Р
Е Ш Е Н И Е
Номер 2553 15.10.2019г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, шести
граждански състав
На деветнадесети септември през две хиляди
и деветнадесета година
В публично съдебно заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Радостина
Петкова
Секретар Илияна Гальова
като разгледа докладваното от съдия
Радостина Петкова
гражданско дело номер 154 по описа за 2019 година
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по
исковата молба на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ
НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.
София 1335, ж.к. Люлин 10, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда
„Лабиринт”, ет. 2, офис 4, представляван от Николина Станчева и Мартин Деспов,
с която е предявил срещу ответника И.Я.Т., ЕГН: **********,*** , обективно
съединени искове с правно основание чл.
422 вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 вр. с чл. 240 и чл. 86 от ЗЗД и чл. 9 от ЗПК за приемане за установено по отношение на ответника, че дължи
на ищеца следните неплатени парични задължения по сключени с кредитодателя „БНП
Париба пърсънъл файненс” ЕАД договор за кредит № CREX -14971283 от 01.07.2017г., които вземания кредитодателят -цедент е прехвърлил на ищеца -цесионер съгласно
Приложение № 1 от 14.03.2018г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 27.07.2017г., а именно: сумата от 978
лв., представляваща неплатена главница по договора за
кредит, сумата
от 134.90лв. – договорна лихва по
договора за кредит за периода от 04.10.2017 год. до 05.07.2018 год., сумата от 85.93лв.– мораторна лихва по договора
за кредит за периода от 05.10.2017 год. до 01.10.2018 год., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на
заявлението – 02.10.2018 год. до окончателното изплащане на вземането, за които
вземания ищецът се е снабдил със заповед № 3601 от 04.10.2018г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
издадена по ч.гр.д. № 7092/2018г. по описа на БРС. Претендира се присъждане и на направените в настоящото исково и в заповедното производство разноски. Ангажирани са доказателства.
В исковата молба се
твърди, че между кредитодателят „БНП Париба пърсънъл файненс” ЕАД и ответника е
сключен договор за кредит № CREX -14971283 от 01.07.2017
г., по силата на който на ответникът е предоставена в заем от кредитодателят сумата
в размер на 1049 лв. за закупуване на климатик „Arielli“, включваща цената на
закупената на кредит стока и застрахователна премия по застраховка „Защита на
плащанията“ в размер на 94.41 лв., като ответникът се е задължил да я върне на
кредитодателя заедно с печалбата на кредитора в размер на 192.07 лв. /договорна
лихва/ сумата в размер на 1335.48 лв. на 12 месечни погасителни вноски от по
111.29 лв. всяка за периода от 05.08.2017г. до 05.07.2018г. Ищецът сочи, че при
забавяне на задълженията ищцът дължи и лихва за забавено плащане на главницата
за периода от забавата -05.10.2017г. до подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК. В исковата молба се твърди също, че кредитодателят „БНП Париба пърсънъл
файненс” ЕАД е прехвърлил на цесионера -ищец „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД вземанията си към ответника по сключения договор за кредит съгласно
приложение Приложение № 1 от 14.03.2018 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 27.07.2017
г., която цесия ищецът твърди, че извънсъдебно не е съобщена
на ответния длъжник, но счита, че прилагайки към исковата молба уведомление по
чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, с връчването му на ответника, същият съгласно съдебната
практика следва да се счита за уведомен за цесията. Ищецът твърди, че ответника
е платил по договора сумата от общо 222.98 лв., с която са погасени договорна
лихва в размер на 57.17 лв. и главница в размер на 165.41 лв.
По изложените
съображения ищецът моли съдът да уважи
установителните искове по чл. 422 от ГПК за дължимост на вземанията по
заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Ангажира доказателства. В съдебно
заседание ищецът, не изпраща представител. Депозира чрез упълномощения си
процесуален представител писмени молби, в които поддържа предявените искове и
моли съдът да ги уважи, ведно с разноските, съгласно представен списък по чл.
80 от ГПК.
В законовия едномесечен
срок по чл. 131 от ГПК ответникът, редовно уведомен, чрез назначения му на
основание чл. 47, ал. 6 от ГПК особен адвокатски предствител адв. С. е депозирал писмен отговор, в който е изразил
становище за неоснователност на предявените искове. Изложени са и подробни
съображения за нищожост на договора за кредит по смисъла на чл. 22 от ЗПК,
поради неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 11, т. 12 и т. 20 и чл.
10, ал. 1, т. 10 от ЗПК. По подробно изложените в писмения отговор съображения
се иска отхвърляне на исковете, като е направено и възражение по чл. 78, ал. 5
от ГПК. Не са направени са доказателствени искания. В съдебно заседание, ответникът, чрез назначения му на
основание чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител поддържа писмения си отговор
и моли за отхвърляне на исковете.
Бургаският
районен съд, след като взе предвид направените искания и доводи, обсъди
поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, и след като
съобрази закона, намира за установено следното :
Предявени
са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 вр. с чл. 124,
ал. 1 от ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 вр. с чл. 240 и чл. 86 от ЗЗД и чл. 9 от ЗПК.
Със
заповед №
3601 от 04.10.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. №
7092/2018г. по описа на БРС, е разпоредено
ответния длъжник И.Я.Т. да заплати ищеца „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД следните неплатени парични задължения по сключени с
кредитодателя „БНП Париба пърсънъл файненс” ЕАД договор
за кредит № CREX -14971283 от 01.07.2017
г., които вземания кредитодателят -цедент е прехвърлил на ищеца
-цесионер съгласно Приложение № 1 от 14.03.2018г. към Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 27.07.2017г., а именно: сумата от
978 лв., представляваща неплатена
главница по договора за кредит, сумата от 134.90
лв. – договорна лихва по договора за кредит за периода от 04.10.2017 год.
до 05.07.2018 год., сумата от 85.93 лв.–
мораторна лихва по договора за кредит за периода от 05.10.2017 год. до
01.10.2018 год., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението – 02.10.2018 год. до окончателното
изплащане на вземането, както и сумата от 75 лева, представляваща
направените от заявителя разноски по делото.
Видно от данните по заповедното
производство длъжникът не е открит по постоянния и настоящия си адрес, като
няма данни за трудовата му заетост. Предвид това с оглед дадените указания по
чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, ищецът е предявил по реда на чл. 422 от ГПК
настоящите установителни искове за дължимост на заявените и посочени в
заповедта по чл. 410 от ГПК парични вземания.
По
делото е приложен сключен между ответника - кредитополучател И.Я.Т. и кредитодателят „БНП Париба пърсънъл файненс” ЕАД договор за кредит № CREX -14971283 от 01.07.2017., по
силата на който по силата на който кредитодателят се е задължил да предостави в
заем на ответникът сумата в размер на 1049 лв. за закупуване на климатик марка
„Arielli“, при възнаградителна лихва в размер на 29.05% и при ГПР
33.25%, и застраховка „Сигурност на
плащанията“ със застрахователна премия в размер на 94.41 лв., като ответникът
се е задължил да върне на кредитодателя обща сума в размер на 1335.48 лв. на 12 равни месечни анюитетни месечни вноски
от по 111.29 лв. всяка за периода от 05.08.2017г. до 05.07.2018г.
Видно
от съдържанието по договора за заем, съгласно чл. 1 от него, страните са се
съгласили предоставената в заем сума да бъде изплатена от кредитора директно на
търговеца, от който ответникът закупуван кредитираната стока, като с плащането,
извършено по този начин съставлява изпълнение на задължението на кредитора по
предоставяне в заем на посочената в договора сума.
Към
договора е приложен и сертификат за сключената във връзка с договора за кредит
застрахователна полица, подписана от страните.
По
делото е представено приложение № 1 от 14.03.2018г. към Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 27.07.2017г., по силата на който
„БНП Париба
пърсънъл файненс” ЕАД в качеството си на цедент е
прехвърлил възмездно на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, в качеството на
цесионер изискуемите си вземания за изплащане на дължимите от ответника /номер 306
в приложението/ задължения към 14.03.2018г. по процесния договор за заем на
стойност 1146.72 лв., от които сумата от 978 лв. – главница, сумата от 134.90
лв. - договорни лихви и сумата от 33.82 лв. – мораторна лихва, ведно с всички
права и обезпечения върху прехвърлените вземания.
По
делото са приложени пълномощни от 29.08.2015г. и 25.01.2018г., с които цедентът
първоначално като „БНП
Париба пърсънъл файненс” ЕАД, а в последствие и като „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ КЧТ, ЕИК: ********* в качеството
си на универсален правоприемник на заявителя „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ ЕАД,
във връзка с изпълнение на задължението си по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД е
упълномощил на настоящия цесионер- ищец „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД с
правата да уведоми всички длъжници по всички вземания на цедента, възникнали по
сключени договори за кредити, които цедентът е цедирал на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ
НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД съгласно горепосочения Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г.
Представени
са две уведомления от 19.03.2018г. и от 20.12.2018г., адресирани до ответника,
в които предишния кредитор –цедент, чрез упълномощения си – настоящия кредитор
-цесионер „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД
е посочил, че в изпълнение на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, че кредитор на
задължението на последния по сключения договор за паричен заем е ищеца „АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД кани
ответника в петдневен срок от съобщението да погаси същата.
По
делото няма данни никое от горепосочените уведомления за извършената цесия да е
съобщена на ответника по делото преди съдебното предявяване на вземането по
реда на чл. 410 от ГПК.
Съгласно чл. 99, ал. 1 от ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето
вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат
това, като съгласно ал. 3 предишния кредитор е длъжен да съобщи на длъжника за
прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи,
които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото
прехвърляне. Законът постановява, че прехвърлянето има действие спрямо третите
лица и длъжника, от деня, в който е съобщено на последния от предишния
кредитор.
От
горната нормативна уредба следва извода, че до изпълнение на изискванията
на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД- длъжникът да
бъде уведомен от предишния си кредитор за извършената цесия, цедентът остава
титуляр на вземането спрямо него.
В
случая по делото няма данни процесния договор за цесия да е съобщен на
ответника както преди образуване на заповедното производство, така и преди
завеждане на настоящото дело, но тъй като договорът, пълномощното и
уведомлението по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД са приложени от ищеца – цесионер към
исковата молба и са надлежно връчени на ответника, чрез назначения му на
основание чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител заедно с препис от исковата
молба и с разпореждането по чл. 131 от ГПК на 27.03.2019г., следва, че на тази
дата ответника е получил уведомленията
за извършената от него цесия. В тази връзка следва да се отбележи, че липсва
законова забрана цедента да делегира правата си по уведомяване на длъжника за
извършената цесия. Затова доколкото законът не поставя специални изисквания за
начина, по който следва да бъде извършено уведомлението, то получаването на
същото в рамките на съдебното производство по предявен иск за прехвърленото
вземане не може да бъде игнорирано и следва да бъде взето предвид по смисъла на
чл. 235, ал. 3 от ГПК /в т.см. е
задължителна практика по чл. 290 от ГПК съгласно решение № 123 от 24.06.2009 г.
на ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ТК, с докладчик съдията Камелия
Ефремова, и определение № 101 от
25.02.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК, с докладчик съдията Бонка
Йонкова/.
По делото се установява, че задължението
на ответника по договора за кредит сума, включващо главница и редовна
/възнаградителна лихва/ възлиза в размер на 1335.48лв., платими на 12 месечни
погасителни вноски от по 111.29 лв. за периода от 05.08.2017г. до 05.07.2018г.
Ищецът твърди, че
длъжникът е платил по договора за заем общо сумата от 222.58 лв., която са
погасени договорна лихва в размер на 57.17 лв. и главница в размер на
165.41лв. Ищецът заявява, че въпреки, че
ответникът не е изпълнявал задължението за изплащане в срок
на погасителните вноски по кредита, същият не е обявяван за предсрочно
изискуем, а е с настъпил краен падеж съгласно договора на 05.07.2018г. и претендира
установяване дължимостта на неплатените падежирали вноски за главница,
възнаградителна лихва и обезщетения за забава.
Съдът намира, че процесният договор за
паричен заем има характеристиките на договор за потребителски кредит по смисъла
на сега действащия ЗПК, поради което за спорното правоотношение са приложими
разпоредбите на този закон. След извършена служебна проверка за спазване на
задължителните условия за валидност на договора съгласно изискванията на ЗПК,
съдът намира следното:
За да прецени кои вземания са погасени с извършеното
от длъжника плащане по договор за заем, съдът първо следва да прецени дали
претендираните от ищеца вземания произтичат от договорни клаузи, които валидно
са обвързали длъжника.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, и последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването, а т. 12 предвижда, че погасителният план следва да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата и допълнителните разходи. В чл. 22 от ЗПК е предвидено, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Видно от съдържанието на договора, в случая не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 12 от ЗПК, тъй като погасителният план не съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и допълнителните разходи – застрахователната премия, посочена в договора, което според съда представлява самостоятелно основание да се приеме, че договорът е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК. Това означава, че в случая е безпредметно да се изследва дали е налице твърдяната от ответника недействителност на отделни клаузи по договора за кредит.
Съгласно чл. 23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихви или други разходи по кредита. Това означава, че с оглед това законова разрешение исковете за установяване на дължимостта за сумата от 134.90лв. – договорна лихва по договора за кредит за периода от 04.10.2017 год. до 05.07.2018 год., и за сумата от 85.93лв.– мораторна лихва по договора за кредит за периода от 05.10.2017 год. до 01.10.2018 год. се явяват изцяло неоснователни и следва да се отхвърлят.
Предвид това и с оглед гореизложената нормативна уредба следва, че поради недействителността на договора за кредит, ответникът дължи само чистата стойност на получената в заем сума, която в случая е в размер на 1049 лв.
От извършената по делото съдебно-икономическа експертиза се установява, че извършените по процесния договор за заем плащания, направени от ответника по договора възлизат в общ размер на 222.58 лв. С оглед нормата на чл. 23 от ЗПК съдът приема, че с платената сума от 222.58 лв. ответникът е погасил част от предоставената в заем по договора за кредит сума от 1049лв., като дължимия остатък от главницата възлиза в размер на 826.42 лв. С оглед установеното погасяване на това вземане до размера от 826.42лв., и предвид обстоятелството, че по делото няма нито твърдения, нито данни ответникът да е заплатил дължимия й отстатък, искът за дължимостта й се явява частично основателен до размера на 826.42 лв., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното й изплащане. В останалата част над установената за дължима главница от 826.42 лв. до претендираната от 978 лв. искът се явява неоснователен поради извършено валидно плащане на цедента и следва да се отхвърли в тази част, ведно със законната лихва върху погасената чрез плащане главница, считано от 02.10.2018г. - датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното й изплащане.
На основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК вр. с чл. 25 от НЗПП в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените по делото /вкл. и в заповедното производство/ разноски, в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение, възлизащи в общ размер на 563.90 лв. съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК, съразмерно с уважената част от исковете.
Мотивиран от горното Бургаският районен съд
Р
Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И.Я.Т., ЕГН: **********,*** ,
че на
основание чл. 422 вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 79,
ал. 1 вр.
с чл. 99 вр. с чл. 240 и чл. 86 от ЗЗД и чл. 9 и чл. 23 от ЗПК, че същият ДЪЛЖИ на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление
гр. София 1335, ж.к. Люлин 10, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда
„Лабиринт”, ет. 2, офис 4, представляван от Николина Станчева и
Мартин Деспов, следните неплатени
парични задължения по сключени с кредитодателя „БНП Париба пърсънъл файненс”
ЕАД договор за кредит № CREX -14971283 от 01.07.2017г., които вземания кредитодателят -цедент е прехвърлил на ищеца -цесионер съгласно
Приложение № 1 от 14.03.2018г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 27.07.2017г., а именно: сумата от 826.42лв. /осемстотин двадесет и шест лева и четиридесет и две
стотинки/, представляваща неплатена главница по
договора за кредит, ведно със законната
лихва върху главницата от 826.42 лв., считано от датата на подаване на заявлението –
02.10.2018 год. до окончателното изплащане на вземането, за които вземания
ищецът се е снабдил със заповед № 3601 от 04.10.2018г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, издадена
по ч.гр.д. № 7092/2018г. по описа на БРС, като ОТХВЪРЛЯ исковете в останалите им части, както следва: за сумата
над уважения размер на главницата от 826.42лв.
до претендирания от 978 лв., за сумата
от 134.90лв. – договорна лихва по
договора за кредит за периода от 04.10.2017 год. до 05.07.2018 год. и за сумата
от 85.93лв.– мораторна лихва по
договора за кредит за периода от 05.10.2017 год. до 01.10.2018 год., ведно със законната лихва върху отхвърления
размер на главницата, считано от датата
на подаване на заявлението – 02.10.2018 год. до окончателното изплащане на
вземането,
ОСЪЖДА И.Я.Т., ЕГН: **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София 1335,
ж.к. Люлин 10, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда „Лабиринт”, ет. 2,
офис 4 на основание чл. 78, ал. 1, ал. 8 от ГПК направените в настоящото производство и в производството по ч.гр.д. №
7092/2018г. по описа на БРС разноски, в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение,
възлизащи в общ размер на 563.90 лв.
/петстотин шестдесет и три лева и
деветдесет стотинки/, изчислен съразмерно с уважената част от исковете,
като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за присъждане на разноски в
останалата част.
Решението
може да се обжалва пред Бургаският окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Р.Петкова
Вярно с
оригинала:
И.Г.