Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 25.04.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ВАРНА, пети състав в открито съдебно заседание проведено на
двадесет и шести март две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТЪР МИХОВ
при
участието на секретаря Нина Атанасова, като разгледа докладваното от съдия
Димитър Михов административно дело № 1893 по описа на съда за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 156 и сл. на Глава ХІХ от Данъчно-осигурителния процесуален
кодекс.
Образувано е по жалба на
В.Г.Д., ЕГН **********,*** срещу РА №03000316003368-091-001/14.11.2016г.,
издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр.Варна,
поправен с РА № П-03000317001607-003-001/09.01.2017г., относно установените
задължения по ЗДДФЛ за календарните 2012г. и 2013г. в общ размер на 36419.99лв.
, в т.ч. главница в размер на 27 459.36лв и лихви за забава в размер на
8960.63лв., потвърден с Решение № 512/10.02.2017г. на Директора на Дирекция
„ОДОП“ гр. Варна при ЦУ на НАП. Жалбоподателят е изложил твърдения, че
оспореният ревизионен акт е неправилен и незаконосъобразен, като е изразил
несъгласие с облагането по особения ред, респ. анализа на
обстоятелствата по чл.122, ал.2 от ДОПК. Оспорил е облагането на получени
средства по банковата си сметка, както следва: 68 000 евро и 46 835
евро от К К. Счита, че същите не следва да бъдат
облагаем доход. Моли съдът да постанови решение, с което да отмени изцяло
оспорения РА. Претендирал е присъждане на
направените разноски.
Ответникът,
чрез процесуален представител, оспорва жалбата. Моли съда да постанови решение,
с което да я отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
С Решение №8570/25.06.2018г.
постановено по адм. дело № 2345/2018г., състав на Върховен административен съд
е отменил Решение №2301/20.12.2017г., постановено по адм. дело № 594/2017г. по
описа на Административен съд гр. Варна, с дадени конкретни указания за
преведените от К на Д. суми в размер на 68 000 евро и 46 835 евро. С
постановеното решение Върховният административен съд е дал изрични указания –
при новото разглеждане на делото съдът следва да назначи счетоводна експертиза,
която след проверка в „Банка Пиреос България“ АД да
даде заключение през 2012г. и 2013 г. на кои дати и какви суми са внесени от
жалбоподателя Д. за погашение на кредита на „Манаус комерс“
ООД и по какъв начин - по банков път или в брой, какви суми са внесени от
лицата по молбата на л.705 от преписката по този кредит с посочване на дати,
размери и начин на плащане, кога е погасен кредитът на „Манаус комерс“ ООД. Вещото лице следва да даде заключение също, с
дадените през 2012г. от К 68 000 евро, дадените 20 000 евро и
преведени 26 835 евро от К на Д. погасявани ли са други кредити от Д. с
посочване на дати, начин на плащане и размер. От получените от К 68 000
евро през 2012г., 20 000 евро в брой и 26 835евро по сметка през 2013 г. Д.
връщал ли е суми на К с посочване на дати, размер и начин на плащане.
Посочените данни са необходими, за да се определи каква част от преведените от К
средства представлява доход на Д. предвид плащането на други кредити от него с
тези средства. ВАС прави извода, че ако в размер на плащанията по други кредити
са върнати пари на К не би могло да се поддържа, че има доход на Д. от сумите
преведени и дадени от К, при условие, че цялата останалата част от парите от К
е ползвана за погасяване на кредита на строителя.
Съобразно дадените от
ВАС указания, задължителни за настоящата инстанция, с Разпореждане №
10272/03.07.2018г. съдът е допуснал изготвянето на съдебно-счетоводна
експертиза.
В
хода на настоящето съдебно производство жалбоподателят, действащ чрез
процесуалния си представител адв. Г. Г. поддържа първоначално подадената жалба
и оспорва компетентността на органа възложил първата ревизия през 2016 г.
Административен
съд-Варна, като прецени събраните по делото доказателства и предвид изложените
от страните доводи, приема за установено от фактическа страна следното:
С обжалвания РА е
установено задължение за довнасяне по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2012 г. и 2013 г. в
общ размер на 36419,99 лв. от които 27459,36 лв. главница и 8960,63 лв. лихви.
За обективно установяване на обстоятелствата от значение за извършваната
ревизия, органът по приходите е извършил процесуални действия, подробно описани
в констативната част на изготвения РД №Р-03000316003368-092-001/03.10.2016г.,
неразделна част от ревизионния акт по смисъла на чл.120, ал.2 от ДОПК.
Ревизионният орган с
Протокол №Р-03000316003368-ППД-001/01.08.2016г. /стр.604-610 от адм. преписка/
е приобщил по реда на ДОПК доказателства от данъчно-осигурителното досие на
ревизираното лице, в т.ч. документи събрани в предходното ревизионно
производство, приключило с РА № Р-03000315005500-091-001/23.02.2016 г. На
лицето е връчено ИПДПОЗЛ изх.№ Р-03000315005500-040-001/31.07.2015г.
/стр.316-320/, с което са изискани всички документи, свързани с източниците на
доходите, справки относно имуществено състояние, направени разходи, реализирани
доходи и участие в управителни и надзорни органи на юридически лица, за банкови
сметки, получени кредити, сключени застраховки за периода 01.01.2009г. -
31.12.2013г. От ревизираното лице са декларирани банкови сметки, парични
средства, сделки с имущества или вземания, получени кредити и реализирани
доходи./стр.302/.
С оглед установените
факти и обстоятелства органът по приходите констатира, че са налице
обстоятелства по чл.122, ал.1 т.2 и т.7 от ДОПК, а именно: през 2012 г. и 2013
г. са налице преведени суми по банковата сметка и в брой на В.Д., явяващи се
укрит и недеклариран доход, подлежащ на облагане по реда на чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ. Предприети са задължителни процесуални действия от органа на приходите,
изразяващи се във връчване на уведомление на основание чл.124, ал.1 от ДОПК №
Р-3000316003368-113-001/12.08.2016г., че основата за облагане с данък по чл.48
от ЗДДФЛ ще бъде определена по предвидения в чл.122 от същия кодекс ред, ведно
с уведомление по чл.17, ал.1, т.2 от ДОПК №
Р-03000316003368-139-001/12.08.2016г.
След анализ на събраните
по реда на ДОПК доказателства, органът по приходите установява следната
фактическа обстановка:
В
хода на ревизионното производство е установено, че жалбоподателят е местно
физическо лице по смисъла на чл.4, ал.1 от ЗДДФЛ, с постоянно местоживеене в РБългария. В.Д. е придобил от „Манаус комерс“
ООД апартаменти и паркоместа с нотариален акт №152/2010 г., с вх. per. № 24353/03.12.2010 г. /апартамент № Al, А2 и паркомясто №2/ и нотариален акт № 108/2010 г., с
вх. per. № 21714/08.11.2010 г. /апартамент №АЗ, А6 и
паркомясто № 3 и №5. На 12.02.2010 г. ревизираното лице В.Д. открива в „Банка Пиреос България“ банкова сметка *** ***, чрез която
обслужва банков кредит на „Манаус комерс“ ООД, по
който като обезпечение са предоставени закупените недвижими имоти с
гореописаните нотариални актове. Същите имоти са продадени от В.Д. с нотариален
акт № 188/2012 г., на К Ж К - апартамент № Al, А2, АЗ
и паркомясто № 3 и с нотариален акт № 187/2012г., вх. peг.
№ 22717/29.10.2012г. на Д Е Е -апартамент № А6 и
паркомясто № 2 и № 5. /стр.635-642 от адм. преписка/ В двата
нотариални акта изрично е записан текст „В.Г.Д. декларира, че недвижимите
имоти, предмет на сделката са само негова индивидуална собственост, че върху
тях няма учредени вещни тежести, ограничени вещни права, договори за наем, че
не са предмет на съдебни спорове, ипотеки, възбрани, съдебно -изпълнителни дела
или каквито и да било други претенции /изцяло или частично/ от страна на трети
лица; че няма сключвани предварителни или окончателни договори за прехвърляне
на имотите с други лица, както и, че имотите не са предмет на обезпечителни мерки
в полза на държавата, общината или физически и юридически
лица. Органът по приходите е констатирал, че К Ж К не е
закупила недвижими имоти от „Манаус комерс“ ООД, за
да се приеме обяснението, че е била подведена от продавача. К К е придобила процесните имоти от В.Д., който към датата на
прехвърляне на същите в нейна полза е бил наясно с наложените тежести върху
имотите, предвид откритата вече банкова сметка *** „Манаус комерс“
ООД, но е допуснал в нотариалния акт да бъде вписано, че недвижимите имоти,
предмет на сделката са само негова индивидуална собственост, че върху тях няма
учредени вещни тежести, ограничени вещни права, договори за наем, че не са
предмет на съдебни спорове, ипотеки и възбрани. Органът по приходите
констатира, че К Ж К след като потвърждава че на 08.06.2012 г. е предоставила
10000 евро в брой на В.Д. за погасяване на банковия кредит на „Манаус Комерс“
също е била наясно, че върху имота има наложени тежести, но ги е приела от В.Д.
на 29.10.2012 г. с нотариален акт в който е вписан текста за липса на такива,
въз основа на декларация на В.Д. и е продължила да му предоставя средства във
връзка с имота.
В ревизионното
производство е била представена молба до „Банка Пиреос
България“ за подписване на тристранно споразумение за заместване в дълг с дата
27.12.2012г. срещу задължение за заплащане на остатъка от сумата от дълга на
„Манаус комерс“ ООД от четири лица - К Ж К, Д Е Е , В.Г.Д. и Н А И в качеството му на управител на „Никола
28“ ООД. На посочения частен документ липсва информация /входящ номер, или др./
удостоверяваща, че същата е подадена в „Банка Пиреос
България“. В молбата не е вписан текст, който да удостовери, че кредита на
„Манаус комерс“ ООД ще продължи да се обслужва чрез
банковата сметка на В.Д.. Не са били представени доказателства удостоверяващи
наличието на уговорка между горепосочените четири лица за съвместно покриване
на заема на „Манаус комерс“ ООД.
Въпреки представената
молба от името на четирите горепосочени лица, В.Д. е получавал суми по
банковата си сметка и в брой само от К К. Не са
представени документи удостоверяващи, че заема на „Манаус комерс“
ООД се издължава с вноски направени от четирите лица вписани в молбата, а само
че са налице суми предоставени на В.Д. по банков път и в брой от К К.
Органът по приходите е
установил, че кредита на „Манаус комерс“ ООД се
обслужва от В.Д.. Ревизираното лице се е ангажирало с погасяване на кредита на
„Манаус комерс“ ООД, което се потвърждава от
представените извлечения от банкови сметки на В.Д., от които е видно, че същият
е извършвал плащания за вноски от февруари 2011 г., и във връзка покриване на
същия е усвоил кредит в размер на 13166,10 евро. и 34459,11евро на 30.05.2012
г., 37451,08 евро на 26.09.2012 г. и 14244,65 лв. на 27.09.2012 г. от Банка „Пиреос България" АД. Относно предоставените суми в
брой от К К през 2012 г. общо в размер на 68000 евро
и през 2013 г. общо в размер на 46835 евро, е констатирано, че в ревизионното
производство не са били представени доказателства относно волята на лицето К К, по какъв ред да бъдат използвани преведените от нея
суми, не са налице доказателства за степента на ангажираност на К К с кредита на Банка „Пиреос
България" АД - какъв дял следва да бъде покрит от В.Д. и какъв от другите
притежатели на имоти, в т.ч. от К К, не са налице
документи удостоверяващи наличие на последващ контрол от страна на К К върху действията на В.Д. с получените суми и тяхното
разходване, нито са налице доказателства, че другите собственици на имот са
ангажирани по някакъв начин с изплащане на кредита на „Манаус комерс“ ООД.
Предвид установените
факти и на основание 122, ал.4 от ДОПК органът по приходите образува данъчна
основа за 2012 г. и 2013 г. и установява съответно допълнително задължение ДОД
по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ – за 2012 г. данъчна основа в размер на 184728,14
лв. и установен данък по чл.48, ал.1 от ДОПК в размер на 18343,18 лв. За 2013г.
е формирана обща данъчна основа в размер на 107001,82 лв., установен данък
по чл.48, ал.1 от ДОПК в размер на 10700,18 лв., от които внесен данък 1584,00
лв. и разлика за внасяне в размер на 9116,18 лв.
Не
са представени доказателства, че доходите попадат в обхвата на необлагаемите
доходи по смисъла на чл.13 от ЗДДФЛ, нито, че доходите са в обхвата
на чл.10 ал.1, т.4 или т.5., поради което с РА доходите са квалифицирани като
облагаем доход по см. на чл.10. ал.1, вр. с чл. 35.
т.6 от ЗДДФЛ - доходи от всички други източници, които не са изрично посочени в
този закон и не са обложени с окончателни данъци по реда на този закон или с
окончателни данъци по реда на ЗКПО.
Предвид
установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата
е подадена в срока по чл.156, ал.1 от ДОПК от надлежна страна, при наличие на
правен интерес от обжалване, поради което се явява допустима за разглеждане.
Ревизионният акт е
издаден от компетентен орган съгласно чл.119, ал.2 и в предвидената от закона
форма. В хода на ревизионното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да са повлияли на фактическите констатации и
правните изводи на органа по приходите.
Ревизионното
производство е валидно образувано, проведено по реда на чл.122 от ДОПК, като
основата за облагане с данъци за процесния период е определена въз основа на
извършен анализ по чл.122, ал.1, т.2 и т. 7 от ДОПК. На осн. чл.184 ГПК вр.§2 ДОПК е
приет CD, съдържащ електронни
подписи на органите по приходи по реда на чл.16 ал.1 т.1 вр.
чл.24 ЗЕДЕП/отм./.
Пред инстанцията по същество жалбоподателят е поискал проверка по реда на чл. 184, ал. 1, изр. 2 ГПК и ответника да представи
документите на електронен носител, за да се оспори по реда на чл. 184, ал. 2 ГПК истинността им. В съдебно заседание,
в присъствието на системният администратор, съдът извърши проверка на
представения от ответника електронен носител /диск/, относно наличието или не
на материализирано изявление, направено от органа, издал ЗВР, ЗИЗВР и РА, от
която се установява, че за съответните периоди лицата издали съответните
документи – Ш С – Началник Сектор при ТД на НАП Варна, Р М – Главен инспектор
по приходите – ръководител на ревизията, В Н С – Старши инспектор по приходите, са
притежавали валиден сертификат за съответните периоди, издаден по установения
ред, поради което не са нищожни издадените документи. Част от документите са
били издадени и подписани с електронен подпис, като уведомяването на
ревизираното лице е било извършено по електронен път и получени лично на ръка –
ЗВР от 14.07.2015 г., което по никакъв начин не опорочава процедурата и се
опровергава твърдението в депозирано становище от 18.12.2018 г., че лицето не е
получило ЗВР от 14.07.2015 г. С връчването
на документи по ревизията по електронен път и лично на ръка не се нарушават
правата на ревизираното лице, същото е упражнило в срок правото си на защита,
както по административен, така и по съдебен ред, поради което неоснователни са
възраженията при настоящото разглеждане на спора. В този смисъл са Разяснения
относно технологията на електронния подпис, процеса на електронно подписване и
възможни инструменти за проверка на валидността на електронно подписани
документи или актове от органите по приходите с КЕП по реда на ЗЕДЕП/отм./.
По делото при настоящото
му разглеждане във връзка с указанията на ВАС е изслушана и приета
съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира като обективно и
компетентно изготвена.
Вещото
лице установява, че само две от лицата, подписали приложената по делото молба
за встъпване в дълг, са внасяли суми по сметката в Банка „Пиреос
България" АД. К Ж К е внесла следните суми, размерът, датите, основанието
и начинът на извършените вноски, на които са посочени в Табл. №2:
|
№ по ред |
Дата |
Сума |
Начин |
Основание |
|
1 |
2 |
3 |
4 |
|
|
1 |
22.8.2012 |
10 000.00 |
Банков превод |
Паричен заем |
|
2 |
30.8.2012 |
88 500.00 |
Банков превод |
Паричен заем |
|
3 |
6.11.2012 |
30 575.73 |
Банков превод |
НА №188 |
|
4 |
27.2.2013 |
12 215.00 |
Вноска на каса |
Пок-прод. Недв.имот |
|
5 |
27.3.2013 |
14 620.00 |
Банков превод |
Пок-прод. Недв.имот |
|
Общо |
1550.73 |
|
||
Второто ревизирано лице
е В.Г.Д., като сумите, размерът, датите, основанието и начинът на извършените
вноски са посочени в Табл. №3.
|
№ по ред |
Дата |
Сума - евро |
Начин |
|
1 |
2 |
3 |
|
|
1 |
2.5.2012 |
5 000.00 |
Вноска на каса |
|
2 |
8.6.2012 |
10 000.00 |
Вноска на каса |
|
3 |
6.11.2012 |
6 000.00 |
Вноска на каса |
|
4 |
25.1.2013 |
16 500.00 |
Вноска на каса |
|
5 |
27.2.2013 |
2 685.00 |
Вноска на каса |
|
6 |
27.3.2013 |
2.55 |
Вноска на каса |
|
Общо |
40 187.55 |
|
|
Експертизата установява,
че с дадените в брой през 2012 г. от К 68 000 евро, дадените 20 000
евро и преведени 26 835 евро от К на Д., последният е направил вноски на
каса по сметка №********** на 8.6.2012 г. в размер на 10 000 евро, на
6.11.2012 г. в размер на 6 000 евро, на 25.1.2013 г. в размер на
16 500 евро и на 27.2.2013 г. в размер на 2 685 евро. С остатъка от
парите е погасявал кредит на Н. Г и е
направил вноски по сметка №48645 в ДСК.
Вещото
лице не установява извършени преводи с основание връщане/погасяване на заем към
К К, поради което счита, че получените суми през 2012
г. и 2013 г. следва да се считат за доход на В.Д.. В съдебно заседание уточнява,
че това е лична сметка на Д. и по преписката няма писмо от „Банка Пиреос България" АД, с което се дава съгласие тази
сметка да бъде използвана за обслужване на кредит отпуснат на „Манаус комерс“.
Вещото лице установява,
че облагаемият доход за 2012 г. е 186 194.78 лв., а дължимият данък е
18 619.00 лв. и дължими лихви за периода 01.05.2013 г. до 14.11.2016 г. –
6 703.99 лв., облагаемият доход за 2013 г. е 108 205.75 лв., а
дължимия данък е 10 820.58 лв., от който е внесен 1 584.00 лв. и
дължими лихви за периода 01.05.2013 г. до 14.11.2016 г. – 2 387.09
лв. Експертизата е оспорена единствено от жалбоподателя.
В настоящото
производство във връзка с дадените указания от ВАС, спорът по същество се
свежда до това, дали дадените през 2012 г. от К 68 000 евро, дадените
20 000 евро и преведени 26 835 евро от К на Д. представляват облагаем
доход по реда на ЗДДФЛ.
В производството пред
съда са представени следните доказателства – Ревизионен акт от 23.02.2016 г.
издаден от орган по приходите, Заповед №Д-153/29.01.2015 г., Заповед
№Д-1726/01.12.2015 г., Заповед №Д-604/28.04.2016 г., Заповед №Д-658/12.05.2016
г., всички издадени от Директора на ТД на НАП Варна – М К . Представени са
Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ от 14.07.2015 г. издадена от Началник
сектор, Удостоверение за извършено връчване по електронен път от 23.10.2015 г.,
Удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС „Контрол” на
Ревизионен доклад от 05.01.2016 г., Удостоверение за извършено връчване по
електронен път в ИС „Контрол” на РА от 23.02.2016 г., връчен електронно на
29.02.2016 г., електронен носител – диск. Представени са ЗВР от 17.05.2016 г.,
ЗИЗВР от 16.08.2016 г., Уведомление от 12.08.2016 г., както и всички документи
изискани с Разпореждане от 20.12.2018 г. Ответника е представил Заповед от
01.07.2016 г., Заповед от 09.05.2016 г., Заповед от 30.05.2016 г., Заповед от
01.06.2016 г., Писмо за издаден електронен подпис на Ш А С , съдържащ и срока
на валидност на електронния подпис. Писмо касаещо издаден електронен подпис на Р
М М и С Ц К .
Неоснователно е
възражението на жалбоподателя, че получените от К К
114 835 евро не представляват облагаем доход, защото са разходвани за
погасяване на кредита на „Манаус комерс” ООД в „Банка
Пиреос България“ АД в резултат на което е заличена
договорната ипотека относно апартамента, собственост на К К.
Изводите на експертизата
кореспондират изцяло с изводите, направени в хода на административното
обжалване и предходната съдебна инстанция. Не са представени доказателства
относно волята на лицето К К по какъв ред да бъдат
използвани преведените от нея суми. К К е
придобила процесните имоти от В.Д., който към датата на прехвърляне на същите е
бил наясно с наложените тежести върху имотите, предвид откритата вече банкова
сметка *** „Пиреос България" АД с цел обслужване
на кредита получен от „Манаус комерс" ООД.
Същевременно в нотариалния акт е вписано, че недвижимите имоти, предмет на
сделката са собственост само на В.Д., че върху тях няма учредени вещни тежести,
ограничени вещни права, договори за наем, че не са предмет на съдебни спорове,
ипотеки и възбрани. В.Д. е придобил процесните имоти от „Манаус комер” ООД през 2012 г., за което са приложени нотариални
актове от 02.12.2010 г./л.248-250 от адм.преписка/
и Нотариален акт от 05.11.2010 г./л.245-247 от адм.преписка/,
като в нотариалните актове не е посочено, че имотите, предмет на
покупко-продажбата са ипотекирани или че върху същите има наложени тежести –
възбрана и др. От изложеното следва, че имотите са били закупени от
жалбоподателя от „Манаус комерс” ООД, като не са
представени доказателства, че същите са били ипотекирани, поради което
неоснователно се твърди, че са били ипотекирани в полза на „Банка Пиреос България” АД за задължението на „Манаус комерс” ООД. В случай, че бяха ипотекирани процесните имоти
от „Манаус комерс” ООД, този факт щеше да бъде
отразен в нотариалния акт при покупката им от жалбоподателя и след това при продажбата
от жалбоподателя на К Ж, което не е посочено и няма представени доказателства в
тази насока. Декларацията на К К не може да
удостовери, че процесните имоти са били ипотекирани, за което според
българското законодателство – чл.167 от ЗЗД, договорът за ипотека се сключва с
нотариален акт. В производството пред ревизионния орган и пред съда, не са
представени доказателства, че действително процесните имоти са били ипотекирани
в полза на “Банка Пиреос България“ АД, за да може да
се приеме, че сумите са били превеждани от К К на
жалбоподателя с цел погасяване на вземането към кредитора. Разбира се дори и да
се докаже, този факт, че действително е налице ипотека за процесните имоти, то
остава въпросът, защо К е превеждала суми по сметката на жалбоподателя, а не
директно на банката кредитор. Както и че жалбоподателя е внасял сумите на каса
в банката, като е посочено – вноска на каса, а не е конкретизирано, че същите
се внасят за погасяване на вземането на банката към собственика на имотите – К К. С посочване в платежните нареждания „вноска на каса” за
сумите, които Дойнов е внасял в банката, следва да се отбележи, че по този
начин се отразява внасянето на суми по собствена сметка на лицето, което внася
сумите. Никъде не е отразено, че тези суми, които се внасят от Д. са за
погасяване на задължение, кредит, ипотека или др. вид вземане на банката към К.
В случая жалбоподателят може да е погасил свое вземане, но това потвърждава
факта, че се е разпоредил със средствата в своя полза, а не както се твърди за
погасяване на задължението на К. Съгласно приложената на стр.623 разписка
от 08.06.2012 г„ К Ж К е предоставила 10000 евро в брой на В.Д. за погасяване
на банковия кредит на „Манаус Комерс“ ООД. Дори хипотетично да се приеме, че К К е уведомена за наличието на вписани тежести върху имота,
който е придобила, то не е налице икономическа логика същата да извършва преводите
по банковата сметка на жалбоподателя единствено с цел освобождаване на
придобитите от нея имоти от тежести /както се твърди в декларацията приложена
към жалбата/ и въпреки това, да заплати изцяло придобитите имоти на продавача В.Д..
Т.е., ако наистина тези преводи са били за погасяване на банковия кредит на
„Манаус Комерс" ООД, то логично би било К К да
извършва преводите директно за покриване на кредита във връзка с който е
наложена ипотеката върху имота. Съгласно разпоредбата на чл.171 от ЗЗД
подновяването и заместването в задължение, обезпечено с ипотека, за да имат
действие трябва да бъдат извършени в писмена форма с нотариална заверка на
подписите и вписани в имотния регистър, като в случая първо няма данни
действително да е била учредена ипотека върху процесните имоти придобити от Д.
от „Манаус Комерс” ООД, второ дори и да има някакво задължение на „Манаус комерс” ООД за процесните имоти, то не е било учредено в
съответната форма с нотариален акт, трето ако се приеме, че е било учредена
ипотека за процесните имоти от „Манаус комерс” ООД,
прехвърлянето/заместването в задължение не е било извършено в съответната форма
– с нотариален акт. В производството пред ревизионния орган е представено
Удостоверение/л.519 от адм.преписка/ от 03.09.2015 г.
за вписвания, отбелязвани и заличавания за лицето В.Г.Д. за периода от
01.01.2009 г. до 31.12.2013 г., от което се установява, че за процесните имоти
предмет на продажба на К К няма вписани тежести,
учредена ипотека. От представената с административната преписка
Молба-искане/л.712-714 от адм.преписка/ се
установява, че е направено запитване от „Банка Пиреос
България” АД до Служба по вписванията за заличаване на договорна ипотека, с
която се моли да бъде заличена договорна ипотека, учредена в полза на банката
по отношение на място с площ 690 кв.м. в м.”Свети Никола”, както и учредените върху описания
урегулиран имот права на строеж за построяване на обособените обекти в
жилищната сграда, респективно и върху собствеността върху самите обекти след
построяването им. От представената молба не става ясно и няма данни дали е била
заличена учредената ипотека, както и че по делото не се представят никакви
доказателства за учредяване на ипотека в полза на „Банка Пиреос
България” АД.
Съгласно
разпоредбата на чл.11 ал.2 ЗДДФЛ в случаите на продажба, замяна или друго
възмездно прехвърляне на права или имущество по чл.33 ал.3, доходът се смята
придобит към датата на прехвърлянето, а съгласно чл.11 ал.3 от същия закон,
доходът се смята придобит от физическото лице и когато по негово нареждане или
споразумение между него и платеца, плащането или престацията са получени от
трето лице. В случая дори К Ж К да е предоставяла средства на В.Д. за
погасяване на банковия кредит на „Манаус Комерс“ ООД, то жалбоподателят се
явява получател на дохода, независимо, че впоследствие се разпорежда с този
доход за погасяване на кредит на трето лице- „Манаус Комерс“ ООД.
В
конкретния случай, следва да се вземе предвид и следното обстоятелство: В
подкрепа на твърденията на проверяваното лице К К,
във връзка с ИПДСПО /стр.721/ от същата е представена молба /стр.705/,
подписана от К К, Д Е , В.Д., И К , Н А ,
представляващ и управител „Никола 29" ООД до Банка „Пиреос
България" АД, с която същите като собственици на апартаменти, находящи се
в гр. Варна, местност „Свети Никола“ 1-527 се споразумяват за заместване в дълг
срещу задължение за заплащане на остатъка от сумата от дълга по кредит на
„Манаус Комерс“ ООД към „Банка Пиреос България"
АД, като след изплащане на остатъка по кредита, „Банка Пиреос
България" АД се задължава да свали и заличи всички ипотеки, съпътстващи
имотите, находящи се в гр. Варна, местност „Свети Никола“ 1-527. С така
предоставената молба, собствениците молят Банка „Пиреос
България" АД за преразглеждане и разсрочване на дълга - кредит към тях
като им бъде предоставен нов погасителен план за остатъка от сумата в рамките
на 6 месеца.
Правната уредба на
заместване в дълг се съдържа в чл. 102 от ЗЗД, предложение първо, съгласно
която трето лице може да замести длъжника само с изрично съгласие на кредитора.
Договорът за заместване в дълг е съглашение, по силата на което едно трето лице
(нов длъжник) замества досегашния длъжник, който се освобождава от дълга. За да
възникнат правни последици от договора за заместване в дълг за кредитора, е
необходимо той изрично да се съгласи със заместването. В конкретния случай
кредитор е “Банка Пиреос България" АД. Видно от
представената молба, същата е без вх. номер от деловодната система на „Банка Пиреос България“ АД, отделно от това, във връзка с цитираната
разпоредба на чл.102 от ЗЗД, не са представени доказателства за дадено изрично
съгласие на банката кредитор за заместване в дълг на цитираните в декларацията
четири физически лица - декларатори за задължение по кредит отпуснат на „Манаус
комерс“ ООД, където жалбоподателят не е съдружник или
управител. Предвид, че плащанията от К К към В.Д. са
извършени през 2012 г. и 2013 г., то житейски нелогично е проверката по
движението по банковата сметка да се извърши през 2016г., а не периодично,
когато са извършени плащанията. Представената декларация е частен писмен
документ по см. на чл. 180 от ГПК, приложим на основание § 2 от ДР на ДОПК и
като частен свидетелстващ документ не доказва фактите, които са предмет на
направеното изявление в декларацията, а единствено доказва, че тези изявления
са направени от лицето, подписало декларацията. В този смисъл, представената
декларация следва да се кредитира в съвкупност с всички събрани по
административната преписка доказателства.
Предвид
разпоредбата на чл. 171 (Изм. - ДВ, бр. 34 от 2000г., в сила от 01.01.2001г.)
от Закона за задълженията и договорите, прехвърлянето и залагането на
вземането, което е обезпечено с ипотека, встъпването в такова вземане и
налагането на запор върху него, както и подновяването и заместването в
задължение, обезпечено с ипотека, за да имат действие трябва да бъдат извършени
в писмена форма с нотариална заверка на подписите и вписани в имотния регистър.
Съгласно чл. 17, ал.1 от Правилника за вписванията (изм. и доп. ДВ. бр.92 от 7
Ноември 2014г.), на вписване подлежат актовете по чл. 171 от Закона за
задълженията и договорите, като в буква „е" (доп. - ДВ, бр. 67 от 2005 г.)
са включени актове по заместване (чл. 102 ЗЗД) в такова задължение. Начина на
вписване се осъществява по молба на всеки заинтересован, подадена в два еднакви
екземпляра, придружена от два екземпляра на документа, на основание на който се
иска вписването.
Въз
основа на цитираните разпоредби, заместването в задължение, обезпечено с
ипотека, за да има действие трябва да бъде извършено в писмена форма с
нотариална заверка на подписите и същото да е вписано в имотния регистър. В
тази насока не са представени доказателства.
Следва да се отбележи,
че в настоящото производство съдът чрез събиране и преценка на доказателствата,
в т.ч. и заключение на вещо лице доказа, че безспорно получените от В.Д.
суми през 2012 г. общо в размер на 68000 евро и общо в размер на 46835 евро
през 2013 г. от К К са укрит и недеклариран доход,
подлежащ на облагане по реда на чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ. Това представляват и
обстоятелствата по чл.122, ал.1 т.2 и т.7 от ДОПК за прилагане на особения ред
за ревизия по чл. 122-124 от ДОПК. Вещото лице е установило дължим данък за
2012 г. и за 2013 г. в размер по-голям от установения от ревизионият
орган, като на основание чл.155, ал.8 от ДОПК с решението ревизионният акт не
може да се изменя във вреда на жалбоподателя.
Ревизията по чл.122-124
от ДОПК е подчинена на специални правила по отношение на хипотезите, в които
може да се осъществи, изчерпателно посочените обстоятелства, които органът по
приходите следва да съобрази и доказателствената сила на ревизионния акт.
Съгласно чл.124, ал.2 от ДОПК в производството по обжалване на ревизионен акт
при извършена ревизия по чл.122 от ДОПК, фактическите констатации в него се
смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по
чл.122, ал.1 от ДОПК е подкрепено от събраните доказателства. Така установената
презумпция за вярност на фактическите констатации е оборима и доказателствената
тежест за това носи жалбоподателят. Следователно в производството по съдебно
обжалване на РА издаден по реда чл.122 от ДОПК, в тежест на органите по
приходите е да установят основанията за извършване на ревизия при особени
случаи, както и спазването на императивния процесуален ред за това, а в тежест
на жалбоподателя е да установи при условията на пълно и насрещно доказване
твърдените от него факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите
констатации в акта.
С оглед доказателствата
по делото не може да се приеме за установено, че сумите, получени от
жалбоподателя по банков път и в брой от К К са
изплатени заеми. Съдът намира, че с представените доказателства от страна на
ревизираното лице, не са оборени констатациите, че са налице данни за укрити
приходи или доходи и че декларираните получени доходи/приходи не съответстват
на имущественото финансово състояние на жалбоподателя за ревизирания период.
Извършените преводи по банковата сметка на жалбоподателя от К К не създават някакъв по-благоприятен режим за разплащане
на задълженията на К, като няма и такива наведени доводи, а напротив, създават
един усложнен фактически състав, който противоречи на житейската логика за
разплащане с банкови институции. Фактическите констатации и изводи в обжалвания
ревизионен акт кореспондират с анализа на фактите, обстоятелствата и събраните
в хода на ревизионното производство доказателства. С оглед на това съдът намира
извършването на ревизията по реда на чл.122 от ДОПК съобразено със закона. След
като не е доказано по отношение на получените средства, че попадат в хипотезата
на чл. 13 от ЗДДФЛ, то правилно по аргумент от чл.12, ал. 1 от ЗДДФЛ същите са преценени като облагаеми доходи, които следва да участват
при формирането на данъчната основа на лицето през периода на придобиването им.
С оглед на това, законосъобразно тези парични средства са характеризирани като
облагаеми доходи по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ и правилно същите са
включени при определяне на данъчните основи за облагане с данък по чл. 48,
ал. 1 от ЗДДФЛ за 2012г. и 2013г. При констатирано наличие на доход с
неустановен произход ревизиращият орган няма задължение да установи този
произход, а само да докаже наличието на такъв доход, което обстоятелство е
установено по време на ревизията. Предвид изложеното съдът намира обжалваният
ревизионен акт за законосъобразен, а жалбата за неоснователна, поради което
следва да се отхвърли като такава.
С оглед безспорно
установеното наличие на обстоятелства по чл. 122, ал.1, т.7 ДОПК за извършване
на ревизия по особения ред важи презумпцията на чл. 124, ал.2 ДОПК в
производството по обжалване на ревизионния акт фактическите констатации в него
се смятат за верни до доказване на противното. Следователно в тежест на
жалбоподателя е да обори тази законова презумпция, което в настоящия случай не
беше направено, не беше проведено пълно насрещно доказване, съответно
фактическите констатации на ревизиращия екип следва да се считат за верни. След
като фактическите констатации са верни, т.е., не са оборени фактите, то
правилно и обосновано при ревизията са установени задължения за данък по чл. 48 ЗДДФЛ.
Доколкото ревизията е
извършена по реда на чл. 122 ДОПК при безспорно установено наличие на
обстоятелства по чл. 122, ал.1, т.7 ДОПК, не може да се очаква пълно
съответствие между така установените публични задължения и публичните
задължения, които биха били установени, ако жалбоподателят добросъвестно е
изпълнявал задължението си да декларира всички подлежащи на деклариране доходи.
Целта на производството по чл. 122 ДОПК е да даде възможност, правен ред и
способ на органите по приходите във всеки случай, когато данъчната основа не
може да бъде определена по реда на съответния материален закон, защото е налице
противоправно развитие на данъчните правоотношения, последица от проявлението
на някой от фактите, изчерпателно изброени в чл. 122, ал.1 ДОПК, да се
установят във възможно най-голяма пълнота данните, които се доближават
максимално до данъчната основа, до която би се стигнало при нормално развитие
на правоотношенията. Т.е., при този ред на ревизия никога не може да се
достигне до абсолютна точност на установяване на публичните задължения именно
поради липсата на нормално развитие на данъчните правоотношения.
На основание чл.161,
ал.1 от ДОПК, искането на ответната страна за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение е основателно. Възнаграждението следва да бъде определено по
реда на чл.8 ал.1, т.4 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения в размер на 1622.60 лева.
Водим
от горното Административен съд-Варна, пети състав
РЕШИ
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на В.Г.Д., ЕГН **********,***, срещу РА
№03000316003368-091-001/14.11.2016г., издаден от органи по приходите при ТД на
НАП гр. Варна, поправен с РА № П-03000317001607-003-001/09.01.2017г., относно
установените задължения по ЗДДФЛ за календарните 2012 г. и 2013 г. в общ размер
на 36419.99 лв. , в т.ч. главница в размер на 27 459.36 лв. и лихви за
забава в размер на 8960.63 лв.
ОСЪЖДА
В.Г.Д., ЕГН **********,*** да заплати на Дирекция „Обжалване и
данъчно осигурителна практика“ гр. Варна при ЦУ на НАП сумата от 1622.60
/хиляда шестстотин двадесет и два лева и шестдесет стотинки/ лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в
14 дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: