РЕШЕНИЕ
№ 43
гр. Пловдив, 10.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Николай К. Стоянов
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Въззивно гражданско дело №
20235300502625 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на Л. Г. П. от гр. ***,
ЕГН **********, чрез пълномощника му по делото адв. Н. Г., против
Решение №3504 от 28.07.2023г., постановено по гр.д. №4149/2022г. по описа
на Районен съд- Пловдив, 6-ти гр.с., с което са били отхвърлени
предявените от него против „Анджелина 2000“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. ***, представлявано от управителя А. Г.
З., иск за заплащане на сумата от 7 500 лева, дължима за изпълнение на
задължение на „Анджелина 2000“ ООД за периода 01.03.2020г.- 23.03.2022г.
по т. III.7 от предварителен договор за покупко-продажба на идеална част от
УПИ и за доброволна делба на права на строеж срещу задължение за
проектиране и изграждане на нова сграда от 15.08.2018г., ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда- 23.03.2022г., до
окончателното изплащане на сумата, като погасен чрез прихващане с
вземане на „Анджелина 2000“ ООД, ЕИК *********, срещу Л. Г. П., ЕГН
**********, за сумата от 10 796,77 евро, с левова равностойност от 21 116,65
1
лв., представляваща обезщетение по т.III.5.2 от предварителен договор за
покупко-продажба на идеална част от УПИ и за доброволна делба на права на
строеж срещу задължение за проектиране и изграждане на нова сграда от
15.08.2018 г., дължимо за уравняване на квадратурата получена от Л. Г. П. в
повече от уговореното в т.III.4 от договора, както и иск за заплащане на
сумата от сумата от 9 192,40 лв., представляваща неустойка по т.VII.3 от
предварителен договор за покупко-продажба на идеална част от УПИ и за
доброволна делба на права на строеж срещу задължение за проектиране и
изграждане на нова сграда от 15.08.2018г., начислена за периода 30.06.2021г.-
23.03.2022г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба в съда- 23.03.2022г., до окончателното изплащане на сумата, като
неоснователен. В жалбата се излагат доводи за неправилност на
обжалваното решение, като се иска отмяната му и постановяване на
ново решение, с което предявените искове да бъдат уважени.
Ответната страна по жалбата- „Анджелина 2000“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. ***, представлявано от
управителя А. Г. З., чрез пълномощника си по делото адв. Р. Г., в писмен
отговор на същата иска обжалваното решение да бъде потвърдено.
Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение
съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и
е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява
процесуално допустима.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно съединени
искове с правно основание чл.79, ал.1 и чл.92, ал.1 от ЗЗД, предявени от
Л. Г. П. против „Анджелина 2000“ ООД за заплащане на сумите от 7500
лв., дължима за изпълнение на задължение на „Анджелина 2000“ ООД за
периода 01.03.2020г.- 23.03.2022г. по т. III.7 от предварителен договор за
покупко-продажба на идеална част от УПИ и за доброволна делба на права на
строеж срещу задължение за проектиране и изграждане на нова сграда от
15.08.2018г., и 9 192,40лв., представляваща дължима от „Анджелина 2000“
2
ООД неустойка по т.VII.3 от предварителен договор за покупко-продажба на
идеална част от УПИ и за доброволна делба на права на строеж срещу
задължение за проектиране и изграждане на нова сграда от 15.08.2018г.,
начислена за периода 30.06.2021г.- 23.03.2022г., ведно със законната лихва
върху сумите от датата на депозиране на исковата молба в съда- 23.03.2022г.,
до окончателното им заплащане. С отговора на исковата молба ответното
дружество е направило възражения за прихващане на претендираните от
ищеца суми със сумите от 1240 евро, с левова равностойност от 2 425,23
лв., представляваща мораторна неустойка, начислена за периода 28.12.2019г.-
28.02.2020г. на основание т.VII.1 от договора, дължима за забава на
учредителите да предадат владението на имота за започване на
строителството, както и със сумата от 14 070 евро, представляващо
обезщетение по т.III.5.2 от договора, дължимо за уравняване на квадратурата,
получена от Л. Г. П. в повече от уговореното в т.III.4 от договора, които
възражения са били приети с определение на първоинстанционния съд за
съвместно разглеждане в производството. С обжалваното решение
първоинстанционният съд е приел, че ответното дружество дължи на
ищеца сумата от 7500 лв., дължима за изпълнение на задължение на
„Анджелина 2000“ ООД за периода 01.03.2020г.- 23.03.2022г. по т. III.7 от
предварителния договор, но е отхвърлил иска за присъждането й като
погасен чрез прихващане с насрещното вземане на „Анджелина 2000“
ООД срещу ищеца за сумата от 10 796,77 евро, с левова равностойност от
21 116,65 лв., представляваща обезщетение по т.III.5.2 от предварителния
договор, дължимо за уравняване на квадратурата, получена от Л. Г. П. в
повече от уговореното в т.III.4 от договора. Искът за заплащане на сумата
от 9 192,40 лв., представляваща дължима от „Анджелина 2000“ ООД
неустойка по т.VII.3 от предварителния договор за неспазване на срока за
предаване на сградата с акт образец № 16 за периода 30.06.2021г.-
23.03.2022г., е отхвърлен като неоснователен по съображения, че срокът за
изпълнение на задължението не е изтекъл до края на процесния период.
При извършената служебна проверка на решението в посочените му
части съобразно правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК съдът
намери, че същото е валидно и допустимо и при постановяването му не
е било допуснато нарушение на императивни материалноправни норми.
Предвид горното и съгласно разпоредбата на чл.269, изр.2 от ГПК
3
следва да бъде проверена правилността на решението по изложените във
въззивната жалба доводи, като въззивната инстанция се произнесе
правния спор между страните.
По отношение на възприетата от районния съд фактическа обстановка
следва да се посочи, че въззивният съд е обвързан от онези фактически
изводи, за които във въззивната жалба и отговора към нея липсват
оплаквания, т.е. настоящата инстанция не може да приеме за установена
различна фактическа обстановка без нарочни възражения в този смисъл от
страна на жалбоподателя и/или въззиваемата страна.
От фактическа страна няма спор между страните, а и се установява
от представения договор, че на 15.08.2018г. между ищеца Л. Г. П. и още
пет лица, като учредители и продавачи, от една страна, и ответното
дружество „Анджелина 2000“ ООД, като приобретател, от друга страна, е
бил сключен предварителен договор за покупко-продажба на идеална част от
УПИ и за доброволна делба на права на строеж срещу задължение за
проектиране и изграждане на нова жилищна сграда, съгласно който
учредителите- продавачи са се задължили в 30- дневен срок от сключване
на договора да продадат на приобретателя 10% идеални части от правото
на собственост върху поземлен имот с идентификатор 56784.528.588 по
КККР на гр. Пловдив, с адрес на имота- гр. ***, срещу задължение на
приобретателя да извърши изцяло за своя сметка проучване и проектиране на
новопредвидената за изграждане сграда, съгласно одобрената от продавачите
идейна разработка, до фаза окончателно одобрение на инвестиционния
проект във всичките му части и получаване на разрешение за строеж; да се
снабди с разрешение за строеж, съгласно уговореното в договора, в срок до 6
месеца от датата на изповядване на договора за покупко-продажба на
идеалните части от недвижимия имот; да изгради за своя сметка и със свои
средства сградата, съобразно одобрената идейна разработка и издадено
разрешение за строеж. След одобрение на инвестиционния проект и
снабдяването с разрешение за строеж страните по договора са се
задължили да сключат договор за делба, по силата на който да разпределят
правата на строеж от новопредвидената за изграждане сграда, като
учредителите- продавачи ще си запазят правата на строеж общо на 30% от
предвидената РЗП на бъдещата сграда, а всички останали обекти ще се
получат от дружеството- купувач и изпълнител на сградата. Съгласно т.
4
ІІІ.2 от договора дружеството „Анджелина 2000“ ООД е поело задължение да
изгради предвидената жилищна сграда до етап на получаване на акт 16
(включително) и да предаде на съсобствениците на имота обектите, които
последните ще получат по делбата в срок до 30 юни 2021г. Съгласно т. V.1.1
от договора ответното дружество се е задължило още да внесе инвестиционен
проект и да одобри по надлежен ред инвестиционния проект във всичките му
части в срок от 6 месеца, считано от датата на подписване на договора, да
получи разрешение за строеж в срок до 45 дни 4 след одобряването на
инвестиционния проект, да изгради сградата в срок до 24 месеца от датата на
даване на строителна линия и ниво и най-късно в тримесечен срок от
подписване на протокол образец 15 да снабди сградата с разрешение за
ползване и въвеждане в експлоатация (акт № 16).
Съгласно уговореното в т. ІІІ.7 от договора „Анджелина 2000“ ООД се
задължава за времетраенето на строителството, считано от датата на
предаване на владението на имота за започване на строителни работи до 30
дни след приемането на сградата с разрешение за ползване и въвеждане в
експлоатация (снабдяване с акт № 16), да заплаща на Л. Г. П. месечно сумата
от 300 лева. За датата на предаване на владението за започване на строителни
работи страните ще подпишат приемо-предавателен протокол, който ще
установява датата, от която се дължи заплащането на уговорената сума в
размер на 300 лева, като същата се заплаща от дружеството на Л. П. до 5-то
число на текущия месец. По делото не е представен подписан между
страните приемо- предавателен протокол за предаване на владението върху
имота /представен е протокол за откриване на строителна площадка от
11.03.2020г.- л.32-34/, като в исковата молба са изложени твърдения, че към
01.03.2020г. това вече е станало. С отговора на исковата молба ответникът
не е оспорил посочените твърдения, нито е изложил свои такива за друга
по- късна дата, на която владението е било предадено. Предвид горното
следва да се приеме, че към 01.03.2020г. владението на имота за започване
на строителните работи е било предадено на ответника. При това
положение, считано от 01.03.2020г., за ответното дружество е възникнало
задължението да заплаща на ищеца уговорената в договора сума от 300
лв. месечно до 30 дни след снабдяване на сградата с акт образец №16.
По делото няма спор между страните, че ответникът не е заплащал на
ищеца посочената сума за периода 01.03.2020г.-23.03.2022г. Възраженията
5
на ответника, че не дължи посочената сума, тъй като ищецът не е
представил доказателства в посочения период да е живял под наем и да
е заплащал наем, са неоснователни, тъй като видно от клаузата на т. ІІІ.7
от договора в нея не е предвидено такова условие за заплащане на
уговорената сума от 300 лв. месечно. Не могат да бъдат споделени и
възраженията на ответника, че между страните било постигнато
допълнително споразумение вместо посоченото задължение ответникът да
извърши довършителни строителни работи в предвидения за ищеца обект.
Действително от представеното по делото споразумение /л.23/, подписано
между ищеца Л. Г. П. и ответното дружество, е видно, че със същото
„Анджелина 2000“ ООД се е задължило да извърши поставяне на
ламиниран паркет, фаянс и теракот в апартамента на ищеца от
изграждащата се сграда, но от съдържанието на споразумението не може
да бъде направен извод, че посоченото задължение се поема вместо това
по т. ІІІ.7 от предварителния договор. В случай, че волята на страните е
била такава, то логично би било това ясно да се посочи в
споразумението. Доколкото обаче в споразумението липсват подобни
уговорки, то не може да се приеме, че със сключването му е отпаднало
задължението на ответника по т. ІІІ.7 от предварителния договор.
Неоснователни са и възраженията, че действието на клаузата на т. ІІІ.7
от договора било прекратено със сключването съответно на 24.04.2020г. и
16.07.2020г. на договори за доброволна делба на правата на строеж върху
обектите от жилищната сграда и на правата върху предвидените
паркоместа /л.24-30/. Видно от приложените нотариални актове, със същите
страните са изпълнили поетото в предварителния договор задължение за
сключване на договор за делба на правата на строеж, като в същите
липсват уговорки за прекратяване на действието на клаузата на т. ІІІ.7 от
предварителния договор, нито на която и да е друга клауза от него. От
изложеното дотук е видно, че ответното дружество дължи на ищеца
заплащане на сумата от 300 лв. месечно за претендирания в исковата
молба период- 01.03.2020г.-23.03.2022г., т.е. общо за 25 месеца- сумата
от 7500 лв.
Предвид така направения извод следва да бъдат разгледани
възраженията на ответното дружество за прихващане на дължимата от него
сума с насрещните му вземания спрямо ищеца. Съгласно уговореното в
6
т.III.4 от предварителния договор ищецът Л. Г. П. и М. Т. В., за която от
показанията на св. Т. П. се установява, че е негова бивша съпруга, ще си
запазят правото на строеж на апартамент №4, апартамент №11 и гараж
№5 с приблизителна площ от около 168 кв.м., включваща идеалните
части от сградата, равняващи се на 15% от общото РЗП на сградата.
Съгласно т.III.5.2 от предварителния договор при разлика в площите,
уговорени в т.III.4, уравнението ще се извършва по цена от 500 евро на
за 1 квадратен метър площ, включително и за припадащия се процент
идеални части от общите части на сградата, ако разликата е до 10 кв.м.,
а над 10 кв.м. уравнението ще се извършва по пазарни цени, като
плащането ще се извършва в деня на сключване на договора за
доброволна делба на правата на строеж. Видно от сключения между
страните договор за доброволна делба на правата на строеж, Л. Г. П. е
получил в дял апартамент №4 със застроена площ от 75,76 кв.м., както
и 7,716% идеални части от общите части на сградата, равняващи се на
11,51 кв.м., както и гараж №5 със застроена площ от 22,20 кв.м., както
и 2,262% идеални части от общите части на сградата, равняващи се на
3,37 кв.м., а М. Т. В. е получила в дял правото на строеж на апартамент
№10 със застроена площ от 64,44 кв.м., както и 6,563% идеални части
от общите части на сградата, равняващи се на 9,79 кв.м. От изложеното е
видно, че Л. Г. П. и М. Т. В. са получили в дял права на строеж на
общо 187,07 кв.м., т.е. с 19,07 кв.м. в повече от уговореното в т.III.4 от
предварителния договор. Предвид горното и съгласно т.III.5.2 от същия
така получената в повече квадратура е следвало да бъде заплатена на
строителя по посочената в договора цена. Доколкото ищецът Л. Г. П. е
получил общо 112,84 кв.м., а М. Т. В.- 74,23 кв.м., то следва да се
приеме, че именно в негова тежест е възникнало и задължението за
заплащането й. Обстоятелството, че в нотариалния акт за доброволната
делба на правата на строеж страните са заявили, че не си дължат
парични суми за уравнение на дяловете по делбата, не води до извод за
отпадане на действието на уговорката по т.III.5.2 от предварителния
договор. С нотариалния акт е извършена делба не на съществуващи
обекти, а на права на строеж на такива, поради което уговорката в него за
недължимост на суми за уравняване следва да се отнесе именно към
правата на строеж. Посочената уговорка не засяга правата и
7
задълженията на страните във връзка с бъдещото строителство на
обектите, за което остават валидни клаузите на предварителния договор,
тъй като в случай, че страните са искали да прекратят изцяло или
отчасти действието му, то това е следвало да бъде изрично посочено в
нотариалния акт. От заключението на приетата по делото съдебно-
техническа експертиза се установява, че пазарната цена на квадратен
метър площ на процесните имоти към м. април 2020г. е 1250 лв.
съобразно действително сключени сделки от ответника за обекти в същия
район. Предвид горното и съгласно клаузата на т.III.5.2 от предварителния
договор ищецът дължи на ответното дружество сумите от 5000 евро с
левова равностойност 9779,15 лв. за получените в повече 10 кв.м. и
11337,50 лв. за получените в повече 9,07 кв.м., или общо 10796,77 евро
с левова равностойност 21116,65 лв., представляващи стойността на
получената от него в повече квадратура. По така изложените съображения
предявеният от него иск срещу ответника за сумата от 7500 лв., дължима
съгласно т. III.7 от предварителния договор за периода 01.03.2020г.-
23.03.2022г. следва да бъде отхвърлен като погасен чрез прихващане с
насрещното вземане на ответника за сумата от 10796,77 евро с левова
равностойност 21116,65 лв., представляващи стойността на получената от
Л. Г. П. в повече квадратура, дължима съгласно т.III.5.2 от предварителния
договор.
Съгласно клаузата на т. VІІ.3 от предварителния договор при неспазване на
задължението за предаване на сградата в срок до 30.06.2021г. (в степен на
завършеност акт № 16), приобретателят „Анджелина 2000“ ООД се е
задължил да заплаща на всеки от учредителите сумата от по 20 евро на ден
за всеки ден забава, но не повече от 5 000 евро. С исковата молба ищецът
твърди, че ответникът не е изпълнил задължението си да предаде
сградата в степен на завършеност акт образец №16 до датата на
предявяване на иска, като претендира неустойка за периода 30.06.2021г.-
23.03.2022г., т.е. за 235 дни по 20 евро на ден или общо 4700 евро с
левова равностойност 9192,40 лв. По делото не се твърди от ответника да
е изпълнил в уговорения срок- до 30.06.2021г., нито до края на периода,
за който се претендира обезщетение- 23.03.2022г., задължението за
предаване на сградата с акт образец №16. Предвид горното следва да се
приеме, че по делото липсва спор между страните, че до 23.03.2022г.
8
сградата не е била предадена в степен на завършеност, за която да е
съставен акт образец №16. От страна на ответника е направено
възражение, че в предварителния договор са налице противоречия
относно крайния срок за предаване на сградата, както и че спазването на
уговорения в предварителния договор срок за завършване и предаване на
сградата с акт образец №16 се е оказало невъзможно поради значително
забавяне на изпълнението на задълженията на учредителите, както и
поради спиране на строителството поради обективни обстоятелства-
неблагоприятни метеорологични условия и пандемията от Ковид-19.
Съгласно т. ІІІ.2 от предварителния договор „Анджелина 2000“ ООД е поело
задължение да изгради предвидената жилищна сграда до етап на получаване
на акт 16 (включително) и да предаде на съсобствениците на имота обектите,
които последните ще получат по делбата в срок до 30 юни 2021г. В същото
време в т. V.1.1 от договора са предвидени самостоятелни срокове за
изпълнение на отделните етапи на проектирането, разрешаването и
изпълнението на строителството, като ответното дружество се е задължило
да внесе инвестиционен проект и да одобри по надлежен ред инвестиционния
проект във всичките му части в срок от 6 месеца, считано от датата на
подписване на договора, да получи разрешение за строеж в срок до 45 дни
след одобряването на инвестиционния проект, да изгради сградата в срок до
24 месеца от датата на даване на строителна линия и ниво и най-късно в
тримесечен срок от подписване на протокол образец 15 да снабди сградата с
разрешение за ползване и въвеждане в експлоатация (акт № 16). Съгласно
клаузата на т. V.1.2 от предварителния договор ако сроковете по него не
бъдат спазени по причини, за които „Анджелина 2000“ ООД не отговаря, като
забавяне от държавни и общински служби или ведомства, причинено от
техни решения, неблагоприятни метеорологични условия, земетръс, война,
национални стачки, откриване на археологически находки, промяна в
законодателството и други причини, представляващи форсмажорни
обстоятелства, които забавят или спират СМР, то времето на отлагане не се
счита за забава и срокът за изграждане на обекта се удължава с времето на
отстраняване на причината за забава. В предварителния договор са
предвидени и срокове за изпълнение на задълженията на учредителите-
същите са се задължили в 30- дневен срок от сключването му да
прехвърлят на дружеството- приобретател 10% идеални части от правото
9
на собственост върху имота /т. ІІІ.1/, както и в двуседмичен срок от
датата на издаване на строителното разрешение и да освободят имота за
начало на строителните работи /т. ІV.3/. Предвидено е и задължение на
страните да сключат договор за доброволна делба на самостоятелните
обекти от предвидената за строителство сграда в срок до 20 дни след
снабдяване с разрешение за строеж /т. VІ.1,изр.2/. Съгласно разпоредбата
на чл.20 от ЗЗД: „При тълкуването на договорите трябва да се търси
действителната обща воля на страните. Отделните уговорки трябва да се
тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който
произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката
и добросъвестността.“. Тълкувайки цитираните по- горе клаузи от
договора съобразно правилата на чл.20 от ЗЗД, настоящият състав на
съда намира, че действителната обща воля на страните при сключването
му е била уговореният в договора краен срок за предаване на сградата с
акт образец №16 да бъде 30.06.2021г. само при спазване на уговорените
междинни срокове за отделните етапи и точно изпълнение на
задълженията на всяка от страните по него, а при допусната забава при
изпълнението им от страна на учредителите посоченият срок следва да
бъде продължен за времето на забавата. Това тълкуване е в съответствие
и с разпоредбата на чл.63, ал.1 от ЗЗД, предвиждаща че всяка от
страните по договора трябва да изпълнява задълженията си по него точно и
добросъвестно, съобразно изискванията на закона и да не пречи на другата
страна да изпълнява и тя своите задължения по същия начин. Основателни
са доводите на ответника, че учредителите по договора са допуснали
забава при изпълнение на поетите от тях задължения, периода на която
следва да бъде отчетен при изчисляване на крайния срок за строителството
на сградата. Предварителният договор е сключен на 15.08.2018г., като
30- дневният срок, в който учредителите е следвало да прехвърлят на
ответника 10% идеални части от правото на собственост върху имота е
изтекъл на 14.09.2018г. Видно от приложения нотариален акт /л.4-5/,
прехвърлянето на посочените идеални части е извършено на
14.12.2018г., т.е. три месеца след предвидения срок, като на посочената
дата учредителите са упълномощили ответното дружество /л.101/ да ги
представлява пред съответните институции във връзка със строителството в
имота. При положение, че в посочения период ответното дружество не е
10
притежавало вещни права върху имота, нито представителна власт по
отношение на собствениците му, то не би могла да се изисква от същото,
нито е било обективно възможно да предприеме каквито и да са
действия във връзка със строителството в имота. Ето защо с този период
следва да бъде удължен крайният срок за строителството на сградата, като
същият следва да бъде 30.09.2021г. Разрешението за строеж на сградата е
било издадено на 13.12.2019г. и е влязло в сила на 03.01.2020г., като
съгласно т. ІV.3 от предварителния договор учредителите е следвало в 14-
дневен срок, т.е. до 17.01.2020г., да освободят имота за начало на
строителните работи. От страна на ищеца не са били ангажирани
доказателства, че посоченото задължение е изпълнено в уговорения срок,
като по твърдения на самия ищец, изложени в исковата молба имотът е
бил освободен към 01.03.2020г., т.е. 42 дни след предвидения в договора
срок, с който период следва да бъде удължен срокът за изпълнение на
задължението на ответника за строителството на сградата, като същият
следва да бъде 11.11.2021г. В 20- дневен срок от снабдяването с
разрешението за строеж, т.е. в срок до 23.01.2020г., страните е следвало
да сключат договор за делба на правата на строеж на обектите от сградата.
Видно от приложения нотариален акт, договорът за доброволна делба е
бил сключен на 24.04.2020г., т.е. три месеца след уговорения срок, като
изложените от ответника твърдения, които не са били оспорени от ищеца,
са, че това е станало поради отказ на ищеца да се яви пред нотариус.
Доброволната делба на имотите от бъдещата сграда е факт, който е от
съществено значение за интересите на страните по договора, поради
което и след като някоя от тях отказва извършването й съгласно
предварително постигнатите уговорки, то тя не би могла да изисква от
другата страна да продължи да изпълнява точно задълженията си.
Доколкото в част от посочения период, а именно 24.01.2020г.-
01.03.2020г., учредителите са били в забава за изпълнение и на
задължението си за освобождаване на имота, с който период вече бе
удължен крайният срок за строителството на сградата, то на основание
допуснатата забава за сключване на договор за делба срокът следва да
се удължи с още 53 дни /02.03.-23.04/ до 03.01.2022г. Видно от
приложения по делото констативен протокол /л.34/ фирмата- доставчик на
топлоизолационната система на сградата е препоръчала предвид
11
неблагоприятните метеорологични условия за извършване на СМР на
обекта /температура на въздуха от - 1 градуса С/ преустановяване на
дейностите по фасадата. На 01.12.2021г. във връзка със замерени ниски
средно- дневни температури, неподходящи за изпълнение на СМР, е бил
съставен акт образец №10 за установяване състоянието на строежа при
спиране на строителството /л.37/. По делото са представени и справки от
НИМХ- Филиал Пловдив /л.35-36/ за минималните температури на въздуха
в гр. Пловдив за периода 01.12.2021г.-28.02.2022г., видно от които в
повече от половината от дните в периода същите са отрицателни или
близки до нула градуса. Предвид горното следва да се приеме, че с
оглед уговорката в т. V.1.2 от предварителния договор с посочения период
от три месеца на неблагоприятни метеорологични условия, които са
довели до спиране на строителните работи, следва да бъде удължен
крайният срок за предаване на сградата с акт образец №16, като същият
става 03.04.2022г. От изложеното е видно, че за периода, за който
ищецът претендира неустойка по т. VІІ.3 от предварителния договор-
30.06.2021г.- 23.03.2022г., ответното дружество не е било в забава за
изпълнение на задължението си за предаване на сградата с акт образец
№16, поради което предявеният иск е неоснователен и следва да се
отхвърли.
До същите фактически и правни изводи е стигнал и
първоинстанционният съд, поради което обжалваното решение следва да
бъде потвърдено, като на основание чл.272 от ГПК се препрати и към
мотивите му.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК с оглед неоснователността на
въззивната жалба жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на
въззиваемата страна направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 1050 лв.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №3504 от 28.07.2023г., постановено по
12
гр.д. №4149/2022г. по описа на Районен съд- Пловдив, 6-ти гр.с.
ОСЪЖДА Л. Г. П. от гр. ***, ЕГН **********, да заплати на
„Анджелина 2000“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. ***, представлявано от управителя А. Г. З., сумата от 1050
лв.- разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13