Решение по дело №2596/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 142
Дата: 1 октомври 2021 г. (в сила от 1 октомври 2021 г.)
Съдия: Даниела Талева
Дело: 20211100602596
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 1 юли 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 142
гр. София, 01.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XV ВЪЗЗ. СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и девети септември, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Величка Маринкова
Членове:Даниела Талева

Кристина Гюрова
при участието на секретаря Весела Ал. Венева
в присъствието на прокурора Ваня Радостинова Атанасова (СГП-София)
като разгледа докладваното от Даниела Талева Въззивно частно наказателно
дело № 20211100602596 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.436, ал.2 и ал.3 от НПК вр. глава ХХІ от
НПК.
С определение от 21.06.2021г., постановено по НЧД №1983/2021г. по
описа на СРС, НО, 115-ти състав, съдът е оставил без уважение молбата на Ч.
СП. Г. за постановяване на съдебна реабилитация по чл.87 от НК.
Срещу това определение на съда е постъпила въззивна жалба от адв. Н.
Д. от САК – служебен защитник на молителя, с която се иска определението
на първия съд да бъде отменено, а молителят Г. да бъде реабилитиран.
В разпоредително заседание на 05.07.2021г., въззивният съд по реда на
чл.327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото, не
се налага разпит на молителя, на свидетели, както и ангажирането на нови
доказателства.
Пред въззивния съд представителят на Софийска градска прокуратура
застъпва становище за неоснователност на жалбата. Счита, че обжалваното
определение на СРС е правилно и законосъобразно и като такова моли да се
потвърди.
1
Жалбоподателят Ч. СП. Г. не се явява в съдебно заседание и не изразява
лично становище по жалбата.
За него се явява служебният му защитник адв. Н. Д., който поддържа
жалбата, посочва, че след последното осъждане Г. не е извършил друго
престъпление, същият е възрастен човек и с поведението си е доказал, че се е
поправил и е имал добро поведение. Изтъква още, че от представените пред
първата инстанция решения на ТЕЛК, е видно, че молителят е със 100 %
трайна неработоспособност, която е резултат от онкологично заболяване,
страда и от други хронични заболявания, които според защитника
представляват уважителна причина по отношение някои от изискванията за
съдебна реабилитация. По тези съображения моли жалбата да бъде уважена и
да бъде постановена съдебна реабилитация по чл.87 от НК.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата,
както и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ и след като в
съответствие с чл.314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното
определение, констатира, че не са налице основания за неговата отмяна или
изменение, като съображенията за това са следните:
До настоящия момент Ч. СП. Г. е осъждан, както следва:
1. По НОХД №81/1973г. по описа на СРС, със съдебен акт, влязъл в сила на
14.03.1973г., е бил осъден на „лишаване от свобода“ за срок от 1 година
и 6 месеца за престъпление, извършено на 07.11.1972г.;
2. По НОХД №154/1973г. по описа на СГС, със съдебен акт, влязъл в сила
на 19.07.1973г., му е било наложено общо най-тежко наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 5 години, което на основание чл.24 от
НК е било увеличено на 7 години и 6 месеца, за престъпления,
извършени през м. август 1972г. и на 15.12.1972г.
Видно от справката за съдимост и за двете осъждания на Г. по
посочените дела е настъпила реабилитация по чл.88а от НК.
3. По НОХД №16/1991г. на РС-Луковит, с присъда, влязла в сила на
15.11.1991г., му е било наложено общо най-тежко наказание „лишаване
от свобода“ за срок от 6 месеца, чието изпълнение е било отложено за
изпитателен срок от 3 години, за деяния, извършени на 20, 21 и
22.12.1990г.
2
Видно от справката за съдимост, за това осъждане Г. е бил
аминистиран.
4. По НОХД №11602/2016г. по описа на СРС, със съдебен акт, влязъл в
сила на 20.11.2017г., е бил осъден на „лишаване от свобода“ за срок от 1
година и 4 месеца, чието изпълнение е било отложено за изпитателен
срок от 3 години, считано от влизане на присъдата в сила, за
престъпление, извършено на неустановена дата през периода от м. юли
2010г. до 15.09.2010г.
Предмет на производството по реда на чл.87 от НК е единствено
последното осъждане на Г. – това по НОХД №11602/2016г. по описа на СРС,
тъй като по първите две е реабилитиран по реда на чл.88а от НК, а по третото
осъждане е бил амнистиран.
В чл. 87 от НК изрично са посочени предпоставките, които трябва да
бъдат налице, за да се постанови съдебна реабилитация.
Първата формална предпоставка, посочена в закона, е от изтърпяване
на наказанието да е изтекъл срок от 3 години, в който осъденият да не е
извършил друго престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или друго
по-тежко наказание. Следващата, кумулативно предвидена в посочената
разпоредба предпоставка е осъденият да е имал добро поведение и третото
изискване на закона е при умишлени престъпления да е възстановил
причинените вреди.
В настоящия случай, осъждането, за което се иска съдебна
реабилитация, е това по НОХД №11602/2016г. по описа на СРС. Съгласно
справката за съдимост, присъдата по това дело е влязла в сила на
20.11.2017г., като с нея е наложено на Г. наказание „лишаване от свобода“ за
срок от 1 година и 4 месеца, чието изпълнение е отложено за изпитателен
срок от 3 години, считано от влизане на присъдата в сила – 20.11.2017г. Така
определеният от съда изпитателен срок е изтекъл на 20.11.2020г. Доколкото
се касае за условно наказание, същото се счита изпълнено с изтичане на
изпитателния срок, което в случая е станало на 20.11.2020г. От този момент
насетне започва да тече тригодишният срок, предвиден в чл.87, ал.1 от НК, в
който срок осъденият трябва да не е извършил друго престъпление, наказуемо
с лишаване от свобода или с друго по-тежко наказание. Този срок изтича на
20.11.2023г., както правилно е отчел първостепенният съд. Нормата на чл.87,
3
ал.1 е императивна в частта, в която се сочи, че трябва да е изтекъл срок от
три години от изтърпяване на наказанието, в което време осъденият да не е
извършил друго престъпление, което се наказва с лишаване от свобода или с
по-тежко наказание, за да се постанови съдебна реабилитация. Изтичането на
този срок е безусловно необходимо, за да бъдат преценявани останалите,
кумулативно предвидени в закона предпоставки – наличието на добро
поведение и възстановяване на причинените вреди при умишлено
престъпление. Когато тази формална предпоставка не е налична, съдът не е в
състояние да преценява останалите предвидени в закона основания, за да
постанови съдебна реабилитация. Ето защо, напълно основателно и
законосъобразно районната инстанция е оставила без уважение молбата на
Ч.Г. за постановяване на съдебна реабилитация по НОХД №11602/2016г. по
описа на СРС, защото изискуемият от закона тригодишен срок в
конкретиката на данните по делото, изтича на 20.11.2023г., като едва след
тази дата могат да бъдат преценявани останалите, кумулативно предвидени в
закона предпоставки.
Освен горното, за яснота на защитата е необходимо да се посочи, че
здравословното състояние на лицето, неговата възраст, трайната му
неработоспособност, не могат да бъдат преценяни като уважителни причини,
когато не е налице формалната предпоставка на чл.87, ал.1 НК – да са изтекли
три години от изтърпяване на наказанието, които в конкретния случай към
датата на разглеждане на делото от първия и въззивния съд, не са изтекли.
Тези обстоятелства подлежат на преценка при положение, че е изтекъл
предвидения в закона тригодишен срок от изтърпяване на наказанието, в
който срок осъденият да не е извършил друго престъпление, наказуемо с
лишаване от свобода или с друго по-тежко наказание.
По всички тези съображения въззивният съд намира, че обжалваното
определение следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.
При извършената на основание чл.314 от НПК цялостна служебна
проверка на правилността на атакуваното определение, въззивната инстанция
не констатира наличието на други основания, налагащи неговото изменение
или отмяна, поради което и с оглед горното, постанови своето решение.
4

Водим от всичко изложено и на основание чл.334‚ т.6 вр. чл.338 от
НПК‚ Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА определението от 21.06.2021г., постановено по
НЧД №1983/2021г. по описа на СРС, НО, 115-ти състав, с което е оставена без
уважение молбата на Ч. СП. Г. за постановяване на съдебна реабилитация по
чл.87 от НК.


Решението е окончателно и не подлежи на жалба и протест.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5