Решение по дело №160/2024 на Районен съд - Тутракан

МОТИВИ

към Решение № 16/18.03.2025 г. по
АНД № 160/2024 г. на Районен съд – гр. Тутракан

гр. Тутракан, 11.04.2025 г.

Районен съд – гр. Тутракан на основание чл. 308, ал. 1 от НПК излага мотивите
си към Решение № 16/18.03.2025 г. по АНД № 160/2024 г., постановено в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ (р.с.)
Производството е проведено по реда на глава двадесет и осма от НПК.
1. Привличането обвиняемия е извършено с Постановление от 08.05.2024 г.,
предявено на 20.05.2024 г. (л. 100 от ДП), по повдигнато обвинение на О.И.И., за това,
че на 16.12.2023 г. в ***********, умишлено причинил лека телесна повреда на баща
си И. И. Е., роден на ****** г., изразяваща се във временно разстройство на здравето
не опасно за живота, обусловена от контузия на лявата очница, разкъсно – контузна
рана на горен ляв клепач и хематом на лява скула, като деянието е извършено в
условията нa домашно насилие - престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 5а, във вр. с чл.
130, ал. 1, във вр. с чл. 93, т. 31 от НК.
2. Прокурорът е внесъл искане за освобождаване от наказателна
отговорност по реда на чл. 78а от НК на обвиняемия с налагана на административно
наказание.
3. Обвиняем пледира, че е невинен. Същият признава, че е имало
конфронтация между него и баща му, но твърди, че баща му първо го е ударил с
точилка, което е наложило обвиняемия да се защити.
4. Съдът е постановил Решение № 16/18.03.2025 г., с което обвиняемият е
признат за невинен и е оправдан по повдиганото обвинение.

От фактическа страна

Съдът, като прецени събраните и проверени в хода на съдебното следствие
доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

I. Общи положения

5. По делото са изслушани показанията на свид. (л. 95 и сл.):
5.1. И. И. Е. – баща на обвиняемия и пострадал по делото; на осн. чл. 281, ал. 1,
т. 2, пр. 1 от НПК са прочетени показанията му, дадени пред съдия по ЧНД № 9/2024 г.
на ТнРС (ДП 362 ЗМ-292/2023 г. – л. 46);
5.2. З. Ш. Е. – майка на обвиняемия; на осн. чл. 281, ал. 1, т. 2, пр. 1 от НПК са
1

прочетени показанията и, дадени пред съдия по ЧНД № 8/2024 г. на ТнРС (ДП 362 ЗМ-
̀
292/2023 г. – л. 47);
5.3. С. Н. К. – служител на МВР;
5.4. Т. Г. С. – служител на МВР;
5.5. И. Д. Л. – служител на МВР; на осн. чл. 281, ал. 5, във вр. с ал. 1, т. 5 от
НПК са прочетени показанията му, дадени в ДП 362 ЗМ292/2023 г. (л. 51).

5.6. А .А. М. – приятел на обвиняемия.
6. По ДП са изслушани три съдебно – медицински експертизи (СМЕ - л. 83 –
91 от ДП), които страните изрично са заявили, че желаят да се приложат по делото без
изслушване на вещото лице (л. 86 от АНД).

7. Свид. И. и З. Е. са родители на обвиняемия, но не били в добри отношения.
Бащата синът не си говорели най – малко две години преди инкриминираното деяние.
Майката и синът започнали да си говорят около месец преди деянието. Тези факти се
установяват от показанията на свид. И. и З. Е..
8. На 16.12.2023 г. от свидетелските показания и обясненията на самият
обвиняем се установява, че последният посетил дома на своите родители – свид. И. и
З. Е. (л. 66 от ДП). Започнал разговор между З. Е., в който се намесил и пострадалият
И. Е.. Разговорът прераснал в спор и физическо съприкосновение между обвиняемия и
родителите му. Свид. И. Е. взел намираща се в дома му точилка (приобщена като
веществено доказателство) и ударил обвиняемия в с нея в областта на лявото око
(което се потвърждава от СМЕ – вж. т 13). Фактът, че пострадалият пръв е ударил
обвиняемия се установява от показанията на свид. З. Е., които се потвърждават от тези
на свид. К. (който пресъздава казаното от родителите на обвиняемия и личните си
възприятия, че обвиняемия е имал по – тежки наранявания). В тази връзка съдът не
кредитира показанията на свид. И. Е., че обвиняемият го ударил пръв, тъй като тези
твърдения не кореспондират с останалите доказателства.
9. След това според свид. З. Е. обвиняемият се опитал да издърпа точилката от
ръцете на свид. И. Е., като при дърпането последният заедно със свид. З. Е. (която се
опитвала да ги разтърве) паднали на земята. В резултата на падането майката на
обвиняемия контузила средния пръст на лявата си ръка (видно от Фиша за спешна
медицинска помощ л. 10 и СМЕ – вж. т 13). Съдът приема, че падането на свид. И. Е.
е било не в резултат на дърпането на точилката, а в резултат на нанесен удар от с
юмрук в областта на лицето на свид. И. Е., както твърди последния в показанията си и
както е записано Фиша за спешна медицинска помощ (л. 9 от ДП). Този удар
съответства напълно на характера на нараняванията, установени от СМЕ (вж. т 13).
10. Съдът не кредитира и показанията на свид. З. Е., в частта, в която се твърди,
че обвиняемият е ударил баща си с точилка по главата в областта на темето, доколкото
такива наранявания не са констатирани от СМЕ.
11. Физическото съприкосновение се потвърждава и от извършения оглед, при
който се установяват петна от кръв и счупено стъкло на врата между коридор и
всекидневна (л. 16 от ДП).
12. Съдът приема, че след падането на родителите му на земята обвиняемият е
напуснал жилището им. Не следва да бъдат вземани под внимание твърденията им, че
2

те са го избутали от апартамента. Като се вземе предвид, че родителите на
обвиняемият са били на около 70 г., а обвиняемият – с около 20 г. по – млад (в с. з. се
установява, че същият е с едро телосложение) едва ли може да се очаква същите да
могат да му се противопоставят, след като са повалени на земята и същият освен това
държи и точилка в ръката си. В тази връзка се налага извода, че обвиняемият по –
скоро е избягал, афектиран от развоя на събитията, а не е бил избутан от родителите
си.
13. Родителите на обвиняемия са се обадили на ЕЕН 112. Адресът бил посетен
от свид. К., С., Л.. При посещението свид. И. Е. бил с окървавен нос. Обвиняемият
бил установен в неговото жилище. Последния имал кръвонасядане в областта на
лявото око. Обвиняемият бил откаран в гр. Русе за преглед от свид. М.
14. От заключенията на СМЕ се установява, че:
14.1. на И. Е. са причинени: контузия на лява очница, разкъсно – контузна рана
на горен ляв клепач и хематом на лявата скула – временно разстройство на здравето не
опасно за живота;
14.2. на З. Е. са причинени: контузия на лява длан и китка с повърхностна
травма, контузия на втора фаланга на третия пръст на лявата ръка с оток и
кръвонасядане – временно разстройство на здравето не опасно за живота;
14.3. на обвиняемия са причинени: контузия на лявата очница, хематом на лява
очница, подлигавичен кръвоизлив на лявото око – временно разстройство на здравето
не опасно за живота.
14.4. Вещото лице е категорично, че уврежданията може да са причинени по
описания по – горе начин (вж. т. 8 – 11).

От правна страна

II. Наличие на престъпление

15. От обективна страна
15.1. По делото е доказано, че обвиняемият е причинил на свид. И. Е. контузия
на лявата очница, разкъсно – контузна рана на горен ляв клепач и хематом на лява
скула – временно разстройство на здравето не опасно за живота, представляващо лека
телесна повреда по чл. 130, ал. 1 от НК.
15.2. Тъй като извършителят е син на пострадалото лице, причинената телесна
повреда следва да се квалифицира като домашно физическо насилие на осн. чл. 93, т.
31 от НК и както такава осъществява от обективна страна състава на чл. 131, ал. 1, т.
5а от НК.
16. Обстоятелства, изключващи обществената опасност
16.1. Съгл. чл. 12 от НК не е общественоопасно деянието, което е извършено
при неизбежна отбрана - за да се защитят от непосредствено противоправно нападение
държавни или обществени интереси, личността или правата на отбраняващия се или
на другиго чрез причиняване вреди на нападателя в рамките на необходимите предели.
16.2. В конкретният случай следва да се приеме, че нападението е започнато от
самия пострадал – свид. И. Е., който нанесъл удар на обвиняемия с точилка в областта
3

на лявото око. Съобразявайки подлигавичния кръвоизлив на лявото око, съдът приема,
че за определен момент обвиняемият е загубил зрение с това око. При това положение
абсолютно логично е намерението му да се предпази от нападението, като се опита да
изтръгне точилката от ръцете на баща си и да му нанесе удар, за да предотврати втори
удар (в условията на намалено зрително поле).
16.3. Ударът с юмрук е противодействие с по нисък – интензитет, съпоставен с
вида на нападението – удар с тъп предмет (точилка). В тази връзка и причинените на
обвиняемия вреди са по – големи от тези на свид. И. Е.. Именно поради тази причина
свид. К. сочи, че обвиняемият при установяването му е бил в значително по – лошо
състояние от пострадалото лице. В тази връзка съдът приема, че причинените на свид.
И. Е. вреди са в рамките на необходимите предели за прекратяване на нападението му.
16.4. След нанасянето на удара и падането на родителите му на земята
обвиняемият е преустановил атаката и е напуснал жилището.
17. С оглед гореизложеното, съдът приема, че обвиняемият е причинил вредите
на свид. свид. И. Е. в условията на неизбежна отбрана. Последното обуславя извода, че
деянието не е общественоопасно, поради което не е налице извършено престъпление.

Веществени доказателства

18. Приобщените като веществени доказателства:
18.1. натривки, иззети при огледа на местопроизшествието – следва да бъдат
унищожени след изтичане на срока за съхранение;
18.2. един брой дървена точилка – следва да бъде върната на лицето, от което е
предадена – И. И. Е..

Мерки за процесулна принуда

19. Съдът, след като съобрази изхода на делото намира, че постановената мярка
за неотклонение „Подписка” следва да бъде отменена.

Съдът произнесе решението си въз основа на изложените съображения.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
4

Номер на акта:	16
Дата:	18 март 2025 г. (в сила от 18 юни 2025 г.)
Съдия:	Георги Манолов Георгиев

Дело:	20243430200160
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	25 юни 2024 г.

Решение по дело №160/2024 на Районен съд - Тутракан

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите