№ 745
гр. Пазарджик, 29.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Николинка Н. Попова
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
като разгледа докладваното от Николинка Н. Попова Гражданско дело №
20225220103316 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл.422 ГПК, във връзка с чл. 430 ТЗ и чл. 99 ЗЗД
от „Е М “ ЕООД , със седалище и адрес на управление: гр. С** с ЕИК: **, представлявано
от ** – Т, чрез пълномощника адв. Г. И. Х. със съдебен адрес : гр. софия, район „Средец“
бул. „Витоша „ № 15, ет.4 против Ц. И. Г. ЕГН ********** от гр. Пазарджик , ул. „И* № ,,
с цена на иска 5823,70 лв. главница и 1030,84 лв. лихва за забава.
В исковата молба са изложени обстоятелства, че процесните вземания са възникнали
на основание „Договор за потребителски кредит без обезпечение“ от 01.09.20214 г.,
сключен между „ОББ“ АД и ответницата Ц. И. Г. — кредитополучател. Твърди се, че
съгласно чл. 1 от договора, банката е одобрила и предоставила па ответницата,
потребителски кредит в размер на 10 000 лева, кредитирайки разплащателна сметка с IBAN:
* с титуляр - Ц. И. Г.. Целта на отпуснатия кредит, видно от чл. 2 на сключения договор, е за
„покриване на „потребителски нужди“. С предоставянето на разрешения кредит, чрез
захранване на разплащателната сметка с IBAN: BG ** - с титуляр кредитоиолучателя „ОББ“
ЕАД“ АД е изпълнила задължението си по договора. Твърди се, че отпуснатия кредит от 10
000 лева е усвоен изцяло от кредитополучателя. Съгласно чл. 8, срокът на действие па
договора е 96 месеца. Кредптополучателят се е задължил да погаси усвоения кредит на
равни месечни вноски, съгласно инкорпорирания в договора за кредит погасителен план,
всяка в размер па 171,74 лева, за период от 15.09.2014г. до 15.08.2022 г. Твърди се, че
впоследствие Ц. И. Г. е погасила част от предоставената на кредит сума, с което дължимата
главница е намалена до 5823,70 лева. Последното направено плащане е от 09.05.2019 г. за
сума в размер на 200 лева, с която сума са погасени лихви за просрочие и наказателни
лихви. Чл. 7, ал. 1 от договора предвижда, при забава/нросрочие па плащането по
главницата но кредита от страна на Кредитополучателя, Банката олихвява просрочените
суми с наказателна лихва, включваща действащия лихвен процент съгласно чл. 4, за
редовна главница и наказателна надбавка в размер на 5 /пункта/. В настоящото
производство се претендирала единствено договорна лихва в размер на редовния лихвен
процент, въпреки допуснатото от страна на кредитополучателя просрочие. Твърди се, че на
15.12.2021 г. по силата па „Договор за прехвърляне на парични вземания“, „ОБЕДИНЕНА
БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД е прехвърлила на „Е М“ ЕООД Портфейл от вземания,
определени и индивидуализирани в Приложение № 1 към Договора за цесия, включително и
вземането си към Ц. И. Г.. За периода след датата на цесията - 15.12.2021г., до депозиране на
1
настоящата искова молба, се твърди , че няма постъпили суми но сметка на „Е М. Към
настоящата искова молба е приложено уведомление към ответника за извършената цесия,
подписано по пълномощие от адв. Г. Х.. Твърди се, че на 15.08.2022 г. е настъпил крайният
срок за погасяване на потребителския кредит, включително и дължими те лихви, съгласно
чл. 9 от договора, като считано от тази дата вземането към ищеца е изцяло дължимо. В
случая, крайният падеж на задължението, предмет на настоящия установителен иск е
обективен факт, настъпил преди датата на образуване на заповедното производство -
19.08.2022г., по което е издадена процесната заповед за изпълнение. На крайния падеж,
както и към датата на настоящата искова молба, ответницата не е изпълнила договорните си
задължения за погасяване на предоставения кредит. Моли се съдът да постанови решение, с
което да установи със сила на присъдено нещо в отношенията между страните, че „Е М“
ЕООД има вземане към Ц. И. Г., за които е издадена заповед за изпълнение, на основание
чл. 410 от ГПК, по гр. д. № 2655/2022 на РСПазарджик, ХVІ-ти състав за следните суми:
5823,70 – главница, ведно със законна лихва върху нея, до изплащането й; сумата от 1030,84
лв – договорна лихва в размер на редовен лихвен процент, за периода от 15.09.2019 г. до
15.08.2022 г., включително, както и направените в настоящото исково производство
разноски за ДТ и адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв. Претендират се разноски и
за заповедното производство. Сочат се доказателства. Правят се доказателствени искания.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който се моли
исковата молба да бъде оставена без движение и съдът да укаже на ищцовото дружество да
конкретизира исковата си претенция. Съображенията за това са , че от една страна се заявява
изискуемост на дълга на краен падеж, а от друга се претендира предсрочна изисуемост,
поради неплащане в срок и съответно начислени лихви за просрочие. На второ място се
поддържа , че ищецът не е надлежно легитимиран за завеждане на настоящия иск. Съгласно
разпоредбата на чл. 99 от ЗЗД, същото има действие спрямо ответницата , когато „ОББ“АД
й изпрати надлежно уведомление, но същата заявява , че не е получавала съобщение в този
смисъл, който факт се установява и от липсващи доказателства към исковата молба, както и
от изложените твърдения. Приложеното уведомление не е съпътствано с доказателство за
нейното известяване или узнаване. Това обстоятелство се подкрепяло и от факта, че на
посоченият адрес живее от 50 години. Дружеството не било положило грижа на добър
стопанин за да изиска изпълнение, да я уведоми за дължими суми, напротив по-скоро се
създавало впечатление, че тези суми са формирани в последващ момент без яснота и с една
единствена цел - финансова изгода за колекторското дружество. Твърди се, че искът е
недопустим, поради изтичане на предвидения в закона срок за неговото предявяване, след
получаване на уведомбението от съда при постъпило възражение. Освен това се поддържа,
че договоръ за потребителски кредит без обезпечение, е сключен на 01.09.2014 г. със срок
на действие до 15.08.2022. Крайният срок на договора е изтекъл на посочената падежна дата
и надлежно е прекратено действието на споразумението помежду кредитора и длъжника.
Отделно от това, заявява, че дълга е погасен в пълен размер и не дължи посочената искова
претенция. Твърди се, че искът е нЕнователен по основание и размер. Оспорва се и
наличието на валидно сключен договор за кредит между страните. Поддържа се , че липсва
ясен и разбираем начин за разбиране на съществени условия по договора, не можело да се
установи по безспорен начин какви суми са постъпили по дълга, месечни вноски, размер и
кога, какво и как е погасявано с тях. Липсва яснота и конкрегика досежно точен и пълен
размер на общия дълг и защо той е посочен като 5 823,70 лева. Ответницата твърди още , че
договорът за кредит е недействителен на основание чл. 27 от ЗЗД, като сключен от лице без
представителна власт. Поддържа се , че не са налице данни, от които да се установи кое лице
е сключило процесния договор и дали същото има правомощия да сключва такъв вид
договори. От вписаното в договора физическо лице, чието име не се чете, не се установява,
по силата на какво правоотношение и какви правомощия има. Оспорва се размерът на
предявената главница. Ответницата изтъква , че е погасила цялото задължение, а се
претендира с исковата молба главница в размер на 5823,70 лева, за която няма доказателства
как е формирана и какво включва. Твърди се, че на 15.08.2022 г. е настъпил крайния срок за
погасяване на кредита и вземането е изискуемо. Налице е неяснота, досежно основанието и
начина на настъпилата изискуемост. От една страна се твърди изискуемост на краен падеж
предвид обстоятелството, че е настъпил, а от друга страна се заявява начисляване на лихви
за просорочие, поради предсрочна изискуемост. Не са представени доказателства има ли
2
погасителни вноски, колко и кога, как са отнесени погасените суми, каква част от тях е
погасила главница и каква лихви, начина на изчисляване на претендираните вземания,
липсва подробно извлечение от сметката обслужваща кредита. Оспорва се размерът на
претендираната лихва. Моли се съдът да отхвърли предявеният иск срещу ответницата,
изцяло като недопустим, нЕнователен и недоказан. Предявени са доказателствени искания.
След преценка на събраните доказателства и доводите на страните, съдът прие за
установено следното:
От приложеното ч. гр. дело № 2655/2022 г. по описа на ПзРС се установява , че
ищцовото дружество е подало заявление и е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК с разпореждане длъжникът Ц. И. Г. ЕГН ********** от гр. Пазарджик , ул. „И* №
,, да заплати на кредитора „Е М “ ЕООД , със седалище и адрес на управление: гр. С** ет.6
с ЕИК: **, представлявано от ** – Т, ЕИК: **, сумата в размер на 5823,70 главница
дължима по договор за потребителски кредит , както и договорна лихва в размер на 1030,84
лв. от 15.09.2019 г. до 15.08.2022 г. , както и сторените разноски в заповедното производство
в размер на 137,09 лв. за внесена държавна такса, 180,00 лв. за адвокатско възнаграждение.
Длъжникът в това производство е подал възражение по чл. 414 ГПК в срок и с
разпореждане съдът е указал на заявителя да предяви иск относно вземането си в
едномесечен срок. Искът е предявен в срока по чл. 415 ГПК и е процесуално допустим.
От представените по делото писмени доказателства / заверени преписи от Договор за
предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 01.09.2014 г., сключен между
„ОББ“ АД и ответницата Ц. И. Г. — кредитополучател/ безспорно се установява , че между
страните е същесктвувала облигационна връзка , по силата на която , банката е одобрила и
предоставила па ответницата, потребителски кредит в размер на 10 000,00 лева, за
„покриване на „потребителски нужди“ / чл. 2 / . Кредитът е следвало да се усвои , чрез
захранване на разплащателната сметка с IBAN: BG ** - с титуляр кредитоиолучателя „ОББ“
ЕАД“ АД / чл.3 ал.1 / . Съгласно чл. 8, срокът на действие на договора е 96 месеца.
Кредптополучателят се е задължил да погаси усвоения кредит на равни месечни вноски,
съгласно инкорпорирания в договора за кредит погасителен план, всяка в размер па 171,74
лева, за период от 15.09.2014г. до 15.08.2022 г., а общият размер на месечната погасителна
вноска , в която се включва и дължимите застрахователни премии е в размер на 183,94 лв.
Уговорен е ГПР в размер на 15,44 % / чл. 5 ал.1 / ,лихвен процент в размер на 13,85 %
годишно като възнаградителна лихва по договора/ чл. 3 ал.2 / с падежна дата на месечните
вноски - 15-то число на месеца , считано от 15.09.2014 г. Предвидени са и последиците при
неизпълнение задълженията на кредитополучателя. Уговорено е, че при забава на
плащането /чл. 7, ал. 1 от договора/ по главницата на кредита от страна на
Кредитополучателя, Банката олихвява просрочените суми с наказателна лихва, включваща
действащия лихвен процент съгласно чл. 4, за редовна главница и наказателна надбавка в
размер на 5 /пункта/.
Не е спорно и се установява, че на 15.12.2021 г. по силата па „Договор за прехвърляне
на парични вземания“, „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД е прехвърлила на ищеца
„Е М“ ЕООД Портфейл от вземания, определени и индивидуализирани в Приложение № 1
към Договора за цесия, включително и вземането си към ответницата Ц. И. Г. / под № 523/-
за главница в размер на исковата сума 5823,70 лв. и лихва за забава в размер на 2157,96 лв.
Към настоящата искова молба е приложено уведомление към ответника за
извършената цесия, подписано по пълномощие от адв. Г. Х., както и пълномощно с
нотарилна заверка на подписа на законните представители на кредитора – цедент, като по
т.7 във връзка с т.6 от разпоредителната част, адв. Г. Х. е упълномощена да извършва
уведомяване на длъжниците за извършената цесия и промяна на кредитора по цедираните
вземания.
От нЕпореното заключение на допуснатата по делото съдебно- счетоводна
експертиза , се установява, че ответницата Ц. Г. е усвоила на 02.09.2014 г. по процесния
договор за кредит с ОББ сумата в размер на 10000,00 лв. По працесния договор са
извършени плащания общо в размер на сумата от 9405,15 лв. , от която сума са били
погасени както следва : 4176,30 лв. главница, 4579,39 лв. договорни лихви, 39,46 лв.
3
наказателни лихви за просрочие на главницата и 619,99 лв. застрахователни премии.
Последното извършено плащане по кредита е на 20.05.2019 г. , като към момента на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда , както и в хода на исковата производство ,
задълженията на ответницата са в размер на 5823,70 лв. главница и 1025,19 лв. договорна
лихва за периода 15.09.2019 г. до 15.08.2022 г.
При тези фактически данни от правна страна съдът приема следното.
НЕнователно е възражението на ответника за нередовност на исковата молба , тъй
като както в заповедното , така и в исковота производство , ищецът се е позавал не на
предсрочна изискуемост на задълженията по кредита , а на настъпване на обективен факт –
изтичане на угаворения срок по договора. В този смисъл не е налице неяснота относно
обстоятелствата касаещи изискуемостта на взаманията.
НЕнователно е възражението на ответника , че ищецът не е легитимиран да
претендира вземанията по договора за цесия. Съобразно задължителната съдебна практика,
цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото
от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с
която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане. Като факт,
настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното право,
получаването на уведомлението от цедента, макар и като приложение към исковата молба на
цесионера, следва да бъде съобразено от съда при решаване на делото, с оглед
императивното правило на чл.235, ал.3 от ГПК. В случая изходящото от надлежно
упълномощен представител на цедента уведомление, приложено към исковата молба на
цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията,
съгласно чл.99, ал.3, пр. първо от ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда
действие за длъжника на основание чл.99, ал.4 от ЗЗД /в този смисъл са Решение №78 от
09.07.2014 г. на ВКС по т.д. №2352/2013 г., II т.о., ТК, Решение №3 от 16.04.2014 г. на ВКС
по т.д.№1711/2013 г., I т.о., ТК, постановени по реда на чл.290 от ГПК/. В случая предвид
изрично сключения договор за цесия и уведомяването на ответника, в качеството му на
цедиран длъжник, съдът приема, че по отношение на ответника е настъпил прехвърлителния
ефект на цесията, като в този смисъл носител на вземанията по процесния договор за кредит
е ищецът.
В своя писмен отговор ответникът навежда възражение , че договорът за кредит е
недйствителен на основание чл. 27 от ЗЗД , като сключен от лице без представителна власт.
Безспорно в представеното по делото копие от договора за кредит е налице изрично
отбелязване , че кредиторът по този договор е представляван от лице / Надя Кемалова /
упълномощено с пълномощни с рег. № 2981 и 2982 /2014 г. на нотариус В. Кацарова. Тук
принципно приложение намира нормата на чл.301 ТЗ по отношение на договора за кредит
като абсолютна търговска сделка /чл.286 ал.2 ТЗ вр.чл.1 ал.1 т.7 ТЗ / , като следва да се вземе
предвид липсата на тръдения и доказателства за противопоставяне на кредитора на
евентуални действия без представоителна власт. Нещо повече- такова възражение за
нищожност на една сделка поради липса на представителна власт у насрещната страна е
поначало недопустимо по аргумент от чл.42 ал.2 ЗЗД. В преобладаващата съдебна практика,
а също и в правната теория се приема, че сделка, сключена без представителна власт не е
нищожна, а относително недействителна до потвърждаването й от лицето или до
прогласяване на упълномощителната сделка за недействителна. Само при отказ от
потвърждение договорът става недействителен по отношение на мнимо представлявания.
Липсата на представителна власт не съставлява случай на липса на съгласие по смисъла на
чл.26 ал.2 ЗЗД, като в подкрепа на този довод е разпоредбата на чл.42 ал.2 изр.първо ЗЗД. Тя
е основание за висяща недействителност само ако представлявания не потвърди сделката.
Следователно, доколкото правното действие на своебразното отлагателно условие, уредено
от закона в тази хипотеза възниква по волята на представлявания, то само той би могъл да
се ползва от възражение в конкретния смисъл.
Договорът за кредит съдържа изискуемото се от закона съдържание. В текстовете
на ЗПК / чл.20-24 / са предвидени конкретни абсолютни основания за нищожност на
потребителския договор при определение нарушения на изискванията на закона , както и
последиците от това. По силата на чл. 9 ал.3 ЗПК , ответницата има качеството на
4
потребител на финансова услуга по смисълъ на параграф13 т.12 ДР на ЗЗП и доколкото в
случая се касае до защитими интереси на икономически по-слабите участници в оборота ,
уреждащият тази материя Закона за потребителсиките кредити предвижда редица
императивни разпоредби за спазването на които съдът следва да следи служебно. / ТР №
1/2013 Г. / 09..12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/ . Събразявайки
задълженията си , съдът не установи в процесния договор за поткребителски кредит да се
съдържат клаузи , които да водят до неговата недействителност по смисъла на чл. 22 ЗПК
Нормата на чл.11, ал.1 ЗПК ясно посочва какво следва да съдържа договорът за кредит.
Според чл.22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и
20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен. В
случая съдът намира, че договорът отговаря на изискванията на закона, като няма основания
да се приеме за нищожен. В текста му ясно са посочени размерите на лихвения процент и на
ГПР, размера на всяка една от месечните погасителни вноски и падежната дата на всака
една от тях. Поради което относно тези параметри не е налице неяснота. Налага се извод, че
договорът не противоречи на императивните разпоредби на ЗПК.
По отношение направеното от ответника възражение за погасяване на вземанията
чрез плащане , анализът на събраните в настоящото производство доказателства и преди
всичко представения по делото документ за движение по сметки и нЕпореното заключение
на вещото лице Д. / което съдът като компететно изготвено и надлежно обосновано
кредитира изцяло / сочат на безспорен извод, че ответницата не е изпълнила своите
задължения по договора за кредит , като действително е извършила плащания , но изцяло ги
е преустановила на 20.05.2019 г. Към настоящия момент / както и към момента на подаване
на заявлението в съда/ срокът на договора е изцяло изтекъл , като съгласно разпоредбата на
чл.430, ал.1 от ТЗ, с изтичане срока на кредита кредитополучателят е длъжен да върне
цялата сума, ведно с уговорената договорна лихва, като ако не е настъпила предсрочна
изискуемост на вземането по договора за кредит, същото става изискуемо след изтичане на
уговорения срок. Процесното вземане произтича от договор за кредит, разновидност на
договора за заем, а към момента на заявяването му по реда на чл. 410 ГПК всички
непогасени вземания по него са станали изискуеми. Такива са и към настоящия момент, като
от заключението на експерта се установява, че това е сумата в размер на 5823,70 лв.
главница и 1025,19 лв. договорна лихва за забава за периода 15.09.2019 г. до 15.08.2022 г. В
случая изискуемост на кредита като правопораждащ юридически факт е настпъпила след
цедирането на договора и преди датата на подаване на заявлението в съда , за което в
съотвествие със своите правомощия , цедентът е уведомил длъжника. Няма наведени
твърдения за последващо изпълнение задълженията по договора, нито ангажирани
доказателства. Предвид гореизложеното, съдът стига до извода, че установителния иск за
установяване дължимост на процесната грлавница – изцяло , а за претендираната договорна
лихва – в размера доказан в заключението на експерта – са основателни и следва да бъдат
уважени.За претендирата договорна лихва над размера от 1025,19 лв. до претендирания
размер от 1030,84 лв. – претенцията не се подкрепя от събраните по делото доказателства и
следва да бъде отхвърлена.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищеца следва да се присъдят направените по
делото разноски включително и в заповедното производство / съобразно уважената част от
претенциите/ както следва : в размер на 325,00 лв. в исковота производство и в размер на
137,09 лв. в заповедното. Липсват категорични доказателства от страна на ищеца , че както
в исковото , така и в заповедното производство е заплатена претендираната сума за
адвокатско възнаграждение, тъй като в представените по делото фактури със зачертани суми
за плащания, не се съдържат такива данни. Затова съдът приема , че суми за разноски на
това основание не следва да се присъждат.
Водим от горното, ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД :
РЕШИ:
По исковете предявени от „Е М “ ЕООД , със седалище и адрес на управление: гр.
***6, с ЕИК: **, представлявано от ** – Т, чрез пълномощника адв. Г. Х. с адрес : гр. С** с
5
правно основание чл. 422 ал.1 ГПК във връзка с чл. 415 ГПК ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че съществуват вземанията на „Е М “ ЕООД към Ц. И. Г. ЕГН
********** от гр. Пазарджик , ул. „И* №11 ,съгласно Заповед № 1456/29.08.2022 г. по чл.
410 ГПК по ч.гр.д. № 2655/2022 г. по описа на ПзРС в следните размери : сумата в размер
на 5823,70 лв. главница и 1025,19 лв. договорна лихва за забава за периода 15.09.2019 г. до
15.08.2022 г. , ведно със законната лихва върху главницата считано от 18.08.2022 г. до
окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за установява на дължимост на
задължение за договорна лихва над размера от 1025,19 лв. до претендирания размер от
1030,84 лв. като нЕнователна.
ОСЪЖДА Ц. И. Г. ЕГН ********** от гр. Пазарджик , ул. „И* № 11 да заплати на
„Е М “ ЕООД , със седалище и адрес на управление: гр. ***6, с ЕИК: **, представлявано от
** – Т, сторените в заповедното производство разноски в размер на 137,09 лв. и разноски в
настоящото исково производство в общ размер от 325,00 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ПзОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
6