Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 2021 Година
2021, 28.10. Град
ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХІ състав
на 29.09.2021 година
в публичното заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР
КОЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЯНКО АНГЕЛОВ
ЙОРДАН РУСЕВ
при секретаря К. Р. и при участието на прокурора КАЛОЯН ДИМИТРОВ, като
разгледа докладваното от СЪДИЯ ЯВОР
КОЛЕВ к. адм. дело номер
1626 по описа за 2021 година и като обсъди:
Производство по чл.208 и сл. АПК във вр. с чл.63 ал.1 ЗАНН.
Постъпила е касационна жалба от
ЦУ на НАП чрез процесуален представител юриск.И. срещу Решение
№260465/14.04.2021г. по АНД №7335/ 2020г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХI н. състав, с което е отменено
Наказателно постановление/НП/ №519927-F535835/24.06.2020г.
на началник на отдел „Оперативни дейности“ Пловдив към ЦУ на НАП, с което на
„Гранд хилс“ООД на основание чл.185 ал.2 във връзка с ал.1 ЗДДС са наложени три
имуществени санкции всяка в размер на 500 лева за нарушение на чл.26 ал.1, т.8
от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ във връзка с чл.118 ал.4, т.4 ЗДДС.
В
жалбата се сочи, че решението е постановено при нарушение на закона и при
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила – касационни основания
по чл.348 ал.1, т.1 и т.2 НПК и се настоява за отмяната му и потвърждаване на
наказателното постановление с присъждане на юрисконсултско възнаграждение за
двете съдебни инстанции, съгласно приложен към касационната жалба от
29.04.2021г. списък с разноски. Прави възражение за прекомерност на евентуално
претендирано адвокатско възнаграждение от ответната страна.
Ответникът
по касационната жалба – „Гранд хилс“ООД не изразява становище по нейната
допустимост и основателност.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Пловдив застъпва становище за основателност на така
подадената касационна жалба.
Пловдивският административен съд – Двадесет и първи състав, след като
разгледа поотделно и в съвкупност, наведените с жалбата касационни основания,
намира за установено следното.
Касационната
жалба е подадена в срок от надлежна страна и производството е процесуално
допустимо. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Настоящият
състав установи, че с оспореното пред ПРС НП №519927-F535835/24.06.2020г.
на Началник на Отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, на
дружеството са наложени три административни наказания „Имуществена санкция“
всяка в размер на 500 лева за това, че при извършена проверка на 09.12.2019г. в
01,00 часа на обект „Премиер-Премиум Лайв Клуб“, находящ се в гр.Пловдив,
бул.“Освобождение“№27, стопанисван от ответника по касация, е констатирано, че
в качеството му на лице по чл.3 от Наредба №Н-18/2006г. на МФ е допуснало
нарушение на разпоредбите на същата, тъй като в издаваните фискални касови
бележки от регистрираните и въведени в експлоатация в обекта фискални
устройства, не се съдържат задължителните реквизити, съгласно чл.26 ал.1 т.8 от
същата наредба. Установено е, че съгласно КЛЕН от фискалните устройства и
бележки за плащания чрез ПОС-терминал за 09.12.2019г. са отчетени фискални
касови бонове по бележки от плащания с ПОС-терминал на стойност, както следва:
за ФУ с ИН на ФУ DT524209 и ИН на ФП 02524209 –
256 лева по ФКБ №0001184; 560 лева по ФКБ №0001194; 98 лева по ФКБ №0001079 и
90 лева по ФКБ №0001085; за ФУ с ИН на ФУ DT524208 и ИН
на ФП 02524208 – 26 лева по ФКБ №0000786; за ФУ с ИН на ФУ DT524207 и ИН
на ФП 02524207 – 12 лева по ФКБ №0000943; 21 лева по ФКБ №0000949; 100 лева по
ФКБ №0000919 и 302,40 лева по ФКБ №0000984. Констатирано е, че като начин на
плащане в цитираните фискални касови бележки е отразено вид плащане „в брой“,
като не са отразени с правилния вид на плащане, а именно „с карта“, поради
което е прието, че са нарушени разпоредбите на Наредба №Н-18/2006г. –
фискалният касов бон не съдържа правилния начин на плащане. Взети са предвид
тежестта на нарушението, всички смекчаващи и утежняващи обстоятелства и е
констатирано, че не са налице предпоставките за прилагане на чл.28 ЗАНН.
С оглед на това, че
установените нарушения не водят до неотразяване на приходи и са извършени за
първи път, на търговеца са наложени административни санкции по реда на чл.185
ал.2 във връзка с чл.185 ал.1 ЗДДС.
За да
обоснове крайния си извод за незаконосъобразност на атакуваното НП, състав на
Районния съд е приел, че от една страна е налице нарушение на процедурата по
съставянето на АУАН, а именно на разпоредбата на чл.40 ал.1 и чл.43 ал.1 ЗАНН,
а от друга, че от обективна страна не се установява поведение, което да се
квалифицира като нарушение на посочената норма на чл.26 ал.1,т.8 от Наредба
№Н-18/2006г. на МФ. За да достигне до тези изводи, ПРС е приел, че АУАН е
предявен и връчен на лицето Владимир Тониев Василев, което не само не е изрично
упълномощено да представлява дружеството-жалбоподател при реализиране на
административнонаказателна отговорност в случаите, когато същото се явява
нарушител на установения от закона правов ред, но не е и упълномощено да
извършва всякакви правни действия пред неограничен кръг лица и институции, тъй
като липсва такова пълномощно по делото и преписката. На следващо място е
приел, че не се касае за установена липса на реквизита „…начин/и на плащане“,
съгласно чл.26 ал.1 т.8 от Наредба №Н-18/2006г. на МФ, а за неточно посочване
във фискалните касови бонове начина на плащане „в брой“ вместо „с карта“.
Прието е, че в случая се касае за две различни хипотези на установеното поведение
– „липсата на реквизит“ и „погрешно посочване“, които са били смесени от
актосъставителя и наказващия орган. Мотивирано е в тази насока, че така
допуснатата грешка по никакъв начин не се е отразила нито на регистрирането на
продажбата, нито на нейното отчитане, в който смисъл са констатациите и на
актосъставителя, че нарушението не води до неотразяване на приходи.
Така
постановеното решение е неправилно.
На
първо място следва да се посочи, че посочената като нарушена разпоредба на
чл.26 ал.1, т.8 от Наредба №Н-18/2006г. на МФ, регламентира задължение за
лицата по чл.3 да издават фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от
ИАСУТД за всяка продажба, която фискална касова бележка да бъде четима, да
съответства на образеца съгласно приложение №1 и да съдържа задължителни
реквизити, един от които е обща сума за плащане и начин/и на плащане.
Не се
спори между страните, че такъв реквизит в процесните фискални касови бележки
съществува – посочено е, че плащането е извършено „в брой“, което отразяване
също не се спори, не е вярно, доколкото плащането е извършено „с карта“. Макар
и действително, както е посочил ПРС, в случая да не се касае до пълната липса
на реквизита по чл.26 ал.1, т.8 in fine от Наредба №Н-18/2006г. на МФ, то
безспорно се установява неправилното му отразяване в нарушение на посочените
нормативни изисквания в издадения фискален бон, което се субсумира в хипотезата
на неспазване на реда за издаването му. Това е така, защото същественото в
случая е, че лицата по чл.3 са длъжни едновременно с получаване на плащането да
предоставят на клиента издадената фискална касова бележка, която съобразно
изискванията на чл.26 ал.1 от Наредба
№Н-18/2006г. на МФ трябва да бъде четима, да съответства на образеца съгласно
приложение №1 и да съдържа нормативно установените задължителни реквизити, вкл.
и тяхното вярно отразяване. Обратното, а именно невярно отразяване, би
обезсмислило въвеждането на каквито и да било задължителни реквизити от
законодателя, щом като не се държи сметка за тяхната истинност. До извод в
обратната насока не води и възприетото от ПРС, че допуснатата грешка по никакъв
начин не се е отразила нито на регистрирането на продажбата, нито на нейното
отчитане, в който смисъл били и констатациите на актосъставителя, че
нарушението не води до неотразяване на приходи. Действително, това нарушение не
води до неотразяване на приходи, но отразяването на този факт от
актосъставителя има за цел определяне размера на наказанието – по реда на
чл.185 ал.1, а не по чл.185 ал.2 ЗДДС.
На
следващо място, с оглед събраните писмени и гласни доказателства, настоящият
съдебен състав приема, че съставеният АУАН е съобразен с изискванията на
закона, нарушението е установено по несъмнен начин, индивидуализиран е
нарушителят и му е дадена възможност да направи възражение във връзка с
констатираните нарушения съгласно чл.42-44 ЗАНН. Констатира се и че АУАН е
връчен на надлежно упълномощено за целта лице – Владимир Тониев Василев в
каквато насока е представено надлежно пълномощно. Впрочем, от страна на
наказаното лице не се твърди АУАН да не е бил сведен до неговото знание, още
по-малко да е бил връчен на неупълномощено за целта лице, поради което и в хода
на АНД това пълномощно не е било представено като част от
административнонаказателната преписка. Все в тази насока и следва да се посочи,
че нарушителят се е възползвал от възможността да подаде възражение срещу
съставения му АУАН в законоустановените срокове, което очевидно не би сторил в
случай, че не е бил наясно с неговото съществуване в правния мир. Въз основа на
акта е издадено и оспореното наказателно постановление против дружеството,
което е изцяло съобразено с изискванията на чл.57 ал.1 ЗАНН.
По
делото липсват и доказателства, въз основа на които да бъде направен извод, че
конкретното деяние и неговият извършител биха могли да бъдат определени като
такива с ниска степен на обществена опасност. Касае се до деяние на просто
извършване и е ангажирана отговорността на юридическо лице. За последното няма
доказателства да са налице такива обстоятелства, които да го поставят в
привилегировано отношение спрямо другите юридически лица, които имат същото
задължение едновременно с получаване на плащането да предоставят на клиента
издадената фискална касова бележка, която съобразно изискванията на чл.26 ал.1
от Наредба №Н-18/2006г. на МФ да бъде четима, да съответства на образеца
съгласно приложение №1 и да съдържа нормативно установените задължителни
реквизити, вкл. и тяхното вярно отразяване. Фактът, че такова нарушение
е установено за първи път също не означава, че други такива не са били
извършвани, а и последното би имало значение само за квалификацията на
деянието, с оглед евентуална повторност или разглеждането му като отегчаващо
обстоятелство при индивидуализиране на наказанието, като в случая
административнонаказващият орган е определил минималния размер на имуществената
санкция. В този смисъл не са налице и предпоставките за прилагане на чл.28 ЗАНН.
Изложеното
до тук не е съобразено от РС-Пловдив при постановяване на обжалваното в
настоящото производство решение. Това има за последица незаконосъобразността на
атакувания съдебен акт. Същият ще следва да бъде отменен изцяло, като съответно
наказателното постановление се потвърди.
С оглед
изхода от спора, на основание чл.63 ал.3 и ал.5 ЗАНН, във връзка с чл.228 и
чл.143 ал.1 АПК, във връзка с чл.78 ал.8 ГПК, субсидиарно приложим на основание
чл.144 АПК, на НАП се дължат извършените разноски за осъществената
юрисконсултска защита. Преди да се произнесе по техния размер съдът констатира,
че до приключване на последното съдебно заседание пред ПРС, искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение не е направено, представен е
единствено списък на разноски. Пред настоящата съдебна инстанция се претендира
юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева, съгласно списък,
обективиран в касационната жалба, в който обаче се констатира, че се
претендират разноски не в полза не на ЦУ на НАП, който е страна в настоящото
производство, а в полза на ТД на НАП – Пловдив - трето неучастващо лице, което
дори не може да се приеме за такова по смисъла на §1 т.6 от ДР на АПК. При това
положение и доколкото все пак в молба от 28.09.2021г. е заявено присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в полза на касационния жалбоподател, съдът
намира, че такова се следва и същото е в размер на 80 лева, изчислено съгласно
правилото на чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, издадена на
основание чл.37 ал.1 от Закона за правната помощ.
Ето защо и поради мотивите, изложени
по-горе, ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХХI състав
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Решение №260465 от 14.04.2021г., постановено по АНД №7335 от
2020 година по описа на Районен съд – Пловдив, ХI н. с., с което
е отменено Наказателно постановление №519927-F535835/24.06.2020г.
на началник на отдел „Оперативни дейности“ Пловдив към ЦУ на НАП, с което на
„Гранд хилс“ООД на основание чл.185 ал.2 във връзка с ал.1 ЗДДС са наложени три
имуществени санкции всяка в размер на 500 лева за нарушение на чл.26 ал.1, т.8
от Наредба №Н-18/ 13.12.2006г. на МФ във връзка с чл.118 ал.4, т.4 ЗДДС, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №519927-F535835/24.06.2020г.
на началник на отдел „Оперативни дейности“ Пловдив към ЦУ на НАП, с което на
„Гранд хилс“ООД на основание чл.185 ал.2 във връзка с ал.1 ЗДДС са наложени три
имуществени санкции всяка в размер на 500 лева за нарушение на чл.26 ал.1 т.8
от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ във връзка с чл.118 ал.4, т.4 ЗДДС.
ОСЪЖДА „Гранд
хилс“ООД със седалище и адрес на управление гр.София, Район „Красно село“,
кв.“Борово“, ул.“Пирински проход“№47, вх.А, ет.1, ап.1 да заплати на Национална
агенция за приходите с адрес на призоваване гр.София, бул.“Дондуков”№52 сумата
от 80/осемдесет/ лева разноски за тази съдебна инстанция.
РЕШЕНИЕТО НЕ подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.