О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ-Vс-в
в закрито заседание на
първи октомври 2019г
Председател: ДЕСПИНА
ГЕОРГИЕВА
Членове: ЗЛАТИНА
КАВЪРДЖИКОВА
ИВАНКА
ДРИНГОВА
като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВА
в.гр.д. № 1400 по описа за 2019, за да се произнесе, взе предвид:
Въззивното производство е образувано по жалба
вх.№ 30523/25.04.2019 подадена от С.А.А. като Управител на ЕС с адрес *** против решението на
ВРС-Хс-в № 1559/1`5.04.2019 по по
гр.д.№ 9635/2018 в ЧАСТТА му, с която е отхвърлен предявенят иск за осъждане на ответника
ИЛИАН Н.И. да заплати сумата
от 518,13лв, представляваща разход
за ремонт на общите части на входа, съгласно решение на ОС от 22.11.2015, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на ИМ до
окончателното погасяване на задължението.
Счита решението на РС за незаконосъобразно и необосновано
в отхвърлителната му част.
Излага се оплакване, сочещо на допуснато процесуално нарушение, изразяващо се в това, че при
разпределянето на доказателствената тежест между страните, РС не бил дал
надлежни указания за ищеца, че носи доказателствената тежест за установяването
на твърдяните от него факти – за проведен ремонт на ОЧС въз основа на взетото
решение на ОС, за което бил сключен договор за изработка на определена стойност;
за това, че ремонтът бил реално извършен и че всички останали етажни
собственици са заплатили дължимата от тях част; единствено ищецът не бил престирал претендираната сума, която съответства
Според въззивника неправилно РС е приел, че вноските за
ремонт следва да бъдат в размер на 10лв месечно, а не както е било прието с
протокол от 4.04.2014г на управителя в размер на 24,61лв месечно съобразно
притежаваните общи части. Съдът е изложил мотиви, че след като
първоначално с протокол от 11.01.2011г
ОС на ЕС било приело, че всеки етажен собственик следва да заплаща по 10лв
месечно, впоследствие управителят не можело да определя друг размер независимо,
че бил упълномощен за това от ОС.
Вярно е, че ОС на ЕС е взело такова решение, но, от една
страна, то било в нарушение на закона по отношение определяне на месечните
вноски, тъй като са били определени поравно
за всички етажни собственици-по 10лв, а не според изискването на ЗУЕС вноските
да са съобразно притежаваните квоти в общите части. От друга страна с това си
решение ОС е упълномощило управителя да определя тези вноски. В изпълнение на това
със свое решение, обективирано в Протокол от 4.04.2014г в присъствието на
контрольор и касиер, е решил вноските да се определят съобразно притежаваните дялове
на етажните собственици в общите части-така, както повелява ЗУЕС. За целта била
изготвена таблица за притежаваните проценти в общите части. По делото не се
спори, че ответникът притежава 18,93% от ОЧС и затова неговото задължение възлиза
на 24,61лв от общо 130лв за ЕС.
Не се споделя разбирането на ВРС, че ОС на ЕС не може да оправомощи
управителя да определи размера на месечните вноски. Нормата на чл.17 ал.2
т.7 ЗУЕС предвижда възможност ОС на ЕС
да делегира свои права на управителя, като му възложи осъществяването на някои
свои правомощия, а чл.23 ал.1 т.13 от ЗУЕС предвижда задължение на управителя
да осъществява правомощията, възложени му от ОС на ЕС.
Неправилно ВРС е отхвърлил иска за заплащано из сумата 518,13лв представляваща частта, дължима от ответника /съответстваща на притежаваните от него ид.части/ от разхода за
извършения ремонт на ОЧ на входа в размер на 2737,07лв.
По делото е установено, че с Протокол № 1/22.11.2015 ОС на ЕС е било взето решение
за извършване на ремонт на ОЧ на входа, какъвто действително бил извършен и
възлизал на 2737,07лв.
На 9.01.2018г на таблото във входа с Протокол било поставено
съобщение за извършения ремонт, неговата стойност и била приложена таблица за
разпределение на сумата между етажните собственици съобразно притежаваните от
тях ид.части от ОЧС.
Никой от собствениците не бил оспорил нито извършването на ремонта, нито
неговата стойност. Всички, с изключение на ответника, са заплатили дължимите
суми. Документите за извършените плащания се съхранявали от касиера. В тази
връзка неправилно съдът е приел, че не били представени доказателства за
стойността на ремонта. Протоколът и таблицата към него са представени по
делото, приети и не са оспорени от страните. Нешо повече. На 3.05.2018г бил съставен
констативен протокол от управителя, касиера и контрольора, установяващ отказа
на ответника да изплати дължимите суми към ЕС, след като бил поканен за
това.
Отделно от горното, ако РС е считал, че не са били представени
доказателства за фактите, относими към спора, е следвало да даде указания за това
чрез разпределяне доказателствената тежест, съгл.чл.146 ал.1 т.5 и ал.2 .
В изготвения доклад по
делото на ищцовата страна се указва, че следва да установи законосъобразността
на решенията на ОС на ЕС, както и да представи Правилник за вътрешния ред. Други
указания не са били давани.
Ако въззивният съд счете, че независимо от изложеното, следва да се представят доказателства
за стойността на ремонта, то моли да бъдат приети представените с въззивната жалба,
като по този начин би бил отстранен пропускът на първоинстанционния съд.
Необосновано ВРС е приел, че ответникът не дължи суми за ремонт, тъй като в
посочената по-горе таблица било отбелязано, че парите били взети от касата от
събран дялов капитал , т.е. ремонтът бил заплатен от суми, събрани по Фонд“РО“.
Това не било така и РС сам си противоречал. По отношение на вноските към Фонд“РО“
е приел, че такива ответникът не бил заплащал за претендирания период - факт, който
той сам признава. Спори се само за техния размер. В същото време РС приема, че
дължимата от ответника сума за ремонта била покрита от вноските, които е
направил във Ф“РО“. В действителност, ремонтът е покрит със суми, набрани в
касата от вноски на останалите етажни собственици.
Поради изложеното моли за отмяната на решението в отхвърлителните му части
и за постановяване на ново, с което да бъдат уважени изцяло предявените искове,
като бъдат присъдени на ЕС и сторените разноски по делото в двете инстанции.
С жалбата е направено искане за
приемането на представените писмени доказателства, както следва:
договори за извършени услуги с ордери към тях от 13.11.2017, 20.11.2017 и 4.12.2017;
2бр заявления от 22.11.2017 с приложени разходни ордери;
фактури за закупени материали от дати: 13.11.2017; 17.11.2017; 21.11.2017; 28.11.2017;
3011,2017; 1.12.2017; 9.12.2017 и 21.12.2017;
4бр касови бонове с фактури, удостоверяващи стойността на закупени
материали.
Въззиваемата страна И.Н.И. в срока по чл.263 ГПК е депозирал писмен отговор /л.30/ със становище за
неоснователност на жалбата. Счита същата за неоснователна.
Предявени са два иска, единият за осъждане на ответника да заплати за
ремонт, представляващ боядисване стълбището на входа и смяна плафоните с фотоклетки и втори - за плащане на месечни
вноски за фонд „Ремонт и обновяване".
По отношение на втория счита същия за частично недопустим и затова решението,
съответно и жалбата, също са частично недопустими.
1/ искът е предявен спрямо физическо лице, а са представени доказателства
за собственост на обекти на търговец, което води до недопустимост на иска и
жалбата в тази част.
2/ не са налице предпоставките за възникване на задължение за плащане
конкретна сума за конкретен обект собственост на ответника, отделно за нейната
изискуемост. Липсва решение на ЕС за цената на ремонта, за нейното
разпределение или за одобрение на извършеният ремонт, одобрение на цената,
приемане и одобрение на направени разноски от управителя на средствата от фонда
„Ремонт и обновяване".
С решението ма ЕС от 11.01.2011 било взето решение за ремонт на ГРТ и за
внасяне на суми при необходимост от ремонт по 5-10лв, а управителят - да решава
за събирането на сумите, което изключва сумите да са ежемесечни и да е налице
делегиране на права за определяне на размера им.
Не са доказани всички предпоставки за уважаване на предявения иск за ремонт
на входа, а именно:
Ответникът не е собственик на самостоятелни обект в сграда-ЕС за 18,93%;
Липсва валидно и стабилизирано решение на ОС на ЕС-ци
за ремонт на ОЧ с размер на дължимата сума от ет.собственик и изискуемо
задължение;
Доколкото ищецът не е посочил и обосновал пасивна материална легитимация за
ЕТ-собственик на търговските имоти, то искът в тази част е недопустим,
доколкото липсва и обосновано искане във връзка с гаража и търговските обекти
за ремонт на входа обслужващ жилищата иска е и неоснователен.
Нормативно е определено средствата във фонда да се разходват за извършване
на дейностите по чл.48, чл.49, какъвто е ремонтът на входа, като разпореждането
със средствата от сметката се извършва от Председателя на УС/ Управителя въз
основа на решение за тяхното използване, прието от ОС. От посоченото следва
изводът, че при наличие на решение на ОС за ремонт се разходват сумите от
фонда, а те се набират с ежемесечни вноски или други източници, за което следва
да е взето решение на ОС, а такова в случая липсва.
Средства се събират и
разходват по специалната сметка за дейности по чл.48 и чл.49 ЗУЕС, а за
управление и поддържане на ОЧ по друга, различна сметка или в брой от Управителя.
Липсват твърдения и данни да е взето решение за събиране на сума за ремонта
или за одобряване на извършен ремонт и разходвани средства
Средства, събрани и разходвани по начин, различен от посочения в чл.50 ЗУЕС,
са за управление и поддържане на общите части, а такъв иск не е предявен.
По претенцията за фонда, не е посочена сметка, което изключва същите да
бъдат събрани и разходвани по законово регламентиран начин. Разходи за ремонт,
основно обновяване, реконструкция и преустройство на ОЧ или подмяна на общи
инсталации и оборудване, разходи за конкретен неотложен ремонт и в вноски за
фонд "Ремонт и обновяване", се отнасят до конкретни разходи, които са
необходими или полезни. След изменението на чл. чл.50 ал.2 т.1 ЗУЕС Редакция
към ДВ бр.57/26.07.2011г ежемесечни вноски от собствениците в размер, определен
с решение на ОС съобразно ид.части на отделните
собственици в ОЧ на ЕС, но не по-малко от 1% от минималната работна заплата за
страната, се набират и от други източници в сметка със специално
предназначение, която се открива на името на Председателя на УС/Управителя/. Т.е.
с императивна разпоредба законодателят е предвидил посочените разходи да се
разпределят на ет.собственици съразмерно с ид.части,
а не както е определило ОС - по равни вноски, по 5 -10лв.
Неоснователен е доводът на ищеца, че такива права са делегирани на Управителя.
ОС няма правомощия да променя законоустановения начин
за изчисляване на дължимата месечна вноска за фонд "РО", по арг. от чл.11 ал.1 т.7 от ЗУЕС ОС може само да определи
размера на паричните вноски във фонда, но не и начина им на определяне или да
го делегира.
Счита, че искането на въззивника за приемането на писмени доказателства
следва да бъде оставено без уважени, тъй като липсват твърдения по чл.260 т.5 и
т.6 ГПК. Същите са недопустими, а при условие, че са допустими, то са
неотносими доколкото не представляват доказателства по чл.50 ал.5 ЗУЕС за
дейност по чл.48 или 49 от ЗУЕС съгл. чл.50 ал.4 ЗУЕС.
Представените доказателства може евентуално да бъдат ползвани като такива
за осъществено управление и поддържане на общите части по чл.51 от ЗУЕС каквото
искане липсва.
Договорът от 13.11.2017г не бил приет от ОС на ЕС, липсвало решение на ОС
на ЕС за разходи за цената на договора, касиерът не бил компетентен да се
разпорежда със средства на ЕС, липсва правна възможност посочените в договора
лица да приемат извършената работа.
ОС на ЕС е проведено на 22.11.2015г по предварително обявения дневен ред и
е разгледана т.2 от дневен ред „Налични пари в касата“, предложения за ремонт
(покрив, мази), което било предложено и прието с 11 гласа при 77% ид.части от ОЧ, приложението към Протокола не съответствало
на взетото решение на ЕС, което било съобразно дневния ред за разлика от
приложението, което било за боядисване стълбище, смяна плафони
с фотоклетки иподмяна
на улуците и ремонт на капандура.
Липсвало приемане на годишния бюджет за приходите и разходите и одобряване
годишните отчети на УС/Управителя, както и на Контролния съвет/ Контрольора за
2015 или 2016, от които да се установи включване в бюджета разходите за ремонт
или отлагане за следваща година.
Оспорва датата на договора 13.11.2017г, оспорвам компетентността на касиера
да се разпорежда със средства на ЕС за заплащане, оспорва компетентности на
Пламен Парашкевов, Милен Мушанов, Невена Димитрова да
приемат извършените работи. Оспорва да е било взето решение за осъществяване на
допълнително възложени работи, както и решение за 2017г за боядисване на
стълбището и замяна на плафоните. Оспорвам
изпълнителят Венцислав Стоянова да е професионално компетентен да осъществява
„боядисване", откачане на ел.съоръжение - плафон"
и за „работа с гипс и изкърпване на подпухнало и дупки", оспорвам размера
на договорените единични цени.
Няма отправени доказателствени искания от въззиваемата страна.
Същевременно оспорва всички представени с въззивната жалба писмени
доказателства: договор от 13.11.2017 и 3бр касови ордери към него; договор от
4.12.2017 и 2бр касови ордери към него; договор от 20.11.2017 и 3бр касови
ордери към него и фактура; дата на заявление от 22.12.2017 и 1бр касов ордер,
както и още 8 бр фактури и 3бр фискални бонове, както
следва:
Оспорва касов ордер от 22.11.2017г да е платена от касата на ЕС от лице в
качеството му на изпълняващ длъжността управител на ЕС и да е по договор от
13.11.2017.Същото оспорване се прави и по отношение на касов ордер от
9.12.2017г издаден по договор от
13.11.2017г ; касов ордер от 29.11.2017г и да е по договор от 13.11.2017.
Оспорва датата на договора 4.12.2017г и същият да е за ЕС, оспорва
компетентността на сключилият договора да договаря и предоставя права на
изпълнител да разширява, отрязва, отнема положена изолация, да отстранява
всякакви препятствия около него (ламперия, ключове, кабели, тръби и др,}.
Оспорва да е взето решение за осъществяване на профил стъклопакет. Твърди
липса на решение на ОС на ЕС за разходване на средства; оспорва размера на
договорената цена.
Оспорва касов ордер 4.12.2017г да е за ремонт по решение на ОС на ЕС,
сумата да е платена от касата, да е броена от лице в качеството на изпълняващ
длъжността Управител на ЕС и да е по договор от 13.11.2017г.
Оспорва касов ордер 17.01.2018г да е за ремонт по решение на ОС на ЕС,
сумата да е платена от касата, да е броена от лице в качеството на изпълняващ
длъжността Управител на ЕС и да е по договор от 13.11.2017г, договор от 4.12.2017
и договор от 20.11.2017г.
Оспорва дата на договора 20.11.2017г и същият да е за ЕС; оспорва
компетентността на сключилият договора да договаря направа на скеле.
Оспорва да е взето решение за осъществяване на направа на скеле. Твърди
липса на решение на ОС на ЕС за разходване на средства, оспорва размера на
договорената цена.
Оспорва касов ордер 20.11.2017г да е за ремонт по решение на ОС на ЕС, да е
част касата на ЕС, сумата да е платена от касата, да е броена от лице в
качеството на изпълняващ длъжността управител на ЕС и да е по договор от
13.11.2017г, договор 4.12.2017г, договор от 20.11.2017г.
Оспорвам касов ордер 20.11.2017г да е за ремонт по решение на ОС на ЕС, да
е част касата на ЕС, сумата да е платена от касата, да е броена от лице в
качеството на изпълняващ длъжността управител на ЕС и да е по договор от
13.11.2017г, договор от 4.12.2017г, договор от 20.11.2017г.
Оспорва дата на заявление 22.12.2017г и същият да е за ЕС, оспорвам
компетентността на заявителя да закупува материали и за труд по електрическата
инсталация. Оспорва да е взето решение за осъществяване на закупуване на
материали и труд по ел.мрежа от Пламен Парашкевов, посочен за член на
приемателна комисия по договор с дата 14.11.2017г. Твърди липса на решение на
ОС на ЕС за разходване на средства. Оспорва размера на заявената сума.
Оспорва касов ордер 20.11.2017г да е за ремонт по решение на ОС на ЕС, да е
част касата на ЕС, сумата да е платена от касата, да е броена от лице в
качеството на изпълняващ длъжността управител на ЕС и да е по договор от
13.11.2017г, договор от 4.12.2017г, договор от 20.11.2017г, заявление от
22.12.2017г.
Оспорва фактура от 28.11.2017 с клиент Милен Иванов Мушанов
да е за ЕС.
Оспорва касов ордер 22.12.2017г да е за ремонт по решение на ОС на ЕС, да е
част касата на ЕС, сумата да е платена от касата, да е броена от лице в
качеството на изпълняващ длъжността управител на ЕС и да е по договор от
13.11.2017г, договор 4.12.2017г, договор от 20.11.2017г.
Оспорва фактури от 13.11.2017г, 17.11.2017, 21.11.2017, 18.11.2017,
30.11.2017, 1.12.2017, 9.12.2017, 21.12.2017, всички с клиент Милен Иванов Мушанов, да са за ЕС, да е платено от представляващ ЕС,
стоката да е закупена от представител на ЕС.
Оспорва фискални бонове от 29.11.2017, 27.11.2017, 6.12.2017, всички с
клиент Милен Мушанов да са за ЕС, да е платено от
представляващ ЕС, стоката да е закупена от представител на ЕС.
Частна жалба вх.№ 45716/24.06.2019
е подадена от И.Н.И. срещу Определението на ВРС-Хс-в
№ 6789/27.05.2019г,
оСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх.номер 31122/30.04.2019г.,
подадена от И.Н.И., ЕГН **********, с искане да бъде постановено определение, с
което да бъде изменено постановеното по делото решение номер 1559 от
15.04.2019г., постановено по гр.д. номер 9635 по описа на ВРС за 2018г., в
частта за разноските, като всички направени от ответника разноски да бъдат
присъдени в тежест на ищеца.
Счита същото за неправилно, постановено при нарушение на материалния закон
и поради необоснованост.
Законодателят ясно и точно е указал начина на събиране и разходване на
средства за поддържане, ремонт основно обновяване на ОЧ, което изключва възможността
те да бъдат събирани и разходвани по различен от законово определеният способ.
За ищеца е налице задължение да открие сметка на името на управителя, а за
ответникът има задължение да направи дължимите вноски в сметката, което
изключва възможността за депозиране на суми по други сметки или предаване на
други лица.
За да се освободи от задължението си ответникът трябвало да получи
задължително по вид съдействие от ищеца - откриване на сметка. Конклудентни действия или подразбиращи се намерения или желания
са законово изключени с разпоредбата на правната норма съдържаща се в чл.50 ЗУЕС. Единствено средствата, събрани по законовия ред, сметка на името на
управителя, са предназначени за дейности по чл.48 и чл.49 от ЗУЕС.
Събирането, на средствата за фонда по начин, различен от законово
регламентирания, изключва законовата гаранция по чл.50 ал.4 ЗУЕС и предполага
заплащане от касиера по лично решение на управителя на различни лица за
различни дейности.
Моли за отмяна обжалваното определение № 6789/27.05.2019г, с което е
отхвърлено искането за изменение на определението, обективирано в решението от
15.04.2019г за произнасяне по чл.81 вр.чл.78 ГПК,
като всички разноски, направени от ищеца, бъдат в негова тежест, а разноските,
сторени от ответника, бъдат възложени върху ищеца доколкото ответникът е искал
да изпълни задължението за внасяне на ежемесечни вноски от 10лв, за което е
изисквал от управителя да му предостави сметката по чл.50 ал.3 ЗУЕС за набиране
на вноските по чл.50 ал.2 ЗУЕС, с което да изпълни задължението си.
Моли вместо постановеното определение да се постанови друго за уважаване искането
за изменение на Решение № 1559/15.04.2019г в частта за разноските.
Срещу подадената частна жалба не е депозиран писмен отговор от насрещната
страна.
СЪДЪТ по отправените
доказателствени искания от въззивника съобрази следното
На първо място въззивният съд намира, че не са допуснати процесуални
нарушения от РС, тъй като същият правилно е разпределил доказателствената
тежест.
При това положение сочените с въззивната жалба документи не следва да бъдат
приобщавани към доказателствения материал по делото, предвид ограничението на
разпоредбата на чл.266 ал.1 ГПК. Делото следва да бъде решение при наличния
доказателствен материал, като въведеният с въззивната жалба предмет касае спора
по правото, а не по фактите.
С оглед на горното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ПРИЕМА като доказателство по
делото представените с въззивната жалба писмени документи:
договори за извършени
услуги с ордери към тях от 13.11.2017, 20.11.2017 и 4.12.2017;
2бр заявления от
22.11.2017 с приложени разходни ордери;
фактури за закупени
материали от дати: 13.11.2017; 17.11.2017; 21.11.2017; 28.11.2017; 3011,2017;
1.12.2017; 9.12.2017 и 21.12.2017;
4бр касови бонове с
фактури, удостоверяващи стойността на закупени материали.
НАСРОЧВА
ПРОИЗВОДСТВОТО по делото в о.с.з. на 5.11.2019
от 14.00ч, за която дата и час да се призоват страните
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: