№ 281
гр. Благоевград , 02.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и девети април,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Габриела Тричкова
като разгледа докладваното от Габриела Тричкова Въззивно гражданско дело
№ 20211200500258 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Второинстанционното производството е образувано по депозирана въззивна жалба от адв.
Г.Б.-Я, АК Благоевград, в качеството й на особен представител на Г. Й. П., с ЕГН
**********, със съдебен адрес Благоевград, ул.“..“ №34 срещу Решение №
909550/09.12.2020г., постановено по гр.д. № 2953/2018г., по описа на Районен съд –
Благоевград.
С атакуваното решение на РС – Благоевград е признато за установено по предявения иск с
правно основание чл.422, ал.1, вр. с чл.410 ГПК, че ответника Г. Й. П., с ЕГН **********, с
ИТН **, с адрес: БЛАГОЕВГРАД, ул. ..., ет. 4, aп. 11, ДЪЛЖИ на „..." АД, със седалище и
адрес на управление: гр. София, п.к. 1784, район Младост, бул. „..“ 159, бл. .., с ЕИК 1**,
представлявано от Л.В., гражданин на Република Ч., личен номер ** и К.К., гражданин на
Република Ч., личен номер **, следните суми, за които по ч.гр.д. № 1755/2018г. по описа на
Районен съд – Благоевград е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК № 6956/14.07.2018г., а именно:
- сумата от 1105,68 лв./хиляда сто и пет лева и шестдесет и осем стотинки/ -
представляваща главница за ползвана ел. енергия за периода от 25.05.2015 г. до 23.05.2018
г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
в съда – 05.07.2018 г. до окончателното й изплащане;
-сумата от 188,67 лв. /сто осемдесет и осем лева и шестдесет и седем стотинки/ -
представляваща лихва за забава - за периода от 30.07.2015 г. до 26.06.2018г.
С оглед изхода от първоинстанционното дело е разпределена и отговорността за
сторените по делото разноски в заповедното и исковото производство.
Във въззивната жалба се навеждат доводи, че първоинстанционното решение е
1
незаконосъобразно, неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон и
необосновано. Релевират се доводи, че първата инстанция в разрез със събраните по делото
доказателства е приела за доказано, че ответницата Г.П. е потребител на електрическа
енергия за битови нужди, тъй като същата е собственик и/или ползвател на
електроснабдения имот, находящ се в Благоевград, ул.“..“ № 18, ет.4, ап.11, както и че
между нея и ищцовото дружество съществува валидно облигационно правоотношение по
повод покупко – продажба на електрическа енергия за посочения имот. Излага се, че по
делото са приети като доказателства три броя писма от Община Благоевград, в които ясно и
недвусмислено е посочено, че сградата находяща се на адрес Благоевград, ул.“..“ № 18 има
четири етажа, като на 4 етаж са ситуирани два апартамента с № 301 и 302, като ответницата
е декларирала като собствен и заплаща данъци за ап. 302. Изложено е в жалбата, че от
писмата се установява, че няма и не е имало апартамент под № 11 в сградата, поради което е
неправилен извода на съда, че ответницата е собственик на имот, находящ се в Благоевград,
на ул.“..“ № 18, ет.4, ап.11.
На следващо място се посочва, че неправилен и в противоречие с материално правните
разпоредби е изводът на съда, че ответницата Г.П. е потребител на електрическа енергия за
битови нужди, тъй като по делото липсват каквито и да било доказателства за възникване на
облигационно отношение между страните. Обстоятелството, че по партидата има плащания
преди 2010г. необосновано и неправилно е прието от съда като извънсъдебно признание на
неизгоден за страната факт. Поддържа се също така, че изцяло необсъдена е останала
приетата като доказателство „Справка по лице“ от Служба по вписванията Благоевград, от
която се установява, че ответницата Г.П. е придобила заедно с друго лице Данаил Петров
апартамент, находящ се на тавански етаж с административен адрес Благоевград, ул.“..“ №
18, ет.4, ап.302 и липсват данни същата да е собственик и/или ползвател на процесния
електроснабден имот. С жалбата се оспорва и решението в частта относно присъдените
разноски, в частност адвокатския хонорар, като недоказан, доколкото липсват категорични
доказателства за изплащането му.
По подробно изложени в жалбата съображения се настоява за отмяна на атакувания
съдебен акт, като се иска да бъдат отхвърлени предявените искове като неоснователни и
недоказани, като бъдат присъдени сторените разноски от ответника за двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор от страна на въззиваемия „...“
АД, с който се оспорва изцяло въззивната жалба. Излага се, че обжалваното решение е
правилно и законосъобразно, като при постановяването му са взети предвид всички
фактически обстоятелства, и събрани доказателства. Поддържа се, че е установено по
безспорен начин, че между страните са съществували облигационни отношения по продажба
на електрическа енергия, като ответницата е ползвала електроснабдения имот. От
заключенията на назначените експертизи е установено, че е открита партида на името на
ответницата. Посочва се, че законът не изисква форма за сключване на двустранна сделка,
поради което са неправилни доводите в жалбата.
С оглед изложеното се иска обжалваното решение да бъде потвърдено. Направено е
искане за присъждане на всички направени в производството разноски съгласно списък по
чл.80 от ГПК.
В откритото съдебно заседание проведено пред въззивната инстанция, адв. Янчева, като
особен представител на ответницата Г.П. заявява, че поддържа въззивната жалба, като моли
за отмяна на първоинстанционното решение, ведно с присъждане на сторените разноски по
делото.
Въззиваемата страна не изпраща представител в открито съдебно заседание.
Благоевградския окръжен съд, след преценка на събраните по делото доказателства,
становището на страните и разпоредбите на закона, приема за установено от фактическа и
2
правна страна следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима. Подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от
страна по делото пред първата съдебна инстанция за която решението е неблагоприятно,
срещу подлежащ на обжалване пред Окръжен съд Благоевград първоинстанционен съдебен
акт. Същата е редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, по следните съображения.
От материалите по ч.гр.д. № 1755/2018г. по описа на Районен съд – Благоевград, се
установява, че въз основа на Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК, е издадена Заповед № 6956/14.07.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК, по силата на която е разпоредено длъжникът Г. Й. П., с ЕГН **********, да
заплати на кредитора следните суми: сумата от 1105,68 лв./хиляда сто и пет лева и
шестдесет и осем стотинки/ - представляваща главница за ползвана ел. енергия за периода
от 25.05.2015 г. до 23.05.2018 г.; сумата от 188,67 лв. /сто осемдесет и осем лева и шестдесет
и седем стотинки/ - представляваща лихва за периода от 30.07.2015 г. до 26.06.2018г., ведно
със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
05.07.2018 г. до окончателното й изплащане; сумата от 25,89 лева /двадесет и пет лева и
осемдесет и девет стотинки/ - представляваща държавна такса; сумата от 58,00 лева/петдесет
и осем лева/, представляваща адвокатско възнаграждение. Заповедта за изпълнение по чл.
410 от ГПК е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, като е указано на
заявителя, че може да предяви иск срещу длъжника за установяване на вземането си по
издадената Заповед за изпълнение в едномесечен срок от съобщаването. Видно е, че в
законоустановеният едномесечен срок за предявяване на установителен иск, от връчване на
съобщението по чл. 415, ал. 4 от ГПК, ищецът е депозирал искова молба, с която иска да се
признае за установено по отношение на ответника, че дължи сумите, присъдени с
издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 1755/2018г. – по
описа на Районен съд – Благоевград.
С подадената пред първоинстанционният съд искова молба „... АД е поискал от съда да
признае за установено, че ответника Г.П. му дължи сумите за които е издадената заповедта
по чл.410 от ГПК.
Установява се от представените доказателства, че предметът на дейност на ищцовото
дружество е свързан с обществено снабдяване с електрическа енергия, съгласно Закона за
енергетиката след получаването на Лицензия за доставка на електрическа енергия от
доставчик от последна инстанция № Л-409-17 от 01.07.2013г., издадена от Държавна
комисия за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/ за срок от 28 години, представена и
приета като доказателство. Приобщени по делото са и Общите условия, които са приети
като доказателство по делото, издадени в съответствие с изискванията на разпоредбата на
чл. 98а от Закона за енергетиката.
Приети като доказателства по делото са Справка-извлечение за възникнали задължения и
постъпили плащания, Счетоводна справка за консумация на клиенти, издадени от ЧЕЗ на
името на ответника П. за обект находящ се в БЛАГОЕВГРАД, ул. ..., ет. 4, aп. 11, ИТН **.
По делото са представени и приети като доказателства 26 броя фактури, издадени от
ищцовото дружество на името на ответника П., за периода от 25.05.2015г. до 23.05.2018г.
Приобщени, са като доказателство по делото три писма на Община Благоевград , /л. 124;
161; и 179/, от които се установява, че съгласно издаденото от Община Благоевград от отдел
„Местни данъци такси - удостоверение с изх. № УД ../22.11.2019г., че ответницата Г. Й. П. е
подала съответните данъчни документи и декларирала недвижим имот, в качеството й на
собственик, а именно имот находящ се в БЛАГОЕВГРАД, ул. ..., ет. 4, aп. 302. Представена е
и справка от Община Благоевград, от която се установява, че имот на адрес гр.Благоевград
3
ул.“..., ет. 4, aп. 302, е построен в сграда на 4 етажа, като на четвъртия етаж – са ап. 301 и
302 номер, което обстоятелство кореспондира с – декларирания имот лично от ответницата
П.. За същите обстоятелства относно изясняване собствеността на ответницата за
електроснабдения имот, се извеждат данни и от писмо с изх. № 11-00-435/06.08.2020 г. от
Община Благоевград, в което изрично е посочено, че ответникът Г. Й. П. е декларирала и
плаща данък недвижим имот в Община Благоевград - за апартамент № 302, посочен в писмо
с изх. № 11-00- 41/18.02.2020 г., на четвъртия етаж, ул. „..” № 18, гр. Благоевград и е вписана
в Службата по геодезия, картография и кадастър – Благоевград, като собственик на
самостоятелен обект с идентификатор 04279.629.154.1.11 по кадастралната карта на
Благоевград със същия адрес.
От приетото заключение на назначената и извършена в първата инстанция съдебно-
техническа експертиза, вещото лице установява, че има открита партида на името на
ответника Г. Й. П., с ЕГН: **********, с абон.№ **********, кл.№/ИТН/ ** и СТИ ф.№ **.
Заявява, че отчитането на ел. енергия през процесния период за имота на ответника е
извършвано в съответствие с утвърдената от КЕВР нормативна уредба за ежемесечно
отчитане ел.енергията от страна на доставчиците на територията на Р.България,
непроменено от 2010г. до момента. Вещото лице е отразило в заключението, че през
процесния период монтираният за обекта на ответника електромер е бил годно техническо
измервателно средство, отговарящо на метрологичните и технически изисквания за СТИ – за
процесния имот, с подробно посочване и обосноваване на този си извод.
Размерът на дължимите суми за ел.енергия, потребена през процесния период по месеци-
обща стойност и по компоненти, е указан в таблицата в p.IV-T.4. За процесния период
главницата на дължимата сума е 1105,68лв. Показанията на процесния електромер през
процесния период са били отчитани от отчетник директно на място.
Вещото лице е посочило, че електромер от тип с директно отчитане, какъвто е процесния
електромер през процесния период, няма такива технически възможности да се отчита
дистанционно, а се отчита на място.
На следващо място от заключението се установява и е обективиран извод, че монтираният
електромер на процесния обект електромер е марка/модел “ZE110DU. ..”, с директно
отчитане, статичен, двутарифен, с технически характеристики 5/60А/230в., фабр.№ **, в
метрологична годност - монтиран на 14.12.2012г., демонтиран на 28.06.2019г. По
отношение типа на електромера- Включен в Регистъра на ДАМТН от 28.02.2014г. за
одобрени метрологични уреди, преминал задължителна метрологична проверка.
Електромерът отговаря на приложимите български и международни стандарти и техните
валидни изменения и поправки през процесния период 25.05.2015г.-23.05.2018г. Посочено е
още, че процесният електромер е преминал периодична метрологична проверка в
нормативно определения срок, за процесния период попада в периода, за който ДАМТН
гарантира за точността на устройството с оглед одобрения тип на СТИ и формиран
категоричен извод, че през процесния период монтирания за обекта на ответницата
електромер е бил годно техническо измервателно средство, отговарящо на метрологичните
и технически изисквания за СТИ.
От изслушаното и приобщено към доказателствения материал заключение от вещото лице
Т. по допуснатата и назначена съдебно-счетоводна експертиза, е установено, че
счетоводството на ищеца е водено редовно по отношение на начислените задължения и
осчетоводените плащания по партидата на ответника. В счетоводството на „...“ АД са
отразени като задължение за плащане посочените в исковата молба 26 броя фактури, като не
са отразени плащания по процесните фактури.
Сочи се, че има открита партида в счетоводството на ищеца, която отразява извършеното
снабдяване с електрическа енергия на длъжника, като същата е открита за обект №
**********, апартамент находящ се в Благоевград, ул.“ ..., ет. 4, aп. 11/посочено/ с ИТН
4
/клиентски номер/ № **, като по посочения клиентски номер вещото лице твърди, че има
данни за предходни плащания – от 27.04.2010г.
Навежда се, че общият размер на задължението на ответника, като главница по
процесните фактури е в размер на 1105,68 лв., подробно отразени в табличен вид, и в
отговор на 5 в. вещото лице е посочило общият размер на задължението на ответника като
лихва по процесните 26 броя фактури, изчислена до 25.06.2018г., включително, в размер на
191,22 лева.
Съдът кредитира заключенията на вещите лица по така изготвените експертни заключения
като пълни, компетентни, обективни и обосновани.
При така установените по – горе факти, РС – Благоевград е приел от правна страна, че
предявения иск по чл.422, ал.1, вр. с чл.410 ГПК е основателен. Районният съд е приел, че
страните по делото са се намирали в процесния период /25.05.2015 г. до 23.05.2018 г./ в
облигационно правоотношение, по силата на което ищцовото дружество е предоставяло
ел.енергия на посочения в исковата молба адрес: Благоевград, ул...., ет.4, ап.11. Приел е, че
ответницата не е изпълнила в срок задължението си за заплащане на сумите за използвана
ел.енергия за процесния период от време, за които са издадени и съответните фактури,
поради което е счел за основателни предявените искове за главница в размер на 1105,68лв.
за използвана и незаплатена ел.енергия за периода 25.05.2015 г. до 23.05.2018 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното
плащане на задължението, както и за заплащане на лихва за забава в размер на 188,67 лв.,
считано за периода от 30.07.2015 г. до 26.06.2018 г.
Решението е валидно и допустимо.
Налице са освен това и специалните предпоставки за допустимост по чл.422, ал.1 ГПК.
Исковете са предявени от дружеството – заявител в производството по чл.410 ГПК, като е
спазен едномесечния срок по чл.415, ал.1 ГПК. Тъй като издадената заповед за изпълнение е
връчена на длъжника – ответник при условията на чл.47, ал.5 ГПК, за ищеца е налице
правен интерес от предявяване на исковете за установяване на същите.
Решението е и правилно.
Предявени са положителни установителни искове за съществуването на парични вземания,
за които в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК по ч.гр.д.№1755/2018 г. по описа на РС – Благоевград, като предявеният иск за
установяване на вземането за главница е с правно основание чл.422 във вр. с чл.415 във вр. с
чл.79, ал.1 ЗЗД, а предявеният иск за установяване на вземането за мораторна лихва е с
правно основание чл.422 във вр. с чл.415, във вр. с чл.86 ЗЗД.
Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква ищецът да докаже
възникването на спорното право, а ответникът да докаже фактите, които изключват,
унищожават или погасяват това право.
Задължено лице за заплащане на ел. енергия към доставчика, съгласно правилата на
представените от ищеца Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия
на „...“ АД (чл.4, ал.1) е потребителят на електрическа енергия за битови нужди. Според
чл.4, ал.1 от Общите условия потребител на електрическа енергия за битови нужди е
физическо лице – собственик или ползвател на имот, присъединен към
електроразпределителната мрежа съгласно действащото законодателство, което ползва
електрическа енергия за домакинството си. Съгласно чл.1, ал.3 от Общите условия
продавачът („...“ АД) осигурява снабдяването с електрическа енергия на потребителите,
присъединени към електроразпределителната мрежа на „ЧЕЗ .. АД.
По делото е безспорно установено, че на името на ответницата Г.П. за процесния имот е
5
открита партида при ищеца, с клиентски номер:**. След подаване на заявлението за
продажба на ел. енергия за битови нужди, ответницата П. е станала страна по договора при
общи условия за използване на електроразпределителната мрежа на „ЧЕЗ .. АД и за
продажба на електрическа енергия на „...“ АД, за което не е необходимо изрично изявление
от страната на потребителя за приемане, като по делото не са ангажирани доказателства
ответницата да е поискала изменение на посочените договори в срока по чл.98а, ал.5 от ЗЕ,
което да е отразено в допълнително споразумение. Именно поради договорните отношения
между страните във връзка с доставката на електроенергия, следва да се уреждат от тези
общи условия.
Съгласно чл.13, ал.5 от ОУ потребителят е длъжен да уведоми продавача в 30 (тридесет)
дневен срок в писмена форма за всяка промяна, свързана с личните му данни или със
собствеността или другите основания, на които продавачът доставя електрическа енергия на
обекта. В случая липсват по делото данни ответницата П. да е заявила пред „...“ АД каквато
и да е промяна, касаеща основанието, на което продавачът доставя електрическа енергия на
обекта. Ето защо съдът приема, че липсата на такова уведомление означава, че в процесния
период между страните е съществувало облигационно отношение по договор за продажба на
ел-енергия. След като ответницата не е предприела действия за прекратяване на договора, тя
дължи на ищеца заплащане на консумираната електроенергия в имота за процесния период
от време /25.05.2015 г. до 23.05.2018 г./.
Страните не спорят, че претендираните със заявлението по чл.410 ГПК и с исковата молба
суми по фактури са начислени в резултат на редовен отчет по партидата на ответника, т.е.
няма спор по отношение стойността на начислената във фактурите стойност на
електроенергията. Съгласно чл.19, ал.8 ОУ неполучаването на съобщението за дължимата от
потребителя сума, респ. неполучаването на фактурата от потребителя, не освобождава
потребителя от задължението да заплати дължимата сума. При това положение потребителя
изпада в забава след настъпване на падежа на съответната фактура, без да е необходимо
изпращането на изрична покана за заплащане на дължимите суми.
С оглед изложеното, съдът приема, че ищецът е доказал по основание и в пълен размер
наличието на вземането си за главница. С оглед установените правила за разпределяне на
доказателствената тежест и непредставянето на доказателства от ответната страна за
настъпили факти, погасяващи претендираното вземане за главница, съдът приема, че не е
извършено плащане на процесните вземания за главница. Затова предявеният главен иск
правилно е уважен от РС като основателен и доказан.
Предвид основателността на главния иск, основателен се явява и иска за заплащане на
мораторна лихва в предявения размер от 188,67 лв., обусловена от неизпълнението на
главното задължение, по правилото на чл.86 от ЗЗД. След изтичане на падежа, ответницата е
изпаднала в забава за сумите на месечните задължения, поради което на основание чл.86,
ал.1 ЗЗД същата дължи лихва за забава. В този смисъл иска за мораторна лихва, за
процесния период правилно е уважен като основателен и доказан в предявения размер.
Изложените съображения във въззивната жалба от особения представител на ответницата
– адв.Янчева, за незаконосъобразност на атакуваното решение, тъй като не е налице
сключен между страните по настоящото производство индивидуален договор за доставка на
електрическа енергия, е неоснователен. Както беше посочено по горе, съгласно чл. 4, ал. 2
от представените по делото Общи условия на договорите за продажба на електрическа
енергия на „...” АД, „потребител на електрическа енергия за битови нужди е физическо лице
- собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа
съгласно действащото законодателство, което ползва електрическа енергия за
домакинството си”. Тоест Общите условия на „...” АД свързват качеството на един субект на
потребител на електрическа енергия, а оттам и на страна - купувач по договора за продажба
на електрическа енергия, със собствеността или с вещното право на ползване върху
6
захранвания с електрическа енергия имот /обект/. В чл. 4, ал. 3 от Общите условия е
установено изключение от горното правило, като е предвидена възможността потребител на
електрическа енергия за битови нужди да бъде и друго лице при условие, че собственикът
или титулярът на вещното право на ползване на имота е представил изрично писмено
съгласие, дадено пред продавача или пред нотариус с нотариална заверка на подписа, това
лице да бъде потребител на електрическа енергия за определен срок. В този случай за
задълженията към продавача собственикът или титулярът на вещното право на ползване е
солидарно отговорен заедно с лицето, за което е дал съгласието си.
От анализа на горните клаузи на Общите условия следват два извода: първо, че
потребител на електрическа енергия за битови нужди, а оттам и страна-купувач по
сключения при Общи условия договор за продажба на електрическа енергия, е физическо
лице – носител на вещно право /собственик или ползвател/ на имот, захранван от
дружеството – доставчик с електрическа енергия. Второ, че с изгубването на собствеността
или на вещното право върху имота /обекта/, захранван с електрическа енергия,
собственикът, респ. ползвателят, губи и качеството си на потребител на електрическа
енергия за битови нужди, съответно и на страна /купувач/ по сключения при Общи условия
договор за продажба на електрическа енергия за този имот.
От страна на ищеца пред първата инстанция са ангажирани доказателства, че ответника е
собственик на процесния имот. В тази връзка съдът констатира от писмото на Община
Благоевград, че ответницата е декларирала и плаща данък за недвижим имот в Община
Благоевград - за апартамент № 302, на четвъртия етаж, ул. „..” № 18, гр. Благоевград и е
вписана в Службата по геодезия, картография и кадастър – Благоевград, като собственик на
самостоятелен обект с идентификатор 04279.629.154.1.11 по кадастралната карта на
Благоевград със същия адрес. Видно е, че имотът, който същата е декларирала като
собствен е на същата улица, номер и етаж, както този, на който ищецът твърди, че е
доставял електро енергия. На следващо място видно от последните цифри на
идентификатора същите са 11, което съответства винаги и на номера на апартамента.
Предвид изложеното съдът намира за неоснователно твърдението на особения представител
на въззивницата, че същата не е собственик на електроснабдения имот и между страните не
е възникнала облигационна връзка.
В контекста на изложените съображения, БлОС намира жалбата за неоснователна, а
атакуваното решение, като валидно, допустимо и правилно следва да се потвърди.
На въззиваемото дружество с оглед изхода от въззивната проверка следва да се присъдят
разноските за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 10,00 лв. и за особен
представител в размер на 320,60 лв., направени в производството пред настоящата
инстанция, които възлизат общо на сумата от 330,60 лв.
Съгласно указанията, дадени с Тълкувателно решение №6/2012 г. по тълк.дело №6/2012 г.
на ВКС, ОСГТК, при депозирана въззивна жалба от особения представител същият не
дължи внасяне на държавната такса, а това задължение е на представляваната от него
страна, а именно въззивника Г. Й. П.. Дължимата държавна такса се присъжда с решението
по спора в тежест на съответната страна съобразно изхода на делото. Тъй като въззивната
жалба следва да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение да бъде
потвърдено в тежест на въззивника ще бъде възложена държавната такса за въззивно
обжалване в размер на общо 50,00 лв., платима по сметка на ОС – Благоевград, както и
държавна такса от 5/пет/ лева, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист за
събиране на сумата.
Решението по арг. от чл.280, ал.3, т.1 ГПК не подлежи на касационен контрол.
Водим от горните съображения, Благоевградският окръжен съд,
7
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №909550 от 09.12.2020 г., постановено по гр.д.№2953/2018 г.
по описа на РС – Благоевград, като правилно и обосновано.
ОСЪЖДА Г. Й. П., с ЕГН **********, с адрес Благоевград, ул.“..“ № 18, ет.4, ап.11, да
заплати на “...” АД, ЕИК:1**, сумата от 330,60 лв. (триста и тридесет лева и шестдесет
стотинки) – представляващи направени разноски пред ОС – Благоевград.
ОСЪЖДА Г. Й. П., с ЕГН **********, с адрес Благоевград, ул.“..“ № 18, ет.4, ап.11 да
заплати по сметка на ОС – Благоевград държавна такса в размер на 50 лв. (петдесет лева) за
въззивното обжалване на постановеното решение, както и държавна такса от 5/пет/ лева в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист за събиране на сумата.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8