№ 2313
гр. София, 20.06.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 9 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Доротея Кехайова
СъдебниИрен Гюнерова Чауш
заседатели:Любомир Кирилов Трифонов
при участието на секретаря Богданка Н. Гешева
и прокурора Б. В. Б.
Сложи за разглеждане докладваното от Доротея Кехайова Наказателно дело
от общ характер № 20221100201712 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 09:00 часа се явиха:
ПОДСЪДИМИЯТ Н. АНГ. М. – редовно призован, явява се лично.
ПОДСЪДИМИЯТ - Получил съм препис от обвинителния акт и
разпореждането на съда за насрочване на делото преди повече от 7 дни.
В залата се явява адв. АД. Н. – упълномощен защитник на подс.
Н.М..
ПРОКУРОРЪТ - Да се даде ход на разпоредително заседание.
ЗАЩИТАТА - Да се даде ход на разпоредително заседание.
ПОДСЪДИМИЯТ - Да се даде ход на разпоредително заседание.
СЪДЪТ като намери, че не е налице процесуална пречка за даване ход
на разпоредителното заседание
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНО СЪДЕБНО ЗАСЕДАНИЕ
СНЕМА самоличността на подсъдимия /по представена в с.з. лична
карта/, както следва:
1
Н. АНГ. М. - роден на **** г. в гр.Дупница, българин, български
гражданин, разведен, с висше образование, работи като полицейски
инспектор в ОДМВР - Стара Загора, не осъждан, с адрес по лична карта
гр.Дупница, ж.к.„**** и с настоящ адрес с. Памукчии, община Стара Загора,
ЕГН **********.
СЪДЪТ разяснява правата на страните в наказателното производство.
ПОДСЪДИМИЯТ - Ясни са ми правата. Не правя отвод на съдебния
състав, секретаря и прокурора.
СТРАНИТЕ (поотделно) - Нямаме искания за отводи и по
доказателствата.
СЪДЪТ с оглед изявлението на страните
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА възможност на същите да вземат отношение по въпросите
подлежащи на обсъждане в разпоредителното заседание по чл. 248 от
НПК.
ПРОКУРОРЪТ – С оглед разпоредбата на чл.248 от НПК намирам
следното: настоящото наказателно производство считам, че е подсъдно на
Градски съд, като не са налице основания за прекратяване или спиране на
същото.
Не е налице допуснато в ДП отстраними съществени нарушения на
процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на
обвиняемия и/или пострадалия.
Към момента не са налице основания за разглеждане на делото по реда
на особените правила, както и за разглеждане на делото при закрити врата,
привличане на резервен съдия или съдебен заседател, назначаването на вещо
лице, тълковник или преводач, както и извършване на действия по
разследването по делегация.
Мярката за процесуална принуда към момента, не следва да бъде
променяна.
Към настоящия момент СГП няма искания за събиране на нови
доказателства по производството.
Моля да насрочите делото за разглеждане в открито с.з.
Адв.Н. - Делото е подсъдно на съда, пред който се гледа настоящото
2
производство. Не са налице основания за спиране или прекратяване на
наказателното производство. Не е допуснато на досъдебното производство
отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довели до
ограничаване на процесуалните права на обвиняеми, на пострадалия или
неговите наследници.
Не са налице основания за разглеждане на делото по реда на особените
правила.
Не са налице основания за разглеждане на делото при закрити врати,
привличане на резервен съдия или съдебен заседател, назначаването на вещо
лице, тълковник или преводач, както и извършване на действия по
разследването по делегация.
На този етап доверителят ми няма мярка за неотклонение, считам че е
налице да бъде потвърдено.
На този етап нямам искания за доказателства.
ПОДСЪДИМИЯТ - Присъединявам се изцяло към становището на
защитата си.
Съдът от първа инстанция се оттегли на тайно съвещание и след
неговото приключване по въпросите на разпоредителното заседание
установява следното:
С оглед внесеното от прокурора обвинение срещу подсъдимото лице Н.
АНГ. М. делото е подсъдно по правилата на родова и местна подсъдност на
Софийски градски съд като първа инстанция.
Не са налице към настоящия момент основания за спиране на
наказателното производство в хипотезите на чл.25 и чл.26 от НПК.
Съдебният състав счита, че няма и основания за прекратяване на
наказателното производство, т. к. не са налице предпоставките на чл.250 от
НПК, където са предвидени случаите, в които съдът, във фазата на
разпоредителното заседание, може да прекрати наказателното производство.
Няма основание към днешна дата делото да се разглежда по реда на
особените правила на Глава XXVII и Глава XXIX от НПК, т. к. страните не са
направили искания в тази насока.
Разглеждане на делото при закрити врати не е наложително;
привличане на резервен член на съдебния състав също не се налага към
днешна дата.
Основания за назначаването на защитник, вещо лице, преводач или
тълковник съдът не намира и няма необходимост да извършва подобни
действия на този процесуален етап.
Извършването на съдебно-следствени действия по делегация също не е
необходимо.
Не е взета мярка за процесуална принуда от прокурора спрямо подс. Н.
3
АНГ. М., като този въпрос не подлежи на обсъждане от съдебния състав,
който не намира и основания да взема такава спрямо подсъдимия.
Насрочването на делото в съдебно заседание зависи от обсъждането на
въпроса, който съдът остави за най-накрая, а именно - съществените
процесуални нарушения, които според съда са допуснати в рамките на
досъдебното производство.
Спрямо Н. АНГ. М. е повдигнато обвинение за извършено престъпление
по чл.282, ал.2, пр.1 вр. ал.1, пр.2 и 1, алт.2 НК, като към настоящия момент
според съда са налице предпоставките на чл.249, ал.1, вр. чл.248, ал.1, т.3 от
НПК за прекратяване на съдебното производство по следните съображения:
Внесеният в съда обвинителен акт (ОА) не отговаря на изискванията на
чл. 246, ал.2 и ал.3 от НПК. В съдържанието на обвинителния акт, е налице
неяснота при описанието на фактите, намерили отражение в прокурорския
акт и които са относими към начина на извършване на деянието, което се
твърди да осъществява състав на престъплението по чл.282, ал.2, пр.1 вр. ал.1,
пр.2 и 1, алт.2 НК.
С внесения в съда ОА се твърди единствено, че подсъдимият М.
първоначално на 17.05.2012 г. се обърнал към Б. с думите, че „има и друг
начин нещата да се оправят“, което е интерпретирано от прокурора, че това
означавало, че можело да се повлияе на свидетелите по водената срещу Б.
полицейска преписка с данни за извършено от последния престъпление
против личността, както и че впоследствие на 26.06.2012 г. подс. М.
принтирал документи от компютъра на негов колега, в който се намирали
данните за подадените от св. И. сведение и заявление, като преди това изтрил
от текста на документа наличието на приложения, след което скъсал двата
документа заявление и сведение, подписани от св. И. като жалбоподател по
преписката, а приложеното СМУ – върнал на И..
В настоящия случай, за да е съставомерно деянието по чл. 282, ал. 2 от
НК е необходимо субектът на престъплението, което може да бъде само
длъжностно лице, да наруши, да не изпълни служебните се задължения или
да превиши властта или правата си от което негово поведение да са
настъпили значителни вредни последици. Нормата е бланкетна, защото
съдържанието на правата и задълженията, които субектът не изпълнява или
нарушава се съдържат в друг нормативен акт. Следователно при повдигнато
обвинение за посоченото престъпление следва конкретно да се опише
изпълнителното деяние, като се посочи с кои свои конкретни действия или
бездействия подсъдимият М. е не е изпълнил, респ. е нарушил служебните си
задължения. Именно в тази част е налице пълна неяснота във внесения в съда
обвинителен акт.
Прокурорът е посочил, че с поведението си подс. М. е нарушил
разпоредбата на чл. 9, ал. 3, т. 2 от Инструкция № И - 89/10.03.2011г.,
съгласно която преписката следва да се върне на прокурора, само ако се
разкрият достатъчно данни за извършено престъпление /от общ характер/,
същевременно липсва описание на каквото и да било поведение, с което подс.
М. е нарушил тази разпоредба. Твърди се единствено, че от данните по
4
преписката е било установено, че се касае за причинена лека телесна повреда,
което престъпление е от частен характер. Ето защо и не става ясно по какъв
начин като не е изпратил преписката на прокурора, подс. М. е нарушил
произтичащото от посочената разпоредба от Инструкцията задължение.
По-нататък, твърди се от държавното обвинение, че подс. М. е нарушил
и разпоредбата на чл.46 Етичния кодекс за поведението на държавните
служители в МВР, която предвижда държавният служител да дава точен и
обективен отчет пред своите ръководители за изпълнението на възложените
му задачи. Сочи се още, че конкретното поведение, с което е била нарушена
посочената норма се изразява в това, че М. трябвало, но никога не изготвил
вярна докладна записка/аналитична справка, с която да даде „точен и
обективен отчет“ пред своя пряк ръководител, началника на VIII РУП - СДВР,
за резултатите от проверовъчните действия по полицейска преписка peг. №
15554/12г., а именно, че напълно приключилата към 26.06.2012 г. полицейска
проверка не е събрала данни за някакъв вид телесна повреда от общ характер
и че преписката подлежи на прекратяване. От така описаните факти не става
ясно по каква причина се приема, че срокът за изготвяне на дължимия от М.
отчет е изтекъл именно на 26.06.2012 г. и по каква причина се приема, че с
бездействието си до тази дата е нарушил вмененото му от кодекса
задължение. Тук е нужно да се подчертае, че твърдението, че подсъдимият
„никога не изготвил вярна докладна записка/аналитична справка“ остава
неподкрепено от каквито и да било факти, доколкото липсват твърдения в ОА
за това М. след тази дата да не е изпълнил вмененото му задължение.
На следващо място се твърди, че с поведението си подсъдимият е
нарушил и разпоредбата на чл. 36 от Етичния кодекс, предвиждащ, че
държавният служител изпълнява процедурите, предвидени от закона, и
допринася за събирането на достатъчни и годни доказателства при
разследването на престъпления и други правонарушения. Същевременно се
сочи, че подсъдимият не оставил в полицейската преписка три чужди частни
документа, събрани от св. П., извадил ги и ги подменил с други, в които
липсвали предпоследните еднакви изречения в двата унищожени от М.
първоначални оригинала и върнал на св. И. ксерокопие на СМУ № 383/2012
г., заверено на 14.05.2012 г. от И., без да става ясно по какъв именно начин с
тези си действия е препятствал събирането на достатъчни и годни
доказателства при разследването на престъплението, за което се твърди да е
от частен характер.
Сочи се още, че М. е нарушил и задълженията си, предвидени в чл. 33в
и 33г от Етичния кодекс, а именно „държавният служител не посредничи за
получаване от другиго на облага, за да бъде извършено или да не бъде
извършено действие по служба“ и „държавният служител не участва в
корупционни прояви“ по смисъла на чл. 92а, пункт предпосл. /„действия, с
които се цели получаването на облаги, свързани с нарушаване на служебни
задължения“/. Тези твърдения прокурорът е развил, като е посочил, че
предобеда на 26.06.2012 г. М. активно посредничил между Б. и И.,
убеждавайки св. Б. да се „разбере“ с И., т.е. да му плати исканата сума пари
/800 лв./ в качеството на извънпроцесно парично обезщетение за леката
5
телесна повреда, причинена от Б. на И., като в замяна се ангажирал да
постигне прекратяване на полицейската преписка, респ. да не бъде
образувано досъдебно производство, както и че със словесните си изявления е
поставил действията си по служба в зависимост от изпълнението или
неизпълнението от св. Б. на паричните претенции, предявявани от И..
Същевременно факти в посочения смисъл не са описани в целия обвинителен
акт, още по-малко такива, които са се случили именно в предобеда на
26.06.2012 г. Следва да се подчертае, че поведение, с което подс. М. е
съдействал за постигане на разбирателство между две спорещи страни не
представлява нарушение нито на законови, нито на подзаконови нормативни
актове, още повече, че представителят на СГП сам е посочил, че се касае за
съдействие за постигане на извънсъдебно споразумение между Б. и И., което
не е неправомерно действие. От друга страна в изготвения обвинителен акт
липсват каквито и да било твърдения М. да е поставил условия към когото и
да било за да изпълни или не свое служебно задължение, респ. с какви свои
действия, респ. бездействия е било сторено това. Липсват факти, от които да
може да се изведе и следващата констатация на представителя на държавното
обвинение за извършени корупционни прояви от страна на М., т.е. действия,
целящи получаването на облага от полицейския служител или от трети лица,
свързани с нарушаване на служебни задължения. В случай, че представителят
на СГП твърди подобно нарушение в обстоятелствената част на ОА следва
детайлно да бъдат посочени от кого конкретно е била поискана неследващата
се имотна облага и за нарушаването на кои свои задължения е било сторено
това.
Не на последно място неподплатени с твърдения остават и следващите
констатации на СГП, а именно че М. демонстрирал пристрастно поведение,
обслужващо материалния интерес на св. И., като говорел как ще свършат
работа и правел неверни твърдения пред св. Б. относно характера на телесната
повреда, в причиняването на която Б. бил уличен - че е средна телесна
повреда /т.е. престъпление от общ характер/, докато всъщност документирана
била лека телесна повреда, както и че ако не се разберат с И., връща в
преписката извадените документи. В същото време липсват описани
конкретни думи и изрази, с които се сочи подсъдимият да осъществил това
нарушение на правилата за професионална етика, още по-малко се сочи
такива да са били изречени на инкриминираната дата. Ето защо и според
настоящия съдебен състав не става ясно по какви причини държавното
обвинение е приело, че се касае за необективно поведение на М. по смисъла
на чл. 67 от ЕК, доколкото, ако се сочи, че е проявил такова, то тези
твърдения на прокурора следва да бъдат подкрепени с точно описание на
поведението на М., каквото в настоящия случай липсва.
В обобщение, от обстоятелствената част на обвинителния акт не става
ясно по какъв именно начин подсъдимият е нарушил правилата за поведение
на служителите на МВР, респ. по какъв начин е станал причина за
настъпването на престъпния резултат.
Следва да се отбележи, че с оглед бланкетния състав на разпоредбата на
чл. 282 НК, за да бъде налице годен обвинителен акт, то следва в същия да са
6
посочени нарушените норми, уредени от действащ нормативен акт,
регламентиращ правата и задълженията на полицейските служители, т.е
следва да бъде нарушен съществуващ правен регламент, изпълващ
съдържанието на задължението, което е нарушено, както и да бъде посочена
конкретната причинно-следствена връзка между допуснатото нарушение и
настъпилите вредни последици. В обстоятелствената част на ОА по
отношение и на подс. М. не е обосновано в какво се изразява причинната
връзка между всяко едно от допуснатите нарушения на правилата за
поведение на служителите на МВР и настъпилия конкретен вредоносен
резултат. Безспорно е, че именно тази причинна връзка обуславя
съставомерността на деянието, следователно, прокурорът е следвало да
посочи по какъв начин нарушението на изброените нормативни задължения е
довело до възникването на вредните последици, които според прокурора се
изразяват в плащането на сумата от 800 лв. от Б. на И..
Не на последно място настоящата инстанция отбелязва, че е налице
неяснота по каква причина прокурорът твърди, че плащането на посочената
сума представлява вредна последица, доколкото в ОА се твърди, че се касае
за плащане във връзка с извънсъдебно обезщетение с деликтно основание.
Посочената неяснота е съществена, доколкото се твърди, че именно
посоченото плащане съставлява причинения престъпен резултат.
Тъй като обвинителния акт на прокурора определя обективните и
субективни предели на повдигнатото обвинение, липсата на прецизност при
формулиране на обвинението от фактическа страна, лишава подсъдимия от
възможността да разбере точния обем на повдигнатото обвинение и да
организират адекватно защитата си. Съгласно чл. 246, ал. 2 НПК механизмът
на извършване на деянието, причинените от него вреди и точната правна
квалификация са сред задължителните реквизити на обвинителния акт. Така
констатираните нарушения са съществени по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1
НПК, допуснати са в хода на досъдебното производство, ограничават правото
на защита на подсъдимото лице, които обаче могат да бъдат отстранени чрез
връщане на делото на СРП.
Допуснатите процесуални нарушения се преценяват от настоящата
съдебна инстанция като съществени такива. Посочените нарушения не могат
да бъдат санирани в съдебната фаза и винаги са основание за връщане на
делото на стадия на досъдебното производство.
Мотивиран от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА че делото е подсъдно на СГС като първа инстанция по
правилата на родова и местна подсъдност.
ПРИЕМА, че към днешна дата няма основания за прекратяване или
спиране на наказателното производство по делото.
ПРИЕМА, че не са налице основания за разглеждане на делото по реда
7
на особените правила.
КОНСТАТИРА, че не е налице необходимост делото да се разглежда
при закрити врата; да се привлича резервен член на съдебния състав; да се
назначава защитник, вещо лице, преводач или тълковник, както и не са
налице основания за извършване на съдебно-следствени действия по
делегация.
ПРИЕМА, че липсва необходимост от произнасяне по доказателствата.
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД № 1712/2022 г. по
описа на СГС, НО, 9 състав.
ВРЪЩА делото на СГП, за отстраняване на посочените в мотивната
част на настоящото определение съществени нарушения на процесуалните
правила, засегнали правото на защита на подсъдимото лице М..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО, с което съдът се е произнесъл по реда на чл.
248, ал.1, т.3 от НПК подлежи на обжалване и/или протест в 7-дневен срок от
днес пред САС, по реда на глава ХХІІ от НПК.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 09.45
часа.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
8