Р Е Ш Е Н И Е
Номер 143/08.04. Година 2020 Град Перник
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пернишкият районен съд IV – ти наказателен състав
На четиринадесети януари Година 2020
В публичното заседание в следния състав:
Председател: Светослава Алексиева
Съдебни заседатели:
Секретар: Даниела Благоева
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията административнонаказателно дело
№ 01693 по описа за 2019 година,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
С наказателно постановление №ЙЕА-030 от
13.09.2019 г., изд. от началник на
регионален отдел Надзор на пазара Югозападна България в ГД „Надзор на пазара“
при Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, оправомощен със заповед №А-381/18.06.2019г. на Председателя на ДАМТН,
на “***“ ЕООД, гр. Перник, представлявано
от управителя Д. С., на основание чл.52б, чл.52в и чл.52д от ЗТИП са наложени имуществени
санкции от по 250 /двеста и петдесет/ лева, за това, че на 19.06.2019 г., в гр.
Перник, в търговски обект – магазин за дрехи , намиращ се в гр. Перник, ул. „***“
№**, стопанисван от „***“ ЕООД при извършена проверка се установило, че се
предлагат за продажба продукти: безжични /Вluetooth/
колонки /индивидуализирани по марка, модел, технически данни, баркод, производител, вносител и обявена продажна цена/,
без нанесена от производителя върху продукта и върху опаковката маркировка за
съответствие – СЕ, с което не е изпълнено изискването на чл.44 т.3 от Наредба
за съществените изисквания и оценяване на съответствието на радиосъоръженията
/НСИОСР/; без придружаваща продукта копие на ЕС Декларация за съответствие или
опростена ЕС Декларация за съответствие, с което не е изпълнено изискването на
чл. 44, т.5 от НСИОСР, и без придружаващи продукта инструкции и информация за
безопасност на български език, с което
не е изпълнено изискването на чл.44,
т.4 от НСИОСР – нарушения съответно на
чл.4б, т.2 от ЗТИП, във вр. чл. 44, т.3 от НСИОСР; чл.4б, т.3 от ЗТИП, във вр.
с чл. 44, т.5 от НСИОСР и чл.4б, т.4 от ЗТИП, във вр. с чл.44, т.4 от НСИОСР.
Против издаденото наказателно
постановление в срок е постъпила жалба
от “***“ ЕООД, гр. Перник, представлявано
от управителя Д. С., чрез пълномощника - адв. С.Д. и
се моли за отмяната му като незаконосъобразно.
В съдебното производство тази
позиция се поддържа и допълва от процесуалния представител на жалбоподателя, който
пледира за отмяна на наказателното постановление, поради издаването му при
допуснати съществени нарушения на процесуални правила и в нарушение на
материалния закон.
Въззиваемата страна,
редовно призована, не е изразила становище по жалбата и неин процесуален
представител не е участвал в съдебно
заседание.
Пернишкият районен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, както
и доводите на страните, намира за установено следното:
На 19.06.2019г.,
свидетелите Й.Е.Г. – А. и Е.Й. И. -
главни инспектори в РО НП Югозападна
България към ГД „Надзор на пазара“ при ДАМТН, на основание заповед
№А-386/18.06.2019г. на председател ДАМТН извършили проверка в търговски обект -
магазин за дрехи, намиращ се в гр. Перник, ул. „***“ №**, стопанисван от ***“
ЕООД. В присъствието на управителя на дружеството Д. С. констатирали, че в
търговския обект се предлагат за продажба безжични /Вluetooth/
колонки, представляващи продукти за осъществяване на съобщение чрез излъчване и /или приемане
на радиовълни, без да са спазени
изискванията на Наредба за съществените изисквания и оценяване на
съответствието на радиосъоръженията /НСИОСР/. При два модела от посочените
продукти, които не били единични бройки в магазина, а именно:
безжична /Вluetooth/
колонка /mini wireless speaker/, марка/модел върху продукта и опаковката *****;
ITEM №***; технически данни върху продукта: ******; технически данни върху
опаковката: FM: ***, МOBILE CHANGE FUNCTION, WITH WIRELESS SREAKER, WHIT WIRELESS
AUTODYNE; баркод *******7; произход Китай,
производител WSTER, вносител „***“ ЕООД, гр. София, с обявена цена 26.50 лева, и
безжична
/Вluetooth/ колонка, марка/модел върху продукта и опаковката
WSTER/WS-1806; ITEM №***; технически данни върху продукта: ****; технически
данни върху опаковката: FM RADIO: ***,
3W, 80dB, WIRELESS/FM RADIO, WHIT USB/TF
PLAYR; баркод ********1; произход Китай, производител
WSTER, вносител „***“ ЕООД, гр. София, с обявена цена 28.50лв.,
контролните
органи констатирали, че са без нанесена от производителя върху продукта и върху
опаковката маркировка за съответствие – СЕ, съгласно изискването на чл.44 т.3
от Наредба за съществените изисквания и оценяване на съответствието на радиосъоръженията
/НСИОСР/; без придружаваща продукта копие на ЕС Декларация за съответствие или
опростена ЕС Декларация за съответствие, с което не е изпълнено изискването на
чл.44, т.5 от НСИОСР, и без придружаващи продукта инструкции и информация за
безопасност на български език, с което не е изпълнено изискването на чл.44,
т.4 от НСИОСР.
Контролните органи разяснили констатираните
несъответствия и дали възможност документите по чл.44, т.4 и 5 да бъдат
представени, което не било сторено до приключване на проверката.
Констатациите
си отразили в констативен протокол за извършена проверка №000585/19.06.2019г.,
който Д. С. подписала и приела връчения й екземпляр .
Въз
основа на констатациите си от проверката свид. Й.Г. – А. приела, че „***“ ЕООД
е извършило нарушения на чл.4б, т.2 от ЗТИП, във вр. чл. 44, т.3 от НСИОСР;
чл.4б, т.3 от ЗТИП, във вр. с чл. 44, т.5 от НСИОСР и чл.4б, т.4 от ЗТИП, във
вр. с чл.44, т.4 от НСИОСР, тъй като в качеството на търговец предлага продукти
за осъществяване на съобщение чрез
излъчване и/или приемане на радиовълни, попадащи в обхвата на Наредбата за съществените изисквания и
оценяване на съответствието на радиосъоръженията при неспазване на изискванията на чл.44,
т.3, чл.44, т.5 и чл. 44, т.4 от Наредбата.
С писмо,
изх. №81-02-449/01.072019г. законният представител на дружеството била поканена да се яви на
14.08.2019г. в РО НП ЮЗР на ГДНП за съставяне на акт за установяване на
административно нарушение за констатираните при проверката нарушения на
горепосочените изисквания на НСИОСР. В
поканата изрично било указано, при необходимост, управителят на „***“ да осигури заклет преводач.
На
14.08.2019г. Д. С. – китайска гражданка, в качеството си на управител на „***“
ЕООД, придружена от свид. М.М., осъществявала
счетоводно обслужване на фирмата, се
явили в РО НП ЮЗР на ГД НП. Изготвения проект на АУАН бил прочетен, дадени били
допълнителни разяснения, след което бил предявен за подписване. Управителят С.
подписала АУАН, вписвайки името си и датата на подписване. Не вписала обяснения
или възражения в съдържанието му. Веднага след това, срещу разписка, приела
връчения й препис.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН
било депозирано възражение от „***“
ЕООД, в което се посочвало, че продуктите по отношение на които били констатирани
нарушения са внесени от фирма „***“
ЕООД, като са получени от доставчика без
маркировка за съответствие и без инструкция и информация за безопасност на български
език. Посочено било, че след
проверката артикулите са иззети
от мага.а, бракувани са и унищожени.
На 13.09.2019г., след проверка по
реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН, базирайки се на събраните по преписката
доказателства, наказващият орган приел, че са налице основанията по чл.53 и
чл.83 от ЗАНН и издал наказателно постановление, с което на основание чл.52б,
чл.52в и чл.52д от ЗТИП ангажирал имуществена отговорност на “***“ ЕООД за горепосочените
нарушения.
Гореизложената
фактическа обстановка съдът прие за установена по несъмнен начин, като взе
предвид: показанията на свидетелите Й.Е.Г. – А., Е.Й.И., М.И.М., както и
писмените доказателства АУАН №ЙЕА-030/14.08.2019г., покана по чл.40, ал.2 от ЗАНН, констативен протокол за извършена
проверка №000585/19.06.2019г., заповед №А-386/18.06.2019г. и заповед №
А-381/18.06.2019 г. на председател ДАМТН.
Съобразно установената фактическа
обстановка, от правна страна, съдът приема
следното:
При дължимата служебна проверка
за законосъобразност съдът намери, че съставеният акт за установяване на
административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно
постановление отговарят на изискванията установени към съдържанието им, съставени
са от длъжностни лица с доказана
материална и териториална компетентност и не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да са пречка за разглеждане и решаване на делото
по същество.
Възраженията в горната насока,
направени от страна на жалбоподателя, са неоснователни.
Обстоятелството, че съдържанието
на АУАН е изготвено технически преди явяването на законния представител на
дружеството не нарушава процесуалните правила, в частност изискването в чл.40,
ал.1 от ЗАНН за съставяне на акта в присъствие на нарушителя, тъй като до
подписването му от актосъставителя, свидетелите и
нарушителя документът представлява само проект на АУАН, без процесуална
стойност.
Не е нарушено и правото на защита
на наказания субект – да разбере в какво се изразяват
нарушенията и да осъществи адекватна защита срещу тях. Вярно е, че управителят
на ЮЛ е китайска гражданка, но от този факт не следва непременно извод, че не
владее писмено и говоримо български език.
В ЗАНН липсва изрична регламентация за подобна хипотеза, а субсидиарното
прилагане на нормите на НПК по силата на чл.84 от ЗАНН се отнася единствено за
съдебното производство, не и за фазата на административнонаказателното
производство. В транспонираните в Република България: Директива
2010/64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20.10.2010 г.
относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство, и Директива
2012/12/ЕС относно правото на информация в наказателното
производство, изрично е предвидено, че при налагане на санкции за леки
нарушения от страна на орган, различен от съд, с компетентност по наказателноправни въпроси, чиито актове могат да се
обжалват пред съд, изискването за преводач
и за осигуряване на информация важи единствено за производството по обжалване
пред съда. Следователно, нито общностното, нито
националното право съдържат безусловно задължение на привлеченото към
административнонаказателна отговорност лице – чужд гражданин, да бъде осигурен преводач на разбираем за него език в рамките
на административнонаказателно
производство. Достатъчно е да се установи, че съдържанието на акта, вмененото
нарушение и фактите, на които се основава са станали разбираеми за наказаното
лице и същият не е бил затруднен да организира и упражни правото си на защита
срещу него. Следователно, въпросът дали неучастието на преводач при предявяване
на акта представлява съществено процесуално нарушение се решава въз основа на всички
обстоятелства по делото, даващи възможност за преценка засегнато ли е правото
на справедлив процес на наказания и правото му на защита.
В конкретния случай, от показанията на свидетелите А. и Г. се установява,
че управителят Д. С. е присъствала на
проверката в търговския обект и именно с нея са комуникирали при
осъществяването й, като заявяват, че същата разбира и добре говори български
език. Въпреки това, предвид обстоятелството, че е чужд гражданин, в поканата по
чл.40, ал.2 от ЗАНН изрично са указали, при необходимост, да се яви за
съставяне на АУАН с преводач. Свид. М.М. изяснява, че управителят на търговското дружество не се е възползвал от
тази възможност, а е пожелал именно тя, в качеството на счетоводител на фирмата
/неговореща китайски език/, да я придружи за съставянето на АУАН във връзка с
констатираните при проверката нарушения. Тези факти са показателни за това, че С.
не е имала необходимост от присъствие на преводач в процедурата. От показанията
на същия свидетел става ясно, че управителят е разбрал още при проверката в
търговския обект естеството на нарушенията, а именно, че описаните продукти не
отговарят на законовите изисквания, поради което веднага са прибрани. Изявленията
на свидетелката М. не са в противоречие с тези на другите двама свидетели в
частта относно прочитането на АУАН и
устните разяснения към него, доколкото заявява, че не помни това обстоятелство.
Изразеното от нея съмнение С. да е разбрала съдържанието на акта е субективно мнение,
без правна стойност, особено след като сама заявява, че управителката не е правила искане пред
контролните органи да й бъде осигурен преводач. Изказаното от свидетелката
съмнение по-горе се опровергава и от факта,
че в законоустановения срок от страна на „***“ ЕООД е
депозирано писмено възражение срещу съставения АУАН, подписано от управителя, от съдържанието на което е повече
от ясно, че естеството на нарушенията е отлично разбрано, изразена е позиция на
неоспорване на същите, като е посочено, че описаните продукти веднага са иззети
от мага.а, бракувани са и са унищожени.
Прави впечатление също, че управителят на ЮЛ саморъчно е вписала и името си
на български език под подписа си, положени в акта и в констативния протокол.
Предложеното от свид. М. обяснение, че С. изписва името си на български език
само, когато го гледа ръкописно изписано някъде, се приема за недостоверно, особено
след като свидетелката не посочва това да
се е случило при съставянето на процесния акт и не съобщава
конкретни факти в тази насока.
На следващо място, "***“ ЕООД е местно за Република България юридическо
лице, същото извършва търговска дейност на
територията на страната и в съответствие с българското законодателство,
поради което дължи изпълнение на произтичащите от това задължения. По
необходимост това предполага самото юридическо лице да организира търговската и
административната си дейност по начин, даващ възможност да осъществява
дейността си при спазване на българското законодателство. След като за целта „***“
ЕООД не ползва търговско представителство чрез някоя от предвидените в Търговския
закон фигури, нито управителят му е ползвал преводач при осъществяване на
комуникация с контролните органи, то очевидно последният има необходимото ниво
на владеене на български език, за да осъществява управление и представителство
по отношение ЮЛ и да се грижи за интересите и защитата му. Този извод утвърждават
всички писмени материали по преписката - констативният протокол, АУАН, депозираното
възражение срещу акта; кореспондиращите им свидетелски показания, както и факта
на упълномощаването на адвокат за процесуално представителство в съдебното производство,
извършено от управителя на „***“ ЕООД, видно от приложения договор за правна
защита и съдействие и пълномощно,
приложени по делото. Очевидно, управителят на дружеството без
затруднения и своевременно е упражнил всички предоставени от закона процесуални
възможности за защита на ЮЛ и е реализирал в пълен обем това му право,
включително чрез адвокатско съдействие за съдебна защита.
Не на последно място, в нито един етап на производството не е направено
искане за предоставяне на превод на разбираем език на съставения акт и
издаденото наказателно постановление и не е поискано назначаване на преводач, с
оглед лично участие в производството на законния представител на санкционираното
дружество.
Въз основа на изложеното, съдът счита, че в хода на АНП не е нарушено
правото на защита на наказаното търговско дружество с оглед неосигуряването на преводач на управителя му като лице – чужд
гражданин.
По същество:
След съвкупен анализ на събраните
по делото доказателства, настоящият съдебен състав приема, че формираният извод
за осъществени нарушения по чл.4б, т.2, т.3, и т.4 от ЗТИП, въ
вр. с чл. 44, т.3, т.5 и т.4 от НСИОСР, е
законосъобразен и обоснован, тъй като съответства на установеното в казуса
фактическо положение.
Фактите,
на които се основава извода за нарушения в по-голямата си част са безспорни
между страните. На първо място установено е, че описаните два броя модели
безжични колонки са били изложени в търговския обект на вниманието на
потребителите, т.е., предлагани са за продажба срещу обявена продажна цена. Не е спорно, че същите не са
отговаряли на законовите изисквания, установени в горецитираните разпоредби от
ЗТИП и подзаконовия нормативен акт, приет на основание чл.7, ал.1 от същия
закон, тъй като са били без маркировка за съответствие - СЕ, без придружаваща
продуктите декларация за съответствие и без инструкция и/или указание за
употреба на български език. Последните документи не са представени допълнително
нито до приключване на проверката в обекта, нито до съставянето на АУАН, нито в
следващ етап от производството, от което следва, че търговецът не разполага с
такива. Съответна на този извод е и позицията му изразена в депозираното срещу акта възражение, в което е посочено, че
продуктите са извадени от обекта, бракувани са и са унищожени.
Съдът
приема за неоснователно възражението на пълномощника на жалбоподателя срещу извода на контролните
органи за естеството на процесните продукти – представлява ли всеки от тях радиосъоръжение и попада ли в обхвата на Наредбата за съществените изисквания
и оценяване на съответствието на радиосъоръженията.
Съгласно чл.2, ал.1 от наредбата същата се прилага за радиосъоръженията,
като се вземат предвид актовете за изпълнение, когато такива са приети от
Европейската комисия на основание чл. 2, параграф 2 от Директива
2014/53/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. за
хармонизирането на законодателствата на държавите членки във връзка с
предоставянето на пазара на радиосъоръжения, с които
се определя дали дадени категории електрически или електронни продукти са радиосъоръжения. В чл.2 от Директивата са дадени легални
дефиниции на понятията „радиовълни“, „радиокомуникация“,
„радиоопределяне“ и "радиосъоръжение",
съответстващи на които са и понятията в §1 /1/, т.16,
т.18, т.19 и т.20 от
Допълнителните разпоредби на НСИОСР. Съгласно определението за радиовълни това
са електромагнитни вълни с честоти под 3000 GНz,
които се разпространяват в пространството без изкуствен вълновод.
В случая, съдържащото се в обстоятелствената част на констативния протокол,
акта и наказателното постановление
подробно описание на техническите данни върху продуктеите
и върху опаковката им, а именно за безжичната
колонка по т.1: *****; FM: ***, МOBILE CHANGE FUNCTION, WITH WIRELESS SREAKER,
WHIT WIRELESS AUTODYNE; и за безжичната колонка по т.2 - ******, TF; FM RADIO: ***,
3W, 80dB, WIRELESS/FM RADIO, WHIT USB/TF PLAYR, безспорно мотивират заключение,
че представляват продукти за осъществяване на съобщение чрез излъчване и/или
приемане на радиовълни, поради което попадат в обхвата на НСИОСР. Именно тези
данни, поставени от производителя, са меродавни за извършване на горната преценка, което не изисква
събирането на други доказателства за установяването на същите обстоятелства,
нито налага установяването им по експертен път.
Въз основа
на изложеното съдът приема, че процесните артикули, установени в търговския
обект на „***“ ЕООД не са отговаряли на
изискванията в чл. 44, т.3, т.5 и
т.4 от НСИОСР и са предлагани в нарушение на задълженията по чл.4б, т.2,
т.3, и т.4 от ЗТИП.
Адресат
на нормативното предписание в чл.4б ЗТИП е търговецът, като нарушването
му е скрепено с административна санкция, установена в разпоредбите на чл.52б,
чл.52в и чл.52д от ЗТИП, налагана отделно за
неизпълнението на всяко от изискванията. В тази аспект, правилно са очертани три състава
на нарушения, за които в съответствие с принципа в чл.18 от ЗАНН
законосъобразно са наложени три отделни имуществени санкции на „***“ ЕООД, в качеството
му на търговец.
Законът е приложен правилно и при
административното наказване от гледна точка неприлагане разпоредбата на
чл.28“а“ от ЗАНН от наказващия орган.
Преценката на АНО съдът намира за
законосъобразна. Нарушенията не могат да се третират като маловажни, тъй като и
съдът не установява обстоятелства, очертаващи по-ниска степен на
обществена опасност на процесните нарушения в сравнение с други сходни хипотези
на нарушения от същия вид. Достатъчно е да се отбележи, че са касае за
продукти, неотговарящи на три отделни
изисквания, установени в насока гарантиране на техническата им
изправност и безопасно ползване от
потребителите, следователно, носещи риск за здравето на хората. Наред с
това, от показанията на свидетелите А. и
И. се установи, че описаните два броя /различен модел/ безжични колонки, неотговарящи
на изискванията на ЗТИП, не са били единични бройки в мага.а и не са били
единствен предмет на нарушения, доколкото са установени и други такива спрямо
други продукти.
Въз основа на изложеното съдът
приема, че актосъставителят и наказващият орган са
формирали правилни изводи от фактическа и правна страна, съответстващи на
действителното положение, поради което
законосъобразно е ангажирана отговорността на ЮЛ по административнонаказателен
ред.
По отношение вида и размера на
наложените административни санкции:
За търговец,
който предлага продукти без маркировка за съответствие, без декларация за
съответствие, когато такива се изискват от наредбите по чл. 7 /в случая чл.44, т.3 и5 от НСИОСР/, както
и продукти без инструкция и/или указание за употреба на български език, във
всеки от отделните случаи, съгласно чл.52б, чл.52в и чл.52д от ЗТИП се наказва
с глоба или с имуществена санкция от 250 до 1000 лв.
В конкретния случай, на „***“ ЕООД са наложени имуществени
санкции в минимален размер - 250 лв. При това положение и предвид инциирането на настоящото производство по жалба на
наказаното дружество, което не допуска влошаване на положението му, съдът няма
друга възможност освен да потвърди наказателното постановление. Намаляване на
наложените имуществени санкции под
предвидените минимални размери е недопустимо.
Предвид изхода на делото, не се дължи присъждане на
разноски на жалбоподателя за възнаграждение на адвокат, осъществявал
процесуално представителство и защита в съдебното производство.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно постановление №ЙЕА-030 от 13.09.2019 г., издадено от
началник на регионален отдел Надзор на пазара Югозападна България в ГД „Надзор
на пазара“ при Държавна агенция за
метрологичен и технически надзор, оправомощен със заповед №А-381/18.06.2019г.
на Председателя на ДАМТН, с което на “***“ ЕООД, гр. Перник, ЕИК****, със
седалище и адрес на управление гр. Перник, ******* представлявано от управителя
Д. С., на основание чл.52б, чл.52в и чл.52д от ЗТИП са наложени имуществени санкции
от по 250 /двеста и петдесет/ лева, за нарушения съответно на чл.4б, т.2 от
ЗТИП, във вр. чл. 44, т.3 от НСИОСР; чл.4б, т.3 от ЗТИП, във вр. с чл. 44, т.5
от НСОСР и чл.4б, т.4 от ЗТИП, във вр. с чл.44, т.4 от НСИОСР.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.
Перник на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда
на глава дванадесета от Административнопроцесуалния
кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Председател:/п/
Вярно с оригинала
ИЗ