Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

01.03.2023

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалийски административен

Съд

състав

На

09.02.

Година

2023

В публично заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Мариана Кадиева

Прокурор

като разгледа докладваното от

Съдията

Адм.

дело номер

572

по описа за

2022

година.

Производството е по реда на чл. 13, ал. 6 от ЗСП във вр. с чл. 4, ал. 6 от Наредба № РД-07-05/2008 г.  

Депозирана е жалба от Х.Ф.Ф. от ***, против Решение № 09-РД04-0521/24.11.2022 г. на директора на дирекция „Социално подпомагане“ – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата срещу Заповед № ЗСП/Д-К-КГ/1545 от 27.10.2022 г., издадена от директора на дирекция „Социално подпомагане“ – Крумовград.

Сочи, че с оспорената заповед му било отказано отпускането на целева помощ за гориво. Обжалвал заповедта по административен ред пред директора на регионална дирекция „Социално подпомагане“ – Кърджали, при което с Решение № 09-РД04-0521/24.11.2022 г. заповедта била потвърдена, респ. жалбата му била приета за неоснователна.

Счита така постановеното решение за неправилно.

Излага съображения, че получавал само *** лв. пенсия, живеел сам в къщата си, ***. Освен всичко това бил инвалид – *** % нетрудоспособност по решение на ТЕЛК.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени Решение № 09-РД04-0521/24.11.2022 г. на директора на дирекция „Социално подпомагане“ – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата срещу Заповед № ЗСП/Д-К-КГ/1545 от 27.10.2022 г., издадена от директора на дирекция „Социално подпомагане“ – Крумовград.

В съдебно заседание поддържа жалбата си по изложените в нея съображения. Сочи, че обжалва Заповед № ЗСП/Д-К-КГ/1545 от 27.10.2022 г., издадена от директора на дирекция „Социално подпомагане” – Крумовград, с която му е отказано отпускането на целева помощ за отопление и моли съда да я отмени.

Ответникът по жалбата, директорът на дирекция “Социално подпомагане” – Крумовград, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Постъпило е Становище с вх. № 465/09.02.2023 г., в което оспорва депозираната жалба и излага съображения в подкрепа на оспорената заповед, с която на жалбоподателя е отказано отпускането на целева помощ. Моли съдът да постанови решение, с което да потвърди обжалваната Заповед № ЗСП/Д-К/1545 от 27.10.2022 г. на директора на дирекция „Социално подпомагане“ - Крумовград и отхвърли жалбата на Х.Ф.Ф., като неоснователна. В случай, че се претендира присъждане на адвокатско възнаграждение, моли за присъждане на минимален размер, съобразно Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 07.10.2022 г. Х.Ф.Ф. от ***, е депозирал Заявление – декларация за отпускане на целева помощ за отопление с твърдо гориво вх. № ЗСП/Д-К-КГ-1545/07.10.2022 г. на дирекция „Социално подпомагане“ – Крумовград/л. 17 – л. 20/. В заявлението е посочил, че е женен, че притежава един жилищен имот, състоящ се от 1 стаи и не съжителства с други лица. Декларирана е трайна нетрудоспособност от *** % до *** %;

Съгласно чл. 27, ал. 1 от ППЗСП са предприети действия по извършване на социална анкета от служител на Д„СП“ – Крумовград. Видно от съдържанието на съставената анкетна карта/част от Социален доклад – л. 16/ от 20.10.2022 г. на Х.Ф.Ф., е прието, че е невъзможно да се установи материалното и имуществено състояние на семейството, тъй като живеят и в България и в ***. Посочено, че заявителят живее сам на посочения адрес като съпругата му Х. не е открита. От направената справка чрез МВР се констатирало, че съпругата е напуснала страната на 29.09.2021 г. и от тази дата не се е завръщала в РБългария, а Х.Ф. също пътува често до ***. С оглед всичко това социалният работник е изготвил предложение за отказ на отпускане на исканата помощ;

На 27.10.2022 г. директорът на дирекция „Социално подпомагане“ – Крумовград е издал Заповед № ЗСП/Д-К-КГ/1545/л. 15/, с която на основание чл. 13, ал. 2 от ЗСП, чл. 4, ал. 4 и чл. 3, ал. 3 от Наредба № РД 07-5/2008 г. и изготвения социален доклад, е отказал отпускането целева помощ за отопление с твърдо гориво за отоплителен сезон 2022/2023 г. на Х.Ф.Ф. от ***, излагайки следните мотиви: „На основание чл. 13, ал. 2 от ЗСП не е възможно да се определи правото на подпомагане на лицето/семейството по реда на чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД 07-5 от 16.02.2008 г. въвъ вр. с чл. 27, ал. 8 от ППЗСП. Нее възможно да се установи материалното и имуществено състояние на лицето/семейството“;

Цитираната заповед е обжалвана от адресата й в законоустановения срок пред директора на регионална дирекция „Социално подпомагане“ – Кърджали. С Решение № 09-РД04-0521/24.11.2022 г./л. 13 и сл. / е отхвърлена жалбата на Х.Ф.Ф. против Заповед № ЗСП/Д-К-КГ/1545 от 27.10.2022 г. на директора на дирекция „Социално подпомагане“ – Крумовград.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че процесната жалбата е подадена от лице, имащо правен интерес от обжалването и в законоустановения срок, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. След извършване на проверката по чл. 168 от АПК съдът намира, че жалбата е основателна, като съображенията за това са следните:

Оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен по място, материя и степен орган в предписаната от чл. 59, ал. 2 от АПК писмена форма, съдържащ фактически и правни основания за постановяването му. Съдът счита, че при издаването на заповедта са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели до постановяването на акта в противоречие с материалноправни разпоредби, респ. налице са отменителни основания по смисъла на по чл. 146, т. 3 и 4 от АПК, поради следните съображения:

Условията и редът за отпускане на целева помощ за отопление на лица и семейства през отоплителния сезон е регламентиран с Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. Разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от посочения подзаконов нормативен акт, в действащата  към датата на депозиране на заявлението от жалбоподателя редакция (ДВ. бр. 51 от 2019 г. в сила от 28.06.2019 г.), сочи, че лицата и семействата подават заявление-декларация по образец, утвърден от изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане, в дирекции „Социално подпомагане“ по настоящ адрес и при спазване на изискванията по чл. 26, ал. 2, 4, 5, 6, 7 и 8 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане.

Текстът на чл. 4, ал. 3 от Наредбата изрично изисква извършването на социална анкета и изготвянето на социален доклад по чл. 27 ППЗСП.

Съгласно чл. 27, ал. 7 във вр. с ал. 1,  2 ППЗСП, въз основа на резултатите от социалната анкета в доклада по ал. 1 социалният работник прави предложение за отпускане или отказ на помощта, за нейния вид и размер, както и препоръка за насочване към ползване на социални услуги, ако това е необходимо.

Легалната дефиниция за социална анкета е дадена в § 1, т. 11 от ДР на ЗСП, а именно, социалната анкета е дейност по установяване наличието на условията за упражняване на правото на социално подпомагане, извършена от социални работници в Дирекция "Социално подпомагане", която се изразява в проверки в дома на лицето и/или семейството, в проучване на документация и събиране на информация. Без социална анкета, извършена в дома на кандидатстващото за целева помощ за отопление лице не може да се извърши преценка ползва ли то именно такава енергия за отопление, както и с колко лица реално съжителства. Последното е от значение за определяне на диференцирания минимален доход за отопление по нормативно регламентираните критерии на чл. 2, ал. 5 от Наредбата. Не могат да бъдат проверени и допълнителните критерии по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане, приложими относно отпускането на целеви помощи за отопление по силата на препращащата разпоредба на чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г.

Видно от приетите по делото писмени доказателства, към датата на депозиране на процесното заявление-декларация за отпускане на целева помощ за отопление с твърдо гориво Х.Ф.Ф. от *** е в сключен брак с Х.М.Ф. В заявлението си жалбоподателят е отразил обстоятелството, че е женен. В съставената социална анкета е отразено, че Х.Ф. живее сам на посочения адрес като съпругата му Х. не е открита. Посочено е, че жалбоподателят е пенсионер с ЕР на ТЕЛК № ***/** от *** г. с трайна нетрудоспособност от **% до **%, със срок „пожизнен“.  Отразено е, че от направената справка чрез МВР се констатирало, че съпругата е напуснала страната на 29.09.2021 г. и от тази дата не се е завръщала в РБългария.

Горното не се оспорва от страните, поради което и с оглед приетите по делото писмени доказателства, съдът намира тези обстоятелства за установени в производството.

Съдът намира, че в конкретния случай при издаването на акта е допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 2, ал. 5, т. 2 и т. 5 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. В този смисъл безспорно е, че към датата на депозиране на заявлението-декларация по отношение на Х.Ф.Ф. е налице семейство по смисъла на § 1, ал. 1, т. 2 от ДР към ППЗСП, но липсата на данни за доходи на съпругата при несъвместно живеене, не съставлява пречка за изчисление на диференцирания минимален доход. Съгласно чл. 2, ал. 1 от цитираната наредба, право на целева помощ за отопление имат лицата и семействата, чийто средномесечен доход за предходните 6 месеца преди месеца на подаване на заявлението-декларация е по-нисък или равен от диференцирания доход за отопление и отговарят на условията по чл. 10 и 11 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП). В ал. 5, т. 2 от нормата изрично е предвидено, че диференцирания доход за отопление се определя за лице с трайно намалена работоспособност 50 на сто или над 50 на сто, живеещо само – 1,57 от БДО, а съгласно чл. 2, ал. 5, т. 5, диференцираният доход за отопление се определя за всеки един от съвместно живеещи съпрузи – 1,00 от БДО. Алинея 6 на разпоредбата въвежда правилото, че при наличие на повече от едно основание за определяне на коефициент по ал. 5 се прилага коефициентът с по-висок размер с изключение на случаите по чл. 2, ал. 5, т. 9, 10 и 11.

Горното обосновава извода, че приложимата нормативна уредба изрично въвежда изискването за преценка на доходите на всеки един от съпрузите, но когато същите живеят заедно. В случаите, когато съпрузите не живеят заедно, то липсва пречка за определяне на диференцираният доход за живеене само на съпруга, който живее отделно. При определяне на диференцирания минимален доход на семейство се имат предвид доходите само на съпрузи, които живеят заедно и именно в този смисъл е използваният в наредбата израз „съвместно живеещи съпрузи“. В този смисъл е и съдебна практика - Решение № 9809 от 17.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6577/2017 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев.

В настоящия случай по административната преписка са налице данни, че, съпрузите не са съвместно живеещи по смисъла на  чл. 2, ал. 5, т. 5 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г., който факт се констатира и от съдържанието на изготвения социален доклад. При издаването на оспореният акт административният орган не е изследвал действително получените доходи от заявителя, като неясно защо, констатирайки, че същият не съжителства съвместно със съпругата си, не е извършил изчисление на диференцирания минимален доход на жалбоподателя. Вместо това директорът на дирекция „Социално подпомагане“ – Крумовград е постановил обжалваната заповед, в която е приел формално, че не може да определи правото на подпомагане, посочвайки, че не е възможно да се установи материалното и имуществено състояние на лицето/семейството. В конкретния случай, с оглед данните за регистрирани пътувания на съпругата през ГКПП, предоставени от МВР и конкретно установените факти при извършената социална анкета в жилището на жалбоподателя, респ. дали съпругата обитава жилището в ***, то е следвало административният орган да изложи конкретни мотиви, доколко е налице съвместно съжителство между съпрузите или не, след което да извърши преценка на правото на подпомагане, а не формално да приема, че не е възможно да се установи материалното и имуществено състояние.

Следва да се отбележи, че данните за пътувания на Х.Ф. извън пределите на РБългария, сочат епизодични напускания на границите на страната за по няколко дни, като след 09.09.2022 г. липсват данни жалбоподателят да е напускал страната.   

Предвид гореизложеното, настоящият състав намира, че при постановяване на оспорената заповед административният орган не е изпълнил и задълженията си по чл. 35 от АПК, а именно да се произнесе, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят всички релевантни обясненията и възраженията на заинтересованите лица, което е съществено нарушение на административнопроизводствените правила и е основание за отмяната на атакувания акт по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК.

Следва да се отбележи, че в конкретния случай осъществената в дома на жалбоподателя социална анкета е формална и не покрива изискванията на чл. 27, ал. 1 ППЗСП. Без извършването на социална анкета в дома на кандидатстващото за целева помощ за отопление лице, в съответствие с изискванията на горецитираната норма, не може да се извърши преценка, дали то ползва именно заявената такава енергия за отопление, както и с колко лица реално съжителства. Това е и пречка да бъдат проверени и допълнителните критерии по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане, приложими относно отпускането на целеви помощи за отопление по силата на препращащата разпоредба на чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г.

По изложените съображения съдът намира, че оспорената Заповед № ЗСП/Д-К-КГ/1545 от 27.10.2022 г., издадена от директора на дирекция „Социално подпомагане“ – Крумовград, с която на Х.Ф.Ф. от *** е отказана целева помощ за отопление с твърдо гориво (в пари), за отоплителен сезон 2022/2023 г. (от 01 ноември 2022 г. до 31 март 2023 г.), е незаконосъобразна като постановена при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материално правни разпоредби.

Следва на основание чл. 173, ал. 2 от АПК следва административната преписка да се изпрати на директора на дирекция „Социално подпомагане“ – Крумовград за произнасяне в законоустановения срок, в съответствие с горе дадените задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, а именно: да извърши дължимата, преди произнасяне по Заявление – декларация за отпускане на целева помощ за отопление с твърдо гориво вх. № ЗСП/Д-К-КГ-1545/07.10.2022 г., проверка по реда на чл. 27 от ППЗСП, в рамките на която се извърши социална анкета от социален работник в дома на Х.Ф.Ф. от ***, да се установи дали заявителят живее съвместно със съпругата си, при което и в съответствие с това, дали се касае за съвместно живеене на съпрузите, да се извърши преценка/изчисление на диференцирания минимален доход на семейството или само жалбоподателя, след което социалният работник да изготви социален доклад и отправи предложение за отпускане или отказ на търсената помощ.

По делото не е въведено искане за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя, поради което такива не се следват.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК и чл. 173, ал. 2 от АПК, съдът 

 

                                            Р Е Ш И  :

 

ОТМЕНЯ Заповед № ЗСП/Д-К-КГ/1545 от 27.10.2022 г., издадена от директора на дирекция „Социално подпомагане“ – Крумовград, с която на Х.Ф.Ф. от *** е отказана целева помощ за отопление с твърдо гориво (в пари), за отоплителен сезон 2022/2023 г. (от 01 ноември 2022 г. до 31 март 2023 г.), като незаконосъобразна.

ИЗПРАЩА административната преписка на директора на дирекция „Социално подпомагане“ – Крумовград, за ново произнасяне в законоустановения срок по Заявление – декларация за отпускане на целева помощ за отопление с твърдо гориво вх. № ЗСП/Д-К-КГ-1545/07.10.2022 г., подадено от Х.Ф.Ф. от ***, с ЕГН **********, при спазване на въведените в настоящето решение задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

Препис от решението да се връчи на страните.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

                                                                              Председател: