№ 122
гр. Враца, 29.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, III-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Росица Ив. Маркова
Членове:Христо Н. Христов
Катя Н. Гердова
при участието на секретаря Миглена Н. Костадинова
като разгледа докладваното от Христо Н. Христов Въззивно гражданско дело
№ 20251400500100 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 278/25.09.2024 г. по гр. д. № 1131/2023 г. на Районен съд – Козлодуй е
осъден, на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД, Д. Е. К. да заплати на Т. И. М., с ЕГН **********, от
гр. Враца, сумата от 3 000,00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди -
преживени болки и страдания от причинена лека телесна повреда чрез удар с кожена папка в
областта на шията и удар с юмрук под брадичката, вследствие на което е ударила главата си
в стената на 21.04.2023 г. в гр. Козлодуй в качеството й на помощник частен съдебен
изпълнител при извършване на въвод във владение в имот в ***, ведно със законна лихва от
деня на увреждането на 21.04.2023 г. до окончателното изплащане, като е отхвърлен иска за
обезщетение до претендирания размер от 10 000,00 лева, като неоснователен и недоказан. С
решението е осъден на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Д. Е. К. да заплати на Т. И. М., направени
съдебни разноски в размер на 80,00 лева.
С определение № 35/07.01.2025 г. по гр. д. № 1131/2023 г. на Районен съд –
Козлодуй, е изменено постановеното по делото решение, в частта му за разноските като е
увеличен размера на присъдените разноски в полза на Т. И. М. и в тежест на Д. Е. К., от
80,00 лева на 120,00 лева.
Решението е обжалвано от ответника Д. Е. К., с ЕГН **********, от ***, в
1
осъдителната му част. Жалбоподателя счита решението в обжалваната част, за неправилно,
незаконосъобразно, постановено при съществени съдопроизводствени нарушения, както и за
необосновано. Мотивите изложени в решението почивали изцяло на лъжесвидетелски
показания и извършени документни престъпления от участниците в съдебния процес. Целта
на решението била да прикрие извършено престъпление по служба на Адриана Добрева,
автора на решението и Т. М. ПЧСИ. Първата издала изпълнителен лист от 05.05.2023 г. на
РС - Козлодуй, документ с невярно съдържание, а втората извършила кражба на жилището
на въззивника в гр. Козлодуй с постановление за възлагане на недвижим имот от 03.01.2023
г., антидатирано, фалшифицирано и невписано в АВ. Претендира отмяната на обжалваното
решение и постановяване на друго, в обратен смисъл.
В законния срок е постъпил отговор от въззиваемата Т. И. М., в който се изразява
становище, че въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното решение – правилно,
обосновано и законосъобразно. В отговора въззиваемата страна заявява, че
първоинстанционният съд е анализирал и обсъдил цялостно и задълбочено всички събрани
в производството доказателства. Констатирал е кои гласни доказателства, събрани след
разпита на свидетелите кореспондират изцяло с представените и приети в производството
писмени доказателства. Подробно е анализирал всички събрани в производството
доказателства. При анализа е констатирал, кои твърдения на ищеца са останали недоказани и
за тях не следва да се присъжда обезщетение. Съгласно чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда
на наказателния съд се ползва със задължителна сила за гражданския съд относно
авторството, противоправността и вината, в които предели следва да се приемат за доказани
предпоставките на чл. 45 ЗЗД, както е направил и първоинстанционният съд, констатирайки
и съобразявайки влязлата в сила присъда № 30/12.06.2024 г. постановена по НОХД №
20/2024 г. по описа на Районен съд - Лом. Категорично се доказал и механизма на деянието,
като с решението първоинстанционният съд подробно анализирал събраните доказателства -
писмени и гласни, като мотивирал и обосновал решението си. Неоснователни, недопустими
и неотносими към настоящия процес били твърденията на въззивника за лъжесвидетелски
показания, извършени документни престъпления, кражба на имот и т.н..
Първоинстанционният съд анализирал и обсъдил цялостно и задълбочено доказателствения
материал по делото. Съответно, мотивирал коректни и логични правни изводи. При
разглеждане на делото и постановяване на решението не били допуснати нарушения на
съдопроизводствените правила. Претендира потвърждаване на обжалваното решение, с
произтичащите от това законни последици.
В съдебното заседание въззивника, не се явява. В докладвана молба поддържа
подадената жалба по доводите в същата. Допълнително развива доводи за наличие
основание за отвод на докладчика пред първия съд, поради разглеждане от същия съдия на
други производства касаещи имота, при принудителното изпълнение върху който са
причинени процесните неимуществени вреди. Изброява множество лица, измежду които
двама от разпитаните по делото свидетели, за които заявява, че са дали лъжесвидетелски
показания. Относно свидетеля И. И. сочи, че е фиктивен купувач, участник в схема за
2
кражба на имота на въззивника, който сам признава пред съда че не е участвал в публичен
търг за имота. В показанията му нямало удар по брадата на Т. М., а ударът бил с кожена
чанта-папка в областта на шията, не сочел въззивника да имал сгъваем нож, тръбен ключ и
да псувал. Относно свидетеля И. К., заявява, че е призовкар в кантората на ЧСИ Г. Борисов,
който дал лъжесвидетелски показания в полза ищцата Т. М., същият не можел да бъде
свидетел, защото не присъствал на събитието, не бил очевидец.
В съдебното заседание въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител
оспорва жалбата по съображенията в същата. Претендира разноски.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в
рамките на законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.
При извършената служебна проверка по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК, въззивният съд
констатира, че обжалваният съдебен акт е валиден и допустим.
За да се произнесе по правилността на първоинстанционното решение, настоящият
съдебен състав взе предвид следното:
Пред Районен съд – Козлодуй, ищцата Т. И. М. е предявила иск за осъждане ответника
Д. Е. К. да й заплати сумата от 10 000,00 лева, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди, вследствие физическото й нападение при изпълнение на службата й
на 21.04.2023 г. в качеството й на помощник частен съдебен изпълнител при извършване на
въвод във владение в имот в ***, ведно със законна лихва от деня на увреждането на
21.04.2023 г. до окончателното изплащане.
В срока по чл. 131 ГПК постъпил отговор на исковата молба от ответника, в който се
оспорва предявения иск по аргументи подробно изложени в него.
Пред първоинстанционния съд са събрани писмени доказателства и са разпитани
трима свидетели.
Районният съд е осъдил ответника Д. Е. К. да заплати на ищцата Т. И. М., на
основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД, сумата от 3 000,00 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди - преживени болки и страдания от причинена лека телесна повреда
чрез удар с кожена папка в областта на шията и удар с юмрук под брадичката, вследствие на
което е ударила главата си в стената на 21.04.2023 г. в гр. Козлодуй в качеството й на
помощник частен съдебен изпълнител при извършване на въвод във владение в имот в ***,
ведно със законна лихва от деня на увреждането на 21.04.2023 г. до окончателното
изплащане, като е отхвърлил иска за обезщетение до претендирания размер от 10 000,00
лева като неоснователен и недоказан.
След като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната пълнота, във
връзка с доводите на страните, настоящият съдебен състав приема за установено от
фактическа страна следното:
По делото са приложени фиш за спешна медицинска помощ от 21.04.2023 г., издаден
от ЦСМП гр. Козлодуй, лист за преглед на пациент от 21.04.2023 г., издаден от д-р Т. К.,
3
компютърна томография на глава от 21.04.2023 г., от д-р Т., съдебно медицинско
удостоверение № 103/2023 г., издадено от д-р Р. А., епикриза от отделение по кардиология
към МБАЛ „Христо Ботев“, гр. Враца от 05.05.2023 г. и болничен лист от 05.05.2023 г. за
временна неработоспособност, от които се установява, че на 21.04.2023 г. ищцата е посетила
Център за спешна медицинска помощ в гр. Козлодуй, където е прегледана. Същия ден
ищцата М. е прегледана и в МБАЛ „Христо Ботев“, гр. Враца, където и е направен скенер на
главата и шията, като е поставена диагноза „мозъчен оток“ и е назначена терапия с
медикамента „Манитол“. От издаденото й съдебномедицинско удостоверение от съдебен
лекар е видно, че вследствие на ударите на ответника Т. М. е получила меко-тъканна травма
на шията, оток на брадичката и централно тилно, като механизмът на уврежданията
отговаря да са получени от действието на твърди тъпи предмети и могат да бъдат получени
по време и начин, описан от ищцата, а именно, като на 21.04.2023 г., при изпълнение на
служебните й задължения, била нападната от познато лице, което й врязало една папка с
остри ръбове в гушата, със сила, след което я ударило под брадата при което си ударила
главата в стена. Причиненото на ищцата представлява според СМУ болка и страдание. На
03.05.2023 г. поради продължаващо неразположение ищцата посетила кардиолог, който я
хоспитализирал за диагностициране. Назначено й било изследване на работата на сърцето с
поставяне на устройство холтер за 24 часа. Изследването установило патологични паузи на
сърдечния ритъм. На ищцата било назначено медикаментозно лечение при домашни условия
и била в болничен за 30 дни.
От приложена присъда № 30 от 12.06.2024 г., постановена по НОХД № 20 по описа за
2024 г. на РС – Лом, влязла в сила на 28.06.2024 г., се установява, че е признат за виновен
подсъдимия Д. Е. К. в това, че: на 21.04.2023 г. около 10:30 ч. в ***, на междуетажна
стълбищна площадка между етаж 4 и етаж 5 е извършил непристойни действия, грубо
нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като
деянието е съпроводено със съпротива срещу орган на властта, изпълняващ задълженията си
по опазване на обществения ред и деянието се отличава с изключителен цинизъм и дързост -
причинил е лека телесна повреда на Т. М. от гр. Враца - помощник частен съдебен
изпълнител, опитал се е да извади от вътрешния си джоб сгъваем нож, посегнал е с тръбен
ключ да удари Д. Т. - командир на отделение в РУ - Козлодуй, и е ритал по краката и се е
опитал да ритне в слабините между краката С. Д. - младши автоконтрольор в РУ - Козлодуй,
отправял обидни думи - „мамето ви мръсно“, „майка ви да еба“, „махайте се от имота ми“,
„боклуци, помияри“ към полицейските служители Д. Т. и С. Д. и ПЧСИ Т. М., докато същите
са изпълнявали служебните си задължения, а именно да бъдат въведени във владение новите
собственици на имот, находящ се в ***, ет. 5, ап. 15 - престъпление по чл. 325, ал. 2 във вр. с
ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 303, ал. 2 от НПК във вр. с чл. 325, ал. 2 във вр.
с ал. 1, от НК, във вр. с чл. 54, ал. 1 от НК е осъден на наказание „лишаване от свобода“ в
размер на една година, изпълнението на което е отложено с изпитателен срок от три години,
на осн. чл. 66, ал. 1 от НК и за виновен в това, че: на 21.04.2023 г. около 10:30 ч. в ***, на
междуетажна стълбищна площадка между етаж 4 и етаж 5, е причинил лека телесна повреда
на Т. И. М. от гр. Враца - помощник частен съдебен изпълнител на ЧСИ Г. Б. от гр. Враца,
4
изразяваща се в мекотъканна травма на шията, оток на брадичката и централно тилно, с
което й е причинил болка и страдание при и по повод изпълнение на службата, а именно -
въвод във владение на нови собственици на имот, находящ се в *** - престъпление по чл.
131, ал. 2, т. 4 от НК, поради което и на основание чл. 303, ал. 2 от НПК във вр. с чл. 131, ал.
2, т. 4 от НК, във вр. с чл. 54, ал. 1 от НК е осъден на наказание „лишаване от свобода“ в
размер на една година, изпълнението на което е отложена с изпитателен срок от три години,
на осн. чл. 66, ал. 1 от НК. На основание чл. 23, ал. 1 от НК е определено едно общо
наказание за извършените престъпления - „лишаване от свобода“ в размер на една година,
изпълнението на което е отложено с изпитателен срок от три години, на осн. чл. 66, ал. 1 от
НК.
От показанията на разпитания пред първоинстанционния съд свидетел И. И., се
установяват следните обстоятелства: свидетеля заявява, че е управител на фирмата, която
закупила имота и присъствал като такъв на въвода; на въвода не се явил никой от
собствениците и трябвало да се разбие ключалката, като в този момент пристигнал
ответника; качил се по стълбите, до площадката преди петият етаж, където е апартамента;
присъствали свидетеля единият полицай, ищцата Т. и до нея шофьора; с идването си нагоре
на междинната площадка ответника, с една папка ударил ищцата в гушата и тя
инстинктивно, за да се предпази си ударила главата в бетона; свидетеля не участвал лично в
търга за имота, предмет на въвод, а пратил предложение по пощата.
От показанията на разпитания пред първоинстанционния съд свидетел И. К.,
призовкар в кантората, в която ищцата е помощник частен съдебен изпълнител, преценени
по реда на чл. 172 ГПК, с оглед на всички други данни по делото, предвид възможната
заинтересованост на свидетеля, се установяват следните обстоятелства: свидетеля заявява,
че е виждал ответника на въвода и когато била публичната продан; ищцата Т. М. я познава
от шест години, защото работи в кантората на ЧСИ Г. Б., като призовкар; на 20 - 21 април
годината преди заседанието отишли с новият собственик на въвод на имота; ответника К. се
качил по стълбите, докато се качвал си мърморел и с кожена папка посегнал и ударил М. в
гушата, при което тя залитнала назад и си ударила много силно главата в стената; ищцата М.
казала, че много я боли главата, вие й се свят и й става лошо; свидетеля закарал ищцата до
спешният център в гр. Козлодуй; прегледали я, тя треперела през цялото време, дори се
изпотявала; казали, че са й сложили успокоително, но препоръчали да я закарат до спешният
център в гр. Враца, за да й направят скенер на главата, след което веднага тръгнали натам;
свидетеля я закарал до спешният център в гр. Враца и тя там казала, че ищеца е свободен и,
че мъжа й ще дойде да я вземе; треперела и й се гадело; имало белег от папката на гушата,
бил доста силен удар, защото се чул звук, като си ударила главата.
От показанията на разпитания пред първоинстанционния съд свидетел М. М., съпруг
на ищцата, преценени по реда на чл. 172 ГПК, с оглед на всички други данни по делото,
предвид възможната заинтересованост на свидетеля, се установяват следните обстоятелства:
на датата на въвода ищцата се обадила на свидетеля около обяд, че е претърпяла инцидент
и била доста разтревожена; разказала, че е била нападната при въвода във владение от
5
бившият собственик на жилището; първо била ударена, натисната с папка към гърлото й и
след, което ударена с юмрук в брадичката, при което тя си ударила главата назад в стената;
закарали я до спешният център в Козлодуй и й били успокоително; след което тя звъннала на
свидетеля и помолила, ако е възможно в болницата в гр. Враца да си направи допълнителни
изследвания; свидетеля я чакал пред болницата същият ден; след това я приели в Спешното
отделение в гр. Враца и там й назначили компютърна томография - скенер на главата, за
допълнителни изследвания, тъй като тя имала главоболие и й причернявало пред очите и
била доста разтревожена; дежурният лекар, й назначил скенер и се оказало, че има мозъчно
сътресение, мозъчен оток; сложили я на система, за около един час била в спешното;
сложили й Манитол; няколко дни след това продължило това състояние на стрес, което тя
била преживяла и започнало вечерно време ускоряване на пулса, а нощно време задушаване,
което продължило и до заседанието; отишли на кардиолог в кардиологията и там я приели за
няколко дни, като й сложили холтер за допълнителни изследвания; имало ритъмно
нарушение на сърцето; ищцата била контактна личност, но след това се затворила в себе си
и до датата на заседанието имала страхова невроза; ищцата била в болничен след като
лежала в кардиологията, но се страхувала дори да ходи на работа; като тръгнели да излизат
със сина си, ищцата се притеснявала кога ще се приберат; след случилото се не ходела на
работа, била един месец болничен; след като приключил болничният и започнала работа
искала свидетеля да я кара на работа и да я прибира, защото се страхувала; получавала паник
атака, всяка вечер до датата на заседанието и нощно време; задушавала се, дълбоко поемала
въздух, спирала за момент дишането; нощно време като се събуди се страхувала; до
процесния случай ищцата никога нямала такива оплаквания; страхувала се от ответника.
При така възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен състав направи
следните правни изводи:
Уважаването на предявеният иск с правна квалификация чл. 45 ЗЗД, предполага
установяването от ищцата на следните предпоставки: поведение извършено от ответника
/действие или бездействие/; противоправност на поведението; вреди причинени на ищцата;
причинна връзка между поведението и вредите.
Установи се от показанията на разпитаните по делото свидетели И. И., И. К. и М. М.,
съобразявайки приложената присъда № 30 от 12.06.2024 г., постановена по НОХД № 20 по
описа за 2024 г. на РС – Лом, с оглед разпоредбата на чл. 300 ГПК, съгласно която присъдата
на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските
последици от деянието относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност
и виновността на дееца, преценени съвкупно с писмените доказателства, че на 21.04.2023 г.
около 10:30 ч. в ***, на междуетажна стълбищна площадка между етаж 4 и етаж 5,
ответника Д. Е. К. е причинил лека телесна повреда на ищцата Т. И. М. от гр. Враца -
помощник частен съдебен изпълнител на ЧСИ Г. Б. от гр. Враца, изразяваща се в
мекотъканна травма на шията, оток на брадичката и централно тилно, с което й е причинил
6
болка и страдание при и по повод изпълнение на службата, а именно - въвод във владение
на нови собственици на имот, находящ се в *** - престъпление по чл. 131, ал. 2, т. 4 от НК.
Установи се по делото, че ищцата, след деянието на ответника на 21.04.2023 г. била доста
разтревожена, наложило се да проведе редица медицински изследвания и да приема
медикаменти, отразени в приложената по делото медицинска документация и посочени по-
горе при обсъждането й, получила мозъчен оток, изпаднала в продължило състояние на
стрес, ускоряване на пулса, задушаване, затворила се в себе си, получила страхова невроза и
паник атаки.
Предвид възприетите по – горе обстоятелства, съдът намира елементите от
фактическият състав на предявеният иск с правна квалификация чл. 45 ЗЗД за установени от
доказателствата по делото. На първо място установи се, че твърдените от ищцата вреди,
посочени по-горе са причинени в причинна връзка с действията на ответника, за които
същият е признат за виновен по НОХД № 20 по описа за 2024 г. на РС – Лом, с присъда №
30 от 12.06.2024 г.. Поведението на ответника е противоправно, тъй като същият е нарушил
разпоредбите на чл. 131, ал. 2, т. 4 от НК, както е прието с присъда № 30 от 12.06.2024 г.,
постановена по НОХД № 20 по описа за 2024 г. на РС – Лом. Пряка и непосредствена
последица от деянието на ответника са въприетите и посочени по – горе неимуществени
вреди причинени на ищцата. Вината в гражданското право, се предполага до доказване на
липсата й – чл. 45, ал. 2 ЗЗД, като в случая обсъдените по – горе доказателства обосновават
извод за наличието й.
Съдът не намери основание да не кредитира показания на свидетелите И. И., И. К. и
М. М., за последните двама, преценени по реда на чл. 172 ГПК, с оглед на всички други
данни по делото, предвид възможната заинтересованост на свидетеля. Обсъжданите
показания са детайлни, с висока степен на конкретика и логика, вътрешнонепротиворечиви
и кореспондиращи с останалите доказателства. Обстоятелствата въведени от въззивника
като основание за некредитиране показанията на свидетелите, касаят преди всичко
неотносими в производството факти, като същите са без значение за решаване спорните
въпроси по делото и не са от такова естество, че дори да бяха налице биха представлявали
основание за извод за недостоверност на свидетелките показания. Отделно за свидетеля И.
И. не се установява да е признал, че не е участвал в публичен търг за имота предмет на
въвод, а обстоятелството, по какъв начин точно е нанесен удара от ответника на ищцата е
логично да е възприето по не напълно идентичен начин от всички присъствали лица,
доколкото същите са го възприели от различни позиции. Без значение с оглед предмета на
настоящото дело, касаещо обжалваната част на първоинстанционното решение, е дали
въззивника е имал при извършване на деликта сгъваем нож, тръбен ключ и дали е псувал,
поради което липсата на такива данни в свидетелските показания не е основание същите да
се приемат за недостоверни. Обстоятелството дали някой от свидетелите има общ
работодател с ищцата или е неин съпруг, не е основание да не се кредитират показанията му,
а единствено налага, преценката им по реда на чл. 172 ГПК, с оглед на всички други данни
по делото, предвид възможната заинтересованост на свидетеля, което бе сторено по делото и
7
предвид липсата на противоречие с останалите доказателствени източници наложи извод за
достоверността на обсъжданите показания.
Не се установиха по делото и каквито и да било обстоятелства, които пораждат
основателно съмнение в безпристрастието на докладчика пред първия съд, по смисъла на
чл. 22 ГПК, като не е такова обстоятелство и разглеждането от същия съдия на други
производства касаещи имота, при принудителното изпълнение върху който са причинени
процесните неимуществени вреди, поради което и тези доводи в жалбата са неоснователни.
Въз основа на ангажираните в производството доказателства съдът приема за
установено настъпването на твърдените от ищцата неимуществени вреди, подробно
посочени по-горе. По отношение на размера на дължимото обезщетение, определено по
справедливост съгласно чл. 52 ЗЗД, настоящият състав съобразява следното: характера и
вида на причинените увреждания; продължителността и интензивността на свързаните с тях
болки и страдания, установени от медицинските документи и от показанията на
свидетелите; възрастта на ищцата; установените преживявания на ищцата в резултат на
получените увреждания и обществено - икономическите условия към момента на настъпване
на увреждането. Предвид изложеното след като съобрази и актуалната съдебна практика по
сходни на процесния случаи съдът, намира, че за обезщетяване на неимуществените вреди
на ищцата следва да бъде определено обезщетение в размер на сумата 3 000,00 лева.
С оглед изложените обстоятелства съдът определя обезщетение за неимуществените
вреди, причинени на ищцата от ответника, в размер на посочената сума, въз основа на
критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД, като до посочения размер иска за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди е доказан и поради това основателен и следва да бъде
уважен, а за разликата над него до пълния му предявен размер иска е недоказан и поради
това неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Основателна е и претенцията за присъждане на законна лихва за забава върху
присъдената главница, като следва да се присъди законна лихва върху главницата, в
уважената част, от деня на увреждането, съобразно чл. 84, ал. 3 ЗЗД, до окончателното
изплащане на сумата.
В обобщение на всичко изложено, настоящият съдебен състав намира подадената
въззивна жалба за неоснователна. С оглед пълното съвпадение на изводите на въззивната
инстанция с тези на районния съд, същият е постановил правилен и законосъобразен
съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
С оглед изхода на делото на въззиваемата страна се дължат разноски, като предвид
представените доказателства за заплатени такива съдът намира, че въззивникът следва да
бъде осъден да й заплати разноски, в размер на сумата 500,00 лева, за адвокатско
възнаграждение.
По изложените съображения, съдът
8
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 278/25.09.2024 г., постановено по гр. д. № 1131/2023 г.
по описа на Районен съд – Козлодуй, изменено с определение № 35/07.01.2025 г.,
постановено по гр. д. № 1131/2023 г. на Районен съд – Козлодуй, в ЧАСТТА, с която съдът
е осъдил, на основание чл. 45 ЗЗД, Д. Е. К. да заплати на Т. И. М., сумата от 3 000,00 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди - преживени болки и страдания от
причинена лека телесна повреда на 21.04.2023 г., ведно със законна лихва от деня на
увреждането на 21.04.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.
В останалата част, като необжалвано, решението е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА Д. Е. К., с ЕГН **********, от *** да заплати на Т. И. М., с ЕГН
**********, от гр. Враца, сумата 500,00 лева, представляваща направени пред настоящата
инстанция разноски.
Решението не подлежи на касационно обжалване и е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9