Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 261947
12.07.2021 година,
град Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД,
гражданско отделение, XIV граждански състав, в публично заседание на
десети юни две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОСКО АНГЕЛОВ
при участието на секретаря Росица Марджева,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 14816 по описа на съда
за 2019 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано пред ОС-Пловдив по искова молба на А.С.Ч. срещу Л.Х.Ч. и И.Й.Й., с
която е предявен иск по чл. 440 ГПК.
Ищцата твърди, че
има сключен гр. брак с първия ответника по времето на който бил закупен СОС с
идентификатор ***** по КК на гр. П. СИО била прекратена поради
насочено принудително изпълнение по изп. д. № ****. по описа
на ЧСИ **** с взискател вторият ответник срещу 1/2
ид.ч. от имота. Твърди, че имотът е закупен с нейни лични средства,
предоставени от родителите й, а съпругът не притежава право на собственост.
Твърди, че първото плащане за капаро било предоставено от родителите й, а след
това те осигурявали средствата за погасяването на вноските по кредита, с който
бил закупен имотът. След продажба на съсобствени имоти, отново те предоставили
средства, за да плати окончателната сума по кредита. Поради това се иска
установяването, че е единствен собственик на имота.
След указания
конкретизира искането си като претендира да бъде установено, че имотът не принадлежи на длъжника- Л.Х.Ч..
С
определение от 23.04.2019г. на ПОС исковата молба е върната поради
липса на правен интерес относно 1/2 ид.ч. от имота, допуснато е обезпечение за
останалата 1/2 ид.ч. от имота и ищцата е освободена от внасяне на държавна
такса. След стабилизиране на прекратяването за 1/2 ид.ч. от имота,
производството е прекратено и изпратено по подсъдност на ПРС.
В срока
по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника И.Й., с който се оспорва претенцията. Твърди, че изложените в
исковата молба обстоятелства не са верни, като имотът бил закупен с лични
средства на съпрузите. Акцентира върху несъответствието на описаните в исковата
молба стойности при съпоставка с курса на щатския долар към 1998г. Освен това
намира, че описаните в исковата молба сделки са с роднини на ищцата и реално
прикриват дарения, по които родителите й не са получили никакви суми. Иска се
отхвърляне на претенцията.
Ответникът Л.Ч. взема становище за
основателност на иска.
След
преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на
страните, съдът установява следното:
Ищцата и ответникът
Л.Ч. са сключили граждански брак през 1982г., съгласно представеното по делото
удостоверение. От справката за роднински връзки се установява, че имат две
деца- В. и А., родени съответно ***. и ****. В исковата молба се сочи, че
семейството е живяло първоначално в село В. д., но през месец септември 1997г.
решили да се преместят в гр. П., като се установили под наем. В края на 1997г.
ищцата открила процесния апартамент и взела решение да го закупи.
Между ищцата и
продавача бил сключен предварителен договор за продажбата на 13.01.1998г. На 09.03.1998г.
бил сключен договор за заем между ищцата и ДСК, за закупуване на жилище на стойност 16 500 000
неденоминирани лева. На същата дата бил сключен и договорът за покупко-продажба
на имота, за сумата от общо 23 571 600 неденоминирани лева, от които
7 071 600 неденоминирани лева платени в брой и 16 500 000
неденоминирани лева платени със заем от ДСК.
Тъй като
конкретният придобивен способ е покупко-продажба, преценката за вещния ефект на
облигационната връзка следва правилата на този двустранен договор. Когато само
единият съпруг е страна по сделката, вещноправният ефект се разпростира и в
патримониума на неучастващия съпруг, по силата на законовата презумпция и
приложимия законов режим на СИО при действието на СК
от 2009 г., предвид това, че бракът не е прекратен и към настоящия момент.
Опровергаването на
презумпцията за съвместен принос на съпрузите за придобитото по възмезден начин
по време на брака имущество, когато приобретател по сделката е само единият от
съпрузите, става чрез иск или възражение за трансформация с правно основание чл. 23, ал. 1
и /или ал. 2/
от същия СК от 2009г., (чл. 21 СК от 1985г.отм.) основани на твърдения, че
влагането на лични средства изключва приложението на презумпцията. При това,
доказателствената тежест е за този, който предявява претенцията и той следва да
установи пълно и главно твърдението
си за вложени извънсемейни- лични средства в придобиването на конкретното вещно
право.
Логически не е
възможно да има общ принос по отношение на вещ или други права, които единият
от съпрузите е придобил без никакво участие от страна на другия. Случаят, в
който се прехвърля безвъзмездно парична сума, е именно такъв. Когато е
извършено безвъзмездно прехвърляне на парична сума, то представлява дарение.
Титулярът на правата след прехвърлянето е лицето, което се явява в положението
на надарен. Правата върху сумата са делими- могат да се прехвърлят частично,
включително могат да се прехвърлят на низходящия и на съпруга му. Когато
титулярът решава да прехвърли правата само на низходящия си, той очевидно цели
да облагодетелства само единия от съпрузите, а не семейството като цяло. Тъй като безвъзмездно прехвърлената сума на низходящ
има последиците на дарение, съответно вещта, придобита срещу тази сума се явява
лична собственост на облагодетелствания от прехвърлянето, а не СИО. В този смисъл: Решение № 727 от 23.11.2010 г. на
ВКС по гр. д. № 978/2010 г., IV г. о.
В настоящия случай,
твърденията за пряко влагане на средства дарени от родителите на ищцата е
относимо единствено към платеното при сключването на договора капаро. По
отношение на тази сума бяха събрани гласни доказателствени средства, чрез
разпита на Н. Б.- сестра на ищцата. Показанията й, преценени съгласно чл. 172 ГПК, предвид евентуалната заинтересованост, не установяват влагането на лични
средства. В действителност свидетелката говори за това, че родителите й са
предоставили на ищцата сума, с която да плати капарото по предварителния
договор. Няма обаче ясни сведения за това какъв е бил размерът на
предоставените средства, за да може да се прецени дали е била предадена пълната
стойност на плащането или част от него. Заявява, че били предадени 3500-4000
лева през 2003-2004г., а съгласно договора сумата е в размер на
7 071 600 неденоминирани лева и е платена към 1998г. Освен това възприетите
от свидетелката факти се отнасят единствено до предаването на определена сума
на ищцата в дома на родителите в с. Б., но същата няма преки впечатления за
това как ищцата се е разпоредила с тези средства след предаването. Изложените в
обратна насока обстоятелства, след задаването на въпрос от съда, не могат да
бъдат кредитирани, защото свидетелката не е била заедно с ищцата при самото
плащане. Поради това законовата презумпция и приложимия законов режим на СИО не
се опровергават.
При режима на
съпружеска имуществена общност придобитото по време на брака, чрез договор за
покупко-продажба имущество има същия статут, какъвто е статутът на паричните
средства, вложени в придобиването му. Ако продажната цена е платена със
средства, получени въз основа на договор за заем, заемател по който е само
единият съпруг, влагането на тези средства не обуславя извод за наличие на
трансформация по смисъла на чл. 21 СК от
1985 г., съотв. на чл. 23 СК.
Средствата, получени по договор за заем за закупуване на жилище, не са лични, а общи,
тъй като за задължението за тяхното връщане двамата съпрузи отговарят солидарно-
чл. 32, ал. 2 СК. Последващото погасяване на задълженията от единия от
съпрузите, с негови лични средства, не се отразява върху принадлежността на
придобитото право на собственост и не променя правата в съсобствеността, а
поражда само облигационни задължения за другия съпруг, които следва да бъдат
уредени след евентуалното прекратяване на брака. Ако целият кредит или част от
него са погасени само от единия от съпрузите с негови лични средства, след
прекратяване на брака този съпруг може, на основание чл. 127, ал.
2 ЗЗД, да претендира от другия заплащане на припадаща се част от
платеното.
В този смисъл са
следните решения на ВКС: Решение № 60080 от 11.06.2021 г. на ВКС по гр. д.
№ 3814/2020 г., I г. о., ГК; Решение № 904 от 2.10.2008 г. по гр. д. № 3167/2007 г., 1
г. о.; Решение № 415
от 22.10.2012 г. по гр. д. № 231/2012 г., 1 г. о.; Решение № 36
от 31.03.2015 г. по гр. д. № 3386/2014 г.; 2 г. о., Решение № 428
от 11.04.2016 г. по гр. д. № 6452/2013 г., 4 г. о. и Определение №
529 от 16.11.2017 г. по гр. д. № 1570/2017 г., 1 г. о.
Предвид
горното тълкуване, плащането на останалата част от цената със средства
предоставени по договор за заем само на името на ищцата не обуславя извод за
наличие на трансформация по смисъла на чл. 21 СК от
1985 г., съответно на чл. 23 СК.
Средствата, получени по договор за заем за закупуване на жилище, не са лични, а общи на двамата съпрузи, тъй като за
задължението за тяхното връщане двамата съпрузи отговарят солидарно, съгласно
чл. 32, ал. 2 СК, съответно чл. 25, ал. 2 СК (1985г.) след като са за
задоволяване на нужди на семейството.
Предвид горното,
правото на собственост върху апартамента е възникнало в режим на СИО и
предявеният иск за установяване, че 1/2 ид.ч. от имота не принадлежи на
ответникът Л.Ч. е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
На основание чл.
78, ал. 1 ГПК в полза на ответника Й. следва да бъдат присъдени направените по
делото разноски. Възражението за прекомерност на адв. възнаграждение е
неоснователно, защото същото е под предвидения в наредбата минимален размер.
По изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от А.С.Ч.,
ЕГН ********** срещу Л.Х.Ч., ЕГН **********
и И.Й.Й., ЕГН **********, искове, за ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на страните, че следният недвижим
имот, а именно: 1/2 ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор **** по
КК и КР на гр. П., одобрени със заповед № РД-18-48 от 03.06.2009г. на ИД на
АГКК, с адрес: ****, със застроена площ от 98.30 кв.м., разположен в жилищна
сграда 2 в поземлен имот с идентификатор *****, при граници на обекта:
самостоятелни обекти с идентификатори ******, ведно с избено помещение № ***, таванско помещения № **** и 2.24%
ид.ч. от общите части на сградата, НЕ ПРИНАДЛЕЖИ на длъжника по
изпълнението Л.Х.Ч., ЕГН **********.
ОСЪЖДА А.С.Ч., ЕГН **********,
да заплати на И.Й.Й., ЕГН **********,
сумата от 1607.00 лева- разноски по
делото.
Решението подлежи
на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ
: /п/
/Тоско Ангелов/
Вярно с оригинала.
Р.М.