Р Е Ш Е Н И Е №
В името на народа
гр. Кърджали, 25.10.2019 г.
Административен
съд - Кърджали, в публично съдебно заседание на двадесет и
шести септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ БОЖКОВА
При секретаря Мариана
Кадиева
като
разгледа докладваното от съдия Божкова
административно дело № 276/ 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл.
Административно-процесуалния кодекс, във връзка с чл. 171, т.1, б.“б“ от Закона
за движение по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на Ф.А.И. от ***, срещу Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 18-1300-000968/
28.06.2019 г. на началник-група в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Кърджали.
Административният акт се оспорва с твърдение за незаконосъобразност поради
допуснато съществено нарушение на адиминстративнопроизводствените
правила и противоречие с материалноправни разпоредби.
Твърди се, че се оспорват констатациите в АУАН и обстоятелствената част на
ЗППАМ. Посочва се, че при издаване на ЗППАМ административният орган е нарушил административнопроизводствените правила, като е нарушил
правото на защита на лицето, непосочвайки за хипотезата на кое от изброените
нарушения в чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП е наложено ограничението. В жалбата е
изложен довод и за липса на компетентност на издателя на ЗППАМ. В съответствие
с изложеното се иска да се отмени оспорената заповед за прилагане на ПАМ и се
претендират деловодни разноски. В съдебно заседание, редовно призован, не се
явява и не се представлява.
Ответникът –
началник-група в сектор „ПП“ към ОДМВР – Кърджали, редовно призован, не
се явява, не се представлява и не взема становище по жалбата.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и
като извърши проверка на законосъобразността на оспорения административен акт,
на основание чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 146 от АПК, намира за установено
следното:
Жалбата е подадена в законово установения срок, от
легитимирано лице и е процесуално допустима.
При преценка на представените по делото доказателства,
съдът приема за установено следното от фактическа страна:
С оспорената ЗППАМ, № 18-1300-000968/ 28.06.2019 г. на
началник-група в сектор „ПП“ към ОДМВР – Кърджали, на Ф.А.И. с ЕГН ********** и
адрес: ***, е наложена ПАМ по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП „ Временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на
въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца.“ Съгласно описаното
в обстоятелствената част на административния акт, същият е постановен за това,
че на 25.12.2018 г., около *** часа, на *** път ***, в посока ***, като водач
на МПС, марка БМВ 330 ХД, с рег. № ***, до ***, ***, след настъпило ПТП и след
повторна химическа експертиза с рег.№ ***/ *** г. е установено, че управлява
посоченото МПС след употреба на алкохол с концентрация в кръвта 0.57 на хиляда.
Приет е като доказателство и АУАН № ***, бл.№***/ 8**
г., съставен от Е. С. Н. – *** към ОДМВР – Кърджали. Съгласно отразеното в акта
за установяване на административно нарушение същият е съставен срещу Ф.А.И. на
25.12.2018 г., около *** часа, на *** път ***, в посока ***, като водач на МПС,
марка БМВ 330 ХД, с рег. № ***, до ***, ***, след настъпило ПТП и след повторна
химическа експертиза с рег.№ ***/ *** г. е установено, че управлява посоченото
МПС след употреба на алкохол с концентрация в кръвта 0.57 на хиляда. Прието е,
че извършеното представлява нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. АУАН е връчен
на лицето, което е удостоверено с подписа му.
От приет като доказателство Протокол за химическо или химикотоксикологично изследване за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/ или употреба на наркотични вещества или
техни аналози, № ***/ *** г. се установява, че в изпратените за изследване
кръвни проби, взети от лицето Ф.А.И. е доказано наличие на етилов алкохол 0.60
%.
Съгласно Протокол за химическо или химикотоксикологично
изследване за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/ или употреба
на наркотични вещества или техни аналози, № ***/ *** г., в изпратените за
изследване кръвни проби, взети от лицето Ф.А.И. е доказано наличие на етилов
алкохол 0.57 %.
При така установената фактическа обстановка АС –
Кърджали приема, че жалбата е неоснователна поради следните съображения:
Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните
административни мерки по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, буква "а", т.6 и
7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по
този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени
от тях длъжностни лица. На основание
чл.172, ал.1 от ЗДвП заповедта е издадена от компетентен орган –
Началник-сектор „ПП“ към ОДМВР – Кърджали, с делегирани правомощия съгласно
Заповед, № 292з-884/ 27.09.2018 г. на директора на ОДМВР – Кърджали, издадена
на основание Заповед, № 8121з-1524/ 09.12.2016 г. на министъра на вътрешните
работи.
Принудителната административна мярка по своя характер
е вид административна принуда, за прилагането на която е предвиден процесуален
ред, различен от реда за търсене на административнонаказателна
отговорност.
По смисъла на чл. 171 от ЗДвП принудителните
административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон,
поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ. Волеизявлението за
прилагането на ПАМ се обективира в заповед, която има
характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК
и се издава по реда на Глава пета, Раздел втори от АПК. Предпоставка за
издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл. 171 от ЗДвП е извършено от водача или собственика на МПС съответно на хипотезата на
правната норма административно нарушение, което се установява с акт за
административно нарушение (АУАН), съставен от компетентните длъжностни лица.
В хипотезата на чл. 171, т. 1, б.“б“ от ЗДвП може да
се приложи ПАМ „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно
превозно средство на водач“, който управлява моторно превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и
химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен
анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол
в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на
наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и
химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже
да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за
химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до
решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при
наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен
анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи.
По аргумент от разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП
принудителните административни мерки, включително и такива от вида на процесната, се прилагат с мотивирана заповед от
ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната
компетентност или от оправомощени от тях длъжностни
лица.
От изложеното се установява, че оспорената ЗППАМ, №
18-1300-0000968/ 28.06.2019 г. на началник-група в сектор „ПП“ към ОДМВР –
Кърджали е издадена от компетентен орган. Същата е постановена в предвидената в
закона форма, тъй като са изложени мотиви за издаването й.
Обжалваният административен акт е в съответствие с
посочената като основание за издаването му материалноправна
норма – чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП. Този извод следва от обстоятелството, че от
съставения АУАН става ясно, че вследствие на подаден сигнал за ПТП е извършено
посещение на мястото на инцидента.
Водачите на МПС са изследвани за употреба на алкохол. В
резултат на това е установено наличие на алкохол в кръвта на единия от тях над
границите, предвидени в разпоредбата на чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП. Т.е. от
приобщените, към административната преписка по издаване на оспорената ЗППАМ,
писмени доказателства се установява по безспорен начин описаната в нея
фактическа обстановка, на която съответства посочената правна норма – чл.171,
т.1, б.“б“ от ЗДвП.
Заповедта за налагане на ПАМ е в съответствие и с целта
на Закона за движение по пътищата – осигуряване на безопасността на движението
по пътищата, с цел опазване живота и здравето на участниците в движението, като
се осуети възможността на дееца да извърши други нарушения на правилата на
ЗДвП.
От изложеното се установява, че жалбата е
неоснователна и следва да се отхвърли.
Ето защо и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Административен съд – Кърджали
Р Е Ш И:
Отхвърля жалбата на Ф.А.И. от *** срещу
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка, № 18-1300-000968/
28.06.2019 г. на началник-група в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Кърджали.
Решението е окончателно на основание чл.172, ал.5,
изр.2-ро от ЗДвП.
Съдия: