№ 10234
гр. София, 30.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА ИВ. ДАНАИЛОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА
Гражданско дело № 20231110114130 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК
Образувано е по искова молба от „Джи Ем Екс“ ЕООД срещу С. Д. А., с която са
предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.
203, ал. 1 вр. чл. 207, ал. 1, т. 1 КТ за сумата от 2 130 лв., представляваща претърпяна вреда,
изразяваща се в разходи за ремонт на товарна композиция, съставена от влекач с рег. № .....
и полуремарке с рег. № ......., и на основаните чл. 66, ал. 2 КТ за сумата от 390 лв.,
представляваща неустойка за отказ от подписване на приемо-предавателен протокол от
страна на служителя при прекратяване на трудовото му правоотношение, уговорена
съгласно т. 5 от подписаното между страните споразумение от 22.11.2022 г.
Ищецът твърди, че на 22.11.2022 г. дружеството е наело ответника на длъжността
„шофьор товарен автомобил (международни превози)“, като със споразумение от същата
дата била уредена имуществената отговорност на служителя. Твърди, че след завръщането
му от командировка в чужбина ответникът изоставил на служебен паркинг в ....., без да
почисти и предаде, поверената му товарна композиция, съставена от влекач с рег. № ..... и
полуремарке с рег. № ........ При оглед представители на работодателя в отсъствието на
служителя констатирали щети, описани в протокол от 30.01.2023 г. На 07.02.2023 г. отново в
отсъствието на служителя поради неявяването му на работа и на основание т. 5 от
подписаното между страните споразумение от 22.11.2022 г. бил съставен приемо-
предавателен протокол за състоянието на товарната композиция, в който били описани
многобройни повреди, причинени от ответника. Възстановяването на част от щетите било
изпълнено по поръчка и за сметка на ищеца от трети за спора търговски дружества. Със
1
Заповед № 1537/13.02.2023 г. на ответника била наложена имуществена отговорност по реда
на чл. 203, ал. 1 вр. чл. 207, ал. 1, т. 1 вр. чл. 210, ал. 1 и ал. 2 КТ. Ищецът твърди, че като
шофьор на товарен автомобил ответникът изпълнявал отчетническа функция относно
поверената му с протокол за предаване на материални ценности от 22.11.2022 г. товарна
композиция, поради което носел ограничена материална отговорност в размер на
причинената вреда, но не повече от трикратния размер на месечното трудово възражение.
Във връзка с издадената заповед ответникът подал възражение, от който факт ищецът
обосновава интереса си от съдебно предявеното вземане за имуществената му отговорност.
Твърди, че трудовото правоотношение между страните било прекратено поради
дисциплинарното уволнение на ответника със Заповед № 71/20.02.2023 г. На основание т. 5
от подписаното между страните споразумение ответникът му дължал неустойка за
неизпълнението на задължението за подписване на приемо-предавателен протокол при
прекратяването на трудовото правоотношение между страните. При така изложените
фактически твърдения иска от съда да осъди ответника да му заплати съдебно предявените
вземания, ведно със законната лихва. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с
който оспорва предявените искове по основание и размер. Не оспорва съществуването на
валидно трудово правоотношение между него и ищеца. Оспорва като антидатирано
споразумението от 22.11.2022 г. и прави възражение за недействителност на същото поради
противоречие със закона и заобикалянето му. Оспорва твърдението на ищеца, че заеманата
от него длъжност е отчетническа, както и че не е подписвал длъжностна характеристика, в
която да е указано, че заема отчетническа длъжност. Твърди, че на 22.11.2022 г. не му е
предаван камион и оспорва подписа си под протокола за предаване на материални ценности
от същата дата. Оспорва доказателствената стойност на същия протокол поради липсата на
описание на техническото и визуалното състояние на камиона. Оспорва като антидатиран и
протокола за оглед на МПС от 30.01.2023 г. Поддържа, че не е доказано плащането на
твърдения ремонт поради липсата на приложен фискален бон към фактурата, както и че в
същата не е отразено на кое МПС са вложени авточасти и му е извършен авторемонт.
Твърди, че ресьорът на влекача се счупил на 29.12.2022 г., при което по инструкции на
управителя на ищцовото дружество ответникът го закарал за ремонт в сервиз на „НИКМИ
76“ ЕООД. Възразява, че и други лица са управлявали влекача, което се установявало от
показанията на тахографа. Излага, че за последно управлявал влекача на 18.01.2023 г., след
което го оставил в охранявания гараж на дружеството. При така изложените фактически
твърдения иска от съда да отхвърли предявените искове като неоснователни. Претендира
разноски.
С уточнителна молба с вх. № 251272/11.09.2023 г. в изпълнение на дадените с
Определение № 27755/08.08.2023 г. указания, ищецът посочва, че месечното трудово
възнаграждение на ответника е в размер на 710 лв., като е уговорено и допълнително
трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит с коефициент 0,6%. Твърди,
че задължението на служителя да събира, съхранява, разходва или отчита парични или
2
материални ценности му е вменено със споразумението от 22.11.2022 г., представляващо
неразделна част от трудовия договор. В допълнение, в раздел III, т. 2 от длъжностната
характеристика е посочено, че водачът носи отговорност за причинени повреди на
повереното му МПС и товара в него от виновно причинени автопроизшествия и неправилна
експлоатация. Оттук следвал изводът, че между работодателя и служителя е постигнато
съгласие служителят да носи отговорност като отчетник в размера по чл. 207, ал. 1 КТ за
липси и повреди на повереното му МПС. Ищецът твърди, че споразумението от 22.11.2022
г. обвързва страните и същите имат право да постигнат уговорка по отношение размера на
обезщетението и неговия вид. Посочва, че в изпълнение на трудовите си задължения
ответникът е извършил няколко международни автомобилни превоза с процесната товарна
композиция и е бил командирован четири пъти по реда на Наредбата за служебни
командировки и специализации в чужбина. Излага, че за периода от 01.12.2022 г. до
28.01.2023 г. единствено ответникът е управлявал влекача, което се установява и от
показанията на тахографа. Уточнява, че процесните вреди са настъпили при последната
командировка на ответника, възложена му със Заповед № 1-0038/19.01.2023 г. за периода от
21.01.2023 г. до 28.01.2023 г., през който товарната композиция е управлявана от него. След
завръщането си от тази командировка, ответникът изоставил на служебния паркинг
товарната композиция, без да я предаде, не се явил повече на работа и не дал обяснения за
причините, довели до увреждането . По тази причина ищецът не може да посочи
конкретните обстоятелства, довели до настъпване на повредите, описани в протокола от
30.01.2023 г. Ответникът не бил представил доказателства, че вредите са настъпили в
резултат на ПТП или на друго събитие, поради което следва да се приеме, че са настъпили
по негова вина в съответствие с уговореното в т. 4 от споразумението от 22.11.2022 г.
Ищецът уточнява, че търсеното от него обезщетение се отнася само за следните причинени
от ответника вреди на процесната товарна композиция: подмяна на ляв стоп на влекача;
подмяна на ляв стоп на полуремаркето; изправяне на ресьор и подмяна на скоби и лагер
главина на влекача; изправяне на задна броня-греда на полуремаркето, за отстраняването на
които е издадена фактура за сума в размер от 2 280 лв.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и приетите по делото доказателства в
тази връзка, намира следното от фактическа страна:
Видно от представения на л. 5 по делото Трудов договор № 92/22.11.2022 г., сключен
между „Джи Ем Екс“ ЕООД в качеството му на работодател и С. Д. А. в качеството му на
служител, се установява, че между страните е възникнало безсрочно трудово
правоотношение, съгласно което ответникът е заемал длъжността „шофьор товарен
автомобил (международни превози)“ при уговорено основно месечно възнаграждение в
размер на 710 лв. и допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален
опит с коефициент 0,6%.
По делото на л. 6 е приложено Споразумение от 22.11.2022 г., сключено между „Джи
Ем Екс“ ЕООД в качеството му на работодател и С. Д. А. в качеството му на водач и
материалноотговорно лице по смисъла на КТ, съгласно което водачът се задължава да
3
стопанисва и пази от липси и повреди поверените му материални ценности на работодателя
с грижата на добър стопанин (т. 2) и да носи пълна имуществена отговорност за поверените
му материални ценности на основание чл. 207, ал. 2 КТ (т. 3). На основание т. 4 от същото
работодателят може по всяко време да установява липси и повреди на материалните
ценности, а когато водачът не може да докаже, че те са настъпили в резултат на действия и
събития, за които не носи отговорност, се приема, че тези липси и повреди са настъпили по
негова вина. Видно от т. 5 от споразумението, при прекратяване на трудовия договор
водачът е длъжен да върне получените материални ценности, за което страните подписват
приемо-предавателен протокол, като при отказ да подпише същия, водачът дължи на
работодателя неустойка в размер на 50% от брутното му месечно трудово възнаграждение.
Съгласно т. 6 по реда на чл. 272, ал. 1 КТ водачът е дал съгласие работодателят да удържа от
трудовото му възнаграждение пълния размер на установените липси и повреди и дължимите
неустойки по споразумението. Съгласно т. 8 от споразумението последното представлява
спогодба между работодателя и водача за уреждане на имуществената отговорност на
водача по реда на чл. 203 и сл. КТ. Като приложение към Споразумение от 22.11.2022 г. е
представен Протокол за предаване на материални ценности от 22.11.2022 г. / л. 15 по делото/,
съобразно който работодателят предава, а водачът приема следните материални ценности,
собственост на работодателя: ДАФ ..... със стандартно заводско оборудване към него,
ремарке, групажни дъски – 3 бр., укрепващи колани – 17 бр. + 17 бр. тресчотки, предпазни
ъгли – 32 бр., противоплъзгащи транспортни подложки, крик – 1 бр., отвертка – 1 бр.,
аптечка – 1 бр., пожарогасители – 2 бр.
Приета по делото на л. 48-49 е и Длъжностна характеристика за „шофьор товарен
автомобил“. Според Раздел III, т. 2 от длъжностната характеристика служителят носи
отговорност за причинените повреди на обществено и лично имущество на граждани и
юридически лица или на повереното му моторно превозно средство и товара в него от
виновно причинени автопроизшествия и неправилна експлоатация на моторното превозно
средство.
Съгласно приетата на л. 53 по делото Заповед № 1-0038/19.01.2023 г. ответникът С. Д.
А. е командирован да извършва превоз на поверен товар за 8 дни от България до Германия
за периода от 21.01.2023 г. до 28.01.2023 г. Със заповедта служителят е задължен да
представи на работодателя в 3-дневен срок от завръщането си доклад за извършената
дейност и финансов отчет.
По делото на л. 7 е приложен Протокол за оглед на МПС от 30.01.2023 г., от който се
установява, че трима представители на „Джи Ем Екс“ ЕООД са извършили оглед на
състоянието на товарна композиция, съставена от влекач ДК № ..... и полуремарке ДК .......,
изоставена на служебния паркинг в ....., като в резултат на огледа е констатирано, че левият
стоп на влекача и левият стоп на полуремаркето са счупени и имат нужда от подмяна (т. 6 и
т. 7); че е увреден предният ляв ресьор на влекача и се налага подмяна на целия ресьор (т. 2);
че левият лагер главина на влекача е разбит и има нужда от подмяна (т. 3); че дясната страна
на задната греда броня на полуремаркето е изкривена и има нужда от изправяне (т. 9).
4
По делото на л. 12 е приет и Приемо-предавателен протокол от 07.02.2023 г.,
подписан на основание Споразумение от 22.11.2022 г., съгласно който водачът С. Д. А.
предава, а работодателят „Джи Ем Екс“ ЕООД приема следните материални ценности,
собственост на работодателя: предпазни ъгли – 32 бр., крик – 1 бр., пожарогасители – 2 бр.,
групажни дъски – 3 бр., укрепващи колани – 17 бр. + 17 бр. тресчотки; отвертка – 1 бр.,
аптечка – 1 бр. С протокола е установено, че товарна композиция, съставена от влекач ДК №
..... и полуремарке ДК ......., се връща в състоянието, констатирано с Протокол за оглед на
МПС от 30.01.2023 г.
Съгласно представената по делото на л. 57 Фактура № 450/10.02.2023 г., ведно с
фискален бон, „ВАС ГРУП СОФИЯ“ ООД е вложило авточасти и е извършило авторемонт
за сума в общ размер от 2 280 лв.
Видно от приложената по делото на л. 14 Заповед № 1537/13.02.2023 г. на С. Д. А. е
наложена ограничена имуществена отговорност на основание чл. 203, ал. 1 вр. чл. 207, ал. 1,
т. 1 вр. чл. 210, ал. 1 и ал. 2 КТ за причинената вреда в размер на три работни заплати за
сумата от 2 130 лв. Заповедта е издадена въз основа на Протокол за оглед на МПС от
30.01.2023 г., съгласно който работодателят „Джи Ем Екс“ ЕООД установява, че служителят
С. Д. А., назначен по Трудов договор № 92/22.11.2022 г. на длъжност „шофьор товарен
автомобил“, по време на задгранична служебна командировка при управление на товарна
композиция, съставена от влекач ДК № ..... и полуремарке ДК ......., е причинил щети на
същата. Заповедта е мотивирана с твърденията, че за отстраняване на част от нанесените на
товарната композиция щети „Джи Ем Екс“ ЕООД е извършило разходи за подмяна на ляв
стоп на влекача и ляв стоп на полуремаркето, лагер главина, ресьора и задната броня греда
на полуремаркето с фактура № 450/10.02.2023 г. на обща стойност за сума в размер на 2 280
лв., която сума представлява щета за работодателя, причинена от водача С. Д. А. при
изпълнение на служебните му задължения. Видно от представената по обратна разписка,
Заповед № 1537/13.02.2023 г. е връчена на ищеца на 14.02.2023 г. /л.9/
По делото на л. 16 е прието Възражение от 16.02.2023 г. на служителя С. Д. А., с
което възразява относно размера на посочените щети в Заповед № 1537/13.02.2023 г. с
твърденията, че размерът на отговорността му е ограничен до получаваното от него брутно
месечно трудово възнаграждение, което съгласно сключения между страните трудов
договор е в размер на 710 лв.
Със Заповед № 71/20.02.2023 г. /л. 10 по делото/ работодателят „Джи Ем Екс“ ЕООД
е наложил на С. Д. А., назначен по Трудов договор № 92/22.11.2022 г. на длъжност „шофьор
товарен автомобил“, дисциплинарно наказание „дисциплинарно уволнение“, поради което
трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл. 330, ал. 1, т. 6 КТ,
считано от 21.02.2023 г. /л.11/.
По делото на л. 54-56 са приети показанията от тахографа на влекач с ДК № .....,
установяващи навъртените километражи, изминатите разстояния и управляващия влекача
водач за периода от 01.12.2022 г. до 31.01.2023 г., както и показанията от тахографа на
влекач с ДК № ....., установяващи контрол на ежедневните дейности за периода от
5
01.12.2022 г. до 31.01.2023 г.
Приложено по делото на л. 69-86 е извлечение за периода от 19.12.2022 г. до
10.01.2023 г., представляващо запис от индивидуалната тахографска карта на служителя С.
Д. А..
По делото на л. 100 е прието писмо с вх. № 318908/09.11.2023 г. от ТД на НАП –
София, офис „Витоша“, от което се установява, че по данни на информационната система на
НАП фактура № 450/10.02.2023 г. е отразена в дневника за продажби за месец 02.2023 г. на
„ВАС ГРУП СОФИЯ“ ООД, ЕИК *********.
За установяване състоянието на процесната товарна композиция в момента на
изоставянето от ответника, щетите по същата, както и нейната поправка, по делото са
събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля ............. От неговите
показания се установява, че от осем години заема длъжността „поддръжка на техника“ при
работодателя и в края на 2022 г. е обучавал лично ответника да кара процесната товарна
композиция. Изяснява, че единствено ответникът е карал композицията, това било политика
на компанията. Сочи, че преди да я предаде на служителя, същата била чисто нова, в
изправност и с регулирана предница, проверени гуми и проверен царски болт. Разказва, че
два поредни пъти е имало проблем от страна на ответника при предаване на товарната
композиция – първият път не се явил на работа, за да вземе същата от ремонт, а вторият път
не явил на работа, за да вземе стоката. Свидетелят посочва, че бил извършен оглед на
композицията от него и още двама представители на ищеца, което било стандартна
процедура. Излага, че десният стоп на полуремаркето не се виждал заради изкривена колона
върху него, левият стоп на полуремаркето и левият стоп на влекача били счупени, реглажът
бил разбит, воланът сочел на 11 ч. вместо на 12 ч. Твърди, че ресьорът всеки път се поправя,
защото иначе се създава опасност за шофьора и другите участници в движението. Изяснява,
че първо се извършва оглед, след това се поръчват части, отремонтират се и най-накрая се
издава фактура, чиято дата именно свидетелят бил допълнил в протокола за оглед от
30.01.2023 г. като забележка. Така допълненият протокол бил подписан от същите лица,
извършили огледа. Разказва, че вторият път ресьорът бил изкривен, а не счупен, но всичките
скоби, които го държали, както и лагер главината, били спукани, поради което трябвало да
бъдат сменени. Свидетелят посочва, че е установил тези щети, тъй като в края на януари
2023 г. той самият бил извършил курса, за който ответникът не се бил явил. Твърди, че
камионите са нови и в гаранция, но нямало изискване всяка повреда да се отремонтира в
оторизиран сервиз.
За установяване достоверната дата, на която са съставени приложените по делото
Споразумение от 22.11.2022 г. и длъжностна характеристика, по делото са ангажирани
гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите В. Г.ева А. и С. Г.ева А.а. От
показанията на свидетеля С. Г.ева А.а се установява, че същата е съпруга на ответника.
Твърди, че е счетоводител в „Ем Би Ел Сервиз“, която фирма е отдала под наем на ищеца
складовата база, като същата се ползвала от ищеца за складиране на камионите. Посочва, че
познава другия свидетел – В. Г.ева А., както и управителя на ищеца. Разказва, че били
6
казали, че си търсят шофьор и тя предложила нейния съпруг. Излага, че когато ответникът
се върнал от последния си курс, лично отишла да го прибере – било е късно, бил е болен с
температура, поради което при посещението си при лекар му бил издаден болничен лист.
Свидетелят А.а посочва, че лично занесла болничния лист на съпуга й чрез св. В. А. и я
уведомила, че ответникът е решил да напусне заеманата длъжност, поради което между
двете била постигната устна уговорка прекратяването на трудовото правоотношение на
ответника да стане по взаимно съгласие. След известно време В. А. – фактурист при
работодателя ищец, се обадила по телефона на свидетеля А.а с молба ответникът да
подпише едни документи, които не бил подписал при назначаването му, за да може да
напусне по-лесно, като изрично казала, че иначе щели да я уволнят. Според свидетеля А.а
това обаждане се случило преди на ответника да му бъде връчена заповедта за
дисциплинарно уволнение. Като отишли с ответника, В. А. ги завела пред ресторанта в
складовата база и дала едни документи на ответника, които същият трябвало да подпише
още при назначаването си. Ответникът ги подписал върху парапет. Всичко това се случило
през есента на 2023 г. Ответникът вече бил приключил последния си курс. Свидетелят А.а
посочва, че не може да каже какви точно документи са били, тъй като основно ответникът ги
бил прегледал. Доста документи били, защото от самото начало ответникът изпълнявал
трудовите си задължения при ищеца без никакви документи. Твърди, че към онзи момент
никой нищо не им е казвал за щетите по товарната композиция. Посочва, че не отишли в
офиса – помещение на работодателя, за да подпишат документите, тъй като В. А. казала, че
прекият й ръководител ще я уволни, защото не си била свършила работата. Свидетелят А.а е
сигурна, че сред документите бил и трудовият договор.
От показанията на свидетеля В. Г.ева А. се установява, че работи при ищеца като
фактурист и съхранява трудовите досиета на служителите. Познава ответника, тъй като
същият е работил при ищеца на длъжност „шофьор на камион, международни превози“.
Сочи, че същият е постъпил на работа на 22.11.2022 г., като трудовият му договор, ведно със
споразумението от същата дата и длъжностната характеристика, са подписани в комплект в
деня на постъпване на ответника на работа – 22.11.2023 г. Сочи, че ответникът изоставил
камиона след последния си курс, след което за известен период от време бил в болничен и
после не се е явил на работа. Категорично отрича да са се срещали с ответника, за да
подписва документи и да провеждат разговори. Възразява изрично да се е срещала с
ответника и съпругата му свидетеля А.а и да им е носила документи за подпис в района на
заведението при складовата база. Твърди, че не е молила ответника да подписва документи.
Поради различия между показанията на разпитаните свидетели С. Г.ева А.а и В. Г.ева
А. съдът е постановил извършването на очна ставка на основание чл. 174 ГПК.
На въпроса на съда вярно ли е, че свидетелите са провели съвместна среща преди
получаване заповедта за дисциплинарно уволнение от ответника по молба на В. А. за
окомплектоване на документите за трудовото досие на служителя С. А., свидетелят А.а
отговаря, че е вярно и че по молба на В. А. ответникът е подписал документите за целите на
трудовия му статус при работодателя „Джи Ем Екс“ ЕООД. Свидетелят А. отговаря, че не е
7
вярно и такава среща не е провеждана.
На въпроса на съда вярно ли е, че двете свидетелки са провели разговор за
доброволно уреждане на взаимоотношенията между страните с прекратяване на трудовия
договор по взаимно съгласие, свидетелят А.а отговаря, че е вярно и че е уведомила В. А.
устно за това, че ответникът желае да преустанови работата, за което същата дала устно
съгласие, че няма проблем. Свидетелят А. отговаря, че е предложила като вариант
ответникът да дойде да говори с управителя на ищеца. Сочи, че e говорила с ответника, а със
свидетеля С. А.а не е имала отношения и не е водила никакви разговори. Това, че тя е
присъствала там, не означавало, че говори с нея.
От заключението на вещото лице по приетата по делото съдебна автотехническа
експертиза се установява, че „ВАС ГРУП СОФИЯ“ ООД разполага с техническата
възможност за леки ремонти на товарни автомобили, влекачи и полуремаркета, вкл. и за
ремонт на място, ако не се налага влизане на превозното средство в специализирано хале. За
целите на експертизата вещото лице е извършило оглед на процесната товарна композиция,
вследствие на който е заключило, че е извършен ремонт на описаните в Протокол за оглед
на МПС от 30.01.2023 г. вреди по композицията. Вещото лице е съпоставило показанията от
представения тахограф на влекач с ДК № ..... за периода от 01.12.2022 г. до 31.01.2023 г. с
данните от приетата индивидуална тахографска карта на служителя за периода от 19.12.2022
г. до 10.01.2023 г. От изготвената в заключението таблица се установява, че за периода от
21.01.2023 г. до 28.01.2023 г. товарната композиция е управлявана единствено от служителя
и ответник в настоящото производство С. А.. Доказва се също, че за периода от 30.01.2023 г.
до 10.02.2023 г. процесната композиция е управлявана от Иван Лащилин – служител при
ищеца.
При така приетото за установено от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 203, ал. 1 вр. чл. 207, ал. 1, т. 1 КТ и с правно основание чл. 66, ал. 2 КТ.
По осъдителния иск с правно основание чл. 203, ал. 1 вр. чл. 207, ал. 1, т. 1 КТ:
За да се уважи искът за реализиране на имуществената отговорност на служителя,
ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на
следните обстоятелства по делото:
1. страните да са били обвързани от трудово правоотношение, по силата на което
служителят да е осъществявал отчетнически дейности и функции, т.е., той да е поел
задължение по трудовото правоотношение да събира, съхранява, разходва или отчита
парични или материални ценности;
2. противоправно неизпълнение на тези трудови задължения, изразяващо се в
несъответствие между дължимото поведение и фактическото поведение на служителя
отчетник;
3. причиняване на вредоносен резултат – претърпяна загуба, вследствие на която се
8
намалява активът на работодателя или се увеличават неговите задължения;
4. причинно-следствена връзка между противоправното неизпълнение на
отчетническите дейности и функции и настъпилия вредоносен резултат;
5. виновно поведение на отчетника, изразяващо се в небрежност;
6. издаването на заповед, с която ищецът в качеството си на работодател е определил
основанието и размера на имуществената отговорност на служителя, както и надлежното
връчване на тази заповед.
Имуществената отговорност на служителя е нормативно уредена в чл. 203 – чл. 212
КТ и представлява изрично законоустановено задължение на служителя да обезщети
работодателя за вредите, които са пряк резултат от виновното противоправно вредоносно
деяние на служителя по трудовото правоотношение. В същото време, имуществената
отговорност се характеризира със специфична закрилна функция, която има за цел да
намали финансовата тежест върху работника или служителя и да предпази неговото трудово
възнаграждение като основен източник на доходи. Закрилната функция модифицира
класическия институт на имуществената отговорност и води до появата на три различни
вида имуществена отговорност, сред които е и т.нар. ограничена имуществена отговорност
на служителя, уредена съобразно изричните правила на чл. 203, ал. 1, чл. 205 - чл. 206, чл.
207, ал. 1, т. 1 и чл. 210 КТ. Специалният ред за реализиране на ограничената имуществена
отговорност на служителя (в която хипотеза попада и разглежданият спор) е императивно
разписан от законодателя в разпоредбата на чл. 210 КТ и включва два етапа – извънсъдебен
етап и съдебен етап, като съдебният етап се реализира в зависимост от начина на
приключване на извънсъдебния етап. Съобразно чл. 210, ал. 3 КТ, ако служителят в 1-
месечен срок от връчването на заповедта оспори писмено основанието и размера на
отговорността, работодателят може да предяви срещу него иск пред съда. В теорията и в
съдебната практика еднозначно се приема, че извънсъдебният етап представлява едно
рекламационно производство за доброволно осъществяване на ограничената имуществена
отговорност, чието законосъобразно, но неуспешно реализиране представлява процесуална
предпоставка за възникване правото на искова защита на работодателя.
По аргумент от чл. 210, ал. 1, изр. 1 КТ в случаите на ограничена имуществена
отговорност работодателят издава заповед, с която определя основанието и размера на
отговорността на работника или служителя, като съгласно чл. 210, ал. 2, изр. 1 КТ заповедта
се издава в едномесечен срок от откриването на вредата, но не по-късно от 1 година от
причиняването , а когато вредата е причинена от ръководител или при извършване на
отчетническа дейност - в тримесечен срок от откриването , но не по-късно от 5 години от
нейното причиняване. От представената по делото Заповед № 1537/13.02.2023 г. ищецът
доказа, че в рамките на предвидения едномесечен преклузивен срок от откриването на
вредата е издал в качеството си на работодател изрична писмена заповед, с която е
установил елементите от фактическия състав на ограничената имуществена отговорност на
служителя, в т.ч. нейното основание и размер. Така издадената заповед се установи, че е
9
надлежно връчена на служителя на 14.02.2023 г., видно от клеймото на представената като
доказателство обратна разписка. На следващо място, съдът намира, че служителят се е
възползвал от уредената в чл. 210, ал. 3 КТ възможност писмено да оспори заповедта на
работодателя в едномесечен срок от връчването , като възрази срещу основанието или
размера на отговорността си. Това се установява и от представеното по делото възражение
на служителя от 16.02.2023 г. Оттук следва изводът, че така очертаният в Кодекса на труда
извънседебен етап - рекламационно производство, е законосъобразно, но неуспешно
реализиран от работодателя, поради което вземането на последния за вредите, причинени от
служителя по трудовото правоотношение, е станало спорно по основание и размер, поради
което ищецът е предявил пред съда настоящия осъдителен иск.
Съгласно чл. 203, ал. 1 КТ служителят отговаря имуществено съобразно правилата на
тази глава за вредата, която е причинил на работодателя по небрежност при или по повод
изпълнението на трудовите си задължения. Размерът на ограничената имуществена
отговорност на служителя е уредена в чл. 206, ал. 1 и в чл. 207, ал. 1, т. 1 КТ в зависимост от
това дали същият има качеството на материалноотговорно лице, т.е., на отчетник, или
обратното - не разполага с такова. Основното положение, заложено в чл. 206, ал. 1 КТ, гласи,
че за вреда, причинена на работодателя по небрежност при или по повод изпълнението на
трудовите задължения, работникът или служителят отговаря в размер на вредата, но не
повече от уговореното месечно трудово възнаграждение. Същото това положение е по-
строго конкретизирано в хипотезата на отговорността за вреда, причинена при отчетническа
дейност. По аргумент от чл. 207, ал. 1, т. 1 служител, на когото е възложено като трудово
задължение да събира, съхранява, разходва или отчита парични или материални ценности,
отговаря спрямо работодателя в размер на вредата, но не повече от трикратния размер на
уговореното месечно трудово възнаграждение. За да отговаря един служител до трикратния
размер на месечното трудово възнаграждение, същият следва да е причинил вредата при или
по повод изпълнение на свои трудови задължения, които в основата си представляват
отчетнически дейности и функции. Следва да бъде установено качеството на служителя на
материалноотговорно лице, което е в доказателствената тежест на работодателя.
С Определение № 27755/08.08.2023 г. е отделено за безспорно и ненуждаещо се от
доказване наличието на трудово правоотношение между страните с източник Трудов
договор № 92, сключен на 22.11.2022 г., по силата на което ответникът е заемал длъжността
„шофьор товарен автомобил (международни превози)“ за периода до 21.02.2023 г.
Установи се по делото, че ответникът е бил командирован със Заповед № 1-
0038/19.01.2023 г. за периода от 21.02.2023 г. до 28.02.2023 г. да изпълнява трудовите си
задължения в чужбина, като извършва товарни превози от България до Германия, като
между страните не се спори, че за изпълнение на посочените превози на служителя е била
предадена товарна композиция, съставена от влекач ..... и полуремарке ........
Съгласно представения трудов договор характерът на работата е описан в
длъжностната характеристика, връчена на лицето при сключване на трудовия договор. От
посоченото в Раздел II - „Основни длъжностни задължения“ от длъжностната
10
характеристика се установява, че основното задължение на служителя, назначен на
длъжността „шофьор товарен автомобил (международни превози)“, е да осъществява
превози на стоки и товари от България за Европа и от Европа за България, като всеки
извършен курс следва да бъде описан в предоставения на служителя пътен лист, а
средствата, изразходвани за гориво и други консумативи за автомобила, следва да бъдат
отчитани от него ежемесечно. Служителят следва да полага необходимите грижи за
нормалното функциониране на моторното превозно средство, като за тази цел е длъжен да
проверява изправността на системите на автомобила. Видно от Раздел III -„Основни
отговорности, присъщи за длъжността“, служителят отговаря за правилната експлоатация на
повереното му превозно средство и носи отговорност за причинените повреди на същото и
на товара в него поради виновно причинени автопроизшествия и неправилна експлоатация
на моторното превозно средство.
Настоящият съдебен състав намира, че от така описаните задължения в длъжностната
характеристика на ответника, заемащ длъжността „шофьор товарен автомобил
(международни превози)“ при ищеца, не се установява на служителя да му е възложено
извършването на отчетнически дейности или функции, т.е. на служителя не се доказва да са
вменени задължения, свързани със събиране, съхраняване, разходване или отчитане на
финансови и материални ценности. Безспорно е, че придобиването на качеството „отчетник“
не зависи единствено от вписването на присъщите за това дейности или функции в
длъжностната характеристика на служителя. Същата позиция заема и върховната съдебна
практика, обективирана в Решение № 493/23.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 586/2011 г., IV г.
о., ГК; Решение № 1/31.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 158/2010 г., III г. о., ГК; Решение №
152/1.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6083/2014 г., IV г. о., ГК., съгласно която длъжностна
характеристика може да не е издадена, тъй като законодателството не изисква за
валидността на трудовото правоотношение работодателят да състави и да връчи на
служителя длъжностна характеристика. Достатъчно е длъжността, която служителят заема
по трудовия договор, да съдържа като присъщи нему задължения именно действия, свързани
със събиране, съхраняване, разходване или отчитане на ценности на работодателя.
Релевантни са както доказателства за възложени по трудовото правоотношение
отчетнически задължения, така и доказателства за фактически изпълняваната от служителя
работа. Недоказано остава по делото обстоятелството, че ответникът, заемайки длъжността
„шофьор товарен автомобил (международни превози), фактически е изпълнявал други
дейности или функции, които да се окачествят като отчетнически. В подкрепа на този
аргумент следва да се обърне внимание и на дефиницията за материалноотговорно лице,
очертана в Наредба № 63 за прилагане на Указ № 1074 за ограничаване заемането на
отчетнически, материалноотговорни и други длъжности от осъдени лица. Разпоредбата на
чл. 1, ал. 1 от същата изброява примерно и неизчерпателно отчетнически и
материалноотговорни длъжности като например касиери, магазинери, домакини, щандисти,
началник складове, както и лицата, които не са назначени на отчетническа длъжност, но
фактически изпълняват отчетнически функции - събират, съхраняват, разходват и отчитат
обществени парични или материални ценности независимо от изпълняваната от тях основна
11
работа и т.н.
За установяване качеството на материалноотговорно лице на ответника освен
длъжностна характеристика, ищецът е ангажирал по делото и подписаното на 22.11.2022 г.
споразумение между страните, представляващо неразделна част от трудовия договор. В т. 7
от същото е уредено, че задълженията на водача по споразумението се считат за поети по
реда на чл. 203, ал. 2 КТ до размера, необходим за обезщетяването на всички липси и
повреди в рамките на имуществената отговорност при непозволено увреждане. Съгласно т.
8 от същото, споразумението представлява спогодба между работодателя и водача за
уреждане на имуществената отговорност на водача по реда на чл. 203 и сл. КТ. Съдът
намира, че спогодбата е двустранен договор, с който по дефиниция на чл. 365, ал. 1
ЗЗД страните прекратяват един съществуващ спор или избягват един възможен спор, като си
правят взаимни отстъпки. При позоваване на сключена спогодба, основателността на
претенциите, въведени като предмет на спора, зависи единствено и само от изпълнението на
уговорките по споразумението и това очертава спорния предмет на делото, както и
квалификацията на спорното право, доколкото договорът за спогодба е самостоятелен,
неформален и консенсуален договор. Ответникът в този случай може да се защити срещу
ефекта на спогодбата, която е сключил, само ако оспори нейната валидност, като при
определени предпоставки съдът проверява действителна ли е спогодбата и без да е
направено възражение от ответника, но условието е ищецът да е основал иска си на нейното
действие. Спогодбата е приложима и в отношенията между работодател и служител,
включително ако има за предмет преобразуващо уреждане на правоотношения по
възникнала пълна имуществена отговорност, но съдът не зачита споразумение, което
противоречи на закона, заобикаля го или нарушава добрите нрави, което би довело до
нищожността му (в този смисъл Решение № 229 от 18.12.2023 г. на ВКС по к. гр. д. №
4038/2022 г.).
В конкретния случай ищецът обосновава имуществената отговорност на ответника
именно със споразумението, сключено помежду им на 22.11.2022 г., като твърди, че същото
обвързва страните и не може да бъде изключено от института на доброволното уреждане на
спорове с аргументи, че правоотношението между тях се квалифицира като трудово. С
отговора на исковата молба ответникът изрично е оспорил споразумението като нищожно
поради противоречие със закона и неговото заобикаляне. Настоящият съдебен състав дължи
произнасяне по така направеното от ответника възражение за нищожност. На първо място,
действително с цитираното от ищеца Решение № 60156/14.07.2021 г. на ВКС по гр. д. №
3156/2020 г., III г. о., ГК върховната касационна инстанция постановява следното:
„Споразумението, постигнато между работодателя и служителя, обвързва страните и не
може да бъде изключено от института на доброволното уреждане на спорове между тях
с аргументи, че правоотношението е трудово или че естеството на правата и
задълженията при имуществената отговорност по гл. Х КТ не позволява договаряне.
Неприложим е принципът за „по-благоприятното положение на служителя“ при
договаряне с работодателя, но от решаващо значение е принципната забрана за
12
предварителен отказ от права. Поетите със споразумение задължения, както на
работодателя в хипотезата на чл. 200 КТ, така и на работника в хипотезата на чл. 203,
ал. 2 КТ, са до размера, необходим за обезщетяването на всички вредни последици в
рамките на имуществената отговорност при непозволено увреждане. Страните могат да
постигнат обвързваща уговорка по отношение на размера на обезщетенията и вида им,
като за всеки конкретен случай подлежи на изясняване кои вреди са в обема на уговореното
обезщетение. По правило това са вредите, настъпили и проявили се преди неговото
сключване или предвидени за срока на неговото действие. Споразумението е договор /чл.
365 ЗЗД/ и не може да противоречи на закона, да го заобикаля, или да нарушава добрите
нрави, което би довело до нищожността му. “ От гореизложеното следва, че споразумение,
постигнато между работодател и служител относно основанието и размера на дължимото
обезщетение, обвързва последния единствено в хипотезата на пълната имуществена
отговорност, уредена в чл. 203, ал. 2 КТ, която изрично препраща към гражданския закон,
т.е., към ЗЗД. Неприложимо е обаче според настоящия съдебен състав така приетото
разбиране по отношение ангажирането на ограничената имуществена отговорност на
служителя, с оглед на чийто специфичен характер законодателят е предвидил изрични
императивни правила, заложени в глава X, раздел II, чл. 203, ал. 1, чл. 205 - чл. 206, чл. 207,
ал. 1, т. 1 и чл. 210 КТ. Тези специфични правила еднозначно и окончателно определят както
вида на вредата, която подлежи на обезщетяване, така и нейния конкретен размер – в размер
на вредата, но не повече от уговореното месечно трудово възнаграждение, респ. не повече
от трикратния размер на уговореното месечно трудово възнаграждение. Съдът намира, че
процесното споразумение от 22.11.2022 г. не представлява нищожен договор, но въпреки
това уговорките, постигнати в него, са неотносими към настоящия спор, чийто предмет е
реализирането на ограничената имуществена отговорност на ответника.
Независимо от това обаче, настоящият съдебен състав счита, че по делото се установи
в условията на пълно и главно доказване реализирането от страна на ответника на
противоправно поведение при или по повод изпълнение на трудовите му задължения,
изразяващо се в несъответствие между дължимото и фактическото, вследствие на което е
настъпил вредоносен резултат. Доказа се, че ответникът не е спазил вмененото му с
длъжностната характеристика трудово задължение правилно да експлоатира повереното му
за изпълнение на командировката за периода от 21.01.2023 г. до 28.01.2023 г. моторно
превозно средство, а именно товарна композиция, съставена от влекач ..... и полуремарке
........ От събраните по делото писмени и гласни доказателствени средства съдът намира за
доказано твърдението на ищеца, че в резултат на това противоправно поведение на
служителя, изразяващо се в неправилна експлоатация на поверената му композиция, са
настъпили следните вреди: счупен ляв стоп на влекача и счупен ляв стоп на полуремаркето;
увреден преден ляв ресьор на влекача; разбит ляв лагер главина на влекача; изкривена дясна
страна на задната греда броня на полуремаркето. По-конкретно, свидетелските показания на
............, събрани по делото именно относно установяване състоянието на процесната товарна
композиция в момента на изоставянето , щетите по същата, както и нейната поправка,
съдът цени като обективни, последователни във времето и непротиворечиви с оглед
13
представените като писмени доказателства по делото Протокол за оглед на МПС от
30.01.2023 г. и Приемо-предавателен протокол от 07.02.2023 г. Показанията на свидетеля
Лащилин - че същият е установил щетите по композицията, тъй като в края на януари 2023
г. той самият е извършил курса, за който ответникът не се явил, не противоречат и на
приетата по делото съдебна автотехническа експертиза в частта, в която се установява, че за
периода от 30.01.2023 г. до 10.02.2023 г. процесната товарна композиция е управлявана
именно от свидетеля Лащилин. Настъпването на вредоносен резултат, изразяващ се в
претърпяна загуба, безспорно се установи от приложената по делото Фактура №
450/10.02.2023 г., ведно с фискален бон, съгласно която „ВАС ГРУП СОФИЯ“ ООД е
вложило авточасти и е извършило авторемонт за сума в общ размер от 2 280 лв. В тази
връзка, назначената автотехническата експертиза установи безспорно, че е извършен ремонт
на описаните в Протокола за оглед на МПС от 30.01.2023 г. вреди, както и че „ВАС ГРУП
СОФИЯ“ ООД разполага с техническата възможност за леки ремонти на товарни
автомобили, влекачи и полуремаркета. Допълнително, вещото лице заключава, че за периода
от 21.01.2023 г. до 28.01.2023 г., т.е., за времето, през което ответникът е бил командирован,
единствено и само той е управлявал процесната товарна композиция, което установява
наличието на виновно поведение на служителя, изразяващо се в небрежност.
По аргумент от разпоредбата на чл. 206, ал. 1 КТ за вреда, причинена на работодателя
по небрежност при или по повод изпълнението на трудовите задължения, служителят
отговаря в размер на вредата, но не повече от уговореното месечно трудово
възнаграждение. Безспорно се установи по делото, че уговореното между страните месечно
трудово възнаграждение е в размер на 710 лв. съгласно сключения трудов договор, като
претърпените от работодателя вреди са в общ размер на 2 280 лв. Доколкото ищецът е
предявил осъдителен иск за претърпените от него вреди в размер на не повече от трикратния
размер на уговореното месечно трудово възнаграждение, но качеството „отчетник“ на
служителя остана недоказано, то претенцията му следва да бъде уважена до размера вредата,
но не повече от уговореното месечното трудово възнаграждение на служителя, т.е. за сума в
размер на 710 лв. Искът за разликата до пълния предявен размер от 2 130 лв. следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
По осъдителния иск с правно основание чл. 66, ал. 2 КТ:
За да се уважи искът за претендираната неустойка, ищецът следва да установи при
условията на пълно и главно доказване наличието на валидна клауза за неустойка, уговорена
между страните в т. 5 от Споразумението от 22.11.2022 г., както и настъпване на
предвидените в нея елементи на фактическия състав за възникване на процесното вземане в
претендирания размер.
В тежест на ответника по този иск при доказване на горните факти е да докаже
погасяването на дълга.
Съгласно т. 5 от подписаното между страните Споразумение от 22.11.2022 г. при
прекратяване на трудовия договор или при други обстоятелства по преценка на
14
работодателя, водачът е длъжен да върне получените материални ценности, за което
страните подписват приемо-предавателен протокол. Предвидено е, че при отказ да подпише
протокола, водачът дължи на работодателя неустойка в размер на 50% (петдесет на сто) от
брутното му месечно трудово възнаграждение. Установи се по делото, че служителят не е
подписал представения Приемо-предавателен протокол от 07.02.2023 г., поради което и
съдът намира, че се е осъществило основанието за заплащане на предвиденото неустоечно
задължение. Не се спори между страните и се установява от представения трудов договор, че
размерът на месечното трудово възнаграждение на служителя е 710 лв., следователно
предявеният иск за сумата от 390 лв. се явява частично основателен за сумата в размер на
355 лв., като за разликата до пълния предявен размер от 390 лв. следва да бъде отхвърлен
като неоснователен.
По разноските:
При този изход на спора – частична основателност на предявените искове, право на
разноски има всяка от страните съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част от
исковете.
Съгласно представен Списък на разноските по чл. 80 ГПК /л.115 от делото/ ищецът е
извършил съдебно-деловодни разноски в общ размер на 880,20 лв., от които 135,20 лв.
държавна такса, 175 лв. депозит за съдебна автотехническа експертиза, 570 лв. адвокатско
възнаграждение. Ищецът има право на разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК съразмерно с
уважената част от исковете, поради което следва да му се присъдят 371,99 лв.
Съгласно представен Списък на разноските по чл. 80 ГПК /л.130 по делото/
ответникът е извършил съдебно-деловодни разноски в общ размер на 830 лв., от които 175
лв. депозит за съдебна автотехническа експертиза, 5 лв. държавна такса за съдебно
удостоверение, 650 лв. адвокатско възнаграждение. Ответникът има право на разноски на
основание чл. 78, ал. 3 съразмерно с отхвърлената част от исковете, поради което следва да
му се присъдят 479,23 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 203, ал. 1 вр. чл. 207, ал. 1, т. 1 КТ С. Д. А., ЕГН
**********, с адрес с. Л., ул. „..........., да заплати на „Джи Ем Екс“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление ....., бл. МДЛ, ет. 3, офис 29, сумата от 710 лв.,
представляваща претърпяна вреда, изразяваща се в разходи за ремонт на товарна
композиция, съставена от влекач с рег. № ..... и полуремарке с рег. № ......., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 17.03.2023 г., до окончателното
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата до пълния предявен размер за
сумата от 2 130 лв. като неоснователен.
15
ОСЪЖДА на основание чл. 66, ал. 2 КТ С. Д. А., ЕГН **********, с адрес с. Л., ул.
„..........., да заплати на „Джи Ем Екс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ....., бл. МДЛ, ет. 3, офис 29, сумата от 355 лв., представляваща неустойка за
отказ от подписване на приемо-предавателен протокол от страна на служителя при
прекратяване на трудовото му правоотношение, уговорена съгласно т. 5 от подписаното
между страните споразумение от 22.11.2022 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 17.03.2023 г., до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за разликата до пълния предявен размер за сумата от 390 лв. като
неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК С. Д. А., ЕГН **********, с адрес с. Л., ул.
„..........., да заплати на „Джи Ем Екс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ....., бл. МДЛ, ет. 3, офис 29, сумата от 371,99 лв., представляваща съдебно-
деловодни разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.3 ГПК „Джи Ем Екс“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ....., бл. МДЛ, ет. 3, офис 29, да заплати на С. Д. А., ЕГН
**********, с адрес с. Л., ул. „..........., сумата от 479,23 лв., представляваща съдебно-
деловодни разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните (чл. 7, ал. 2 ГПК).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
16