразното
му провеждане, като обвинението следва да се прецени за незаконно, дори и на
определени етапи на наказателното производство действията на съответния
прокурор да са били основани на убеждението му за виновност на лицето предвид
събраните доказателства – чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1-во от ЗОДОВ.
Без значение е дали конкретните действия, предприети от органите на
предварителното производство, са били в съответствие с процесуалния закон; не е
релевантно и наличието или липсата на вина у длъжностното лице, пряк причинител
на вредите, съотв. какво е било вътрешното му убеждение (субективното отношение
е от значение само за приложението на чл. 9, ал. 2 от закона). Тези обстоятелства
не са предвидени от закона като част от фактическия състав на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, за разлика
от предвидените в чл. 5 ЗОДОВ основания за отпадане или намаляване
на отговорността. Обвинението в престъпление се явява незаконно винаги, щом има
влязла в сила оправдателна присъда, постановена от съд, или наказателното
производство е прекратено, т. е. определящ е крайният резултат от определено
действие или акт, от който се установява, че предприетите срещу съответно лице
действия са били неоснователни, т. е. констатира се незаконосъобразността на
обвинението. В този смисъл без значение за обективната отговорност е това дали
на определен етап от производството действията на П.са били законосъобразни и
обосновани с оглед на събраните до този момент доказателства или дали при
извършването им са спазени всички предвидени процесуални правила. Въз основа на
нормата на чл. 2, ал. 1, т. 3,
пр. 1-во ЗОДОВ не може да се
признаят определени действия на П.за основателни и да изключи нейната
отговорност за тях. Законът не е предвидил като изискване за възникване на
отговорността освен оправдаването/прекратяването на наказателното производство
и самото обвинение да е било незаконосъобразно при повдигането му. Затова и
отговорността е налице дори и от страна на ответника да са спазени всички
законови изисквания и повдигнатото обвинение да е отговаряло на събраните до
този момент доказателства и на вътрешното убеждение на служителя. Отнася се до
специално установена от закона гаранционна отговорност за вреди от непозволено
увреждане, поради което същата възниква при наличието само на посочените в
законовата разпоредба предпоставки - в случая повдигане на обвинение на лице за
извършване на престъпление и постановяване на оправдателна присъда.
За да възникне правото
на увредения за обезвреждане на неимуществените и имуществените вреди,
причинени му от орган на П.на Р.Б.вследствие на повдигане на незаконно
обвинение, трябва да бъдат осъществени следните материални предпоставки: 1) на
ищеца да му е повдигнато обвинение от П.на Р.Б.за извършено от него
престъпление; 2) съдът да е оправдал подсъдимия с влязла в сила присъда, като в
този случай повдигнатото му обвинение е незаконно; 3) подсъдимият да е
претърпял неимуществени и имуществени вреди и 4) причинените неимуществени и
имуществени вреди да са необходима, естествена, присъща, закономерна последица
от повдигнатото незаконно обвинение, т.е. да е налице причинно-следствена връзка
между наказателното производство, по което е било повдигнато незаконното
обвинение, и причинения вредоносен резултат. Отговорността на П.за повдигане на
незаконно обвинение е обективна, като тя не е предпоставена от виновното
поведение на съответно длъжностно лице при П.- арг. чл. 4, предл. последно ЗОДОВ.
Във
връзка с изложеното въззивният съд приема за установено по делото, че е налице
незаконен акт на правозащитен орган - обвинение в извършване на престъпление,
по което лицето е било оправдано с влязло в сила решение.
Спорните по същество във въззивното
производство въпроси са свързани с настъпването на претендираните неимуществени
вреди и наличието на причинно-следствена връзка между тях и незаконното
обвинение.
Въззивният съд приема, че от събраните
гласни доказателствeни средства се установяват неблагоприятните последици, за
които ищецът търси компенсация чрез парично обезщетение. Конкретно се
установява, че в резултат на незаконното обвинение емоционалното състояние на
ищеца било засегнато, в т. ч. същият изпитвал
притеснение и страх, че ще бъде несправедливо осъден, уронени са и честта и
достойнството му, които са и закономерна (обичайна) последица от повдигането на
обвинението. Поначало при незаконно повдигане на обвинение се засяга по един
недопустим начин правната сфера на привлеченото към наказателна отговорност
лице. Това води до увреждане и настъпване на вреди, неблагоприятно отражение
върху психиката на човек от положението на несигурност в течение на наказателното
производство, които са пряка и непосредствена последица от това увреждане, без
да е в тежест на лицето да доказва всяко свое негативно изживяване и страдание,
независимо от конкретната преценка, която се дължи за размера на дължимото
обезщетение за неимуществени вреди (чл. 52 ЗЗД). Съгласно установената практика
на ВКС е нормално да се приеме, че по време на цялото наказателно производство
лицето, незаконно обвинено в извършване на престъпление, изпитва неудобства,
чувства се унизено, а също така е притеснено и несигурно, накърняват се
моралните и нравствените ценности у личността, както и социалното му общуване
/решение № 388 от 02.12.2013г. на ВКС по гр.д. № 1030/2012г., IV ГО; решение №
480 от 23.04.2013г. на ВКС по гр.д. № 85/2012г., IV ГО; решение № 214 от
08.01.2019г. на ВКС по гр.д. № 3921/2017г., IV ГО/. В същите решения е прието,
че не е в тежест на пострадалия да докаже отделните си негативни изживявяния.
Доказани ли са увреждащите действия и бездействия, искът е установен в своето
основание и съдът е длъжен за определи неговия размер по своя преценка.
Обезщетението за
неимуществени вреди в хипотезата на чл. 2 от ЗОДОВ е за увреждане на
неимуществени права, блага или правнозащитими интереси. Вредите се изразяват в
нравствените, емоционални, психически, психологически терзания на личността,
накърнена чест и достойнство.
При определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление, съдът
следва да прецени характера и степента на увреждането, начина и
обстоятелствата, при които е получено, вредоносни последици, продължителност и
степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение,
продължителността на наказателното производство - общо и в отделните му фази, характера на обвинението/тежестта на престъплението, в
което е обвинен ищецът, в т.ч. дали с обвинението се вменяват едно или няколко
престъпления, извършени в длъжностно качество, с користна цел, особено когато
обвиняемият е заемал длъжност в държавен орган при завишени изисквания за
почтеност и е изпълнявана работа, свързана с отговорности в публичен интерес, постановена ли е осъдителна присъда в някоя
от инстанциите, броя и вида на извършените процесуални действия с участието на
пострадалия, вида и тежестта на наложените мерки на принуда; отражението върху
личния, обществения и професионалния живот; разгласа и публичност на
обвинението/осъждането; стигнало ли се е до разстройство на здравето, а ако
увреждането на здравето е трайно, каква е медицинската прогноза за развитието
на заболяването и пр., личността на увредения, данните за предишни осъждания, начина му на
живот и обичайната среда, отражението на обвинението върху физическото здраве,
психиката, контактите и социалния живот на ищеца, на положението му в
обществото, работата, в т.ч. върху възможностите за професионални изяви и
развитие в служебен план, както и всички обстоятелства, които имат отношение
към претърпените морални страдания, преценявани с оглед конкретиката на случая.
За
личността на пострадалия се съди от установения начин на живот, ценностна
система и обичайна среда, интереси, трудова биография, съдебно минало. Наред с тези обстоятелства, при определяне на
обезщетението съдът следва да съобрази и обществените критерии за
справедливост, свързани с икономическите условия в страната и жизнения стандарт
на населението за съответния период, следвайки принципа за пропорционалност
между претърпените от пострадалия неимуществени вреди и паричното им
възмездяване – в този смисъл Решение №
344 от 24.11.2014 г. на ВКС по гр.дело № 2378/2014 г., IV г. о., ГК, Решение №
200 от 16.06.2016 г. на ВКС по гр.дело № 1019/2016 г., IV г. о., ГК, Решение №
180 от 01.12.2017 г. на ВКС по гр.дело № 715/2017 г., III г. о., ГК, Решение
№158 от 17.01.2019 год. на ВКС по гр.дело №299/2018 год., ІІІ г. о., ГК,
Решение № 86 от 29.05.2019 год. на ВКС по гр.дело №2586/2018 год., ІV г. о.,
ГК.
Обезщетението за
неимуществени вреди има за цел да компенсира болките и страданията чрез
предоставяне на други блага. Болките и страданията са последица от характера и
вида на увреждането и се отличават по интензитет (острота и сила) и
продължителност. Във всеки конкретен случай, съдът следва да вземе предвид
отделните групи обстоятелства, които водят до увеличение или намаляване на
размера на обезщетението, съпоставими с обичайните вредни последици при
незаконно обвинение и съответния среден размер на обезщетение, установен от
съдебната практика
На обезщетяване
подлежат само неимуществените вреди, които са в пряка причинна връзка с
увреждането и техният размер се определя според вида и характера на упражнената
процесуална принуда и тежестта на уврежданията. Задължително се отчита общата
продължителност и предмета на наказателното производство, поведението на
страните и на техните представители, поведението на останалите субекти в
процеса и на компетентните органи, личността на увредения. Принципът на
справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на реално претърпените от
увреденото лице неимуществени вреди, а когато дадена вреда не е пряка последица
от конкретно процесуално действие или акт на правозащитните органи, тя не
подлежи на репариране.
При реализиране на
отговорността по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, следва да се съобрази продължителността на
наказателното производство. Неразумната продължителност на водено наказателно
производство следва да се отчете като степен на увреждането и да се обезщети,
като установяването на такова обстоятелство има значение за определяне на по-висок
размер на обезщетението. Предвид принципа на пълното обезщетение за всички
неимуществени вреди в причинна връзка с обвинението е без значение действията
на кой правоохранителен или правораздавателен орган са довели до този резултат
и в коя фаза на наказателното производство е допуснато забавяне.
Настоящият съдебен
състав приема, че в конкретния случай наказателното производство срещу ищеца /в
досъдебна и в съдебна фаза/ обхваща продължителен, но не неразумен срок от
време /2 години и 9 месеца/, при съобразяване вида на деянието, за което е повдигнато обвинението, доказателствата,
които е следвало да се събират (разпити на множество свидетели и експертни заключения), фактическата и правна
сложност на делото, както и че разглеждането на делото е преминало в три съдебни инстанции. Освен това първото съдебно заседание в
първоинстанционното производство на 02.07.2013г. не е било проведено поради
процесуалното поведение на подсъдимия – същият не е бил открит на обявения от
него адрес за призоваване, а съдебното заседание на 13.04.2014г. не е било
проведено поради обективна причина – влошено здравословно състояние на защитника
на В.Я.. Държавата
не е отговорна за частта от общата продължителност на наказателното
производство, когато то е обективен резултат от поведението на
обвиняемия/подсъдимия или, когато се дължи на обективни фактори – влошено
здравословно състояние на страна в производството, което препятства
възможността за явяване в съдебно заседание, което именно е станало причина за
отлагане на делото. Освен това след постановяване на оправдателната присъда на
СГС, П.не е упражнила правото си на протест. Касационното производство е било
образувано по жалба на частния обвинител, поради което за срока на продължилото
пред ВКС разглеждане на делото - от 22.07.2015г. /когато е образувано
касационното производство/ до 12.10.2015г. – датата на постановяване на
окончателното решение, не следва да се ангажира отговорността на прокуратурата.
С оглед изложеното,
настоящият съдебен състав счита за неоснователно възражението на жалбоподателя,
че наказателното производство е продължило в неразумен срок.
На ищеца му е повдигнато обвинение за престъпление по
чл. 209, ал. 1 от НК, за което законът предвижда наказание лишаване от свобода от една до шест години, т.е. обвинението е било за тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 от
НК.
Към момента на повдигане на обвиненията ищецът е бил
на 39 години, като наказателното производство се е провело по време, когато той
е бил в активен етап от професионалното и личностното си развитие.
Наличието на други висящи наказателни производства
срещу лицето за исковия период безспорно е от значение за преценка наличието на
причинно-следствена връзка между конкретното незаконно обвинение и
претендираните вреди, както и за определяне на размера на дължимото
обезщетение. В случая настоящият съдебен
състав не споделя изводите на първоинстанционния съд, че през процесния период
/от повдигане на обвинението до постановяване на окончателен съдебен акт, с
който ищецът е бил оправдан/ срещу В.Я. са се водили и други висящи наказателни производства. От представената по
делото справка от Единната информационна система за противодействие на
престъпността се установява, че част от наказателните производства срещу ищеца,
образувани в периода от 2009г. до 2012г. са приключили преди повдигане на
процесното обвинение, а друга част – образувани в периода от 2014г. до 2015г.
касаят наказателни производства, в които ищецът е бил привлечен като обвиняем
след м.10.2015г. По отношение на наказателното производство, образувано на
14.12.2012г., в справката липсват данни дали и кога ищецът е бил привлечен като
обвиняем, поради което не може да се направи извод, че в това производство В.Я.
е имал процесуалното качество на обвиняем, респективно на подсъдимо лице.
Съдът приема за достоверни показанията на свидетеля Рангелов
в частта, в която се изяснява правнорелевантното обстоятелство, че ищецът е бил
притеснен от провежданата срещу него наказателна репресия по незаконно
обвинение за извършено тежко престъпление, тъй като те не са вътрешно противоречиви
и са житейски логични. Но субективните възприятия на свидетеля Рангелов,
изнесени пред съда, по отношение на обстоятелството, че вследствие и на
процесното незаконно обвинение ищецът е бил принуден да напусне фирмите, в
които е бил съдружник, както и че в резултат и на това незаконно обвинение,
наред с останалите образувани срещу ищеца в периода от 2012г. наказателни
производства, е бил напуснат от своята съпруга, не се установяват от останалите
събрани по делото доказателства, поради което настоящата съдебна инстанция не
ги приема за достоверни и въз основа на тях не може да формира вътрешното си
убеждение (арг. чл. 12 ГПК, във вр. с чл. 235, ал. 2 ГПК) при постановяване на
своя краен съдебен акт. Свидетелските показания в частта, в която се изяснява,
че причина за раздялата между ищеца и неговата съпруга представлява и процесното
незаконно обвинение, обективират по своето правно естество изводи,
умозаключения на свидетеля, а не съдържат конкретни факти, от които може
обосновано да се достигне до заключението, че причина за раздялата между
съпрузите е и процесното незаконно обвинение. Свидетелят не дава сведения за
времето, в което съпругата на ищеца го напуснала, нито за момента, в който В.Я.
е прекратил членствените си права в търговски дружества, за да се извърши
преценка дали тези действия са били предприети в исковия период, за който се
претендира обезщетение. В тази връзка следва да се съобрази, че показанията на
разпитания по делото свидетел съдържат обща информация как проблемите на ищеца
с П.са оказали въздействие върху отношенията му със семейството и с другите
съдружници в търговски дружества, като се изяснява, че тези неблагоприятни
последици са резултат от всички водени срещу ищеца наказателни производство в
период от около 5 години. Следователно, не бе установено в процеса на доказване
в настоящото исково производство – по правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, по
безспорен начин, че е налице пряка причинно-следствена връзка между раздялата
на съпрузите и в резултат от това поемането от страна на ищеца на грижата по
отглеждането на децата му, и повдигането на процесното незаконно обвинение,
както и между незаконното обвинение и прекратяването на участието му в
търговски дружества.
Безспорно ищецът е преживял психическия дискомфорт, както
и естествения страх и притеснение от неоснователно осъждане. Като гражданин с
чисто съдебно минало и утвърдено добро име /което се установява от показанията
на разпитания свидетел/, ищецът е посрещал по-тежко негативните последици от
повдигнатите обвинения, които са били поддържани от прокуратурата. Повдигнатото
срещу ищеца незаконно обвинение е затруднило личния и социалния му живот - той
е станал затворен и тревожен, не искал да се среща
с приятелите си, изолирал се от своята социална среда.
По делото не се установиха трайни негативни последици
или промяна в социалния статус на ищеца, които да са настъпили като пряко
проявление от повдигнатото му незаконно обвинение. Няма и данни за настъпването
на други, извънредни промени в начина му на живот или
други специфични и трайни тежки последици от повдигането на конкретното
обвинение. По тези съображения настоящият съдебен състав приема за
неоснователни оплакванията на ищеца за нарушение на материалния закон при
определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди.
В този смисъл и с оглед съдържанието
на доказаните в процеса неимуществени вреди, техния интензитет и проявление във
времето, характера и тежестта на незаконното обвинение,
продължителността на воденото наказателно производство, наложената в период за
около 1 година и девет месеца най-лека мярка за неотклонение – подписка, обстоятелството,
че първоинстанционната присъда е била осъдителна, цялостното
негативно проявление върху личния му живот, както и презюмираните морални страдания,
преживени тревоги и притеснения, настоящият
съдебен състав намира, че размерът на дължимото на ищеца обезщетение за
неимуществени вреди, който би удовлетворил обществения критерий за
справедливост при съществуващите в страната обществено-икономически условия на
живот, с оглед на конкретните обстоятелства по делото, следва да бъде определен
на 2 500 лева, както е приел и
първоинстанционният съд. Присъждането на сума, по-голяма от
посочената, би довело до несъответстващо на изискванията на справедливостта
имуществено разместване.
Като е достигнал до същите крайни изводи първоинстанционният съд е
постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено в обжалваната му
част.
По отношение на разноските:
Въззиваемата страна не е сторила разноски
по делото, поради което такива не се дължат.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 78711 от 29.04.2020г., изменено в частта му за разноските с определение от
14.12.2020г., постановено по гр.д. № 24001/2018г. по описа на СРС, ГО, 142
състав, в обжалваната му част.
Решението може да се обжалва
с касационна жалба пред Върховния касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в
1-месечен срок от връчването на препис на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.