№ 110
гр. Плевен, 23.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети декември през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Асен Ив. Даскалов
при участието на секретаря ДАНИЕЛА В. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от Асен Ив. Даскалов Административно
наказателно дело № 20214430202246 по описа за 2021 година
ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал. 1 ЗАНН
С Наказателно постановление №21-0938-003123/20.08.2021 г. на
НАЧАЛНИК на СЕКТОР „ПП“ при ОДМВР - ПЛЕВЕН, на Г. ИГН. Д. ЕГН:
********** са наложени административни наказания на основание чл.183
ал.7 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 300 /триста/
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 /един/ месец, за
извършено нарушение по чл.6 т.1 ЗДвП.
Срещу така издаденото Наказателно постановление (НП),
санкционираното лице е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД - ПЛЕВЕН.
Изтъква, че не е извършил умишлено процесното нарушение, а просто е искал
да спре в близост до сградата на ДАИ, за да направи справка преди да
настъпи обедната почивка в институцията; твърди, че в последния момент
забелязал знака, че преминаването е забранено, но решил, че този знак е
останал случайно от предишен ремонт; отбелязва, че е правоспособен от
1974г., включително – в категория С1 и че има само едно наложено
административно наказание за нарушение на правилата за движение по
пътищата; твърди, че наложеното административно наказание глоба е
прекомерно по размер, а наложеното наказание лишаване от право да
управлява МПС - го препятства да полага грижи за своята съпруга, която е с
призната инвалидност; посочва, че извършеното нарушение не е довело до
затруднения в движението, препятстване на работата на хора и машини, както
и че не го е извършил поради лекомислие и незачитане на Закона. В този
смисъл счита, че се касае за „маловажен случай“ на административно
1
нарушение и моли Наказателното постановление да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява
лично и с упълномощен защитник. Поддържат жалбата по изложените в нея
съображения. Защитникът допълва, че в хода на
административнонаказателното производство са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила – не е точно посочено мястото на
извършената полицейска проверка и обстоятелствата на нейното извършване;
на са посочени и мотивите на водача, за да наруши същият забраната за
преминаване през съответния пътен участък, като в тази връзка се изтъква, че
в крайна сметка, Д. не е извършил нарушението, защото е искал да отиде до
сградата на ЖП ГАРА ПЛЕВЕН и да обядва в тамошния бюфет, а защото е
следвало да си извърши справка в рамките на работно време на ДАИ и много
е бързал; отбелязва, че не са отчетени възрастта на нарушителя, големият му
опит като водач на МПС в различни категории, чистото съдебно минало и
малкия брой предходни административни наказания по ЗДвП, че в резултат
на нарушението не са причинени вреди, както и че Д. е управлявал автомобил,
собственост на неговата съпруга, която е инвалид и за която полага грижи. В
този смисъл защитникът счита, че е следвало случаят да бъде приет като
„маловажен“ и пледира НП да бъде отменено, като нарушителят бъде
предупреден. Г.Д. поддържа пледоарията на своя защитник като допълва, че е
видял процесния забранителен знак, но много е бързал, за да направи справка
в ДАИ, преди обедната почивка на институцията; че се е опитал да обясни
ситуацията и на полицейските служители, с които бил познат отпреди, тъй
като се случвало да обядва с тях; отбелязва, че познава и ***, както и че
постъпката е била „хлапашка“.
За ответната страна – ОД на МВР – ПЛЕВЕН – представител не се
явява.
Жалбата е подадена от оправомощена страна и в срока по чл.59
ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима.
След щателно обсъждане на събраните доказателствени
материали поотделно и в тяхната съвкупност, Съдът намира следното:
Административнонаказателното производство е започнало със
съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) №
482053/13.08.2021г. от страна на Н. В. Г. – мл.автоконтрольор при СЕКТОР
„ПП“ при ОДМВР - ПЛЕВЕН, в присъствието на свидетеля Д. АЛ. Х., както и
на нарушителя – Г. ИГН. Д.. Съставен е за това, че на 13.08.2021г. около 10:50
часа в ГР.ПЛЕВЕН, на кръстовище, образувано от булевард „***“ и улица
„***“, с посока на движение към площад „***“, като водач на лек автомобил
„***“ с регистрационен номер *** извършва следното: движейки се по
булевард „***“ навлиза в гореописаното кръстовище, като не съобразява
поведението си с пътен знак Ж3 (предварителен указател за отклоняване на
движение при въведена временна организация на движението), Г1 (движение
само направо след знака), В2 (Забранено навлизането на ППС в двете
2
посоки), поставени на подвижна стойка, с които знаци е въведена временна
организация на движението и забрана за влизане по улица „***“ със Заповед
номер РД12-163 от 13.05.2021 година на ОБЩИНА ПЛЕВЕН, след което
продължава движението си по улица „***“ - нарушение по чл.6 т.1 ЗДвП;
отбелязано е, че водачът заявил, че е решил да премине по този начин, защото
е по-напряко. Нарушителят не е направил възражения при съставяне на
АУАН; не е представил такива и по реда, и в срока по чл.44 ал.1 ЗАНН.
Административнонаказващият орган изцяло възприел
фактическите и правни констатации на актосъставителя. На тази основа,
издал обжалваното Наказателно постановление, с което на Г. ИГН. Д. ЕГН:
********** са наложени административни наказания на основание чл.183
ал.7 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 300 /триста/
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 /един/ месец, за
извършено нарушение по чл.6 т.1 ЗДвП.
Съдът намира, че Актът за установяване на административно
нарушение е съставен и обжалваното Наказателно постановление – издадено,
от компетентни лица /л.15 – 16 от делото/. Не са налице претендираните от
жалбоподателя нарушения на процесуалните правила – че не е точно
посочено мястото на извършената полицейска проверка и обстоятелствата на
нейното извършване, както и че на са посочени мотивите на водача, за да
наруши същият забраната за преминаване през съответния пътен участък. От
една страна, чл.42 ал.1 т.4, респективно – чл.57 ал.1 т.5 ЗАНН, въвеждат
изискване да бъдат посочени описание на нарушението, датата и мястото,
където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, което
изискване е надлежно спазено от актосъставителя и
административнонаказващия орган; ЗАНН не предвижда да бъдат посочвани
„мястото на извършената полицейска проверка и обстоятелствата на
нейното извършване“, в какъвто смисъл интерпретират законовите
разпоредби жалбоподателят и неговият защитник. От друга страна, мотивите
на нарушителя, също не представляват законов реквизит, намерил отражение
в чл.42 ал.1 или чл.57 ал.1 ЗАНН и следователно – нито актосъставителят,
нито административнонаказващият орган дължат определено изложение в
тази насока.
Служебната проверка за законосъобразност, извършвана от
въззивната инстанция не установява и други, допуснати в хода на
административнонаказателното производство, нарушения на процесуалните
правила. Поради това Съдът приема, че издаденото Наказателно
постановление е формално законосъобразно. По неговата правилност се
събраха гласни доказателствени средства - показания на свидетелите Н. В. Г.
и Д. АЛ. Х., както и писмени доказателства /л.8 - 10, л.14, л.27 – 32 от
делото/. Съдът преценява като непредубедени и добросъвестни показанията
на свидетелите Х. и Г.. Действително, тези на актосъставителя Г. са
схематични и с общ характер, но пък показанията на св.Х. са относително
подробни, но както едните, така и другите са в потвърждение на изнесената в
3
АУАН и в НП, фактическа обстановка. И двамата свидетели са категорични,
че жалбоподателят е навлязъл в посочения по-горе пътен участък, въпреки
надлежно поставените и споменати по-горе пътни знаци, въвеждащи
временна организация на движението, включително – забраняващи
преминаването. Липсват каквито и да било данни за тенденциозност от
страна на двамата свидетели, напротив – техните показания се ползват с
достоверност, поради което Съдът ги кредитира. В подкрепа на изнесената в
АУАН и в НП фактическа обстановка са и писмените доказателства по
делото, по-конкретно – заверени преписи на Заповед № РД12-163 от
13.05.2021 година на КМЕТА на ОБЩИНА ПЛЕВЕН, схема на организация
на движението и пътните знаци на кръстовището между булевард „***“ и
улица „***“, схема на организация на движението и пътните знаци по улица
„***“. Поради това, Съдът приема изложената в АУАН/НП фактическа
обстановка за доказана по несъмнен начин и няма да я преповтаря, още
повече, че презумпцията по чл.189 ал.2 ЗДвП, не се явява оборена.
Следва да бъде напомнено, че съобразно чл.6 т.1 ЗДвП,
„Участниците в движението: съобразяват своето поведение със сигналите
на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират
движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните
знаци и с пътната маркировка…“. Налице е задължение за съобразяване с
пътните знаци, с което, при описаните по-горе условия на време, място,
обстановка, Г.Д. не се е съобразил, тъй като е преминал през кръстовище на
улиците „***“ и „***“, игнорирайки създадената временна организация на
движението със знаци Ж3 (предварителен указател за отклоняване на
движение при въведена временна организация на движението), Г1 (движение
само направо след знака), В2 (Забранено навлизането на ППС в двете
посоки). Същото нарушение е правилно квалифицирано от актосъставителя и
административнонаказващия орган и се явява доказано по несъмнен начин.
Следователно, правилно административнонаказващият орган е пристъпил
към налагане на административно наказание на основание чл.183 ал.7 от
Закона за движението по пътищата, съобразно която разпоредба, „Наказва се
с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от
един месец и с глоба от 300 лв. водач, който навлиза след знак, забраняващ
влизането на съответното пътно превозно средство при въведена временна
забрана за движение.“. Размерът на кумулативно наложените
административни наказания не подлежи на обсъждане, включително по
изтъкнатите от страна на жалбоподателя причини /прекомерност, напреднала
възраст, грижа за инвалидизиран близък/ тъй като цитираната
административнонаказателна разпоредба предвижда абсолютно определена
санкция, която е надлежно съобразена от административнонаказващия орган.
Не могат да бъдат възприети съображенията на жалбоподателя и
неговия защитник по съществото на правния спор. Не почива на събраните
доказателства виждането, че нарушението не е умишлено – напротив, според
разпитаните по делото свидетели, няходящите се на място пътни знаци /и в
4
частност В2 – „Забранено навлизането на ППС в двете посоки“/ са били
поставени на съответна временна стойка и са били видими за участниците в
движението, а впрочем, самият Д. не отрича, че ясно е възприел знаците,
въвеждащи временна организация, но пък е преценил, че трябва да премине,
защото ще бъде по-бързо и ще успее да направи справка в ДАИ преди
обедната почивка. В тази насока е и отразеното в АУАН, че Д. е преминал
през забранения пътен участък, защото му е било по-пряко. Следователно,
нарушението е извършено при ясното съзнаване на естеството на
противоправното поведение и въпреки съзнаваната от Д. забрана за навлизане
в процесния пътен участък, т.е. умисълът на Д. е пряк, тъй като е съзнавал
общественоопасния характер на деянието и е предвиждал неговите
общественоопасни последици /изразяващи се в несъобразяване със
съответните пътни знаци/, като е искал настъпването на тези последици.
На следващо място, случаят не може да бъде приет за
„маловажен“, включително, при отчитане на междувременно влезлите в сила
изменения в ЗАНН /ДВ бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г./. Така,
според §1 т.4 от ДР на ЗАНН, „"Маловажен случай" е този, при който
извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение
от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с
оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед
на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или
на неизпълнение на задължение от съответния вид.“.
Досежно деянието - действително, обсъжданото административно
нарушение не е довело до вредни последици, но това се дължи на
обстоятелството, че се касае за формално нарушение, т.е. такова, което по
своето естество не предвижда настъпване на вредни последици. Както
съдебната практика, така и правната теория обаче са единодушни, че
престъпленията и нарушенията на просто извършване, в никакъв случай не са
лишени от обществена опасност, нито тя се явява намалена априорно, поради
отсъствието на определени вредни последици. Нещо повече – това, че
Законодателят не е предвидил настъпването на противоправен резултат, а
същевременно в санкционната част на приложимата в случая
административнонаказателната разпоредба е предвидил кумулативно
налагане на административни наказания в абсолютно определен размер,
единствено идва да покаже, че нарушения като процесното, се отличават с
висока степен на обществена опасност, тъй като представляват постоянна и
потенциална опасност за сигурността на движението. В тази връзка, напълно
неуместно се акцентира върху това, че извършеното нарушение не е довело
до затруднения в движението, препятстване на работата на хора и машини.
По-нататък, досежно дееца, следва да бъде подчертано, че не
съставлява нито извинително обстоятелство, нито – смекчаващо
отговорността такова, неколкократно изтъкваното от страна на Д., че много е
бързал и че е имал желание да извърши справка в рамките на работно време
5
на ДАИ, преди настъпването на обедна почивка. Подобни лични и житейски
съображения не могат да стават причина за нарушаване на Закона, защото в
противен случай, със същия успех като „основателна“ причина би могло да се
изтъква и необходимостта да се обядва в бюфета на ЖП ГАРА – ПЛЕВЕН –
една вметка от страна на защитата, която също не се ползва с уместност, в
контекста на процесния случай. Дългогодишната практика на Д. като водач и
професионалната му категория не само не съставляват смекчаващо
отговорността обстоятелство, напротив - от един опитен и професионален
водач, би следвало да се очаква надлежното спазване на ЗДвП, а не неговото
нарушаване по лично усмотрение. Не отговаря на истината и изтъкваното
обстоятелство, че на Д., в неговата практика като водач, е налагано само едно
административно наказание за нарушение на ЗДвП – напротив, налагани са
няколко такива наказания, което все пак идва да покаже известна степен на
недостатъчно отговорно поведение при прилагането на ЗДвП. Действително,
нарушителят е неосъждан, а налаганите административни наказания за
нарушения на ЗДвП не са множество. Същевременно обаче е видно, че не са
налице такива смекчаващи отговорността обстоятелства, че да се приеме, че
случаят представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с
обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Не на последно място,
изтъкваните от страна на Д. обстоятелства в хода на съдебните прения, а
именно - че се е опитал да обясни на полицейските служители, че е бързал, че
познавал тези служители отпреди, тъй като се случвало да обядва с тях, че
познава и ***, не само, че не се ползват с относимост към предмета на
доказване, но и същевременно още веднъж идват да покажат недостатъчно
сериозно отношение към случая, както и че несъмнено е налице умишлено
нарушение, чиято обществена опасност не е по-ниска от обикновените случаи
на нарушения по чл.6 т.1 ЗДвП.
Крайният извод е, че обжалваното Наказателно постановление е
законосъобразно и правилно, поради което - следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.9 вр. ал.2 т.5 вр. ал.1
ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №21-0938-
003123/20.08.2021 г. на НАЧАЛНИК на СЕКТОР „ПП“ при ОДМВР -
ПЛЕВЕН, с което на Г. ИГН. Д. ЕГН: ********** са наложени
административни наказания на основание чл.183 ал.7 от Закона за
движението по пътищата – глоба в размер на 300 /триста/ лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 1 /един/ месец, за извършено нарушение
по чл.6 т.1 ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Плевен, в 14 - дневен срок от съобщението до
6
страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7