МОТИВИ към Присъда № 116 от 03.11.2014 г. по НЧХД №
1000/2011 г. по описа на Районен съд - Дупница:
В.В.С. ***, ЕГН **********
е предявил обвинение срещу Н.Г.К. и Р.Н.К. ***
за престъпление по чл.130, ал. 1 от НК.
В тъжбата се
сочи, че на 27.07.2011 г. в с. *** на ул. ,,***” двамата подсъдими са причинили
на В.В.С. лека телесна повреда, изразяваща се в хематом в областта на челото,
обхващащ и лявото око, отток, насиняване, болезнени и ограничени движения в
областта на лявата длан и пръсти, палпаторна болезненост в областта на 10 - 12
ребра в ляво, със заключителна диагноза от преглеждащ лекар: кръвонасядане в
областта на челната кост и ляво око, контузия на лявата длан и пръсти, контузия
на гръден кош.
С тъжбата е предявен и граждански иск в общ размер
на 5000 лв. – по 2500 лв. срещу всеки от подсъдимите, представляващи
обезщетение за причинените на гражданския ищец неимуществени вреди в резултат
на престъплението по чл. 130, ал. 1 НК, изразяващи се в претърпени болки и
страдания, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 27.07.2011 г.
до окончателното изплащане на сумата. Претендират се и разноски сторени в
производството.
В съдебно заседание на 24.09.2012 г. съдът е
приел за съвместно разглеждане предявените граждански искове.
Повереникът на частния тъжител адв. Д. поддържа
обвинението срещу двамата подсъдими и претендира гражданските искове да бъдат
уважени изцяло.
Подсъдимият Н.К. е дал обяснения. Заявява, че
тъжителят, с който са съседи избутвал контейнера пред къщата му и изсипвал
боклука пред вратата, като това ставало всеки път, когато идвали да събират
боклука. На инкриминираната дата не са нанасяли побой на тъжителя, въпреки че
многократно са се карали с него по този повод. Твърди, че на датата посочена в
тъжбата, около 15.30-16.00 ч. помагал на съсед да разтоварва автовоз и се
прибрал късно. Тогава синът му не бил с него.
Подсъдимият Р.К. е дал обяснение, че на посочената
дата си е бил у дома, не е виждал тъжителя. Около 16.00 ч. пред дома му
пристигнал полицейски служител, който му съобщил за нанесен на тъжителя побой.
Защитникът на подсъдимите излага доводи, че
подзащитните му не са извършили престъпленията повдигнати с тъжбата. На инцидента
няма свидетели, а разпитаните такива в хода на съдебното следствие дават
сведения за събитията след твърдяния побой. Стигнало се е до пререкания с
тъжителя, повод за, които били
преместването на контейнера, но възразява двамата подсъдими да са му причинили телесни
увреждания. Пледира за отхвърляне на гражданския иск като неоснователен като
последица от недоказване на повдигнатото обвинение срещу двамата подсъдими.
Съдът като
взе предвид събраните по делото доказателства – обяснения на подсъдимите,
показанията на разпитаните свидетели, съдебно-медицинската експертиза и
писмените такива, преценени поотделно и в съвкупност, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
ПО ФАКТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА:
Подсъдимият Н. Г.К. е
роден на ***г***, българин, български гражданин, с постоянен адрес: село ***,
ул. „***” № 9, женен, неосъждан, ЕГН **********, с основно образование,
работещ в ***, с ЕГН **********.
Подсъдимият Р.Н.К. е роден на *** г. в гр. Дупница, с постоянен адрес: село ***,
община Дупница, ул. „***” № 9, българин, български гражданин, със завършено
средно образование, безработен, неосъждан, с ЕГН **********.
Страните по делото са съседи, като частният тъжител
живее в с. *** на ул. ,,Здравец” № 13, а двамата подсъдими – на ул. ,,***” № 9.
Проблемите между тъжителя и подсъдимия Н.К. възникнали по повод събирането на
сметта от сметопочистващата фирма, която след тази дейност оставяла
контейнерите на различни места. Подсъдимият Н.К. смятал, че С. премества
контейнерите за смет и по този повод започнал да се кара с него.
На 13.10.2010 г. тъжителят В.С. подал жалба до
Кмета на с. ***, в която изложил, че на входната врата на дома му Н.К. започнал
да го заплашва, че ще го убие ако продължава да премества контейнера, за което
той нямал никаква вина. Видно от жалбата върху същата е отбелязано, че Н.К. е
извикан и предупреден за последствията след саморазправа, уведомен е и
кварталния на селото. На 27.07.2011 г. около 15.30-16.00 ч. тъжителят В.С. си изхвърлял
боклука в контейнера и в този момент по улицата минал с автомобила си
подсъдимия Р.К., който като видял С. започнал да се кара с него, да го обижда и
псува. Като чул гласа на сина си, подсъдимият Н.К. излязъл от дома си и
започнал и той да вика по тъжителя и да се кара с него. Н.К. се приближил до С.
и го ударил с юмрук по челото в областта на лявото око. От удара С. паднал на
земята по корем, като при падането си ударил лявата ръка. Докато бил на земята
двамата подсъдими – баща и син започнали да го ритат по гърба. След известно
време чул как подсъдимият Н.К. казал на сина си да го оставят, тъй като си бил
получил заслуженото, след което двамата си тръгнали. В този момент на улицата
нямало никой, който да окаже помощ на тъжителя. След побоя той се прибрал в
дома си, за да се преоблече, тъй като бил изцапан и имал кръв по лицето си,
след което отишъл в Кметството на с. ***, за да се оплача от нанесения му от
двамата подсъдими побой. Там била само секретарката на Кметството –
свидетелката Мариянка А., на която С. обяснил за случилото се. Свидетелката А.
се обадила на телефон 112 и скоро след обаждането й пристигнал кварталния на
селото – свидетелят М.М. с още един полицейски служител, които отправили
предупреждение на подсъдимите да не се саморазправят с тъжителя. На същата дата,
около 17.30 ч. тъжителят се отправил към дома на сестра си, като на ул. ,,Осми
март” бил пресрещнат от свидетелят Стефан Спасов, който тръгнал да провери защо
С. се е забавил толкова. Когато тъжителят приближил към св. Спасов, последният
видял, че лявото око на тъжителя е разцепено, кръвта от окото била почистена,
лявата му ръка била подута и посиняла. Попитал С. какво се е случило, на което
той отговорил, че Н.К. и синът му Р.К. са го били и ритали. На другия ден
тъжителят бил прегледан от д-р Александър Стефанов, който му издал медицинско
свидетелство, видно от което пострадалият е получил кръвонасядане в областта на
челната кост и лявото око, контузия на лявата длан и пръсти, контузия на гръден
кош.
От приетата от съда и неоспорена от страните
съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещото лице д-р Б.П. се установи,
че описаните в медицинското свидетелство
травматични увреждания биха могли да бъдат получени при удари с твърди тъпи
предмети и/или падане върху такива. Могат да бъдат получени по механизма описан
в тъжбата, а именно чрез удар с юмрук в областта на челото в близост до лявото
око с последващо падане на земята и удари с крак в областта на 10-12 ребра в
ляво. Експертът сочи, че продължителността на възстановителния период е около три
седмици, през които пострадалият би търпял болки и страдания с временно затруднени
функции на лява ръка, както и временно нарушаване визията на лицето предвид
наличното кръвонасядане и оток в областта на челото и лявото око.
По делото е приложена справка за съдимост на подсъдимия
Н.Г.К., видно от която същият е реабилитиран за извършено от него престъпление
по чл. 152, ал. 2, т. 1 в сл. на ал. 1, т. 2 и чл. 54 НК. Видно от справка за
съдимост на Р. Николаев К., същият не е осъждан.
Съдът прие горната фактическа обстановка като взе
предвид писмените доказателства по делото – жалба до Кмета на с. ***,
медицинско свидетелство, издадено от д-р Стефанов, справки за съдимост на Н.К.
и Р.К., даде вяра на показанията на разпитаните свидетели и отчасти на обясненията
на подсъдимите. Същите не си противоречат и установяват приетата от съда
фактическа обстановка и последователност на събитията. По обвиненията срещу
двамата подсъдими се събраха достатъчно доказателства, които макар и косвени,
разгледани в последователност и взаимовръзка сочат извършването на
престъпленията. Съдът кредитира показанията на свидетелите А., Спасов и М.,
които са възприели събитията непосредствено след приключване на инцидента, но същите
дават сведения и за нанесения побой от споделеното от частния тъжител с тях,
както и за получените увреждания. Свидетелката А. свидетелства за исканото
съдействие от страна на тъжителя след нанесения му от двамата подсъдими побой, неговото
психическо и емоционално състояние – силната му уплаха, като последица от побоя,
наличието на видими следи от същия, както и действията, които са извършени от
нея - обаждането й на телефон 112. Тези показания съдът намира за достоверни и
обективни без каквито и да било съмнения в тяхната обективност. Съдът кредитира
и показанията на свидетеля М.М., който се е отзовал на обаждането и е извършил
проверка, в резултат на която било установено авторството на деянията в лицето
на двамата подсъдими, които още същия ден били предупредени да не се
саморазправят с тъжителя. Същият
непосредствено е възприел и нараняванията получени от тъжителя – охлузвания по
лицето. Същият този свидетел в показанията си твърди, че първо е разговарял с
подсъдимия Р.К., а след това с неговия баща Н.К.. Изложеното се потвърждава и
от обясненията на подсъдимия Р.К. в частта им в която твърди, че около 16.00 ч.
на инкриминираната дата пред къщата им спрял полицейски патрул, но не дава вяра
на обясненията му в частта, в която твърди, че само са били уведомени за
нанесения на тъжителя побой, тъй като се
събраха доказателства, които ги опровергават. Съдът не кредитира и обясненията
на подсъдимия Р.К., че този ден не е виждал тъжителя, както и обясненията на
подсъдимия Н.К. в частта, в която твърди, че същият ден е помагал на свой съсед
да разтоварва автовоз, като се прибрал късно вечерта. Съдът приема обясненията на
подс. Н.К. в тази част единствено като защитна теза, тъй като в хода на
съдебното следствие същият не доказа това свое твърдение, въпреки
предоставената му от съда възможност с уважаване на искането за разпит на
свидетел, който да установи това обстоятелство. Съдът не кредитира обясненията
на подсъдимия Н.К., че на инкриминираната дата не са нанасяли побой на
тъжителя, тъй като същите не кореспондират със събраните по делото
доказателства /косвени такива – показанията на свидетелите/, вкл. и
съдебно-медицинската експертиза и медицинско свидетелство, приложени по делото.
От друга страна, същият в обясненията си не отрича, че многократно са се
разправяли с тъжителя за този контейнер, което напълно кореспондира и с
показанията на свидетелите А., Спасов и приетата като доказателство по делото
жалба от С. ***, съдържаща искане за съдействие след отправени заплахи от
страна на подсъдимия Н.К..
С оглед на така установеното, съдът счете, че
подсъдимите Н.Г.К. и Р.Н.К. са осъществили от обективна и субективна страна
следното:
ОБЕКТИВНА СТРАНА:
Обект на престъпленията на двамата подсъдими са
обществени отношения, свързани с телесната неприкосновеност на гражданите. От
събраните по делото доказателства се установи, че подсъдимите са осъществили
изпълнителните деяния на престъпленията чрез действия – подсъдимият Н.К. е нанесъл
удар с юмрук по челото /с последвало падане на земята/ в областта на лявото око
и ритници по гърба, а подсъдимият Р.К. с ритници по гърба, са причинили
травматични увреждания – хематом в областта на челото, обхващащ и лявото око,
оток, насиняване, болезненост и ограничени движения в областта на лявата длан и
пръсти, палпаторна болезненост в областта на 10-12 ребра в ляво, които
представляват лека телесна повреда по см. на чл. 130, ал. 1 НК и извън случаите
на чл. 128 и чл. 129 от НК. Получените увреждания са пряка и непосредствена
последица от действията по осъществяване на изпълнителните деяния от
подсъдимите.
СУБЕКТИВНА СТРАНА:
От субективна страна деянието е извършено при пряк
умисъл. Подсъдимите са съзнавали общественоопасните последици и са искали
тяхното настъпване. Начина на извършване на деянието – удар с юмрук по челото в
областта на лявото око и ритници по гърба обективира умисъла да се причини
болка и страдание. Към датата на извършване на деянието подсъдимият Р.К. макар
и непълнолетен е могъл да разбира свойството и значението на деянието си и е
могъл да ръководи постъпките си.
С оглед гореизложеното, съдът счете, че подсъдимите
са осъществили състава на престъпленията по чл. 130, ал. 1 НК, както от
обективна, така и от субективна страна.
ПО ОПРЕДЕЛЯНЕ ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
За престъплението, за което подсъдимият Н.К.
е признат за виновен се предвижда наказание „Лишаване от свобода” за срок от
две години или пробация. По отношение на този подсъдимия са налице условията за
освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно
наказание при условията на чл.78а от НК. Същият не е осъждан за престъпление от
общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава VIII, раздел IV от НК. Предвид горното, съдът е освободил
подсъдимия от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание
,,глоба” в размер на 1000 лв.
Размерът на наказанието е определен при
превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, като такива са преценени
ниската степен на обществена опасност на дееца /не
осъждан, трудово ангажиран, семеен, дава обяснения по случая/ и деянието – предвид
времето, мястото, начина и обстоятелствата, при които е извършено
престъплението. Такова по вид и размер наказание, съдът приема, че е съобразено
със степента на обществена опасност на деянието и дееца, справедливо е и ще
въздейства на подсъдимия поправително - възпитателно и предупредително - възпиращо,
а на останалите членове на обществото –предупредително - възпиращо.
По отношение на подсъдимия Р.Н.К. съдът
прие, че е осъществил състава на престъплението по чл.130, ал. 1 във вр. с
чл.63, ал.1, т.6 НК, освободи го от наказателна
отговорност и на основание чл.78а, ал.6 НК му наложи административно наказание
„Обществено порицание”, което постанови да се изпълни чрез поставяне на
присъдата на информационното табло на Кметство с. ***.
При индивидуализацията на наказанието на
дееца, съдът е отчел като смекчаващи отговорността обстоятелства - чистото
съдебно минало и обясненията дадени в хода на съдебното следствие. Съдът
намира, че са налице предпоставките за освобождаване на Р.К. от наказателна
отговорност за това престъпление, съобразно чл.78а, ал.6 от НК и налагане на
административно наказание ,,обществено порицание”. Подсъдимият Р.К. не е
осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава VIII,
раздел IV, липсват съставомерни имуществени вреди от престъплението. Съгласно
чл. 63, ал. 1, т. 6 от НК за непълнолетните предвидените в особената част на
този кодекс наказания се заменят – пробацията за ненавършилите 16-годишна
възраст непълнолетни – с обществено порицание. Към датата на извършване на деянието
подсъдимият е бил на 15 години и 2 месеца. По изложените съображения, съдът
приложи разпоредбата на чл. 78а от НК, предвид необходимите и съществуващи за
това предпоставки и освободи подсъдимия Р.К. от наказателна отговорност. Към
датата на извършване на деянието
подсъдимият е бил непълнолетен и съгласно ал. 6 на чл. 78а от НК
най-тежкото наказание, което съдът може да наложи е „обществено порицание”, което съдът постанови да се изпълни чрез поставяне
на присъдата на информационното табло на Кметство с. ***.
ПО
ГРАЖДАНСКИТЕ ИСКОВЕ:
Исковете намират правното си основание в разпоредбата на чл.45 от ЗЗД и в задължението всеки да репарира вредите,
които виновно е причинил другиму. По безспорен начин по делото бе доказано
виновното и противоправно поведение на подсъдимите, както и, че деянието на всеки от тях съставлява престъпление. Налице е
причинна връзка между деянието на подсъдимите и настъпилия престъпен резултат. Установено
е, че в резултат на противоправното деяние на подсъдимите, гражданският ищец В.С.
е претърпял неимуществени вреди.
Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за морални /неимуществени/ вреди се
определя от съда по справедливост. В този аспект съдът отчете степента
на телесното увреждане и периода на пълно оздравяване, както и претърпените
болки и страдания. От заключението на съдебно-медицинската експертиза на вещото
лице д-р Б.П. се установи, че вследствие на нанесения му побой тъжителят е
получил хематом в областта на челото, обхващащ и лявото око, оток, насиняване,
болезненост и ограничени движения в областта на лявата длан и пръсти и
палпаторна болезненост в областта на 10-12 ребра в ляво. Експертът е посочил, че възстановителният период е
около три седмици, през който пострадалият е търпял болки и страдания, с
временно затруднени функции на лявата ръка, както и временно нарушена визия на
лицето, предвид наличното кръвонасядане и оток в областта на челото и лявото
око.
Изхождайки от изложеното,
съдът осъди подсъдимия Н.К. да заплати на гражданския ищец обезщетение в размер
на 1000 лева, ведно със законната лихва от деня на увреждането – 27.07.2011 г.,
до окончателното изплащане на сумата, като отхвърли предявения иск в останалата
му част до пълния размер от 2500 лева, като неоснователен и недоказан. При
определяне на обезщетението съдът съобрази механизма на причиняване на леките
телесни повреди – чрез удар с юмрук по челото в областта на лявото око, с
последвало падане на земята, причинило нараняване на лявата ръка и ритници по
гърба, както и интензитета на причинените болки и страдания, временно
затрудняване на функцията на лявата ръка, както и временно нарушената визия на
лицето.
Съдът осъди
подсъдимия Р.К. да заплати на тъжителя обезщетение в размер на 500 лв. за
причинените му неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на
увреждането – 27.07.2011 г., до окончателното изплащане на сумата, като
отхвърли предявения иск в останалата му част до пълния размер от 2500 лева,
като неоснователен и недоказан. За да определи този размер на обезщетението за неимуществени
вреди, изразили се в претърпени болки и страдания, съдът взе предвид механизма
на причиняване на увреждането – чрез ритници по гърба, вследствие на което
тъжителят е получил разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл.
129 НК – лека телесна повреда, изразила се в палпаторна болезненост в областта
на 10-12 ребра в ляво, възстановителния период – около 3 седмици, както и
претърпените болки и страдания от пострадалия.
По разноските:
На основание чл. 189, ал. 3 НПК съдът е
осъдил подсъдимите да заплатят по сметка на Районен съд – Дупница държавна
такса в размер на по 50 лв. всеки от тях върху уважения размер на гражданските
искове, а на тъжителя В.С. - сумата в общ размер на 382 лв., от които 12 лв.
внесена държавна такса за образуване на производството, разноски за вещо лице -
120 лв. и адвокатско възнаграждение - 250 лв.
По горните съображения съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: