Решение по дело №1683/2019 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 247
Дата: 13 април 2020 г. (в сила от 2 октомври 2020 г.)
Съдия: Стела Йорданова Михайлова
Дело: 20195220201683
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 3 септември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

 

  

 

……….2020 г., гр.Пазарджик

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, V-ти наказателен състав

на двадесет и четвърти януари през две хиляди и двадесета година

в публично заседание в състав:

 

                                                                           Председател: СТЕЛА МИХАЙЛОВА

 

Секретар Росица Караджова,

като разгледа докладваното от съдия Михайлова АНД №1683 по описа за 2019 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63 ал.1 от ЗАНН.

Постъпила е жалба от адв.Ж.К., в качеството на пълномощник на д-р Р.Г.Р., ЕГН **********, съд.адрес: ***, офис №20 против Наказателно постановление №НП 27-567 от 12.06.2019 г. на Изп. директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ гр.София, с което на същия за нарушение на Глава втора, Раздел ІІ „Медицински триаж“ т.9.1.2 от Наредба №3 от 6.10.2017 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Спешна медицина", издадена от министъра на здравеопазването, във връзка с чл.6, ал.1 от Закона за лечебните заведения, на основание чл.116б, ал.1 от Закона за лечебните заведения /ЗЛЗ/ е наложена ГЛОБА в размер на 1 500 лева.

Поддържа се, че постановлението е незаконосъобразно и се иска неговата отмяна, поради процесуална и материална незаконосъобразност.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа жалбата. Не сочи нови доказателства.

Ответникът по жалбата ИАМН София, чрез процесуалния си представител  оспорва жалбата. Навежда доводи, че НП е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Съдът като провери основателността на жалбата, прецени доводите на страните  и събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, а по съществото си е ОСНОВАТЕЛНА.

На жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение за това, че в качеството му на Завеждащ работна нощна смяна на 07.08.2018 г. в РКЦ към ЦСМП-Пазарджик, в гр.Пазарджик, ул.“Болнична №17 по време на телекомуникационния и приоритетен триаж не е осъществил адекватни телефонни инструкции за помощни действия относно точното позициониране на инцидента с Н.К.до пристигане на мобилния екип на д-р Н.Г., като е изпратил екипа в посока на друго населено място (към с.Звъничево, а не към с.Мокрище).

Въз основа на това е издадено обжалваното наказателно  постановление.  

Обстоятелствата, при които е било извършено нарушението са следните:

В периода от 26.11.2018 г. до 29.11.2018 г.  била извършиена проверка в „Център за спешна медицинска помощ - Пазарджик”, с адрес: гр.П., ул.„..” №., на основание Заповед № РД 27-567/21.11.2018г. на Изпълнителния директор на

Изпълнителна агенция „Медицински одит”.

В Министерство на здравеопазването била постъпила жалба с вх. №97- 682/19.09.2018 г., препратена и от Администрацията на Президента на Р България и от Администрацията на Министерския съвет. В жалбата с вх. №МО-05-461/09.10.2018г. на ИАМО се изразявала неудовлетвореност от ненавременно указване на спешна медицинска помощ от екипите на ЦСМП-Пазарджик на съпругата на жалбоподателя г-н В. Ст. К..

Видно било от предоставените графици и извадка от Рапортна книга на ЦСМ - Пазарджик за нощното дежурство на 07.08.2018 г. (Вторник), като дежурни екипи имащи отношение към случая били: ръководител в РКЦ (Районна координационна централа) - д-р Р. Г. Р. и оператор - мед. с. И. Г. Д., а на терен били - реанимационния екип на д-р Н. Г. Георгиева с мед. с. А. Б. И. и шофьор В.В., както и два екипа за първа помощ - на д-р М.Ал. В. с шофьор Ст. С.и на медицински фелдшер М. Ал. С. с шофьор П. М..

Установено било следното:

След прослушване на записите от ЕЕНСП-112, анализ на приложените електронни картони и данните от Справка от МВР-Дирекция „Национална система 112“ - Районен център 112-Кърджали, било видно, че към Районен център 112-Кърджали на 07.08.2018 г. (Вторник) в 20:29:22 ч. било постъпило първото повикване, че на ж. п. прелеза край с.М., който е само един, лежи около 60 годишна жена с окървавена глава. Сигналът бил приет от операторката на тел.112. и в 20:31:43 ч. бил изготвен и изпратен електронен картон до РКЦ (районна координационна централа) на ЦСМП Пазарджик, като в 20:32:40 ч. операторката в ЦСМП-Пазарджик вписала информация в същия картон, че инцидентът е приет за изпълнение.

При анализ на справката от Дирекция „Национална система 112“ било видно, че от момента на първото повикване за пострадалата Н.К.постъпило в РЦ 112-Кърджали до последното били изминали около 34 (тридесет и четири) минути, без спешен екип да е успял да стигне до мястото на инцидента.

В Книга за повикванията на станция за бърза медицинска помощ в ЦСМП- Пазарджик, инцидентът край с.М. с пострадалата Н.К.бил кодиран с код В2Т9. а в У.Ф. 257 № 25864, както и във Фиш за спешна медицинска помощ кодирането било с код В2Т10 (жълт цвят, с време за изпълнение от 8 до 20 минути).

От момента на първото повикване до транспортирането на пострадалата до СО (спешно отделение) на „МБАЛ-Пазарджик“ АД, адресът бил реализиран в рамките на около 59 (петдесет и девет) минути, което не отговаряло на триажната категория „Относителна спешност“ В2 (жълт ивят) и било задължително да бъде изпълнено в рамките от 8 (осем) до 20 ( двадесет) минути.

В 22:30 ч. пострадалата Н. П. К. била приета в „МБАЛ Пазарджик“ АД, където в 23:00 била оперирана по спешност в Неврохирургично отделение и изписана с Окончателна диагноза: „Травматичен субарханоидален кръвоизлив, без открита вътречерепна травма и Фрактура на зигуматична кост“.

Установено било, че въпреки неколкократните (осем на брой) повиквания от мястото на инцидента към тел 112 и осъществените три конферентни връзки с РКЦ на ЦСМП-Пазарджик в случая с Н.К.по време на телекомуникационният триаж, д-р Р. Р. не бил осъществил адекватни телефонни инструкции за помогцни действия относно точното позициониране на инцидента до пристигане на мобилния екип на д-р Н.Г..

С тези свои действия д-р Р. бил увеличил риска по отношение здравословното състояние на всички пациентите обгрижвани от екипа на д-р Н.Г. и качественото диагностично-лечебно поведение на екипа й.

Видно било от предоставената Справка за ангажираността на екипите на ЦСМП- Пазарджик на 07/08.08.2018г. за времето от 20:00 до 21:30 ч., че след предаване на повикването за пациента Т. Т. в Пазарджишкия затвор на екипа на д-р М. В.в 20:10 ч. същия екип е можел да бъде отклонен своевременно за повикването в района на с. ..

По време на изпълнението на двата адреса от екипа на д-р Н.Г., д-р Р., като завеждащ РКЦ бил задължен да пренасочи и отклони екипа на д-р М. В. изпратена в 20:18 ч. за изпълнение на адрес в затвора в гр.Пазарджик за случай, кодиран със зелен ивят (СЗМ17), чието изпълнение според стандарта можело да бъде изпълнено в рамките от 20 до 120 минути. Повикването за екипа на д-р Василева в У Ф.257 № 25855 повода за ангажиране на спешният екип на д-р В. е „болки в кръста...“, характера на повикването е определен като „неотложно“, кода е С3М17 (минимална спешност, е минимални болки, стабилен пациент), пациентът  Т. Т. бил на 42 години, адреса бил в затвора на гр.Пазарджик, линейката е стартирала в 20-18 ч., пациентът не бил транспортиран и бил оставен на място с диагноза: „Миалгия. Нямало отбелязани часове за пристигане и отпътуване от адреса на пациента. Екипът на д-р В. се връщал в базата си в 21:00 ч. а д-р Р. е бил задължен да отклони веднага същия екип след получаване на повикването за пострадалата Н. К., към мястото на инцидента край с.М., чието повикване е характеризирано като „спешно“ и кодирано във фиша е В2Т10 (нестабилен, спешен паииент. с потенциална опасност за живота при ПТП).

От всичко по-горе изложено било видно, че по време на телекомуникационния и приоритетен триаж д-р Р. Р. не бил осъществил адекватни телефонни инструкции за помощни действия относно точното позициониране на инцидента с Н.К.до пристигане на мобилния екип на д-р Н.Г., като е изпратил екипа в посока на друго населено място ( към с. Звъничево, а не към с. Мокрище).

Своите действия при тези два случая, д-р Р. бил обяснил в писменото си

становище по следния начин: „….имаше няколко застъпващи се повиквания и естествено с.е. изпълняваха според съобщените дати и реда на пристигането им...“

В становището си д-р Р. бил написал още и следното: „ ...този инцидент беше кодиран В2Т9....При предаването е възможно поради напрегнатостта на работата дп съм направип грешка на езика и да съм казал, че случаят е в с.Звъничево, което има същите пътни структури или да съм споменал само прелеза и понеже такъв има и в това село, да се насочили натам....След няколко конферетни връзки с обаждащите се и РЕ се уточни мястото....

Видно било от гореизложеното, при телекомуникационния (телефонен) и приоритетен екипен триаж д-р Р. Р. бил дал погрешни ориентири за мястото на инцидента и не бил извършил вменените му телефонни инструкции, вследствие на което не била изпълнена определената триажна категория В2 (жълт цвят) за повикването край надлеза край с.Мокрище. Повикването е трябвало да бъде реализирано в рамките от 8 до 20 минути, а същото е било реализирано за 49 минути.

Видно било от справка по BG Maps https://www.bgmaps.com/ntap/pazardjik разстоянието от с.Братаница до с.Мокрище било 8.6 км и се изминавало за около 8 (осем) минути. Следователно при правилно определени ориентири, д-р Р. Р. е можел да изпълни и двете повиквания във определените от стандарта времеви рамки за триажната категория В2 (жълт цвят).

Погрешно определените ориентири за мястото на инцидента с пострадалата Н.К.по време на телекомуникационен и приоритетен триаж се потвърждавали и от становището на д-р Нина Г. Георгиева, шеф-екип на дежурния реанимационен екип, на която е наредено да изпълни и двете повиквания (това за с.Братаница и следващото - за с.Мочурище), в което становище тя е отразила следното: „….По време на прегледа на дете от с.Братанииа ми се обади по служебния телефон д-р Р. завеждат PKЦ-ношна смяна на 07./08.08.2018 г ., като ме информира за пострадала е колело от ПТП…след активно обаждане от мен, че майката е детето ще бъдат транспортирани до СО и са за хоспитализация...По нареждане на завеждащия PKЦ, д-р Р. сме пренасочени...към сигнача за ПТП на прелеза на гарата на с.Звъничево за пострадала е колело           Последва шесто активно обаждане от мен  до д-р Р., че и на това място няма произшествие...Тогава той ми каза, цитирам: ..ИЗВНЯВАМ СЕ... СТАВА ВЪПРОС ЗА НАДЛЕЗА НА С.МОКРИЩЕ“. Написаното до тук за движението на РЕ е кола 70-17 е РЕ екип може да се потвърди от проследяващата и записваща GPS система на линейката…“

Видно било от писмените становища на всички участвали в изпълнението на повикването за инцидента край надлеза на с. Мокрище, че основната причина за забавянето на линейката била погрешното уточняване мястото на инцидента от страна на завеждащият РКЦ на ЦСМП-Пазарджик, д-р Р.Р. и изпращане на спешния екип в друго населено място (в с. Звъничево).

По този начин по време на своето дежурство в РКЦ на ЦСМП-Пазарджик, на 07/08.08.2018 г., завеждащият работна смяна д-р Р.Р. погрешно бил определил ориентирите на инцидента с пострадалата Н.К.и не бил осъществил вменените му инструкции за изпълнение на времевата рамка за повикванията, кодирани с код “жълто“-В2, като с това бил увеличил риска от рязко влошаване състоянието на пациентите от двата случая.

С горното била нарушена Глава втора, Раздел II „Медицински триаж“ т.9.1.2. „Телекомуникационният триаж се провежда по строго определен протоколен модел, съдържащ стандартизирани за целта карти за инцидент, ключови въпроси на телефонното интервю, диагностични категории (признаци и симптоми) на повикването и телефонни инструкции за помощни действия до пристигане на мобилния екип за спешна медицинска помощ“, в частта „телефонни инструкции за помощни действия до пристигане на мобилния екип за спешна медицинска помощ“ от Наредба №3 от 06 октомври 2017 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Спешна медицина“, издадена от Министъра на здравеопазването, във връзка с чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения.

Нарушението било извършено на 07/08.08.2018 г. по време на нощното дежурство в РКЦ на ЦСМП-Пазарджик, гр. Пазарджик ул. Болнична“ № 17.

Нарушението било установено на 29.11.2018 г., от длъжностни лица на ИАМО при проверката в ЦСМП-Пазарджик на основание Заповед №27-567/21.11.2018г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински одит“.

За установеното при проверката нарушение бил съставен Акт за установяване на административно нарушение №А 27-567/15.02.2019 год.

Въз основа на това е издадено обжалваното наказателно  постановление

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на свидетеля А.А.-актосъставител, както и писмените доказателства представени по делото.

Възраженията за допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на АУАН, поради пропускане на давностния срок по чл.34, ал.2 от ЗАНН, съдът счита за неоснователни.

Разпоредбата на чл.34, ал.2 от ЗАНН предвижда, че не се образува административно-наказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. Двете хипотези, касаят давностни срокове, при изтичането на които се погасява възможността да бъдат реализирани всички правомощия на наказващия орган по административнонаказателното правоотношение. Давността погасява възможността за реализирането на отговорността, следователно изключва възможността за реализиране на материалното санкционно правоотношение изобщо. Давността е материалноправен институт с процесуални последици, тъй като погасява възможността за реализиране на отговорността. Тя е свързана с идеята, че продължителното бездействие на правоимащия субект (административнонаказващия орган) създава неоправдано положение на несигурност в правния мир.

Същите са посочени алтернативно в закона, т. е. достатъчно е едната от тях да е налице, за да се преклудира възможността за образуване на административно-наказателно производство. Когато са налице предпоставките за прилагане на 3-месечния срок от узнаване на нарушителя, се изключва прилагането на 1-годишния срок от извършване на нарушението.

Нарушителят се счита за открит, когато в писмен документ, показания на свидетели или лично волеизявление се съдържат данни, които не пораждат съмнение за авторството.

Откриване на нарушителя означава установяване и индивидуализиране на физическото, респ. на юридическото лице - извършило противоправното деяние, осъществяващо състав на административно нарушение, а не съществуването на възможност това да бъде сторено, нито пък фактическото му намиране или осъществяването на контакт между него и актосъставителя или АНО. Несъмнено е при това положение, че откриването на нарушителя е резултат от съответно предприети административнопроизводствени действия, осъществени от снабдения с правомощията за това орган.

Доводите на пълномощника на жалбподателя в тази насока са, че нарушителят бил установен от контролните органи първоначално на 19.09.2018 г., с първата жалба получена и заведена с вх. №97-682/19.09.2018 г. в министерството на здравеопазването и поторно с втората жалба е получена и заведена с вх. №МО-05- 461/09.10.2018 г., а АУАН бил съставен на 15.02.2019 г.

Но в цитираните жалби по никакъв начин не става ясно нито в какво се състои нарушението, нито кой е извършителя. По делото липсват съответни писмени или усти доказателства, че извършителят на конкретно вмененото на жалбоподателя нарушение е открит преди извършване на проверката продължилба от 26.11.2018 г. до 29.11.2018 г.

В този връзка съдът намира, че в случая е спазен законовия 3-месечния давностен срок по чл.34 от ЗАНН за образуване на административно наказателното производство с издаването на АУАН на 15.02.2019 г. 

Констатациите описани в АУАН, залегнали в НП  относно забавянето на мобилния екип за изпълнение на общата фаза на телекомуникационния и
приоритетния екипен триаж
във времевата рамка за определената категория В2 на пострадалата и причините за това се потвърждават от всички сърбани по делото доказателства и не се оспорват по същество от жалбоподателя.

 Съдебният контрол е съсредоточен в рамките на наказателното постановление, като въз основа на приетите в него и потвърдени от доказателствата фактически и констатации и правни квалификации, съдът може да направи правните изводи за законосъобразност и обоснованост на същото.

Част от основните реквизити на НП съгласно чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, е описание на нарушението и обстоятелствата при което същото е извършено.

На жалбоподателя е вменено нарушение на Глава втора, Раздел ІІ „Медицински триаж“ т.9.1.2 от Наредба №3 от 6.10.2017 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Спешна медицина", според която „Телекомуникационният триаж се провежда по строго определен протоколен модел, съдържащ стандартизирани за целта карти за инцидент, ключови въпроси на телефонното интервю, диагностични категории (признаци и симптоми) на повикването и телефонни инструкции за помощни действия до пристигане на мобилния екип за спешна медицинска помощ., като е уточнено, че нарушението е в частта „телефонни инструкции за помощни действия до пристигане на мобилния екип за спешна медицинска помощ“.

С оглед на другите разпоредби /9.1-9.1.4/ характиризиращи Телекомуникационният триаж, при буквалното търкуване на нормативния акт, става ясно че същия се осъществява между търсещия системата на
спешна медицинска помощ
и диспечерски екип в РКЦ на ЦСМП и има основната цел кодиране на повикването с определяне на триажната категория на
пациента и съответната индикативна времева рамка за изпълнение на повикването
.

Що се отнася до предвидените „телефонни инструкции за помощни действия до пристигане на мобилния екип за спешна медицинска помощ“, същите представляват задължение на диспечерския екип или негов член приемащ обаждането, според установената състояние на пострадалия да подаде инструкции за оказване на първа помощ до пристигането на спешния екип., а не както са трептирани в описанието на НП като „адекватни телефонни инструкции за помощни действия относно точното позициониране на инцидента“.

Следователно направените от АНО констатации не съответстват нададената  правна квалификация на нарушението.

На следващо място в АУАН, преповторено в НП, в описанието на нарушението е посочено, че същото е извършено по време на телекомуникационния и приоритетен триаж.

Но значението и съдържанието на приоритетния трияж е обхванат в разпиредбите на т.9.2-9.2.2. на Глава втора, Раздел ІІ „Медицински триаж“ от Наредба №3 от 6.10.2017 г., каквато квалификация липсва като нарушена.

В този ред на мисли вменявайки извършването на нарушението посредством едновременно осъществяване на две различни по своята същност изпълнителни деяния, АНО е лишил от възможност санкционираното лице да разбере какво точно нарушение е осъществил.

Това представлява съществено процесуално нарушение, водещо несъмнено до нарушаване правото на нарушителя да разбере в какво е обвинен, за да организира адекватно защитата си, което е абсолютно основание за отмяна на наказателното постановление.

В този смисъл обжалваното наказателно постановление е необосновано и незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ НП №НП 27-567 от 12.06.2019 г. на Изп. директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ гр.София, с което на д-р Р.Г.Р., ЕГН **********, съд.адрес: ***, офис №20 адв.Ж.К. за нарушение на Глава втора, Раздел ІІ „Медицински триаж“ т.9.1.2 от Наредба №3 от 6.10.2017 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Спешна медицина", издадена от министъра на здравеопазването, във връзка с чл.6, ал.1 от Закона за лечебните заведения, на основание чл.116б, ал.1 от Закона за лечебните заведения /ЗЛЗ/ е наложена ГЛОБА в размер на 1 500 лева.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Пазарджишкия административен съд в 14 - дневен срок от съобщението за изготвянето му.

 

          

                                 

                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: