№ 5511
гр. София, 30.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 49 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело
№ 20211110137666 по описа за 2021 година
Д. ИЛ. ИЛ. и М. Б. ИЛ. са предявили срещу Т.С.”ЕАД искове с правно
основание чл.439 от ГПК във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за
установено в отношенията между страните, че ищците не дължат на
ответника по ½ от сумите по изпълнителен лист от 20.08.2002 по гр.дело
№4179/2002, СРС, 56 състав в общ размер от 8384.30 лева, от които 2029.30
лева –непогасена главница за топлинна енергия за периода от м.03.1997 до
м.02.2002;640.96 лева –мораторна лихва до 19.04.2002;53.40 лева-разноски по
гр.дело №4179/2002;сумата от 4408.32 лева-законна лихва;501.81 лева-
обикновени такси по ТТРЗЧСИ и 750.51 лева – такси по т.26 от ТТРЗЧСИ.
Ищците поддържат, че са наследници по закон на И.С. И.. Поддържат,
че с изпълнителен лист от 20.08.2002 по гр.дело №4179/2002, СРС, 56 състав е
осъден техния наследодател да заплати на Т.С.”ЕАД сумата от 2029.30 лева за
незаплатена топлинна енергия за периода от м.03.1997 до м.02.2022, сумата
от 640.96 лева – мораторна лихва до 19.04.2002, сумата от 53.40 лева за
направените по делото разноски и законна лихва от 03.06.2002. Твърдят, че
въз основа на изпълнителния лист е образувано изпълнително производство,
което е прекратено по силата на закона на основание чл.433, ал.1 от ГПК
поради неизвършване на изпълнителни действия в продължение на повече от
2 години.Поддържат, че 10 години по-късно е образувано второ изпълнително
1
дело №2019/2011 по описа на ЧСИ М.Б..Твърдят, че единственото
изпълнително действие по делото е налагане на запор на пенсия на 11.05.2012.
Твърдят, че след 11.05.2012 не са предприемани изпълнителни действия в
продължение на повече от 2 години и изпълнителното производство е
прекратено по силата на закона на 11.05.2014г.Поддържат, че преди подаване
на исковата молба вземанията са погасени по давност.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът Т.С.”ЕАД оспорва предявените
искове.
Съдът като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото и
относими към разрешаване на спора доказателства приема за установено от
фактическа страна следното:
С изпълнителен лист от 20.08.2002 по гр.дело №04179/2002, СРС, 56
състав е осъден И.С. И. да заплати на Т.С.”ЕАД сумата от 2029.30 лева,
представляващо непогасено задължение за периода м.03.97г. до м.02.02г..,
ведно със законната лихва, считано от 03.06.2002г. до окончателното й
изплащане и 640.96 лева-мораторна лихва върху главницата до 19.04.2002 и
53.40 лева –разноски по делото.
С молба от 01.04.2011г. Т.С.”ЕАД е поискало от ЧСИ М.Б. образуване
на изпълнително дело срещу И.С. И. въз основа на изпълнителен лист по
гр.дело №04179/2002, СРС, 56 състав.
По делото е представена покана за доброволно изпълнение от
04.05.2011, с която се уведомява И.С. И., че срещу него е образувано
изпълнително дело въз основа на изпълнителен лист , издаден по гр.дело
№04179/2002 , СРС, 56 състав за заплащане на сума в размер на 2029.30 лева,
ведно със законната лихва върху нея от 03.06.2002, която до момента е
2327.15 лева до окончателното й изплащане и неолихвяема сума в размер на
1 130.17 лева, както и такса по т.26 от Тарифата към ЗЧСИ в размер на 556.72
лева.Видно от разписката поканата е връчена при отказ на 14.05.2011г.
Със запорно съобщение от 11.05.2012 по изпълнително дело
№20118380402029 е наложен запор върху пенсията на И.С. И..
С писмо от 21.04.2012г НОИ е уведомило ЧСИ, че не може да бъде
наложен запор върху пенсията на И.С. И. съгласно чл.446 от ГПК, тъй като
пенсията е под размера на минималната работна заплата.
2
Видно от удостоверение за наследници И.С. И. е починал като е оставил
за свои наследници по закон М. Б. ИЛ. и Д. ИЛ. ИЛ..
Видно от удостоверение от 26.05.2021, издадено от ЧСИ образувано е
изпълнително дело №20118380402029 срещу И.С. И. за заплащане на
парично задължение, което към 26.05.2021 възлиза в общ размер от 8384.30
лева, в това число олихвяема сума за главница в размер на 2029.30 лева, ведно
със законната лихва върху нея от 03.06.2002 в размер на 4 408.32 лева,
неолихвяеми суми по изпълнителен лист за лихви и разноски в размер на
694.36 лева, неолихвяеми суми за разноски в изпълнителното производство
за юрисконсултско възнаграждение и заплатени такси от ТТР към ЗЧСИ в
общ размер от 501.81 лева, както и последваща пропорционална такса по т.26
от тарифата в размер на 750.51 лева.
С писмо от 03.01.2018 Т.С.”ЕАД е представила документ за внесена
държавна такса по т.2 от ТТР към ЗЧСИ в размер на 60 лева по изпълнителни
дела.
С молба от 21.04.2020 Т.С.”ЕАД е поискала от ЧСИ да предприеме
изпълнителни действия като запор на банкови сметки, запор на
възнаграждения по трудови договори, опис и оценка на движими вещи.
При тази установеност на фактите съдът прави следните правни изводи:
По допустимостта
Съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл.439 от ГПК
във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК е недопустим в частта относно разноските в
изпълнителното производство, а именно: 501.81 лева-обикновени такси по
ТТРЗЧСИ и 750.51 лева – такси по т.26 от ТТРЗЧСИ.Вземането обхваща
изпълняемото право по изпълнителния титул.Разноските за изпълнението не
са част от вземането по изпълнителния лист, те са последица от
осъщественото принудително изпълнение.
Поради това съдът намира, че в частта относно разноските по
изпълнителното производство исковата молба следва да бъде върната на
основание чл.130 от ГПК като недопустима, а производството в тази част
следва да бъде прекратено.
По основателността
3
С изпълнителен лист от 20.08.2002 по гр.дело №04179/2002, СРС, 56
състав е осъден И.С. И. да заплати на Т.С.”ЕАД сумата от 2029.30 лева,
представляващо непогасено задължение за периода м.03.97г. до м.02.02г..,
ведно със законната лихва, считано от 03.06.2002г. до окончателното й
изплащане и 640.96 лева-мораторна лихва върху главницата до 19.04.2002 и
53.40 лева –разноски по делото.
Въз основа на молба от ответника от 01.04.2011т. е образувано
изпълнително дело №20118380402029 срещу И.С. И..В този смисъл
производството е висящо към датата на постановяване на ТР№2/26.06.2015 на
ОСГТК на ВКС.
С оглед на изложеното ТР№2/26.06.2015 е приложимо спрямо
процесното изпълнително дело като висящо.Ако се приеме, че ТР
№2/26.06.2015, с което е отменено ППВС №3/1980, има действие занапред, то
до постановяване на тълкувателното решение на 26.06.2015 е приложимо
ППВС №3/1980.С оглед на което от образуване на изпълнителното дело на
01.04.2011 до 26.06.2015 давност не е текла..
В този смисъл давност е започнала да тече от 26.06.2015 и може да бъде
прекъсната от предприетите изпълнителни действия в рамките на
изпълнителното дело.
Съгласно Тълкувателно решение №2/2013г. на ОСГТК на ВКС (т.10 и
т.14), подаването на молба за издаване на изпълнителен лист не прекъсва
давността, тъй като не е действие на същинско принудително изпълнение. В
горепосоченото тълкувателно решение е прието още, че по смисъла на чл.116,
б.в) от ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ, като такива действия
са: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на
пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на
парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
4
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др.
В случая е подадена молба от взискателя на 03.01.2018 за внесени
такси.В периода от 26.06.2015 до 03.01.2018 са изтекли повече от 2 години, в
които не са искани и предприемани изпълнителни действия по
изпълнителното дело.
Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни
действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се
прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. прекратяването на
изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция” настъпва по силата
на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление
вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на
съответните правно релевантни факти Без правно значение е дали съдебният
изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение
и кога ще направи това.С оглед на което съдът намира, че към 26.06.2017г.
изпълнителното производство е прекратено по право.Поради това са
ирелевантни предприетите впоследствие изпълнителни действия.
Погасителната давност тече от последното изпълнително действие, а в
случая от 26.06.2015г.
Неоснователно е възражението на ответника, че давността е 5- годишна.
Вземанията не са установени със съдебно решение, поради което давността не
е 5-годишна.
Съгласно Тълкувателно решение №3 от 18.05.2012 на ОСГТК на ВКС
вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни
дружества съдържат признаците на периодични плащания, поради което за
тях по смисъла на чл.111 б”в” от ЗЗД се прилага 3 – годишната давност.
С оглед на което съдът намира, че вземанията за топлинна енергия се
погасяват с 3-годишната давност.
Предвид изложеното вземанията са погасени по давност към
26.06.2018г.
Ако се приеме, че разноските се погасяват с 5- годишната давност,
същите са погасени към 26.06.2021.
5
Исковата молба е подадена на 29.06.2021г. С оглед на което към датата
на подаване на исковата молба вземанията по изпълнителния лист за
главница, лихви и разноски са погасени по давност.
Освен това с погасяване на главното вземане се погасява и акцесорното
вземане за законна лихва.
Видно от удостоверение за наследници ищците са наследници по закон
на И.С. И..Съгласно чл.9 от Закона за наследството съпругът наследява част
равна на частта на всяко дете..С оглед на което всеки от двамата ищци
придобива по наследяване по ½ част от задълженията на наследодателя
си.Поради това и при уважаване на исковете всеки от двамата ищци не дължи
по ½ част от процесните суми.
Предвид изложеното предявените искове с правно основание чл.439 от
ГПК във връзка с чл.124, ал.1 от ГПК следва да бъдат уважени, като бъде
признато за установено , че всеки от ищците не дължи по ½ от сумата от
2029.30 лева –непогасена главница за топлинна енергия за периода от
м.03.1997 до м.02.2002;640.96 лева –мораторна лихва до 19.04.2002;53.40
лева-разноски по гр.дело №4179/2002;сумата от 4408.32 лева-законна лихва.
По разноските
Крайният изход на делото обуславя присъждане на разноски в полза на
ищците съобразно уважената част от исковете. Всеки от ищците е реализирал
разноски в размер на 177 лева за държавна такса и адвокатско
възнаграждение в размер на 810 лева.Минималният размер на адвокатското
възнаграждение, определен по реда на чл.7, ал.2 от Наредба №1 възлиза на
сумата от 539.20 лева.С оглед на което възражението на ответника за
прекомерност на адвокатското възнаграждение се явява основателно.
Размерът на всяко от двете адвокатски възнаграждения следва да бъде
редуциран до сумата от 523.45 лева. С оглед на което всеки от ищците е
направил разноски в общ размер от 700.45 лева, от които 177 лева – държавна
такса и 523.45 лева – адвокатско възнаграждение.Съобразно уважената част
от исковете в полза на всеки от ищците следва да бъдат присъдени разноски в
размер на 595.82 лева.
Ответникът е реализирал разноски в размер на 100 лева за
юрисконсултско възнаграждение.Съобразно прекратената част от делото на
основание чл.78, ал.4 от ГПК в полза на ответника следва да бъдат присъдени
6
разноски в размер на 14.93 лева.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ВРЪЩА искова молба с вх.№20108/29.06.2021, подадена от Д. ИЛ. ИЛ.,
ЕГН**********, и М. Б. ИЛ., ЕГН**********, и двамата с
адрес:гр.С.Т.Т..................... със съдебен адрес:гр.С.Т.........., офис №405, чрез
адв. Т., срещу Т.С.”ЕАД, ЕИК831609046, със седалище и адрес на
управление:грС.Я............ В ЧАСТТА относно сумата от 501.81 лева-
обикновени такси по ТТРЗЧСИ и сумата от 750.51 лева – такси по т.26 от
ТТРЗЧСИ.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело №37666/2021, СРС, 49 състав
в ЧАСТТА относно сумата от 501.81 лева-обикновени такси по ТТРЗЧСИ и
сумата от 750.51 лева – такси по т.26 от ТТРЗЧСИ.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от Д. ИЛ. ИЛ.,
ЕГН**********, и М. Б. ИЛ., ЕГН**********, и двамата с
адрес:гр.С.Т.Т..................... със съдебен адрес:гр.С.Т.........., офис №405, чрез
адв. Т., срещу Т.С.”ЕАД, ЕИК831609046, със седалище и адрес на
управление:грС.Я............ искове с правно основание чл.439 от ГПК във вр. с
чл.124, ал.1 от ГПК, че Д. ИЛ. ИЛ. и М. Б. ИЛ. не дължат на Т.С.”ЕАД по ½
от сумите, както следва: сумата от 2029.30 лева –непогасена главница за
топлинна енергия за периода от м.03.1997 до м.02.2002;сумата от 640.96 лева
–мораторна лихва до 19.04.2002г.;сумата от 53.40 лева-разноски по гр.дело
№4179/2002;сумата от 4408.32 лева-законна лихва.
ОСЪЖДА Т.С.”ЕАД, ЕИК831609046, със седалище и адрес на
управление:грС.Я............ да заплати на Д. ИЛ. ИЛ., ЕГН**********, и М. Б.
ИЛ., ЕГН**********, и двамата с адрес:гр.С.Т.Т..................... със съдебен
адрес:гр.С.Т.........., офис №405, на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от по
595.82 лева- разноски по делото на всеки.
ОСЪЖДА Д. ИЛ. ИЛ. и М. Б. ИЛ. ЕГН**********, и двамата с
адрес:грС.С.Т................... със съдебен адрес:гр.С.Т.........., офис №405, да
заплатят на Т.С.”ЕАД, ЕИК831609046, със седалище и адрес на
7
управление:грС.Я............ на основание чл.78, ал.4 от ГПК по ½ от сумата
14.93 лева- разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8