Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………
гр.***, 04.08.2017г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр. ***, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, Х състав, в публичното заседание на 06.07.2017 год. в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ : ***
при секретаря ***, като разгледа докладваното от съдия ***гр.д. № 453/2017 год. по описа на
Районен съд гр. ***, Х състав, за да се произнесе, съобрази следното :
Производството е образувано по предявен от ”О.Ф.Б.” ЕАД,
с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, срещу С.С.С., ЕГН **********, с адрес: *** иск с правно основание чл.99, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр.
чл.240, ал.1, чл.240, ал.2 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 11590 (единадесет хиляди петстотин и деветдесет) евро – дължима главница
по договор за кредит за текущо потребление от 20.07.2011г., сключен между
ответника и ***, вземанията по който са прехвърлени в полза на ищеца ”О.Ф.Б.”
ЕАД с Договор за цесия от 06.12.2016г., ведно със законната лихва от датата на
предявяване на иска – 13.01.2017г., до окончателното изплащане на задължението,
както и сумата от 510.81 (петстотин и десет евро и осемдесет и едно
евроцента) евро, представляваща неплатена
възнаградителна лихва за периода 15.01.2016 г. –
15.07.2016 г.
Твърди се в исковата молба, че съгласно договор за кредит
за текущо потребление от 20.07.2011 г. *** е предоставила на ответника кредит в
размер на 15000 евро, при лихва и други условия, подробно уговорени с договора
за кредит. Кредитът е усвоен изцяло от титуляра. Поради необслужване на кредита
и на основание т.19.2. от Общите условия, кредитът е обявен от банката за
предсрочно изискуем, за което ответникът е уведомен с нотариална покана,
връчена лично на 22.06.2016г. По силата на Договор за покупко-продажба на
вземания (цесия) от 06.12.2016 год. между *** като цедент
и „О.Ф.Б.” ЕАД като цесионер, ищецът е придобил
вземането на банката срещу ответника, ведно с всичките му привилегии и
обезпечения. По силата на изрично пълномощно, дружеството – ищец изпратило на
ответника уведомително писмо за извършената цесия, като независимо дали същото
е получено исковата молба следва да се приеме за такова уведомление.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал отговор
на исковата молба, в който оспорва предявените искове с твърдения за липса на
активна материална легитимация. Позовава се на неопределеност на предмета на
цесията и липса на идентичност на прехвърлените вземания и процесните.
Оспорва факта на получено от длъжника уведомление за цесията. Поддържат се
доводи за нищожност поради неравноправност на клаузите в договора за кредит,
касаещи начина на формиране на възнаградителната
лихва и даващи възможност за едностранна корекция на лихвения процент от страна
на банката, поради което претендира за определяне съдържанието на задължението
съобразно първоначално уговорения от страните размер. Оспорва с договора за цесия
да е прехвърлено вземане за неизискуеми към цесията вноски. Счита, че правото
на предсрочна изискуемост не е било прехвърлено с цесията, поради което ищецът-цесионер не е легитимиран да го упражни. Поддържа,
че същото може да бъде упражнено единствено от банката-цедент.
От събраните по
делото доказателства се установява от фактическа страна следното:
По силата на Договор за кредит за текущо потребление от 20.07.2011г.
***е предоставила на С.С.С.,
сумата от 15000 лв., за срок от 120 месеца, считано от датата на усвояване на
кредита, срещу задължение на потребителя да върне заетата сума на месечни
вноски с падеж 27-мо число на месеца, при годишен процент на разходите в размер
на 9.98%. С допълнително споразумение от 02.12.2015г. годишният процент на
разходите е изменен на 9.87%.
С нотариална покана рег. 3569/16.06.2016г. на нот. ***, връчена лично на длъжника на 22.06.2016г., същият
е уведомен от кредитора ”Банка ДСК” ЕАД, че кредитът е обявен за предсрочно
изискуем поради забава в погасяване на задължението по договора.
С Договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ сключен
на 06.12.2016г. ***е прехвърлила на ищеца ”О.Ф.Б.” ЕАД, вземанията си по всички
просрочени и непогасени вземания по предоставени потребителски кредити, ведно с
изтеклите лихви и обезпеченията, които са
индивидуализирани в Приемо-предавателен протокол по
чл.2.1. В Приемо-предавателния протокол, препис от
който е представен по делото, под позиция №0324 е описано вземането на банката
по процесния договор за кредит от длъжника С.С.С., чиито общ размер възлиза на 26388.32 лева.
Видно е от приетия по делото препис от Пълномощно (л.54),
че органните представители на ***са упълномощили
ищеца да представлява банката по повод уведомяването на длъжниците за
извършената цесия с договора от 06.12.2016г., включително и да подпише
уведомителни съобщения по чл.99, ал.3 от ЗЗД.
По делото е приет заверен препис от Писмо-уведомление от 23.12.2016г.
до кредитополучателя С.С.С.
относно договора за цесия от 16.08.2012г. на вземането му към „Банка ДСК”ЕАД в
общ размер на 13573.64 евро, за което липсват данни да е връчено на адресата.
С допълнително споразумение към договори за
покупко-продажба на вземания от 10.03.2017г. цедентът
***е прехвърлил на цесионера ”О.Ф.Б.” ЕАД правото да
обявява на длъжниците предсрочна изискуемост на вземанията.
От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза
се установява, че предоставеният кредит в размер на 15000 евро по процесния договор е усвоен от кредитополучателя С.С. на 20.07.2011г. по разплащателна сметка. Последното
плащане по кредита е извършено на 11.03.2016г. След приспадане на постъпилите
плащания непогасеният остатък от задълженията по договора за кредит възлиза на
11590 евро – главница, 510.81 евро – договорна лихва, 35.61 евро – санкционна
лихва и 60 евро – такса управление. Размерът на възнаградителната
лихва за процесния период съобразно последно
уговорения с анекс от 04.15.2015г. размер от 9.45% възлиза на 484.48 евро.
При така
установеното от фактическа страна съдът възприе следните правни изводи:
По предявения иск с правно основание чл.99, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр.
чл.240, ал.1, чл.240, ал.2 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че между него
и *** е сключен договор за покупко-продажба на вземания, предмет на който е и
вземането на банката срещу ответника; съобщаването на цесията на длъжника,
усвояването на сумата по кредита от страна на ответника.
По делото безспорно се установява наличието на валидно
договорно правоотношение между ***и длъжника С.С.С. по силата на сключен договор за кредит, по
който кредиторът е изправна страна с оглед проведеното доказване на усвояването
на заемната сума от длъжника. Правото на банката да обяви кредита за предсрочно
изискуем е надлежно упражнено, предвид представените доказателства, че
длъжникът е преустановил плащанията след 11.03.2016г. и че лично е получил
едностранното изявление на банката на 22.06.2016г., от който момент е настъпила
изискуемостта на вземанията по договора за кредит.
Спорен между страните по делото е въпросът породил ли е сключеният
между банката и ищеца Договор за цесия от 06.12.2016г. ефект, респективно
противопоставим ли е той на ответника.
Процесният договор за
цесия съдържа необходимите реквизити и отговаря на законовите изисквания,
поради което същият е валиден и е породил целения ефект, а именно прехвърлил е
в полза на ищеца вземането по процесния договор за
кредит, подробно индивидуализирано в приемо-предавателен
протокол, представляващ неразделна част от договора. Посоченият в протокола
размер на цедираното вземане съответства на общия
сбор на задълженията по договора за кредит, поради което съдът намира, че
предметът на цесията е в достатъчна степен индивидуализиран. С договора за
цесия са прехвърлени изискуеми вземания, тъй като правото на предсрочна
изискуемост е упражнено от банката преди прехвърлянето, поради което ирелевантно се явява обстоятелството дали цесионерът е бил овластен с това правомощие.
Възраженията на ответника относно редовността на
уведомяването за цесията, са неоснователни. Според изискванията на чл.99, ал.4
от ЗЗД и съобразно приетото с ТР №142-7 от 11.11.1954г. на ОСГК на ВС
прехвърлянето на вземане има действие спрямо длъжника от деня, когато
предишният кредитор му съобщи за станалото прехвърляне, като съобщаването
следва да бъде извършено от цедента /стария
кредитор/. Целта на това разрешение е да защити длъжника срещу ненадлежно
изпълнение на задължението му на лице, което не е носител на вземането. Трайната
съдебната практика приема, че съобщаването за сключен договор за цесия може да
се извърши с исковата молба, стига към същата да са приложени съответните
документи. В случая към исковата молба са приложени както договорът за цесия и
уведомление до длъжника от името на цедента, така и
пълномощно за цесионера да извърши уведомяването. В
този смисъл изискването на чл.99, ал.4 от ЗЗД е спазено, тъй като в случая не
се касае до лично и незаместимо действие, поради
което няма пречка същото да се осъществи от пълномощник, особено ако се вземе в
предвид, че съобщаването на цесията няма конститутивно
действие, а само за противопоставимост /в този смисъл
Решение №137 от 2.06.2015г. на ВКС по гр.д.№ 5759/2014г., III г.о./. Предвид
горното възраженията на ответника за ненадлежно уведомяване са неоснователни,
още повече че длъжникът може да възразява успешно за липсата на уведомяване,
само ако твърди, че е изпълнил на стария кредитор до момента на уведомлението,
каквато не е настоящата хипотеза /в този смисъл Определение №987/18.07.2011г.
по гр.д.№867/2011г. на ВКС, IV г.о./.
С оглед изложеното съдът намира, че процесният
договор за цесия е произвел действие по отношение на ответника, което
обосновава извод за доказаност на активната и
пасивната материална легитимация по предявения осъдителен иск.
По изложените съображения предявените осъдителни искове се
явяват доказани по основание. По отношение размера на претенциите съдът
кредитира заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна
експертиза, от което се установява, че към датата на предявяване на исковата
молба размерът на задължението възлиза на 11590 евро – главница и 484.48 евро –
договорна лихва, до които размери исковете следва да бъдат уважени. Възнаградителната лихва следва да бъде присъдена в рамките
на последно уговорения от страни размер с анекс от 04.15.2015г., доколкото
клаузите в договора за кредит, касаещи правото за едностранното й увеличаване
не се основават на обективни критерии, поради което се явяват неравноправни и
по тези съображения нищожни на основание чл. 146 от ЗЗП. По тези съображения за
разликата до първоначално предявения размер от 510.81 евро искът с правно
основание чл.99, вр. чл.240, ал.2 от ЗЗД следва да
бъде отхвърлен като неоснователен.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА С.С.С., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на
”О.Ф.Б.” ЕАД, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление:***, сумата
от 11590 (единадесет хиляди
петстотин и деветдесет) евро – дължима главница по договор за кредит за
текущо потребление от 20.07.2011г., сключен между ответника и ***, вземанията
по който са прехвърлени в полза на ищеца ”О.Ф.Б.” ЕАД с Договор за цесия от
06.12.2016г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска –
13.01.2017г., до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 484.48 (четиристотин осемдесет и
четири евро и четиридесет и осем евроцента) евро, представляваща неплатена възнаградителна
лихва за периода 15.01.2016 г. – 15.07.2016 г., на основание чл.99, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр.
чл.240, ал.1, чл.240, ал.2 от ЗЗД, като
отхвърля иска с правно основание чл.99, вр. чл.240,
ал.2 от ЗЗД за разликата над 484.48 евро до претендираните
510.81 евро.
Решението подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен
срок, считано от връчване на съобщението
за обявяването му, ведно с препис от съдебния акт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: