РЕШЕНИЕ
№ 5267
гр. София, 04.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседА.е на
тринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:НИКОЛА Д. К.
при участието на секретаря
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. К. Гражданско дело №
20221110120070 по описа за 2022 година
намери следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Производството е образувано по искова молба от „Т С “ ЕАД против А.
К. П., З. Ц. Т. и П. К. П. с искане да бъдат осъден да заплатят на
топлофикационното дружество сумите от: 633,81 лв., представляваща
главница за незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода 05.2018г. -
04.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, 235,98
лв. мораторна лихва за забава за периода 15.09.2019г. до 04.04.2022г., както и
главница за услугата дялово разпределение в размер на 13,45 лв. за периода
м. 03.2019 г., до м.04.2020г. и мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение в размер на 5,55 лв. за периода 01.12.2019г., до 04.04.2022 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба
до окончателното изплащане на сумата, при следните квоти: за З. Ц. Т. - 4/6 -
следните суми: 422.54 лв., представляваща главница за незаплатена топлинна
енергия /ТЕ/ за периода 05.2018г. - 04.2020г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата, както и 157.32 лв. мораторна лихва за
забава за периода 15.09.2019г. до 04.04.2022г., , както и главница за услугата
дялово разпределение в размер на 8,97 лв. за периода м. 03.2019 г., до
м.04.2020г. и мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение в
размер на 3,70 лв. за периода 01.12.2019г., до 04.04.2022 г., ведно със
законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата; за А. К. П. - 1/6 - следните суми: 105.63
лв., представляваща главница за незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за
периода 05.2018г. - 04.2020г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното
1
изплащане на сумата, както и 39.33 лв. мораторна лихва за забава за периода
15.09.2019г. до 04.04.2022г., , както и главница за услугата дялово
разпределение в размер на 2,24 лв. за периода м. 03.2019 г., до м.04.2020г. и
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение в размер на 0,93
лв. за периода 01.12.2019г., до 04.04.2022 г., ведно със законната лихва върху
главницата от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
сумата; за П. К. П. - 1/6 - следните суми: 105.64 лв., представляваща главница
за незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода 05.2018г. - 04.2020г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и 39.33лв.
мораторна лихва за забава за периода 15.09.2019г. до 04.04.2022г., , както и
главница за услугата дялово разпределение в размер на 2,24 лв. за периода м.
03.2019 г., до м.04.2020г. и мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение в размер на 0,92 лв. за периода 01.12.2019г., до 04.04.2022 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба
до окончателното изплащане на сумата. Ищецът твърди, че е налице
облигационно отношение, възникнало с ответницата въз основа на договор за
продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл.
150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необхоД. изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния
период на ответницата топлинна енергия, като купувачът не е заплатил
дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна
енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 30-дневен срок след
публикуването им на интернет стрА.цата на продавача. Ответниците в срока
по чл. 131 ГПК подават отговори, с които оспорват исковата молба. Оспорват
наличието на облигационна връзка между стрА.те и размера на исковете.
Правят възражение за изтекла погасителна давност.
В съдебно заседА.е стрА.те са редовно призовА., явяват се и поддържат
искА.ята си.
Съдът, като съобрази правните доводи на стрА.те, събрА.те писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Предявени са първоначално обективно, кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основА.е чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД,
във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
При релевирА.те в исковата молба твърдения възникването на спорното
право се обуславя от осъществяването в обективната действителност на
следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на
действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на
топлоенергия, по силата на което продавачът се е задължил да прехвърли
правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а купувачът
да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2) продавачът да е
доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение. А по силата на определителната правна норма,
регламентирана в § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ, но действащ през релевантния период,
„потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е физическо лице
- собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
2
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. А съгласно § 1, т. 2а
от ДР ЗЕ 2а. (Нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) "Битов
клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а съобразно §
1, т. 41б ДР ЗЕ "Потребител на енергийни услуги" е: краен клиент, който
купува енергия или природен газ, и/или ползвател на преносна и/или
разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия или природен газ.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС
по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите
съпрузи като съсобственици, или титулярите на огрА.ченото вещно право на
ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна
енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на
договорно основА.е и топлопреносното предприятие е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през
времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за
битови нужди дължи цената й… Клиенти на топлинна енергия за битови
нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153,
ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика,
респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови
нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи
условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото
ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови
нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като страна по
договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на
топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК,
например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при
топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на
ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения смисъл изброяването в
нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на огрА.ченото
вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за
битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие не е изчерпателно. Противното разбиране би противоречало на
принципа за договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим както
за гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие
между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от
посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на
одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи
неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената
топлинна енергия за собствените му битови нужди.“
След анализа на доказателствената съвкупност, съдът не счита, че
качеството на потребител на ответниците е доказано. За установяване на този
факт от ищеца е представен Договор за продажба на държавен недвижим
имот от 01.09.1970 г. (л. 161 от делото). Ищцовата претенция срещу
ответниците се основава на качеството им на наследници на починалото лице
3
– собственик на апартамента. Наследството представлява съвкупност от права
и задължения на едно физическо лице, която съвкупност преминава върху
други лица с настъпване на момента на смъртта на това лице, т.е. наследими
са единствено права или задължения, които са съществували в патримониума
на едно лице към момента на смъртта му. Видно е от представеното
удостоверение за наследници (л. 54 от делото) че К. П. Т. е починал на
26.03.2009 г. Доколкото по делото се претендира потребена енергия за период
от 2018 г. до 2020 г., т.е. след смъртта на К. П. Т., ясно е, че тези задължения
няма как да са възникнали в неговия патримониум и да са били наследени от
ответниците, поради което няма как и да се претендират от тях на основА.е
наследствено правоприемство. Поради това съдът намира, че всички искове
предявени срещу тях са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
С оглед изхода на делото разноски се дължат единствено на
ответниците. Доколкото те бяха представлявА. от особен представител
разноски между стрА.те не се дължат.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „„Т С “ ЕАДсъс седалище и адрес на
управление: искове срещу А. К. П., ЕГН: ********** със служебен адрес на
основА.е чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумите: 105,63 лева - главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. за имот с адрес гр. София, ж.к. Свобода, бл. 21,
вх. В, ет. 5, ап. 51, ведно със законна лихва от датата на депозиране на
исковата молба до окончателното изплащане на вземането, 39,33 лева –
мораторна лихва за забава върху тази сума за периода от 15.09.2019 г. до
04.04.2022 г., както и сума за дялово разпределение за периода 01.03.2019 г. -
30.04.2020 г. в размер на 2,24 лв. - главница, ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на
вземането, и 0,93 лв. - лихва за забава върху тази сума за периода от
01.12.2019 г. до 04.04.2022 г. като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „„Т С “ ЕАДсъс седалище и адрес на
управление: искове срещу П. К. П., ЕГН: ********** със служебен адрес гр.
София, ж. к на основА.е чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110,
ал. 2 ЗС за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумите: 105,63 лева -
главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за
периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. за имот с адрес ведно със законна
лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното
изплащане на вземането, 39,33 лева – мораторна лихва за забава върху тази
сума за периода от 15.09.2019 г. до 04.04.2022 г., както и сума за дялово
разпределение за периода 01.03.2019 г. - 30.04.2020 г. в размер на 2,24 лв. -
главница, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба до окончателното изплащане на вземането, и 0,93 лв. - лихва за забава
върху тази сума за периода от 01.12.2019 г. до 04.04.2022 г. като
неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „„Т С “ ЕАДсъс седалище и адрес на
управление: г искове срещу З. Ц. Т., ЕГН: ********** със служебен адрес г
4
на основА.е чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумите: 422,54 лева - главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. за имот с адрес ведно със законна лихва от
датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на
вземането, 157,32 лева – мораторна лихва за забава върху тази сума за
периода от 15.09.2019 г. до 04.04.2022 г., както и сума за дялово
разпределение за периода 01.03.2019 г. - 30.04.2020 г. в размер на 8,97 лв. -
главница, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба до окончателното изплащане на вземането, и 3,70 лв. - лихва за забава
върху тази сума за периода от 01.12.2019 г. до 04.04.2022 г. като
неоснователни.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач Т с
ЕООД на страната на ищеца „Т С “ ЕАД
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
връчването на стрА.те пред Софийски градски съд с въззивна жалба, по реда
на глава ХХ ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5