Р
Е Ш Е Н И Е
№ 16. 02. 2010 г. гр. Свиленград
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Свиленградски районен съд, гражданска
колегия на десети февруари две
хиляди и десета година в публично заседание в следния състав:
СЪДИЯ: ИВА ДИМИТРОВА
Секретар:
М.Л.
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдията Димитрова гр.д. № 16 по описа на РС-Свиленград
за 2009 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 192, ал.2 ГПК(отм.) за
поправка на явна фактическа грешка в решение №33 от 10.03.2009г. по
гр.д.№16/2009г. по описа на РС-Свиленград.
Постъпила е молба от ищците по делото С.В.Г. ***,
Ж.В.Ш. ***, Е.Т.Ш. ***, М.Н.Г. ***, Д.И. ***, М.Г. ***8, П.Г. ***49 и К.В.Х.
***, действащи чрез пълномощника си адв.Т.. В молбата
се твърди, че в Решение №33 от 10.03.2009г. по гр.д.№16/2009г. по описа на
РС-Свиленград, съдът в мотивите си бил разгледал искането по чл.116, ал.3 от ГПК(отм.) вр. чл.86 от ЗЗД, с което било поискано ответниците да заплатят обезщетение за изтекла лихва в
размер на законната лихва върху присъденото обезщетение за ползване без правно
основание от 3 333 лв., считано от депозиране на първоначалната искова
молба на 17.11.2004г. В мотивите на решението било посочено, че това искане
било основателно, но в диспозитива на същото липсвало
осъждане на ответниците в тази насока. Поради това
моли да бъде постановено допълнително решение по делото по направеното искане с
правно основание чл.116, ал.3 от ГПК (отм.) вр. чл.86
от ЗЗД, като ответниците Х.И.Х. *** и Ж.Г.П. *** да
бъдат осъдени да заплатят обезщетение в
размер на законната лихва върху сумата от 3 333 лв., считано от
предявяване на първоначалната искова молба в РС-Свиленград на 17.11.2004г.
Ответниците Х.И.Х. и Ж.Г.П. в законоустановения
срок не са взели становище по молбата.
В съдебно заседание на 23.06.2009г. е установено, че
двама от ищците по делото Е.Ш. и Ж.Ш. са починали в хода на производството по
делото.
С определение, постановено в закрито съдебно заседание
на 14.01.2010г. РС-Свиленград е заличил като страни по делото починалите Е. и
Ж. Шопови, като на основание чл.120 от ГПК (отм.) на тяхно място като стрaни в ппроизводството са конституирани техните наследници Ц.А.Ш.,
А.Ж.Ш.,***, В.Ж.Ш. ***, М.Н.Г. ***.
В съдебно
заседание на 10.02.2010г. ищците, включително новоконституираните
страни поддържат молбата и молят да бъде уважена.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, констатира от фактическа и правна страна следното:
С Решение №33
от 10.03.2009г. по гр.д.№16/2009г. по описа на РС-Свиленград съдът е осъдил ответниците Х.И.Х. и Ж.Г.П. да заплатят на ищците С.В.Г.,
Ж.В.Ш., Е. Д. Ш., М. Д. Г., Д.И.К., П.Г.А. и К.В.Х. сумата от 3333 лв.,
представляваща обезщетение за ползване без основание през месеците юни-октомври
2004г. на следния недвижим имот – 100 кв.м., представляващи част от имот пл.
№2834, находящ се в гр.Свиленград, на бул.
„България”72. Ответниците са осъдени да заплатят и
разноските по делото в размер на 300 лв.
Действително в мотивите на съдебното решение е посочено, че предвид
основателността на иска по чл.236, ал.2 от ЗЗД основателно се явявало и
искането за присъждане на законна лихва от 17.11.2004г. – датата, на която
исковата молба е депозирана в регистратурата на РС-Свиленград, до датата на
плащане на главницата.
Макар с подадената молба да се
иска допълване на решението чрез
осъждане на ответниците да заплатят законната лихва върху присъденото
обезщетение, поискана в съдебно заседание от 10.03.2009г., същата следва да се
квалифицира като молба по чл.192, ал.2 от ГПК (отм.) за
поправка да очевидна фактическа грешка, а не за допълване на решението. Явна фактическа грешка е налице при всяко несъответствие
между формираната в мотивите към решението
действителна воля на съда и нейното
външно изразяване в диспозитива на решението, включително и пропускането да се изрази в диспозитива
част от формираната
в мотивите воля. Последната хипотеза се различава съществено
от хипотезата на непълно решение,
при което липсва формирана воля по някое
от направените искания. Предвид това, че воля
на съда по
искането на ищците за присъждане на законната лихва върху
присъдената сума от 3333 лв., считано от предявяване на иска на 17.11.2004г. до
окончателното плащане, е била формирана и съответно изразена в мотивите на съдебния
акт, но е пропуснато с диспозитива на решението присъждането
на тези разноски,
то сме изправени
пред хипотезата на явна фактическа
грешка относно това искане. Налице е явна фактическа
грешка, тъй като не се
касае за порок при формиране
волята на съда, а до погрешното
й изразяване чрез пропускане да се отрази в диспозитива на решението. Не е налице и изменяне волята на съда, предвид наличието на мотиви в
тази насока. Ето защо съдът намира, че
не следва да се
постановява допълнително решение, а следва да се допусне поправка на явна фактическа
грешка в Решение №33/10.03.2009г. по гр.д. №16/2009г. на РС-Свиленград, като следва ответниците Х.И.Х. и Ж.Г.П. да бъдат осъдени да заплатят на ищците законната лихва върху присъдената сума от 3333 лв., считано от предявяване
на иска на 17.11.2004г. до окончателното плащане.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
ДОПУСКА поправка на явна фактическа грешка в Решение №33
от 10.03.2009г., постановено по гр.д.
№16/2009г. по описа на РС-Свиленград, като
постановява:
ОСЪЖДА Х.И.Х. *** и Ж.Г.П. *** да заплатят на С.В.Г.,
ЕГН:********** ***, Ж.В.Ш., ЕГН:*********** ***5, заместен в производството по
делото на основание чл.120 от ГПК (отм.) от наследниците си Ц.А.Ш.,
ЕГН:**********, А.Ж.Ш., ЕГН:**********,***5, В.Ж.Ш., ЕГН:********** ***,
Е.Т.Ш., ЕГН:********** ***22, заместена в производството по делото на основание
чл.120 от ГПК (отм.) от наследницата си М.Н.Г., ЕГН:********** ***28, Д.И.К.,
ЕГН:********** ***, М.Г.Х., ЕГН:********** ***8, П.Г.А., ЕГН:********** ***49 и
К.В.Х., ЕГН:********** ***28 законната
лихва върху присъдената сума от 3333 лв., представляваща обезщетение за
ползване без правно основание през месеците юни-октомври 2004г. на следния
недвижим имот – 100 кв.м., представляващи част от имот пл. №2834, за който е
отреден УПИ XI-2834, 2890, в кв.67а по плана
на гр.Свиленград, одобрен със Заповед №602/1993г., находящ се в
гр.Свиленград, на *********, считано от предявяване
на иска на 17.11.2004г. до окончателното плащане на вземането.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред ОС-Хасково в 14-дневен срок от получаване на съобщението.
СЪДИЯ: